Българските символи: „Съ нами Богъ“ пише на първия български държавен печат от 1879 г.
Как е приета Търновската конституция? Как „Шуми Марица“ става химн на България? На тези и други въпроси отговаря поредицата на в. „Труд“ и Националният военноисторически музей (НВИМ), посветена на 3 март – Деня на Освобождението на България и национален празник на страната. „Труд“ и НВИМ представят основните държавни символи на младата българска държава – Търновската конституция, националния химн, герба, държавния печат и знамето.
Оригиналните клишета за изработване на държавния печат, първоначалният текст на химна „Шуми Марица“, издаден в Лайпциг (Германия), лични вещи на княз Александър Батенберг, дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау, ще бъдат представени в изложба в НВИМ. Тя ще бъде открита на 3 март. Изложените реликви се пазят в хранилищата на музея, те не са част от постоянната му експозиция, тъй като изискват специални условия за съхранение.
Държавният печат е един от символите на държавността. Поставен върху официален документ, той изразява ангажимента, независимостта и суверенитета на българския народ и държава. Пазител на държавния печат по традиция и по закон е министърът на правосъдието. Така е сега, така е било и по времето, когато се възстановява българската държавност през 1878 г. Чл. 22 на Търновската конституция от 1879 г. гласи: „На държавния печат се изобразява гербът на Княжеството.“ Малко по-късно – на 24 декември 1883 г. се приема и специален Закон за държавния печат, който прогласява министъра на правосъдието за „пазител на държавния печат“. Всъщност и днес е така.
Първият закон за държавния печат определя поредността, в която той се полага – министърът на правосъдието прилага държавния печат след подписа на княза върху оригиналите на законите, указите от общ интерес и публично-административните правилници, които държавният глава е санкционирал.
Първият държавен печат на Княжество България се съхранява в Националния военноисторически музей (НВИМ).
В централното му поле е гравирана
т.нар. тържествена форма на герба. Тя се състои от т.нар. основен герб, представляващ златен корононован лъв върху червен щит, над който има корона. Той е положен върху втори щит, драпиран на хермелинова пурпурна мантия, привързана със златни ресни.
Върху първия печат на млада България е изобразен десен профил на изправен коронован лъв в бароков щит. Над щита има княжеска корона. Около герба се чете надписът „Българско княжество. Държавен печат“.
Този печат е полаган върху всички основни документи в княжеството до 1908 г., когато е провъзгласена независимостта на страната и България става царство.
В НВИМ се съхранява и клише на тържествената форма на държавния герб с девиза на Хесенската династия „Съ нами Богъ“, към която принадлежи първият български княз Александър I Батенберг. Това клише е използвано като държавен печат през периода 1879-1880 г.
Въпреки превратностите в историята на страната – обявяване на независимостта, абдикацията на цар Фердинанд (1918 г.) и възшествието на нов цар – Борис III, на престола, нов Закон за държавния печат е приет едва през 1930 г. Той определя, че формата на държавния печат е кръгообразна, а върху него е изобразен българският държавен герб – каквото е изискването на Търновската конституция. Гербът се държи от лъвове, стъпили върху кръстосани клончета, под които върху трибагреника е написано „Съединението прави силата“. В горната половина около печата има надпис „Царство България“, а в долната – „Държавен печат“. Редът за съхранението и полагането на печата се запазва. Министърът на правосъдието е негов пазител. Той поставя печата след подписа на царя върху първообраза на всички закони и решения на Народното събрание.
Според конституцията от 1971 г. (чл. 140) върху държавния печат на Народна република България е изобразен държавният герб, около който има надпис „Народна република България“, а в долната част – „Държавен печат“.
През 1998 г. влиза в сила нов Закон за държавния печат и националното знаме на Република България. Това става на 25 май, почти седем години след като е приета нова конституция на страната (13 юли 1991 г.) Тя
възстановява старата традиция
в употребата на държавния печат като символ на властта. Според чл. 1 на новия Закон за държавния печат той има кръгла форма и диаметърът му е 55 мм. В средата е изобразена композиция, която включва голямата форма на герба и текста „Република България“ и „Държавен печат“.
Причината толкова дълго време да няма закон за държавния печат са политическите неразбории, свързани с приемането на новия герб. Споровете между политици и интелектуалци е да има или не корона върху новия символ на държавата. В началото на 90-те години на миналия век короната защитават единствено привържениците на СДС. Социалистите категорично са против, на същото мнение са и николапетковистите и социалдемократите на д-р Петър Дертлиев.
Новият герб, чиито автори са Кирил Гогов и Георги Чапкънов, е приет от 38-ото народно събрание на 31 юли 1997 г. в 13,35 ч.
Днес дори историците не могат да си спомнят какъв печат е използван в промеждутъка от време от приемането на новата конституция (1991 г.) до приемането на закона за герба (1998 г.).
През 1998 г. се възстановява и традицията министърът на правосъдието да бъде пазител на държавния герб. Тя е прекъсната след 1944 г. Правосъдният министър лично полага печата върху решенията на парламента, указите на президента, ратификациите на договори и акредитивните писма на българските посланици в чужбина. Сухият печат се слага върху подписа на президента или председателя на Народното събрание, восъчният – под подписа. Министърът на правосъдието слага своя печат по-долу и вляво от държавния. На него пише: „Министър на правосъдието, пазител на държавния печат“. Според закона за държавния печат восъчният релефен печат
се полага ръчно върху червен восък
Той предвижда още оригиналът на акт или документ, върху който е положен държавният печат, да се съхранява в Народното събрание или съответно в администрацията на президента. Заверено копие на оригинала, от което се заверяват преписите, пък се съхранява в Министерството на правосъдието.
Източник: в. „Труд“
