Ще се превърнем ли от емигранти, пръснати по целия свят, в истинска диаспора?
Читателите на Еврочикаго предлагат изменения на проекта за Национална стратегия за българите и българските общности в чужбина
Продължаваме обсъждането на проекта за нова Национална стратегия – за повече подробности вж. линк. Тук на вашето внимание представяме предложенията за допълнения и изменения на проекта пристигнали в редакцията от наши редовни читатели. Ще очакваме още мнения, които ще предадем на институциите, които са се ангажирали с проекта.
Може да изтеглите целия проект на Стратегията, с поправките и предложенията на читателите ни – projectBGabroad25.02.2014chicago (Word файл)
По-долу ще отбележим обобщени някои от основните моменти
Още в глава I. Общи положения е необходимо да се въведе терминът диаспора, който идва от гръцккото: διασπορά, «разселение». Според политическите научни трудове диаспора се нарича тази част от народа/етноса, която живее извън страната си и образува сплотени и устойчиви етнически групи, които имат социални институти за поддържане и развитие на своята индентичност. Връзките с диаспората се разглеждат като важна насока на външната политика в много страни. За някои страни, като Израел, Армения и др., диаспората предоставя изключителна икономическа и политическа подкрепа на историческата родина. Българската диаспора в последно време също оказва много значителна икономическа подкрепа. Според учените диаспората може да играе и значителна роля в опазването на националната култура и формирането на националната идентичност. Българското възраждане в 19 век е един добър пример. В ботаниката – диаспората е тази част от растението, която се отделя от майчиния организъм и служи за размножаване, продължаване на рода и разселване на по-големи пространства.
По нататък в проекта четем: „Макар и с големи уговорки и недостатъчно категоричен като констатация, социалният статус на българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности, може да се сведе под един знаменател. Въпреки че навсякъде съществуват немалко групи и лица с изявени възможности в политическата, културната и стопанската сфера, стандартът на живота на българите е около и под средното ниво, характерно за всяка страна поотделно.“
Тук считаме, че е необходимо в Стратегията непременно да се добави следната тенденция:
В същото време, само след 20-30 години в държави като САЩ, където отношението към мигрантите е значително по-добро от други части на света положението на българските граждани и техните наследници може коренно да се промени и те да надминат по стандарт на живот местните. (Статистическият институт на САЩ твърди, в свое изследване от 2009 година, че българите спечелили „Зелена карта“ и преселили се в Америка са с по-високо образование от гражданите на всички други държави участници в лотарията Green card. Според други научни изследвания, децата на емигрантите, така нареченото Поколение 1 и 1/2 (поколение едно и половина; генерация 1.5) са сред на-успешните в САЩ и заплатите им са с 20% по-високи от средните.)
По-надолу в проекта на Стратегията четем кои са „Историческите” български общности в чужбина:
„Исторически” български общности в чужбина и лица от български произход, с българско национално самосъзнание с чуждо или с чуждо и с българско гражданство:
– Българи в Македония;
– Българи в Русия;
– Българи в Молдова и Украйна, вкл. българи-гагаузи;
– Българи в Румъния;
– Българи в Гърция;
– Българи в Турция;
– Българи в Сърбия;
– Българи в Западните Балкани.
Нашето предложение е в този списък да се включат и българи от други части на света и континенти, защото имаме, макар и неголеми, исторически общности в Аржентина, Бразилия и други страни в Латинска Америка, а също и в Австралия.
В глава 2.1. „Национално представителство” пише:
„Пълноправното членство на страната в Европейския съюз, задълбочаването на процесите на глобализация в света, националните ни интереси и значителното увеличаване на броя на българските граждани в чужбина налагат необходимостта от създаване на реални възможности за тяхното участие в обществено-политическия живот в България.“
Считаме че тук е „забравено“ да се спомене за представителството в най-високия орган, в НС, ето защо нашето предложение е в Стратегията да се впише:
Парламентарно представителство – от български депутати избрани в МИР „Чужбина“ . (Защото е въпрос само на време и на нежелание на партиите на статуквото, приемането на нов Избирателен кодекс, който ще предвижда такъв МИР).
За бъдещия Националният съвет в проекта е написано:
„Съставът на съвета се избира от представители на български граждани, живеещи зад граница“
Тук настояваме за сетен път да се премахне думата „представители“, която упорито ни се пробутва от ДАБЧ. На тази агенция е много удобно да работи с определени представители на българите зад граница, един от които е например г-н Киссе, и в същото време не обръща внимание на други представители и организации, чиито глас въобще или много рядко чуваме (линк).
По-нататък в проекта в раздела за Обществените съвети е пропуснато да се впише, че съвети защитават интересите на българите в чужбина по места пред българските държавни органи и институции.
В главата за „Младата българска емиграция“ настояваме да се впише подточка с текст:
– Подобряване на държавната нормативна база и практиките по прилагането й съгласно Българската конституция. (Съгласно Конституцията непълнолетният български гражданин /където и да се намира той/ има право на безплатно образование до определено образователно ниво. Средствата, които се отпускат за обучение трябва да са съобразени и с децата, които са извън България. По наши ориентировъчни данни сумата отпускана днес е малко над 1000 лв./годишно на дете или около 50 евро на месец.) Семействата с български деца, израснали в чужбина, не получават и полагащите им се по Конституция детски надбавки за издръжка. Къде отиват тези пари днес? Възможно е бъдеще да се създадат фондове, в който да се съхраняват парите до завръщането на тези деца и да им се предоставят при изпълнението на определени условия.)
По глава 2.5. “Исторически български общности” читателите ни изразиха мнения, че историческите диаспори също трябва да могат да излъчват Обществени съвети. В настоящия вариант на проекта за Стратегия се предлага „създаване на централизирани организационни структури от федеративен и конфедеративен тип“ . Предлагаме терминът да се замени с „Обществени съвети“. Преимуществата са много, сред които и това, че Обществените съвети ще могат да обхванат не само организираните в дружества българи, но и тези, които не членуват в организации.
По-нататък в глава „3. Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет“ е записано „ДАБЧ обобщава тригодишните планове за действие“. Заедно с наши читатели от САЩ считаме, че е порочна практика в Национална стратегия да се закрепва документално срокове на отчетите на една подобна „спорна“ държавна агенция (бел. ред.: по долу сме посочили защо я наричаме „спорна“).
В проекта за Стратегия също пише: Анализът, формулираните приоритети и политики налагат създаването на Съвет по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности зад граница.
Виждаме, че в проекта е залегнало да се създаде освен Национален съвет (за който стана дума по-горе), но и втори съвет – Съвет по прилагане на Националната стратегия, който да е свързваща структура между държавните органи, институции, местната власт, неправителствения сектор, ангажирани в изпълнението на Националната стратегия. От текста в стратегията не става ясно причините за създаване на втори Съвет, но сме убедени, че ако наложително да има такъв, то в него задължително трябва да са включени и представители на първия съвет – Националния съвет на българите в чужбина.
В стратегията в частта, касаеща Специализираните държавни органи, и по-точно Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) пише:
ДАБЧ удостоверява българския произход на лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство, постоянно и/или продължително пребиваване на територията на Република България. ДАБЧ съхранява и актуализира база от данни, както и извършва анализи за състоянието и тенденциите сред българските общности в чужбина.
Анкетите и допитванията на Eurochicago.com, материалите на нашите автори и коментарите под тях, несъмнено подчертават, че по-голямата част от българите в Америка изказват мнение за закриване или преструктуриране на ДАБЧ. Ето защо считаме, че преди да се пише Стратегията, трябва да се реши бъдещето на тази агенция. Още повече след скандалните разкрития по удостоверяването на българския произход на лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство (Вж. Хиляди получили български паспорти и гражданство незаконно)
Смятаме, че трябва да се внесе следната поправка в началото на текста: „Ако държавните ръководни органи разпоредят…“
Редакцията на Еврочикаго със съжаление може да подчертае, че информацията на сайта на ДАБЧ често е неактуална, непълна или направо невярна. Понякога се е налагало да получаваме данни от агенцията едва след изрично запитване по Закона за достъп на обществена информация. Ето защо желаем в стратегията, където пише за задълженията на агенцията, да се впише: „ДАБЧ предоставя тези данни, без поискване, на Националния съвет“.
Проектът за Стратегия завършва с думите:
„След приемането на България за член на ЕС през 2007 г. и създадените възможности за свободно движение на българските граждани се създаде предпоставка за нуждата от изграждане на мрежа от служби по трудови и социални въпроси към МТСП. Такива служби са разкрити към дипломатическите представителства на Република България в Испания, Гърция, Германия, Великобритания, Ирландия и Кипър. Създаването на мрежата от такива служби има своя положителен ефект върху информираността на българските граждани в други държави-членки на ЕС по отношение на техните права като граждани на ЕС и възможностите им за завръщане обратно и тяхното трудово реинтегриране.“
Обърнахме се към българи от изброените държави, но не получихме отговор да знаят достатъчно за тези служби и за положителния им ефект. Очакваме още читателски мнения, но считаме, че държавата може да прехвърли много от задълженията на тези служби на новосформиращите се Обществени съвети с много по-голям положителен ефект.
В настоящия проект на Стратегията от 25.02.2014 г. не видяхме да е разработена достатъчно и темата за лобирането за България, за създаване на браншови организации сред диаспората, но се надяваме тези въпроси да залегнат в бъдещите закони и проекти за Обществени и Национални съвети.
Новата Стратегия, ако в нея бъдат заложени предложените промени, ще бъде голяма крачка напред и има шанса да остане един исторически документ за единение на диаспората и България.
Eurochicago.com
Линк към страницата на Временните обществени съвети на българите в чужбина – www.GlobalBulgaria.Org
Личи си, че оригиналът на този документ е бил подготвян от ДАБЧ. Лошото е, че накрая те пак ще имат думата – нали на тях им пращате вашите предложения.