Когато сте свободни…

Преди няколко дни почина великият актьор Питър О`Тул. Той беше Лорънс Арабски. Да си припомним Лорънс Арабски. Офицер-авантюрист. Британец. Хоп. Стоп. Питър обаче беше ирландец по народност.

А ирландците са арабите на британските острови. Тоест – силно религиозни и силно бунтовни. Само че пият. Пият пият. Всъщност – и арабите пият. Само че им е забранено.

Вижте – нахвърлям нещата така, че да се усети абсурдността. На света. В който си въобразяваме, че живеем. Ние живеем в стаите си и под завивките си, но си въобразяваме, че живеем в цял един свят. Та така де.

Питър О`Тул. Един велик ирландец, номиниран осем пъти за Оскар и нито веднъж неполучил Оскар. Поне не и за играта си. Само веднъж – през 2003 – за цялостно творчество. Той беше Лорънс Арабски.

Лорънс – офицерът-авантюрист – с пресъздаването на чийто образ Питър се прочу – водеше арабите в битката им за свобода.
Да, да. Свобода, свобода. Тази дума напоследък не ви ли звучи като взета от реклама на фентъзи филм? Междузвездни войни?

Някаква сага от космоса или викингската митология? Нещо за тролите и елфите? Хобит води армията на елфите в битката им за свобода, срещу империята на мрака!

Свобода звучи по детински и приказно вече. Май. М?

Питър О`Тул беше Лорънс Арабски и в този велик филм показа как един човек се побърква, когато тръгне по пътя на насилието. То го опиянява и му се услажда. Свободата е само в началото. Тя е сладкото обещание в началото и златната ябълка-награда за героите. Славата също. Но после идва насилието и то е като опиум. Водачите и народите подушват кръв и полудяват. В една от сцените на филма Лорънс се беше развъртял в месомелачката на битката – с една извита и широка арабска кама в ръка – сред редовете на османските войници (поробители на арабите, на които той беше водач) – и убиваше в захлас. Не си спомням съвсем точно, но в главата ми е останала смътната представа, че накрая той облиза кръвта от камата си. Хората явно обичат кръв. След като веднъж се накървят – не искат да спрат. Или не могат. Дали е едно и също?

Питър О`Тул почина в апогея на една от поредните арабски революции. Актьорът, изиграл символа на арабската революция, умря по време на арабската революция.

Помня филма добре, все пак. Той беше много светъл. Смяташе се за един от върховете на операторското майсторство. Изключително красиви и самотни картини от безкрайната пустиня. Дюни и пясъчни бури. Подвижни пясъци. Арабската революция изглеждаше светла и чиста на този фон.

Никъде не се споменаваше петрол или поне аз не помня. Питър О`Тул и Омар Шариф и Антъни Куин – които играеха арабски принцове – препускаха на жребци и камили из белите пясъци. Никакъв петрол. Никакви бежанци. Никакви мръсни интереси на великите сили. Или ги имаше заложени във филма? Не си ги спомням. Филмът беше красив. Лорънс Арабски беше красив. Арабия беше красива. Революцията беше красива. Кървава, но някак – романтична. Сред тия бели и безкрайни пясъци…

Филмът, за който говоря, е направен 1962 и разказва за края на Първата световна война. А актьорът, изиграл главната роля – Питър – почина сега. През 2013. Колко много години…

Лека му пръст на великият Артист. Сините му очи блестяха от вдъхновение и това е важно.

Питам се – дали четиридесет години след сегашните революции за свобода на арабските народи ще се намери някой, който да направи толкова хубави филми за тях? В които филми тези революции да изглеждат така чисти и прозрачно-пясъчни? Без мръсни интереси и мръсен петрол?

Хм. Ще има ли някой син и красив поглед на някой нов Питър О`Тул, който да ни гледа вдъхновено от огромния екран и да символизира така хубаво борбата за свобода? Някак светла. Времето и филмите са склонни да почистват мръсотията.

1919 – 1962-2013 – колко много години…Колко много години изпълнени с миришещи на петрол жестокости…Докога ли ще е така?
Питър О`Тул беше велик актьор! Мир на ирландската му прах!

И! Гледайте, когато сте свободни, филма!

Хм, как странно прозвуча това…: когато сте свободни.