Битка с незаконосъобразните практики в официалните преводи в България

Постижения в борбата за прекратяване на незаконосъобразните практики по извършване и заверяване на официални преводи в България, започнала през юли 2012 г.

.

Ренета Стоянова,  Softisbg.com*

Борбата започна през юли 2012 г. с изпращане на писмо до Омбудсмана на РБ. Ангажирани са още: Съюзът на преводачите в България (СПБ), Асоциацията на преводачите (АП), Министерство на външните работи, Министерски съвет, Президентството, Върховна административна прокуратура (ВАП), Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за конфликт на интереси и др. Цялата кореспонденция е публикувана на адрес: http://rennie.blog.bg/novini/2013/05/12/cialata-mi-korespondenciia-s-instituciite-ot-30-07-2012-do-0.1109537

От юни 2013 г. започна мащабна информационна кампания с цел уведомяване на колкото е възможно повече преводачи, собственици на преводачески агенции, юристи, хора на отговорни позиции и др. за наличието на един незаконосъобразен нормативен акт в МВнР – т.нар. Правилник за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958 г., посл изм. 1990. 

Дневник на мащабната информационна кампания, започнала на 27.06.2013 г.: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/post-76.html

Постигнато досега:

1. МВнР призна официално, писмо изх. № 12ПР-1149/21.03.2013 от МВнР до МС, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм, 1990, е „една отдавна остаряла правна уредба, която не отговаря на новите обществени отношения“, a „удостоверяването на подписа на преводача от страна на МВнР е дейност, която не би следвало да се извършва от ведомството, не е законосъобразна и следва да бъде прекратена“ или с две думи – че нещата могат и трябва да се
променят:
http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/21/pismo-izh-12pr-1149-21-03-2013-ot-mvnr-do-ms-s-kopie-do-men.1066704

2. Министерски съвет потвърди официално, писмо № 2711/28.03.2013 г., че „Правилникът няма законово основание за издаване и не съответства на разпоредбите на Закона за нормативните актове“:
http://rennie.blog.bg/novini/2013/03/29/pismo-ot-ms-2711-12-ot-28-03-2013.1069571

3. Омбудсманът на РБ г-н К. Пенчев официално потвърди, писмо изх. № 3589/19.07.2013 до мен, че Правилникът за легализациите „противоречи на действащата нормативна уредба“. „Необходимо е статутът на преводачите да бъде уреден със закон.“: http://softisbg.com/rennies_blog/2013/07/-3589-19072013.html

4. През май т.г. Омбудсманът на РБ, г-н К. Пенчев, даде становище в писмо до колега (благодаря, И.Е.!): „ недопустимо е толкова важни въпроси като осигуряване качеството на официалните преводи на документи, с които много често се гарантират съществените правни и имуществени интереси, да се уреждат от несъобразен с ратифицирането на Хагската конвенция нормативен акт.“
http://editor.slavic-center.com/deystviyata-na-ombudsmana-po-otnoshenie-na-pravilnika-i-statuta-na-prevodachite/
NB! „несъобразен с ратифицирането на Хагската конвенция нормативен акт“!

5. В интернет е публикувано Решение № 808/08.10.2012 г. на Министерски съвет за приемане на План за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса http://saveti.government.bg/web/cc_203/1
В РМС № 808 пише, че МВнР е трябвало в срок до 30.11.2012 г. да изработи съвременна нормативна уредба на преводаческата дейност и да уреди статута на преводачите. Решението не е изпълнено, но фактът, че го има, говори, че проблемът вече е осъзнат.

Планът за намаляване на административната и регулаторната тежест за бизнеса е публикуван на адрес:
http://www.strategy.bg/publicconsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=657

6. Министърът на правосъдието г-жа Зинаида Златанова официално потвърди, писмо изх. № 15-00-32/08.08.2013, че не е необходимо преводачът да има сключен договор с МВнР, за да превежда пред нотариус. Това е важно, защото все още има нотариуси, които изискват преводачът да е изпратен от фирма с договор или сам да има фирма с договор: http://www.softisbg.com/my_first_blog/mp-15-00-32-08082013.html

7. В новия Устройствен правилник на МВнР от 2013 г. незаконосъобразният текст „Дирекция „Консулски отношения“ предоставя консулски услуги“ (чл. 41, ал. 2, т. 2 от УП на МВнР в сила от 15.01.2012) вече е заменен с „Дирекция „Консулски отношения“ координира предоставянето на консулски услуги“. Това е важно, защото години наред неправилно се считаше, че Д „КО“ извършва консулски услуги, а под консулски услуги неправилно се разбираше „преводи и легализации“.

8. В коментарите към ЗИД на ЗОП на сайта за публични консултации е направен опит да се привлече вниманието на отговорните лица и институции към некоректната дефиниция на „официален превод“ в ЗОП и незаконосъобразните договорни отношения между МВнР и фирмите по чл. 2а, ал. 2 от Правилника: http://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=977

9. На 02.09.2013 г. на сайта на МВнР беше публикувано съобщение, че „МВнР инициира създаването на междуведомствена работна група, която да изготви проект на закон, съдържащ регламентация на статута на преводачите, условията за упражняването на професията им и отговорностите на институциите“.http://www.mfa.bg/bg/events/73/11/2133/index.html

10. В края на ноември 2013 г. г-н Р. Лашев, директор на „Консулски отношения“ в МВнР написа в официално писмо до Приемна на Министерски съвет: „Безспорен е факта, че „Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа“ (Утвърден с ПМС 184 от 1958 г., обн., ДВ, бр. 73 от 12.09.1958 г., изм., бр. 10 от 4.02.1964 г., бр. 77 от 28.09.1976 г., бр. 96 от 7.12.1982 г., бр. 77 от 4.10.1983 г., бр. 103 от 25.12.1990 г.) не отговоря на съвременните изисквания, както и е в противоречие с действащото законодателство. Правилникът не е основан на нормативен акт от по-висока степен“. http://softisbg.com/rennies_blog/2013/11/-2013.html

11. На 24.12.2013 г. се установи, че Правилникът за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа от 1958, посл. изм. на 25.12.1990 (преди 23 години), е отменен от Хагската конвенция за апостила още през 2001 г. Така се случи, че първо бе информирана г-жа Славчева от Администрацията на Президента на РБ (не се знае тя дали ще разбере): http://softisbg.com/rennies_blog/2013/12/–24122013.html

Всеки момент се очаква новината, че МВнР прекратява сключването на договори с фирми за преводи по чл. 2а, ал. 2 от Правилника за легализациите.

Следва:

– приемане на нов правилник за удостоверяване автентичността на документите, съобразен с Хагската конвенция за апостила (документите, не преводите! да не се бърка едното с другото!), а старият (от 1958, дето не е изменян от 25.12.1990) се прибира в архив

– създаване на Официален регистър на правоспособните преводачи

И накрая – приемане на Закон за преводаческата дейност

КАК СЕ СТИГНА ДО ТЕЗИ ПОСТИЖЕНИЯ

За отговора от министър Зинаида Златанова, собственикът на фирмата, в която работя, изпрати жалба до Нотариалната камара с копие до МП повод един неприятен инцидент – не беше допуснат да превежда пред нотариус за свой клиент, хърватин.

Това е отговорът от министър Златанова:

http://www.softisbg.com/my_first_blog/mp-15-00-32-08082013.html

(тук има и линк към сканирания оригинал, както и към жалбата на собственика на фирмата, в която работя. Той е филолог с диплома от СУ, сърбохърватист, над 30 г. опит като преводач, над 15 хил. стр. превод, стотици часове устен превод, вкл. в полицията и в съда)

Другите въпроси, които сме задавали, за да получим отговорите в горния отчет на постиженията, са основно два:

– какъв е този договор по чл. 2а, ал. 2 от правилника за легализациите;
– какъв е този правилник за легализациите от 1958, посл. изм. 1990.

Сега вече знаем, че и договорът, и правилникът са незаконосъобразни, но отначало и ние бяхме объркани.

За правилника отначало всички отговаряха, че е единственият нормативен акт, регулиращ тази материя (легализациите, заверките и преводите, най-вече преводите ).

Постепенно осъзнаха, че не се шегуваме и признаха, че е незаконосъобразен, а Омбудсманът заяви изрично, че не е съобразен с ратифицирането на Конвенцията за апостила.

Сега очакваме да признаят, че е отменен от тази конвенция и да изработят нов – без глава „Преводи“ в него, защото преводите не са част от процедурата по удостоверяване автентичността на документите. Между другото адвокат от Лондон ми обясни, че апостилирането на документите не се нарича легализиране; нали именно това е смисълът на Хагската конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове: вече няма легализация, а удостоверяване с апостил, обаче и в Англия по традиция викат „легализиране с апостил“, както и в България.

За договора все още нямаме отговор, който заслужава да бъде вписан в отчета на постиженията. Досега за него са се изказали само Омбудсманът и един прокурор – и двамата погрешно:

Омбудсманът, ноември 2012 г. до мен:

„Договорът, който се сключва между Министерството и съответната агенция за преводи, публикуван на сайта на министерството, не е окончателен, а бланков и с всяка от агенциите се договарят допълнително условия за заплащане на преводите.“
http://rennie.blog.bg/drugi/2012/12/17/otgovor-ot-ombudsmana-na-pismoto-mi-ot-30-07-2012-poluchen-n.1032515
(тук има и линк към сканирания оригинал)

Обясних на Омбудсмана, че фирмата, в която работя, имаше договор 18 години и никога не са били договаряни условия за заплащане нито с нас, нито с която и да е друга фирма, която познаваме. Всеки момент се очаква отговорът му.

Прокурор от ВАП, септ. 2013 г., до собственика на фирмата, в която работя:

„Няма законово изискване МВнР да обявява търг за сключване на договорите по чл.2а ал.2 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа за извършване на официални преводи на документи.“

http://www.softisbg.com/my_first_blog/otgovor-ot-vap-na-pismoto-mi-ot-26082013.html
(тук има и линк към сканирания оригинал)

В същото време Комисията по петициите към Европейския парламент обяснява, че МВнР има право да предявява изисквания към потенциалните си изпълнители, които кани за участие в обществена поръчка (търг). В Комисията към ЕП явно са си помислили, че става дума именно за търговете, които МВнР обявява по ЗОП. Как да се сетят горките, че МВнР сключва стотици договори по чл. 2а,
ал. 2 от правилника – без търг и без клаузи за заплащане от Възложителя към Изпълнителя! Кой да им каже?

Становище на Комисия по петициите към ЕП – 28.08.2013 г.:

http://www.europarl.europa.eu/meetdocs/2009_2014/documents/peti/cm/1004/1004004/1004004bg.pdf
(ние не сме писали до Комисията по петициите в ЕП! намерих отговора в интернет – общодостъпен е)

Комисията е сезирана от агенциите, ужасени от т.нар. нови изисквания на Младенов. Вероятно те са подвели Комисията с лъжливи обяснения, че МВнР им е възложител (нали така пише в договора по чл. 2а, ал.2 от правилника) Щура работа! Европа не може да си представи какви ги вършат във Външно

Не се и съмняваме, че МВнР много добре знаят как се сключва договор с частна фирма. Засега се правят на ударени, понеже Прокуратурата ги пази и затова спокойно си държат на сайта списък с около 650 агенции, сключили фиктивен договор по незаконосъобразен правилник. Е, не са съвсем спокойни, защото ние продължаваме кореспонденцията с Външно и други институции.

––––––––––––––––––––––––––––––––

* Публикацията в блога на Рени Стоянова е от 9.12.2013 г.