Текст на Румен Дечев, председател на Народно социално движение, за посещението на представители на българската общественост в Сирия, заради което в България неотдавна се случи публичен скандал.
Публикуваме този текст, представящ гледната точка на един участник в това посещение, защото именно тази гледна точка – на участниците в делегацията, бе отразена по-скоро иронично или само частично в български медии. Въпреки горчивите уроци, които нашата собствена история има с тоталитарния социализъм, истината за това, което се случва в Сирия, не бива да се гледа през лесна и едноизмерна призма.
Гледната точка на автора не съвпада на редакторите на изданието, но преценихме, че въпреки това има защо тя да бъде публикувана.
––––––––––––––––––––––––––––-
Глупавият скандал. Между 17 и 21 януари делегация от представители на българската общественост посети Сирия. Имахме срещи с министри, депутати и общественици, приеха ни министър-председателят и председателят на народното събрание. С нас беше и депутатът от БСП Страхил Ангелов, председател на парламентарната група за българо-сирийско приятелство. Заради участието му в това посещение българският външен министър Вигенин поиска Ангелов да бъде сменен от парламентарния му пост… Външният министър да забранява на председателя на групата за българо-сирийско приятелство да посети Сирия, страна член на ООН, с която поддържаме дипломатически отношения!? Какво се учудвам, нали предишният – Николай Младенов – водеше разговори дори с представители на терористите, представяни за носители на демокрацията и свободата в Сирия. Чу се и, че ги въоръжаваме тези „освободители“. За кой ли път, впрочем, българските правителства разкриха неспособността си да водят самостоятелна политика, в съответствие с националния интерес, показвайки, че у нас само центровете, около които се въртим като сателит, могат да се сменят, не и сателитното поведение.
България и Сирия. Сирия е приятелска държава с близка съдба. Османците са ги владели 400 години и са оставили същите спомени, както и в България. При някакво движение за реформи (даже не въстание) през 1860 г. (4 години след фермана за реформи – Хатихумаюна!) били изклани 12 хиляди сирийци. В Сирия живеят и много православни християни, това също ни свързва. През социалистическия период сме имали интензивно сътрудничество. Десет хиляди сирийски студенти са завършили в България, голяма част от инфраструктурата и много предприятия в Сирия са построени от български специалисти. Имаме близо 4000 смесени брака. Огромен потенциал за взаимно сътрудничество, а желанието за такова сътрудничество бе декларирано на всички нива в сирийското правителство. Защо България да не го използва в момент, когато сме в толкова тежка криза?!
Как живеят в Сирия? В медийна кампания след завръщането ни се избягваше основния въпрос: Какво е положението в Сирия? В Дамаск видяхме един спокоен живот. Улиците бяха пълни с хора, потокът от коли не спираше. Около кофите за смет нямаше клошари. Хлябът струва сума, еквивалентна на 10 ст. български пари, на по 1/10 от стойността им се продават олиото, захарта и оризът. Цената на петролните продукти е 35% от пазарната. Всичко това се дотира от държавата. Милиони държавни служители получават заплатите си без закъснение. Здравеопазването и образованието са напълно безплатни. Студентите плащат по 10 долара на… година. Как се получава това? Никаква концесия не е дадена на чужда фирма, забранен е вносът на хранителни продукти и Сирия, страна с 23 млн. население и 3 пъти по-малко земеделска земя от нас, се изхранва сама. Няма ги чуждите търговски вериги, банките са си техни. Ето как Сирия осигурява живота на своето население и поддържа 500 хил. армия, която гарантира нейната сигурност. И няма един долар външен дълг. За сравнение нашето „демократично” правителство за няма година изтегли над 4 млрд. лв. кредит, а природните ни богатства се ограбват разбойнически. Как няма да са ядосани някои световни корпорациите и банкери на сирийския народ и законното му правителство? От тяхна гледна точка сирийците „ядат” печалбите им… Затова трябва да им се наложи „пазарна” икономика и парламентарна „демокрация”, за да ги направят като нас. Ето това са част от корените на Сирийската криза, корените на агресията срещу Сирия, която вече отне толкова много човешки животи и прокуди хиляди сирийци от родните им места.
Армия и народ. В Дамаск военните постове са по всички важни кръстовища. Така е осигурено спокойствието по улиците и животът на сирийските граждани. На армията помага въоръжено опълчение от граждани. Армията държи под контрол районите, които са определени за стратегически. Сред тях са и тези, населени с християни. Без защита, терористите биха изклали тези християни. Примери за което има безброй, пълно е с документални кадри в интернет. „Сирийските ужаси”, така ги наричат. И народът се доверява на своята армия. Виждахме как граждани оставят подаръци на войниците по постовете. Не „армията на Асад”, както я наричат на Запад, а сирийската народна армия е тази, която продължава да се бори за запазването на държавността, реда и сигурността на населението, въпреки всички трудности, изпитания и ужаси на войната.
За ужасите и пропагандата. Цялата мощ на една избирателна информационната кампания (90% от световните медии) е хвърлена срещу Сирия. Лъжи, клевети и фалшификации се представят за факти, от които косата на човек може да настръхне. Любимият метод на тази кампания е зверства на терористите да се снимат и излъчват по Ал Джазира или друга медийна централа като „злодеяния на армията на Асад”. Българка, живееща в Сирия, ни разказа за малко селище на работници от летището, нападнато от 800 въоръжени с минохвъргачки терористи. Имало много убити, убили и двете деца на съседката й. Два часа мъжете, организирани в народното опълчение, отбранявали отчаяно семействата си, докато дойде армията. В джобовете на убитите джихадисти намерили по един малък коран и пакетче с амфетамини… Всички са били дрогирани. На другия ден изумената жена видяла съобщение по Ал Джазира, че „сирийската свободна армия” (така се наричат бандитите) освободила градчето от „армията на Асад”. „Ако бяха успели да влязат преди армията, щяха да ни изколят всичките”, трепереше при спомена жената. Точно от този тип пропаганда са разпространените сега в Женева снимки за „правителствен терор”. Но вече никой не им вярва. Може би най-голямото поражение, което тази масирана кампания понесе в Сирийската криза, беше загубата на идеологическото и пропагандно превъзходство.
Правителство и национален елит. След гордия дух на сирийците, най-много ме впечатлиха срещите с представители на правителството и университета. Интелигентни, скромни, отдадени на работата си хора. Никаква поза, никаква грандомания. А в България вървим към анархия и разрушаване на националната държава, към объркване и резигнация на разединения народ. Примерът със Сирия показва, впрочем, че националният елит не е мит, че такъв може да бъде изграден. Там са постигнали това с големи усилия. Френските колониалисти не са разрешавали навремето на сирийците да учат след 2-ри клас. В ускореното образоване на по-широки слоеве от населението на страната и формирането на национален елит приносът на партия БААС няма как да бъде отречен. Може би защото това наистина е социалистическа партия, за разлика от много други партии с такова име, които само се водят такива. България, впрочем, може да се гордее, че е помогнала в този процес на образоване, давайки възможност на много сирийци да завършат наши университети.
Президентът Башар Асад. Президентът на Сирия оставя впечатлението за човек, въплъщаващ в себе си тези характеристики на сирийския национален елит. Той се държи скромно и непосредствено, и е един интелигентен и образован човек. При това този човек показва непоколебима воля за борба и победа. Гледал съм впечатляващи кадри, разкриващи огромната популярност на Асад: в една зала, където сирийският президент говореше, хората спонтанно се втурнаха на трибуната, да се ръкуват с него. Направо пометоха охраната, всеки искаше да го докосне. Подобно нещо в по-новата история съм виждал само по старите ленти, запечатали срещи на Дж. Ф. Кенеди с обикновени американци. През 2012 г. в подкрепа на президента и правителството на Сирия, по площадите на страната излязоха милиони хора. Западните (и нашите) медии скриха това, а сирийските сателитни канали бяха забранени. Права на човека и свобода на информацията ли?! Не, демагогия на агресори… Влиянието на Башар Асад се крие в личните му качества, както и в самия ход на сирийската история, която го превърна в символ на една воля и борба за победа. Затова въпросът за оставката на Башар Асад е смешен въпрос. Правителството на Сирия отдавна е декларирало съгласието си за провеждането на президентски и парламентарни избори в страната, под контрола на ООН. Но Западът се плаши от тях. Западът просто иска Башар да си отиде.
За Женева, опозицията и борбата на международната арена. Разтръбиха очакването на „Женева-2“ да се стигне до компромис между правителството и опозицията. Опозицията… Най-авторитетна групировка в нея е Сирийският национален съвет (СНС), признат от водещите западни страни за „легитимен представител на сирийския народ”… Там изпъква личността на Басма Кадмани, обявяваща се за военна намеса в Сирия. Кадмани ръководи програмата „Инициатива за арабски реформи”, която подготви „Арабската пролет” и е пусната в действие от мощната американска лобистка група – „Съвет за международни отношения”. Пряко свързани с инициативата са бившият съветник по националната сигурност ген. Брент Скуокфорт, Збигнев Бжежински и Питър Сазерленд, председател на „Голдман Сакс интернешънъл” и член на Билдербергската група, известна още като „световно правителство в сянка“. Кадмани също е привлечена в Билдербергската група през 2008 и 2012 г. В аналогично положение, макар и на по-ниско ниво, са и други знакови фигури от СНС. Радван Зианде работи в „Американския институт за мир”, финансиран от правителството на САЩ. През 2012 г. Зианде, заедно с бившия директор на ЦРУ Дж. Вулси, съветника на Буш Кара Роув и бившата ръководителка на групата за Иран и Сирия в Пентагона Елизабет Чейни, написаха откритото писмо до Обама, настоявайки за военна намеса в Сирия. Видно е, че СНС е легитимен представител единствено на американския истаблишмънт. Те нямат собствена воля, за да водят преговори. Конференцията в Женева дойде, за да скрие поражението на американската олигархия в Сирия и връзките им с главорезите от Ал Кайда. Под предлога за компромис, се иска отстраняването на Башар Асад и подчиняването на Сирия на чужди за страната интереси.
Но Сирия няма да направи компромис за своя суверенитет, териториалната си цялост и светския характер на управлението. Сирийското правителство и президент се избират в крайна сметка от сирийския народ, а не се определят на международна конференция. Главна цел на конференцията би трябвало да бъде борбата с тероризма, но тази цел само се декларира, без да може да се върви към нея наистина. До каквито и решения да се стигне на „Женева-2“, борбата между силите на доброто и злото ще продължи по различни пътища и в различни сфери в целия свят, както винаги е било. Но в днешния свят като че ли повече от всякога е важно това, което медийният мейнстрийм представя за истина. И ако водещата медийна картина отразява действителността в някакво криво огледало – фанатизмът, станал оръдие за постигането на нечии огромни икономически и/или геостратически интереси, няма как да бъде обуздан. Той ще продължи да руши и убива, без значение, че уж всички се борят срещу него. Не е възможно да се върви към решение на който и да било наболял, сложен проблем, ако диагнозата на този проблем се фалшифицира.
.
Румен Дечев
София, 5.02.2012 г.
