В редакцията на Еврочикаго получихме от Президентството актуализирания към дата 25.02.2014 г. проект на Национална стратегия за българите в чужбина. Комисия по българско гражданство и българи в чужбина (тел.: +359-2-9239338, е-мейл: [email protected] ), която ни изпрати актуализирания вариант, информира, че финални коментари по този проект за Стратегия могат да се изпращат до 6 март.
След излезлите днес публикации за ДАБЧ, оставаме удовлетворени, че г-жа Маргарита Попова продължава да стои зад думите си, че Стратегията трябва да бъде финализирана и одобрена час по-скоро, и че това не може да се случи без отчитане на позицията на българските общности зад граница.
Обща цел на този проект за Стратегия е създаване на политическа рамка за изграждане на комплексна, дългосрочна и интегрирана държавна политика за българските граждани и историческите български общности в чужбина. Предисторията на този проект е свързана с с меморандумите от конференцията в Брюксел (ноември 2012 г.) и от работната среща в Народното събрание през декември 2013 г. (вж. също предишни публикации по темата ТУК, ТУК и ТУК)
Редакцията на Еврочикаго цитира по-долу няколко от най-важни моменти от 30-те страници на проекта.
(Оригиналният и пълен текст може да бъде изтеглен от тук – project BG abroad 25.02.2014 – Word Doc.)
–––––––––––––
Българите, живеещи извън държавните граница на Република България, са български граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница, лица от историческите български общности с чуждо или с чуждо и българско гражданство. За техния общ брой – с цялата условност на едно такова твърдение – може да се приеме цифрата от три до три и половина милиона. От тях около два милиона са лицата с българско гражданство. В числото на етническите българи се включват и около един милион българи – граждани на Македония.
Макар и с големи уговорки и недостатъчно категоричен като констатация, социалният статус на българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности, може да се сведе под един знаменател. Въпреки че навсякъде съществуват немалко групи и лица с изявени възможности в политическата, културната и стопанската сфера, стандартът на живота на българите е около и под средното ниво, характерно за всяка страна поотделно.
Държавната политика е ориентирана към постигането на следните стратегически цели:
– приобщаване и включване на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница – към държавния и обществено-политическия живот в България;
– съхраняване на българското етнокултурно пространство зад граница;
– подобряване на миграционния баланс на страната;
– разпространение на положителния образ на България по света;
– изграждане и поддържане на българско лоби в чужбина.
Инструменти за осъществяване на националната стратегия:
Национален съвет
– Създаване на Национален съвет на българите извън Република България като независим консултативен орган на обществени начала към Президента на Република България или Народното събрание;
– Изборите за Национален съвет се организират и провеждат успоредно с изборите за национални институции;
– Изборите за Национален съвет се провеждат с тайно гласуване на основата на общо, равно и пряко избирателно право;
– Основна характеристика на съвета: оперативност и ефективност, реализиращи се в двустепенна система – разширен състав и изпълнителен съвет /оперативен състав/.
Съставът на съвета се избира от представители на български граждани, живеещи зад граница – 4/5 от състава, а останалата 1/5 част са представители на държавните институции в България: Народно събрание, Администрация на Президента и Министерски съвет.
Обществени съвети
– Създаване на Обществени съвет на българите, живеещи извън Република България като независими консултативни органи на обществени начала към дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина;
– Изборите за Обществени съвети се организират и провеждат от ръководителя на съответното дипломатическо представителство на Република България в чужбина, съгласно Правилник, утвърден от Министерството на външните работи;
– Съставът на Обществените съвети се избира от български граждани, временно или постоянно пребиваващи на територията на съответния консулски окръг;
– Държавни служители от дипломатическите и консулски представителства участват по право в работата на Обществените съвети и имат съвещателен глас;
„Образователна политика”
Държавната политика по отношение на българските училища в чужбина, осъществявана от МОН, отчита съхраняването на българския език като най-важният елемент за запазване на национална идентичност на българските граждани и на историческите български общности в чужбина. Това с особено се отнася до най-младото поколение българи и децата от смесените бракове. Затова се създават нормативни възможности за функционирането на българските училища в чужбина и за провеждане на обучение по български език и литература, по история на България и по география на България към български дипломатически представителства и към организации на българите в чужбина.
„Културна политика”
Културната политиката на българската държава съдейства за съхраняване на националното самосъзнание, етнокултурна и духовна идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина. Централно място в тази политика заема Министерство на културата.
„Млада българска емиграция”
Програмата за трайно завръщане в страната на лица с българско гражданство, установили се в чужбина, с акцент върху младата българска емиграция, както и към лица с български произход, живеещи на територията на други държави. НСОМУИ се изпълнява с годишни Планове за действие.
Постоянен приоритет на държавната политика са младежките сдружения на българите по света, обединяващи студенти и млади професионалисти.
„Исторически български общности”
Българският национален интерес налага грижата за историческите български общности като важен компонент от държавната политика на България. Този интерес е определящ по отношение на съхраняването на българско национално самосъзнание, езикова, културна и религиозна идентичност на българските исторически общности в страните от Балканския полуостров, в Молдова, Украйна и Русия.
„Информационно обслужване“
Информационното обслужване на българските граждани, временно или постоянно пребиваващи, както и на историческите български общности, зад граница, е задължителен елемент от националната стратегия. Съчетаването на традиционни подходи с използване на съвременните комуникационни средства е важно условие за осъществяване на политиката на държавата.
[…]
Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет
Водеща роля по прилагането, взаимодействието и координацията по реализиране на Националната стратегия има ресорният заместник министър-председател, съобразно законоустановените му компетенции по чл. 23, ал. 4 от Закона за администрацията. ДАБЧ обобщава тригодишните планове за действие, съобразно заявените отговорности на всяка държавна институция по политиките, заложени в стратегията.
Анализът, формулираните приоритети и политики налагат създаването на Съвет по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности зад граница към ресорния заместник министър-председател, с цел максимално взаимодействие и координация между ангажираните в това институции и структури.
Съветът е свързваща структура между държавните органи, институции, местната власт, неправителствения сектор, ангажирани в изпълнението на Националната стратегия.
Финансиране на изпълнение на стратегията
Националната стратегия се финансира от държавния бюджет, чрез бюджетите на съответните институции и от възможни финансови инструменти и програми на ЕС.
Механизъм за отчет на изпълнението на националната стратегия
По предложение на ресорния заместник министър-председател Съветът по прилагане на Националната стратегия приема плановете по изпълнение на политиките на стратегията. Отчетите от компетентните ведомства се предоставят в регламентиран срок на ресорния заместник-министър председател.
Механизъм за оценка на изпълнението на националната стратегия
Изработване на система от индикатори за измерване степента на постигане на стратегическите цели и осъществяване на Националната стратегия.
Очаквани резултати
– чрез механизмите и заложените политики в стратегията се очаква подобряване на координацията и взаимодействието на всички компетентни структури;
– постигане на ефективно сътрудничество между държавните институции, неправителствените организации и академичните институти;
– подобряване на публично-правната връзка между българската държава и българските граждани и българските общности в чужбина чрез усъвършенстване на нормативната база;
– съхраняване на националната принадлежност на българите и българските общности в чужбина;
– укрепване на административния капацитет на ангажираните по практическото осъществяване на Националната стратегия, чрез обучение и преквалификация на представители на държавната администрация и местната власт;
– информационно, статистическо и аналитично обслужване на държавната политика за българите и българските общности в чужбина;
– подобряване на емиграционния баланс на страната.
Институционална система
Република България има изградена институционална система и администрация за изпълнението на държавната политика за българските граждани – временно и постоянно пребиваващи зад граница – и историческите български общности в чужбина.
1. Ръководни органи
– Президент на Република България
– Заместник министър-председател, в чиито ресор е и държавната политика за българите граждани и българските общности в чужбина
2. Органи с обща компетентност
– Министерство на външните работи /МВнР/
– Министерство на вътрешните работи /МВР/, Дирекция „Миграция”
– Министерство на образованието и науката /МОН/
– Министерство на културата /МК/, Български културни институти в чужбина
– Министерство на правосъдието /МП/, Дирекция „Българско гражданство”, Съвет по гражданството
– Министерство на труда и социалната политика /МТСП/
– Областни управи
– Национален статистически институт /НСИ/
3. Специализирани държавни органи
-Държавна агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/
4. Неправителствени организации и академични институти.
Дирекция „Вероизповедания” към Министерски съвет
[…]
Линк към страницата на Временните обществените съвети (ВОС) на българите в чужбина – GlobalBulgaria.Org
