На заседание на Обществения съвет към Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения при Народното събрание, проведено на 14.01.2014 г., по точка трета от дневния ред се обсъжда „Разглеждане и приемане на становище по Национална гражданска инициатива за изменение в чл. 65, ал. 1 от Конституцията, във връзка с избора на народни представители на български граждани с двойно гражданство, и за изменение и допълнение на Изборния кодекс и на чл. 150, ал. 1 от Конституцията, № ПГ-339-01-12, внесена от Инициативен комитет на 18.11.2013 г.“. Тази инициатива включва също въвеждане на Избирателен район „Чужбина“, както и възможности за онлайн гласуване за българските граждани в чужбина.
На това заседание бившият конституционен съдия Димитър Гочев казва следното:
„По отношение на първата точка – за ограничението на чл. 65, ал. 1 от Конституцията. Това действително е един анахронизъм в нашето конституционно право. Тогава, когато е създаден този текст, са имали предвид един малък брой български граждани, които живеят в чужбина и главно лица, които са излезли преди промените. Съвсем логично е да се помисли, че тази разпоредба е една рестриктивна политическа разпоредба на тогавашната Конституция на Република България.
Сега нещата са коренно променени. От няколко десетки хиляди българи – емигранти, по това време в момента в чужбина живеят над 2 млн. български граждани, които са се преселили временно или постоянно в тези страни и главно в страните на Европейския съюз.
Това са хора, които заради битовите си условия са приели и второ гражданство. Това означава ли, че ние тези български граждани, които са главно на възраст, която е ясно – млади хора, да бъдат лишени от възможността да упражняват своето пасивно избирателно право, тоест, да бъдат избирани и да участват в управлението на родината си?
От тази гледна точка това ограничение на правото – основно право – да бъдат избирани, е ограничение от тази разпоредба на чл. 65, ал.
1. Според нашите виждания това нещо трябва да отпадне.
Що се касае до третото и четвъртото предложения, те са свързани с новия Избирателен кодекс. Господин Томалевски съвсем накратко ви обясни необходимостта от създаването на един многомандатен избирателен район, като по този начин ще се разпределят гласовете и те ще придобият своето съдържание. Правото на избираш да бъде реално право, а не да бъде едно право, което ще се разлее из територията на цялата страна или някъде, където не е насочено.
А тогава, когато имаше един многомандатен избирателен район, тези българи ще гласуват за конкретни личности. Това е даване на едно плътно съдържание на правото да избираш, което е конституционно право.
За четвъртата точка, която е свързана с онлайн гласуването, аз трябва да ви кажа, че съм много усърден привърженик изобщо на този начин на гласуване, защото вие си спомняте преди две години, когато се правеше преброяването и когато масово това преброяване стана онлайн чрез компютърно участие, видяхте колко много хора в България се преброиха по този начин. Оттогава вече са изминали две години. Очевидно много повече хора боравят с тази техника.
Според мен това е един великолепен начин да се улесни прилагането и упражняването на активното право на избор.
Що се касае до прилагането на това право по отношение на българите в чужбина, очевидно има много голямо значение, защото, ако българските граждани в чужбина, които имат право да гласуват, бъдат улеснени да могат да гласуват по този начин, няма нужда да трябва да преминават стотици километри, за да упражнят правото си на глас в съответното посолство, а това ще могат да го направят чрез гласуване по интернет.“
Следва извадка от стенограмата. Пълният текст на протокола от това заседание може да се прочете в сайта на парламента. (Други мнения по темата за чл. 65 ал. 1 от конституцията, изразени два месеца по-късно, на друго заседание на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения, могат да се видят тук .)
–––––––––––––––––––––––
.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА:
Преминаваме към точка трета от дневния ред:
Обсъждане на национална инициатива под председателството на доктор Константин Тренчев.
Това е една национална инициатива. Позволих си, защото считам, че така е редно, от името на Обществения съвет по следващите две точки да поканя вносителите, за да ни запознаят те със своите инициативи.
Преди да Ви дама думата, господин Томалевски, само да кажа. Изпратена ви е инициативата. Бих искала да кажа, че тя е на основание на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление и да споделя какво пише в този закон, за да имаме рамката, в която се движим.
В този закон пише: „Чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание” и до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение.”
Вторият текст, който искам да подчертая пред вас, е, че „Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в тримесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение, мерките за неговото изпълнение на своите интернет-страници в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.”
Подписката, доколкото си спомням, няма да търся в момента документите, тя е внесена и е разпределена на комисията, към която ние сме Обществен съвет. Имайте предвид, че бързо трябва да се произнесем в случая, защото отвъд комисията, която ще формулира становище, впоследствие въпросът трябва да бъде внесен и в Народното събрание, което също да формира становище. Има времеви период по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за Народното събрание и ние не бива да спъваме работата на Народното събрание.
Призовавам ви по тази инициатива да се произнесем днес.
Заповядайте, господин Томалевски. Имате думата.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Благодаря Ви, госпожо Алексиева. Благодаря и на всички граждански организации. С много от вас се познаваме. Благодаря и за това, че сте тук.
Изключително съм доволен, че съдниците на нашето предложение са именно гражданите и гражданските организации, а не политиците.
Преди да дам възможност на добре известния международен и конституционен съдия Гочев, бих искал да кажа, че тази инициатива има основно морален характер, а негова функция вече е политическият.
В момента съм в качеството си на говорител, тъй като председателят на инициативата доктор Константин Тренчев днес го награждават като почетен гражданин на гр. Белово. Това е отдавна планирано мероприятие и той не е в състояние да дойде тук, на заседанието.
Това, за което апелирам отново към вас, е да погледнете наистина много сериозно, тъй като вчера беше цитиран и Обществения съвет към Комисията по обсъждане и приемане на новия Изборен кодекс, а именно тези предложения – те са само четири – имат много сериозно въздействие върху това какви ще бъдат следващите избори – дали ще бъдат демократични, дали ще бъдат морални и дали близо 1,5 млн. български граждани, които имат електорални права, все още ще останат изолирани от процесите.
С две думи, ще го формулирам по следния начин: дали искаме статуквото да се запази или искаме да разчупим ледовете и да изгрее едно друго слънце, което естествено да даде и други плодове.
За да не ви отегчавам, тъй като виждам, че имаме и малко време, искам да остане повече време за дебат, ще акцентирам на основните четири точки.
Първото ни предложение е за отпадането на рестрикцията в чл. 65, ал. 1, а именно възможността на български граждани с двойно гражданство да могат да се кандидатират за народни представители.
Мисля, че всички тук присъстващи имате близки, роднини, а и не само роднини, но и приятели и със сигурност можете да кажете, че наличието на второ гражданство не ги прави нито по-глупави, нито по-умни, нито с две глави, нито с три ръце. Те са абсолютно същите българи, каквито сме и ние.
Този архаизъм в Конституцията от 1991 г., наложен по едни или други причини, мисля, че вече е отживелица.
По това ще дам възможност на конституционния съдия Гочев да даде неговото виждане по този въпрос.
Втората точка е промяната в чл. 150 пак от основния закон – Конституцията на Република България – с едно – единствено искане – да има възможност за гражданска жалба до Конституционния съд.
Уверявам ви, че България е единствената държава – не говоря за Европа, може би в Зимбабве, може би някъде в Африка, не искам да обиждам нито една друга държава – в която обикновеният гражданин, който има нарушени конституционни права, не може да се жалва или не може да сезира Конституционния съд, а трябва да търсите група депутати, после група не знам си какви, пък президент, пък този или онзи. Аз съм привърженик на кратките операции. Или: има нарушени права, показателен е въпросът как това е решено в Америка, имаш нарушени права, отиваш, сезираш ….. – христоматиен пример за демокрация.
Мисля, че е крайно време. Миналата седмица видях една група юристи начело с Антон Станков, които започнаха да водят едни обсъждания и дебати. Само че не виждам как е възможно 24 години вече да си говорим за преход, за демокрация, а в същото време да нямаме елементарните граждански права да сезираме Конституционния съд. Това е втората точка.
Тези две точки касаят промени в Конституцията, за което – забележете – не е необходимо свикване на Велико Народно събрание. Може да се направи и в рамките на настоящото. Естествено, при желание от парламентарно представените партии.
За нас е по-важно кое? Това да влезе в Народното събрание и да бъде поставено на дебат. А ние вече отвън и не само ние, ще гледаме кой е „за” и кой е „против” и респективно ще знаем кого ще подкрепим и с кого ще играем в политиката.
Трета точка – това пак е един много сериозен проблем, който се опитах в Обществения съвет по създаване на новия Изборен кодекс да го артикулирам. За съжаление нямахме много време, не беше разбрано. Това е създаването на 33 Многомандатен избирателен район в чужбина. Това е изключително важен и задължителен поне според мен район.
Ще се аргументирам защо. Вотът, който всеки един от нас обособява в изборния ден, трябва да има еднакъв характер, което ще рече пряк избирателен характер. Мисля, че съм прав в това, което казвам. Вотът, който се подава в чужбина при отсъствието на 33 Многомандатен избирателен район няма такъв характер. Той има само допълващ характер. Или тези хора, които гласуват в чужбина, които, забележете, ако преди бяха 30 хиляди, сега са 156 хиляди и дай, Боже, да бъдат повече, нямат пряко избрани депутати.
Трябва да ви кажа, че подобен анахронизъм не съществува в други европейски държави. Дори мога да ви кажа, че включително държави, които са с по-ранна или по-късна демокрация спрямо българската като Македония, вече имат такъв многомандатен район. Да не говорим за държави, които имат типично голяма диаспора, както е Франция и както е Италия.
Четвъртата точка пак се основава на основния закон, но тя касае единствено и само Изборния кодекс. Това е възможността за въвеждане на електронно гласуване, естествено само за чужбина.
Естествено тук ще има много хора, които ще бъдат „за”, които ще бъдат „против”. Но пак, позовавайки се на Конституцията, бих казал следното. Държавата е длъжна – повтарям, длъжна – да даде същите равни избирателни права на всички свои граждани, независимо къде се намират, както това произхожда и от чл. 26 на Конституцията – равни права и равни задължения.
Акцентирам вниманието ви и върху следното. Тези български граждани, които са извън България, на които за съжаление на много политици в парламента не може да се въздейства и да се манипулира – може би това е пречката или това е нежеланието на някои да въведат такова масово гласуване или онлайн гласуване – нямат същите равни избирателни права. Или, ако вие можете да гласувате в училището, те не могат. Те трябва да пътуват, има хиляди пречки.
Смятам, че просто вотът трябва да бъде организиран по такъв начин, че да бъдат приложени, ако е необходимо, алтернативни избирателни методи. Видяхте, че руснаците правиха избори преди две години. Отвориха секции в едноседмичен срок преди изборния ден. Затова, който има желание да гласува, отива, пътува, ако толкова иска да гласува, и се връща. Има гласуване по пощата и какви ли още не други. Но като цяло смятам, че едно гласуване по интернет ще облекчи наистина българите, живеещи в чужбина.
Говоря за българите, живеещи в чужбина, защото знаете, че аз представлявам не само „Другата България” като неин председател, член съм на редица неправителствени организации като институцията или хайде да не казвам „институция” „Будилник”. Вестник „Будилник” е институция на Асоциация „Будилник”. Тя също вече се наложи като институция. Показахме на великобританците, че можем да бъдем единни в нашите протести. Член съм също така и на Асоциацията на българите по света и на други организации. Това според мен не е толкова важно, не е толкова водещо.
Според мен по-важното е да разберете сериозността на тези наши искания и в един работен порядък да получим подкрепа, защото утре е първото заседание на Обществения съвет към Комисията за обсъждане и приемането на новия Изборен кодекс. Аз твърдо мисля, че трябва да има нов Изборен кодекс, а не да разглеждаме предложението. Споделям мое лично мнение.
Така че ще моля за вашата санкция.
Благодаря за сега.
Давам думата на конституционен съдия господин Гочев, който също така е и съдия от Страсбург.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Само секунда, господин Гочев, прощавайте.
Инициативата – повтарям за яснота – е в четири отделни точки. Точка първа е да се промени чл. 65, ал. 1 от Конституцията, като отпадне забраната за двойно гражданство за кандидатите за народни представители.
Втората точка е за правото на индивидуална конституционна жалба.
Третата точка е въвеждане на изборен район в чужбина.
Четвъртата точка е относно възможности за онлайн гласуване при избори за българите в чужбина
Помислете, докато господин Гочев представи юридически аргументи, дали искате да разглеждаме точките една по една или заедно. Аз лично ви предлагам да ги разглеждаме една по една.
Заповядайте, господин Гочев. Имате думата.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Само още едно нещо да допълня. Тук имаме направена извадка от конституциите на различни европейски държави, а също така и един анализ на основополагащите документи на Европейския съюз, което е Лисабонският договор, Конституцията на Република България и Изборния кодекс. Ясно и точно можете да видите къде са несъответствията и къде са юридическите колизии. Това ще ви бъде раздадено на всички
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Моля господин Гочев да представи накратко юридическите аргументи, за да може да се проведе дебат.
ДИМИТЪР ГОЧЕВ: Благодаря Ви. Не искам да ви отнемам много от времето, защото господин Томалевски достатъчно аргументирано и емоционално представи съдържанието и на четирите точки на нашата инициатива.
Аз ще се спра само на някои аспекти, които не бяха споменати. Според мен трябва да имате предвид при преценка на нашите предложения с тези инициативи, че те са едно предложение за разглеждане на състоянието на избирателните права на българите, които живеят в чужбина.
Първата точка се касае за пасивни избирателни права, тоест, правото да бъдат избирани. Третата и четвъртата точка касаят право да избират, тоест, да се изясни начинът на прилагането на това право – активното избирателно право.
По отношение на първата точка – за ограничението на чл. 65, ал. 1 от Конституцията. Това действително е един анахронизъм в нашето конституционно право. Тогава, когато е създаден този текст, са имали предвид един малък брой български граждани, които живеят в чужбина и главно лица, които са излезли преди промените. Съвсем логично е да се помисли, че тази разпоредба е една рестриктивна политическа разпоредба на тогавашната Конституция на Република България.
Сега нещата са коренно променени. От няколко десетки хиляди българи – емигранти, по това време в момента в чужбина живеят над 2 млн. български граждани, които са се преселили временно или постоянно в тези страни и главно в страните на Европейския съюз.
Това са хора, които заради битовите си условия са приели и второ гражданство. Това означава ли, че ние тези български граждани, които са главно на възраст, която е ясно – млади хора, да бъдат лишени от възможността да упражняват своето пасивно избирателно право, тоест, да бъдат избирани и да участват в управлението на родината си?
От тази гледна точка това ограничение на правото – основно право – да бъдат избирани, е ограничение от тази разпоредба на чл. 65, ал. 1. Според нашите виждания това нещо трябва да отпадне.
Що се касае до третото и четвъртото предложения, те са свързани с новия Избирателен кодекс. Господин Томалевски съвсем накратко ви обясни необходимостта от създаването на един многомандатен избирателен район, като по този начин ще се разпределят гласовете и те ще придобият своето съдържание. Правото на избираш да бъде реално право, а не да бъде едно право, което ще се разлее из територията на цялата страна или някъде, където не е насочено.
А тогава, когато имаше един многомандатен избирателен район, тези българи ще гласуват за конкретни личности. Това е даване на едно плътно съдържание на правото да избираш, което е конституционно право.
За четвъртата точка, която е свързана с онлайн гласуването, аз трябва да ви кажа, че съм много усърден привърженик изобщо на този начин на гласуване, защото вие си спомняте преди две години, когато се правеше преброяването и когато масово това преброяване стана онлайн чрез компютърно участие, видяхте колко много хора в България се преброиха по този начин. Оттогава вече са изминали две години. Очевидно много повече хора боравят с тази техника.
Според мен това е един великолепен начин да се улесни прилагането и упражняването на активното право на избор.
Що се касае до прилагането на това право по отношение на българите в чужбина, очевидно има много голямо значение, защото, ако българските граждани в чужбина, които имат право да гласуват, бъдат улеснени да могат да гласуват по този начин, няма нужда да трябва да преминават стотици километри, за да упражнят правото си на глас в съответното посолство, а това ще могат да го направят чрез гласуване по интернет.
Второто предложение е свързано не с избирателни права, обаче е нещо, което е изключително важно. Трябва да ви кажа, че аз лично много отдавна съм ангажиран с идеята с въвеждането на правото на гражданите да сезират Конституционния съд с индивидуална жалба. Трябва да ви кажа, че с течение на годините – може би двадесетина години ще станат – имаше доста голямо противопоставяне на тази идея. Но все повече и повече сред правовите среди и сред конституционалистите назрява мисълта за необходимостта от въвеждане на такова право за всички граждани.
Тази идея продължава да се разширява и вече навлиза в политическите и обществени среди с по-голяма сила. Така че аз съм сигурен, че това предложение, направено формално от нашия инициативен комитет, че трябва да срещне едно разбиране в много голяма степен сред политическите кръгове и обществените среди.
Не искам да ви губя повече времето. Всичко това, което ви казвам, е добре мотивирано в нашата писмена инициатива.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Много ви благодаря.
Дами и господа, както преди малко се разбрахме, откриваме дискусиите по т. 1 – във връзка с изменението на Конституцията и въвеждане на възможност български граждани с двойно гражданство да се кандидатират, да участват в избори и да станат народни представители.
Давам Ви думата по тази точка, господин Томалевски, и след това откривам дискусията.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Искам да допълня още нещо.
Свидетели сме също така на една поправка в проекта за нов Изборен кодекс. Това е в чл. 351 и чл. 397, която в общи линии облекчава предишната рестрикция или предишната забрана, която беше за европейски граждани да не могат да се кандидатират за кметове.
Тук вече в много по-разширен аспект се разглеждат нещата, което ще рече, че могат да се кандидатират включително и български граждани, които имат гражданство извън Европейския съюз. Това е много важно.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря Ви, господин Томалевски.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Искам да кажа защо. Ако приемем, че кмет на София може да бъде Джо Блоу или който и да е друг, защо един български гражданин, който се казва Иванчо Бухалов – примерно – да не може да бъде в парламента и да прави закони?
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Добре, господин Томалевски. Това е право по Конституцията. Благодаря.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Още нещо да кажа понеже Вие сте юрист. Точно в конституцията е описано, че международните договори, какъвто е Лисабонският договор, Договорът за функциониране на Европейския съюз, които са подписани, имат примат по прилагането в България. По силата на този договор от Лисабон се въвежда института на чл. 9. Институтът на чл. 9, забележете, въвежда наличието на второ европейско гражданство, който цитира текста….
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Господин Томалевски, отнемам Ви думата.
Откривам дискусията.
Заповядайте, госпожо Алексиева.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Имам няколко въпроса.
Първо, относно чл. 65, ал. 1 от Конституцията. Знаете, че едно от нещата, за които най-много настояваме в новия Изборен кодекс, това е уседналостта. Какво се случва с тази уседналост, която ние искаме и с тези български граждани, които всъщност живеят в чужбина, а Вие предлагате те да имат правото да бъдат избирани?
Това е единият въпрос.
БОЖИДАР ТОМАЛЕСКИ: Може ли да отговоря веднага?
Въпросът за уседналостта не е проблем и не го дискутирам. Нас ни интересува по принцип да отпадне тази забрана. Този, който няма уседналост, той няма да бъде избран. Ако искате, въведете уседналост. Нямам нищо против.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Да, това е едно от основните неща още от зимата, които се искаха. Това е въпросът за уседналост в новия Изборен кодекс.
Вторият въпрос.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Момент. Държа да отговоря коректно на поставения въпрос. Чл. 65, ал. 1 от Конституцията не предвижда уседналост. Тоест, в случая става дума за упражняване на пасивно избирателно право при определените в Конституцията условия, между които уседналостта не присъства.
Тоест, това, което ще се получи с отмяната на тази забрана, е лица с българско гражданство и чуждо гражданство, които отговарят на изискванията на Конституцията, независимо къде живеят и пребивават в последните независимо колко месеци, да могат да бъдат избирани за народни представители. Това е коректният от гледище на Конституцията текст.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Точно това ми беше въпросът. Благодаря за отговора.
Вторият ми въпрос е по отношение на индивидуалната жалба до Конституционния съд. Прекрасно е като идея. Помислете обаче единствено и само върху това, че всеки един гражданин с нестабилна психика ще може да подава такава жалба.
Хайде да помислим това малко по-сериозно. Много е добро, но трябва да бъде примерно поне за някаква група граждани.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Да, в момента говорим за чл. 65, ал. 1.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Не, не. Аз приключих с тази точка.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Нека да приключим с тази точка. Да спрем дотам.
ТАНЯ ЦАНЕВА: Имам процедурно предложение. Мисля, че е по-добре всеки да си каже мнението по всички въпроси, защото ще е по-компактно. Иначе ще ни отнеме повече време.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Преди малко поне така се съгласихте. Аз мисля, че така е по-добре.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Това е вторият ми въпрос специално – за индивидуалните жалби до Конституционния съд.
Наистина е много добро като идея. Това е едно от основните ни искания, също от зимата. Въпросът е какво правим, ако някой с нестабилна психика реши да отправя жалби и това няма да са малко на брой хора, всеки да вкара по една жалба в Конституционни съд.
Тоест, не трябва ли да се въведе или група граждани, или по дадено събитие – нещо, защото един човек е по-рисково.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Може ли да отговорим на госпожата?
Ако това е въпрос, трябва да Ви кажа, че не сте първата, която има такова отношение и това действително е така. Едно разширяване на кръга без ограничения на гражданите, да могат да сезират Конституционния съд, създава тази опасност. Но трябва да ви кажа, че във всички страни, където съществува тази институция, включително и в Европейския съд по правата на човека, е отворена вратата за всеки един гражданин. Друг е въпросът, че се създава механизъм за прецеждане и отсяване на недопустимите жалби или жалбите, които очевидно са необосновани.
Това нещо обезателно ще трябва да се прецизира и в нашите регламентации, стига да се стигне до там. При всички случаи този въпрос не може да не бъде отсят по един категоричен начин. Това обаче не означава, че ние трябва да лишаваме хората от това легитимно право, което съществува по силата на самата основа на конституционната рамка на нашата държава.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Разбира се, никой от нас не иска да лишава, когото и да е от конституционни права. Просто по някакъв начин трябва да го направим така, че да бъдат лишени единствено хората, които няма да знаят какво точно правят.
Третият ми въпрос е относно 33-ти Многомандатен избирателен район в чужбина. Едно от предложенията, които сме внесли специално за новия Изборен кодекс, е всъщност не е ли по-редно хората да гласуват по адресната си регистрация в България? Тоест, вместо да има 33-ти МИР в чужбина, ако аз живея в Англия, а съм родена в Каспичан, си гласувам по адресната регистрация в Каспичан, защото познавам проблемите на този регион, познавам хората там.
Така че не е ли по-добре да бъде такъв вариант?
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: Мога ли да отговоря веднага?
Подобна практика имаше в Гърция. Тогава вече навлизаме в хипотезата, че държавата е длъжна да осигури на съответното лице да се върне в района, където да гласува и пак ограничаваме възможността на хората да гласуват.
Апелирам пак към всички. Това, което сме го предложили, не е измислено, защото съм го обмислил вчера или онзи ден или ние просто сме се събудили, а сме ползвали основно практики – изборни европейски практики. Ето, тук има и експерт по изборни практики. Това е госпожа Цанева. Такива райони в чужбина има създадени във всички държави, бих казал, в които има ясно изразена диаспора.
Това е най-лесният начин да бъде оправени нещата.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Нека, когато имаме въпроси, да съберем въпросите и да изразим становище и след това да се дават отговори, защото иначе много бавно ще вървим.
ДОБРИНА АЛЕКСИЕВА: Четвъртия въпрос – това е едно от неща, които самите ние сме внесли. Така че електронното гласуване специално за българите в чужбина според мен е задължително.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Заповядайте, господин Колев.
СПАС КОЛЕВ: Може ли да се обърна към господин Божидар Томалевски само за пет секунди?
Господин Томалевски, само не ми стана ясно нещо за двойното гражданство. Това отнася ли се и за чуждестранно роден гражданин, който е получил българско гражданство? Например англичанин или пакистанец, който живее тук и има двойно гражданство?
Само това ми е въпросът към Вас.
БОЖИДАР ТОМАЛЕВСКИ: По-скоро ще дам възможността на господин Гочев да Ви отговори. Аз ще Ви отговоря каква е европейската практика.
В повечето европейски държави – това се вижда от тази извадка от конституциите, която съм ви дал – принципът на избор е
Това какво ще рече? Не може един гражданин, който и да е, да ми избере някакъв ненормален, а в същото време примерно той да не може пък да бъде избиран.
Да вземем американския модел. Американците не се интересуват абсолютно колко други и какви гражданства имаш и защо ги имаш. Те казват така: ти си американски гражданин.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Господин Томалевски, моля Ви да отговорите конкретно на въпроса. Ако не си роден в Америка, не ставаш президент.
Д
ИМИТЪР ГОЧЕВ: Мисля, че въпросът беше за тези български граждани, които са придобили българско гражданство, след като притежават чуждото гражданство, дали са при същия режим. Аз смятам, че нашата Конституция е съвсем ясна, която казва, че всички български граждани, независимо как са придобили своето гражданство, имат равни права.
ПРЕДС. ИВИЛИНА АЛЕКСИЕВА: Благодаря за краткия и конкретен и изчерпателен отговор.
Заповядайте, господин Гаджев.
АНГЕЛ ГАДЖЕВ: Единственото нещо, което трябва новият изборен кодекс да даде, това е равнопоставеност на всички български граждани в България и чужбина при едни бъдещи избори.
Ето защо аз умолявам Обществения съвет да вникне във всички тези четири точки в тази инициатива, която се опитваме да прокараме от доста дълго време. За нас е важно народните представители да разберат, че освен по тези четири точки, трябва да направят парламентарен дебат и по чл. 12 от Конституцията с цел да видят кои от тях мислят за решаване на проблемите.
