Автор: ВЕСЕЛИНА СЕДЛАРСКА /Новинар/
Пак – щастието. По-точно – нещастието. Нови данни отново показали, че сред изследваните 60 държави хората в България се чувстват най-нещастливи. Не че не го знаем, това е третото или може би четвъртото проучване с подобен резултат.
В търсене на обяснение се появи доводът, че причината е народопсихологическа. Има народи, за които щастието не е сантиментална дреболия. Според най-новите изследвания на американските психолози щастието е дори икономическа категория.
„Всъщност щастието е толкова важно, че цяла една страна, разбира се, много малка страна, с размерите на Швейцария, си поставила за цел да увеличи щастието на своите граждани. Кралят на Бутан, последното будистко кралство в Хималаите, разположено между Индия и Китай, решил, че най-добрият начин да подпомогне развитието на икономиката би бил да повиши общото вътрешно щастие на нацията си, което означавало да се фокусира върху Брутното вътрешно щастие вместо върху Брутния вътрешен продукт.
Наблягането върху щастието на хората в Бутан над всичко останало докарва всеобщо разпространени печалби. Въпреки че повечето хора в тази мъничка страна са фермери и едва задоволяват нуждите си от първа степен, те имат онова, от което се нуждаят – храна на масата и всеобхватна здравна грижа. Те отказват да печелят пари от търговска дейност, която би изложила на риск красивата природа и здравословния въздух, в които живеят, както и социалното равенство между всички в Бутан” – това пише в изследването си за щастието д-р Соня Любомирски, професор по психология в Калифорнийския университет в Ривърсайд.
У нас щастието е личен каприз, лична приумица, личен въпрос. Ние сме нещастни, защото: много е топло, много е студено, много е дъждовно, политиците са крадливи, съдиите са корумпирани, работодателите са гадни, учителите са тъпи, докторите са алчни, пътищата са продупчени, здравната система е скапана, опашката за смяна на паспортите е дълга, новолунието ни влияе, пълнолунието… И т.н.
За ужас на всички намиращи утеха от нещастието в мърморенето и критикуването трябва да съобщя: последните научни изследвания доказват, че само десет, само някакви си десет процента от причините за щастие/нещастие се съдържат в житейските обстоятелства.
В каква държава живеем, при какъв климат, колко сме бедни, кой ни управлява, в каква панелка спим, по какви пътища караме… Всичко това влияе само на десет процента от чувството, че сме щастливи или нещастни.
Петдесет процента зависят от генетичната ни предразположеност. Цели петдесет процента се съдържат в ДНК-то, с което идваме на този свят. Лоша новина. Добрата обаче е, че остават цели четиридесет процента от чувството за щастие/нещастие, които са във властта на съзнателната ни дейност. Тези четиридесет процента са нашата територия – на нея можем да полагаме усилия да бъдем щастливи. Или пък усилия да бъдем нещастни – въпрос на избор.
Ако сте избрали да бъдете нещастни, няма смисъл да четете по-нататък. Но ако сте решени да запълните тези четиридесет процента с намерение да бъдете щастливи, останете. Защото ще ви кажа какви са според последните американски проучвания (сериозни психологически проучвания, не от онези книжки за самопомощ с красивите картинки на лъскавите корици) начините да работите за щастието си.
Неблагодарните и песимистичните хора са по-нещастни. Практикувайте благодарност. Инвестирайте в социалните си взаимоотношения – инвестирайте време, внимание, подкрепа, комуникативни умения, чувства. Разработете си стратегии за справянето със стреса, страданието и травмата.
Рецепта, която винаги работи във ваша полза: прощавайте. Винаги, за всичко. И да не знаете как, поискайте да простите – то ще стане. Живейте в настоящето, осъзнато. Поставяйте си цели, това ще осмисли всеки ваш ден и усилие. Грижете се за тялото си и за духовното си израстване. Може би знаете как да мотивирате другите. Не е достатъчно, трябва да се научите да мотивирате себе си.
И както казва Кърт Вонегът в една знаменита своя реч: Ако успеете да го направите, кажете ми как сте го постигнали.
