Гражданско движение „Гласуване без граници“, придобило популярност по време на изборите през 2009-та година и спечелило награда от Български хелзинкски комитет, от скоро вече регистрирано официално в съда, ни изпрати в редакцията следното прессъобщение с молба да достигне до повече читатели.
Съобщение до медиите
Фондация „Гласуване без граници“ следи с подчертан интерес работата на Временната парламентарна комисия за изработване на изборен кодекс във връзка с гласуването на българските граждани временно или постоянно пребиваващи в чужбина.
В интервю пред Информационна агенция Фокус на 20 юни, съпредседателят на ПГ на ГЕРБ и председател на Временната комисия г-жа Искра Фидосова, представя следните виждания за гласуването в чужбина :
– потвърждава се възможността на българите в чужбина да гласуват на парламентрани и президентски избори, включително в избирателни секции извън дипломатическите и консулски представителства при стриктно регламентиране на процедурите, гарантиращи честността на изборния процес;
– обявява се намерението за стартиране на пилотен проект за гласуване по Интернет от чужбина;
– подкрепя се принципно включването на българските граждани в чужбина в политическия живот на страната, вкл. тези, които имат и друго гражданство, което би наложило промяна на член 65 ал.1 от Конституцията, въвеждащ ограничения на пасивното избирателно право.
Фондация „Гласуване без Граници“ отбелязва със задоволство, че комисията е взела предвид предложенията, които тя формулира в серия от статии, експертни доклади и становища внасяни в Народното събрание от ноември 2009 година до момента и приветства тези промени, насочени към приобщаване на диаспората към политическия живот в страната и въвеждане на европейски стандарти в българския изборния процес.
В интервюто обаче не бе засегнат още един важен проблем, който „Гласуване без граници” поставя от месеци. Става дума за обособяването на избирателен район чужбина, в който българите зад граница да могат да гласуват за кандидатски листи, включително с преференциален вот, така както това правят българските избиратели в страната. По сега действащия Избирателен Закон гласовете на българите в чужбина се преливат към гласовете подадени в страната. Това обезмисля вота и обезкуражава българските граждани зад граница, от друга страна деформира вота на избирателите в страната. Оказва се, че над един милион българи в чужбина все още нямат свой представител в Народното Събрание и България остава единствената европейска държава без институционална връзка със своята диаспора.
„Гласуване без граници“ предлага обособяването на избирателен район за българските граждани в чужбина да намери място в изборния кодекс. Това предложение среща подкрепата и на министъра за българите в чужбина Божидар Димитров (интервю дадено на 10 юни за българския информационен сайт Еurochicago.com – линк).
bezgranici.org
23 юни 2010
Б.Р. Бял кръст на син фон е логото на „Гласуване без граници“. Другите убликации по темата са събрани в обзора – Изборното законодателство и българите зад граница.
ГЕРБ точи ятаган срещу Доган
ГЕРБ замислят изборна тесла, която най-силно ще посече опонентите им от ДПС. Идеята е сънародниците ни в чужбина да могат да гласуват само в дипломатическите представителства зад граница, съобщи вчера пред “Труд” високопоставен източник от управляващата партия.
Ако това стане факт, българските граждани в южната ни съседка ще могат да пускат бюлетини само в четири града. На последните парламентарни избори на 5 юли 2009 г. в Турция имаше 120 секции в 17 града. Тогава в много градове бюлетини се пускаха още в САЩ и Испания.
Плътна информационна завеса падна върху работната комисия, натоварена да изработи нов Избирателен кодекс. От седмици депутатите обсъждат измененията в закрити за медиите подгрупи. По ключови въпроси решения няма, въпреки че от ГЕРБ още в изборната нощ м.г. декларираха готовност кодексът да влезе в пленарната зала най-късно през юли. На този етап са ясни няколко неща.
Управляващите замислят изборен ятаган срещу ДПС и неговия лидер Ахмед Доган, с който ще посекат не само избирателите им в Турция, но и т. нар. изборен туризъм. Сънародниците ни в чужбина ще могат да гласуват само в дипломатическите представителства – посолства и консулства, категоричен бе вчера високопоставен източник от ГЕРБ. Темата обаче още не е доизчистена.
На последните парламентарни избори на 5 юли 2009 г. най-много секции имаше в Турция (120 в 17 града), САЩ (19 в 19 града) и Испания (17 в 17 града). Ако идеята на ГЕРБ стане факт, в Турция секции ще може да има само в 4 града, където България има дипломатически представителства. Това са посолството Анкара, двете генерални консулства в Истанбул и Одрин и консулското бюро в Бурса. През 2009 г. ДПС в чужбина спечели 93 926 гласа. От тях 88 238 са от Турция като в 4-те града с дипломатически представителства партията има 51 455 гласа, сочи бюлетинът на ЦИК.
В останалите 13 града ДПС е спечелило 36 783 гласа. В САЩ също ще може да се гласува само в 4 града – Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. А в Испания – в 2.
Макар официално мярката да е за гарантиране на справедливост и сигурност на изборите, депутатите признават, че на мушка е вотът за ДПС в Турция. Така смятат и в движението. Срещу изборния туризъм пък се предвижда следното: за да се пусне бюлетина за кмет, трябва постоянният и настоящият адрес на гласоподавателя да е в България. Така реално се орязват пак поддръжниците на ДПС, което поддържа добра връзка с изселниците ни в Турция, чийто настоящ адрес не е у нас. За вота в чужбина има и по-меки варианти: на парламентарни избори да се гласува на територия под българска юрисдикция – посолства, консулства, кораби.
На евровота се добавя и всяка европейска територия, стига да има двама държавни служители. А на президентски вот – в посолства, консулства и секции, навсякъде където пак има поне двама представители на държавата и в страни извън ЕС.
ДПС: Планината да иде при Мохамед
ДПС е категорично против идеята в чужбина да се гласува само в дипломатическите представителства, каза пред “Труд” вчера депутатът от движението Янко Янков, член на временната комисия за изработване на Избирателен кодекс. Ще търсим всички възможности да се противопоставим, добави той. И отбеляза, че съгласно конституцията всички български граждани могат да гласуват и задължение на държавата е да им го осигури.
“Ние смятаме, че планината (т.е. държавата) трябва да отиде при Мохамед (т.е. избирателя). А не Мохамед при планината”, подплати Янков тезата си с известната поговорка.
Оправдания като липса на капацитет и финансиране са абсурдни, каза Янков. По същия начин той определи и твърденията, че в секциите извън посолствата и консулствата се извършват главно фалшификации. Това е обида към избирателите, гласували в тях, каза Янков.
Как е по света
Германците гласуват само в родината
В германските задгранични дипломатически мисии не се гласува и не се откриват изборни секции, гласи законът.
Всеки пълнолетен немски гражданин, живеещ зад граница, има право на вот само с писмо и при спазване на определени изисквания: да е живял най-малко 3 последователни месеца в населено място в Германия, считано от 23 май 1949 г. и да е заявил поне 3 месеца преди датата на вота желанието си за участие в него.
В Полша законът е по-либерален.
Избирателни секции в чужбина може да има в дипломатически представителства и извън тях. Например на първия кръг от президентските избори на 20 юни т.г. втората секция освен в посолството бе в полски почивен дом в нашия курорт Св. св. Константин и Елена.
Могат да гласуват полски граждани с постоянно жителство в чужбина или временно пребиваващи. Но предварително трябва да се даде заявка по телефон, факс, електронна поща или лично.
Освен това в деня на вота хората с бележки за гласуване извън постоянното местожителство могат да дадат своя вот, без да са предварително записани.
Тошко Димитров, съпредседател на ПГ на ГЕРБ: Районните кметове ще се назначават
– Г-н Димитров, какви са новите изисквания към кандидатите за кметове и общински съветници, които залагате в избирателен кодекс?
– Повечето депутати се обединихме около въвеждането на уседналост на местните избори по отношение на кандидатите за кметове и общински съветници. Изискването е те да са живели най-малко през последните 10 или 12 месеца в съответното населено място. Като в допълнителните разпоредби ясно се дефинира понятието “живял най-малко през последните 10 (12) месеца в съответното населено място”. Това понятие ще се отнася и за самите избиратели. Поради това, че местните вотове са свързани с територията на съответната община или кметство и на тези избори не се гласува в чужбина, се предлага само лица, които имат постоянен и настоящ адрес на територията на България, да могат да участват в такива избори. Този подход е възприет в почти всички държави членки на ЕС. Предвижда се чрез пряк избор да се избират само кметовете на общини и кметства.
– Т.е. районните кметове в София, Пловдив и Варна ще се назначават?
– Има такава идея, да.
– А какво стана с идеята да бъдат отзовавани общински съветници за политическо номадство или при някакво закононарушение?
– Появи се като хипотеза, но не е разписана като предложение. Повече не сме я обсъждали.
– Какви промени ще има при избора на депутати?
– Предлага се и гласуването за народни представители да се произвеждат по пропорционална изборна система с кандидатски листи на регистрирани в многомандатни изборни райони партии и коалиции – чрез преференциално гласуване. Методиката за разпределение на мандатите ще бъде част от Избирателния кодекс, а не както досега да се приема с решение на ЦИК.
– Какво променяте във финансирането на партиите?
– Предвижда се завишаване на допустимите суми за финасиране. При избори за народни представители финансирането да не може да надхвърля общо за партия или коалиция 4 000 000 лева и за инициативен комитет – 100 000 лв., а при избори за членове на Европарламента – 4 000 000 лв.
– Как ще става регистрацията на партии и коалиции за участие в избори?- По отношение на регистрацията на партиите и коалициите се предлага първоначално в ЦИК да се регистрират само партиите, които ще участват в съответния вид избор. Във вота ще могат да участват само коалиции, които се състоят от партии, регистрирани в ЦИК. Предлага се също, когато след регистрация на коалиция една или повече партии я напуснат – тя да се запазва, ако в нея са останали най-малко две партии.
Ако се приеме този нов вид регистрация, ще се предвиди, че партия, включена в състава на коалиция, не може да участва самостоятелно на изборите. Партия, включена в състава на коалиция, която пък след регистрацията на коалицията напусне състава й, може да участва на изборите само самостоятелно.
– Променяте ли депозита, който партиите внасят, за да участват във вота?
– Предвижда се само те да внасят депозит за участие в изборите. Конкретният размер (в момента той е 50 000 лева) предстои да бъде уточнен в посока намаляване. Но всички суми от депозити да постъпват в центъра “Фонд за лечение на деца”. В момента те се връщат на формацията, в случай че е получила над 1 процент подкрепа на избори.
Избори 2 в 1 догодина
Президентските и местните избори догодина ще са на една дата, съобщиха от мнозинството. В избирателния кодекс ще се запише, че ако между два вота има под шест месеца, те трябва да се обединят. Депутати прогнозираха, че съчетаването ще вдигне избирателната активност при избора на държавен глава, тъй като хората са много дейни при гласуването за кмет.
Днес бившите съуправленци на НДСВ – ДПС, признават, че ако бяха приели жълтата идея за вот 2 в 1 за евроизборите и парламентарните, сега ГЕРБ нямаше да има толкова много депутати.
Забраняват плакатите в градския транспорт
Забранява се използването на държавния или общинския транспорт за предизборна агитация, пише в проекта за Избирателен кодекс.
На кметските избори през 2007 г. блогъри и репортери на електронни издания бяха снимали плакати на ГЕРБ с образа на Бойко Борисов в столичния градски транспорт. Тогава от партията съобщиха, че това не е тяхна акция, а самоинициатива на част от водачите.
Ръководствата на държавни и общински транспортни фирми също така няма да могат да отдават рекламните площи по каросериите на трамваи, тролеи и автобуси.
Въвеждат се ограничения и при публикуването на материали за предизборната кампания в пресата. Статиите, свързани с политическата борба, не могат да са анонимни, записали са депутатите от работните групи.
ГЕРБ замислят удар под кръста и на неформалния си коалиционен партньор в лицето на “Синята коалиция”.
Това се подразбира от предложение, разписано в проекта за Избирателен кодекс. Според него коалиции ще могат да участват в избори само ако преди това партиите, от които те са съставени, са регистрирани в ЦИК. При положение че една партия влезе в съюз, да кажем ДСБ в “Синята коалиция”, няма да може да участва самостоятелно на изборите в общини, където е с висока електорална подкрепа, възнамеряват да прокарат идеята юристи от ГЕРБ.
Партия, включена в състава на коалиция, която след регистрацията на съюза напусне състава му, ще може да участва на изборите само самостоятелно, е друго предложение на управляващите.
До участие в местния вот да не се допускат партии и коалиции, които са регистрирали кандидатски листи в по-малко от 100 общини, е друга от идеите, разписани в “библията” за провеждане на изборите.
Друго предложение е за участие в местния вот да се въведе предварителна регистрация на формациите на централно или регионално ниво – три, шест месеца или една година преди изборите. По този начин управляващите смятат, че ще преборят създаването на бизнеспартии или регионални формации фантоми.
Хората с увреждания да имат право да гласуват с придружител само в случай че представят документ от ТЕЛК.
Правим проба за бюлетина по интернет
На изборите догодина за първи път ще има експериментално гласуване по интернет. Още не е решено дали то да се направи в един избирателен район у нас или в чужбина. Няма да е нужен електронен подпис.
При интернет вота вероятно ще бъде избран вариант с персонален код – както при интернет банкирането, обясни специалистът по избори проф. Михаил Константинов. Желаещият да пусне бюлетина от компютър ще го заяви, а на джиесема или на имейла ще получи персонален код. Той ще важи определено време и ще може да се ползва веднъж.
Връщат деня за размисъл
Сред предложенията в Избирателния кодекс е и това, да се върне т.нар. ден за размисъл. Това означава, че 24 часа преди вота агитациите ще са забранени, а избирателите ще са на сух режим, тъй като продажбата на алкохол тогава е забранена.
Сред спорните моменти в Избирателния кодекс обаче е предложението предизборните хроники по БНТ и БНР да не се заплащат.
Според депутата от “Синята коалиция” Михаил Михайлов двете медии и без това “излъчват безплатно 360 дни в годината политически хроники и различни изказвания.”
Един съд да гледа жалбите
В ГЕРБ има идея всички жалби по всякакъв вид избори да се отнасят само до Върховния административен съд (ВАС). А в Избирателния кодекс да се опишат подробно правата на съда.
Идеята е ВАС да може не само да констатира нарушения по време на вота, но и да се разпорежда за промени в мандатите. Сега например, ако се установи нарушение при общински избори, вотът се касира, което струва много време и пари.
А може просто съдът да се разпореди коя партия да получи повече или по-малко мандати в общинския съвет.
Сега промяна в мандатите прави Конституционният съд. След последните парламентарни избори на 5 юли м.г. вече това се случи, като бяха завъртени мандатите в 23-ти многомандатен избирателен район в София, в Габрово и в Добрич.
Членовете на комисии трябва да знаят български
Членовете на избирателни комисии – дори на секционните, трябва задължително да владеят български език, предвижда проектът за Избирателен кодекс.
Експерти предполагат, че това ще затрудни провеждането на вота в смесените райони, но, от друга страна, едва ли ще има кой да контролира спазването на тази разпоредба.
В една комисия не може да има съпруги, роднини по права линия или братя и сестри, дори те да представляват интересите на различни политически сили и кандидати.
Забранено е военнослужещи и хора от МВР да бъдат посочвани като членове на комисии, пише още в проекта.
trud.bg