Стенограма от работна среща „Национален съвет на българите, живеещи извън Р. България“

Публикуваме по-долу стенограма* от работната среща, състояла се на 21 декември 2013 г. в Народното събрание, по темата „Национален съвет на българите в чужбина“.

Припомняме на всички, които се интересуват, че вече публикувахме проекта за Национална стратегия за българите в чужбина (вж. ТУК). От президентството очакват – в срок до 31 януари – мнения и коментари по проекта за Стратегия – оценки, допълнения, мнение за части, които следва да отпаднат, коментари по структурата и съдържанието, предложения за промени. Всички получени мнения ще бъдат отчетени, проектът ще бъде коригиран въз основа на тях и, в окончателния си вариант, отново ще бъде изпратен за преглед от българите по света. Това ще даде възможност в рамките на месец февруари проектът да бъде подготвен за внасяне и одобрение в Министерския съвет, за което вицепрезидентът Маргарита Попова е постигнала съгласие с ръководителите на ресорни институции.

–––––––––––––––––––––––––––––––––

.

СТЕНОГРАМА

от работна среща на тема

„НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА БЪЛГАРИТЕ, ЖИВЕЕЩИ ИЗВЪН РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“

.

МИХАИЛ МИКОВ /ММ/: Уважаема госпожо вицепрезидент, уважаеми представители на българите, живеещи зад граница, особено ми е приятно да ви кажа добре дошли в сградата на Народното събрание в първия ден след приключване официално на сесията. Уважаема госпожо Янкова /Дора Янкова, народен представител, б.р./, очакваме към нас да се присъедини Атанас Мерджанов, не знам дали ще успее обаче, председател на вътрешната комисия в Народното събрание. Проблемът с българите, живеещи зад граница, някак си ни убягва в последното десетилетие, въпреки че има такъв закон. Реално неговото прилагане все още не е започнало. Искам специално да благодаря на г-жа Маргарита Попова за усилията да вкара тази тема в публичното внимание, във вниманието на институциите – веднъж чрез комуникация с вас, втори път чрез поставяне на тези въпроси пред различните отговорни институции. Макар и закъснели с решаването на проблема, време е да започнем обсъждането на темата. Искам да заявя от името на Народното събрание, от името на народните представители нашата готовност в относително къси за законодателен орган срокове да преминем към действие, т.е. към промени евентуални в закона, които се налагат, но преди това – разговаряхме и с г-жа Попова – да се набележат посоки, насоки за реализация на политиката на държавата в тази област. И само още нещо, с което ще завърша, мисля, че е добре при обсъждането да вкараме един нов момент, защото законът е от 2000 година, когато България не е член на Европейския съюз, да видим как българите, живеещи зад граница, но живеещи в европейското пространство, в страните от ЕС – това съответно да го вкараме като промени в закона – как се отразява членството на България в Европейския съюз. По отношение и на статута на тези граждани на ЕС, освен качеството им на българи, живеещи зад граница. Искам още веднъж да благодаря, че сте тук, че ще участвате – нямам съмнение – в тази дискусия с различни позиции. И последното, което искам да кажа – имахме разговори и с представители на изпълнителната власт, правителството също ще бъде ангажирано в изработването на тази платформа, чието заглавие ще видим дали да бъде стратегия, концепция, насоки за действие, това също е предмет на дискусията, да влезе в основата на промени в нормативната уредба веднъж, и втори път осигуряване на ресурси за реализация на тази политика. Още веднъж пожелавам успешна дискусия, доколкото ми позволява времето и аз ще участвам в нея, това не значи, че си тръгвам веднага, и най-вече резултати от нея. Благодаря ви, заповядайте г-жо вицепрезидент!

МАРГАРИТА ПОПОВА /МП/: Добър ден на всички, добре дошли у дома да кажа на всички, които са тук! Защото идва Коледа и вие сте имали възможност и сте пожелали да се приберете у дома на топло и да празнувате най-хубавите празници в годината заедно с близките си. Наистина днешното събитие няма как да не понесе отпечатъка на предколедния дух и на коледните празници, защото то си е много наше, много българско, то е събитие, което е натоварено с много голяма загриженост както от нас, които сме тук с вас и изразяваме волята и на останалите колеги от политическия спектър, които имат готовност да работят по темата, така изразява и вашата воля да участвате. Да помагате и да изработим заедно няколко неща, които да бъдат удовлетворителни и които да придвижат всички нас – и държавата, и гражданското общество – напред в решаването на един много важен проблем. Искаме да се погрижим за българите, където и да са по света, за българските граждани. Важно е и затова се налага да имаме посока, да определим посоката, в която ще работим. Затова на днешното събитие общо взето ми се струва, че трябва да проведем дискусия в три насоки. Едната вече г-н Миков я открои, тя е сигурна, грижата на изпълнителната власт да помисли за финансирането на това, което ще дойде като наши решения след дискусията. Първата стъпка разбира се е да изберем посоката, в която ще върви държавата по темата български общности зад граница. Вие знаете, че миналата година аз организирах една хубава и полезна конференция в Европейския парламент в Брюксел с ваше участие и там всъщност заложих темата. Участваха българските евродепутати, имахме представителство от всички политически семейства и всички се обединихме около решението, че каузата е много родолюбива, много държавническа, каузата е много ценна, стойностна, ще даде добавена стойност и за образа на държавата, ще удовлетвори и вас, и нас в общия ни ангажимент да работим за демокрацията в България. Стъпихме на един проект за стратегия, който започна да се готви, няма да скрия под мое много горещо настояване, още в предишния мандат от предишното правителство, имаме една изработена основа, която сега е в Агенцията за българите в чужбина като предварителен документ. Можем да стъпим на нея, да продължим да я работим и разбира се да помислим дали да остане озаглавена стратегия, или основни насоки, или концепция, като разбира се от това ще зависи и съдържанието, което ще вложим в нея…

/ММ обявява включването на депутата Валери Жаблянов/

…Така че основата за посоката, в която ще работим, я имаме. Остава сега да я извадим от чекмеджето, да я сложим на масата, да я огледаме отново, да направим необходимите корекции, да привнесем нещо в нея, може би ще се наложи да се откажем от нещо – това обаче ще бъде нашият общ дух, нашето общо решение и след това, когато доработим тези основни насоки и изберем посоката със съгласие, да решим ще трябва ли да пишем нов закон за българските общности зад граница, ще трябва ли само да изменим това, което имаме, това разбира се вече е широк партийно-политически консенсус, г-н Миков ще има решително думата, аз говоря само за насоките, а законодателните предложения, законодателната необходимост ще бъде ангажимент на правителството и на Народното събрание. И разбира се третият основен въпрос е това, с което започнах – да се намери финансирането, за да можем наистина да работим пълноценно. От вас разбрах в Брюксел и до сега поддържате тази ваша теза, която аз намирам за изключително правилна, това е вашето абсолютно обосновано желание да участвате в различните демократични механизми от работата на нашата държава, тук вътре в държавата и да изисквате от нас държавата да има необходимото и полезно присъствие извън граница, за да ви бъде в помощ и да можете там на място да правите комуникация. Искате да говорим за вашето представителство – както на избори, така и тук в страната в правенето на всички политики. Абсолютно сте прави и това трябва да бъде сърцевината на днешната дискусия – това ще кажете вие, ще определите вие. Искам да кажа за тези български граждани, които не са тук, които ще проследят с голямо внимание и ангажимент днешната ни дискусия, че ние сме в този формат, защото вие сте тук и не можем да пропуснем с г-н Миков възможността и преди Коледа да ви съберем на едно място, за да си поговорим на тази работна среща какво да правим от тук насетне. Всичко това ще го обобщим накрая в един меморандум или една записка и всички наши приятели зад граница, които ще празнуват празниците далече от нас, но духом с нас, ще се запознаят своевременно с това какво ние сме решили и до какви изводи сме стигнали на тази работна среща. И може би още на следващата година през пролетта, живот и здраве, ще направи следващата вече конференция в по-широк мащаб така, както си обещахме в Брюксел – ние си обещахме още две следващи конференции, но покрай изборите и покрай политическия живот в нашата страна тази година някак си нямаше как да намерим време и да направим тези две конференции. Тази работна среща обаче е изключително важна – от тук насетне вече ще бъде определена посоката и следващите конференции ще бъдат предопределени от това, което решим днес. Затова очаквам събитието да има висока добавена стойност, да бъде много позитивно, да работим с разбирателство, много делово, много конструктивно и да си отидем от тук в домовете с още повече позитивно настроение и да посрещнем коледните празници, да изработим нещо добро и полезно за всички нас, много ви благодаря и сега Мария Цанкова, която е поела тежкия ангажимент да модерира срещата, да започнем вече конкретно по плана, съобразно с желанията, които вие имате по тази тема. Благодаря ви много!

МАРИЯ ЦАНКОВА /МЦ/: Благодаря на г-н Миков, г-жо Попова, благодаря на всички, благодаря първо на онези, които по електронен път изпратиха отговор на нашия електронен въпросник по темите на работната среща, ще намирам начин в хода на дискусията да представя техните мнения. Благодаря на всички вас, които сте тук. За онези, които ще наблюдават работната среща, бих искала да кажа, че тук има представители на Временните обществени съвети на българите във Франция – Стефан Манов, в Швейцария – Димитър Иванов, за далечна Австралия отговаря Тася Тасова, Боян Кулов е председател на Асоциацията на българските училища в чужбина, Иван Николов е председател на Културно-информационния център на българите в Босилеград, до него е акад. Григор Велев, почетен председател на Асоциацията на българите в чужбина, Филип Филипов, представител на българската общност в Мюнхен и е от онези, които предварително направиха цялостна концепция за национален съвет за българите зад граница. До него е Пламен Петков, който е дългогодишен ръководител на танцовия ансамбъл „Лазарка“ в Мюнхен, Александър Димитров е председател на сдружението ГЛАС в Босилеград, с когото г-жа Попова работи като патрон на Международния детски Великденски фестивал вече две години, Калин Стефанов е гост от българската общност в Холандия, Ваня Иванова е представител на работещите в Брюксел българи, Оксана Заболотная е сестра на председателя на Асоциацията за приятелство България-Молдова Валериян Заболотний, Божидар Томалевски е председател на партия „Другата България“. Имаме представител на Министерството на външните работи, г-н Раковски Лашев. Предлагам за да тече добре дискусията да пробваме регламента, който използвахме успешно в Брюксел, това е две минутно изказване, за да завъртим дискусията по дневния ред, който сме приели и определили…

ММ:  Много строг регламент!

МЦ: Строг, но успешен. Национален съвет на българите зад граница – брой на представителите, съотношение на представителите отвън с онези, които са от националните институции, трябва ли и как да се промени действащият закон, критерии за излъчване на кандидатите, кой следва да ги номинира, допуска ли се самономинация. Дискусията е открита, заповядайте!

ММ: Може ли още един въпрос да поставим, понеже видях проекта. Нека всеки да взема отношение по състава на този съвет, защото както виждам над 90 души в аспект функционалност, може би трябва да има едни по-голям и един по-малък орган евентуално, защото 90 души събирането им в тия пространства…

МЦ: Включваме и въпроса дали това да бъде постоянен орган, дали да има ротация, консултативен орган или…Г-н Томалевски е пръв, моля ви две минути – вие сте трениран.

БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ /БТ/: Добър ден на всички, г-жо Попова, г-н Миков, г-жо Цанкова, колеги и приятели! Хубаво е, че се виждаме отново, още по-хубаво ще бъде, ако вземем правилните решения. Ако правилно разбирам, днес няма да има избор на т.нар. Национален съвет, а ще обсъждаме някои неща. И тъй като тук съм в качеството си не само на председател на „Другата България“, а представлявам още осем организации, едната от които е „Будилник“ – Асоциация на българите от Великобритания, както и Българо-румънския алианс, който е срещу дискриминацията. Знаете „Другата България“ направи два протеста – в България и във Великобритания, тъй като тук събралите се смятам, че правенето на политика за българите в чужбина включва заемане на позиция, когато по някакъв начин срещу тях има кампания, медийна кампания, негативна кампания. И затова бих искал да излезем с една декларация, която да бъде адресирана към правителството на Великобритания, с искане да бъдат спрени негативните отношения към българи и румънци, те са наши съседи, във Великобритания. Тъй като не видях никакво адекватно отношение от българските институции, за разлика от румънските, мога да ви кажа, че техният външен министър даде нота на английското правителство, затова искам тук събралите се да излезем с така декларация. Сезирал съм парламента, радвам се, че г-н Миков е тук, до него има искане за декларация и за санкция по този въпрос, така че това е моето предложение към момента. Благодаря ви!

МЦ: Г-н Томалевски ми дава възможност да кажа, че влязохме във връзка с администраторите на фейсбук-групата, която защитава интересите на българските студенти във Великобритания, поканихме ги да дойдат, ако преценят, че темата ги интересува, имат въпросника. Оставаме в комуникация и допускам, че те ще проявят много силен интерес към следващата ни конференция през пролетта. Следващият моля за участие по темата на дискусията моля, г-н Манов, заповядайте!

СТЕФАН МАНОВ /СМ/: Добър ден на всички, ще се опитам да бъда изключително кратък, но се надявам това да не е последното ми включване. Мисля, че господин председателят на Народното събрание, г-н Миков, повдигна един въпрос, който е от съществено значение. В днешния закон, който надявам се всички познавате, е предвиден национален съвет от 9 души, от които 6 се излъчват от парламента и останалите от други институции – президент, Министерски съвет. Нашето виждане, на Временните обществени съвети на българите в чужбина, се базира върху проучването на европейския опит върху този тип органи, институционалната връзка между диаспорите и съответните институции на съответната държава. Вероятно три или четири са държавите в Европа, които са напреднали най-много в тази посока, и успешните модели – този, който е най-старият, френският от 1948 година насам, се базират на изборност. Става дума, че хората, които живеят в чужбина, излъчват чрез избори своите представители в тези национални съвети – Асамблея на французите в чужбина, Национален съвет на италианците в чужбина, такива съществуват в Португалия, в Испания, на Балканите – в Сърбия. Сърбия е лошият опит, там не се избират, там не участват в националния съвет представители на държавата. Защо казвам, че е важно въпросът за броя и състава – тъй като един такъв орган трябва да отговаря на два водещи принципа. Представителност – представителността се постига чрез изборност, в него трябва да се разпознават българските граждани в чужбина, за да има смисъл от него, иначе това ще бъде поредната структура, която ще бъде възприета като някакъв анекс на държавата, казионност и т.н., знаете, че ние, българите в чужбина, сме много чувствителни на тая тема. Като говорим за представителност и изборност, говорим за това да бъдат представени и големите български общности в чужбина, но и да можем да представим в него всички общности, всички територии. Т.е. ние трябва да се базираме на така да се каже двоен подход – териториален и числен – при създаването на този орган. Защо е важно това, г-н Миков знае най-добре между нас всички примера на избирателен район Видин, където трябва вече да има само по трима депутати, ако говорим само за числен параметър, но има четирима. Защо, защото ние трябва да представяме и териториите, а не само хората. Американският сенат, другият пример, където от всеки щат има по двама сенатори, и в Австралия, независимо каква е числеността. Т.е. когато говорим за състав на националния съвет трябва много внимателно да направим механизма за избор по такъв начин, че да не се окажат вътре само представители на най-големите общности на българи в чужбина, които са в Германия, Испания, Италия, Великобритания, трябва да го направим по начин, по който всеки да се почувства представен. Техника е, но с 5-6 души това е невъзможно. Става дума за изборна математика, пак г-н Миков знае, много хора искат само 100 депутати да има в България. Ами ако има 100 депутати, тогава от Видин ще има един, от Кюстендил един – каква е представителността, какъв е плурализмът? Ами това означава да има 9 души национален съвет, това е невъзможно! Затова нашето предложение е националният съвет да е от 90 души, разписали сме го в документите, които имате, и ще вляза в детайли в по-следващ момент. Казах, че нашият опит се базира на френския модел, там са 155 души. Френската диаспора е един милион и половина до два милиона, колкото е горе-долу и нашата. За 60 милиона население във Франция, в България сме 7 милиона и половина. Т.е. както виждате, 90 души не е абсурдно число. Оперативност, ефективност, да работи – това е вторият въпрос. Как да постигнем с 90 души ефективност и оперативност. Ами ще направим двустепенна система, то е така и навсякъде по света. Имаме една широка представителност от 240 души в парламента, той излъчва правителство, има комисии, които работят, т.е. всяко нещо изисква да има и оперативно ниво. Нашето предложение е национален съвет от 90 души, който да излъчи изпълнителен съвет – между 9 и 13 души, това е въпрос на разговори – така днешният национален съвет в действащия закон ще бъде изпълнителен съвет в един бъдещ закон на по-широк национален съвет от 90 души. Когато говорим за ефективност, защо казах, че сръбският пример е лошият? В сръбския пример не участват държавни институции в националния съвет. Естествено, става дума и за един друг важен принцип, това е независимостта. Много от нас сме предубедени, като казваме – а бе щом държавата е вътре, той не може да е независим. Независимостта на един орган не е само съставът, то е и начинът на функциониране и пропорцията. Затова нашето предложение е 4/5 от състава най-малко да е изборен от българите в чужбина и останалите да са от държавни институции. Това нещо между другото беше прието в меморандума в Брюксел, т.е. аз малко повтарям така да се каже вече приети неща от българската общност в чужбина, поне в този форум, който беше в Брюксел. Независимостта е важен принцип, но по-важният принцип е ефективността. Един такъв орган по същество очевидно отсъстващ според конституцията, той не може да носи отговорността – нито законодателна власт, нито изпълнителна власт, нито някаква друга оперативна власт. По същество той може да бъде консултативен. Но в думата консултативен има нюанс – дали е консултативен, който реално може да постигне нещо, или е консултативен, който никой няма да слуша и да чува. Смятаме, че този орган трябва да бъде генератор и катализатор на законодателни и управленски решения. Как става това нещо – той ще разсъждава върху този или онзи закон, този или онзи проект, той ще дава своите съображения. След това обаче му трябва трансмисия към местата за взимане на решения – това са парламентът, министерският съвет, но и…не споменавам  президентството специално, но оттам е и единението на нацията, символът за общност и т.н. Затова е естествено и това е практиката в работещите модели по света – говорим за френския, испанския, италианския, португалския – забелязвате по-скоро в южна Европа са тези структури, съществува този смесен вид между държавата и гражданското общество всъщност. Затова в тези органи са включени депутати, има министри, във френския и италианския модел външният министър председателства този съвет, за нас може би това не е най-удачният вариант, включени са представители на президентството, включени са и изтъкнати личности, които имат отношение към тези въпроси, включени са и представители на неправителствени организации, под формата на обществени съвети към органа и под формата на работни групи или консултативни органи. Т.е.  всичко това е дълга тема, детайлите са много, често дяволът е в детайлите, затова си позволявам да очертая тези елементи. Важната точка, която ми се иска да акцентирам, това е изборност, разумен подход при образуването на избирателните райони и на кандидатските листи ние можем да направим хората да си говорят между държавите, а не да се скарат и противопоставят. Вече четири години носим този проект, не от вчера, даже с г-н Миков сме се срещали в коридора на парламента и сме разменяли думи по тази тема. Много често ни се казва – ами вие ще се изпокарате кой да бъде член на националния съвет. Оставете ни ние да решим, като направим една демократична честна процедура, в която да могат всички да участват.

МЦ: Благодаря, г-н Манов, тук ще добавя едно мнение от електронните анкети, пак от Франция, на Борис Танушев, който също е представител на обществените съвети. Онова, по което той би допълнил вашето изказване, той е написал „националният съвет е най-добре да бъде независим от политическата конюнктура, българските партии каква работа имат в чужбина? Партиите е желателно да се заинтересуват от българите в чужбина, но не за да търсят електорат и зависимост, а само да съгласуват с тях най-добрите съвместни решения. Маркирам само да знаете всички, че запис пълен на тази среща ще бъде направен, ние ще го дешифрираме и  след това абсолютно всички – и тези, които са тук, и тези, които не са – ще получат пълния текст на това, което говорим оттук. Заповядайте, г-жо Иванова!

ВАНЯ ИВАНОВА /ВИ/: Добър ден на всички, много съм щастлива да ви видя тук. Аз съм от Монтана и живея 20 години в Брюксел, преди това съм живяла в Германия и в Москва. Искам да апелирам към всички за това, че средствата в момента са много малко, които могат и трябва да се инвестират действително, както вие казахте. Смятам, че 90 човека са твърде много разхищения на средства, смятам, че нещата трябва да се обработват на място и страшно много всеки от нас да даде, за да стане нещо действително, да стане действително интересно като модел. Не апелирам към никакъв френски или какъвто и да е, чужд на нашата националност, смятам, че сме достатъчно компетентни, за да развием собствен модел и да излезем на тази сцена. Въпреки всичко да се гордеем с това, че сме българи, че на сцената излизаме като българи и като нещо ново. Може да са 31, колкото са дните от месеца, за да можем да кажем, че имаме действително национални…да кажем в Белгия, в Брюксел да се изработи нещо конкретно, но не смятам, че в момента, в който има криза, трябва да разхищаваме всички средства за 90 човека. Второто нещо, което аз апелирам, е тези хора, които са по различни континенти да се развива една голяма платформа във всеки континент, да се разработи отдел на континента и да се работи директно с вас, да се работи повече преди да се срещаме с вас и по-рано да се подхванат нещата, за да има някаква цел. И искам действително са кажа, че в момент на криза действително е много важно да се пести всеки лев. А това, което може да се направи, да се направи благодарение на качеството и благодарение на нашия опит, който го имаме. И достатъчно много сме работили по демокрация и мисля, че е достатъчно действително да се концентрираме върху резултати – това, което вие трябва да искате от нас.

МЦ: Благодаря ви, госпожо Иванова, за електронна платформа се обявяват голяма част от хората, които са отговорили на нашата анкета, също и за електронно гласуване, когато става дума за избор сред номинираните за бъдещи членове на националния съвет. Тася Тасова.

ТАСЯ ТАСОВА /ТТ/: Добър ден, колеги, всички, които виждам, познати лица, с които сме се усмихвали, с които сме се виждали, работили, добър ден! Искам само да направя едно уточнение – фактът, че днес сме тук, сме тук, защото сме самофинансирали нашето присъствие и освен това желанието и предложението на временните обществени съвети за националния съвет е тези съветници да не получават възнаграждение, те да работят на обществени начала. Какво означава да разхищаваме държавата! Няма да разхищаваме държавата, всичко го правим на доброволен принцип.

МП: Само да допълня нещо – някой да не остава с погрешни впечатления за това, което и аз, и г-н Миков казахме. Става дума да се търси финансиране от държавата за политики на българската държава, които ще осъществяваме тук на място, които вие ще вдъхновявате, ще поддържате, ще предлагате. Не става дума да съберем един орган от 90, 9 или 15 души, които държавата да финансира. Значи от сега да е ясно за какво става дума – няма да търсим пари, за да финансираме вашия национален съвет, г-н Манов изобщо нямаше предвид такова нещо, нали, г-н Манов?

СМ: Абсолютно не!

МП: Доколкото разбирам г-жа Иванова е в лека заблуда – финансите са за политики на държавата по темата български общности зад граница и реализирането на политики тук в страната, които да имат отношение и навън, които да бъдат правени с ваше участие отвън навътре. Така че да сме наясно по тоя въпрос!

БОЯН КУЛОВ /БК/: Здравейте, аз съм Боян Кулов и съм председател на Асоциацията на българските училища в чужбина, която има само юридически лица, т.е. училища са около 65, училищата в чужбина просто за ваша информация са над 200 на всички континенти. Няма друга българска институция, която има повече представителства в повече страни, на повече места по света. Държа да подчертая това, защото смятам, че един от приоритетите на бъдещия национален съвет трябва да бъде именно образованието и културата, разпространението на българското образование и култура по света. И във връзка с въпроса, който постави още в самото начало председателят на парламента, как би трябвало да се измени законът за българите в чужбина, който е от 2000 година, смятам, че – и ние ще се борим като асоциация за това – мигрантите, ние трябва да се борим за това е и в Европейския парламент включително, да се осигурят на мигрантите права за изучаване на майчин език и култура навсякъде, във всяка една страна на Европейския съюз. В общи линии подкрепям принципите, които бяха представени тук така добре от г-н Манов от Временните съвети на българите в чужбина. Основното в контакта с него, това, което ми направи голямо впечатление и което поддържам, е да се активизират българските граждани, българите в чужбина за гласуване, за участие във всеки аспект на българския живот в България. Така че от тази гледна точка имаме нужда от добра представителност. От друга страна смятам, че – изрично благодаря на ръководството на държавата в лицето на вицепрезидента, г-жа Попова, и в лицето на председателя на Народното събрание г-н Миков за тази среща, която е знакова, за мен най-важното е да започне прилагането на закона и с това да дадем пример и в България, и в чужбина, за това, че законите, които съществуват, трябва да се прилагат при всички положения. Така че от тази гледна точка според мен тази среща като първа крачка е знакова и тя трябва да бъде подкрепена и в следващи срещи, ежегодни най-малко, между българите в чужбина и ръководството на България. Благодаря ви!

МЦ: Благодаря, г-н Кулов, изчислението казва, че това е петият парламент на съществуването на този закон, който не се изпълнява в една своя глава. Набързо ще представя бележките на Ева Иванова, която е издател на българския вестник в Кипър и е отговорила на въпросите на дискусията. Тя смята, че членовете трябва да бъдат повече от 9, в съотношение 2/3 представители на общностите зад граница и една от България, че трябва да обхващат най-големите мигрантски групи в следното съотношение – двама в Щатите, четирима от Европа, Австралия и Африка един, Азия един и четирима от България. Смята, че представител на културна или просветна организация, председател на сдружение с дългогодишен опит в работата си зад граница е добре да бъде бонус, когато се номинират хора за членове, могат да бъдат номинирани от различни сдружения чрез електронно гласуване по географски и числен принцип. До голяма степен е съгласна с нещата, които бяха казани дотук. Моля следващият участник в дискусията!

АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ /АД/: Добър ден, казвам се Александър Димитров, идвам от Босилеград, Западните покрайнини и само като допълнение към това, което каза г-жа Цанкова, за разпределението тук искам да дам своето си мнение. Тъй като аз ги виждам тези територии извън България, мога да ги разпределя в три групи – първата е тази, която фактически граничи с България, и това е територията, от която идвам и аз, след това Европа и последната – далечната България, или „прекоокеанната“. Много е важно да се вземе предвид, че тези територии имат три категорично различни проблеми срещат в своите ежедневни контакти както с България, така и с българите извън България. И си мисля, че тук това предложение други европейски страни два мандата е някак си недостатъчно и както се казва обидно малко, тъй като проблемите, които касаят, и политиките, които България би трябвало да прави в да речем изконните български земи, а в случая Западните покрайнини са такива, са съвсем различни от тези за Европейския съюз, да не говорим за Щатите. Това е моето мнение, благодаря!

ГРИГОР ВЕЛЕВ /ГВ/: Аз съм представител на Асоциацията на българите по света, в нашата асоциация членуват 87 землячески организации от 38 страни. Това, което искам да кажа, е следното – първо, законът е много остарял, той е създаден преди влизането на България като член на Европейския съюз; второ – в него не са изведени отношенията между държавната институция Агенция на българите в чужбина и общността на българите, които живеят извън България, това е много важен момент, тъй като ние сме свидетели на серия от конфликтни ситуации, които се развиват през последните години, не само за паспортите, които се издават, но и за други неща. На трето място, което е важно да се каже, че ние разгледахме подробно тоя документ, имаме много критични бележки и предложения. Не смятаме, че районирането е най-правилното. Аз не мога да си представя защо са дадени 15 за Турция места, когато там имаме 350 хиляди напуснали България, които имат българско гражданство.

МЦ: Това са материали, които са разработвани от участници в дискусията, това не са наши документи, това са техни предложения, не са наши неща.

ГВ: Така че аз смятам, че тука ние трябва да положим усилия да подобрим тоя документ, да го направим по-екзактен и разбира се по отношение на бройката смятам, че 90 души не е много, това е една представителна единица, тъй като не винаги на едно заседание могат да присъстват 90 души едновременно, но броят на присъстващите ще бъде достатъчен да отрази мнението и становището на отделните организации. И освен това ние смятаме, че въпреки че организациите си имат свой живот в дадената страна на диаспората, основната координираща дейност трябва да се извършва в България. Такъв е опитът и на организациите в Гърция, Сърбия, Македония и други, които ние сме проучили много подробно, и затова смятам, че централната координационна дейност трябва да се извършва в София. Имаме още и други бележки, но нямаме време сега да ги коментираме и ще ги дадем в писмен вид.

МЦ: Благодаря ви, г-н Велев, само да кажа, че в предложенията, които дойдоха при нас по електронен път, има включително предложения националният съвет да бъде базиран в Брюксел, в столицата или град на една от европейските държави, дори има предложение да бъде базиран в Съединените американски щати, с аргумента, че там демокрацията има много сериозна биография. Набързо ще кажа две-три изречения от това, което е изпратил Росен Апостолов, председател на българското културно дружество в Швеция. В отговор на въпроса на какви критерии трябва да бъде подчинен изборът на членове на националния съвет казва, че това трябва да бъдат хора, които са много активни в съответните общности зад граница и са направили много за сплотяването, за създаването на българска общност, която да има собствен живот зад граница – това ми се струва много съществено. Давам думата на г-н Николов.

ИВАН НИКОЛОВ /ИН/: Благодаря! Уважаема г-жо Попова, уважаеми г-н Миков, доколкото си спомням този закон за българите в чужбина е доста остарял, той даже не можа да заживее доколкото си спомням. Една от основните цели на националния съвет на българите в чужбина е да ги приобщи към обществения живот в България, поне така беше формулировката. Трябва да сме наясно, че никакъв закон, никакъв национален съвет няма да ни приобщи към България, като самата България е така устроена, че непрекъснато генерира нови и нови генерации българи в чужбина. Битката за българите в чужбина трябва да се води в България и може да се спечели само по начина, по който другите държави печелят българите – това е с добре развита икономика, висок жизнен стандарт и добре уредена държава, затова обаче са потребни комплексни промени и комплексна политика. По маркираните за дискусия въпроси така, както ни ги изпратихте, искам само да изразя становището на КИЦ-Босилеград по следния начин – по първа точка смятаме, че 5 от общо 9 члена на националния съвет не могат да осигурят никакво представителство на българските общности зад граница, това горе долу означава по един представител на континент. Примерно за Европа няма такава личност, която да е толкова известна и утвърдена, че да може да представлява българската общност във Великобритания, Западна и Източна Европа, Пиринейския полуостров, Сърбия, Македония, Украйна, Молдова, особено като се има предвид, че тия общности са толкова разнородни – от исторически откъснати и окупирани части на български територии с население, подложено на жестока асимилационна политика, до разпръсната политическа и икономическа емиграция в развитите европейски страни. Проблемът е изключително сложен, но в този смисъл сме склонни да приемем, че големите и организирани български общности трябва да бъдат представени поне с по един представител, както и българските институции, имащи отношение към българите в чужбина – това са Народното събрание, Министерството на външните работи, Министерството на образованието и Агенцията за българите в чужбина, не знам обаче каква ще бъде нейната съдба. По втора точка смятаме, че българските просветни и правозащитни организации в чужбина трябва да предлагат представители за националния съвет от хората, които имат българско гражданство. Остава да помислим, че не всички българи в чужбина имат българско гражданство. Има ли начин и те да проявят интерес. Гласуването може да стане по електронен път, мисля, че паралелно с президентските избори. Необходими са обаче промени освен в закона за българите в чужбина и в Избирателния закон, за да се приеме този вид на гласуване. И освен участието на националния съвет на българите в чужбина аз също подкрепям становището, считам, че българите зад граница трябва да имат една квота в парламента, която да гласуват и да бъдат представени по един друг задължителен начин, вместо да пръскат гласовете си по различни политически партии и да пренасяме цялата тая кампания, която си водим тук в България, и в чужбина. Балансът на представителството трябва да се търси според нас между исторически обособените български общности в съседните на България страни от една и икономическата и политическата емиграция от друга страна в западните държави. С оглед независимостта от политическите конюнктури има две опасности – едната е националният съвет на българите в чужбина да изпадне в зависимост от политическата конюнктура в България, а другата е да изпаднат в зависимост от политическата конюнктура в страните, от които идват. За да се предотврати тази опасност трябва да се помисли дали да не се сложи бариера примерно за членовете на националния съвет от българите в чужбина, каквито има в Сърбия за националните малцинства, след това едни политически представители в органите на техните държави и депутати в Сръбската скупщина едната, там, от където аз идва да кажа, да не могат да членуват в националните съвети, защото тук ще настъпят безспорно конфликт на интереси и ще изпаднем в опасността тук да защитават политика, която я провеждат там. Това е основните бележки.

МЦ: Благодаря ви, г-н Николов! Г-н Лашев, в голяма част от нещата, които дойдоха по електронен път, се засяга и отговорността, и хипотезата българските дипломатически представителства да участват, да бъдат място, където да се извършва гласуване, може би както е в проекта на г-н Манев, паралелно на изборно гласуване да има и гласуване за представители в националния съвет. Два реда от писмото на Тифани Димитрова, представител на българските общности в Скандинавия – тези представител в националния съвет могат да се излъчват чрез гласуване онлайн или на живо в самите български дружества, може да се организира електронна платформа във всички български дружества в чужбина – там да може да се гласува за определен представител на общността, който избор да се координира от съответното българско посолство или консулство.

РАКОВСКИ ЛАШЕВ /РЛ/: Раковски Лашев, директор на дирекция „Консулски отношения на Министерството на външните работи. Уважаеми господин председател на Народното събрание, уважаема госпожо вицепрезидент, благодарим за поканата за участие в тая среща в навечерието на коледните и новогодишни празници, това е една много добра възможност да се срещнем с ръководители и представители на българските общности зад граница и да изслушаме техните мнения и предложения във връзка с излизането от тая ситуация, която имаме по прилагането на закона за българите, живеещи извън Република България от 2000 година. Първо бих искал да подчертая, че ние отдавна анализираме ситуацията във връзка с прилагането на този закон и за нас е крайно неудовлетворително, че този закон в частта особено за представителен орган на българите, живеещи извън България, не действа и това е повече от 13 години. Очевидно трябва да се излезе от тая неприемлива ситуация. А в този контекст с изключително внимание изслушах предложенията и аргументацията на представителите на българските общности в чужбина. Приветства това, че те са проявили инициатива и са изучили най-добрия европейски опит и, подготвяйки проекти, те са заимствали тоя опит и са се опитали този опит да бъде приложен съобразно българските условия. Ние активно ще продължаваме да бъдем ангажирани в процеса за разработването на концепция и впоследствие да се надяваме с подкрепата на държавните институции въвеждане на изменение и допълнение да бъде политически преценено подобно придвижване, изменение и допълнение на закона, което при повече от един и половина милиона българи зад граница е крайно наложително. Несъмнено необходима е представителност на тия наши сънародници, съпричастност при вземането на решения, разработването на политики по отношение на българските общности зад граница. Г-жа Попова спомена за концепцията, която беше разработена в проект и изпратена до българските държавни институции през миналата година. В Министерството на външните работи проектът на тази концепция беше много внимателно изучен и ние преценихме тогава, че това е една добра основа за по-нататъшна работа, в частност за по-добра приемственост, кохерентност и координиране на политиката на българската държава по отношение на българите в чужбина. Тогава ние изпратихме в кабинета на тогавашния заместник министър-председател и министър на финансите нашите сериозни бележки с оглед доработване на този документ, защото имаше редица положения, които се нуждаеха от доработване и доразвитие. Приветствам, че отново се привлича внимание и се поставя на внимание на българските държавни институции, а и на представители на българските общности този проект на стратегия. Подкрепяме разработването на стратегия, или насоки, или ръководни положения, като бъдат своевременно съгласувани мненията и предложенията на държавните институции по такъв проект, а също така мненията и предложенията на българските общности зад граница. И последно бих искал да подчертая, че за българските дипломатически и консулски представителства защитата на интересите и отстояването на правата на българите зад граница е приоритетна задача. В много степен вече оценката за работата на една дипломатическо и консулско представителство се поставя въз основа на това как се работи с българските общности зад граница. В много отношения българските посланици, българските консули са в ежедневна връзка с българските общности и това, което трябва да се направи в процеса на тези дискусии, включително по електронен път, да бъде намерена възможно най-добрата форма за представителство на българските общности, провеждане на избори за излъчване на тези представители и участие в един национален съвет. И преди да приключа, понеже г-н Томалевски спомена за една кампания в една западноевропейска държава по отношение на българите, бих искал да привлека вниманието, че българските държавни институции не останаха мълчаливи на тази кампания, имаше съответни изявления на представители на правителството, в частност на министъра на външните работи. Неколкократно той официално декларира българската позиция по този въпрос, във връзка с тези действия нашият посланик в тази столица също предприе редица действия включително пред централните осведомителни медии в тази страна и българската позиция беше направена достояние на всички. Благодаря ви!

МЦ: Благодаря ви, г-н Лашев, естествено продължение на това, за което говорихте, е мнението на Филка Ананиева, която е директор на българското училище в графство Съри, Великобритания. Тя пише – много е важно да бъдат създадени обществени съвети към консулските представителства и посолствата от българските общности зад граница, които да държат българската общност в добра информираност за нещата, които и националният съвет ще прави, и самата българска държава. Хората, които живеят в съответната държава, да имат право на мажоритарен избор, сами да излъчват представители и да ги сменят, когато има проблем. Тези представители да не са свързани с нито една политическа партия в България, за да могат да работят за общността. Хората по държави трябва да бъдат информирани предварително за нещата, които националният съвет предвижда да разработва или консултира и всичко трябва да е на прозрачен и демократичен принцип. И след избирането на съответните кандидати те да имат постоянна връзка с хората от общностите, да се отчитат за това какво са свършили и какво възнамеряват да правят и, докато не получат съгласието на мнозинството, да не правят нищо. Следващият участник в дискусията, моля! Г-н Филипов, няма ли да представите своя проект? Заповядайте, трябва да се справите „по немски“, в две минути.

ФИЛИП ФИЛИПОВ /ФФ/: Първо отново благодарност за поканата от г-жа вицепрезидента и от г-н Миков, и благодарение на усилията на г-жа Цанкова. Чухме много интересни мнения, аз съм убеден, че ще чуем още интересни мнения. Доста от тях съвпадат с елементи от концепцията, която за първи път ми се появи, когато разсъждавах над тези въпроси. Искам да кажа следното нещо – да, определено изборът на българи, които да представляват българските общности в чужбина, е нещо важно. Но има два предварителни елемента, които акцентирах в своето обобщение, което изпратих. Когато говорим за цели, значи ние си представяме, че в момента искаме да постигнем дадена цел, първо трябва да сме наясно на какви принципи почива нашата цел, т.е. осигурен ли е принципът на ефективност, принципът на демократичност и най-вече принципът на държавност. Защото ние българите, които живеем в чужбина отдавна, въпреки че сме доста далеч – някои от нас по-близо, други по-далече – се чувстваме съпричастни не само към родината си, но се чувстваме съпричастни към държавността. В този аспект ще бъда съвсем кратък – принципите, на които предложих да почива концепцията за изборност, бяха три. Първият бе регионална концентрация на българските общности в чужбина, т.е. това са основните мажоритарни общности като Западна и Централна Европа, където, поне по данни, с които разполагат всички от интернет пространството или от нашите институции, има над 600 хиляди души, другото са Щатите и Канада – не съм компетентен да кажа точно колко, но са над 400 хиляди, и също така Южна Америка и Австралия, Нова Зеландия с една добавка на Южна Африка, защото там са значително по-малко. Ръководех се от следните неща, когато дадох предложение за общо 15 члена – може би звучи малко за някои, може би звучи много за други. 12 от тези членове беше предложението ми да бъдат от общностите извън България и 3 представители от държавните институции на България. На какъв принцип предложих да бъдат тези 12 представители – шестима от тях предложих да бъдат на принципа на постоянното членство, от държавите, с които България им приоритетни политически и икономически взаимоотношения и комбинацията с голяма концентрираност на българи би дала по-голяма ефективност. Вторият принцип, който съм споменал, това е изборният подход. Според мен имаме две възможности за изборен подход – на персонален принцип, т.е. да бъдат избирани физически лица, персони, и вторият да бъдат избирани организации, организационният подход, да бъдат избирани организации, които вече имат някакво действие по този въпрос или биха могли да обединяват на регионален принцип общностите или отделните елементи в дадена страна или даден регион. Вероятно ще чуем и по-интересни предложения, радвам се, че имаме тази дискусия, която да събере всички мнения заедно. Това е, което мога да кажа, благодаря за дадената ми възможност.

МЦ: Благодаря, г-н Филипов, в мнението, което изпрати Петя Цанева, председател на Асоциацията „Балкан“ в Мадрид, Испания, се предлага между заседанията на националния съвет, както и да бъде избран той, когото и да включва, да има работа по комисии, по предмети, които засягат отделните политики, заседателите да избират в коя комисия да участват. Да има мандатност на съвета и тя да бъде 3 години. В този съвет логично, според г-жа Цанева, е да участват представители на външно министерство, на образованието и науката, агенцията за българите в чужбина, културното и социалното министерство, представители на Народното събрание. Следващият, моля!

КАЛИН СТЕФАНОВ /КС/: Калин Стефанов, представител от Холандия. Имам два въпроса, първият – какви са алтернативите, освен ЦИК, чух по електронен път, видях в проектозакона изпращане на фотокопия на лични карти в плик. Помислено ли е повече за това – към лицата, които повече са се занимавали с проекта, за гласуване по електронен път, това би привлякло най-голяма аудитория. Другият въпрос е относно прозрачността и отговорността на Министерския съвет към местните структури по държава и регион, каква е ролята на Министерския съвет към прилагането на единен стандарт, какво става, ако една държава представи 3 организации и всеки от тях има представител. Благодаря ви!

МЦ: Г-н Миков!

ММ: Искам да коментирам, това ме предизвиква. Молбата ми е да се опитаме за повече доверие във възможността на българите, живеещи зад граница, на общностите да излъчат своите представители. Ако влезем в оня детайл, който е за същинските избори, аз виждам, че е разработено много коректно начинът, по който се провеждат избори. Но все пак формира се орган с консултативни функции и нека процедурата не отива в крайността на проверката, за да гоним повече хора да участват, а не процедурата и формалните законови предписания да затрудняват участието на хората. Просто като коментар. Иначе ако се забием в секции, секционни комисии, проверки, купуване на гласове и тия характерни от времето на Алеко наши подходи във всички такива неща, просто няма смисъл да ви кажа честно! По-добре да търсим една процедура, която да има максимален интерес и възможности за участие в тая платформа, отколкото да разпишем всичко в такъв детайл, какъвто става вече като за изборите, при които се избират органи с властнически правомощия. Извинявайте, само като коментар по това, което вие казахте.

МЦ: В писмо от Нина Каменова от Германия става ясно, че там се въвежда подобна практика на самосдружаване между българите, те подготвят един справочник за българите, които работят в Бавария – адвокати, лекари, счетоводители, да знаете всички, които живеете в Германия, че бихте могли да ползвате този справочник, и другите, които отидат в Германия, да знаят, че има инициатива на българите в Бавария да направят справочник за българите-професионалисти, които работят там.

ТАША МАЛЕШКОВА /ТМ/: С риск да наруша протокола вземам думата, като член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина и вече завърнал се в чужбина след 15 години отсъствие, да благодаря на вицепрезидентската институция, на министерството на образованието, на държавната агенция за българите в чужбина и да не благодаря на външно министерство и културно министерство. Защо – могат да ме попитат в кулоарите. Благодаря!

МЦ: Г-н Валери Жаблянов, член на комисията по външна политика на НС. Ремарка, коментар, заповядайте!

ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ /ВЖ/: Уважаеми гости и представители на българския род, както казват писателите, защото струва ми се, че ние това обсъждаме в момента, какъв е критерият, по който принадлежим към тази категория.  Някой тук уместно каза по какъв начин хората, които би трябвало да се чувстват представени от тази организация, ще бъдат класифицирани на български граждани, на такива, които не са териториално представени. Струва ми се, че не може да се намери такъв глобален принцип, на който цялата българска общност извън територията на България да бъде представени в един орган и още повече чрез този орган да участва във вътрешната политика на българската държава, нали, това е една непосилна задача. За мен има много голямо значение какви са целите, които една такава организация си поставя, за да сме наясно в началото какво правим. И да не отиваме към принципа на Иван Хаджийски, който дава чудесно определение за това какво представлява българската работа. Струва ми се, че някои неща в целите и функциите би следвало да могат да бъдат отбелязани допълнително. За мен е добре да фигурира по някакъв начин съждението, че националният съвет подпомага развитието на българската нация извън територията на българската държава, тъй като иначе се обезсмисля неговото название, тъй като националният съвет има или би следвало да има функции към утвърждаването на нацията и на първо място чрез развитието на националното самосъзнание и утвърждаването на българския език и тука ми се струва, че е основната функция на държавата и в това поле би следвало да се срещнат българските общности зад граница и българската държава. Тъй като и много от нашите сънародници имат и чужди гражданства, разбира се съобразяват се със законите на държавите, в които живеят, много ясно трябва да е прецизирана функцията на съвета в това отношение и струва ми се, че той би следвало да бъде определен като обществена организация с държавно участие, за да сме наясно и от самото начало. И още една малка бележка, струва ми се за ролята на българската държава. Не може да се очакват прекалени резултати от българската държавност така в защита на интересите извън граница пред чужди държави извън функциите, които има държавата чрез своите представителства, каквито са посолствата и консулствата на българската държава в чужбина, но те се касаят разбира се до българските граждани. Така че няма как българското външно министерство – тука може би малко в защита на колегите от министерството и министерството на културата, аз понеже съм член на комисията по външна политика ще ви кажа, че бюджетът за следващата година на министерството на външните работи е около 115 милиона лева. Както каза по време на представянето на бюджета за следващата година главният секретар на министерството, това са средства за осигуряване на най-насъщните нужди и на живота на българската дипломатическа служба. Затова моля за едно така реалистично отношение и, ако всички го разбираме и сме наясно с това, аз не се съмнявам, че организацията ще заработи.

ММ: Аз моля да ме извините, ще ви поканя тука в и половина сме предвидили кафе пауза, но ще тичам в Дарик радио, защото там имам от 11.30…Ако успея и не е приключило, уважаема госпожо вицепрезидент, ще се върна. Ако не, да ви пожелая едни хубави празници и да знаете, че вратата на парламента е отворена за вас. Тук има хора от моя кабинет, които ако имате евентуално въпроси, може да ги вземете и после да изкомуникираме. Така че още веднъж хубави празници и много се радвам, че успяхме да започнем тоя разговор. Още веднъж да благодаря на госпожа вицепрезидента за организацията, която инициира.

МП: Сега и аз да кажа една думичка, г-н Томалевски, мъничко преди почивката.  Значи в 11 и половина ще направим тази почивка, за която г-н Миков ни уведоми. Да довърша или може би да продължа това, което г-н Жаблянов каза в своето изявление по въпроса за политиката и по въпроса за закона. Аз не се притеснявам, че ще тръгнем по погрешен път, защото в Брюксел ние изготвихме един заключителен документ от конференцията, в който ясно казахме в каква посока ще бъде насочена тази стратегия, или тези основни насоки, или тази концепция на държавата. Няма както беше преди – и той всъщност затова не заработи и законът старият, всъщност сега действащият – няма да очакваме от държавата инициатива. Хората не чакат това, българските общности зад граница не чакат държавата да наставлява и да им пише наръчник какво те да правят и как да го правят, за да участват. Напротив – дойде време, и това е прекрасно!, българските общности зад граница горещо пожелаха да участват в политиката на държавата, на родната държава, да инициират. Така че сега процесите вече процесите са с обратен знак – те са отвън навътре, не отвътре навън. И заради това не заработи сега действащият закон и няма как да заработи. Хората навън и новата емиграция са активни, те видяха света, опознаха го…

ММ: Вече има и плосък свят, електронно пространство…

МП: Да, точно така, което дава…комуникацията е бърза, може да става много по-ефективно. И затова сега очакваме и сме много благодарни на вас, нали ние не сме заедно, за да наставлява държавата към вас, обратно – за да ви чуем вие какво казвате, как и по-какъв начин искате да участвате в съответните политики в държавата. И вие ги откроихте много добре, г-н Жаблянов, абсолютно правилно, аз не знам дали е видял този наш заключителен документ от Брюксел, но той точно в тази насока заговори – образование, социалната политика, интегративната политика и културната идентичност, нашата национална идентичност, възможности за запазване там, където сте, защото вие искате да участвате така в живота на тези държави, в които сте избрали временно или постоянно да се интегрирате и да търсите своето щастие. Така че още в този заключителен документ насоките са очертани. Вие няма как да участвате във всички политики на държавата, няма как, или в някои ще участвате много по-малко, но в други ще участвате повече. И това е образованието най-напред, социалната политика на второ място. И затова търсите контакт и сте може би по-критични към консулските служби, защото в тях виждате едни обединителни звена, които могат да излъчват послания по много повече теми. Някои успяват, някои не успяват. Колкото повече финанси има външното министерство занапред, толкова повече ще може да ви задоволява очакванията. Така че темите и посоките са откроени, важно е сега повече да се концентрираме, както казва колегата от външното министерство, да си направим добрата стратегия – имаме чудесна основа, да ги доработим тези основни насоки и след това да помислим какво правим със закона и как ще си изберем националното представителство. Това са трите задачи пред нас и в рамките на няколко месеца, стъпка по стъпка ще ги направим всички, благодаря ви!

МЦ: Г-н Павлов оттам иска да вземе думата, той също е от Асоциацията на българите по света.

ПАВЛОВ: Все пак аз съм отговарял някога за тази дейност, участвал съм в организацията на събора в Рожен по инициатива на президента Петър Стоянов и искам да кажа първо, че когато се решават такива наистина магистрални въпроси, това трябва да се направи в един много по-широк формат, както беше примерно съборът в Рожен. Ние там…Ами следващият път…Една от големите слабости, аз съм го казвал и на бившия президент Георги Първанов и на г-н Марин, че това, че беше изоставен този опит, който абсолютно всички държави го правят, през няколко години да има такива големи панбългарски форуми, е една много сериозна грешка. Сега разбира се аз не искам да кажа, че този закон, който казвате, че не работи и така нататък, той не работи до голяма степен по вина и на самата българска държавна администрация. Фактически от желанието за участие от нашите сънародници в чужбина в различни аспекти на българския обществен живот не е от сега, то е още от самото начало от 90-те години. Сега разбира се нямаше ги тези глобални комуникации, но такива …аз мога да цитирам Божидар Чеков, който още 98-ма година говореше за избирателен район по света и най-различни неща. Първо бих помолил да бъде изоставена тази порочна практика да делим българите на български граждани и на граждани на други държави. Има държави като Украйна, като някои други държави в Европа, където просто не е позволено да има двойно гражданство. Имаме други групи да речем в Латинска Америка, които са натурализирани в някаква степен, но те не са престанали да бъдат българи и първо трябва много по-внимателно да бъде районирано това световно българско пространство, както го прави Унгария, там има едни седем района планетарни, там по друг начин се избира. Значи мога да дам пример колкото и да е нескромно с нашия световен български парламент, който, макар и на доброволни начала, е много по-добре балансиран мисля от гледна точка на представителство по света. Искам също г-н Лашев да го помоля да каже няколко думи като бивш посланик в Македония как стои въпросът с Македония, тъй като вие я познавате отблизо, а не казвате нито една дума. Това като приятелски упрек. И освен това значи подобни форуми трябва да бъдат, не знам как да кажа, не могат да не присъстват големите дружества и организации. Имаме много сериозни организации, които тук просто ги няма. И не чуваме тези мнения, значи малко, простете ми, г-жо Цанкова, но малко ми заприлича на нощен „Хоризонт“, еди кой си пише и има мнения. Много хубаво, но бе трябвало да има представител на асоциацията на българите в Украйна, на българската община в Молдова, имаме…колко български депутати имаме в…имаме Антон Киссе български депутат в Думата на Украйна, имаме Миркович депутат в Румъния. Навремето сме ги събирали тези български депутати отвън, петима бяха тогава, и сме правели специални срещи в Народното събрание.

МЦ: Г-н Павлов, мога да ви отговоря веднага. Разбира се, ние поставихме въпроса дали можем да направим конференция непосредствено преди Коледа. Оказа се, че твърде малко хора могат за толкова кратко време да планират идването си тук.

МП: Това е работна среща…

МЦ: Работна среща, всеки, който е заявил участие, както впрочем и вашата организация, е тук, както и вие. Ние нямаме претенцията да изместим Асоциацията на българите по света в нейната дейност. Мисля, че казвам общото мнение на всички тук, които седим от тази страна на масата. Давам думата на Тася. Хубаво е в почивката, която предстои, да има излъчени двама или трима души, които да сумират до момента това, което направихме в дискусията, за да маркираме финалния ни документ, меморандум…

МП: И да го изпратим на останалите български общности зад граница

МЦ: Така, както направихме в Брюксел. И, между другото, да напомня – това ми липсва до сега в участието на хората, онова, за което апелира председателят на парламента – да включим елемента членство на България в Европейския съюз като нов по отношение както на емиграцията и въобще на хората, които живеят навън, така и като рафиниране на политиките за българските общности навън.

ТТ: Първо искам да кажа, че аз самата се чувствам активно в повече от една организация и затова споменавам – дори и в световния парламент и в друга организация, аз самата съм част от тях. Обаче искам да направя следната ремарка – колкото повече организации има, толкова по-добре, това означава, че българите сме активни. Но за мен ролята на един национален съвет трябва да бъде изключителна концентрирана върху, тоест да няма организация, а да има лица, хора, които са свързани с нея. В този смисъл смятам, че тя е сама по себе си организация, сама по себе си съществуваща. Разбира се ще се работи с всички останали организации, по никакъв начин не го изключвам. Но не можем да си поставяме глобални цели и в крайна сметка всичко да обхванем. Няма как всичко да се обхване. Мъничко, конкретно и реализуемо, това е едното. Второто нещо, което искам да кажа, е относно избирането. Ние вече от временните обществени съвети на българите в чужбина вече тествахме как може да се реализира такова гласуване в чужбина. Бързо, Франция са изключителен пример, Австралия също имаме принос. Те направиха тестване по интернет, т.е. всички сме направили по интернет, видели сме, че това е възможно, избираме се, по този начин организира се, гарантира се вотът, възможно е. И другият начин – паралелно с интернет вота гласуване паралелно на президентските избори – това във Франция го направиха и беше възможно. Така че когато говорим за това дали е възможно и как да се организира гласуването, можем да допълним и гласуване по пощата. Така че стига желание да има, форми и начини има. И другото последно в заключение, вижте, започнахме да говорим за примера за Сърбия. Техният така да го наречем национален съвет не е много добре функциониращ, защото те са просто една организация, група хора, които се събират от чужбина, обаче никой не им обръща внимание. Затова ние бихме желали да направим две неща – а/ да включим малък брой, известен брой държавни представители в този национален съвет, така че тези лица, държавни лица, депутати, министри – каквито вие кажете, те ще се чувстват ангажирани, ще чувстват причастността си към тази организация, и второто – за да бъдат легитимни едни такива избори, а изборността е изключително важен елемент, за да може да кажем еди кой си, който ни представлява, защото ето Световната България мен ме кани на някакъв форум и цяла Австралия тръгна срещу мен, а бе Тася каква е там да ходи, кой те праща теб. В този смисъл изборността гарантира някаква легитимност, обаче и държавата да припознае резултатите от тези избори. Затова идеята, която временните обществени съвети ви предоставят да обмислите, да разсъждавате, е да се провеждат тези избори съвместно, по времето на изборите – не е толкова трудно за организиране първо, но второ, резултатите биха могли да се възприемат и от държавата. Така ще можем да кажем ти кой си, който са те избрали, и държавата също те е приела като избран член.

МЦ: Сега ще направим почивка, след което дискусията ще продължи по темите, които сме предвидили…

БТ: Благодаря ви, че пак имам думата. Слушах много внимателно изказванията и се чудя защо формализираме толкова много избора, влизаме в един такъв детайл, когато става въпрос за едно квазипредставителство. Хубаво е да го знаят всички тук. Значи националният съвет е квазипредставителство, а не реално представителство. И в този ред на мисли, когато говорим за цели, когато си поставяме цели, трябва да имаме и резултати. Ако някой тук от вас може да ми отговори как ще бъдат постигнати тези резултати с квазипредставителство, аз наистина ще го поздравя. Единственият начин това да се случи, забележете, е само при условие, че имаме самостоятелен избирателен район „Чужбина“, в който имаме избрани депутати. Това е политически инструмент, защото когато имаме цели, резултатът се постига по определен начин – с политически инструмент 33 многомандатен избирателен район, работя в комисията, в обществения съвет за създаване на нов избирателен кодекс и апелирам към всички вас да окажем необходимия натиск между първо и второ четене да бъде възприето това нещо и да се създаде такъв самостоятелен район. Повярвайте ми, това е начинът, не можете да бръкнете в камината с въглени с гола ръка и да ги вземете, трябва ви маша. Политическата маша – това е политическото парламентарно представителство.

МЦ: Допускам, г-н Томалевски, че голяма част от българите, които живеят зад граница, не биха искали да се върнат и да работят в парламента, но искат да съучастват с нещо, което вие наричате квазипредставителство. Моля да се съсредоточим върху темите на следващата част от дискусията преди кафето – позициониране на националния съвет в институционалната структура, това е изключително важен въпрос, гаранция за неговата независимост, комуникация с националните власти и институции, и националният съвет като приоритет на стратегията за българите зад граница. След което ще обобщим резултатите и може би наистина ще стигнем до меморандум, г-жо Попова.

МП: Едно обобщение ще направим.

МЦ: Кой би искал да участва в групата, която ще изработи нашия финален документ? Г-н Иванов, Тася и Стефан Манов разбира се, защото най-вероятно ще се работи на неговия компютър…

МП: Накрая ще го прочетем, ще направят забележки всички колеги и ще го обобщим всички заедно, за да приключи така срещата.

Почивка

МЦ: Групата тихичко ще продължи да твори в ляво, а ние продължаваме нашата дискусия. Един от акцентите, който е заложен и в дневния ни ред, и в разговорите за бъдещия национален съвет е как да бъде позициониран той в институционалната архитектура, така че да бъде гарантирана неговата устойчивост, независимост от политическата конюнктура и това е сред въпросите на нашата втора част на дискусията. Имате думата, моля! Г-н Томалевски, по темата.

БТ: Повярвайте ми, изключително подготвен съм. Така ще споделя моето мнение и не само моето, а и на организациите, които представлявам. За нас националният съвет, за да бъде гарантирана неговата независимост, трябва да бъде позициониран абсолютно независимо и не да бъде израстък или придатък на едно или друго министерство, или на една или друга агенция, а да бъде един самостоятелен орган. Това, което и преди го казах, който да може да формира, да създава политики и стигаме оттук нататък до момента как ще може да ги прилага на практика. Трябва, ако можете да ми покажете някакъв документ, с който да бъде разписано и да задължим, че формираните политики и идеи на националния съвет да бъдат, да имат задължителен характер за отделните институции и министерства, ще бъде хубаво. Аз лично не виждам такъв инструментариум. Това е, което искам да кажа, благодаря ви!

МЦ: Абсолютно независим, самостоятелен, тоест да не принадлежи към нито една част от институционалната архитектура.

МП: Да бъде позициониран така, че да се гарантира независимостта.

БТ: В него така или иначе има от различните институции представители.

МЦ: Да. И по всички теми, по които смятате, че не е изчерпана дискусията, моля заповядайте!

ДИМИТЪР ИВАНОВ /ДИ/: Във връзка с това, което г-н Томалевски сподели, ние от временните Обществени съвети виждаме този орган като консултативен орган, а не орган, който формулира политики, които имат задължителен характер. Мисля, че този беше мнението, което се сподели от мнозината от участниците, че имаме нужда от една комуникационна платформа, по която идеите на българите в чужбина да стигнат по някакъв начин, да предизвикат дискусии, а не да налагат готови решения. Тези решения трябва да бъдат адаптирани и за това служат българските политици, за това служат представителите и това вече е другата част в съвета, в тази структура, която се планира. Трансмисията на идеи всъщност е в центъра, в смисъла на този орган, който искаме да създадем.

БТ: Ако може само да си изясня за мен – значи според вас да се създаде една фейсбук група, която да… или един тинк-танк, който да генерира някакви идеи, просто да можем да си комуникираме – това ли имате предвид да е функцията на националния съвет?

ДИ: В никакъв случай, тази платформа, мисля, че и г-жа Попова спомена …

БТ: Тя извежда някакви конкретни политики, които трябва да бъдат провеждани.

ДИ: Ние сме генератор на идеи.

БТ: ОК, генератор на идеи, тинк-танк, е и, оттук нататък какво се случва, просто питам, искам на мен да ми е ясно.

ДИ: Това ще го преживеем заедно от момента, в който този орган започне да функционира. Ние не можем да скочим в бъдещето и да предизвикаме нещо, което… Ние в момента си поставяме за цел да направим тази първа крачка. Ние идваме с нашите предложения, ние идваме с нашия опит, както вече се разбра, че сме организирали предварителни избори, че сме организирали инициативи. Това, което е много важно и за което искам да поздравя мнозинството, което се обедини около тази точка, ние искаме да дадем, затова не ни е необходимо финансиране, държавна подкрепа. Ние искаме отворени уши и един диалог.

МП: От това какво решение ще вземете вие като общност как да структурираме този орган до голяма степен ще зависи ефективността на неговото функциониране. Затова трябва много внимателно да се обмисли и да се приеме формулата за излъчването, за функционирането на този орган, за да търсим ефект. Разбира се, че това засега са позитивни очаквания, защото това ще бъде нашият опит, това е нашето начало. Да родим нещо, след това ще видим как то ще заработи, ако се наложи след това някои неща ще се дооправят. Важното е сега да дадем мъдри съвети как да структурираме този орган и оттам насетне, лека -полека, ще станат нещата. Заповядайте, г-н Велев!

ГВ: Ако ние говорим за консултативен съвет, естествено е тоя съвет да бъде орган, който да събира информация за мнението, становищата по различни проблеми на българската общност. Тези проблеми могат да бъдат различни, от различен характер, но тези проблеми, постъпвайки в съвета, ако в него се изградят и специализирани комисии, могат да се обработят до ниво на някои позитивни решения, които могат да бъдат предложени на изпълнителната власт вече да ги санкционира, ако тя приеме тези решения като необходими да се приложат. Т.е. в никакъв случай не трябва да се правят, да се вземат такива решения, които да имат характер на диктат върху правителството или държавните органи. Консултативният орган трябва да бъде орган за консултации, който да събира тази информация, повтарям пак – да я обработва и да я дава във вид, който да подпомогне вземането на правилни политически решения по отделните проблеми. И затова в този орган аз не съм съгласен с мнението, че не трябва да има финансиране. Ами за да доведете 90 души от 20 страни, 30 страни – това са средства за пътни, дневни, това са средства, които трябва да се осигурят на този орган. Защото мога да ви уверя, че на първото заседание ще дойдат 80%, на второто 50, а на третото няма да дойдат никакви хора, защото казват не съм длъжен да си харча парите от джоба, колкото и алтруистични да бъдат позициите. Затова този съвет трябва да има бюджет и този бюджет да не бъде за заплати, аз не говоря за заплати, говоря за командировъчни, за дневни, пътни и така нататък. По този начин ние ще осигурим достатъчен брой хора, които ще участват в заседанията, разбира се при добре подготвена работа, предварително раздадени тематика, дневен ред и други, за да могат да се направят своевременни консултации в общността и да дойдат с готови становища. Това е, което исках да кажа за този съвет.

МЦ: Благодаря ви! Като към участник в миналата конференция в Брюксел, г-н Томалевски, само едно припомняне, което е много приятно, че след нашата конференция и участието на заместник-министъра на образованието тогава там. Малко по-късно, през януари, Министерският съвет издаде постановление, което даде възможност да бъдат финансирани неделните училища зад граница и това беше реален ефект, съвършено реален, само от един форум. Извън орган, който е финансиран или не е финансиран. Просто това го постигнахме. И след това с личната ангажираност на вицепрезидента и на тогавашния министър на здравеопазването бяха постигнати и облекчения на режима на заявяване на здравното осигуряване от страна на българите, живеещи зад граница.

МП: Вече имаме успехи така или иначе, ето тези две неща, които са реални.

МЦ: Мънички, но имаме.

МП: Сега остава да вземем решение какви са следващите стъпки и след това да отчетем следващите неща. Просто трябва да сме по-спокойни, разумни, разсъдителни. Ние сега реално от миналата година работим, за да сложим в коловозите една изключително важна политика. Това не е ей така да се случи нещо и да приключиш. Това е работа трудна, тя изисква, както виждате, мнения и гласове. Хората са в различни точки на света, далече, но те сега следят тази наша среща. Много трудно се изгражда такава политика. И в същото време, колкото и да е трудно да я започнем, толкова е трудно и да дадем гаранции, че тя ще остане устойчива много дълго време напред, да работи и да трупа опит, съответен на развиващия се свят. Защото едно беше да говорим за български общности и български граждани зад граница преди 10, преди 20 години, сега вече е съвсем различно. Ами Господ знае какво ще бъде след 2, след 3 или след 5 години. Знаем ли?! Така че ни е необходимо да се въоръжим със спокойствие за дълго време напред. Събрали сме се за дълъг път.

БТ: Аз само искам една реплика – това, че има безспорен ефект от конференцията в Брюксел, е вярно. Но тук се осланяме единствено и главно на добронамереността на министъра на образованието. И разликата е, че аз търся максимален ефект от това, което искаме да направим, и да правим разлика между максимален и реален ефект. Да, наистина е постигнато, но ако не беше добронамерен министърът как щеше да бъде постигнато, ако комисията в Народното събрание не беше съгласна с това наше решение, как щеше да бъде постигнато – това имам предвид.

СМ: Позволявам си да се включа в тази втора част от нашия разговор, понеже влязохме в конкретика и понякога конкретиката е важна, за да се изчистят и избистрят някои представи. Защото действително човек може да си зададе и въпрос – ама как така ще работи. Ето в момента съм в контакт с колеги от четири континента /по скайп се излъчва пряко работната среща, б.р./ – от Чикаго, от Корея, от Франция и от Германия, те следят нашата среща, в момента – ето! Тоест как ще работи утре един национален съвет от 90 човека, или изпълнителен съвет, който ще бъде излъчен от тези 90 – десетина човека, ами елементарно! Отговорът е – елементарно. Нека не се спъваме в неща – днеска сме 21 век. С г-жа Цанкова сме комуникирали документи за Брюксел миналата година, това сработи. Когато това нещо влезе и бъде разписано, ами да, налага се понякога да поизвием ръцете на институциите, които са закостенели. Във временната комисия за нов Изборен кодекс бях член на обществения съвет. Е не можело да има по скайп участие! Е как да не може, на третия път успяха да намерят по скайп можаха да се включат. Тоест хората, когато по-миналата година вулканът в Ирландия беше блокирал всички полети, направиха заседание на Европейския съвет на министрите с телеконферентна връзка. Това е за конкретиката, да не ни притеснява това нещо! Но това, което повдигна г-н Томалевски, е важен въпрос – как един консултативен съвет реално може да влияе. И в това отношение очевидно е, че когато няма политическа воля от институциите, които са призвани да извършват било то законодателната дейност, било то изпълнителната дейност, нищо не може да стане, защото в крайна сметка има конституционна структура на държавата. Но практиката показва, че добрите модели на такива съвети, когато включват в състава им представители на държавните институции, автоматично тези представители се чувстват съпричастни с делата на този съвет и стават трансмисия, стават мотор в институциите, които представляват, становищата, които този съвет приема, да не угаснат, да продължат нататък. Затова споменах, че има модели, които са успешни, има модели, които не са успешни. Неуспешен е сръбският – там има една говорилня, която нищо не ражда. Защо? Защото идва на откриването президентът на Сърбия, поздравява всички за добре дошли, хората се разотиват на другия ден и с това се приключва. Има и успешни модели – италианският, френският, говорихме вече – там имаме оперативна дейност. Там правителството, парламентът се ангажират да участват и техният ангажимент, така да се каже, ги излага на обществената критика. Ако те с тяхното участие реално не допринасят нещо да се случва след това, те губят авторитет и доверие пред обществото. Естествено е и аз в това отношение нямам различия – политическо представителство на диаспората в българския парламент чрез избирателен район „Чужбина“ е това, което е най-високата степен на институционална интеграция на диаспората. Такова има в Румъния, в Хърватска, в Македония – говоря за скорошни демокрации и балкански страни. Не говоря за Франция, Италия, Португалия, където е от години това нещо. Поради тази причина ние сме предложили в нашия проект в състава на националния съвет да бъдат включени определен брой депутати, които днес, при отсъствие на избирателен район „Чужбина“ трябва да бъдат избрани из депутатите, които са от България. Но когато един ден има избирателен район „Чужбина“, надявам се този ден да е скорошен, автоматично депутатите от него ще бъдат част от националния съвет и те ще са трансмисията към парламента. Двете неща не се изключват и не работят в противоречие. По същество един народен представител, било то избран от България или от чужбина, той има така да се каже обща компетенция, той представлява цялата нация. И се занимава с проблемите на България в рамките на географското понятие България, занимава се с проблемите и на българите в чужбина. Националният съвет не е това, националният съвет има за цел специфично да се занимава с темите, които касаят българите в чужбина не само като пожелание, но и конкретно в оперативен план. Именно бивайки камъчето в обувката, когато се приемат наредби, правилници, решения да се чува гласът на българите в чужбина. Тоест двете неща не само че не се изключват, ами се допълват и най-добро доказателство за това е, че държавите, които са най-напред – Франция, Италия и Португалия – имат и двете нещо – и депутати, и национални съвети. Тоест няма антагонизъм и едното не подменя другото. Едното е за определена публика – тя е насочена към страната, а депутатите от чужбина те имат обща компетенция и представят цялата нация.

ИН: Значи аз още в първото си изказване с две изречения маркирах проблема за независимостта на националния съвет от политическите конюнктури и забелязах, че има две измерения – едното е независимостта от политическата конюнктура към България и другото е към страните, от които идват. Ние не бива да забравяме, че много от малцинствата ни в чужбина са включени в политическите системи на съответните страни и техните органи, както примерно е случаят в Сърбия – имате национален съвет на българското национално малцинство, който се избира по определена процедура, има свой състав и председател, има своя политика и т.н., едно виждане на проблемите, според които проблеми няма. Два часа се учи български език, проблем няма. А изпадаме в сериозна опасност при положение ако решим, че също това са хората, които могат да се кандидатират за националния съвет в България – можем ли тая политика да я утвърждаваме в страните, от които идваме, и тя да се окаже контрапродуктивна, защото той ще действа по същия начин и там, и тук. Затова ми се струва, че за да се осигури някаква независимост на тия хора, които ще представляват, условно казано, малцинствата или общностите, от които идват, трябва да бъдат избирани по друг начин. И затова смятам, че това трябва да го правят културно-просветните и правозащитните организации на българите в чужбина на място, които имат интереса и желанието да участват в тия избори, защото в крайна сметка ние не може да набутваме хора, които не искат да участват в управлението на тоя национален съвет, не ги интересува връзката с България, ние говорим за тоя контингент, който е активен, който се стреми към България по някакъв начин, който някъде в съзнанието си има желанието един ден да се завърне или децата му да се завърнат в България  и иска да види една просперираща държава, която също е неговата родина, следователно проявяват някакъв интерес към това. И това много зависи също от това какви цели ние поставяме на тоя национален съвет. Ако тоя национален съвет има целта си да създава една просперитетна България, което е предпоставка за завръщането на тия хора в България и техните роднини и приятели да живеят по-добре, ние трябва да го градим по един различен начин. Явно няма много да спечелим с това, ако  се стремим или си поставяме някакво желание там да влезем в отношенията с българските общности в Австралия и Нова Зеландия, защото тия хора явно са избрали по-доброто място за живот и вече си го уреждат. За тях примерно най-големият проблем може да се окаже гостуването на някой танцов състав за Великден или за някой друг празник, докато за нас примерно в Западните покрайнини най-големият проблем е как да минем границата, как да доведем българския бизнес, как да влезем на българските пазари. Влизаме в една изключително по-деликатна сфера. Така че този начин трябва сериозно да се замислим какви цели си поставяме – трябва ясно да е, че този съвет ще има консултативни правомощия, няма какви други да има – какви други ще има, при положение че не може да има законодателна, изпълнителна власт и т.н. Той просто трябва да е генератор на някакви идеи, които да влязат тук в Народното събрание и да станат част от външнополитическата стратегия за българите в чужбина, която е…навлизаме…

МЦ: До голяма степен г-н Манов даде вариант при сега съществуващия парламент, очевидно ракетоносител на тези идеи би могъл да бъде действащ депутат, въпреки че не е избран от район „Чужбина“, това е възможно. Мисля, че с г-н Кулов бихте могли да си размените комуникация по отношение на училищата, тъй като той има отличен опит за обучението по български навън, в държави, където няма българско малцинство, а има български училища и се изучава майчин език.

ПЛАМЕН ПЕТКОВ /ПП/: Пламен Петков от Мюнхен, ансамбъл „Лазарка“. Аз също така изразих мнение, че точно това е пътят за събиране на българите. Първо, какво липсва на българите в чужбина, този въпрос досега не беше обсъден. Българите в чужбина се са заедно, не се консолидират. Точно по тоя въпрос трябва първо да започнем, като говорим за устойчиво развитие и за база. Давам пример веднага – Мюнхен, по неофициални данни 10 хиляди българи. Имаме две училища, танцов състав, българска църква и две сдружения, които обхващам максимум 1000 човека. А другите 9 хиляди? Интернет, интернет страници, платформи, където се дискутират въпроси, това са недостатъчни, това е просто…не е пътят за събиране на българите. Българите искат реални хора, реални организации, реален контакт. И точно тук виждам ролята на държавата да подпомага точно това събиране на българите, било то чрез…хайде парични средства, нали не е подходящо да говорим за парични средства, но чрез лобиране, чрез участие в проекти, културно-информационни центрове, за което бях писал като предложение. Така че може би това е първата стъпка, която трябва да направим и оттам да се излъчат и лидерите за това сдружени или за тоя консултативен съвет. Тъй като, повярвайте ми, българите не вярват на празни приказки. Тия, които са там, които са в чужбина, те са реалисти, искат реални хора. Благодаря!

ВИ: Ами аз чух много интересни мнения, много различни, точно това е една работна среща, от която всеки може нали pull and take всеки може за домашно за вкъщи, защото според мен това е единствената възможност ние тук да разберем какво действително вие искате. Защото разбирам, че когато се казва национален съвет, не може да бъде на българите в чужбина, а трябва да бъде национален обединени около нашата държава, а всички останали организации, които така или иначе съществуват, просто да бъдат някак си разбрани, че те съществуват в пространството. Аз предлагам следното, аз съм видяла как работи комитетът на регионите, както работи икономическия и социален съвет, те са консултативни органи и са много интересни органи. Видях, че има при нас една възможност да бъдат три различни секции на такъв консултативен съвет, едната ще бъде представители от България, държавни или може би на организации, които са от ниво даже местно, или регионално, структури, хора, които са истински хора, българи, които искат нещо да стане. Втората секция да бъде на организациите, които съществуват, които са абсолютно навсякъде, които са действително някакви организации. И третата от граждани, които не искат да бъдат от нито една организация, но могат да бъдат представени в такава структура. Ако ще бъдат 90 човека, 30-30-30, разбирате ли, в който започваме една действителна интересна дискусия. Затова тези теми, които вие казвате, едната ще бъде образование, това е много важно, това е бъдещето на нашата страна. Втората е темата на социалната политика и социалния модел, това, което ние искаме да правим. А третата е как ние българските граждани от чужбина да можем да бъдем интегрирани към тая държава, която ние толкова обичаме. И този регион, от който ние идваме, и всеки отнякъде – дали ще бъде Бургас, Варна и т.н., има страхотно много възможности за интегриране. Затова предлагам от една страна на този консултативен орган действително да бъде обединение около държавата, да бъде номинация, като държава да си избира кои хора, нали, организациите си избирате кои хора да представят вашата организация, точно това е борбата нали, да бъдат най-силните хора, най-добрите, и както и гражданите могат също по някакъв начин в нашата мрежа нали да се очертаят…и по този начин теми, комитети, единият може да бъде националните приоритети, комитет, в който може да се разбере какво може да направи конкретно, второ темите на българските младежи, на българския гражданин как да се активира в пространството. Според мен ние българите в чужбина не можем да направим всичко, ако гражданите в България не са активни хора. И да няма толкова много протести, колкото ние ги виждаме, само негативното се изнася навън. Значи, разбирам, че трябва някакви протести, но трябва и някаква абсолютна ангажираност на ниво местно. Аз виждам например в Монтана, последният път аз имам десет работни срещи, както се казва доброволчески. Отивам в България в моя регион, за да видя как младите хора какво искат те от нашата държава и им казвам – вие трябва да свършите работата, не държавата да свърши за вас, т.е. кметът няма да може да свърши това, което вие може да свършите. И затова апелирам нещо да се построи, което да е действително много истинско и точно и да се направят няколко неща 2014 година, защото вие знаете, че България има все пак желание да участва в европейските структури 2014-2020, да се подреди някаква програма такава каквото може да се направи до 2020 година и да се направи нещо, което действително да се види в пространството, че нещо не е по лобиране на личности и организации и българи извън и българи в България. Нещо да стане просто много, много силно и за първи път да се усети, че има някакъв прогрес в това.

МАРИАНА ХРИСТОВА /МХ/: Извинете, че нарушавам малко регламента, понеже аз съм представител на медиите, не на нашите съграждани в чужбина…

МЦ: Това е госпожа Христова, която списва дистанционно сайта Eurochicago.com.

МХ: Аз ще се представя, благодаря г-жо Цанкова. Аз съм редактор на Eurochicago.com. Бих искала само да кажа, във връзка с това, което се оформя като дебат – че дали да се избират или да избират самите организации, които да ги представляват – значи, сложна и многолика е картината. Но аз съм свидетел в последните две години поне, а то се е случило още преди да стана редактор на това издание, как едни хора, от различни точки на света, самоорганизирали се – във Франция, в Австралия, в Щатите, в Германия – тези хора правят временни Обществени съвети. Те, и главно хора като г-н Манов и други като него, не от вчера, от месеци, от години се опитват – и в крайна сметка, както разбирам, за щастие процесът вече е тръгнал.  Но като че ли, доколкото аз го виждам отстрани, значи всякакви организации има, г-жо (извинете, че не ви запомних името), които могат да излъчат свои представители, или примерно тази организация да има хиляда човека, или да има три човека, и кой ще разбере нейната авторитетност? Докато все пак идеята на временните Обществени съвети на българите в чужбина е, когато една общност – била тя във Франция, Германия, във Великобритания, в САЩ, Австралия, където и да е – излъчи своите представители в един легитимен избор, той вече се явява и казва: ето, мен са ме избрали, аз не съм случаен, аз не съм някакъв такъв самообявил се. Всеки може да се самообяви за представител на… в крайна сметка организации има много. Нещата, разбира се, са сложни, не са никак прости. Има го и този проблем, че при такъв избор, който би могъл да стане така, паралелно чрез парламентарни или президентски избори – и, както споменаха и Тася, и Стефан, това се е пробвало като пилотен проект във Франция, и не е било никак трудно. Значи, но има го и този проблем, че… историческата диаспора, една голяма част от тях не са български граждани, не могат да минат през този избор, трябва да се помисли за това. Но така или иначе, ако – аз пак казвам, че не съм представител на българската диаспора, но като човек, който се занимава с тази проблематика вече две години и специално за тези усилия на временните Обществени съвети – този изборен момент е много важен, те не от вчера, повече от две години се борят за него.

МЦ: Благодаря ви, г-жо Христова! Искам да помоля всички да се концентрираме върху повода, по който се събрахме на тази работна среща – неизпълнената четвърта глава от действащия закон. Един от изводите, който би трябвало да излезе от тази работна среща, е – искаме ли този закон да бъде изпълнен във вида, в който е, или не. Другото, което ми се струва изключително важно – създаването на национален съвет трябва да бъде „обзаведено“ с мнението на нашия работен форум къде да бъде позициониран. Не, не, не, нямам предвид адрес, а къде да бъде структуриран. Г-н Томалевски каза – да бъде абсолютно независим, все пак абсолютно независим не е достатъчно дефинирано. Къде да бъде и също така дали можем да се обединим около позицията, че приоритет е стратегията за българите зад граница, която ще включи всички политики, преди промяната на закона, което ми се струва логично и което излиза от всичко, което се изговори тук в тази зала.

ТМ: За никого не е тайна от присъстващите, пък и всички близки и познати знаем, че българите в чужбина са огледален образ на българите в България. И, ако институциите имат добра координация в чужбина, те могат да излъчат представители.  Аз искам да споделя с две изречения как това става в Кувейт. 15 години съм живяла там и съм работила, това е експертен съвет, като придатък към Народното събрание. И моето лично мнение е в България това да стане като позициониране към Народното събрание, експертен съвет. От този проект на временните обществени съвети могат да се извлекат много неща, включително и бройката, и след това тези 15 представители, но този експертен съвет да има чуваемост в Народното събрание. Благодаря Ви!

БТ: Искам малко да внеса яснота, нека този проект, който е даден тука, да не бъде панацея, това е едно предложение. И бих казал дали ще бъдат 90, 120, или 80, или 60 няма никакво значение. Но нека пак да знаем – това е проект, това е първото. Второто, може би ще се повторя, нека да не формализираме толкова много нещата. Оставете българските общности в Америка, в Австралия, в Китай, нека те да се организират и да се разберат кой искат да ги представлява.

МХ: Нали това е идеята, извинете.

БТ: Да не влизаме чак в такива формалности.

МЦ: /на фон на разговори извън микрофона/ Моля ви да говорите пред микрофон, защото се прави запис на срещата и след това няма да мога да сваля казаното не на микрофон.

МХ: Извинете, аз понеже се притеснявам все пак, че наистина не съм в статут на човек… Но все пак, участвайки в тази среща, имайки отношение – така, има я и тази подробност, доколкото разбирам, че тази иначе много добра идея на проекта на временните Обществени съвети, която се отнася за български граждани, където и да са те по света, и когато те изберат свой представител, той вече ще има тази легитимност, за това вече говорих. Но, чисто като технология, това не може да се отнесе, да кажем за българите в Украйна, защото голяма част от тях не са български граждани – което не ги прави в никакъв случай по-малко българи, но те не са български граждани. Т.е. при тях сигурно трябва да има друг вид избор и сигурно по този иначе много хубав проект на колегите от временните Обществени съвети, ще трябва да се помисли повече и за историческата диаспора. Но така или иначе да… Не знам, защото там трябва да се помисли, аз не бих могла да кажа точно как. Но само организации да представляват и да кажат: ето, ние представляваме, защото сме организация (може да са 1000 души, може да са 3 души), ние представляваме българската общност в еди коя си страна, това не ми се вижда много удачно.

ГВ: Аз искам да поставя един важен въпрос – в този национален съвет се предвижда според авторите на проекта да участват само български граждани ли? Или пък българи, които членуват в български землячески организации, това са две различни неща. Ще ви кажа – ние познаваме 20 български организации в Украйна, 4 от които са грамадни, по около 20 хиляди члена. Общо в Украйна имаме 1 милион и половина българи, само в Одеска област има 250 хиляди българи. Ако тръгнем по линията само български граждани, значи Украйна няма да има нито един, защото Украйна има само признаване на едно гражданство, т.е. щом си украински гражданин не може да бъдеш български гражданин. Това значи да изключим огромна част от българската общност зад граница, да ги изключим от представителство в тоя съвет. Ако приемем да бъдат членове на съвета само български граждани, това е дискриминация. И затова изборът не трябва да бъде нито по зони, нито по държави, а по регистрирани към съответната институция български организации.

МЦ: Това е вашето мнение, благодаря ви, Тася заповядай!

ТТ: Само исках да направя това предложение, да го представя на вашето внимание – този орган национален съвет да бъде позициониран съвместно с президентството. Смятаме, че президентската институция е достатъчно представителна да обединява българите, така че моето лично мнение е, че това е една добра идея. В крайна сметка като говорим за независимост, не означава да си сложим стени и да не си общуваме с хората, в крайна сметка ние искаме и тези хора да влияят, и ние на тях да влияем, да общуваме, да се ангажираме и всъщност тази независимост ще се гарантира всъщност от броя представители, това, което всъщност приехме в Брюксел беше, че всъщност 4/5 от този национален съвет ще са от представители на българите извън граница и 1/5 от българите, които са условно българите, които са администрация, властимащи и както е. Сега, за неправителствените организации няма как да слагаме всичко в един кюп. Нека неправителствените организации, аз съм голям фен на неправителствените организации, участвам в много, но нека те си съществуват, да си лобират, нека действаме, слънцето е голямо и има място за всички, няма нищо лошо хората, аз съм участвала в 1,2,3,5 организации, но и да съм представител в съвета – аз не виждам разнобой, няма никакъв проблем стига хората да имат желание да участват, какъв е проблемът?

СМ: Два въпроса, които бяха повдигнати от вас и ми се струват важни с това, което наричаме историческа диаспора, и втори въпрос неправителствени организации. Въпросите не са лесни. Нашето виждане е, че легитимен орган и ефективен в оперативен порядък трябва да се базира на избори, в които един човек един глас. Идеята не е изборите да се правят от организации сред техните членове, защото няма днес индикатор да проверим коя организация е представителна и коя не. Всеки може да твърди аз съм представител на българите в Молдова, Украйна /репликират го с „не“ от страна на АБЧ, б.р./…Ама никой не твърде, че временните обществени съвети представляват българите в чужбина…

БТ: …Имат проблем с представителността и бъдете сигурни, че утре ще ви обвини някой ще каже чакайте малко, вие кого представлявате. Пак ви казвам, ще ви каже…/някой отстрани говори, но не на микрофон, б.р./да избягаме от това…

СМ: Временните обществени съвети на българите в чужбина нямат претенции, че представляват българите в чужбина. Временните обществени съвети на българите в чужбина представляват една група от хора, които от 4 години твърдят, че трябва да има избори, за да се види кой наистина представлява българите в чужбина, т.е. по никакъв начин ние нямаме нито претенции, нито заявка да говорим от името на българите в чужбина. Ние говорим от името на нашите съмишленици и носим една идея, че изборност ще определи представителността. Относно въпроса за неправителствените организации /НПО/. Изключително важно е те да могат да участват в работата на този съвет, защото има такива, които са утвърдени, има такива, които работят, видими са. Това нещо сме загатнали като идея да бъде направено чрез един обществен съвет към националния съвет, в който да могат да се включат НПО, активни във връзките с българите в чужбина и в работата с българите в чужбина. Разбира се тук всеки се сеща рефлекторно за Асоциацията на българските училища в чужбина, за асоциацията „Тук-там“, която работи за реализацията на българските студенти в чужбина, и т.н. Но нищо не пречи, ако отделите време и обърнете малко внимание на идеите как да се проведат изборите, нищо не пречи една организация да регистрира кандидатски листи за изборите, които ще са листи с конкретни хора, но може да бъде от името на някоя организация. След това хората ще гласуват „един човек-един глас“ и след това пропорционално, както са нормалните избори, да бъдат излъчени хора от тази организация като членове на националния съвет.

/шумове и размяна реплики, б.р./

МЦ: Моля ви да бъдете любезни един към друг и да няма, как да кажа, количествена агресия, много моля! Става дума за работна среща, няма да вземем решения, които ще бъдат задължителни за когото и да било. Но можем да се обединим върху неща, които са безспорни – че когато има избори, това създава представителност, нали така?!

СМ: По въпроса кой ще гласува. Вижте, темата е много дълга и тежка, можем да я коментираме дълго в един по-технически състав, защото г-н Миков преди малко каза – дайте да не усложняваме едни избори, ами ако не усложним в кавички правилата за едни избори, тогава г-н Томалевски ще каже ами вижте, тези избори не бяха честни и не признаваме резултата от тези избори. Нали въпросът е да имаме легитимност, която е двустранно призната. Държавата да признае резултата от тези избори, българите в чужбина да се почувстват с доверие, че този изборен резултат отразява тяхното желание, а не е подменено. В момента нашето предложение е следното – националният съвет предлагаме да има казахме 75 члена титуляри и предлагаме да има още 10 члена със съвещателен глас, които представляват историческата диаспора. За избора на 75-те члена…

ГВ: Това е исторически несправедливо…

МЦ: Моля ви да се изслушвате – задавате въпрос на г-н Манов, моля ви изслушвайте го!

СВ: Нашето предложение е за тези 75 члена да гласуват българските граждани и гражданите на други държави, които имат български произход, установен по реда на българските закони. За останалите, имам предвид хора, които нямат българско гражданство, не са направили постъпки за български произход и въобще не се чувстват активно свързани с българската политика, трябва да помислим как тях да ги включим и там нашата компетентност и нашата експертиза не е силна, затова ще разчитаме на организации като вашата, за да ни подскажете правилния начин. Ние не сме експерти по всичко и не претендираме да даваме рецептата. Ние даваме една идея, която тепърва трябва да обсъжда в детайли така, че никой да не е пренебрегнат, но и да не направим нещо, което да бъде неработещо, нефункционално и така да се каже под влияние на някакви не много ясни субекти, които отнякъде взимат влияние и т.н. Все пак става дума за орган, който ще бъде натоварен, макар и консултативен, със сериозни функции от нас за политиките, които България ще води. Трябва да имаме някаква отговорност и взискателност към съставянето на този орган, защото съставът му след това ще произведе някакъв резултат.

МЦ: Благодаря на г-н Манов, моля ви да се съсредоточим върху финала на дискусията, тъй като вицепрезидентът има ангажимент и ще трябва да тръгне. Освен това да ви кажа, че към нас се присъедини г-н Йордан Янев, който в момента ръководи Агенцията за българите в чужбина, за съжаление не можа да го стори от началото, но така или иначе той е човек, с когото вие всички общувате, по някакъв начин сте имали тази възможност, който представлява изпълнителната власт в отношенията с българите зад граница и за него ще бъде полезно и интересно, сигурна съм, да чуе около какъв финален документ за нашата работна среща, който няма да бъде задължителен за когото и да било, но ще бъде представен на ангажираните институции, ще сме стигнали и ще се обединим. Затова моля работната група да е готова да предложи.

МАКСИМ СТРАХИЛОВ, АБЧ: Сега аз най-приятелски ви моля да няма такъв момент с тоя съвет, обществен съвет към националния съвет, защото това ще произведе, най-приятелски го казвам, един грандиозен скандал. Значи просто ще излезе, че има българи първа категория и българи втора категория, гарантирам ви го 100 %, без никой да…Даже колкото и да ги успокояваме, до това ще доведе. И другото нещо, значи подобен казус възникна още в 2000 година, тогава тогавашният шеф на комисията по вероизповедания, жалбите и тъй нататък Сунгарски почти закри агенцията. Всъщност той я закри и се наложи да…това е, какво стана с Агенцията за българите в чужбина, ако ще има такъв национален съвет и той ще излъчва някакъв оперативен орган, излиза, че един съществуващ орган с всичките му плюсове и минуси може да бъде ликвидиран, което е абсолютно нежелателно. Това означава, че трябва отново да почваме от нулата. Да бъде към Народното събрание.

БТ: Искам да попитам, говорим за независимост и вие в същото време искате да го позиционирате към президентството. Браво, това е много хубаво, аз се радвам, че имаме в лицето на г-жа Попова един добронамерен така съратник. Какво обаче се случва, ако президентството е в конфликт в Народното събрание и хората, които трябва да правят закони. Ето тука е моментът да си помислим къде именно да бъде ситуиран този съвет. И аз затова предложих да бъде независим, за да избягаме от каквато и да била зависимост.

МЦ: Г-н Томалевски, убедена съм, че записваме трите предложения – вашето предложение, предложението към Народното събрание и предложението на тази група, представителка на обществените съвети. Както се казва, ние не сме представителни, за да изберем един от вариантите, така че не трябва да прилагаме неща, които не споделяме.

МС: Има един деликатен момент в избора на членове на този обществен съвет, с който никой не се е съобразил. Ние не разглеждаме българските емигранти като отделни категории. Пламен Павлов спомена в исторически аспект за някои от емигрантите. Значи 275 години след Чипровското въстание, това е една огромна група хора, живеещи в Банатска област, които имат самочувствието, на общината е развято българското знаме, не румънското знаме. Но това не са български граждани, това са български етнос. Друга група хора, тръгнали след Балкански, това са бесарабските българи.

МЦ: Г-н Страхилов, само да ви помоля да кажете какво изпускаме.

МС: Значи има една група хора гастарбайтери, които ако трябва да се гласува ние можем да изпаднем в една неудобна ситуация, защото във Франция в момента затворите са пълни с български емигранти обаче с престъпни такива наклонности.

МЦ: Само секунда, да направим само едно уточнение, тъй като думата „гастарбайтер“ не е подходяща за днешните реалности, става дума за хора, които се възползват от правото на мобилност в Европейския съюз, нали така?

МС: Именно, да, да.

МЦ: И предполагам, че затворите на Франция не са пълни с тях.

МС: Това можем да го коментираме допълнително, но искам да ви кажа, че ако не се декларира предварително произходът на кандидата и зад този човек не стоят хора, определена група хора, която може да се провери, че е легитимна, че я има, можем да допуснем грешка.

МЦ: Със сигурност българи, които работят и живеят зад граница, са българи, легитимни, независимо от това дали членуват в която и да било организация, мисля всички ще се съгласите с мен. Благодаря тогава, можем да преминем към финалния документ, г-жа Попова има ограничено време, за съжаление, моля ви да се обединим, помолих колеги, които пишат, да имат предвид и посланието на председателя на парламента, включвайки изрично елемента за членството на България в Европейския съюз и отношението на българското законодателство към европейското от гледна точка на неговата хармонизация.

МП: Да кажа само една дума. Много моля колегите, които изработват заключителния акт от днешната работна среща, да имат предвид и меморандума, който ние изработихме в Брюксел. Там е всъщност ядрото, това е много важно, за да не излизаме от вече направената основа. Трябва да има постъпателност, устойчивост, някаква логика и приемственост, за да вървим напред. Другото нещо, което е много важно и предварително сме се съгласили с председателя на Народното събрание, е да финализираме стратегията. Няма да ни трябва много време, за да го направим и да го представим на изпълнителната власт, така е логиката и оттам насетне вече да отворим въпроса и възможността да се работи, и то да работи парламентът, или правителството, върху закона – такъв, какъвто искаме да го видим в бъдеще, като поправка на сега действащия закон, или с написването на нов закон, или с разсъждение по темата нужен ли ни е изобщо закон за българските общности зад граница, защото имаше и такива изразени становища. Това са три варианта, върху които ние толерантно и внимателно можем да беседваме, докато стигнем до най-доброто решение. Гвоздеят на програмата са две неща – стратегията и националното представителство. Това са двата най-важни пункта, около които сега трябва да се съсредоточим, защото те ще ни отворят вратите, ще ни отворят пътечката за работата по-нататък. Аз лично съм много доволна, че се случи тази среща, много съм впечатлена от вашето настроение и вашия подход, вероятно това се дължи и на празниците, които ни очакват. Мисля, че направихме следващата стъпка, очаквам Агенцията за българите в чужбина да се включи и сега при изработването на заключителния документ, след това, г-н Янев, да довършим стратегията, тя е при вас, тя е една много добра основа. С външно министерство по същността имаше забележки, които се засякоха с нашите претенции, претенциите на външното министерство се покриха 100%, някои неща мисля, че се отразиха в стратегията, други предстои още да уточним и да го направите, без ваше участие няма как това да стане, вие сте играч, субект в цялата тази политика и трябва да участвате равностойно. И да набележим докога горе-долу искаме да имаме стратегията финализирана като проект, за да я представим на широкия кръг представители на българските общности зад граница, те да я видят, да направят бележки, в определен срок да ни ги върнат обратно и след това да ги представим в парламента, за да ги видят и политическите представители и след това да отиде, както вече решат политическите сили къде да бъде гласувана – в Министерския съвет или в Народното събрание, те ще си го решат това нещо, не е моя работа да наставлявам, те са там господари, те решават. И, след като се приеме тази стратегия, отиваме на следващата стъпка – законодателството, и преминаваме към конкретни действия за национално представителство. Направим ли това, ще видите след това пътят ще се отвори и нещата ще станат много по-лесно, абсолютно съм сигурна. Просто трябва малко по-спокойно да следваме тази последователност и спирам до тук, за да дам възможност да чуем какво се предлага като заключителен документ.

ВИ: Има ли възможност по принцип, нали, да има някаква стратегия-рамка, в смисъл както в Европа се работи 14-20-та година, така да бъде малко по-разчупена, раздвижена, във връзка с приоритетите, и второто нещо има ли възможност да няма закон за българите в чужбина, а просто българите да имат равни права, каквито са за българите в България, т.е. без да се ограничава нищо, равнопосочност.

МП: Значи аз отговорих преди секунда – дали ще има закон, дали няма да има закон, това е партийно-политически диалог, това не е моя работа аз да го кажа и да го предоставя…

ВИ: Да, да, разбирам…

МП: Това ще го решат Народно събрание, Министерски съвет, Агенцията за българите в чужбина, след като…нека да си свършим работата със стратегията. Значи не искам каруцата пред коня, нека да си довършим стратегията, това ни е сега първата стъпка. Оттам насетне, като видим стратегията, тогава ще мислим, и националното представителство като решим как да го правим, тогава ще мислим нужен ли ни е изобщо закон, ще поправяме ли този, или ще има нов. Нека да видим как ще изглежда стратегията, тя предпоставя някои неща. Затова всичко в един кюп тюрлюгювеч не! Нека най-напред едно по едно да ги оглеждаме нещата.

ТАСЯ ТАСОВА ЧЕТЕ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИЯ ДОКУМЕНТ:

Меморандум от работна среща на 21 декември 2013 година.

Ние, участниците в работна среща „Национален съвет на българите в чужбина“, съвместна инициатива на вицепрезидента Маргарита Попова и председателя на Народното събрание Михаил Миков, с участието на представители на българската общност зад граница, стъпвайки на меморандума от срещата на 7 и 8 ноември 2012 г. в Брюксел, се обединихме около следните принципи и подходи за представителност на българите и българските общности зад граница

И като точици следват:

Изработване на стратегия за българите в чужбина.

МП: Не, приключване на работата по стратегията.

ТТ: Финализиране на работата по стратегията за българите в чужбина.

БТ: Предложение в този ред на мисли. Възможно ли е тази стратегия да бъде официално качена на сайт, поне така работим в комисията по изработване на Изборен кодекс, и всеки да си дава допълнения и вече това да бъде един консолидиран текст накрая. Нека да има публичен сайт и всеки да си дава, да се види тоя публичен сайт кой какво предложение е дал, защото това е също много важно, това е абсолютно прозрачно как се взимат решенията, кой какви интереси има, какво иска да направи. Поне от практика го казвам, защото го направихме така с изборния кодекс. Лоши или добри, всеки си дава предложенията, пък дали ще бъдат приети е вече отделен въпрос.

МП: Така ще го направим – ние сега ще извадим този документ, който е прибран. С външно министерство и с комисията, която е по външна политика към парламента, ще доработим някои неща, вие също може да участвате, вие я знаете тази стратегия, ето г-н Кулов я знае прекрасно, защото е давал становище, а който не е участвал – да се включва сега и да не спъва работата, да не я препятства. Ще направим един финален проект, това няма да е краят. Той ще бъде изпратен на всички, ще се направят бележки, в определен срок ще ги върнете тези бележки, тогава пак ще ги представим в парламента и в Министерския съвет, съответно в агенцията, за да се уточнят нещата и за да може да премине тази стратегия към гласуване. Това ще бъде пътечката, за да може всички да я видите, да я прочетете и да направите съответните бележки. Основата е добра, по нея се работи дълго време.

ЙОРДАН ЯНЕВ /ЙЯ/: Аз точно това исках да кажа – миналата година на срещата в Брюксел рамката на стратегията е била разглеждана, аз не съм бил в Брюксел, но знам отлично, че е била разглеждана. И много становища имаше, но това не пречи, разбира се, да се направи още веднъж и да се види какво мислят.

ТТ: Добре, значи в такъв случай оставяме точката – финализиране на работата по националната стратегия за българите в чужбина, в скоби концепция, и отиваме на следващата точка. При необходимост изменение на Закона за българите, живеещи извън Република България, ДВ от 2000 г., съобразено с членството ни в ЕС. Създаване на изборен представителен орган на българите, живеещи извън Република България. Нова точка – независимост и изборност на национален съвет, с представителност на териториален и числен принцип, минимум 4/5 са избрани представители на българите зад граница, изборност и независимост. Изборност и независимост на националния съвет с представителност на териториален и числен принцип, минимум 4/5 са избрани представители на българите зад граница. Представители на държавни органи – Народно събрание, президентство, т.е. исках да кажа останалата 1/5 са представители на държавните органи – НС, президентство, Министерски съвет. Оперативност и ефективност, двустепенна система – разширен състав, големите цифри, и изпълнителен състав, изпълнителен съвет.

МП: Пишете, че са дискутирани предложенията за…

ВИ: Аз например не бих се съгласила на това нещо, което излиза като…

МП: Ние не вземаме решение, точно това обяснявам, а сме дискутирали и го правим достояние на останалите.

ЙЯ: Повече от 800 са структурите и организациите на българите по света и ние не можем тук да претендираме за абсолютна представителност, това исках да кажа само. Ще ги обидим другите.

ТТ: Националният съвет да представлява и защитава интересите на българите извън Република България пред българските институции. Националният съвет да работи за утвърждаване на българската национална идентичност, самосъзнание, образование, култура зад граница. Националният съвет да има за цел да приобщи българите зад граница към българския обществен живот и насърчи техния принос в националното развитие. Националният съвет да участва във формирането и провеждането на държавните политики по отношение на българите, живеещи извън страната.

МП: С това трябва да се почне…

ТТ: Това го качвам нагоре. Националният съвет да подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местно самоуправление и местната администрация за осъществяване на държавната политика за българите зад граница. Националният съвет да предлага, така. Националният съвет да подготви чрез съответни министри и депутати да внася в НС и МС проекти за нормативни актове, съобразно своите цели. Изборите за национален съвет да се провеждат съвместно с избори за национални институции, изборът може да се осъществява дистанционно или онлайн, а и по пощата съм пропуснала. Националният съвет да бъде позициониран към Президентството, Народното събрание или да бъде институционално независим. Членовете на националния съвет да не получават възнаграждение за работата си.

МП: Запишете – проведена дискусия по различни теми, направени следните предложения и накрая, че настоящият заключителен документ  да стане достояние на всички български общности зад граница за сведение и нищо повече.

ЙЯ: Като приемем този меморандум, ние се ангажираме да го изпратим по мейла на абсолютно всички български организации в чужбина.

/шум от разговори не пред микрофон/

БТ: Ето това е идеята, да е публичен на сайта, който иска да го прочете.

ЙЯ: Ама ние ще го качим на сайта, как, моля ви се!

АД: Едно изречение за закона дали мога да кажа? Просто исках да попитам териториално разпределяне – дали това е добро, искам да чуя вашето мнение, център България, пръстен около България съседните държави и историческата диаспора, втори пръстен Европа и трети пръстен Австралия, Америка и всички други континенти. По този принцип би следвало да се избират хората в националния съвет. Ако е това добре, да влезе като предложение. Значи концентрични кръгове да ги наречем. България център, значи там дали ще е президентство, Народно събрание, независимо, и вече изборът на хората в националния съвет да мине точно по този ред. Съседни на България държави…

МЦ: Това е едно предложение, то ще влезе в стенограмата от нашата дискусия, във финалния документ е записано географски и числен.

АД: Да, ясно, благодаря ви!

СМ: Извинявам се, действително моля колегите, които днес присъстваха, да помислят конкретно върху избирателните райони, върху мандатите, как изчисляват тези неща, защото повярвайте много лесно е да се критикува, ние сме сложили на масата нещичко, което сме го базирали, смея да твърдя, на доста сериозно проучване и на база данни на българските институции, но и на база на Евростат, и на база на други фактори, и избирателна активност на избори, и разпръснатост и т.н., достигнали сме до някакви числа. Това не е нещо, което е окончателно, далеч не е така. Така че вашата идея  я напишете и за мен е ценно да я конфронтирам – вие и ние, с хора, които мислят по този въпрос, защото никой не се ражда с абсолютната истина. Но нека да се базираме на реализъм и на някакви конкретики, които да обосновават едно или второ предложение. Нали да не губим почва под краката си с бомбастични цифри – 15 милиона българи и така нататък по света. Нека да сме много конкретни, защото вървим към нещо, което, колкото и да звучи консултативен съвет неангажиращо, е важно и не можем да го съставим въз основа на някакви общи виждания, а не се базираме на конкретика, която имаме. И конкретиката не е само 800 организации на ДАБЧ, защото половината от тях не функционират, а сред тях има и организации на чужденци, които искат да пратя търговия с България. Така че и това го знаем.

МЦ: Ангажирах се на финала на тази среща да ви прочета 3 реда от Струмен Паунов, който е председател на Българския бизнес клуб в Лондон, който беше тук преди две седмици и участва в обсъжданията , от публикуваното в неговия електронен вестник  7 повече – рецепта за успех на България. „Повече време за семейството, повече усмивки на лицето, повече усилена работа, повече положителна енергия, повече помощ на другия, повече споделени моменти и повече култура“. Това е на неговия сайт и аз го прочетох с удоволствие /ръкопляскания/.

ЗГ: За бъдещия сайт, на който ще бъде поместено и ще бъде дадена информация да бъдат изписани имената на хората, които ще обобщят предложенията и ще излязат по-нататък в публичното пространство. Нека хората, които работят като Манов и Тася, просто нека тия имена да излязат. Другите българи трябва да знаят кой обобщава информацията от тази среща, да, и по-нататък предложенията. Пълна прозрачност, както каза Божидар. Имената трябва да бъдат отбелязани, това е моето предложение.

/реплики не пред микрофон/

ВИ: Аз ще бъда изключително ясна, с моите 20 години в Брюксел, искам по-малко структури, повече резултати, и повече обединяване на българите, а не повече разединяване в смисъл на такива едни съревнователни начала. Не искам номиниране, смятам, че в момента се работи за доброволни договори, мисля, че около този комитет ако се създава може да има страхотно много доброволни организации и граждани като мен, аз не съм в нито една структура и нямам толкова време за структура, но давам всичко от себе си. И мисля, г-жо вицепрезидент, че най-важното е всеки да даде от себе си най-доброто – и в България, и българите отвън.

МП: Нека да го напишем, това нещо е важно, че има предложение за по-малко формализъм при избора на бъдещия национален съвет.

БТ: Някой може да предложи и нещо друго, остави им вратата отворена, всеки да предложи кой каквото иска.

МП: Националният съвет да работи на основата на доброволност. Тася, напишете, че има предложения за повече координация, ангажираност по темата, която е обект на дискутиране.

ВИ: Дали можем да сложим темите на другата конференция. Аз не съм била и другите не са били, нали ще го качите на сайта на агенцията…

ЙЯ: Само едно изречение, този меморандум не само ще го изпратим до всички български организации, училища, клубове и т.н. по света, но и до българските медии, радиа, телевизии, вестници, нека да има, ние ще го качим на нашия сайт естествено.

ВИ: Вълнува ме какво слагаме в областта на образованието, социалното и в областта на нашата ангажираност като граждани. Аз дойдох тука, разбирате ли, както вие казвате имахме нужда да направим нещо сериозно.

БТ: Може ли да добавите в меморандума, че неразделна част от него е стенограмата от днешното заседание. Така че бъдете спокойна, нещо, което сте го предложили, ако го няма в консолидирания текст в меморандума, ще бъде намерен в…

/говор не пред микрофон/

МТ: Ако бяхте си направили труда да влезете в сайта на министерството на образованието, щяхте да видите какво се прави за образованието на децата в чужбина. Просто сте зле информирана. Аз апелирам към хората, които участват в работни срещи, да бъдат добре информирани предварително, иначе се превръща в една говорилня.

ВИ: Госпожо, нещо да съм казала за образованието в чужбина? Ама аз не можах да разбера защо ме обиждате в момента.

ДИ: Един опит за консенсусно обобщение – ние всички тук сме посланици на добра воля на това, което сме се събрали да правим. Аз поемам личния ангажимент, че аз ще информирам диаспората в Швейцария по моите канали и то във всичките й културни аспекти – немска Швейцария, френска Швейцария, това е моето задължение и дълг. Преди да бъдат кандидат и избран и т.н., аз не считам, че имам необходимост от тази формална легитимация, за да си свърша моята роля, моите задължения като български гражданин по отношение на…Ние сме в един процес, в който непрекъснато ще се включват все повече и повече българи. Ето вие сега в момента научавате, в следващия момент ще са още повече, ние сме в процес на осъществяване на постигане на целите. И днешната среща е потвърждение, че сме на добрия път.

/говор не пред микрофон/

ТТ: Така – Меморандум от работната среща на 21 декември 2013 г. Ние, участниците в работна среща „Национален съвет на българите в чужбина“, съвместна инициатива на вицепрезидента Маргарита Попова и председателя на Народното събрание Михаил Миков, с участието на представители на българската общност зад граница и с участието на МВнР и ДАБЧ, стъпвайки на Меморандума от срещата на 7 и 8 ноември 2012 г. в Брюксел, се обединихме около следните принципи и подходи за представителност на българите и българската общност зад граница: Финализиране на работата по Националната стратегия за българите в чужбина/концепция. При необходимост изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България (обн. ДВ бр. 30 от 11.04.2000 г.), съобразено с членството ни в ЕС; Създаване на изборен представителен Национален съвет на българите, живеещи извън Република България; Изборност и независимост на Национален съвет с представителност на териториален и числен принцип, в който минимум 4/5 избрани представители на българите зад граница и представители на държавните органи: Народно събрание, администрацията на Президента и Министерски съвет. Оперативност и ефективност: двустепенна система  (разширен състав) и  изпълнителен съвет (оперативен състав). Беше проведена дискусия и бяха направени следните предложения: Националният съвет да участва във формирането и провеждането на държавните политики по отношение на българите, живеещи извън страната; Националният съвет да представя и защитава интересите на българите извън Република България пред българските институции; Националният съвет да работи за утвърждаването на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура зад граница; Националният съвет да има за цел да приобщи българите зад граница към българския обществен живот и насърчи техния принос в националното развитие; Националният съвет да подпомага и предлага дейността на министерства, другите ведомства и органи на местното самоуправление и местната администрация за осъществяването на държавните политики по отношение на българите, живеещи извън Република България; Националният съвет да подготвя и чрез съответния министър и депутати – негови членове, да внася в Министерски съвет и Народното събрание проекти за нормативни актове съобразно своите цели; Изборите за Национален съвет да се провеждат съвместно с избори за национални институции; Изборът да може да се осъществява дистанционно или онлайн. Процедурата по гласуване трябва да бъде изчистена от излишен формализъм, но да гарантира честни избори и легитимен резултат; Националният съвет да бъде позициониран към президентството, Народното събрание или да бъде институционално независим; Членовете на Националния съвет да не получават възнаграждение за работата си. Отправя се призив за повече мобилизация и ангажираност от страна на българските общности в чужбина.

Извън точките – Настоящият Меморандум ще бъде предоставен за информация на българските общности извън България.  Стенограмата от събитието ще бъде също публикувана.

/говор не пред микрофон/

ВИ: Първото нещо, което хората ще разберат, като го четат, че това идва от различни хора, това е наш напълно доброволен труд. Мисля, че да дойда от Монтана и да спя два часа и половина тази нощ мисля, че е достойно за уважение и второ…не, казвам, казвам, че това нещо  може да се вложи тука, за да видят хората кои са дошли. Списък на хората, които бяхме тук. Защото ние нямаме връзка между нас, имаме връзка…

/г-жа Попова говори не пред микрофон/

ВИ: Както тя каза, ние сме си платили от нашия собствен джоб да дойдем и на мен това са ми два дни доброволен труд, както и на всички останали, които не са от…Нищо само да кажете да, съгласна съм да направим нещо.

/говор не пред микрофон/

СМ: Колеги, колеги, за ваше успокоение информация – срещата беше предавана фактически директно на сайта ЕвроЧикаго и вашето име вече е на сайта ЕвроЧикаго.

/говор не пред микрофон/

БТ: Да, благодаря ви, не, в противен случай не мога да подкрепя меморандума, да, благодаря за коректността.

/говор не пред микрофон – по всяка вероятност за включването в окончателния текст на меморандума на текста за необходимостта от обособяване на избирателен район „Чужбина“./

??? – Може ли да попитам има ли план за действие, за да е ясно кой какъв ангажимент поема, това нали няма да потъне някъде в аналите на…конкретно.

МП: Представяме го в Парламента, в комисията по външна политика, в Министерството на външните работи и полагаме усилия да се доработи тази стратегия, да се изчистят някои неща.

???– Срокове?

МП: Ами най-вероятно някъде до средата на февруари това нещо ще стане, заради новогодишните празници. След това  ви изпращаме този проект, даваме срок, за да направите бележки, връщате бележките, финализираме варианта, изпращаме ви го за сведение да го видите вече финализиран и оттук насетне външно министерство или както се споразумеят в изпълнителната власт го внася или в МС, или в НС, за да бъде приета тази стратегия. И след като бъде приета тази стратегия, ние тогава вече може би ще свикаме следващата конференция, за да говорим малко повече по законодателни теми, но тогава ще има присъствие на повече политици, защото това е тяхна територия – ние можем да предлагаме, те решават какво ще направят след като направим стратегията, дали ще променят закона, дали ще правят нов закон или ще останат без закон. По наше предложение да подреди изпълнителната власт политиките и да се търси начин вече да се направи този изборен орган, този национален съвет и да започнем да действаме. Но на първо време да направим стратегията. Всичко друго след това ще се отпуши и ще тръгне нормално. Желая на всички много хубави коледни празници, бъдете живи и здрави!

/Ръкопляскания, край на срещата/

––––––––––––––––––––––––––––––––

* Стенограмата от работната среща в НС е направена от служители на президентската институция и ни бе изпратена от там. Във варианта, публикуван тук, само репликите на редактора на Еврочикаго са коригирани така, че да отговарят по-точно на действително изреченото. Нашето издание разполага също с аудиозапис от срещата.

.