Нито една от важните препоръки на Брюксел не е изпълнена
.
Доротея Дачкова, в. „Сега“
Ключовите реформи, за които от Европейската комисия (ЕК) настояваха с последния си доклад за България от лятото на 2012 г., не са изпълнени. Това показва прегледът на препоръките по механизма за сътрудничество и проверка. Провалът на управляващите в различни сфери няма как да не бъде акцент в предстоящия в началото на 2014 г. евродоклад. От седмица насам министърът на правосъдието Зинаида Златанова подготвя публиката за много критичен доклад през януари. По думите й две ръководства на прокуратурата, две правителства и две мнозинства в парламента не трябва да бягат от отговорност.
Силно негативната оценка за България няма как да не е факт, при положение, че българските власти традиционно подхождат формално към забележките и препоръките на Брюксел. ВСС още не е решил проблемите със случайното разпределение на делата, атестациите на магистратите. Не е готов механизмът, с който обективно да се измерва натовареността на съдиите и прокурорите, така че да се избегне дефицитът с неравномерното натоварване на магистратите.
Няма как да бъде отчетен напредък по стотината дела и разследвания, които Брюксел следи изкъсо. Част от тях са за неразкрити поръчкови убийства от последните 20 години. Няма окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта. Нито развитие по чувствителните дела „САПАРД“, за които критики имаше в последния доклад от лятото на 2012 г.
В документа като „голям провал“ бе отчетено изчезването на осъдените за организиран рекет бивши барети Пламен Галев и Ангел Христов, известни като Братя Галеви. „Да се запълнят празнините при ефективното изпълнение на съдебните решения, като например укриването с цел избягване изпълнението на присъда лишаване от свобода или неизпълнението на финансови наказания, наложени по съдебен ред“, препоръчваше Еврокомисията. За този доклад страната ни може да се „похвали“ с нов изчезнал с окончателна присъда по знаков процес – Илиян Тодоров бе осъден на доживотен затвор за двете убийства пред дискотека „Соло“, но вместо да изтърпява присъдата си, изчезна безследно.
Не е приключила и работата по новия Наказателен кодекс, както препоръчваха от Брюксел. Цацаров поръча функционален одит на държавното обвинение, в който бе признато, че има политическо влияние върху него. След този най-важен извод от одита обаче нямаше конкретни действия нито от прокуратурата, нито от съдебния съвет, които да са насочени към пресичането на тази практика.
Парламентът вече една година не изпълнява задължението си да избере следващия главен съдебен инспектор. Инспекторатът към ВСС е една от институциите, натоварени с очаквания от Брюксел. Депутатите открито признават, че се пазарят за избора с обяснението, че не стартират процедурата, тъй като главен инспектор се избира с мнозинство от 2/3 и няма консенсусна кандидатура.
Скандалите около комисията за конфликт на интереси и тефтерчето с поръчки на вече бившия й председател Филип Златанов са друг очакван акцент в доклада. Комисията е институция, която парламентът държи на санитарния минимум, тъй като след оставката на Златанов и назначението на Сабрие Сапунджиева за зам. правосъден министър вакантни са две от петте места в органа. В последния доклад пишеше, че комисията „все още не е успяла да се докаже чрез убедителни решения по важни дела. И трябва да покаже способността си да постановява добре обосновани решения по чувствителни дела“.
Еврокомисията препоръча и да се „изготви стратегия за намаляване на случаите, при които има закъснение при публикуване на мотивите към съдебните решения, и да се анализират начините за справяне с този проблем„. Това така и не се случи. Не е изпълнена и препоръката да се измени законът за конфликт на интереси, така че да могат ефективно да се налагат наказания. Както и да се преразгледа системата за деклариране и проверка на имущество, която да стане ефективно средство за установяване на незаконно обогатяване. Критиката в доклада бе, че имуществените декларации пред Сметната палата допринасят за прозрачността, но проверката им е недостатъчна, а самата система не дава възможност за установяване на незаконно обогатяване.
Препоръка към БОРКОР бе, че за да има добавена стойност, структурата трябва „да се превърне в силна централна институция за координация на борбата с корупцията и с правомощия да оценява плановете на другите институции, да прави оценки на риска по декларациите за конфликт на интереси или да действа като секретариат за независим процес на наблюдение“. До момента това не се е случило.
