Иво Христов пред Komentator.bg
– Г-н Христов, ще излязат ли нови играчи на сцената преди евроизборите?
– Искам в началото на интервюто да направя едно генерално уточнение, което държа да излезе. Дали ще има нови играчи или няма да има, дали ще има предсрочни избори или няма да има, това няма абсолютно никакво значение по отношение на генералните въпроси на България. В този смисъл смятам тези въпроси за маловажни и на ръба на жълтото в медиите. Знам, че и те, и т. нар. общественост живо се интересуват от такъв тип плиткоумни прогнози, но това не са проблемите на държавата и обществото. И по тази причина смятам за последен път да ги обговарям в това интервю и да престана да говоря по този въпрос. Не смятам това за проблемите на този народ и държава. Но „Господ ги наказа и им взе ума“... А на въпроса ви, да, ще има нови играчи. И те имат основна задача да съчетаят в себе си несъчетаемото. Нещо, което започна като матрица, като модел с идването на царя: партията-Цар, премина през партията-Генерал и сега върви странно съчетание -синтез в лицето на партията на Николай Бареков. Формацията му обира 7 до 10 % с обещание, че ще въздаде възмездие, което пък ще се окаже необходимо на БСП и ДПС, за да спечелят следващите избори. Реформаторите плюс ГЕРБ ще докарат до 21%.
Но, пак казвам, сериозната задача е тази на олигархията: това лумпенизирано, изпростяло, докарано до екзестенциален минимум и интелектуален разпад население за пореден път да бъде мобилизирано да възпроизведе политическото статукво, което обслужва обаче, олигархическия модел в България. И никой да не се прави на ощипана госпожица, защото този модел е много устойчив. Той не е случайност или отклонение от златното правило, наричано грешка на прехода. Той е самата формула на прехода. В България не може да има демокрация нито сега, нито в обозримо бъдеще, поради простата причина, че основната матрица на т. нар. преход беше висшата ни номенклатура, по съветски образец, да присвои активите на обществото – с цената на вкарването на България от Втория в Третия свят. България в момента представлява резервна, буферна територия между Европа, Ориента и Русия, която се управлява от трето поколение номенклатура, с цената на силово връщане на едно относително модернизирано общество в неговото предмодерно състояние.
– Този анализ дава ли по-точни отговори и за видимата политическа битка преди вота?
– Да, защото трябва да си дадем сметка, че този процес довежда до деиндустриализиране, детехнологизиране на държавата, сриване на качествения, т. нар. социален капитал, на изсмукването на квалифицирана, а вече и на неквалифицираната ни работна сила от европейската метрополия на Запад, на „разреждането“ на населението и подготвянето на територията ни за нова геополитическа съдба. И това ще стане в рамките на едно, максимум две поколения.
– Вписва ли се темата за бежанците в този процес?
– Смятам, първо, че темата за бежанците беше абсолютно медийно преекспонирана. Тя беше класическо мероприятие за отклоняване на вниманието от по-важни неща. Но тя е индикатор по-скоро за болезнената реакция на остатъчното българско общество на терена. Защото българите инстинктивно усещат, че са оставени на произвола на съдбата и на собствените си сили. А те не са никак много. Второ, че институционалните механизми в тази страна са на ръба на разпадането и крайно неефикасни. Т. е. населението не може да разчита на тях за защита. Оттам и т. нар. български национализъм не е нещо друго освен болезнената неграмотна реакция на хора, които инстинктивно и вярно усещат, че са изоставени на произвола на съдбата. България ще се намира на ръба на световете. И аз подозирам, че ще бъдем своеобразния портал, чрез който Третият свят ще реализира своя реванш по отношение на Европа в последващите го 50 до 100 години. Ние ще сме преходна територия, просто коридорът. България в момента е 5-6-та периферия на развития европейски център. И като такава, има две основни функции – да бъде пазар за ниски треторазредни технологични стоки и основа за извличане на човешки и материален ресурс.
– По-активна българска политика, решение за влизане в Шенген полезни ходове ли са срещу тези дезинтегриращи процеси?
– Във въпроса има изначална грешка, по дефиниция. За да можеш да направиш определени крачки, трябва да си субект на собствените си действия. А ние не сме. Затова подобни действия теоретично са възможни, но на практика – не, защото България е лишена от субектност. И това е дълъг процес, който не е от днес или от вчера. Това не е сценарий, а елементарни закономерности. На когото не му изнасят фактите, каквито са, няма да види отвъд всекидневните оперети, с които ни заливат и медиите, и то не случайно. Но процесите, които се случват, са закономерни и са от последните 20-30, че и 40 години. Какъв друг при това положение можеше да бъде олигархичният модел в България? Към изхода на 80-те години, благодарение на успешната програма на модернизация на социализма, в страната беше изградена индустриалната база на едно модерно общество, създадени бяха кадърните експертни кадри и нещо като протосредна класа, при цялата ирония на социалистическата мизерност, настроения по повод т. нар. драма за голямата и малката правда при възникване на консуматорски, потребителски настроения в обществото. И ако говорим за опции пред българското общество през 80-те години, те се изразяваха в това, че голяма част от населението беше за запазването на социалистическия модел и срещу неговите извращения на властващия номенклатурен елит. Тези, които имаха интерес от запазване на системата с нейното модифициране, бяха голямата част от хората. А тези, които имаха интерес от бързото й разрушаване, бяха държателите на системата. Ето защо преходът ни е такъв, какъвто е. Номенклатурата ни извърши действието: вземи парите и бягай. Но тук бяха възможни 4 опции. Първата беше системата да продължава да загнива, тъй като в края на 70-е и началото на 80-е възниква базовото противоречие между едно вече модерно общество и задушаващата го форма- политическа, идеологическа на социализма. У нас първата възможност беше просто системата да загние, да ни зарие. Но никой в условията на геополитическо противопоставяне нямаше да ни го позволи. Това не се случва в Полша, Чехия и Унгария.
Втората опция беше „да се затягат гайките“, за да не се получи разбягване на подсистемите в социалистическата система под формата на т. нар. Андропови реформи, като например, гонене на хората да ходят на работа…Но дори Съветският съюз не е Китай, а съвършено друга цивилизационна матрица.
Третата, най-трудната и затова-неосъществена възможност, беше управляващият елит да прояви компетентност във висш пилотаж, да осъзнае, че системата е достигнала до своите политически, организационни и икономически лимити. Да запази всички натрупани цивилизационни, включително, социални придобивки на реалния социализъм с грижа за хората. И да започне постепенно отлепяне, вид либерализиране на обществото най-вече през икономиката, не през политиката. Така да динамизира обществото със създаване на икономически свободи и възможности за развитие. Което е ужасно тежка задача за нашия чобански елит – както в България, така и при кремълските старци в Москва. Не случайно те се провалиха. Това изисква друго качество на човешкия и управленски материал, който го има в Китайската империя, но не и в Задунайската губерния.
Случи се, обаче, четвъртият вариант, а той не е и случаен. Висшата каста буквално открадна резултатите от труда на това население за 40-50 години и хвърли простолюдието на кучетата в буквалния смисъл на тази дума. Това се случи с буквално пускане на населението в свободно икономическо падане, уж под формата на рязка либерализация на икономическите и политическите условия. Разпаднаха се държавните механизми. Използва се контролът чрез политическо инженерство, което продължава и сега. И на последно място, използва се дивашката сила на групировките, които са въоръжената ръка на българската олигархия за недопускане на икономическа и социална алтернатива уж под формата на протосредна класа.
Резултатите са тези, които имаме в момента. И никой да не се изненадва. Те са абсолютна закономерност. Изкристализира един социален връх, олигархически, който държи основни активи на това сиромашко и изпосталяло общество, което става за сметка на тоталната декласация на 80-85 % от населението. А шансът на този режим да продължи да съществува още дълго се състои именно във влизането в ЕС, в западната сфера на влияние. Тъй като голяма част от натрупания критичен потенциал ще бъде изсмукван от западната метрополия.
– Възможно ли е, особено преди изборите, и старите партии да лансират конструктивни идеи, дори в името на собственото си оцеляване?
– Не става въпрос за идеи, а за интереси, а статуквото ги устройва. Това, че статуквото не устройва 85% от обществото, си е негов проблем, не на елита. Второ, това, което при нас се случи през последните 4-5 години е, че една хищна част от обслужващия персонал на номенклатурата, поради геополитически съображения – визирам ГЕРБ, се опита да ухапе ръката, която му даваше хляб. Опита се да наложи авторитарен едноличен режим със западна подкрепа. И премина допустимата граница, като се опита да вземе икономическите активи на тези, които ги бяха създали. Това предопредели техния крах. Оттам пък и цялата оперета, наречена български протести, ранобудни студенти и всякакви други алабализми.
– В какво поне ще се разиграе предизборният театър и сблъсък на идеи?
– Сблъсък на идеи не може да има, защото ГЕРБ по определение не могат да родят такива. Никакви идеи няма да има, а само комбинация между сиромахомилство, популизъм и борба с вятърните мелници. Т.е., продуктът на създателите ще твърди, че ще ликвидира създателите. Което не може да се случи по определение. И като отчетем изключително ниското ниво на населението, на аудиторията, това работи безотказно. Така ще работи моделът „Сидеров“ и каквато и да е друга алтернатива. Аз дори не визирам конкретни хора и имена. И не смятам, че проблемът е в конкретните персони. Проблемът е системен и определени закономерности преминават през конкретните политически лица. Всяко от тях оцветява, разбира се, нещата. Но от това на населението не му става по-добре.
– Не, че хората лягат и стават с темата за предсрочните избори, но все пак, очертава ли се предсрочен парламентарен вот?
– Едни предсрочни избори искат два типа хора. Първо, групировката ГЕРБ и присъдружните й организации и второ, мъртвородената т. нар. десница в България в лицето на Реформаторския блок. И не просто се виждаше, че те заиграват с ГЕРБ, а тези дни маските паднаха. Тези хора са в симбиоза помежду си много отдавна, още при управлението на ГЕРБ десните бяха втори и трети управленски ешелон. Просто имаше един интелектуалстващ тинк-танковски рефлекс към т. нар. явление Бойко Борисов. Те искаха да го използват буквално като в американско мултипликационно филмче: един огромен, но безмозъчен гигант, на когото хитрите умници от тинк-танковете ще влязат в главата и ще го командват какво да прави. Проблемът е, че гигантът реши, че може да извършва собствени действия. А сега него искат да го вкарат в режима по замисъла на „Солидарна България“.
– А какви процеси ще се задвижат в отделните партии до изборите, ще се рони ли ГЕРБ?
– Много е просто. Т. нар. самонабедила се интелектуалстваща десница в лицето на Реформаторския блок е електорално джудже. От друга страна, поради ред причини, ГЕРБ имат сериозен електорат. При този дисбаланс трябва да се съчетае несъчетаемото: електоралното джудже трябва да се качи на раменете на електоралния безмозъчен гигант и ще се осъществи синтезът, който трябва да се осъществи. От друга страна, в гиганта трябва да се имплантират правилните елементи, което ще се представи на публиката като прочистване на ГЕРБ, отстраняване на цветановщината, царят – добър, болярите – лоши и т. н. Ще се изиграе долнопробната сценка, която върви по нашите географски ширини. Аз виждам тук вещата ръка на ЕНП, която има огромен интерес от това: тук да се консолидира, пази Боже, българското дясно, ако това е дясно, за да снесат те на европейските избори, електорални яйца.
– Това увеличава ли рисковете за стабилността на кабинет, който е решил да строи „Южен поток“?
– Цялото упражнение има много сериозна геополитическа причина. И тя не е в приказките за морала, които монополистите по морала ръсят от сутрин до вечер. Това правителство дойде с една основна задача – да осигури стартирането на проекта „Южен поток“ на територията на България. Следователно, срещуположната геополитическа субектност, пряко или косвено, мобилизира тук своята клиентела за недопускането му. На по-лековерните български зрители и участници в този маскарад това се представя като борба за демокрация, за морал, „Гражданите срещу системата“, „Не ви искаме прехода, искаме нов преход“ и друг такъв тип картинки, които само изключително наивността и интелектуалното ниво в България могат да ги допуснат. И нежеланието да погледнеш отвъд очевидностите.
И много правилен ход беше посещението на енергийния министър Стойнев в САЩ и разговорът за нов реактор в АЕЦ „Козлодуй“. Защото много често, когато се говори за американския интерес, ние изхождаме от презумпцията, че т. нар. Америка е нещо монолитно и единно. А там има много и различни интереси, много и различни сили. И специалистите по морала в България кой знае защо си помислиха, че евроатлантическата връзка им е дадена под аренда за следващите двеста години. Е, объркали са се… Част от неприятностите на глобализацията са в това, че и други могат да направят същото с други, не по-малко мощни сили.
