Обичате ли уестърни? На мен са ми малко скучни, но пък от друга страна сюжетът им е простичък и ясен. Не се напъвам много-много, за да разбера кои са лошите и кои – добрите. Действието обикновено се развива в малко градче от селски тип, което си има всичко. Шериф, съдия, гробар, кръчмар, проститутки, свещеник… Един или двама местни богаташи, командващи парада и „n” на брой послушни граждани, без които картинката не би била възможна.
Сега се сетих за един от любимите ми филми. В него добрите са селяните-граждани. А лошите са богаташите и управляващите градчето. Местните жители са кротки и работливи. Бачкат от сутрин до вечер. Криво-ляво свързват двата края и се мъчат да отгледат децата си. От време на време някой от тях се опитва да надигне глава и да зададе неудобни въпроси. Тогава, обаче, се намесват шерифът и помощниците му и „съветват” човечеца да я кара по-леко. Да не се вре, където не му е работата. В случаите, когато „съветваният” продължи да си търси правата и се рови, се намесват чорбаджиите. Те просто му спират въздуха, оставят го без препитание. Нали всичко надлъж и нашир е тяхно. Няма пари, няма храна и семейството му умира от глад. В резултат, търсещият се кротва и мелницата продължава да се върти.
Намира се обаче някой чешит, който продължава да напира за справедливост и я получава. Управляващите пращат наказателна бригада да го натроши. И това не го спира. Доблестният гражданин, вярващ в законността и правосъдието, се обръща към властите за помощ. В резултат на което него го арестуват, обвиняват и осъждат за нападение над наказателната бригада и го бутват зад решетките. Инатлив като магаре и загубил всякакво чувство за благоприличие, той обаче продължава да мъти водата на шайката властимащи. Не, че кой знае колко им пречи с напъните си за справедливост и възмездие, но дава лош пример на другите послушни граждани. Съществува реална опасност и те да тръгнат да се борят за някакви си там техни глупости. Затова господарите наемат странстващи каубои – бандити да отстрелят непокорния за назидание на всички останали. Гръмват го, както си му е редът, в ужасна, дъждовна, кална вечер.
На следващото утро слънцето изгрява, градчето е примряло. Потисниците демонстрират мощ и недосегаемост. Пурите им димят, шпорите им звънтят, уискито само се мята в гърлата им. По същото време в някаква изоставена плевня са се събрали мъже и жени:
– Не ви ли писна да ни избиват? Изтребват ни, не виждате ли? Не се ли вдигнем всички заедно, ще ни унищожат поединично…
Самодоволните лица на властимащите се вкаменяват. От всички улици, от всички страни към тях тичат разгневените граждани. Господарите са безсилни, не могат да използват нито един от прийомите си. Помитат ги, размазват ги за секунди. Въстаналите граждани взимат властта в свои ръце. Сами си избират шериф, кмет, съдия… Сами ги контролират да не кривнат от правия път. И заживяват щастливо. Слънцето се спуска зад хоризонта. Финалните надписи тръгват на фона на идилични картини. Самоуважаващи се родители, седнали с децата си да вечерят. Усмивки, радостни погледи, лъха спокойствие и увереност в утрешния ден. Край на филма!
Леле, каква боза, нали? Но пък е простичко и ясно. Както и трябва да бъде, като за кравари отпреди 200 години.
.
Ивайло Зартов,
28 януари 2014 г.
