Много са ми интересни приказките за триглавата ламя. Чудовището изяждало децата на местните хорица. Те пъшкали, охкали, вайкали се и молели за помощ знайни и незнайни юнаци от близки и далечни земи.
В България също си имаме ламя, която обаче вече 24 години плюска, без да подбира. Жилави пенсионери, крехки дечица, майки, бащи… Всички изчезват в ненаситния търбух на страшилището. Жалват се българските граждани, плачат и се оплакват непрекъснато. Но родната ламя е много, много хитра. Една от главите услужливо приема отчаяните молби за справедливост. В същото време другите глави продължават с геноцида.
В най-корумпираната държава в Европа има най-много структури за борба с корупцията. Логично. Прокуратура, следствие, МВР, ДАНС, Боркор, чвор до чвор. Парламентарни комисии и подкомисии. Над 150 организации, правителствени и неправителствени водят епична битка със себе си. Ламята дори си създаде специализиран съд и прокуратура. Страшни, люти закани и огромни облаци пушилка. Мина се, не мина малко време и хоп – Главният прокурор Цацаров ни зарадва с нова, коледно-новогодишна дъвка. Пускал абсолютно неопорочен и девствен спец екип от обвинители и агенти на ДАНС по следите на продажни магистрати. Аууу, колко страшно! Разтрепериха се, та чак се разлюляха корумпетата в тоги. Един даже паднал от стола от смях, като чул новината. Приятели на обвинителя от Софийска Апелативна прокуратура Бранислав Славов го попитали защо така се е разкикотил. Ето какво им обяснил той:
„Ха-ха-ха, . Всичко е пунта мара, ала-бала, приказки за лека нощ. През май 2011 г. ВСС ме „наказаха” – понижиха ме в ранг. От Апелативна – в Окръжна прокуратура ме пратиха. Голям праз! Уронил съм бил престижа на съдебната власт. Според Инспектората при ВКП, бил съм бил поддържал активна двустранна комуникация с лица от криминалния контингент. А, стига бе! Верно ли? Давал съм им бил „правна помощ” по образувани срещу тях наказателни производства. Съвети съм им давал, колеги съм подпитвал и пр. Смях! Всичкото това, както и да го погледнеш, си е възпрепятстване на правосъдието, злоупотреба със служебно положение, корупция … Обаче, забелязахте ли как нежно е формулирано от колегите? И вместо да отида в затвора, прокурорствам в Окръжна прокуратура. На всичкото отгоре, след една година Върховният Административен съд ми отмени дисциплинарното „наказание” и съм си пак в Апелативната лапаница. Майтап! В края на 2013 г. пак завъртяха плочата колегите. Продавал съм бил информация за текущи дела на престъпници. Имало съмнения, че съм търгувал с влияние. Е, как да не се смея? Спец екип щял да разследва корумпираните магистрати! Олеле, малеле… Първо – няма откъде да ги вземат девствениците. Второ – нали Главният прокурор си ги подбира? Ха-ха. Ами него нали също го назначават. Да не пада от Марс, я? Той да не би да е независим? И трето – мен има кой да ме пази. Не ме мислете. Ще се пошуми и ще отмине.”
Приятелите на прокурор Славов с усилие си затворили ченетата. Едва си поели дъх: „А теб кой те пази, ако не е някаква държавна тайна де?”
„Тайна, глупости. Всички знаят кой. Аз й викам на галено „мама”. Бивша прокурорка, министър, а сега го играе вице на пастирката” – „Тя ли е? Маргарита ли? Тя ли те пази?”
Ха-ха-ха. Тряс. Прокурорът отново се строполи от стола: „А пък Главният ще ме спука от смях. Бил съм ходел в нетрезво състояние на работа и съм бил закъснявал често. Чудо голямо! То аз за такива насирания мога да ви разкажа… Ама, хайде, някой друг път, че сега бързам. Чакат ме едни криминално проявени лица да ги „консултирам”. Ха-ха-ха, смешници… Хайде, чао!”.
Ивайло Зартов,
7 януари 2014 г.
