Председателят на Комисията за защита на личните данни пред в. „Труд“
.
– Г-н Караджов, в деня на назначаването ви избухна скандал с фалшифициране на подписи в списъците за регистрация на партиите за изборите. Как виновните за неправомерното използване на личните данни ще бъдат наказани?
– Комисията прие на 17 април решение, с което започва проверка на администраторите на лични данни (партиите), регистрирани за изборите за Европейски парламент. Проверката ще установи степента, в която партиите познават и спазват нормите на Закона за защита на личните данни. Ще има санкции за констатираните нарушения.
– Ще предприеме ли КЗЛД действия срещу ЦИК заради лесния достъп до лични данни при проверка на подписките чрез интерфейса на сайта?
– Комисията за защита на личните данни констатира, че ЦИК е изпълнила нормативно установените изисквания на Избирателния кодекс и е осигурила възможност всеки избирател – български гражданин, да прави справка в списъка по ЕГН, съответно по личен номер за всеки избирател – гражданин на друга държава членка на ЕС. В същото време КЗЛД счита, че разработеният и използван от ЦИК софтуер следва да осигури необходимото ниво на защита на личните данни.
Комисията издаде задължително предписание и очакваме ЦИК да предприеме необходимите действия в изпълнение на Закона за защита на личните данни.
– Какви законодателни промени трябва да се направят, за да не се повтарят тези случаи – няколко поредни години ще има избори?
– Би било добре да се обсъди възможността за промяна на Изборния кодекс, която, след като установи всички действия при произвеждане на избори, при които може да възникне съмнение за разкриване на лични данни, да посочи в тези норми и задължението на изборната администрация да ги изпълни. Комисията е готова да участва с експертиза при обсъждането на подобни промени в ИК.
– Възможно ли е фалшифицирането на подписите за регистрации на партиите да е “традиция” и да е правено десетилетия?
– В произвежданите досега избори поставеният от вас въпрос се считаше за “изборен фолклор”. Изпълнението на новите разпоредби на ИК доведе до разкриването на факти, доказващи нарушение на правилата за обработване, съхранение и достъп до лични данни. Лично мнение е, че трябва да гледаме на този проблем от добрата му страна, а именно, че се предприеха мерки.
– Вие сте съпруг на депутатката от БСП Деница Караджова. Това не е ли конфликт на интереси? Тя гласува ли в парламента за вашето назначаване?
– Не считам, че моето номиниране и избиране за председател на КЗЛД представлява конфликт на интереси, както бе представено в публичното пространство. В нашето законодателство, а и в Европа, конфликтът на интереси възниква тогава, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Процедурата за избор на председател и членове на КЗЛД се осъществява поотделно от два независими един от друг органа – Министерския съвет и Народното събрание. И двата органа са колегиални и вземат решенията си с мнозинство от присъстващите на заседанието министри или депутати. Съпругата ми е подала декларация за конфликт на интереси (наличие на частен интерес) при обявяване на номинацията ми от МС и не е участвала в гласуването на състава на новата комисия. Декларацията беше публикувана в сайта на НС още на следващия ден след моята номинация от МС.
