Павел Серафимов, Sparotok.blog.bg
.
Дева е една от най-красивите думи в езика ни. Нейното звучене е приятно, самият й смисъл е свързан с понятия като чистота, красота, светлина и младост, но също и с тайнствения чар на обитаващите древни гори самодиви, познати ни от народните предания.
.
Както се е случило с повечето факти от историята ни, така и при етимологическия анализ на тази дума, истината е скрита. Езиковедът Макс Фасмер се опитва да внуши, че дева идва от някакъв древен корен де(и), със значение кърмя, бозая. Логиката на работилия в Русия немски учен е доста объркана. Ние си имаме отделни и съвсем различни български думи свързани с глагола доя, това са дойка и доилица (кърмачка). Те по никакъв начин не могат да бъдат свързани с дева.
За разлика от Фасмер, Розвадовски търси връзка със санскритската дума деви – богиня (богиня на светлината) и е прав. Дева и девойка имат същият смисъл както индо-арийските деви – богиня и девака – малка богиня. Връзка показват също Дева – божество на светлината, сияние, дива – небе, дивия – дивен, смайващ, красив.
Всички тези думи са израз на нещо сияйно, чисто, достойно за удивление, почит и възхищение. Това е и девицата, тя е светла, чиста, неопетнена, поради тази причина на нея е дадено название, присъщо за божествата на светлината и чистото небе.
За някои хора е неудобен факт това, че българската дума дева е същата както и тракийската дева. Не се касае за топонима дева (в Пулпудева – Пловдив), а за слабоизвестен теоним Дева Вендис – богинята Вендис (Бендида). Други тракийски сродни думи са диу – бог (на светлината) и Дин – сияйният бог (денят).
За да се прикрие, че произхождаме от траките, тези данни биват премълчани. Не се коментира в дълбочина значението на български лични имена като Дева, Девина, Девула, Девислава, Девка. Езиковедите ни пропускат да отбележат, че старобългарските думи ДИВО, ДИВЬНО, ДИВИТЕ СЕН показват ясна връзка с тракийските ДИУ, ДЕВА, ДИВОНУСИЙО.
Изследователите на миналото ни си затварят очите за сведенията от речника на Найден Геров. Там може да се прочете, че Див огън е тъждествено на Божи огън, има спомената и тракийската билка Дивизма (Божия) и т.н.
Колко много може да каже една дума! Българската етимология на дева е едно от многото доказателства, че нашите деди са траките, че те са били поклонници на светлината, а и, че ние българите носим имена, чието ехо е отеквало още в Бронзовата ера.
