Така го запомних - нагоре погледнал,
усмихващ се тъжно и вече уседнал...
Сетне бяла мъгла самолета обгърна,
а аз си...
литература
Хоризонтът с гребенче разресва
на облак меките къдрици.
Зад тях намига слънце весело.
Утро е. Къде са птиците?
Следлетен, топъл калдъръм,
отгоре птицата,
чимширът и морето –
дете, високият черковен звън,
параклисът, свещицата в сърцето му.
- Разкажи за твоята България! (Произнасяше „х“ вместо „г“ и се получаваше Бълхария.) Ако с думи ме...
И Одисей ще я прегърне пак,
моретата на страстите пребродил.
След толкова съблазни, знае как
циклопа на душата си да...
На 5 юни 2021 г. в Културен център „Българика“ - Маунт Проспект, Илинойс, се срещнаха очи в...
Моят дядо все пита. Какъвто и спор да завърже с другоселец, в един момент чак се повдига...
Страховете от вчера засега ще се скрият
и светът е от слънце и надежди залят...
А една жена с...
Мъжът взе бастуна си
и заизкачва тежко стълбите.
Отиваше да говори
с цветята.
Защото пръснати сме като птичета
и слепи като жертвени войници...
Но дръзват пак, пробиват сняг кокичета,
изправят се зелените редици!
