Излезе от печат книгата на Константин Каменов „Симбиотика или теория за единната наука“ (издателство „Имеон“, Пловдив, 2014).
„Обличането“ на този текст на Каменов в книжно тяло е станало възможно благодарение на спомоществувателите Владимир Кръстев, Вера Дафчева, Стоянка Чолакова, Андрея Карпузов, Мария Алексиева, Мария Крачанова, Владимир Петров, Клуб “Космос”, проф. Стойко Златев, Елена Георгиева, Нели Петрова и други, предпочели да останат анонимни. Авторът е написал тези имена в бележка, наречена „Благодарности“, в края на книгата. Написал е също така, че заслугата за този текст не е само негова, но и на плеяда от мъдреци и благородни личности, вървели по същия път преди него.
Може би това е книга, която за някои ще се стори странна, за други – похвално смела и леко объркваща, а трети биха я подминали с недоумение. Така или иначе обаче това е книга – предизвикателство към утъпкани и удобни пътеки на рационалния ум, към разделното описание и разбиране на различните сфери на човешкото знание. Това, което авторът се е опитал да изведе като послание чрез нея, е предизвикателство за всеки читател, който с отворени сетива посегне към „Симбиотика“.
––––––––––––––––––––––––––––––––––
Из „Симбиотика или теория за единната наука“
Вместо увод
За да стигнем до тази кратка научна разработка, ни бе необходимо да извършим повече от двайсетгодишни изследвания. Всички те се базираха върху важни изследвания от 21 научни области. Вече съществуваха и раздели в науката като кибернетиката и синергетиката. Нашата разработка и идеите в нея успяха да бъдат формулирани най-добре през културата на (прото)траките. Стремежът ни към подобни търсения може да бъде забелязан най-добре в автобиографичното писание “Имах мечта” .
Винаги когато сме издирвали появата на българския етносен субстрат, се налагаше да работим интердисциплинарно. Най-далечната дата, до която успяхме да проследим корените на предците ни, бе 11 838 г.пр.Хр. През цялото време, независимо какви подтеми от битието на древното човечество сме разглеждали, се налагаше да си задаваме винаги един и същ въпрос. Защо след появата на елинската прагматична култура светът постепенно е накъсал науката на раздели и върви към своята гибел? Отговор за превъзходството на единната наука имахме, но никой колега, от който и да е раздел на познанието, не желаеше да го приеме. Ако цялата научна общност реши да се пренастрои, за да заработи в единна наука, то темелите, фундаментът и надстройките на сегашната трябва да бъдат цялостно разрушени. Почти нищо от нея в момента не е вярно. Все пак в разработката ни ще използваме и възгледи от настоящите научни раздели, но само такива, които са най-близко до истината. Тъй като в написаното дотук, както и за всяка следваща дума, ни задаваха въпроса “Какво представлява това?”, то предварително ще уточним. Няма да изясняваме всеки един елемент с отговор, защото представяме цялото. Така че, “Който има очи, да види” и “Който има уши, да чуе!” Също предварително ще уточним, че на моменти ще представим някои неща през апостолически християнски текстове. С това не отричаме нито едно друго вероизповедание. Още през културата на (прото)траките, която е фундамента на настоящата разработка, се вижда, че Господ Бог съществува и от Него на човечеството са дадени морални категории. Сред тях са ненасилие, единно цяло, несъдене, без лъжа, без кражба и т.н.
––––––––
…Всичко е вид математика, музика, както и слово. Това е подчертано на второстепенно семантично ниво в първите редове на Евангелие от Йоан в Библията: “В началото беше словото, а словото беше в Бога, а Бог беше слово.”
След словото се получава самоорганизация, но и крайна взаимовръзка на елементите от системата. Първият сигнал преминава през системите и техните взаимовръзки, които сам създава, след което се връща през последната система като обратно информационна връзка в първоизточника и продължава като нов, трансформиран сигнал. Постоянната промяна на Информационното поле, вследствие промяната на Антропното информационно поле и константното Господно, променя измеренията, но не на Духа и Душата на цялата Вселена, които са външна и вътрешна енергия на Господ-Бог.
Всяко нещо има три пътя. Така например Познанието, което е константа, се състои от Път на знанието, Познание и Разклонения на смисъла. Разклоненията са следствия на моралните критерии.
Както посочихме в “Модел „Genezis”, има няколко реализации на различни пътища на бъдещето. Тъй като събитията са извършени и са се случили много преди обратната информационна връзка да стигне до по-голямата част от хората, сензитивно надарените могат да променят свои действия или такива на други хора, ако осъзнаят неправомерността от следствията на нечии действия. Казано по друг начин, Господ е оставил дълъг период за поправка на хората още приживе. Този шанс е закодиран във виждане на последиците от събитията, а не чрез познание какво би последвало от тях.
Досега кибернетиката, както и някои други науки, стигна до извода, че до получаване на обратната връзка, като следствие от каквото и да било, остава промеждутък от време. Следователно събитията се възприемат малко по-късно от самото действие, но всъщност периодът може да е дори с дни по-дълъг.
Мозъкът не е обработващият информацията за човека. Тази задача се изпълнява от неговата Душа. Преди това информацията се приема през Духа. Докато информацията премине през моралните категории, заложени в мозъка, и се върне като ОВ, след като е пусната от него към Душата, той изпраща заповед какво действие да извърши тялото. Губи се голям период от време. При пълно приемане и съпричастност към моралните категории, информацията от възприемането до действието се осъществява доста по-бързо, което помага да се избегнат негативните последици на много от критичните ситуации. Подобни примери могат да се открият в общества и хора, които са в симбиотична връзка с всичко, което поднесохме до тук.
[…]
За да защитим своя подход към работата и начин в изследванията ще предложим възгледа по темата на един кибернетик: “Тези именно гранични области в науката предлагат най-богати възможности за квалифицирания изследовател. Същевременно те са и най-неподатливите на известните вече начини на масовото атакуване и разделение на труда. Ако трудностите на една физиологическа проблема са от математическо естество, десет души физиолози, незапознати с математиката, не ще отидат по-далеч, отколкото един единствен физиолог, също профан в математиката. Ако един физиолог, който не е запознат с математиката, работи съвместно, с математик, който не познава физиологията, то първият не ще съумее да опише своята проблема така, че вторият да може да работи по нея, а вторият не ще може така да даде своите отговори, че да може първият да го разбере. Д-р Розенблют винаги е наблягал, че тези бели полета на картата на науката могат да се изследват правилно от група учени, всеки от които, специалист в своята област, същевременно притежава основни и солидни познания в областите на колегите си. Всички трябва да имат навика да работят заедно, да познават интелектуалните си навици и да могат да разберат значението на всяка нова идея на своя колега, преди още да е точно формулирана. Не е необходимо математикът да притежава умението да проведе един физически опит, но той трябва да притежава умението да го разбере, да го критикува, да го приложи. Не е необходимо физиологът да може да доказва дадена математическа теорема, но той е длъжен да може да схване нейното значение за физиологията и да каже на математика какво да търси. От години мечтаехме за институция от независими учени, които да работят заедно в някоя от тези дебри на на-ката не като подчинени на някакъв висш администратор, но обединени от желанието, от духовната необходимост да разберат тази област като цяло и да си дадат един на друг силата на това прозрение.”
Този възглед на Норберт Винер почти е достигнал до великата древна мъдрост за симбиотичния модел. Освен начина, по който се е препредавало от безкрайност до безкрайност Познанието чрез Вселенските канали през човешките. Съществуват и още няколко важни константи, които е необходимо да влязат отново в употреба. В (прото)тракийската култура няма държавност. Последната структура само разрушава част от информационно-енергийните канали и е паразитен енергиен потребител, рушащ пътя на развитие на човечеството. В прекрасния древен свят липсват и администратор–координатори, както и техни поделементи. Това са все допълнителни структури, които само усложняват алгоритъма на живот и потвърждават прагматичния закон за разход на енергия.
