литература
С ръката правя кръстен знак
и давам благослов
на този дом
за щедрия ти дар –
коматче хляб...
вързопче дрехи...
и непотребен
стар чадър,
забравен...
Като го изпрати, Марта внимателно събра счупените стъкла от витрината и ги изхвърли. После излезе на балкона...
Приижда океанът
мокър
и просторен.
Водораслите -
разхвърляни рибарски мрежи
са плетените кошници на времето.
Ела със мен. Към бялата ни есен.
Не съществува остров на блажените.
Но чувам нощем тази звездна песен
в нестихващия...
– Прибирай се, момче, че иде снежна буря – бяха последните думи на съдържателя, докато ме изпровождаше...
Децата на България умират,
а ние пием сутрешно кафе,
дочитаме започнатата книга,
обичаме и ходим на море...
Пристигаха бутилките с писма –
една след друга, като чайки златни.
От взиране не можех да чета.
С целувката ми...