Приижда океанът
мокър
и просторен.
Водораслите -
разхвърляни рибарски мрежи
са плетените кошници на времето.
литература
Ела със мен. Към бялата ни есен.
Не съществува остров на блажените.
Но чувам нощем тази звездна песен
в нестихващия...
– Прибирай се, момче, че иде снежна буря – бяха последните думи на съдържателя, докато ме изпровождаше...
Децата на България умират,
а ние пием сутрешно кафе,
дочитаме започнатата книга,
обичаме и ходим на море...
Пристигаха бутилките с писма –
една след друга, като чайки златни.
От взиране не можех да чета.
С целувката ми...
Пречупва се август, на длан си разстила душата.
Заплели са гривите бели, небесни коне.
Ездачът е лятото – ласо...
Ала скоро до ушите на Невена стигна клюката, че синът й е залюбил Ирина. Цял ден не...
И сякаш го е казал вчера...
След век, екът ни го повтаря.
Подгонили сме някаква химера,
в която поколения догарят...
Тръгна си той, а на следващия ден отново ме извикаха при него.
– Е, стига вече Смъртник –...
