Дарик не излъчи запис с нападки на руския посланик Исаков срещу БГ президента

Иво Инджев, Ivo.bg

Вчера посланикът на Русия в София Юрий Исаков е дал интервю за Дарик радио, което обеща да излъчи днес изцяло.

В сайта на радиото обаче се появи текст, от който липсва една твърде съществена част, и то не по друга причина, а защото, както ivo.bg научи от свои източници,  посланикът лично е настоял след интервюто то да бъде цензурирано, осъзнавайки , че е „пресолил супата”.

По информация на ivo.bg, Исаков е отправил невъздържани квалификации и оценки по адрес на българския президент Росен Плевнелиев. Осъзнавайки това, той е позвънил в Дарик и е поискал тази част  да не бъде излъчена.

Както се вижда днес от сайта на Дарик, руската цензура в българската частна медия е сработила.

Мога само да добавя, че у нас се е случвало властта да реагира на обидно руско поведение на българска земя.

Като главен редактор на в. „Експрес” допринесох за прогонването на руския шовинист Владимир Жириновски от България. В края на 1993-та репортер на вестника беше записал ругатни на Жириновски по адрес на българския президент Желю Желев (с когото по онова време бях в тежък личен и принципен конфликт, тъй като той беше сред инициаторите за моето политически мотивирано отстраняване от поста Главен дирeктор на БТА няколко месеца по-рано).

Вестник „Експрес” публикува нападките на порядъчно подпийналия край басейна на хотел в гр. Сандански руски скандален политик и предостави записа на българските власти за доказателство. В резултат на това арогантният Жириновски беше принуден спешно да напусне страна ни.

Не очаквам подобен подвиг днес от сегашното проруско управление на България, но поне от администрацията на президента Плевнелиев биха могли да се поинтересуват какво точно е наговорил срещу българския държавен глава посланикът на чуждата държава и защо Дарик се съобразява с неговото настояване това да не става достояние на слушателите и на самия български държавен глава.

Иначе казано, руският посланик нарежда на най-голямата българска частна радиостанция какво да (не) публикува. Съответно тя избира да бъде лоялна на него, а не на българския главнокомандващ и то в момент, когато президентът е обект на мас(к)иран руски политически и пропаганден натиск именно заради избора му да застане до Запада в спора с Русия в контекста на украинските събития и руската агресия.

Ето какво (не) публикува Дарик:

.

За да се запази мирът, трябва да има федерализация на Украйна
12 април 2014 г.
С руския посланик разговаря Кирил Вълчев

Н.Пр. Юрий Исаков, посланик на Русия в България, събеседник в „Седмицата” на Дарик:

– Ще признае ли Русия новите републики в Донецк, в Харков, Логанск?

– Така не стои въпросът. Въпросът сега стои за друго, че в Украйна продължава дълбоката криза, която е предизвикана не от някакви усложнения на отношенията с Русия, а е предизвикана от това, че Украйна като парламентарна държава, ако назоваваме нещата с имената им, не се състоя. Необходимо е да се осъществят такива мерки, които да позволят на всички части на тази държава и на Западна, и на Централна Украйна, и на Източна Украйна, и на Югоизточна да имат възможност с целия си глас да заявят за своите интереси, за своите културни корени, за своите езикови предпочитания. Това може да се направи в рамките на устройство в една или друга федеративна форма.

Сега различни части на Украйна, които имат дори различни оценки на миналото си, на сегашното, различни предпочитания, относно бъдещото развитие на своята страна, тези различни части на тази страна е много важно да се запазят. Бих казал този крехък мир, който съществува засега. Да се запази този мир трябва някаква федерализация на Украйна. Каква?

Това, разбира се, трябва да решава не някой извън Русия, не други външни сили, а трябва да решават самите украинци. Но задължително трябва да го решат. И проява на тези нерешени фундаментални проблеми са тези вълни на недоволството на изтока на Украйна, за които говорите. Това е показател на това, че не всичко е наред в държавата. А такива екзотични неща като признаване на републики в Луганск и така нататък, мисля, че в такава плоскост не стои въпросът.

– Но част от хората там искат да са част от Русия, каква е разликата с Крим? Защо Русия прие Крим, а да не приеме територии от Източна Украйна – Харков или Донецк?

– Нека да различаваме тези ситуации. Първо, става дума не за приемане на Крим в Русия, а за присъединяване на изконна руска територия, каквато беше Крим много години. И тази пауза, която е възникнала за 60 години, и е възникнала по абсолютно популистки решения на ръководителите по това време на Съветския съюз, вие знаете тази история, не искам да се задълбочавам в нея. Тези исторически корени, които свързват не само Русия и Крим, а Крим е интегрална част на Русия, и винаги се е явявал такава.

Изявлението на волята на кримския народ, което беше проявено по време на кримския референдум, и вие знаете, с огромно мнозинство гласове, народът на Крим реши да се присъедини към Руската федерация. Тази история е абсолютно ясна и ако я гледаме непредубедено, то се вижда всичко – и корените на тази ситуация, и мнението на абсолютното мнозинство на хората, които поискаха да се върнат в Русия.

И тук мисля, че ситуацията е друга. И аз не бих поставил знак на равенство, механичен знак на равенство, между двете ситуации. По-скоро бих предложил да погледнем през призмата на вътрешните украински проблеми и през призмата на остротата на тези проблеми, на вътрешните проблеми на Украйна, които днес съществуват и които се превръщат в такива прояви на недоволство на много широки маси на населението на Изтока.

– Какво отговаряте на упрека срещу бързината и начина на провеждането на референдума в Крим? Наистина има примери за това как народи се самоопределят, стават дори отделни държави. Наскоро това се случи с признатата от ООН Южен Судан. Но в случая това стана много бързо, нямаше кампании, нямаше възможност да се защитават различни тези.

– Аз мисля, че това, което ставаше на Кримския полуостров в продължение на последните десетилетия, това беше постоянен процес, бих казал на стремежа към присъединяване към Русия. Това го имаше през 50-те и през 60-те години. И през целия този период в историята на Крим, който прекъсна естествения си статут като част на Русия през 1954 г. Така че да говорим за бързия процес, както вие поставяте въпроса, не можем. Под заплаха от страна на крайно националистически неофашистки сили в Украйна, които ясно се проявиха по време на събитията на майдана, от ноември да февруари. И сега продължават да се проявяват.

Стана ясно, че рускоезичното население на Украйна се намира под реална, бих казал физическа заплаха и постоянни случаи, които продължават и досега. Буквално вчера беше пребит рускоезичният претендент за поста на президент на Украйна в Одеса. Войниците на майдана го набиха в пълния смисъл на думата. Става дума не за едно моментно решение, форсирано провеждане на референдум. Този референдум беше изстрадан с десетилетия, по време на което Крим се намираше в състава на Украйна с нерешени фундаментални проблеми, които съществуваха на полуострова.

Прекрасно си спомняте, че през 1991 г., когато Украйна стана независима и когато прекрати съществуването си в Съветския съюз, Крим обяви себе си като независима част. И този статут народът на Крим се опитваше да устоява, обаче Киев не поиска такова развитие на събитията. И много бързо Крим получи статут на някаква автономия. Но в реалния живот дори тези права на населението, в автономна форма, не се изпълняваха. Проблемите бяха и с татарското население на Крим, което не получаваше тези минимални, дори в рамките на автономията, права. Рускоезичното население нямаше в пълния обем тези права за пълноценното развитие на културния, етническия живот.

– Какво отговаряте на упрека обаче, че Русия на практика нарушава международното право? Защото нарушава споразумението от Будапеща, с което е гарантирала териториалната цялост, суверинитета на Украйна срещу отказа на Украйна от ядрено оръжие?

– Първо, както е известно, сегашните власти в Киев дойдоха в кабинетите си не по законният път, не конституционно, а при подкрепа на въоръжен уличен протест. Т.е. в резултат на процес, който няма ни най-малко демократични норми, промяна на властовия ландшафт в страната или властовите структури. Съществуват ясно проявени конституционни норми, които определят кога и по какъв начин се сменя властта. Нищо подобно не беше направено в Украйна. За това тук възникват много сериозни въпроси относно законността на съществуващите власти в Киев. И както е известно, ние отчасти признаваме легитимността само на един клон на тази власт – на Радата.

Всички останали власти в Украйна трябва да потвърдят своята законност. Вие казвате за буквата и духа на законодателните актове. Тъкмо нелегалността на този режим накара, по особен начин да гледаме на договореностите, които бяха сключени с украинската държава, в това число на споменатия от вас документ. И като цяло, в разговора на тази тема, струва ми се напълно уместно да сравняваме ситуациите. Например в Косово, когато въпреки норми на международното право, между другото без провеждане, на какъвто и да е референдум, въпреки мнението на държавата на територията, на която се намираше това образование, в резултат на тримесечни бомбардировки на тази държава, беше образувано, простете тавтологията, образование, което се нарича Косово. И начинът на образуванието на това образование нямаше нищо общо с международното право.

В същото време в много ускорения ред, нашите партньори от НАТО, които пробутаха някакъв процес, целта, на който беше предаване на легитимността на това образование. Същото може да се каже и за ситуацията с Коморските острови, спомняте си тази история, и за Южен Судан. Има какво да си спомним. За това не може на такива въпроси да гледаме само от една страна и да игнорираме, ако е угодно прецедентите, които бяха създавани нееднократно. И това е много хубав пример. За съжаление, най-често практикуващи са двойни стандарти, когато за едно говорят като за позитивно нещо, а за друго не, като се опитват да покажат, че никой не вижда нищо.

– Как си обяснявате обаче, че само 12 държави в ООН подкрепят руската позиция? Съветът на Европа казва, че не е имало непосредствена заплаха за руснаците в Крим, за да се стигне до присъединяването към Русия.

– Първо, за резолюцията. Абсолютно неправилно е да се разглежда това чрез съотношение само на гласовете „за” и „против”. Трябва да се види цялата картина в съвкупност, а именно колко страни се въздържаха, колко страни не взеха участие в гласуването. Трябва да се знае, и вие мисля знаете за това, за масирания натиск, който беше оказан от нашите западни партньори върху държавите членки на ООН, с цел да гласуват именно по такъв сценарий. Все пак в резултат на гласуването например наполовина са се разделили страните. Ако смятаме кой е за, кой в различна форма не подкрепя това, това е съотношение около 100 срещу 90. Така че за никаква изолация или нещо такова не можем да говорим, относно гласуването.

– А това, че Съветът на Европа каза, че не е имало непосредствена заплаха, за да се предприемат крайни действия в Крим?

Аз считам, че това също е проява на двойни стандарти. Когато в Донецк, Луганск и други градове стават масови изявления на хората, когато там превземат административни сгради, то това незабавно се квалифицира и в Киев, и от западните ни приятели като нарушаване на законността. Киев дори стига до това, че нарича това проява на тероризъм, на сепаратизъм, заплашват дори с доживотен затвор. Това е едната страна. А другата страна е, когото центъра на Киев е целият в огън, когато палят блюстителите на реда с коктейли „Молотов”, когато ги гърмят. И всичко това са благородни мирни, протестиращи. Нито един, от които не е арестуван. Това е много интересно.

– Ще създаде ли Русия Евразийски съюз в противовес на европейския, на САЩ?

Първо, не в противовес. Напротив ние поставяме въпроса за това да хармонизираме интеграционните процеси на пространството от Ламанша до Тихия океан. И винаги поставяме въпроса за създаване на единно икономическо, хуманитарно пространство на цялата тази огромна територия. В никакъв случай не противопоставяме нашите евразийски интеграционни процеси и европейските, в рамките на ЕС. Това, което ще започне да функционира от 2015 г. – Евразийски икономически съюз, който включва в себе си Русия, Беларус, Казахстан.

Това е интеграционно обединение, което е органично продължение на тези интеграционни процеси, които имат място в подсъветското пространство. И тези страни, които в стремежа си да си взаимодействат и да се интегрират една с друга, излязоха на определено качествено, високо ниво. А това са тези три страни засега. Те започват вече нов етап на интеграция си във форма на Евразийски икономически съюз. Но трябва да разбираме, че някои страни вече проявяват интерес към това да участват в този процес на следващ етап.

– България поканена ли е? Може ли една държава да е член на ЕС, но да бъде поканена и във вашия съюз, който е различен?

– Не изключвам такова развитие на събитията и по отношение на България, а и по-широк контакт на хармонизиране на интеграционните процеси между ЕС и Евразийския икономически съюз. Абсолютно допускам това. И още повече искам да ви напомня, че този проблем, от който започна всичко в Украйна през ноември миналата година, знаете предисторията, възможността за подписване между ЕС и Украйна на споразумение, за първия етап на сближаване между Украйна и ЕС.

Оттук и започна всичко. Когато Русия съвършено спокойно и по деловия начин каза, че, ако Украйна има намерение да започне интеграционни процеси във формата на ЕС като се намира засега в интеграционното пространство на ОНД (Общност на независимите държави), то цяла редица икономически задължения и отстъпки, които Украйна има в рамките на едно интеграционно пространство, тя влиза в противоречие с тези норми и правила, които съществуват в другото интеграционно пространство.

Тук няма никаква трагедия. Просто такива неща трябва да бъдат синхронизирани и трябва да разбираме последиците от тях. Тъкмо за това предложихме, дори не ние предложихме, а Киев, това беше през зимата миналата година, да се проведат консултации между ЕС, Украйна и Русия, относно това как да бъдат обсъдени тези последици, които ще донесе началото на интеграцията на Украйна в ЕС, от гледна точка на последиците и задълженията на и нейните бонуси и отстъпки, които има на пространството на ОНД. Обаче ЕС тогава отговори с категорично не.

– Прави ли Русия военни операции край българското въздушно пространство?

– Нищо подобно не съм чул. Във всеки случай всички тези действия, които се осъществяват от Военно-въздушните сили на Руската федерация, те са в пълно съответствие с всички международни задължения, които Русия.

– Няма нищо извънредно. Не нарушения, но извънредни полети?

На ваше място бих обърнал внимание на друго, когато говорим за извънредност. Знаете, че съществува определен режим на черноморското пространство, което предвижда определени легални рамки за намиране на чуждестранни кораби не от черноморски страни на Черно море. Бих ви предложил да обърнете внимание на друго, че вече сега в Черно море се намират два американски военни кораба и, доколкото знам, още два наближават.

Макар че това влиза в противоречие с конвенцията от Монтрьо, която в този план установява съвършено конкретен режим. Затова да говорим за някаква повишена активност на руските самолети в басейна на Черно море, не бих говорил за това. По-скоро бих обърнал внимание на тази повишена активност на нашите американски партньори. Навярно никакви действия от такъв род не могат да остават незабелязани. Не съм специалист по военните въпроси, но предполагам, че всяка действие безусловно поражда някакво противодействие.

– Ще спре ли Русия природния газ за Европа? Как да разбираме предупреждението от президента Путин за критична ситуация с украинския газов дълг и евентуални последици върху транзита на руски газ за Европа?

– Първо, нека наричаме нещата с имената им. Русия никога, през всички десетилетия от взаимодействието ни с Европа, от гледна точка на доставки на енергийните носители, в този случай, никога, в никаква форма не е нарушавала задълженията си пред Европа. Тези проблеми, които имаха в доставките на газ, особено през януари 2009 г., станаха изключително по вина на украинската страна, която предприемаше различни действия. Като започнем от това, че просто не пускаше руския газ, който не можеше да влезе в газотранспортната система на територията на Украйна, това е една мярка, и другите мерки, свързани с т.нар. несанкционирано изтегляне на газ, когато не плащат за този газ, и нямат право на тези обеми газ, този газ се нагнетяваше в подземните газохранилища, или се използваше вътре в Украйна, вместо този газ като експортна стока да се преместваше до своите потребители в Европа.

Сега става дума за това и трябва да го разбираме много ясно, че Украйна, която през миналия март получаваше руския газ по свръх намалена цена, която беше образувана за сметка на намаление и отстъпки, предоставени на Украйна, в това число като предплащане за престоя на нашия флот в Севастопол. При това започвайки от 2017 г. Т.е. намалението е в това, че ние като аванс плащаме на украинците и намаляваме цената на газ, за тези задължения да им плащаме, започвайки от 2017 г. за базиране на нашия флот в Севастопол. Разбираме, че Севастопол се върна в Русия и това намаление не действа, както и някои други. С една дума дори тази намалена цена на газ, не е била платена от украинската страна.

Т.е. договорът за доставки на газ беше нарушен от една страна. Какво ще бъде от тук нататък не искам да гадая, но, за съжаление, ние имаме такъв негативен опит, когато нашите партньори просто не плащат за доставена продукция, за доставения газ. Това, разбира се, звучи абсурдно, но в наше време такива неща се случват. Как да действа Русия в тази ситуация. На Русия остават съвсем малко възможности да апелира към нашите партньори в Украйна, засега те игнорират нашите призиви. Да апелираме към нашите европейски партньори, защото от Украйна зависи ще получат ли в пълен обем и в нужното време своя газ.

Като си спомняме за този негативен опит на несанкциониране изтеглене. Разбира се, можем да използваме и по-силни изрази. Предлагаме на нашите европейски партньори да погледнат на тази ситуация по-широко. Какво имам предвид? Ако вземем последните четири години, за сметка на различни отстъпки, субсидии, на нашето добро съседско отношение към Украйна, през тези четири години ние в пълния смисъл на думата субсидирахме икономиката на Украйна с 35 млрд. долара. Обърнете внимание на тази цифра.

В същото време дефицитът на външнотърговския баланс на Украйна със страните от евросъюза възлиза на около 10 млрд. долара. И става интересна ситуация – Русия субсидира Украйна с десетки милиарди долара, които отиват да препокриват дефицита на външнотърговския баланс с Европа. Тази икономическа ситуация в Украйна е наша обща грижа. Не само на Русия, която не само с думи, но и с дела, влага не малко пари в Украйна, но и на ЕС, който много говори, но, доколкото знам, досега много малко прави в реално  парично отношение, затова ситуацията в Украйна да се подобри.

Изходът е много лесен, което нееднократно и много ясно предлагаме на нашите партньори. Трябва незабавно да започнем консултации на ниво министри на икономиката, енергетиката, финансите, затова да обсъдим възможностите за безусловно спазване на всички газови договори, осигуряване на достигане на газ до своите адресати, недопускане на  проблеми в работата на газотранспортната система, в това число по причина неплащане на Украйна на своите задължения, и негативния опит на несанкционирано изтегляне на газ и цяла редица други въпроси в широк контекст. Мобилизиране на усилията на всички страни, а не само на Украйна, за да помогнем на братския украински народ да реши своите икономически задачи.

– Ще се съгласи ли Русия да продава на газ на еднаква цена в целия Европейски съюз, на общ енергиен съюз на европейските държави, а не както е сега да преговаря за различни цени според различни обеми?

– Не знам, това не въпрос към мен. Различната цена се формира по различни причини и,  макар че показват последно време, че цената на украински газ е уж нещо политическо, това не е искам да напомня на тези, които тиражират тези думи и вярват в тях, да им напомня, че договорът в Украйна, който действа сега, беше подписан през 2009 г. от Юлия Тимошенко. И нищо в този договор, от гледна точка на формулата на цената, не се е променило.

Не действат тези намаления и отстъпки, които бяха дадени на Украйна, в това число за авансови плащания за Черноморския флот, за поддържане на някои сегменти от украинската икономика. Не искам да задълбочавам с детайли. Това, което искам да подчертая, е, че тази цена, която има в действащия договор от 2009 г. формулата на цената остава същата, промениха се само намаленията. Промени се самата основа, сега не съществува основа за предоставянето на такива отстъпки и поради тази причина те не се предоставят. Затова не е вярно да говорим за някаква политическа цена.

– Съгласна ли е Русия по Южен поток да тече и неруски газ?

– Аз не искам да гадая и предвиждам нещата. Изхождам от това, че всичко тече, всичко се променя. Такива въпроси се решават чрез консултации и преговори. Искам да напомня, че действа специална работна група между ЕС и Русия, която се занимава с обсъждането на въпроси с функционирането на „Южен поток”. Подчертавам функционирането, а не строителството. Тази работна група беше създадена в края на миналата година по решение на ервокомисаря и нашия министър на енергетиката.

Съвсем скоро, ако не греша, на 8 април се състоя поредното заседание на тази група, така че процесът върви. Какви въпроси могат да възникнат в тази плоскост, за която вие говорите, не искам да гадая. Всички въпроси трябва да се решават на такава основа чрез преговори, отчитане на позициите на страните, уважение на интересите на страните, конструктивни разговор. Това са тези рамки, в които могат да бъдат решени всички проблеми.

– Ако Западът наложи икономически санкции на Русия, ще отговори ли с икономически санкции Русия спрямо Запада?

– Безусловно. Ние живеем в такъв свят, когато всякакви санкции са не само малко продуктивни, а вредни,  защото те действат като бумеранг. Много ми хрумват, например Куба, която 60 години живее с най-големи санкции. Доколкото аз знам, не искам да идеализирам ситуацията на Куба, нито икономическите й аспекти, но доколкото знам страната не само живее, но има и определени постижения. Например по-хубава медицина отколкото в Куба, няма никъде в Латинска Америка. Има и други неща, с които кубинците могат да се похвалят, и това в условията на тотални санкции.

Сравнете Куба и Русия. Мисля, че никакви санкции… не искам да кажа, че ние се радваме, когато ни налагат някакви санкции, това не е приятно, но, първо, ние ще преживеем това, може да не се съмнявате, а, второ, тези санкции ударят и по тези, които ги инициират. Това е закон. С оглед на това, че икономиката на Русия, при паралел с тази на Куба, е малко по-голяма от кубинската… Искам да припомня, че само обемът на търговията ни с ЕС миналата година, доближи 500 млрд. долара.

При такъв  обем на икономическото взаимодействие и икономическите връзки не може да разсъждаваме в плоскостта на това колко болезнени ще са тези санкции за една страна и да се надяваме на това, че негативният ефект за другата страна ще бъде нулев. В нашия мир, в който всичко зависи едно от друго, особено когато става дума за такива свързани партньори, нищо безболезнено в този план не може да стане. Така че първият, който хвърля бумеранг от санкции трябва да си спомни, че този бумеранг ще се върне и може много болно да го чукне по главата.

– Председателят на руския парламент няма да дойде през май както беше планирано или остава визитата. Нали е в списъка за санкции на Европейския съюз.

– Времето ще покаже какво ще се състои, къде ще се състои. Аз нямам никаква информация за отмяна или някакви промени.

– За кога точно е планирана визитата?

– За началото на май.

– И не е отменена.

– Не.

– Но нали ЕС прие резолюция, в която са изброени няколко имена на руски представители, които да не могат да пътуват в Европейския съюз?

– Ако имате въпроси към ЕС, по-добре да ги адресирате до Брюксел.

– Русия не се отказва от тази визита?

– Не, разбира се. Аз нямам никаква информация за това, че нещо се отменя.

– И никой от българска страна не ви е осведомил, че няма да има такава визита?

– Не, такива уведомления нямам.

– А визитата на председателя на българския парламент, която е планирана за след това също остава?

– Безусловно. И сигурен съм, че това ще бъде много сериозен нов етап и стъпка в развитието на нашия диалог, в това число и по парламентарна линия.

– Други планове за политически контакти в рамките на годината има ли? Президент? Премиер?

– Първо имаме безусловно в дневния ни ред контакти на най-високо ниво, не бих искал да ги конкретизирам като срок. В нашите планове има визити на министрите на външните работи, наред с парламентарния обмен, за който вече споменахте. Да спомена за планираното посещение на ръководителя на Следствения комитет на Руската федерация Александър Бастрикин в София. С една дума в портфейла на перспективните контактни на различни нива има много запланирани неща. Изхождам от това, че всички тези наши проекти ще бъдат реализирани. Ние правим всичко това да стане така.

– Благодаря ви, Ваше превъзходителство. Ако за мен имаше новина, това е поканата ви към България да бъде в Евразийския съюз, без да пречи това на членството в ЕС.

– Не виждам в този въпрос нищо невъзможно. И както казах, аз не виждам фундаментални противоречия между двата интеграционни процеса – Европейския съюз и Евразийския съюз.

– Ще имате обща валута, нали обсъждате в Евразийския съюз, стара руска монета. Мислите ли да имате обща валута?

– Навярно рублата би била естествена обща валута.

– Европейският съюз е с евро. Ако  България е и в ЕС, и в Евразийския, ще имаме двете валути, така ли?

– Мисля, че ние малко сме пренебрегнати. Засега не бих го свързал с някакви определени срокове или определени форми нашето взаимодействие в този случай на България и Евразийския съюз, както и всякакви други членове на Евросъюза и други страни в рамките на Европейския съюз. Искам пак да повторя и да подчертая, че еди от сложните моменти на нашите отношения с ЕС, и бих казал отсъствие от страна на ЕС, някакво стратегическо виждане за това къде отиваме и какво искаме един от друг, това време, в което Москва има своето виждане. Ние много пъти сме казвали, че ние сме за създаване на единно икономическо и хуманитарно пространство от Ламанша до Тихия океан.

И в рамките на такава стратегия, ние виждаме синхронизиране на Европейския съюз и Евразийския процес. В това число по отношение на България и всеки друг член на ЕС, смятам, че това е абсолютно реалистично поставяне на въпроса. Но трябва да бъдем реалисти и в този смисъл да разбираме, че тези процеси са много сложни и решаването им, и достигането до някакъв резултат ще  отнеме много време. Не една или две години, а може би десетилетие. Но когато имате ясна стратегическа цел, при това висока, като тази която казах, мисля, че ще можем да решим този въпрос.