Учените от Института по криобиология и хранителни технологии са създатели на над 60 вида лиофилизирани храни, съобщи директорът на научното звено към Селскостопанска академия проф. Габриела Маринова. Храните са специално разработени за полетите на българските космонавти в края на 70-те години на миналия век, с което България става третата страна в света след САЩ и Русия, притежаваща технологиите за тяхното производство.
Лиофилизираните храни са предназначени не само за участниците в космическите експедиции, но се ползват от алпинисти и спортисти. Намират приложение както в хранителния режим за лечение на болни хора, така и за профилактика на здравите.
Един от най-важните физиологични фактори за поддържане работоспособността и доброто здравословно състояние в условията на космически полет е храненето, каза проф. Маринова. Първият космически полет с българския космонавт Георги Иванов е през април 1979 година. За целта учените от ИКХТ са създали първото българско космическо меню, реализирано по т.нар. проект „Шипка“. То е било съставено от 27 вида лиофилизирани храни, разработено на месна, месно-зеленчукова и плодово-млечна основа.
Менюто с лиофилизирани храни за космонавти включва супи, кисело мляко, основни ястия, десерти, плодове
Храната е включвала супи, основни ястия, десерти, българско кисело мляко, плодове, съобразени по състав и енергийно съдържание с екстремалните условия на труд и бит на космонавтите по време на полет. Нашите учени са разработили лиофилизирана супа гулаш, супа топчета с месо, супа зеле с месо, таратор и др. Създали са по тази технология храни с телешко месо с картофи, със зелен фасул, с лук, с гъби, мусака, сарми с лозов лист и телешко месо, краве мляко с нишесте и какао, кисело мляко, млечно-кисели десерти, обогатени с плодови и зърнени добавки, десерти с диетична извара и плодове, конфитюр.
В института са лиофилизирали дори варени млечни кремове – малеби, мляко с какао и с грис, създали са и подходящи за космонавти менюта с плодове, богати на минерални соли, микро- и макроелементи като ягоди, праскови, кайсии, пъпеши, киви. Учените са разработили лиофилизирано българско кисело мляко – с брашно от шипки, ябълки, овес, портокали и смлени ядки.
Космическите храни са били предоставени на екипажите от двата българо-руски полета под формата на таблетирани дневни менюта с минимизирани маса и обем 300-500 g. Вторият полет с българския космонавт Александър Александров е през юни 1988 година по програма „Интеркосмос“.
Лиофилизираните храни са без консерванти, но с трайност до 5 години
Българското космическо меню е адаптирано за четирикратен хранителен режим – две закуски, обяд и вечеря с интервал между отделните приеми от 3 до 5 часа, обясни проф. Маринова. Храните не съдържат консерванти и са с трайност до 5 години.
Те са характерни с пикантния, традиционен вкус на българската национална кухня, с отлична органолептика, подходящи за космическите условия, при които значително се намаляват вкусовите усещания поради променената физиологична активност. Менюто е разнообразно и осигурява оптимален модел на хранене. Освен за космоса тези храни са подходящи за високо-планински и морски експедиции.
В института са разработили лиофилизирано червено вино и кафе, които изглеждат като желирани бонбони, но на вкус са като оригиналните напитки.
Как се приготвят лиофилизирани храни?
Процесът на лиофилизация (сублимационно сушене) като съвременна биотехнология включва два способа на консервиране – замразяване и сушене под вакуум, при температури, непревишаващи критичните, разясни проф. Маринова.
Технологията на лиофилизация е подходяща както за производството на храни за масова консумация във вид на хранителни концентрати, така и на специализирани храни – детски, диетични, функционални храни, храни за екстремални условия и др. Те могат да бъдат направени под формата на таблетки, брикети, капсули и т.н.
Получените по тази съвременна технология храни се характеризират с напълно запазен вкусово-ароматен комплекс, с висока хранителна стойност и максимално съхранена биологична пълноценност по отношение съдържанието на витамини, минерали и други биоактивни вещества.
Институтът по криобиология и хранителни технологии има значителен принос за развитието на съвременните хранителни технологии, качеството и безопасността на храните и напитките в страната. Създадени са повече от 50 технологии за производство на обикновени, оригинални, специални, ниско алкохолни, безалкохолни, билкови и пшенични видове пиво.
Разработени са технологии и асортименти стерилизирани, сушени, замразени, диетични и функционални храни, технологии за зърносъхранение, технологии за получаване на специални брашна. От тях се приготвят както различни ръжено-пшенични, диетични и профилактични видове хляб, така и варено-пушени деликатеси и полуфабрикати от птиче месо, каза още директорът на института проф. Маринова.
agronovinite.com
