Как избирате бонбони? Наскоро имах повод да почерпя. Отидох в един от големите магазини и се плъзнах между рафтовете. Очите ми се разбягаха. Изобилие от всевъзможни лъскави бонбониери, коя от коя по-красиви. За да не губя време, грабнах една от най-скъпите и се прибрах. Усетих трепетното очакване на гостите, бяха вперили погледи в луксозното издание. Не, че не са яли бонбони – яли са. Но тази опаковка беше красива като картина. Изглеждаше наистина страхотно. Кутията омагьосваше, привличаше като магнит. Отворих я. Отвътре беше тапициран президентски апартамент в петзвезден хотел. Опитахме бонбоните и те се оказаха посредствени. Нищо особено, даже – гадни.
По-късно вечерта седнах пред телевизора и попаднах на „Х-Фактор САЩ”. Препълнена зала. Над 4300 човека публика. На сцената заизлизаха един след друг кандидатите за слава. Момичета, момчета, жени, мъже. Някои – нахакани, като пъпа на света. Други – притеснени, като първолачета. И всички – страшно талантливи, според собствените им хвалби пред четиричленното жури. Беше ми много интересно да наблюдавам лицата на хората в публиката. Когато на сцената се появяваше изпълнител с красива външност, зрителите одобрително се усмихваха. Вече бяха спечелени от приятно изглеждащите лица и стройните фигури. Напористите хубавци и хубавици започваха да грачат или да вият като чакали. Симпатията рязко изчезваше и се сменяше с неприязън, и дори погнуса и отвращение.
Водещият обяви името на следващия изпълнител. Камерите показаха пространството зад кулисите. Там 4-5 човека избутваха по специално направена рампа инвалидна количка. Самото возило също беше необикновено. По-широко и подсилено, за да може да издържи теглото на 250-килограмовия мъж, разплут като Джаба от „Междузвездни войни”. Огромна безформена медуза в дрехи. Камерите веднага показаха лицата на зрителите. Изхвръкнали от почуда очи, увиснали ченета. Виждаше се недоумението. Какво правеше това същество на сцената? Някои се присмиваха, други направо извръщаха глави от грозната гледка. Четири хиляди и триста настръхнали в презрително възмущение зрители. Какво прави това грозно нещо тук? Нещото се оказа, че дори е отслабнало. То неотдавна е било над 400 кг. От журито го поразпитаха с дежурните въпроси. Накрая го попитаха какво ще изпълни. Мъжът отговори – балада, и запя…
Камерите отново заподскачаха по лицата на публиката. Още след първите ноти, се случи чудо. Боже, какъв глас! В очите на всички се виждаше възхищение. Бурни овации! Зрителите се изправиха на крака и останаха прави, не само до края на изпълнението, но и дълго след него. Четири хиляди и триста човека не разбраха как така само за секунди гаденето им се обърна в обожание. Нямаше присмех, нямаше и спомен от погнусата. Те го обичаха, те го боготворяха.
Кое накара цялата зала да се изправи на крака и да забрави за обвивката? Отместих погледа си от телевизора към холната масичка. Там се мъдреше луксозната, лъскава бонбониера с посредствено съдържание. Доядя ме. Как можах да се излъжа да купя такива гадни бонбони?
Ивайло Зартов,
27 януари 2014 г.
