Изборен комикс

.

Любен Обретенов, в. „Сега“

Манолова достойно продължи делото на Фидосова. Снимка: Юлиан Савчев, в. „Сега“

Ако в началото на работата по новия Изборен кодекс, известен още като кодекса „Манолова“, имаше някакви надежди, че е възможно да се направят качествени промени в изборното законодателство, то днес, когато дебатите по темата са на финалната права, те напълно се изпариха. Разликите между кодекса „Манолова“ и сега действащия закон, известен като кодекса „Фидосова“, са пренебрежимо малки. Положителните му качества са, че е написан по-прегледно като форма. В съдържателен план обаче той не се различава почти по нищо от сега действащия. Дори в някои отношения е по-реакционен по отношение на възможностите на гражданите да имат реална власт в изборния процес.

Основното очакване на обществото беше въвеждането на мажоритарен вот или поне на силен мажоритарен елемент във вота. Това очакване не е от вчера, не е дори от миналата година, но за пореден път става ясно, че то няма да се случи. Дори напротив,

в някои отношения се прави крачка назад

В кодекса „Фидосова“ например прагът за разместване на листата чрез преференциален вот при евроизборите е 6%, докато в този на Манолова той е 7%. Още в самото начало по работата на кодекса беше ясно, че едва ли ще се въведе чист мажоритарен вот на парламентарните избори. Имаше обаче очаквания за силен мажоритарен елемент – било чрез т.нар. немска система, при която половината депутати ще се избират мажоритарно, било чрез въвеждане на задължителна преференция с нулев праг. Последната идея бе подкрепена от две трети от членовете на Обществения съвет към Временната комисия. В крайна сметка БСП записа, че преференцията ще е пожелателна, а прагът за разместване на листите ще е 7%. ДПС пък предложи листата да се пренарежда само ако повече от половината избиратели са отбелязали своя предпочитан кандидат. И двете положения на практика обезсмислят преференциалното гласуване.

Отговорността за това избирателите отново да нямат реална власт, не е само на БСП и ДПС, а и на ГЕРБ. Защото герберите не излязоха със смели предложения за промени в тази насока. Единственото, което поискаха, е 31 мажоритарни мандата. Дори тази идея да се беше приела, тя щеше да бъде просто прах в очите на хората, както стана през 2009 г. Зам.-шефът на ПГ на ГЕРБ Цецка Цачева открито заяви, че партията няма да подкрепи задължителна преференция с нулев праг, защото това може да удължи прекалено много броенето на вота. А пред заплахата от провал на вота политиците предпочитат статуквото.

Стана ясно, че

възможност за електронно гласуване също няма да има

Можеше и да повярваме, че управляващите са загрижени за възможностите чрез такъв тип гласуване да се упражнява контролиран вот. Само дето чрез някои други текстове те върнаха стари положения, които определено помагат вотът да се контролира. Според кодекса „Манолова“ вече ще се гласува не само със знак X, а и със знак V. Този регламент определено улеснява купувачите на гласове. Регионалните преброителни центрове, които бяха експериментално създадени на минали избори, също отидоха в историята. Така изборните търговци отново ще могат да правят справка със секционните протоколи дали са получили толкова гласове, за колкото са платили. За ново разпределение на многомандатните райони с оглед на това един депутатски мандат да струва приблизително еднакво в цяла България въобще не стана и дума.

Цялата активност на настоящите управляващи по отношение на изборното законодателство не беше нищо повече от изборен комикс. Основната теза на БСП и ДПС и досега е, че чрез кодекса „Фидосова“ ГЕРБ са фалшифицирали и манипулирали изборите. Теза, дълбоко невярна и очевидно манипулативна. Приетият от бившите управляващи кодекс сам по себе си не беше чак толкова лош, като изключим, разбира се, факта, че и той не даде реална власт в ръцете на избирателите. Безобразията, на които станахме свидетели по време на някои от проведените избори при управлението на ГЕРБ, не се дължаха на текстовете на кодекса. Никъде в него не беше записано например, че депутати могат да разнасят чували с бюлетини или пък секционни комисии могат да хвърлят бюлетини в контейнерите за боклук, или да попълват небрежно протоколите си. Освен това избори, особено национални, не се манипулират чрез законодателство или чрез умишлени грешки при броенето на бюлетините.

Българската практика в изборните манипулации е по-различна

През 2001 г. СДС манипулира изборите, като създаде няколко ментета на НДСВ, с което лиши царската партия от собствено управляващо мнозинство. През 2005 г. Симеон Сакскобургготски направи НДСВ втора политическа сила с поредната си лъжа – че няма да прави коалиция с БСП. През 2009 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган с прочутата си реплика, че именно той определя порциите в държавата, осигури на ГЕРБ почти самостоятелно мнозинство. През 2013 г. с раздухването на т.нар. Костинбродска афера Мая Манолова, Николай Бареков и сие понижиха чувствително резултата на ГЕРБ. Много е вероятно и на следващите избори да има някаква подобна случка, която ще наклони везните в една или друга посока. Но тези политически шмекерлъци няма как да бъдат спрени с изборното законодателство. Именно за това приказките на управляващите, че чрез новия Изборен кодекс те работят за осигуряване на честен изборен процес, са поредната голяма лъжа. Единствената цел на този кодекс бе да се уталожи напрежението в обществото и да не се направят големи промени в законодателство. И със сигурност тази цел е постигната. Вярно, президентът инициира референдум по темата, което дава някаква надежда, че все пак някакви промени може и да има. Но откритата агресия, с която идеята на Плевнелиев бе приета от политическите сили, не дава голяма надежда, че представителите на статуквото ще създадат такива закони, които да разбият същото това статукво.