Интервю на Даниела Горчева с Людмила Попова – Уайтман, издател и преводач на българска поезия
Вие не само да превеждате българска поезия, но и издавате стихосбирките – и то на двата езика – на български и на английски. Какво е да бъдеш издател на българска поезия в САЩ?
Приключение. Идеята дойде от Блага Димитрова. Една немска преводачка имаше издателство, което публикуваше книгите й в Германия. Печатането беше в България, чрез издателството на поета Ангел Боянов – „AngoBoy”, който като мене беше започнал без опит, но с много ентусиазъм. Появата на такива издателства разби монопола. Знаем, че имаше прекрасни български писатели, които в продължение на много години чакаха благоволението на апаратчиците в “Съюза на писателите”, доминиран от агенти на Държавна сигурност (ДС) да им разрешат да издадат книгите си. И след като Блага ме свърза с Анго Боянов, аз се прибрах в Принстън, отворих библията на американските издатели „The Chicago Manual of Style” и следвайки указанията им, приготвих за печатане ръкописите на «Вик на едно бившо куче» на Константин Павлов и на «Забранено море» на Блага Димитрова. И двете книги (Cry of a Former Dog и Forbidden Sea) излязоха най-напред само с английския текст. За корицата на Блага избрах един акварел, рисуван от моята редакторка, Лоис Харод, а корицата на Коста Павлов сама си я измислих. Тук ще спомена, че учени в рода ми няма, но затова пък има художници: един иконописец от Тресонче (Македония – бел. ред.) и баща ми — архитект и художник на акварели. Какво щастие бе да държа в ръцете си книги създадени от мене! И така започна. Следващите ми книги вече бяха двуезични, което ги направи интересни и за българските читатели, особено като се има предвид, че с изключение на „Забранено море”, това са нови книги — те не бяха издавани преди това на български, не и в този подбор на стихотворенията.
Разкажете за себе си?
Аз съм физик по образование, но започнах да превеждам в университета — моят пръв превод беше от френски, за изпита трябваше да преведем цяла книга. Аз преведох Анатол Франс. После заедно с първия ми съпруг Иван Тодоров* преведох от руски книга на Айнщайн. Голям професионален превод беше преводът на книгата на Боголюбов от руски на английски и книгата все още се продава. Този превод бе направен заедно със Стив Фулинг.
Преди повече от 30 години (как лети времето!) започнах да превеждам Блага Димитрова. Ръкописа на «До утре» го пазя още. Трябва да кажа, че имаше нужда от много малко промени преди да го включа в «Scars». Първото стихотворение на Коста Павлов, което преведох бе знаменитото «Капричио за Гоя». Исках приятелите ми, на които го четох, да почувстват какво е да се живее без свобода.
Една от причините, че работата ми провървя беше, че имаше с кого да споделям преводите: става дума за една група поети от Ню Джерси, които се събират всеки вторник да си четат новите стихотворения. След прочитането всеки от присъствуващите казва мнението си за прочетеното и критиката често е много полезна. Трябва да кажа, че втората (или третата ми професия — освен като физичка във Дубна на големия ускорител, аз работих и като библиотекарка) ми достави може би най-голямото удоволствие. Освен това тя ме срещна и сприятели с нашите най-големи поети.
Превели сте и сте издали Блага Димитрова, Константин Павлов, Данила Стоянова, Александър Шурбанов и Едвин Сугарев. Защо точно тях?
Това са поетите, които са ми говорили най-много.
С какви мъчнотии се сблъсквахте при превода от български на английски?
Първата е словоредът и модерната тенденция в Щатите да се избягват инверсии, които много от нашите поети използват. Що се отнася до словореда — английският има много твърди правила, с които мисля, че говорителите на английски са родени. Следващата разлика са глаголите — българският език е много богат на глаголи, особено глаголи с приставки, които менят смисъла и нямат еквивалент на английски. Блага Димитрова, която си играе с езика, употребява, например, много глаголи и съществителни с представките «без» («безбурие», «безветрие»), «до», («доузрея») и т.н. Ясно е, че всеки нов писател създава своите трудности, но понеже превеждах в течение на години един поет, свиквах с езика и проблемите. Едвин Сугарев, от по-младите поети, има най-богат език. Той е поетът, който най-много е работил над стила и езика си. И във известен смисъл, той беше най-труден за превеждане. В последната му поема „Аляска” синтаксисът му е изключително нов, много интересен.
А кои са любимите ви поети?
От българските — тези, които съм превеждала и разбира се — Ботев, Яворов, Димчо Дебелянов… От английските — Йейтс, Елиът, Хийни…
Вие сте член на асоциацията на преводачите от САЩ и Канада. Веднъж годишно тези преводачи се събират, за да представят новите си преводи, канят и авторите, които са превели. Разкажете за тези сбирки?
Аз съм член на АЛТА (Съюза на преводачите на художествена литература). Конгресите на АЛТА всяка година са на различно място: от Лас Вегас, Невада до Пасадина, Калифорния през 2009. Изнасят се интересни лекции, има дискусии и четене на поезия. Когато поетът, който е преведен присъствува, четенето е на два езика: първо поетът чете оригинала, после, преводача – преводите си. Едвин Сугарев взе участие в конференцията през 2006, която беше в Монреал, Канада. И четенето мина с голям успех. Когато приключихме четенето на стихотворението «Теология», публиката стана на крака, ръкопляскайки!
Върху какво работите в момента?
Истината е, че в последните няколко години съм запуснала преводачеството — съпругът ми страда от Алцхаймер и рак и доста време минава в грижи за него. Сега успях да организирам по-добре нещата и в момента имам една готова стихосбирка на Едвин Сугарев — «Калейдоскоп». Корицата е готова и може да се види на моя сайт (www. ivypressprinceton.com), и текстът също е почти готов, макар че кога ли нещо е готово, ако се стремим към това нещата да бъдат перфектни? Но да се надяваме, че през пролетта книгата ще излезе. И че аз отново ще имам време и вдъхновение за преводи на поезия.
Как посрещат американските читатели книгите с българска поезия, които издавате?
С интерес. Правила съм много четения. И книгите са рецензирани без мое участие, по инициатива на хора, които са ги чели. Една от дългите рецензии излезе в едно голямо списание за критика – Parnassus, също и в the Bloombsbury Review, Slavic and East European Journal и т.н.
*Иван Тодоров е известен физик, брат на писателя и литературоведа Цветан Тодоров, който живее във Франция и е един от най-превежданите автори в света
PS Бел. ред. Двуезичните издания може да купите оттук:
http://www.ivypressprinceton.com/home.html
