В академичната сфера, основният път на изтичане на мозъци от България става по линията на специализации в чужбина, разказва „Дойче веле“ в репортаж за състоялата се във Виена конференция за ролята на миграцията и диаспората в чужбина в процеса на реформи в страните от Югоизточна Европа.
След като защитят доктората си, много млади българи тръгват да специализират зад граница, като често дори самите им научни ръководители ги насърчават да направят това.
По-голямата част от тези млади хора по-късно изобщо не се връщат на работа в родината, но не това е най-големият проблем, казва Николина Сретенова от Института за философски изследвания към Българската академия на науките (БАН).
Все по-малко млади учени в България
„Проблемът е, че не се връщат, но не бих казала, че това е големият проблем в момента, защото в съвременния, глобален свят, в който живеем, хората просто се движат.
Дори има една изградена, постмодерна визия за съвременния учен, който води един номадски начин на живот, който е непрекъснато в движение.
Проблемът е на входа на науката – че все по-малко хора постъпват, имаме по-малко млади учени“, смята Сретенова, която беше представителката на България в конференцията във Виена.
Това беше заключителният форум на проект, изследващ ролята на миграцията в региона.
За да илюстрира ситуацията в българските академични кръгове, Николина Сретенова разказа пред участниците в конференцията за случая с Института по молекулярна биология на БАН.
Само за три години – между 1990 г. и 1993 г., 80 от общо 150 изследователи на института заминали да работят зад граница.
Сред тях били и трима водещи учени от института, които получили работа на такива престижни места като Станфордския унивеститет в САЩ, Университета на Торонто в Канада и Института Пастьор във Франция.
Връзки с българската диаспора
Своеобразното масово напускане на учени от Института по молекулярна биология на БАН обаче имало и своите положителни страни – днес той е може би единственият институт на БАН, който не е изправен пред проблема за подмладяване на изследователския си състав, казва Николина Сретенова.
Около половината от учените в института днес са млади хора, заели местата на онези, излезли в чужбина през 90-те година.
Междувременно институтът е успял да установи и добри връзки с диаспората на българските биолози в чужбина. Това е добър пример за взаимоизгодно сътрудничество, смята Николина Сретенова и добавя:
„Това, което непрекъснато ме учудва, е че няма институция, която да състави една база данни с българската научна диаспора по света. Това ще е добре от гледна точка на колаборация по научни проекти“.
Кафене.нет
