ЕК за българската Темида: Зависимости, непрозрачност, предрешеност на назначенията

Техническият доклад на ЕК е забелязал възможностите за влияние на съдебната номенклатура върху редовите магистрати, предрешеността на високите назначения в съдебната власт и връзките на фаворитите, нерешените проблеми при избора на главен прокурор и отказа на политическата класа реално да се съобразява с предложенията на гражданското общество. От техническото приложение към доклада личи, че ЕК е следило много внимателно всички събития в отчетния период и е отчела детайлно всички съмнения и скандали, които съпътстваха изборите на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС), изборите на съдия в Конституционния съд (КС), шефа на ДАНС и главния инспектор.

Така например, в техническата част на доклада е отчетена повишената публичност на процедура за избор на членове на кадровия орган на съдебната власт, но за ЕК не е останало незабелязано, че нито един от кандидатите, предложени от НПО-сектора на Народното събрание за включване в избора на парламентарната квота, не е бил одобрен от парламента. Що се отнася до съдебната квота, в документа е описано, че делегатските събрания на съдиите, прокурорите и следователите са повдигнали редица въпроси – като например за начина на отчитане на гласовете и за това, че голяма част от делегатите са били административни ръководители или техните заместници.

В приложението е записано също, че в отчетният период назначенията в съдебната система, особено тези, които касаят високи постове в магистратурата, са продължили да бъдат източник на противоречия и полемика. Фактът, че медиите и наблюдателите са били в състояние да предскажат с точност имената на назначените месеци преди провеждането на процедурите, хвърля съмнение върху степента на реалната конкуренция. В допълнение е отбелязано, че успелите кандидати често се оказва, че имат лични или други връзки, което подкопава доверието в конкурсите. В някои случаи политически фигури са правили публични изявления в полза на назначаването на конкретни лица на длъжности в съдебната система, което понякога е налагало кандидатът публично да отрича тези връзки.

ЕК критикува сериозно парламента, че въпреки съмненията в професионални качества и проблемите с почтеността и професионализма на двама от кандидатите за КС (Венета Марковска и Анастас Анастасов), тези проблеми не били разглеждани сериозно в правната комисия на НС, нито са били включвани в процедурата по изслушванията на кандидатите. Отбелязва се, че ЕК е подчертавала необходимостта от по-задълбочени проверки на твърденията за корупция, търговия с влияние и конфликт на интереси, както и какви пропуски е констатирала при провеждане на процедурите в тези насоки.

По отношение на последвалата втора процедура за избор на съдия в КС, в която бе издигната кандидатурата на Галя Гугушева, комисията отбелязва, че парламентът е направил само формална проверка на декларациите на кандидата за имущество и конфликт на интереси вместо да провери категорично тяхната точност.

ЕК отбелязва, че за първи път в конкурса за нов главен прокурор е имало повече от една кандидатура и са изработени правила за процедурата. Въпреки това процедурата е предизвикала противоречиви впечатления от една страна заради степента, в която ВСС е взел предвид твърденията за възможно укриване на данъци от един от кандидатите – Сотир Цацаров, и от друга страна – заради прокараните в последния момент промени в правилата за избор.

ЕК се спира и на избора на главен инспектор, като уточнява, че забавянето на процедурата е било оправдано с трудното формиране на мнозинство в парламента, но това е засилило притесненията, че изборът няма да е базиран на професионалните качества на кандидата. Сочи се също, че изтеклият мандат на Ана Караиванова е възпрепятствал извършването на проверки на ИВСС в последната година.

Споменат е и изключително краткият срок за представяне на кандидатури за главен инспектор по време на Коледните празници, който остро е критикуван от Съюза на съдиите. Наличието само на един кандидат пък засилило опасенията на независимите наблюдатели.

Докладът описва подробно проверките за случайното разпределение на делата, извършени от неправителствените организации и членовете на ВСС, и съмненията, че системата може да бъде манипулирана заради пробойни в сигурността на софтуера. Описва се и фактът, че през ноември ВСС е информирал ЕК за действията, които ще предприеме – въвеждане на доработени версии на софтуера, а впоследствие – въвеждане на нова, единна система за случайно разпределение. От доклада става ясно, че ВСС счита, че е „малко вероятно” да се консултира с външни експерти по отношение на доработените версии на софтуера, но такива консултации са предвидени за втория етап при въвеждането на новата система.

Любопитна е констатацията относно създаването на ново звено за разследване на магистрати, в което участва и ДАНС. Отбелязва се, че още е рано да се прецени работата на новото звено, но се подчертава нуждата да не се оставя без внимание новия орган, за да се гарантира отчетността му предвид участието на ДАНС.

Отчитат се и проблемите в дисциплинарната практика на ВСС, опасенията на експертите, че участието на членове на ВСС от прокурорската квота в производства срещу съдии може да подкопае независимостта на съдебната власт. В документа е посочено, че е твърде рано да бъдат преценени мерките, които съветът приема по отношение на атестирането на магистрати, като е обозначен проблемът с произвеждането на конвейер на магистрати-отличници, посочени са и новите правила за командироване на магистрати и принципният проблем, който командироването създава – заобикаляне на правилата на конкурсите и неясните критерии, по които се случва.

Знакови са и констатациите а борбата с корупцията по високите етажи на властта. Нито парламентът, нито правителството е представило широки инициативи за борба с корупцията на високо равнище. Припомня се, че скорошен анализ на разследванията за корупцията срещу фигури на високо ниво, е показал, те са започвали само сподарично и обикновено след като съответният министър от правителството е бил отстранен.

В документа особено внимание е обърнато на назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. “В докладите по МСП последователно се подчертаваше, че важен факт за ефективната борба срещу корупцията по високите етажи е назначаването на лица, притежаващи интегритет и независимост, които да ръководят съответните разследващи, прокурорски и съдебни институции по независим начин, като същевременно им се предостави и мандат за провеждането на разследвания на значими казуси. Както бе споменато, назначенията в България не винаги са били изчистени от противоречия. Най-емблематичният, последен случай на подобно противоречиво назначение бе в контекста на внезапна реформа в сектора за сигурност през юни 2013 г., което бе извършено без какъвто и да е публичен или парламентарен дебат. Решението да се прехвърлят компетенции от МВР на ДАНС беше важно, но обяснението за него дойде едва след събитието и не беше обяснено какво наложи взимането на тези решения. То бе свързано и с особено противоречивото назначение на председателя на ДАНС. Назначението на партийна фигура на такава позиция винаги би било спорно, а в този особен случай – още повече, заради липсата на дебат и проверка на интегритета на кандидата. Назначаването доведе до общонационални протести, по време на които въпросното назначение бе посочено като илюстрация на проблемите с върховенството на закона. Най-накрая номинираният се оттегли и правителството призна, че назначението е било грешка, но ситуацията остави усещане за недоверие”, се казва в техническата част на доклада.

По отношение на оправдателните присъди за корупция е цитиран анализът, извършен от прокуратурата, според който понякога са налице притеснения за наличието на външно или политическо влияние върху решенията на прокурорите по тези дела.

Що се отнася до делата с голям обществен интерес ЕК обобщава, че по тях има слаб напредък, като в техническата част са посочени, без имена, разследванията срещу вече бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, бившия депутат от ДПС Христо Бисеров, бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров и бившия земеделски министър Мирослав Найденов.