Лондон, 12 март /БТА/. Изобретателят на световната мрежа Тим Бърнърс-Лий иска да бъде създадена дигитална Магна харта, която да предпазва потребителите на интернет от наблюдение, съобщи Асошиейтед прес.
Изказвайки се по повод на 25-годишнината от изобретението си, британският учен изрази надеждата си да предизвика дискусия в световен мащаб за необходимостта да бъдат защитени принципите, осигурили успеха на световната мрежа. Той каза пред в. „Гардиън“, че натискът върху интернет от страна на правителствата и корпоративните интереси се увеличава. Затова на системата е необходима онлайн Магна харта, или основни правила, които да защитят нейната откровеност и неутралност.
Бърнърс-Лий вярва в това, че интернет трябва да остане „достъпен за всички, от всеки компютър, и да ни дава възможност да се борим за достойнството и правата си и да реализираме потенциала си като хора“.
Дигиталната харта за правата на човека ще гарантира свободата, правото да се използва нецензуриран интернет, равнопоставеност, обмяна на мнения, лична неприкосновеност и възможност за сдружаване.
)
Tim Berners-Lee, discusses how WWW has made people more powerful.
Бърнърс-Лий е британски физик и компютърен специалист. Роден е на 8 юни 1955 г. в Лондон. През 1976 г. завършва с отличие бакалавърска степен по специалността физика в Кралския колеж при Оксфордския университет. След завършването си работи на различни места, сред които ЦЕРН.
През 1984 г. цялото му внимание на Бърнърс-Лий погълнато от проблема за обработка и предоставяне на резултати от научни изследвания в реално време — това е проблем, който дълго време безпокои ЦЕРН, но все още бива нерешен. Затова физикът създава програмата ENQUIRE – многопотребителска, платформено-независима система. Първоначално отношението е скептично, но скоро специалисти от цял свят осъзнават предимствата на избретението.
През лятото на 1991 г. проектът „WWW“, покорил вече учените в Европа, пресича океана и се влива в проекта „Internet“. Възниква паралелния свят на новосъздадените абревиатури: URL, HTTP, TCP, HTML. Първият уебсайт е направен в ЦЕРН и се появява онлайн на 6 август 1991 година.
Тим Бърнърс-Лий е включен в класацията „100-те най-значими личности на XX век” и е посветен в рицарство от кралица Елизабет II. В момента е директор на консорциума W3C (World Wide Web Consortium), който създава различни стандарти за WWW.
Тим Бърнърс: Бъдещето на журналистиката? В анализа на данни!
Сър Тим Бърнърс-Лий заяви, че е видял бъдещето на журналистиката – бъдещето е на журналистите, които знаят разликата между CSV и RDF, могат да напишат бързи MySQL заявки с PHP.
За да могат бързо и сами да открият суровите материали за статията си сред данните, разпространявани от правителствата и местните власти, и др. – дори отвъд националните граници.
Анализ на данни. Много данни…
Бърнърс-Лий смята, че бъдещето е в анализа на данни. Много данни. Преди дни при първото публикуване на данни от британското правителство за разходите от министерства, той бе запитан кой ще ги анализира, след като компютърджиите са си намерили други занимания. Какъв е смисълът от това? Кой реално ще държи правителството – или някой друг – отговорно за разходите му?
„Отговорността би трябвало да е на пресата,“ твърдо отговори Бърнърс-Лий. „Журналистите трябва да могат да боравят с данни. Някога можеше да се добереш до материали, като разговаряш с хората по баровете – и все още може и да е възможно да го правиш по този начин, поне понякога.
Но сега също така това ще бъде ровене из данни и снабдяване с инструменти за анализа им и подбирането на това, което е интересно. И представянето на това в перспектива, помагането на хората чрез осъзнаването как всичко това се обединява в едно цяло, какво става в страната.“
Ако това звучи като плашеща перспектива, заслужава си да обмислите факта, че почти никой от курсовете по журналистика понастоящем не преподава някакъв вид анализ на данни – дори в най-простата му форма, статистиката.
Кога анализите ще станат част от нормалния медиен пейзаж
Но вероятно това е само началото – и вероятно журналистите няма да бъдат първите, които наистина ще се заровят в данните с най-голям ефект. Въпреки че във Великобритания медии като Guardian, Telegraph и Times имат екипи за анализ на данни, които имат за цел да откриват теми за материали в големи набори от данни, като подробното отразяване на документите от Афганистан и Ирак, получени от Wikileaks, както и развиващия се в момента сюжет около огласените дипломатически документи на САЩ, „по-голямата част от иновациите става извън медиите,“ твърди Брадшоу.
„Сайтове като Openly Local, Charities Direct, Who’s Lobbying?, Where Does My Money Go? и Scraperwiki – те всички крият реалните си постижения и заслуги. А вършат много важни неща.“
Но колко точно време ще отнеме, докато методите на журналистиката, анализираща данни – където CSV, RDF, MySQL, PHP и Python станат част от нормалния медиен пейзаж – и се превърнат в ежедневни инструменти на журналистите?