Пластовете се разместват: Диневи бездействат върху стари лаври, Митьо Очите – изместен от Чочо, настъпва бившият председател на „Слънчев бряг“ АД Младен Мутафчийски.
По нашенското Черноморие вече почти няма пясъчен плаж без бетон. Всъщност заради кризата все още има един – между Бургас и Царево, а именно – къмпинг „Корал”. За него има инвестиционни намерения испанска строителна компания – „Ибердрола инмобилиариа“, която уж ще строи там ваканционно селище за 2500 души.
Според сайта на компанията вече са инвестирани 44.6 милиона в закупуване на земята, инфраструктура, дизайн, маркетингов и комуникационен план. За изпълнител на мащабния строеж е посочена строителната фирма „Витатур“ ЕООД. Строежът обаче закъснява повече от година въпреки разрешителното, получено през юли 2009 г., т.е преди да влезе в сила Законът за черноморското крайбрежие. Срещу строежа протестират екосдружения – заради наличието на блатно кокиче в района, и арендаторите на плажа „Корал“, където се събират любители на екзотичния воден спорт „кайт сърф“ (сърф, теглен от парашут).
Каква е историята. Преди да стане частен, брегът е общински. Далаверата започва през 2002 г., когато за кмет е избран Петко Арнаудов от БСП. Времената са трудни за общината, хазната е празна. Кметът се опитва да убеди общинарите, че трябва да се привлекат инвеститори, като им се продадат атрактивни земи. Първият голям инвеститор е „Витатур инвест“ АД, който пуска оферта да купи
130 декара земя на първа линия край „Корал“ за… 3.5 долара на кв. м.
Компанията е създадена само няколко месеца преди това, а съдружници в нея са три фирми, чиито собственици са свързани с известното предприятие за производство на захарни изделия „Победа“ АД. Изпълнителен директор на предприятието тогава е сегашният кмет на Бургас от ГЕРБ Димитър Николов. Тогава той е и областен секретар на СДС-Бургас, т.е. човек с пряка отговорност да надзирава хората си в Царево. Докато води преговорите, Николов е пряк съдружник във „Витатур Инвест“ чрез фирма „Европа 5“. „Витатур инвест“ предлага на Община Царево да купи земята, да построи инфраструктура и ваканционен комплекс за 2500 души и да разкрие 350 работни места.
След множество политически договорки между тогавашното икономическо мнозинство на БСП и СДС общинският съвет приема продажбата на земята срещу 7 долара на квадрат. На заседанието на общинския съвет от страна на „Витатур Инвест“ Димитър Николов представя фирмата като мощна компания – собственик на хотели в Слънчев Бряг, София и Пампорово.
Седем години по-късно земята вече е препродадена с огромна печалба,
няма изпълнена инвестиция, а кметът на Царево Петко Арнаудов все още не е предявил иск за неизпълнение на договорите, по които са предвидени неустойки. От офиса на сегашния бургаски кмет – г-н Николов, пък заявяват, че той няма да коментира сделката, тъй като не е участвал пряко /?/ в управлението на „Витатур“. Що се отнася до кмета на Царево – г-н Арнаудов, според общинари това е първата му корупционна сделка като кмет, съвместно с адвоката Евгений Мосинов. Последният е с дейно участие и в проекта „Златна перла”.
Инвеститорският устрем на „Витатур Инвест“ секва някъде към края на 2003 г. след като придобива окончателно тези 130 декара и още няколко малки прилежащи терена. В продължение на три години фирмата не предприема нищо. През 2006 г. „Витатур“ се активизира и продава земите, на които вече би трябвало да се издига построеният от нея ваканционен комплекс.
Проверка в имотния регистър показва, че разпродаването на земята, купена на безценица от Община Царево, минава през два етапа, като крайният (засега) собственик на огромната част от парцела е испанската компания „Ибердрола инмобилиария“, а по-малък собственик е „Прайм пропърти“, свързана с финансовия експерт Владимир Каролев. „Ибердрола“ отказва да назове точната цена, но фирмата не е придобивала други терени в района, а на сайта си е обявила инвестиция от 44.6 млн. евро. Така кв.м земя излиза на зашеметяващата цена от над 400 евро. Странно, защото през това време бюджетът на община Царево продължава да е продънен. „Прайм“ купува терените по 175 евро на кв.м /данните са от публичен одит на дружеството за борсата от 2006 г./ Да припомним, че става въпрос за същата земя, закупена от община Царево по 7 долара на квадратен метър четири години по-рано. Само от препродажбата на тези 25 декара печалбата е над 4 млн. евро.
На фона на всичко това се явява един проблем с някакво си… цвете. Блатното кокиче. Този проблем е отстранен със заповед РД-1030 от 11 август 2003 г. на зам.-министъра на околната среда и водите Николай Куюмджиев (НДСВ), подписана само четири дни след като „Витатур“ става 100% собственик на терените. Той заличава защитената територия „поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му“. Растението обаче и до ден днешен не е изчезнало от „местообитанието” си и оцелява под веригите на багерите.
Друг публичен сблъсък продължава да се разразява в Несебър. Там продължават битките на политическа партия „Дела” с местната общинска власт. Зад „Дела” открай време стои несебърският бос Чочо Александров. От партията му обвиняват сегашния кмет на Несебър – Николай Димитров, че е платил 200 хил. лева от бюджета на общината за ремонт на пътя Обзор-Приселци, без да е извършван ремонт. За същото престъпление обаче бе обвинен и предишният кмет на Несебър Николай Трифонов, който след години бе оправдан. Човек се пита: кой от кметовете всъщност обвиняват от „Дела”, или просто нарочно се хвърля прах в очите, за да не бъдат забелязани собствените им далавери?
Община Несебър открай време е апетитна хапка, заради която са дадени и жертви. Преди години бе застрелян в джипа си от неизвестен стрелец председателят на Общинския съвет Димитър Янков, а миналата година получи анонимна заплаха с „оловен поздрав 48 калибър” сегашния кмет Николай Димитров.
Междувременно не са тайна връзките на партия „Дела” с олигархични кръгове, в които са замесени имената не само на местния бос Чочо Александров, но и тези на Милен Мутафчийски и Делян Пеевски.
Партия „Дела” междувпрочем трудно задържа властта. Тя бе единствената от Бургаски регион, описана в съдебна присъда за купуване на гласове. Чочо Александров е известен като притежател на най-скъпите яхти и самолети в България.. Младен Мутафчийски пък е бивш оръжеен бос и бивш председател на Борда на директорите на „Слънчев бряг”. Община Несебър се опъва като магаре на мост да не бъде източена с 48 млн. лв. без ДДС и да й бъдат извити ръцете за покупката на инфраструктурата на „Слънчев бряг” на неизгодна цена. Това, според общинарите, би обрекло местните хора на години безпаричие.
Не е решен въпросът и с
дълг към банкерката Петя Славова, която имаше намерение да изгради делфинариум в Несебър.
Дамата заведе съдебен иск срещу общината – търси около 2 милиона без лихвите, предлагат й заменка. Истерия се вихри и около забраната за застрояване на уникалните пясъчни дюни, където имат мераци да строят бивши шефове на Слънчев бряг. От частната партия „Дела” пък искат преразглеждане и на „незаконното изграждане на „Марина Диневи” върху десетки декари територия, изключителна държавна собственост”.
Доста бивши кметове са се измъкнали за корупционни сделки като мокра връв – най-безнаказано.
В периода 2003-2007 г. бившият кмет на Приморско Димитър Димитров е издал близо 400 заповеди за учредяване на право на строеж на граждани с жилищни нужди за имоти в строителните граници на Приморско, Китен и Ново Паничарево. Сред „нуждаещите се“ се оказват близки и роднини на висши магистрати. Първите публикации за магистратите с жилищни нужди са на бургаския разследващ журналист Асен Йорданов. „Преди повече от три години изръшках всички медии и никъде не ми взеха материала – споделя той.- „Сега се надпреварват да пишат, защото има конюнктура за това. В Несебър и на други места по Черноморието има аналогични и даже по-фрапантни случаи, за които също съм писал, но очевидно нещата „се вадят“ избирателно.“
Преди няколко години след публикация за злоупотреби в Странджа във в. „Политика“ Асен Йорданов беше нападнат в Бургас от въоръжени с нож лица. Не само магистрати, но и разследващи полицаи, общинари и други местни величия са се облажили от раздаването на имоти на хора с жилищни нужди по морето. Историята с хотелите в Приморско, построени на терени с отстъпено право за строеж на лица с жилищни нужди, се повтаря и в Царево, макар и в по-скромен мащаб.
В края на 2006 г. общинският съвет в Царево ударно гласува раздаването на над 60 терена. Показателно е, че в списъка с нуждаещи се има както роми, които са получили право на разгъната застроена площ от 100-150 кв.м, така и роднини на шефове на дирекции от общинската администрация, бивши и настоящи общински съветници и шефове на държавни предприятия. Техните терени са с разгърната застроена площ (РЗП) над 500 кв.м и се намират на първа линия в кв. „Василико“.
Особено фрапантен е случаят с офицера от икономическа полиция Георги Дуков, който в края на 2005 г. и началото на 2006 г. е разследвал злоупотребите, констатирани в одитен доклад на Община Царево от Агенцията по финансов контрол. От общо 112 нередности той представя на водещия прокурор Досева само две, които остават без последствие за кмета Петко Арнаудов. Дуков получава парцел от 361 кв.м с право да построи сграда с 542 кв.м разгъната застроена площ.
––––––––––––––––––
Асен Йорданов: Два пъти палят хотела на Чочо!
Непрекъснато ме поръчват за побой, затова бягам в Норвегия – изповядва синът на поета Недялко Йорданов
– Асене, ти открай време си журналистическия спец по „морските битки”…Очевидно тази между несебърския кмет и „Дела” няма намерение да утихне…
– От 2 години тази бизнес групичка около Чочо Александров буквално засипва прокуратурата с неоснователни сигнали за несъществуващи нарушения. Сегашният кмет на Несебър се осмели още с встъпването си в длъжност да започне да руши утвърждаваните с десетилетия порочни корупционни схеми, неизбежно свързани с властта. Чрез тях удобно години наред се източваха обществени средства. Като уволни бившата зам.- кметица по строителството – Мария Белински, Димитров обърка плановете на тези хора и де факто им хвърли ръкавица.
Сделките, които визират от „Дела” като незаконни, не са дело на сегашния кмет, а с давност поне 10 години. Отнася се както за ремонта до Приселци, така и за мелницата, особено за нея. По въпроса за мелницата е писано и от мен, и от много журналисти. Уникален гьонсуратлък от страна на „Дела” е да се повдига въпросът като вина на Димитров. Прокуратурата се произнася, че сигналът е неоснователен и те веднага пускат нов сигнал по същата тема.
– Защо го правят?
– За психологическо въздействие върху магистратите. На принципа „После доказвай, че нямаш сестра!” Целта е предизвикване на криза в управлението на общината, която пречи на частните им интереси. У нас това не е често срещано явление. Цели се предизвикване на хаос, в който да бъдат възстановени старите престъпни практики. Пример за това напр. е сделката с „Корал” край Царево. Кметът там е написал, че неустойките са „по личното му настояване”, за да си върже гащите, но не ги търси тези неустойки. Сделката с „Корал” е политически цинизъм.
– И друг път съм те питала за Чочо Александров – доста по-млад от Васил Божков, но също с частен самолет, скъпа яхта…
– Самолет ли?! Има собствена авиокомпания – „Александър еър”. А самолетът бе оценен на 5 млн. евро. Само на 22 Чочо Александров е притежавал една от най-мощните групировки за строителство по Южното Черноморие – „Александров груп”. Бил е близък приятел на покойния Жоро Илиев.
По време на правителството на Симеон пък му продадоха сградата на „Булбанк” в Слънчев бряг заедно с терена
наоколо. Тогава „лошата” общинска власт в Несебър атакува сделката, но не можа да се справи с хора от ранга на Левон Хампарцумян?!
– А как се отнасяше към това Митьо Очите? Доколкото помня, при едно от излизанията си от затворническите общежития в село Житарово Митьо Очите се е саморазправил с Александров доста брутално пред един хотел в Св. Влас… И никой от гардовете на Александров не се е намесил.
– Били са „респектирани” от Широката, гарда на Митьо Очите. Конфликт на интереси. Това не е единственият случай на спречкване. На два пъти горя хотелът на Чочо Александров, но доказателства за поръчителя на палежа няма.
Винаги има само „слухове”.
– Възможно ли е да говорим за „фалит” при Чочо Александров, както се писа наскоро?
– Съмнително.
– Заговори се и за източване на ДДС…
– Може би не само се „говори”. Сигурно има и документи. Проучи въпроса сама – аз заминавам за Норвегия, искам да се откъсна от нашенските дивотии. Стига ми, че непрекъснато ме поръчват за побой.
Не за пръв път казвам, че съществува обвързаност между политически и мафиотски структури по Черноморието. Връзка с чуждестранни фирми със съмнителна дейност – за пренос на цигари, кокаин и др. стоки. Както знаеш, аз бях първият, който направи сериозно разследване на известния в миналото контрабандист на цигари Емил Райков. Чочо беше гадже на дъщеря му Ваня. По принцип много неща се забравят, като хората си мислят, че са минало. А много „минали” неща продължават да са настояще и си струва да се разследват.
– Каква е ролята на братя Диневи?
– Те в момента бездействат. Построиха, каквото построиха и сега лежат на стари лаври. Нищо не строят. А
терените ги закупиха някога, когато майка им беше кметица на Св. Влас.
– Може ли да се каже, че пластовете по Южното Черноморие са се разместили и сега са по-актуални други играчи?
– Донякъде. Настъпват едновременно бивши и нови. Като Младен Мутафчийски и Делян Пеевски. Зад гърба на хора като Чочо Александров. Мутренските времена имат нов „образ”.
Подготви Еми МАРИЯНСКА
Изрочник: http://www.blitz.bg
