Оковано слово ли? Айде де, няма такова животно!
А така. Излезе поредният доклад на организацията „Репортери без граници”.
– Лошо – коментират последните двама български журналисти. – Сринали сме се на стотното място по свобода на словото. Пред нас са Папуа Нова Гвинея и дори на Мачу Пикчу задния двор, и той е преди България. Срамота, тъжна история…
– Ураа, издигнали сме се до стотното място – радват се БГ журналята. – В предишния доклад бяхме на 87-ма позиция. Още малко и ще оставим целия свят зад гърба си.
Последните мохикани на българската журналистика скърбят:
– Каква стана тя? След като почина Темида, сега и свободното слово се гътна. Трагедия. А уж ни водят за член на ЕС, бяла държава сме били. Довчерашните човекоядци се оказаха с по-свободно слово от нас. Как така? Защо? Двадесет и пет години демокрация… Малко ли са? Нали отдавна вече я няма ръководната роля на партията-майка. Няма партийни секретари, нито цензура. Нали от това се оплаквахме през епохата на „социализма-комунизма”? А сега? Кой и как окова словото в България?
– Ха-ха-ха – затресоха се журналята – Чакайте, ще ви обясним. Свободни сме да пишем, колкото си искаме за животни. Кучета, котки, врабчета, делфини… Само трябва да внимаваме добичето да не се окаже собственост на олигарх, политик, висш държавник или магистрат. В този случай материалът разбира се ще е хвалебствен. Няма да критикуваме животинката, я! Можем да показваме до безкрай всевъзможни битови истории – скандали между съседи, съпрузи и съученици са предпочитани. Циганските махали и катуни са важни теми. Спорт и секс – на корем! „Добрите” новини ги дозираме със зле прикрити заплахи и загатнати обещания, като „Няма да има увеличение на тока”. Видите ли истински остър и разбиващ материал срещу чорбаджия, не се чудете. Собственикът на медията си е направил добре сметката. Това е рекет или тлъсто платена поръчка на конкурентен играч. Сами никога и да нищо на света не бихме си позволили да вадим кирливи ризи на властимащи. Пазим си хляба. Всеки от нас има семейство, нали трябва да го храним? Наричайте процеса, както си искате: Автоцензура, платени репортажи, проституция… Все тая.
В телевизиите, вестниците и радиата няма начин журналист да пусне материал, без да е съгласуван с началството. Шефът пък – с по-горе. И ако се наложи, накрая – и със собственика. Той пък – с кръжока около себе си. Да не би случайно да се засегне някой „братовчед”. Който иска свобода на словото, да си направи свой личен сайт и в него да си бъде свободен, колкото си иска. Това е положението. Цяла България е разпарчетосана между няколко приятелски кръга. В тях има олигарси, местни феодали, политици и магистрати. Те си имат и свои медии. Групичките се стараят да не воюват помежду си. Но, след като попривършиха възможностите за приватизации, заменки и други подобни директни напълнявания, няма как. Налага се от време на време да се посритат.
Малко останаха възможностите за лапане – обществени поръчки, търгове. Иначе казано, парата от БГ бюджета и от ЕС. Тясно е в трамвая за толкова много пътници, затова лактите влизат в употреба. Нашата роля пък е да представим обикновената алчност за битка против корупцията по високите етажи на властта. За борба за справедливост, законност, правосъдие и други жадувани дъвки. Не ни е лесно. Баламурниците и те, като парите за крадене, намаляват. Я се пробвайте бялото да изкарате черно! До вчера беше достатъчно 10 пъти да повторим една лъжа. Днес вече и 100 не стигат. А утре 1000 повторения ще са само началото. Журналя сме били… Глупости. Труженици сме ние, мъченици.
Словото било оковано в България. Много важно! Разковахме класацията на „Репортери без граници”. И още можем. Ще се борим за почетното последно място. Да го знаете, еей!
Ивайло Зартов,
25 февруари 2014 г.
