Документалният филм „Децата на прехода“ съдържа кадри от студентската окупация и протестите в София, както и интервюта на участници в тях.
Автор и оператор: Иван Кулеков
––––––––––––––––
Дали студентите са се превърнали в общност, която би се събрала и въстанала отново срещу всяко правителство, което дава достатъчно поводи за това, тепърва ще разберем. Засега това правителство оцеля, въпреки всичките си гафове, но гафовете не започват с кабинета Орешарски и едва ли ще свършат с него. Наложилата се система от отношения, зависимости, корупция, калинки и пр. не зависи от идеализма на поне част от тези млади хора. Но е забележително все пак, че въпреки всички емигрирали от страната младежи и въпреки цялата нравствена чалгизация, която преживяхме в последните години, има още човешки капитал в България. И дано капиталът на онези, които владеят икономически и политически лостове, не се окаже пак този, от който зависи всичко.
Защото политиката може да се превърне в добър инструмент в нечии ръце например в случаи, когато някой като Дилма Русев в Бразилия се окаже на върха й, след достатъчно дълъг политически или дори драматичен опит, преживян лично. А политиката в ръцете на нравствени хамелеони, безродници, скачащи от партия на партия мошеници, доносници, бивши мутри и пр., които от крупиета стават шефове на бюджетни комисии или пък първият им работен ден е като премиер-министри, не може да покаже нещо друго, освен това, което вече ни показа. Ясно е и, че никой няма да дойде като спасител на бял кон, като един митичен Крали Марко, борещ се със стихиите. Спасителят цар, спасителят пожарникар и пр. са достатъчно видно доказателство за това. А, както казва в края на филма на Кулеков и един от протестиращите студенти, сами студентите не могат да променят страната.
Но може би, ако са достатъчно силни и търпеливи, някой ден все някой от тях ще успее да обедини около себе си подобна на днешната социална енергия и заедно с други, подобни на него да покаже, че не точно примерът на Кошлуков от предишното поколение протестиращи или примерът на юпито от Лондонското сити, който като финансов министър увеличи българския външен дълг, са единствено възможните. Че може някое днешно българско момче или момиче, което утре, в недалечното бъдеще, пренесло през времето това огънче, дето го има сега, да стане не точно като Кошлуков, и не като Велчев (да не говорим за Дянков и пр.), а дипломат като Симеон Радев, банкер и управник като Атанас Буров, а защо не и премиер или президент. И да има в екипа си разбира се не министърки, хванати на разклона за Горна Оряховица, или калинки, сложени да управляват АЕЦ „Козлодуй“. Нито „експерти на прехода“, вечно оказващи се най-прогресивните „борци за демокрация и светло бъдеще“ при всяка политическа конюнктура.
.
