Днес българската православна църква отбелязва Месни заговезни. Това е първият празник от Великденския цикъл и винаги се чества осем седмици преди Великден. Неделята е месопустна, защото от днес 23 февруари до 20 април, когато е Възкресение Христово – Великден християните престават да ядат месо. Славянската дума „месопуст“ отговаря на гръцката „апокреос” и означава „лишаване от месо”. Сред хората е позната и с други имена: Месни заговезни, Месни поклади, Месница, Месно запустенье. Името на празника се определя от традиционната, последна вечеря с месо. След това се заговява и до края на великденските пости не се слага нито хапка месо в устата. Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него. В осемте дни между Месни и Сирни заговезни, наречени Чиста неделя, хората се веселят, защото с идването на Песи понеделник (първият понеделник след Сирница) се забраняват тържествата, сватбите и кръщенетата. Забраната свършва едновременно с края на великденските пости. Вечерта на месни заговезни в семеен кръг се слага трапеза с месни ястия. Традиционни гозби за този ден са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.
По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта. На празника цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза.
От този ден до Великден не трябва да се консумира месо. От Месни Заговезни започва 40 дневния Великденски пост.
Днешния ден се нарича още и Неделя на Страшния Съд. Това е третата неделя от триседмичния период преди започването на Великия пост. През това време богослужението започва да включва песнопения от Триода – литургическа книга, която съдържа богослужбите от Неделя на митаря и фарисея, десета преди Пасха (Великден), до Велика и Свята Събота.
На този ден Църквата напомня Съда на всички хора, които ще застанат пред Божия трон в деня, когато Христос отново ще се върне в славата Си.
Съботата преди Неделя месопустна (Месни заговезни), е денят на първата за годината голяма Задушница, когато се извършва помен в чест на мъртвите. Съботата е определена за задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. На Задушница се посещават гробовете на починали близки и се раздават за възпоменание варено жито, пита и вино. Житото е символ на възкресението, виното е символ на кръвта на Исус Христос. Паленето на свещи символизира горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Както на всеки помен, така и на Задушница се раздава на бедни и нуждаещи се.
Следващата седмица и идната неделя са известни като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“. По християнски обичай през дните от месни до Сирни заговезни по-младите посещават домовете на по-възрастните – родители, кръстници, роднини, близки и от по-възрастнити за изминалата година, от които се чувстват задължени да поискат прошка.
Великият пост започва от понеделник след Сиропустната неделя (Сирни заговезни).
