В първата половина на юни 1992 г. в зала 1 на НДК се състоя среща на близки на безследно изчезнали и невинно избити от комунистите след преврата на 9 септември 1944 година. Дойдоха около 500 души. Организаторите очакваха много хора, затова тогавашният директор на „Сердика“ в София Александър Рангелов, чийто баща – търговец, е изчезнал на 11.ІХ.1944 г. е дал 4152 лева за наема на голямата зала.
– Страхът е, който е спрял хората да дойдат – ми каза Борислав Йорданов от с. Банище, Брезнишко. – Страх ги е, че комунистите отново могат да си върнат властта и да ги избият.
Проф. Антоний Хубанчев от Богословския факултет дълго призоваваше събралите се почернени синове, дъщери и оцелели съпруги за „любов към враговете“ и да забравели за мъките, да простели на мъчителите. Без тези мъчители да са се разкаяли и поискали прошка.
„Защо се гаврите с мъката ни?“ – се чуваха гласове из залата. „Вие се подигравате с нас!“ – викаше мъж близо до мен.
В суматохата, преди Ненчо Ненов, ръководител на Бюрото за разследване на злодеянията на комунистическия режим към СДС, да започне доклада си с потресаващи факти на насилие, разговарях с някои от хората край мен.
„Да простим на убийците и да ги обичаме?! Тези думи не са за нас! Никой от нас никого не е убивал, за да се апелира към нас да бъдем добри. Врагове бяхме ние!“ – с плач рече жена, която не пожела да ми каже името си. Но други се представиха с имената си.
ВИОЛЕТА БЕЯЗОВА: Съпругът ми беше поручик. Арестуваха го по донос на Георги Фарфаров от Разлог. По това време бях бременна. Тръгнах да го търся. Попаднах в щаба на партизаните в „Славянска беседа“. Насочиха ме към мъж с капитански пагони и шмайзер. Той се хвана за шмайзера: „Или се махай, или ще те застрелям, че и ти, и това, дето носиш, сте престъпници!“ и ме блъска с шмайзера в корема. Беше бъдещият генерал Добри Джуров.
АЛЕКСАНДЪР БАНГЕЕВ: Аз съм от Якоруда. Убиецът на баща ми е Георги Боков. „Вината“ му е, че е бил член на ВМРО и е искал Пиринският край да бъде български.
ЗЛАТКА МАДЖАРСКА: Аз съм от с. Замфирово. Ограбиха нашето детство, ограбиха нашия живот! Бях 16-годишна, когато на 13 октомври 1944 г. ме арестуваха. Докараха баща ми, търговец, за да вземат от него 680 хиляди лева. Убиха го с колове на 15 октомври вечерта заедно с още 60 души.
И няколко факта от доклада, които съм записала тогава.
През 1942 г. в България са образувани 25 нелегални групи с численост 183 души. През 1943 г. са 46 групи с 650 души. По девети от шумата са се прибрали 3 700 криминални и ученици-ремсисти, насила изкарвани в нелегалност. Това ми беше разказал бившият партизанин от отряда „Чавдар“ Кирил Милев, с когото съм правила на два пъти интервю.От 1941 г. до 1944 г. царските съдилища са постановили общо 409 смъртни присъди. ИЗПЪЛНЕНИ СА 199 – ПО-МАЛКО ОТ ПОЛОВИНАТА!
НИКОЛА ВАПЦАРОВ е убит, защото при обиска в дома му е намерен пакет с 5 /ПЕТ/ килограма силно действаща отрова, предназначена за софийската водопроводна мрежа. В убития от съпартизаните си племенник на Георги Димитров ЛЮБЧО БАРЪМОВ е имало 1,5 милиона лева за отряда, получени от Москва.
ЗА СРАВНЕНИЕ: Комунистите създават 98 /ДЕВЕТДЕСЕТ и ОСЕМ!/ лагера. Избитите без съд и присъда и безследно изчезналите са около 30 хиляди души – срещу 1065 убити партизани и ятаци, при положение, че властта се е защитавала от терористи, взривяващи цистерни, стрелящи и убиващи из засада по софийските улици, ограбващи мандри, плячкосващи непознати и невинни хора.
„ЗАЩО ИСКАТЕ ОТ НАС НЕ САМО ДА ПРОСТИМ, НО И ДА ОБИКНЕМ УБИЙЦИТЕ?!“ – кънти и до днес въпросът на един мъж, загубил баща си, чичо си и дядо си през черните септемврийски нощи на 1944 година.
Виолета Радева