Ако можеха, 2/3 от българите биха емигрирали още днес. Този път, за да оцелеят, не за да живеят по-добре
Автор: НОРА СТОИЧКОВА /Новинар/
Вероятно няма държава в света, която да не е мащеха и да не мародерства гражданите си, често и с откровено незаконни способи. Най-често мародерствана е онази част от бизнеса, от богатите и преуспели хора, които откупуват с данъци възможността да организират и развиват различни производства. И на чиито усилия се крепи цялата човешка цивилизация. Без преувеличение.
Но колкото и да е хищна една държавна администрация, като всеки паразит и тя гледа да се храни за чужда сметка, но не и да убива приемника.
Нашата държава обаче е уникат. Със сигурност на пръсти се броят държавите и правителствата изобщо, които да допускат 2/3 от гражданите им да определят живота си на тяхната територия като непоносим. Така мислят обаче точно толкова българи за положението в татковината: като за непоносимо. Останалата 1/3 вероятно не е била питана поради това, че или е в сенилна, или – в кърмаческа възраст.
Няма значение бедни или богати, високо образовани или по-малко учени – почти всички у нас мразят статута си на български граждани.
Нещо повече. Според института „Отворено общество”, който огласи това изследване, половината от българите по принцип оценяват положението у нас като непоносимо. И без да сме в криза. А „непоносимо” е онази психологическа граница, отвъд която идва гневът. И този път, ако има кой да изследва този показател, ще се окаже, че гневът на жертвата ще бъде насочен навътре: ние си го избрахме, срещу ръжен не се рита и т.н. Което е далеч по-разрушително – всеки психолог ще ви го каже, отколкото пак да наизлезем по централните софийски площади, да обръщаме колите край парламента и да се бием с полицаите.
Любимата „О-став-ка!” отдавна никого не грее.
Запитаните в анкетата обясняват черногледството си с кризата. Наистина българите масово са влошили финансовото си състояние през последната година и имат сериозни затруднения при обслужването на кредитите си. Неочаквано висок процент – 85 на сто, са категорични, че не биха понесли допълнителни лишения и дори 5-процентно орязване на доходите им. Оцеляват на ръба, буквално.
Ето фактите – кризата пряко е ударила 60% от българите. Над 30% са теглили банков кредит и 2/3 от тях имат сериозни проблеми с погасяването. Което означава следното: изчакват ви 60 или 90 дни да не плащате, след което банката започва да ви налага наказателни лихви, да ви отнема жилището, колата, компютъра… Отбелязват си в кредитното ви досие, че сте ненадежден платец, та утре, ако пак ви потрябват пари, никоя банка не само у нас, но и на територията на ЕС, САЩ и Канада да не може да ви отпусне кредит.
Няма значение, че затрудненията са временни, че утре можете да се хванете на още една работа, да правите бизнес или да се набъркате в политиката, вместо да цъкате депресивно с дистанционното в хола. Но това е утре, а днес – маса българи са неизрядни платци. Защото в най-честия случай са останали без работа. А са останали без работа – също в най-масовия случай, поради безпрецедентния фискален натиск върху работодателите у нас. Които бяха рекетирани от финансовото министерство като гаражен търговец от сикаджия-застраховател. Дай 10%, иначе няма да ти върнем ДДС! Що за държава е това?!
Ето и един друг пример: една заплата от 1000 лв. чисто струва реално над 1600 лв. на работодателя. 600 лв. са авансов ДОД, социални и здравни осигуровки. Нищо чудно, че бизнесът още от 2008 г. масово започна да посивява. А днес вече е направо в дълбокия мрак. С нищо няма да помогне онази тъпа реклама от щастливи млади хора, които се радват, когато бизнесът излиза на светло. Защото сивата икономика ги ограбва.
Сивата икономика се бори с разумна данъчна политика и ясни правила, устойчиви във времето законови разпоредби. И сигурност, разбира се. Не с реклами – кой знае какви луди пари плаща правителството и за тях. Никой не е луд да чака данъчните да му отнесат скалпа. Всеки бизнесмен – а в тая среда тъпаците нямат шанс, взима мерки отдалеч. Там не разчитат на прогнозата за времето от БАН.
Бизнесът освобождава персонал до санитарния минимум, съкращава заплатата на останалите 2-3 пъти, докато стигне стотина евро, че и по-малко. И почва да се разплаща на ръка, за да крие данъци. Това е. Не напразно, ако днес потърсите кредит от банката, служителката ви пита веднага – можете ли да докажете доход от поне 1500 лв. До тук я докарахме с дянковщините.
Е, как да са щастливи хората. Какво направи това правителство за икономиката? Актуализация, че да закърпи бюджета за 2010-а. Сякаш от 1 януари 2011 г. вкупом ще емигрира.
Според изследването едно от най-печалните резултати от икономическия хаос днес е ниската производителност на труда – най-ниската в Европейския съюз. Означава, грубо казано, че разходите за труд у нас са много по-високи в сравнение с ефективността на производството. В едно изследване на Българската стопанска камара от миналата година се дава сравнение между „благоденстващата” 1985 г. и 1989 г., когато ножицата е била над 33% средно. След 1990-а този процент пада на 20, а през последните 10 години дори има обратна тенденция – производителността да е по-висока, особено във водещите сектори в икономиката.
Отделно от това – човек днес и да работи, не знае за какво. И не знае докога. Единственото, което му остава, е да вдигне мерника на държавата, чиято администрация, между другото, остава непокътната в кризата. Дори с актуализацията на бюджета, пак общо разходите за администрацията са около 6 млрд. лева – 1,2 млрд. лв. за заплати; 2,2 млрд. лв. за издръжка и около 1 млрд. лв. текущи разходи. В същото време очакваните приходи от данъци са около 13 млрд. лв. Първоначално бяха даже 17-18 млрд. лв. при бюджет около 60 млрд. лева. Но дори тези 13 млрд. лв. са имагинерни. Защото, дори и при по-евтиното евро износът да се увеличи, българският бизнес ще продължава да скатава данъци и да се движи по ръба, за да оцелее.
Масовото черногледство сред народа днес се дължи не толкова на перманентната мизерия – живели сме далеч по-бедно от днес, а по-скоро от усещането, че няма измъкване. Че масовите заблуди се изчерпаха, както и т.нар. политически проекти. Обществото все повече осъзнава факта, че правителството тъй извърта нещата, че пак обикновените хора да платят цялата сметка на опосканата от други трапеза. Защото, ако правителството е работещо, то би свило веднага администрацията до санитарния минимум.
А досега – уж реформи, уж съкращения, а накрая се оказа, че в Министерството на здравеопазването работят 400 служители, а пък 509 получават пари по граждански договори за експертни услуги. Каквото и да означава това. По тази схема един чиновник можел да си докарва по 3-4 заплати месечно. И то за работа, която се съдържа в служебната му характеристика. И то за разработването на европроекти, по които МЗ и едно евро не е докарало от Брюксел.
Ако правителството беше работещо, би закрило начаса МЗ. За какво ни е тоя скъп министър? За какво са ни 400 хрантутници, които само произвеждат скандали и тероризират болници, лекари, болни.
За да заприлича на нещо изобщо, здравеопазването трябва да стане частно. Не платено, а частно и съответно – платено. А не докторите да работят хем в държавната болница, хем в частния си кабинет, а болните да са принудени да си плащат на и под масата, за да бъдат лекувани изобщо. Не говорим дори за качествено лечение, а за да им обърнат внимание. Да им сменят превръзката, подлогата. Наистина гадно риалити.
Същото е и с прословутата реформа в пенсионната система. Ще доживеем ли изобщо деня, в който плащаме социални осигуровки и ще спестяваме за собствената си пенсия.
Въпросното проучване на „Отворено общество“ сочи, че общественото мнение в страната е поляризирано по отношение на антикризисните мерки на правителството. 30% от анкетираните ги одобряват, а 25% – не. Дори нещо повече, голям е процентът на тези, които смятат, че до този момент управляващите не са предприели никакви реални мерки за излизане от кризата. Факт. Единственото, което видяхме от тях, е да пипат фискалния резерв. И да предложат актуализация на бюджета. Чийто най-голям проблем формулира точно единствен Георги Кадиев от БСП – няма приходи в тоя бюджет. А контрабандата и сивият сектор се разрастват напук на всички правителствени прогнози. Не може да не го виждат.
Сега с актуализацията правителството ще закърпи бюджета за 2010 г. от фискалния резерв и после? Нали само след няколко месеца ще трябва да се прави проектобюджет за 2011 г. Пита се на какво разчитат.
Ето една гатанка за домашно:
– разчитат на заем от МВФ;
– разчитат на приходи от увеличен с 4-5% ДДС;
– разчитат на увеличен бюджетен дефицит за 2011 г.
– разчитат на развързване на борда и девалвация на лева.
Еврозоната вече не е опция. Всъщност, никога не е била. Нека поне днес си го кажем честно в очите.
