Коментар на Григор Лилов във Фейсбук, 29 декември 2013 г.
Публикуваме текста на този коментар защото темата, която той засяга, е достатъчно важна.
–––––––––––––––––––––––––––––––
Абсолютно всички медии изчистиха името ми
ЗАЩО ЛИ СЕ СТРАХУВАТ ОТ МЕН…
• Поредното питане „Кой е?”
• Въпросът е кой им заповядва на всички тях и държи под контрол дори уж независимите електронни сайтове
––––––––––
Цитат:
29 декември 2013 / 07:26
София, 29 декември /Десимира Миткова, БТА/ Сега е в ход тотално преструктуриране и направо сриване на цените на хартиените книги, за да устоят на натиска на електронните…
––––––––––––––
Така започва интервюто на БТА с Веселин Тодоров, председател на асоциация „Българска книга” под надслов „предстои срив на цените на хартиените книги, за да устоят на натиска на електронните”. В него има и такъв откъс:
„… класацията се влияе от това кога през годината е издадена книгата, затова като много успешни в нея влизат също Григор Лилов…”
Това интервю беше поместено в почти всички медии – печатни, електронни, интернет…
Но ако сега, в момента потърсите името ми в в това интервю, пуснато или преразказано от което и да издание – печатно, електронно, интернет, в БНТ, в БНР, в Би-Ти-Ви, в Дарик, в Стандарт, в новинарските агенции… и да не изброявам изданията и сайтовете, които са пуснали информацията, вече няма да го откриете.
Другите имена, споменати наред с моето, си стоят. А моето дори и в уж независимите новинарски интернет-сайтове няма да го намерите.
Цензурата на БТА не ме изненадва – тя си е правителствена агенция. Но цензурата на обществените БНТ и Национално радио е скандална, макар и също да е сред „общоприетите” у нас. Скандална е и повсеместната цензура над медиите, включително и считаните като независими в Интернет пространството.
Невидима, но безкрайно властна и вижда се – всемогъща ръка изтри името ми със светкавична скорост абсолютно навсякъде. (Давам едно доказателство от многото – скрийншот на търсачката „Гугъл”, която е отбелязала името ми в това интервю – б.а.) Няма да го видите вече и в интернет сайтовете – dnes.bg, dir.bg и т.н., и т.н. и т.н. , та чак до представящия се като нецепещ басма никому” „опозиционен” сайт http://www.bnews.bg/, свързан с Николай Бареков.
Не поставям въпроса заради мен. Ясно е защо кукловодите у нас постъпват така – новата ми книга „Политиците. Парите. Мръсните им тайни” ги е извадила от равновесие и не дай си Боже някъде, споменавайки ме като популярен автор, да й направят реклама.
НО ПРОБЛЕМЪТ Е ПРИНЦИПЕН, а не за името ми.
ЗА КАКВА ДЕМОКРАЦИЯ ИДЕ РЕЧ, СЛЕД КАТО НЕВИДИМА СИЛА МОЖЕ ДА ЗАПОВЯДВА – ИМЕННО ДА ЗАПОВЯДА В ТЕЧЕНИЕ НА НЯКОЛКО ЧАСА НА АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ МЕДИИ? НЕЗАВИСИМО ОТ ПАРТИЙНАТА ИМ И ИДЕОЛОГИЧЕСКА ОКРАСКА, НЕЗАВИСИМО ОТ СОБСТВЕНОСТТА ИМ, НЕЗАВИСИМО ОТ ЕТИКЕТИТЕ, С КОИТО СЕ КИЧАТ И ПРЕТЕНЦИИТЕ ЗА НЕЗАВИСИМОСТ!
Само преди седмица същото се случи и със ситуацията в АЕЦ.
Медиите съобщиха за инцидента на 20-ти, оповестиха на следващия ден, че проблемът е „решен” и всички, включително блогъри, си замълчаха като гроб за новите инциденти в Пети блок и за изключения аварийно реактор.
Без нито едно изключение (само аз и Георги Котев проследихме ситуацията)!
Следователно дори независимите блогъри са производна величина от контрола върху информационния поток – те могат да коментират онова, което някой им е благоволил да съобщи, но не и онова, което не им е благоволил да им каже.
Този контрол (наред с автоцензурата в бранша), осъществяван десетилетия и десетилетия наред у нас, превърна българина в овца, затъпи го и го направи лесна плячка за манипулиране. Никаква истинска промяна у нас не е възможна, след като обществеността си мисли, че е информирана, смята, че знае всичко (но само онова, което решат да й кажат) и дори не се усеща, че всъщност е водена за носа.
Поредният случай, дори с някакво си име на някакъв си неудобен за олигархията човек, доказва, че България е скрита неототалитарна държава – дори в детайлите, дори в дреболиите, дори в канавата на ежедневието.
Но 21-ви век такива фарсове винаги завършват с грандиозни катастрофи – рано или късно, вкл. и за народите, които не го осъзнават. И би трябвало всички да се тревожим от това.