.
Тъга. Такава – тиха. И проклета.
Почти недоловима. Като сън.
Голяма и добра. Като небето.
Хаплива. Като вятъра навън.
Тъга. Като целувка на раздяла.
Горчива. Като сутрешно кафе.
Като сълза, нелепо закъсняла,
по скулите на твоето лице…
Тъга. Като мелодия без думи.
Като небе без своята луна.
Като окапала наесен шума,
попарена от първата слана.
Тъга. Като пътека през полето.
Тъга. Като прегръдка без ръце.
Една такава – тиха. И проклета.
Неразбираема. Като сърце.
.
Гълъбина Митева
