141 години безсмъртие. Нужен си ни и днес, Апостоле!
.
19-ти февруари – датата, увенчана с ореола на величие и безсмъртие, предизвикваща за пореден път в сърцата огъня на гордостта, свързан със спомена за него – Дякона. Апостолът – мъжът със сините очи и кристално чиста душа. Васил Левски – титанът на българската революционна мисъл и действие, посветил живота си на идеята за „чиста и свята република”.
Но каквото и да кажем за Левски, ще бъде недостатъчно и малко; и самият Вазов казва, че колкото повече се ровим в неговата личност, толкова по-светла става тя. А и на тази дата е редно да помълчим, да сведем глава и да се поклоним.
Така и направихме – ние, деца, родители и учители от българските училища”Джон Атанасов”, „Нов живот”, „Слънчогледи”, БУЦ „Знание”, „Малко българско училище”, „Света София”, „Ново българско училище” – Нейпървил, училище „Алеко Константинов“ – изразихме своята почит към безсмъртното дело на Левски като участвахме за пореден път в Олимпиадата за Левски. Организирана от Българо-американски център за културно наследство от 2007 г., като продължение на Инициативния комитет за Левски, стартирал през 2005 г. в Чикаго, и със съдействието на генералното консулство в Чикаго и Държавната агенция за българите в чужбина, които изпратиха поздравителен адрес до всички участници.
Гости на тържеството бяха генералният консул на Р. България в Чикаго Симеон Стоилов и консулът Богдан Коларов, заедно със съпругите си.
Залата в Oaokton College се оказа малка да побере всички онези българи родолюбци, дошли да почитат паметта на Апостола. Звучащите възрожденски песни ни потопиха във времето на Левски – време на революционен подем, подвизи и слава. Многобройните портрети на Апостола, неговите велики мисли, откъсите от тефтерчето му, любимата му песен направиха живо усещането за духовното присъствие на великия българин.
Самият празник започна с тържествено предаване на щафетата за домакинство от г-жа Хриска Перфанова, директор на училище „Нов живот”, на г-жа Боянка Иванова, директор на училище”Джон Атанасов”. Г-жа Иванова прие символичната щафета, портрета на Левски, с думите:
„Ние, които отричаме и Бог, и цар. Ние, които не признаваме никакви величия и авторитети. Ние, които на всекиго кусур връзваме. Ние, подозрителните към венцехваления и пиедестали. Ние, българите, вярваме в един човек. И като се взираме в снимките му, все се мъчим да срещнем неговия поглед. И да удържим, като го срещнем. Не е лесно. Защото той за нас е направил всичко. А ние за него – колкото една троха.
Робството изяжда народа отвътре. Поколение след поколение. Човек по човек. Топят се смелост и гордост, чест и достойнство. Топят се и чезнат. За да се появят покорство и страх, подлост и предателство. И пак така, човек по човек, някой е трябвало да възвърне тоя народ към живота и към себе си.
Иначе, колкото пъти погледнем в очите му, толкова пъти ще ни посреща една дума, сподиряна с четири въпросителни:
Народе!!!!“*
Нека днес отдадем дължимото на Апостолът ни, защото на чужда земя той ни е необходим повече от всякога.“
След тези прочувствени думи, г-н Стоян Дечев, нашият преподавател по история, влезе в ролята на водещ. Той поздрави всички присъстващи в залата и изтъкна, че ако сме истински българи и милеем за Родината, трябва да следваме заветите на Васил Левски, трябва „народната работа да стои над всичко”.
Самата Олимпиада започна с програмата на нашето училище. Излъчен бе филмът с интервюта, създаден от студиото за таланти „Да Винчи”. Участниците в него – Зорница Алексиева – 7-ми клас, Сияна Попова – 7-ми клас, Иван Ганчев – 6-ти клас, и водещата Еми Проданова се представиха като достойни потомци на Апостола. Техните отговори бяха съдържателни и емоционални, чувстваше се отношението на всеки един от тях към делото на Апостола.
Николай Алексиев от 5-ти клас изключително артистично представи някои от мислите на Апостола, превърнали се в завети за нас, а Цвети Христова от 7-ми клас издекламира стихотворението „Обесването на Васил Левски“.
Като част от подготовката ни за Олимпиадата бе писането на есе на тема „Левски през моите очи” за учениците от 5-ти до 8-ми клас. Най-хубавите съчинения – на Сияна Попова от 7-ми клас и на Александра Пеева от 6-ти клас бяха прочетени на самата Олимпиада. Ето и някои силни моменти в техните работи:
Aлександра Пеева: „За мен личността на Апостола е свят пример за саможертва в името на Родината. Мечтата му за чиста и свята република, в която всички граждани да имат равни права, отговаря на моя идеал за България.
Колко силна и искрена е обичта му към изстрадалия български народ и към Свободата.
Левски не доживява да види свободата на България, но въпреки това той е бил свободен. Защото неговият несломим дух и силен характер говорят не за покорен роб, а за истински свободен човек.
Няма друга личност в нашата история, която да е толкова чиста и свята, за която да се е говорило толкова много. За мен Васил Левски е учител по български патриотизъм и се надявам идеалите му да се развиват и живеят във всеки българин.“
Сияна Попова: „Нека всички да се постараем да даваме най-доброто от себе си всеки ден, за да може Родината ни да бъде най-доброто място за живеене. Днес Левски ни е необходим повече от всякога, защото имаме нужда от някой, който да ни обедини, който да ни посочи правилния път. Защото няма по-светъл пример за подражание от Левски. Не случайно той бе избран за най-великият българин. Той е образец за честност и отговорност, за нравствена извисеност и чистота, за саможертва и всеотдайност в името на свободата.”
Росица Иванова прочете свое авторско стихотворение, посветено на Апостола.
След представянето на училище “Джон Атанасов” на сцената се качиха всички отбори от 8-те училища, за да вземат участие във викторината. Г-н Дечев много умело ръководеше викторината и също като Бойчо Огнянов предразполагаше учениците, а там, където бе необходимо, и помагаше. А участниците от всички училища нямаха търпение да се изявят. Наистина ситуацията много напомняше на годишния изпит в романа „Под игото”.
Участниците от всички училища се бяха готвили много старателно. Изключително въздействащо бе изпълнението на Анна Логсдон на песента „Я кажи ми, облаче ле бяло” и на песента „Хубава си, моя горо” в изпълнение на Самуил Логсдон, и двамата ученици от БУЦ „Знание”.
На всички участници в Олимпиадата бяха връчени грамоти лично от г-н Симеон Стоилов.
A ето какво сподели г-жа Кина Бъговска, президент на БАЦКН:
Скъпи колеги,
Отмина един ден, още една година от историята в Чикаго, през която всички се готвихме да отбележим историческата дата за Левски-19 февруари. Пред мен са още децата, които с такова вълнение и преклонение изричаха стихове и песни за Левски.
Но зад всичко това сте Вие – техните учители, за което искам да Ви благодаря. Благодаря Ви, че не пожалихте усилия и време, за да учите и напомняте на децата за българските будители и герои, за да бъдат достойни продължители на българската история.
Благодаря на Стоян Дечев за неговия пример за родолюбие и дарителство (чрез подаръците, които осигури за училищата), за неговите качества на историк и организатор.
Благодаря на целия екип на училище „Джон Атанасов“, в лицето на директорката Боянка Иванова, които с условията , които предоставиха, направиха една истинска, празнична Олимпиада. Красив спомен ще остане заключителния етап от дамски хор на домакините, който развълнува присъстващите с позабравени, родолюбиви песни. С всяка година Олимпиадата за Левски набира старт и става все по-задружно начинание, също като завета на Левски: „Всичко се състои в нашите задружни усилия“.
И не на последно място, да благодаря на екипа от Българо-американски център за културно наследство, Хриска Перфанова – координатор и Добри Карабонев – водещ, които помогнаха за организиране на това голямо събитие. Това продължава всяка година – от 2007 г. до днес, защото центърът е приемственик на традициите на Инициативния комитет за Левски, стартирал през 2005 г.
Подкрепени и от Генералното консулство в Чикаго и от Държавната агенция за българите в чужбина, аз вярвам, че един ден ще можем да поднасяме и венци на паметника за Левски, защото ще го построим – пак със задружни усилия.
И както през Възраждането тържествата са завършвали с революционни песни, така и ние завършихме този наш патриотичен празник с песента „Къде си вярна, ти любов народна”, която се превърна в емоционален апогей на нашите чувства.
А зад нас се гордо се вееха знамената български – червеното знаме, което е копие на Костурската чета от Илинденско-Преображенското въстание, зеленото – революционно знаме от Илинденското въстание, знамето на Костурската чета към Македоно-Одринското опълчение, от младите патриоти от МПО, специално дошли да уважат нашето тържество, за което искрено им благодарим.
Мисля, че сцената беше достойна за перото на Вазов, а и твърде много ми напомняше за онази приповдигната емоционална атмосфера, завладяла хъшовете след речта на Странджата.
Аз така усетих нещата. Ако и другите са се почувствали така, то ние сме били във времето и то е било в нас.
Трогнати сме и от подаръците, които направиха гостите ни от Патриотичната организация на македонските българи – МПО „Пирин” в Чикаго, които подариха по шест книги на патриотична тематика на всяко училище. Благодарим Ви!
.
Българско училище „Джон Атанасов“ – Чикаго
Снимки: Дарина Проданова
–––––––––––––––––––-
*Думите са цитат от литургичната драма на Велислава Дърева „Литургия за Васил Левски, Апостолът ни“.
ОЩЕ СНИМКИ ОТ ТЪРЖЕСТВОТО:
.
