Всички авторски страници

Авторски

• Републиканците съдят Обама за злоупотреба с власт

  Президентът на САЩ се изживявал като монарх, управлявал с укази и интерпретирал свободно законите

  Камарата на представителите на САЩ, доминирана от републиканската партия, одобри започването на съдебно преследване срещу президента Барак Обама за злоупотреба с власт, предаде АФП. Демократите се обявиха срещу тази процедура и я определиха като предизборен ход.
  Камарата на представителите прие с 225 срещу 201 гласа резолюция, която упълномощава председателят на Камарата Джон Бойнър да заведе съдебен иск срещу президента за това, че е нарушил своите конституционни отговорности като не е приложил правилно закона за реформа в здравеопазването от 2010 г.

  Всички демократи гласуваха против. Обвинението изглежда парадоксално, тъй като републиканците критикуват тъкмо здравната реформа на Обама, известна като „Obamacare“. Искът обаче е политически мотивиран преди парламентарните избори през ноември: Барак Обама се изживявал като монарх, управлявал с укази и е интерпретирал свободно законите, които са приети с гласовете на народните представители. „Той надхвърли конституционните си правомощия и Камарата на представителите е в правото си да защити конституцията“, обясни Бойнър. Обама два пъти е отлагал влизането в сила на една част от закона, отнасяща се за работодателите.

  Той уредил с указ статута за ограничен период на 580 000 незаконни имигранти през 2012 г. и е действал по подобен начин в редица други области, като аргументът е необходимостта да се действа в сектори, където Конгресът е парализиран между доминираната от републиканците Камара на представителите и Сенат, където мнозинство имат демократите. Все пак бъдещето на съдебния иск остава несигурно, тъй като правосъдието се колебае да отсъжда при конфликти между законодателната и изпълнителната власт. /БЛИЦ/

   

• На 175 българи се пада по една НПО

  „НПО – платени и бутикови, може би демократи“. Под това заглавие Светла Василева пише във в.„Дума“, че в България има регистрирани 41 хиляди НПО-та. Броят на неправителствените организации в страната е нараснал за последните 13 години 40 пъти. Още данни от изнесеното в материала на Светла Василева може да се прочетат по-долу.
  

  В България има регистрирани около 41 000 неправителствени организации (НПО). Това означава, че средно на всеки 175 българи се пада по една НПО. За последните 13 години броят им е нараснал 40 пъти – от 1000 през 2001 г. до над 40 000 днес. Част от тях съществува единствено „на книга“, тъй като онези, които редовно предават отчети, са около 10 000, или 25%. 2700 организации отчитат приходи и от стопанска дейност. За 1200 от тях те са по-високи от  постъпленията от нестопанската.

  Българското законодателство е изключително либерално по отношение на НПО. Задълженията им – и като количество, и като административна и финансова тежест, са далеч под тези на другите юридически лица, регистрирани със стопанска цел – фирми, занимаващи се с производство, търговия или предлагащи услуги. Ангажиментите, вменени на НПО, са по-малко от броя на пръстите на едната ръка. В действителност, те са три. И то не за всички. Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛСНЦ) задължава тези организации всяка година да предават отчет за дейността си в централния регистър, администриран от Министерството на правосъдието. Това задължение обаче е само за онези, които са се регистрирали в обществена полза. Ако „забравят“ да се отчетат, санкция няма. Едва когато две поредни години пропуснат да уважат регистъра, а чрез него и обществото, в чието име са се създали и декларирали, че ще работят, следва изключване. Тази санкция е смешна, защото присъствието или отсъствието от списъка на МП не препятства дейността на НПО. Още по-свободен е режимът за онези организации, които са регистрирани в частна полза. Те не се отчитат пред никого какво всъщност правят.

  Независимо в чия полза са регистрирани – в обществена или частна, всички НПО, които имат и стопанска дейност, задължително трябва да се отчитат пред Националната агенция по приходите (НАП). И тук има нюанс. Никой не следи за какво те използват печалбата от тази си дейност. По закон тя следва да се изразходва само и единствено за постигане на целите, определени в устава на организацията. Дали е така, няма кой и как да провери. НАП е почти напълно затворена за граждански контрол. Запитванията за резултати от проверки обикновено приключват със стандартен отговор, че такива са направени. Същността и констатациите им са надлежно скрити зад данъчната и осигурителната тайна, така че трудно може да се прецени дали някои НПО в действителност не се използват за заобикаляне на строгите изисквания и на завишената отговорност на Търговския закон.

  Третият ангажимент за всички неправителствени организации без изключение произтича от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Според него те са длъжни в 4-месечен срок от регистрацията си да приемат вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари, които да изпратят за утвърждаване от председателя на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). Каква част от НПО са изпълнили това свое задължение, гражданите няма как да разберат. През 2013 г. на наше искане за достъп до обществена информация относно ангажимента по ЗМИП на десет знакови за българското общество организации агенцията отговори, че този тип информация е класифицирана като „служебна тайна“. И, меко казано, спести истината. Понеже се позова на заповед (от 2012 г.), чиято давност беше изтекла. Отделно от това на страницата на институцията нямаше публикуван списък на факти и обстоятелства, които се класифицират като „служебна тайна“, а би трябвало. На същия въпрос, зададен през м. февруари т.г., отговорът беше, че исканата информация няма характера на обществена.

  Последното е твърде спорно. И много цинично. Понеже няма месец, в който да не се коментират „чутовните“ битки на управляващата администрация (без значение от политическата конфигурация в момента) с корупцията, част от която е и прането на пари. В същото време ДАНС упорито държи разтворен чадъра на тайната над юридически субекти – НПО, чиито приходи са основно от дарения и идват предимно от чужбина. Интересен детайл е, че част от даренията са без условие, т.е. могат да се ползват за каквото реши адресатът. Ако се получават от НПО, регистрирани в частна полза, които не се отчитат никому, и ако същите не са заявили мерки в ДАНС, кой ще гарантира на гражданите, че пропуските в закона не се използват в ущърб на обществения интерес, или дори във вреда на националната сигурност? Никой.

  Въпреки че задълженията за отчетност са направо смешни, има НПО, присъстващи активно в обществения живот на страната, които упорито не спазват дори тях.

  Подобно поведение е най-малкото странно, при положение, че представители на тези организации насищат с присъствието си медийното пространство и не спират да наставляват и поучават обществото от позицията на самопровъзгласила се безпогрешност от последна инстанция що е то правилно, демократично, пазарно и най-вече открито и публично. Според отчета на Института за пазарна икономика (ИПИ), медийните им изяви за 2013 г. са 470, което ще рече присъствие не само всеки календарен ден, но и повече от веднъж дневно в една трета от случаите. И това е само за една от наблюдаваните НПО.

  В речта си по случай 20-годишнината от създаването на фондация ИПИ (от 8.11.2013 г.) Кенет Лефковиц казва, че мисията на организацията е да разпространява идеите. „Аз лично виждам много тъмен облак, който виси над Европа. Този облак представлява популизъм и икономическо незнание. Най-тъмната част на този облак виси над Унгария, където имат правителство, което връща държавата назад, подкопава основите на пазарната икономика и на общия пазар. Даже в Англия се говори за повече държавна намеса в ценообразуването и най-вече на енергийните компании. В България имаме правителство, водено от бивши комунисти с ясната подкрепа на националисти и популисти, така че този облак виси и над нас. Така че има една атака срещу либералните ценности и трябва да създадем и да подхраним отпора срещу тази атака.“

  Либералните ценности в комплект със свободния пазар са издигнати на пиедестал от представителите на НПО, но кой е казал, че те са панацея? И нямаме ли право да се съмняваме, че дори и да ги отхвърляме. Защо не? Демокрацията е букет от различия, а не натрапване на една възможна истина. При това от външни за страната субекти. Всеки опит за алтернатива и опониране обаче бива агресивно отблъскван, понякога с елементи на истеричност.

  Според данните, налични до момента, наблюдаваните НПО са получили по-малко средства от дарения през 2013 г., в сравнение с постъпленията през 2012 г. Това обаче не са окончателните числа. Онези от тях, които декларират приходи и от стопанска дейност, отчитат повишаване на същите. Например за Центъра за изследване на демокрацията (чрез фирмите „Витоша рисърч“ ЕООД и „Проект 1“ ЕООД) средствата за м.г. са 744 000 лв. (при 616 000 лв. за 2012 г.) За „Отворено общество“ сумата е 1 018 970 лв. (при 95 830 лв. за 2012 г.), а за ИПИ – 283 000 лв. (при 41 000 лв. за 2012 г.), което прави ръст от почти 11 пъти за първата и почти 7 пъти за втората организация само за една година.

  Кръгът теми, които изследват НПО, са проблемите на демокрацията, гражданското участие, съдебната система, пазарната икономика, енергетиката, селското стопанство, регионалното развитие, интеграцията на ромите. В контекста на последните събития около скандала с лиценза на КТБ и ефективността на надзора, осъществяван от БНБ, е интересен следният факт. На 21 февруари 2013 г. фондация „РискМонитор“ е организирала обучителен семинар на тема „Ролята на БНБ при разкриване на финансови престъпления“ като част от проекта „Върховенство на закона и организирана престъпност“. Лектор, според отчета на фондацията, е Калинка Димитрова, началник отдел „Специфични дейности“ при БНБ. Предвид случващото се, интересно какво е било казано на обучаваните и как то кореспондира с реалното състояние на нещата по отношение на надзора и върховенството на закона, ефективни и полезни ли са подобни обучения, или просто става въпрос за усвояване на едни пари?

  Няма лекарство за онзи, за когото порокът е станал обичай, казва Сенека четири века преди Христа. Оставяйки НПО без контрол, запазвайки съществуващия либерален режим на задължения по отношение на отчетността, сме отворили магистрала за нови и нови пророци, които с удоволствие ще ни съветват как да живеем според представите на онези, които ги финансират. Искаме ли това обаче? Докога ще търпим структури, незачитащи законите, да ни учат що е закон? Ще продължим ли да гледаме безучастно превръщането на пороците в обичай или ще посегнем към лекарството, докато не е станало късно?

  (Със съкращения)

  –––––––––––––––––––––

  Таблица 1

  
  Наличие или отсъствие на финансови отчети на организации от неправителствения сектор за 2013 г. в регистъра на Министерството на правосъдието (МП)

  Таблица 2

  
  Приходи от дарения в български лева, обявени в официалните документи на НПО

  Таблица 3

  
  Брой лица, за които НПО са плащали социални осигуровки през 2013 г.

  .

• ГЕРБ и ДПС прокараха актуализацията на бюджета на първо четене

  Лявата част от залата скандира „Горчиво“ и „Мафия!“

  .
  Народното събрание прие на първо четене актуализацията на бюджета за 2014 година. Гласуването бе след разгорещени близо 3-часови дебати.
  Гласовете „За” бяха 117, против се обявиха 61 от народните представители. След като стана ясно, че проектът минава на първо четене, от лявата част на залата се чуха скандирания „Мафия” и „Горчиво“.

  ГЕРБ и ДПС бяха твърдо за актуализацията, докато БСП се обяви против.

  Чуйте сами каква бе обстановката в НС (натиснете триъгълничето вляво):

  Не знам дали не поставихте рекорд по нарушаване на Правилника за работа на Народното събрание, затова ние ще дадем гласуваната актуализация на Конституционния съд. Така се обърна към колегата си, зам.-председател на народното събрание от квотата на ДПС Алиосман Имамов Мая Манолова, след като бе гласувана актуализацията на бюджета.

  Социалистката избухна, когато чу предложението на ГЕРБ да има извънредно заседание на парламента на 4 август, след като, според нея, парламентарната ваканция започва на 31 юли.

  Проблемът обаче веднага бе решен, тъй като Йордан Цонев предложи ваканцията на депутатите да започне от 5 август. „Това предложение не може да бъде направено устно, а само писмено”, контрира Манолова, но въпреки това депутатите от ГЕРБ и ДПС гласуваха „За”.

  Така второто четене на актуализацията на бюджета ще е в понеделник и при сегашното съотношение на силите в Народното събрание вероятно ще бъде приета.

  При обяснянията за отрицателен вот депутати от Коалиция за България отправиха горчиви обвинения къв доскорошните си съюзници от ДПС. Наше е правителството, както е наш Левски, но и бесилото е ваше и предателят е ваш. Това каза народният представител от ПГ на Коалиция за България Минчо Минчев.

  Депутатът от ПГ на Коалиция за България Валери Жаблянов добави: „Месеци бяхме заедно, водихме сериозна политическа борба, накрая ни предадоха. Колеги от ПГ на ГЕРБ, вие никога не сте разбирали от финанси, никога не сте имали представа какво е държавният бюджет, вие гласувахте днес тези пари, за да може да проведете избори, както вие си знаете, но БСП ще ги спечели”. /БЛИЦ/

• Държавници и политици забравиха 1000-годишнината от ослепените войни на Самуил

  Пламен Орешарски провали работата на инициативния комитет, създаден за честванията.

  България да настоява Гърция да даде пример на християнско благочестие и да препогребе останките на Самуил, или да ги даде без уговорки на държавата, която е наследник на Самуилова България.

  Да измием срама – на 6-ти октомври се навършват 1000 години от смъртта на трагичния владетел.

  .

  Горан Благоев, Faktor.bg

  

  В историята обикновено има по-малко блясък и триумф, отколкото изпитания, поражения и погроми. Умението да ги помни и тачи е белег за интелектуалната висота на една нация. Едно такова трагично събитие в родната ни история е поражението на цар Самуил при Беласица – на 29 и 30 юли 1014 г. Тогава в района между днешното петричко с. Ключ и Струмица (сега в Р. Македония) се води битка на живот и смърт. Византийският император Василий ІІ нанася съкрушителен погром на българските войски. В планинските реки вместо вода, потича кръв, разказват хронистите, а двама от тях допълват, че василевсът пленил 14-15 000 българи.

  Средновековните византийски автори се опитват да представят 40 годишната борба на българския цар Самуил не толкова като защита на държавния суверенитет, колкото като „апостасия” – т.е. отстъпление или отхвърляне на императорската власт от покорените от Византия българи. Затова и наказанието на пленените през 1014 г. самуилови войни трябвало да бъде, според византийското законодателство, като към бунтовници или заговорници срещу централната власт – ослепяване. Така се стига до онази безпрецедентна жестокост, при която Василий ІІ лишава от зрение пленените българи, като на 100 ослепени оставя по един едноок, за да ги води. Историците отдавна са се произнесли, че цифрата е силно преувеличена и според някои става въпрос за пет до десет пъти по-малко пленени. Колкото до ослепените – споменава ги само един автор – Йоан Скилица – този, които почти не споменава Самуил като български цар, а го представя като размирник срещу законната власт на василевса над България. Но народната памет малко се интересува от подобни детайли, които изграждат истинската история. В съзнанието на поколения българи е загнезден образът на колоните ослепени самуилови войници – обезсмъртени в стихове, поеми, паметници. Всъщност, разминаването между академичната история и народната й версия по никакъв начин не подценява българския трагизъм от края на юли 1014 г. Независимо дали броят на пленените и ослепени български войници е силно преувеличен, ние, техните наследници трябва да помним и почитаме страданието им…

  Още през миналата година бе сформиран Национален инициативен комитет, който да отбележи 1000-годишнината от епопеята при Беласица и смъртта на цар Самуил. За негов председател бе определен премиера Пламен Орешарски. В продължение на една година дейността на комитета обаче се оказа тотална енигма – не се разбра дали се предвижда на 29 юли 2014 г. да има държавни чествания с гвардейци и тържествена заря на мемориала „Самуилова крепост”, недалеч от Петрич. По улиците на големите градове, както и по магистралите и на-малките пътища можеше да има големи плакати, които да напомнят на българите за двете годишнини. Те едва ли биха стрували дори половината от държавната субсидия на която и да е партия, която с лека ръка бе прахосана за пи-ар кампаниите на последните евроизбори. И думичка не се отрони дали на българската дипломация е вменено да направи опит за съвместно възпоменание заедно с властите в Скопие – въпреки истеризацията на македонския елит по темата Самуил, все пак можеше да се потърси начин двете държави

  заедно да почетат владетеля, който е част от тяхното общо минало

  Сега, когато председателят на Националния комитет вече е премиер в оставка е повече от ясно, че държавна почит на 1000-годишнината от битката при Беласица няма да има. След като преди повече от месец стана очевадно ясно, че правителството върви към своя очакван финал, някой добросъвестен държавен чиновник можеше да се сети и да предложи възпоменанията да бъдат оглавени не от отиващия си Орешарски, а от президента или от председателя на парламента, колкото и двамата да са натоварени с отговорности в политическата актуалност на държавата. Но не би. След онзиденшният извънреден конгрес на БСП, който избра за свой лидер парламентарния шеф Михаил Миков, стана ясно, че единственото от което той се нуждаел било… да се наспи. Какво толкова някакво си честване, та било то и на събитие отпреди 1000 години. Добре, че сраженията при Беласица е ръководил Самуил, а не недоспалият Михаил Миков – със сигурност погромът щеше да е с апокалиптични размери – Василий ІІ веднага да е завладял България, а не след четири години, колкото в действителност са се съпротивлявали самуиловите наследници… Още преди година най-подобаваше възпоменанията на Самуил да бъдат оглавени от настоящия ни държавен глава – все пак иде реч за български държавник, макар и от Средновековието. Но по неведоми за електората причини това не се случи. Дали защото управляващото мнозинство реши да прави сечено на президента Росен Плевнелиев или защото той няма афинитет към подобни чествания е тайна на държавническото безхаберие, която комай не ни е и нужно вече да разбулваме. Достатъчно видими са последствията от него.

  Хиляда години след българската епопея в подножието на Беласица, страданието и жертвата на нашите предци ще почетат единствено председателят на БАН – акад. Стефан Воденичаров, който е заместник-председател на Националния инициативен комитет и акад. Васил Гюзелев, който оглавява Научния комитет за честванията – панихида в Петрич и скромни поклонения с венци на мемориала „Самуилова крепост” и при петричкото с. Скрът, където според народните легенди Василий ІІ ослепява пленените самуилови войници. Двама известни български учени ще измият лицето на цялата българска нация во главе с нейния държавен и политически елит.

  „Жалко е да го коментирам!?” – сподели акад. Воденичаров, а друг член на Националния комитет, който пожела анонимност, трудно прикри огорчението си: „Чувстваме се като сираци.” Едва ли в Европа има толкова нихилистично настроен държавен и политически елит, колкото е българският?! Как може да се очаква, че някой отговорно може да мисли и действа за настоящето и бъдещето на България, след като безотговорно зачертава миналото й?! В друга държава политическата криза едва ли би се отразила толкова пагубно дори върху едно национално честване. Проблемът на нас българите е, че се стремим такива чествания на всяка цена да бъдат оглавявани от някой овластен – иначе не се случват. Дребен, но показателен симптом колко недоразвито е гражданското ни общество…

  В тези възпоменания очебийно липсва иначе словоохотливия директор на Националния исторически музей (НИМ) Божидар Димитров. Безучастността му парадоксално контрастира на дългогодишните му медийни упражнения по темата:

  „Гърция трябва да ни върне костите на цар Самуил.”

  Както се знае през 70-те години на ХХ в. гръцкият учен Николаос Муцопулос открива при разкопки на средновековната базилика на о-в Св.Ахил в Малкото Преспанско езеро в Северозападна Гърция скелет, за който убедително твърди, че е на цар Самуил. На черепа са направени няколко гипсови отливки и по тях е възстановено лицето на покойника – една от тях е на известния български антрополог проф. Йордан Йорданов. Местонахождението на костите е известно само на техния откривател – а той, макар и голям приятел на България, не веднъж е заявил, че съдбата им е въпрос на политическа договорка между Атина и София. Божидар Димитров е най-отявленият привърженик на тезата, че Гърция трябва да даде тези кости на България и услужливо предлага размяна – тленните останки на Самуил срещу византийски ръкописи от манастири в Северна Гърция, които са спасени от наши войски през І световна война. Проблемът, първо е, че въпросните ръкописи не са притежание не на НИМ, а на Центъра за славяно-византийски проучвания „Акад. Иван Дуйчев” към Софийския университет – т.е. Б. Димитров едва ли има право да ги предлага за размяна, освен ако не иска да прави помен с чужда пита. Второ, разменянето на кости на един владетел срещу каквито и да било други исторически ценности в не-малка степен унизява националното ни достойнство. Става въпрос за тленни човешки останки, които християнският морал повелява да бъдат почетени подобаващо – т.е. да бъдат положени в костница или препогребани. И точно за това трябва да настоява България – след като Гърция претендира да е стожер на православието, да даде пример на християнско благочестие и да препогребе останките на цар Самуил, а ако й е невъзможно – да ги даде без уговорки на държавата, която е наследник на Самуилова България. Иначе разменянето им за византийските ръкописи ще изглежда като обмен между колекционери на антики – човешките кости, макар и исторически артефакт, не могат да бъдат приравнявани към коя и да е друга историческа ценност. В обратния случай това граничи с кощунство. Разбира се, митологизаторът на българската история Божидар Димитров няма подобни терзания. Той иска не само да размени костите на цар Самуил, но и да ги препогребе в църквата „Св. 40 мъченици” във Велико Търново. Което от историческа гледна точка е абсурд – Самуил няма нищо общо със столицата на второто българско царство, при все че Асеневци отстояват правото си върху българския престол и корона, позовавайки се на царската титла, която са носили Петър І и Самуил. „Св. 40 мъченици” обаче е подведомствена на НИМ и неговият директор Б.Димитров отдавна се стреми да превърне църквата в още по-посещаема туристическа атракция. Затова иска да превърне фамилната гробница на Иван Асен ІІ в „Пантеон на средновековните български царе” – тотална подмяна на историята, но за сметка на това – печеливша кауза, която изгражда национални митове, гради патриотарски имидж на автора и и най-вече – носи добра печалба от посетителите. Много по-близо до истината е известният историк от Великотърновския университет проф. Пламен Павлов, който не е в плен на партикуларизма. Той предлага костите на цар Самуил да бъдат препогребани в столицата – например в средновековните църкви „Св. Георги” или „Св. София”, защото носят спомена за Средец – един от важните градове на Самуилова България.

  Всъщност, ако трябва да се съхрани историческа достоверност и да се спази християнската традиция, костите на Самуил би следвало да бъда отново погребани там където са намерени – в базиликата на о-в „Св. Ахил”. Този акт задължително трябва да бъде съпроводен с поставянето на специална паметна плоча, че това е гробът на българския цар Самуил. Сега пред базиликата има само една туристическа информационна табела, която на гръцки и английски упоменава, че храмът е строен от цар Самуил от България – сякаш е изпратил дарение за църковния градеж, а земите, в които е издигната базиликата, нямат нищо общо с държавата му – макар, че точно тук е била столицата й. За това няма и дума. Както и че в същата църква се намира неговият гроб. Типично гръцко получетене на историята. Разбира се препогребването на самуиловите кости и подобаващото обозначаване на неговия гроб на о-в ”Св.Ахил” е твърде тежка задача за нефелната българска дипломация, но каквито и да са усилията, те ще си струват. Това е най-печелившата стратегия за българската кауза и по отношение на Гърция, и по отношение на Македония – на гръцка територия и само на няколко километра от гръцко-македонската граница да има паметен знак, че там е погребан български цар! Естествено, Божидар Димитров няма интерес да отстоява подобна идея – тя няма да му донесе никаква печалба, а и неминуемо ще го скара с Гърция. Може би ще се окаже верен слухът сред историческата гилдия, че основните спонсори на археологическите разкопките в родния град на Б. Димитров – Созопол – са от южната ни съседка. Ако анализираме патриотизмът на директора на НИМ, няма начин да не видим, че той се гради основно върху антимакедонизма, но никога – върху антигърцизма. Та след всичко това, може би отсъствието на големия патриот Б.Димитров във възпоменанията на Беласица изглежда обяснимо?!

  По всичко личи, че след провала на честванията на 1000-годишнината от битката при с. Ключ е на път да се провали и 1000-годишнината от смъртта на цар Самуил. Тя за съжаление се навършва на 6-ти октомври. Горкият ни владетел, няма късмет – откъде да знае, че 1000 години по-късно това ще е първият ден след парламентарните избори и на малцина в България ще им е до възпоменаване на неговата памет. Да беше получил апоплектичен удар и да се беше споминал по друго време. Излиза, че

  всички възпоменания на Самуил ще паднат в жертва на съвременната политическа злободневност
  
  – в представите на политиците и техните пи-ари едно национално честване очевидно не носи предизборни активи. И слава Богу! Иначе още от вчера горите около мемориала „Самуилова крепост” да са огласени от предизборни митинги, а край Беласица да се струпа стълпотворение от кандидат-депутати – по-многобройно от двете армии, които са се сражавали по тези места преди 1000 години. Ако някой, алчен за власт доморасъл политик или държавник остава апатичен към националната ни памет, защото ние, редовите българи, които също сме носители на тази памет, трябва да му позволяваме да безобразничи с нея? Или може би все още не сме достигнали интелектуалната висота на нация, която се гордее не само със своите триумфи, но има мъдростта да почита и пораженията си?! За да не се уподобим съвсем на безродниците и безхаберниците, които все си избираме да ни управляват.

  Нека днес запалим по една свещ в памет на Самуил и неговите войници – колкото и банално да звучи, те са умирали в името на държава, която и тогава се е наричала България…

   

• Нов успех на Здравка Евтимова в САЩ, Австралия и Китай

  Здравка Евтимова е между най-безспорните ни имена в съвременната проза. Наскоро тя ни зарадва с нови публикации в чужбина – три нейни разказа се появиха в САЩ и Канада.Но и лятото на 2014 г. за българката се е оказва повече от успешно – авторитетни литературни издания в САЩ, Австралия и Китай публикуваха други нейни творби.

  В САЩ е преведен разказа й „Аз съм у дома“, излязъл в сп. „Per Contra“, а сп. „Westerly“, издавано от университета на Западна Австралия, е публикувало „Щастието е просто нещо“. В Пекин са предпочели сюжета на „Свири“, отпечатан в сп. „Йин Лин“, най-престижното китайско издание за световна проза.

  През юни т.г. Евтимова получи покана от Европейския икономически и социален комитет към ЕС да гостува на културната инициатива „Déjeuneurs littéraires“. Известната българска писателка е чела в Брюксел пред академична читателска публика. За тази инициатива са били поканени само четирима автори от всичките 28 страни членки на ЕС.

  Друг разказ на Здравка Евтимова, озаглавен „Кръв от къртица“, спечели награда за цялостно произведение на конкурса „Наджи Нааман“ в ливанската столица Бейрут. В конкурса са участвали 1632 автори от 56 страни.

  Българката спечели доверието и на атинското издателство „Параксенес Мерес“, което застана зад сборника й с разкази „Безкраен юли“. А британското издателство „Sкrev Рress“ за трети път пусна нейна книга. Преди „Невъзможно синьо“, на Острова излязоха „Горчиво небе“ (2003) и „Госпожица Даниела“ (2007).

  Здравка Евтимова е родена на 24 юли 1959 г. в Перник. Завършила е английска филология. Позната е като майстор на късия разказ, публикувана е в 30 страни, носител е на национални и международни награди. Секретар е на българския ПЕН-клуб. Живее в Перник. Има три деца. Печелила е няколко писателски стипендии за престой в Швейцария, САЩ (двукратно) и Китай.

  Източник: „Факел“
  

• Още за тайните полети на ЦРУ в Полша и… България

  Европейският съд по правата на човека осъди най-верния сателит на Съединените щати и член на евросъюза Полша, във връзка с оказаното сътрудничество на страната и позволението ЦРУ да изгради тайни затвори на нейна територия. На 24 юли Полша беше намерена за виновна за оказването на сътрудничество на американското Централно разузнавателно управление при незаконен трансфер на затворници и въвеждането им в американски таен затвор на полска територия, известен като „черното място“.

  Интересно е, че България също е сътрудничела на американските служби. Тази програма действа от 2001 година. Тригодишното проучване на Съвета за икономически и социални изследвания, финансирано от британското правителство, е анализирало хиляди архивни записи от самолетни полети, информация от съдебни дела, финансови отчети и други документи за повече от 11 000 излитания и кацания на разузнавателни самолети.

  България фигурира в един полет, който е бил извършен на 23 май 2005 година. Самолетът на ЦРУ е кацнал на софийското летище от Исландия и часове по-късно е излетял за Дубай.

  Полетът от 23 май 2005 година, за който София е междинна спирка, е част от маршрут на самолет на ЦРУ, започнал от гражданско летище във Вирджиния, преминал през Исландия и кацнал у нас. Именно в българската столица полетът се окачествява от експертите като “подозрителен”, което означава, че има голяма вероятност тук да е качен “пътник” на ЦРУ. От София самолетът излита за Дубай, продължава за Афганистан, после за Йордания.

  Американската “Програма за извънредно транспортиране” е започната от ЦРУ само месец след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон на 11 септември 2001 година. Задържаните се прехвърлят в държави от Арабския свят, където им се прилагат т.нар. “засилени методи за разпит”. Те са незаконни в Америка, защото, според местни политици и магистрати, се равняват на изтезание.

  През декември 2011-ва разследване на Асошиейтед прес и ARD разкри таен затвор на ЦРУ в подземия в центъра на румънската столица Букурещ. Според проучването най-малко още един полет, ръководен от ЦРУ, е минавал през София, въпреки че няма данни той да е превозвал “неволно присъстващи” пътници. Той се е осъществил ден по-късно от друг самолет и е бил етап от друга обстойна обиколка на Европа, Северна Америка и Близкия Изток.

  Източник: Аlterinformation.wordpress.com
  

  .

• Ислямският халифат на ИДИЛ и Армения

  Хайкануш Алоян,

  MediaMax (Армения)

  

  На 29 юни започна свещеният празник на мюсюлманите Рамадан. Същият ден, радикалната ислямска групировка „Ислямска държава в Ирак и Леванта” обяви окупираните от нея територии в Сирия и Ирак за халифат. Водачът на ислямската терористична групировка, а сега вече – халиф, Абу Бакр ал Багдади, призовава бойците да продължават джихада срещу неверниците. Ръководителите на военната структура обявиха и новото име на своята групировка – „Ислямска държава”.

  От Ирак до Армения е само 300 км, следователно присъствието на ислямски халифат в наше съседство ни кара да се замислим. Особено, ако имаме предвид, че новосъздалият се халифат увеличава границите си и се занимава с нефтен бизнес, за сметка на което се увеличава и броят на членовете му, както и влиянието му в региона.

  Групировката дори е публикувала карти, където са представени целите на ислямистите. Тази радикална структура възнамерява да възстанови някогашния арабски халифат и неговите граници. Ислямският халифат, с днешните си граници, граничи на север с Турция, Иракски Кюрдистан и северните райони на Сирия.

  Да припомня, че в Сирия тази структура е една от най-бързо реагиращите, засилваща се и много жестока. Особена интересна е личността на един от командирите на групировката, Абу Умар аш-Шишани. Преди да говоря за личността му, искам да отбележа, че в един от най-популярните сайтове на Русия се казва, че той е участвал в Карабахската война, където е бил ранен в крака. Но арабистът Саргис Григорян отбеляза, че Абу Умар аш-Шишани е всъщност Таркан Батриашвили, роден в едно село в каньона Панкис в Грузия, по националност кист (етническа чеченска група). Последният няма дори 30 години, следователно, не може да е участвал в Карабахската война. Но е участвал в грузинско-руската война, бил е разузнавач, планирал е и осъществил военни операции, които сега успешно прилага в Сирия и Ирак.

  Присъствието на Ислямския халифат редом до нас (авторът има предвид разбира се Армения – бел.ред.) предизвика притеснение по няколко причини. В Средния Изток, в следствие на кървавата Арабска пролет за мюсюлманското население, което освен това е много бедно, ислямската групировка, която държи в ръцете си нефтения бизнес, става много привлекателна, затова редовете й ще се увеличат, а доколко страшни ще са последствията от това, остава само да гадаем …

  Другото притеснение и най-важен фактор са рускоезичните групи в тази групировка от бившият СССР, които на по-късен етап могат да разиграят същото сценарий в нашия регион, с цел да създадат ислямски халифат в Кавказ. Ярък пример за това са Абу Умар и други Ал Шишмани (шишмани на арабски означава чеченец), които са известни с влиянието си в различни терористични групировки.

  Съседните на Армения страни също внасят безпокойство за нас. Грузия, която има финансова зависимост от Азербайджан и Турция, и където с пълна сила върви турцизацията, едва ли ще избегне съдбата, която застрашава Азербайджан. Не е тайна, че Азербайджан е транзитна за терористите държава. Терористичните групировки дори имат свои офиси в Баку. Цялата международна общност знае, че Турция оказва финансова и военна помощ на терористичните групировки, и че в страната има специално подготвителни лагери за тези групировки, и също е транзитна държава за терористите. Тези три страни могат да станат нови центрове за снабдяване на „джихадисти” към ислямската терористична групировка, примери за които вече имаме.

  Другото притеснение за нас е аспектът в отношенията между Армения и Русия. Армения се счита за военен съюзник на Русия, нещо, което Русия понякога забравя (продава мощна военна техника на Азербайджан и нарича това бизнес). А терористите от ислямските групировки, които са от бившият СССР, обикновено имат антируски настроения и всяко русофилско проявление приемат като вражеско. Получава се така, че Азербайджан и Турция могат да използват тези антируски настроения в борбата срещу Армения, понеже Армения е известна като проруска държава.

  Русия продължава да продава мощна военна техника на Азербайджан, пренебрегвайки интересите на своя стратегически съюзник – Армения. Фактически „братските” отношения между Азербайджан и Русия силно подтискат всякакви съмнения на руските власти, че при нужда малкият брат на прозападната Турция ще предостави същите руски оръжия на чеченски, ингушски, казахски, узбекски и други терористични групировки от бившия СССР, които биха създали Кавказки ислямски халифат, където Турция и Азербайджан ще имат своите интереси. Ислямистите от бившия СССР отдавна мечтаят да създадат Кавказки ислямски халифат. Дали същите руски оръжия няма да бъде използвани срещу Русия, за да се промени сегашната карта на Русия?

  Остава да се надяваме, че за да увеличат своето влияние в нефтения бизнес, ислямските терористични групировки ще започнат да се избиват помежду си, а в Ирак, Турция и Сирия кюрдският фактор ще изиграе решителна роля, за да обуздае апетита им.

   

  Превод от арменски: Нерсес Кетикян

  Gantegh.agbubulgaria.org
  

• Партиите пак ги удари хормонът

  Валери Найденов, в. „24 часа“

  .

  

  Интересно живеят българските партии – много ми напомнят разширеното семейство на Алисия, Николета, Валери Божинов и Ники Михайлов. Ту първата е с третия, ту втората е с четвъртия и обратното. Защо просто не се вземат в едно семейство и не заживеят всички заедно, коалирайки от време на време по някоя Златка?

  На думи партиите са се хванали за шиите, но под юргана правят двугърбото животно. Просто всяка вечер преспиват в различни конфигурации и различни стаи. При тях широката коалиция отдавна е публична тайна, остава само да я обявят и да си връчат халките.

  Сега за пореден път партиите си размениха партньорите. ГЕРБ, който за нищо на света нямаше повече да влиза в пленарната зала, утре ще влезе, за да изгласува още заеми, макар че само преди 2-3 седмици бе готов да умре на барикадата, но да не товари внуците с още дългове. Станишев, който се целуваше с Местан на Орлов мост, сега е люто обиден и на него, и на Орешарски, който до вчера нямаше да актуализира бюджета, но днес ще го актуализира.

  И всички са си обидени, всички разменят партньорите.

  Точно както Алисия беше обидена на моя адаш Валери, с когото имаме нещо много общо – и двамата избягваме да играем футбол.

  Затова пък ДПС, което преди 1-2 месеца се бореше „да отстрани мафията от политиката“, сега влезе в крачка с Бойко Борисов и с президента Плевнелиев.

  Сега е пич, а беше импич. Миналата година КТБ бе банката на Доган и Пеевски – сега е банката, която Костов спасява от Доган и Пеевски. А, и кръгът „Капитал“ се обяви срещу Костов. Не бих се учудил, ако утре Прокопиев се запише в компартията на Чакъров, който вече е социалдемократ.

  Същата бърза размяна на партньорите се забелязва и при маргиналните партии. Например НФСБ, която за евроизборите се бе сгодила със Слави Бинев, Найджъл Фарадж и британския консерватизъм, сега неочаквано минава под венчилото с ВМРО. То пък скоропостижно развали хубавия брак с ББЦ и Бареков, от който проплакаха две невръстни брюкселски мандатчета. Радан Кънев начело на РБ се дърпа гнусливо от своя неизбежен годеник – Бойко Борисов. Но ние знаем, че тези, които най-много се дърпат, най-страстно скачат в обятията. Отдавна съм забелязал, че когато една девойка започне да говори какъв простак е еди-кой си и че не може да му се вярва, значи е на косъм от удоволствието.

  Ако на някой политик можеше да се вярва, нали нямаше да е в политиката, господа реформатори! Питайте своите присъдружници. Само Сидеров засега стои парясан, но това е, защото „Атака“ свикна да танцува сама по нощите и чак след първи петли да се включи коварно за трънгъл.

  Затова нереформираното подсъзнание на репортерките ги нарече „златен пръст“. Мълви се, че имало и „златен език“, но той се държи с тях надменно и ги мачка със синтаксис. Говорейки за подсъзнанието на репортерките, какво се крие зад неизбежния им въпрос: „С кого ще се коалирате“?

  Но ако се абстрахираме от жълтите клюки коя партия с кого е преспала, ще видим, че политиката винаги е същата. Плоският данък си е плосък данък, непоклатим като планината Витоша. Енергийните проекти нямат спиране, реакторите се трупат ли, трупат и все ги няма ли, няма. Чуждите монополи все повече завладяват и източват, бедните стават все по-бедни, а ромите все по-бунтовни. И няма такова управление, при което Кристалина да не е идеалната еврокомисарка.

  Която партия сътвори нещо ужким „ляво“, тя го завещава на следващата, да си троши главата. Кой например ще връща данъка на най-бедните догодина със задна дата, което бе главната социална реформа при Орешарски? Очевидно ГЕРБ. Това не пречи на Станишев да го отчете като триумф на червената политика.

  Футболистите не стигат чак дотам – не съм чувал Божинов да се хвали със сатисфакцията, която Михайлов тепърва ще достави на Алисия. По същия начин през 2009 г. БСП завеща на ГЕРБ да реализира нейния най-велик пропаганден успех – вдигането на пенсиите. Сега завещава и “Южен поток”, и седмия реактор в Козлодуй, и въпроса “Кой”.

  Предаването на щафетата продължава вече 25 години. Виденов подари на Костов масовата приватизация и ремедетата, СДС и Филип Димитров завещаха на България Желю Желев и Любен Беров, които после се оказаха комунисти. Но пък Беров бе автор на икономическата програма на СДС, която му бе завещана от Луканов, а той я наследи от Живков. Да го бяха оставили сам да си я изпълнява, сигурно щеше да се справи по-добре.

  След четвърт век плавна политическа наследственост, ясно защо в България няма данък наследство. Де факто управлява една и съща широка коалиция. Даже не е коалиция, а една и съща партия, едно и също разширено матриархално семейство. Самата дума “партия” означава нещо отделно. Но щом политиката е една и съща, значи в България по принцип изобщо няма партии. Една единна и коалиционна партия не е партия, а майка за малцина и мащеха за мнозинството.

  Добрата новина е, че вчера партията майка пак пое курс към решителна промяна. Лошата е, че това пак ще става отгоре надолу – сменящият себе си лидер дава указания на своето обкръжение да се самообнови и да започне да мисли поновому. Все едно Николай Втори лично да оглави Октомврийската революция. Или Чирков сам да се оперира от сърце.

  В България една партия се променя, само ако премине в отвъдното. Това е така, защото пропорционалните избори гарантирано я превръщат в затворена бюрократична пирамида и я херметизират като водоустойчив часовник “Ролекс”. В пирамидата по-ниските чинове са дресирани да чакат указанията отгоре и да гледат лидера с възхищение и любов. Станишев не лъже, когато казва: “Тръгвам си от БСП много богат с доверието и обичта на огромен брой хора… най-скъпите неща, които съм получавал, са неща, плетени от симпатизанти…” За чорапи ли говори, или за пуловери? Факт е, който не гледа към началството с любов и не му оплете поне една шапка, бързо отпада от йерархията. Нерон също е гледан с възхищение от своите придворни. А Ф. Д. направо бе боготворен.

  Затова най-тъпият лозунг при подобни партийни кризи е “да се вслушаме в низовите организации”, в обикновените членове. Питайте СДС – колкото повече се вслушваше, толкова повече се зомбираше. А когато започна да си избира пряко председателя, предаде Богу дух.

  Твърдият електорат е най-лошият съветник, защото той винаги е див сектант. И винаги лепи етикети на чуждите. А низовият партиен активист чака служба в общината. Ако не му я дадеш, започва да ръмжи. Ако му я дадеш, трябва да уволниш някого и цяло село те мрази. Така че на 1 влюбен поглед поне 10 хил. се чудят как да ти спукат гумите.

  Бих казал, че в тази обстановка Бойко Борисов се държи по-адекватно – мачка актива си, гони го при първия гаф и народът ръкопляска. И никой не може да го обвини, че разчита на колективната партийна мъдрост. Винаги: аз, аз, аз. Защо тогава оцелява чудодейно?

  Добре, какво тогава може наистина да промени и да спаси БСП и блудните български партии? 1000 пъти съм писал – спасението ще дойде тогава, когато народът започне пряко да избира лидерите. Това става само чрез чистата и свята мажоритарна избирателна система. Ако те хареса мнозинството в района, няма значение дали те харесва партийният натегач. Но ако се правиш на ляв, а завиеш на дясно, няма как да те харесат.

  Затова партиите в Англия живеят по 100 и повече години, а у нас умират след десетина. Ще кажете, че БСП е столетница. Това не е вярно, разбира се. БСП скоро ще навърши зорлем 25 години, от които поне 20 доизносва гащите на БКП. Кога ще изчезне – не знам, но засега тенденцията е към отмиране и никакви конгреси на опитомения актив няма да я спасят.

  Да се готвят ГЕРБ и ДПС. Този коловоз вече свърши.

   

• От КТБ излизаха политици и синдикалисти с издути джобове

  

  Реалното състояние на банката (КТБ – б.р.) го знаят само изпълнителните директори, главната счетоводителка и мажоритарният собственик Цветан Василев. Другите, които задължително трябваше да знаят това по закон, са членовете на УС на БНБ. Смятам, че някои от тях, които са отлични професионалисти и доказано морални хора, са били или съзнателно заблуждавани, или не им е казвана цялата истина за кредитния портфейл и депозитната дейност на КТБ.

  Това заявява в интервю за  в. „Преса” бившият изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка (2005 – 2008) Любомир Весов. По думите му от събитията, които настъпиха, от изявленията на Искров, че подкрепа в настоящия момент за КТБ от страна на държавата би представлявало „пълнене на каца без дъно“, той не е далече от мисълта, че управление „Банков надзор“ на БНБ в изминалите няколко години не е получавало коректна информация, не са извършвани редовни надзорни инспекции на място в КТБ или ако са извършвани такива, им е представяна неистинска информация. Това обаче е проблем на ресорния подуправител и на управителя на БНБ.

  Весов казва още, че е участвал в няколко пресконференции, на които е говорил за държавните пари в търговските банки, но само един журналист, тогава в малка телевизия, се заинтересувал какви са проблемите в тази банка, на какво се дължат, какви са политическите обвързаности, какъв е рискът за държавата и вложителите.

  „Нито БНБ, нито държавните органи, каквото и да разбирате под това, реагираха. Напротив – в една определена телевизия бях характеризиран като човек, който нищо не разбира от финанси и банки и затова не трябва да ми се обръща никакво внимание и да не ми се дава възможност да работя повече в банка. Атаките срещу мен и семейството ми се ожесточиха, включително с ресурса на същата тази държава. Знаете ли какво е тотално подслушване на лични телефони, следене на електронната поща, външно наблюдение? Когато искаш да се запази държавният интерес, в частност парите на държавните дружества, на теб да гледат като на заплаха за същата тази държава”, споделя оше финансистът.

  „Ако бяха застанали журналисти пред банката, щяха да установят кога и защо едни и същи политици, синдикални дейци и ръководители на държавни ведомства и фирми с преобладаващо държавно участие посещават КТБ, както и с кого от ръководството на банката се срещат. Може би щяха да установят, че по едно и също време всеки месец някои хора излизат от институцията с издутини по саката, които са нямали на влизане. Или пък носят особени фирмени чантички в ръцете”, разказва Любомир Весов.

  По думите му при така изнесената информация можем да се питаме колко коректни са годишните счетоводни отчети на КТБ, кой е заверявал балансите през тези години, къде са били БНБ и КФН, данъчната администрация и още много други.

  По отношение на вината на главната касиерка и счетоводителката, той казва: „Всеки носи отговорност за това, което е вършил или не е при изпълняване на служебните си задължения. Ако не са били съгласни да изпълняват нечии незаконосъобразни заповеди, е можело да откажат да ги изпълняват, като това си има своята цена. Въпросът обаче трябва да е с подвъпроси – къде е бил и какво е проверявал вътрешният контрол в банката, къде са били и какво са правили изпълнителните директори. Да, определено тези служителки имат вина, но не са сами в това им деяние”.

  Попитан как оценява поведението на мажоритарния собственик Цветан Василев, бившият изпълнителен дирeктор отговаря: „Много е лесно да се бие един паднал, ако щете пропаднал и провалил се човек. Сигурно много го боли. Ако той през годините се беше държал малко по-човешки с хората, сигурно щеше да срещне и съчувствие. Псевдохристиянските му добродетели могат да се коментират с народната мъдрост „Не ме гледай какво върша, слушай ме какво говоря“. Единственото, което ще коментирам, е, че той се държи като последния страхливец, но това не е ново за тези, които го познават. И както съм казвал, от всички пътища към целта той избра неморалния”.

  Според него не е възможно да изчезнат документи за кредити за над 3,5 млрд. лв. И дори да има някакви липси в документацията, това няма да спаси никого, ако си мисли, че няма следи на различни места и някой няма да си върне кредита.

  „Не знам колко пъти е проверявана КТБ в годините, но при този прекомерен ръст на увеличаване на активите в сравнение с другите добре работещи банки в България при слаба икономика, при кредитиране на отрасли в застой, при свръхконцентрация на средства на държавата и на такива на фирми с преобладаващо държавно участие, при непазарни лихви по депозитите (заради което Мoody’s понижи рейтинга на банката през септември миналата година) червената лампа в БНБ е трябвало не да мига, а да свети непрекъснато и да се пръсне оглушително от високото напрежение много по-рано”, посочва още Весов.

  Попитан дали е вярно, че през годините банката е издала дебитни карти без лимит на определени лица, финансистът казва: „Не мога да отговоря на този въпрос, тъй като до времето, когато аз съм бил в банката, е нямало такава практика. А като мнение, ако лицата са перфектни клиенти, с познат бизнес, доказан в годините, с доказани финансови възможности и морал, не бих отказал такъв инструмент да им бъде предоставен в определени граници, съобразен с предишните условности. Но пък съвсем безлимитен?! Знаете ли какво значи това? А пределно ясният ви под въпрос – ако има такива случаи с политици, макар и с лимитирани карти, но с висок плафон, смятам, че става въпрос за чиста проба корупция”.

  Източник: bpost.bg

• Може ли новият Борисов да е различен от стария?

  Отговорът е много прост, но не го търсим там, където трябва

   .

  Иван Бедров, Сlubz.bg

  

  Трудно е човек да изпитва пълно доверие към данните от социологическите проучвания, особено когато част от авторите им от години предпочитат повече да са дистрибутори на опорни точки. И все пак, всички данни показват, че ГЕРБ е първа политическа сила и никоя друга не се опитва дори да застраши лидерството й. Това прави и не малка вероятността Бойко Борисов отново да ни се случи/да бъде избран за министър-председател.

  Точно тук е разликата – ако сме настроени, че вторият мандат на Борисов просто ни постига без наше участие, то няма никаква причина той да е с нещо по-добър от първия. Дори напротив. Но ако посъбуденото гражданско чувство не заспи отново, тогава въпросът не е дали Борисов ще бъде добър или лош, а дали гражданите ще му разрешат да бъде „още от същото“.

  Точки. И опорни, и наивни

  Чета какво пишат умни хора в социалните мрежи, опитвам се да следя изявите и в традиционните медии. И откроих две популярни оценки за ситуацията – след оставката на Пламен Орешарски и преди поредната победа на Бойко Борисов.

  – Най-корумпираното и най-вредно правителство, което България е имала досега, си отива. Комунистите (както често наричат БСП) винаги довеждат страната до катастрофа. Червените носят най-голямата вина за провала. Всички други са по-добри и е важно да намерят съгласие, за да извадят България от кризата. Трудното мина. Народът победи!

  – Протестиращите докараха ГЕРБ отново на власт. Демонстрираха срещу Пламен Орешарски, когато поиска актуализация на бюджета преди година, не демонстрират срещу Пламен Орешарски, когато поиска актуализация на бюджета сега. Питаха #Кой предложи Пеевски, когато депутатът от ДПС бе избран за шеф на ДАНС, а сега не питат #Кой е новият партньор на Бойко Борисов, когато ГЕРБ и ДПС изведнъж заработиха в синхрон.

  Най-меката оценка за този тип коментари е, че са крайно наивни. Нито целта за открито и отговорно управление вече е постигната, нито протестиращите от улиците връщат Бойко Борисов на власт. И едната, и другата теза говорят за много ниска самооценка на авторите си – че вярват в етикети, че не вярват нещо да зависи от тях, че не биха направили нещо сами, но биха мрънкали срещу всяко чуждо действие.

  Разбира се, че най-добрият вариант е Ангела Меркел да се кандидатира на българските избори, да й дадем доверието си и да легнем да чакаме „да ни оправи“. Също добър вариант е активните граждани сами да си произведат политическо представителство – достатъчно мощно, за да може да задава посока. Но понеже нито едното, нито другото се задава на хоризонта, по-разумно е да видим с какво можем да повлияем на управлението, което и да е то.

  Точки. Този път за натиск

  Активното малцинство, което има чувствителност към спазването на правилата и приличието в политиката, никога не печели избори. То затова е и малцинство. Два са изборите пред него – или да мрънка как „простаците са мнозинство и винаги избират простаци“, или да се опита реално да влияе на управлението. Последните години показаха как активните граждани могат да влияят на политиката всекидневно, а не само с гласуването или негласуването си веднъж на четири години.

  Протестиращите не спряха да питат #Кой, за да разкрият модела на узурпиране на властта от една икономико-политико-медийна групировка. В разговора се включваха все повече хора, част от медиите вече не можеха да заобикалят въпроса, политиците трябваше да дават отговори. Това оголи схемата, повиши напрежението в управляващата конструкция и буквално срина БСП. Да гледаш на загубата на БСП на евроизборите и на скандала Василев-Пеевски като на изолирани явления, също е наивно. Те са част от поредицата. Ако днес БСП отново е в нокдаун, сериозна част от заслугата е на активните граждани.

  В следващите месеци и години медиите могат да запазят завоюваните през последната година територии, могат и да ги отстъпят. Ако задкулисната роля на Делян Пеевски в политиката, бизнеса и медиите остане сред най-обсъжданите теми, то всяка власт би внимавала с общуването с него. Това няма да бъде достатъчно за скъсване на всички връзки, затова написах, че „би внимавала“. Ако организациите на бизнеса продължат да поставят публично въпроса за ролята на #Кой в разпределянето на обществените поръчки, то всяка власт би внимавала и в тази посока. Ако гражданите продължат да казват #нямадаплатим на всеки опит за замитане на следите от черната дупка КТБ, независимо коя власт се опитва да го направи, то наистина #нямадаплатим. Ако магистрати, бизнесмени и т.нар. обикновени граждани започнат да притискат правосъдната система и да настояват политиците да предложат решение, то и своеволията в тази сфера могат да намалеят. И още много Ако-та.

  Нито една партия не може да издържи на масиран граждански натиск, осъществяван от отделни популярни лица, от медиите, от бизнес организациите, от групи хора на улицата… ДПС е единствената партия, имунизирана срещу подобна съпротива, но причините за това са тема за отделен анализ. Затова сега въпросът не е дали Борисов може да бъде различен от Борисов, а дали гражданите ще имат желанието и енергията да продължат да оказват натиск върху управлението. Дори и то да е на Бойко Борисов. Защото цената на контрауправлението е прекалено висока. Питайте на „Позитано“.

  Затова и отговорът на въпроса от заглавието е следният: Ако се успим отново, със сигурност ще се събудим там, където не искаме да сме.

   

• Мълнии поразиха хора на плаж в Лос Анджелис

  Един човек загина и най-малко осем бяха ранени от мълнии в рядко срещана гръмотевична буря на плажа „Винъс“ в Лос Анджелис, съобщи Ройтерс. Говорителят по пожарите Катрин Мейн заяви, че 13 души са получили медицинска помощ вчера, след като ги е ударила мълния.

  Четирима от тях са получили медицинска помощ още на плажа, а останалите са били отведени в болница. 20-годишен мъж, откаран в болница „Марина дел рей“, по-късно е починал. Още един човек е в критично състояние, каза Мейн и допълни, че сред пострадалите има 15-годишно дете.

  Редкият инцидент става по време на изолирана гръмотевична буря в района. Свидетели описват пред „Лос Анджелис таймс“ сцени на паника, когато небето потъмнява и мълниите го прорязват, придружени малко след това от гръмотевици и дъжд.

  „Можеше да се чуе как всички крещят”, разказва жена пред вестника. Роджър Дейвис, цитиран от изданието, описва как къщата му се разклатила и после чул „експлозии”.

  Източник:  Mediapool

• К. Пенчев: НОИ хвърля пенсиите на 6000 души през прозореца

  Националният осигурителен институт чака пенсионерите да бъдат активни, сякаш не знае, че Корпоративна търговска банка има проблем, каза омбудсманът на Р. България в предаването „Здравей, България“ по Нова ТВ
  

   

  

  .
  „6000 души получават чрез КТБ своите пенсии. За мен това е необяснимо от страна на елементарната човешка логика. Политиката на НОИ е много интересна. На страницата на института в интернет се казва, че всеки може да промени сметката си в друга банка или да получава парите в пощенски клон. И НОИ чакат активни да бъдат пенсионерите”.

  .
  Това заяви за „Здравей, България” националният омбудсман Константин Пенчев във връзка с жалбите, които получава от граждани.  

  Според омбудсмана ситуацията е следната:

  „Аз знам, че ви хвърлям пенсията през прозореца, но може и да ви уцеля джоба. Ако не го – не нося отговорност. Ако падне на улицата и някой друг я вземе, аз съм си свършил работата, защото вие не сте ми казали „не я хвърляй през прозореца, а ми я дай по друг начин”.

  „НОИ и цялата държава не знае, че КТБ има проблем. Това е безобразие. Това е пар екселанс чиновническо бездушие. Това е безхаберие и мързел”, категоричен бе Константин Пенчев.

  Според него за два дни 4000-те хиляди служители на НОИ са можели да прозвънят по телефона на всички засегнати пенсионери. Ако трябваше да им задържат парите в НОИ, заяви Константин Пенчев и посочи, че се наливат пари в една дупка, с която не е ясно какво ще стане.

  „По закон може да има квестура три месеца плюс още три. На нас ни се обяснява, че шест месеца сме в безвремие. Ние не знаем шест месеца какво се случва с КТБ, със служителите и техните пари, някои от които имат нужда от тези пари. И ако след шест месеца разберем, че дупката е толкова голяма, че не може да бъде запълнена, тръгваме към несъстоятелност. Но не на мен тези неща”, решително заяви омбудсманът.

  Според него дори и казусът с КТБ да е сложен, тези неща са неотложни и трябва да се решат:

  „Има ли гарантирани влогове до 100 хиляди – имаме. Аз няма да чакам седем месеца някой да се наумува дали тази банка ще се фалира, или не. Винаги при желание от страна на чиновници и институции може да се свърши работа. Законът не забранява нищо, винаги може да се намери една гъвкава система.”

  * Целият разговор с националния омбудсман Константин Пенчев в ‘Здравей, България” можете да видите във видеото на Нова ТВ (чрез клик върху стрелката в началото на материала).

  .

• Моника Станишева с 20 милиона печалба от пиар

  Материал на Биволъ

  .

  

  Фирмата на Моника Йосифова – Станишева „Актив Груп“ ЕООД има солидни приходи от ПР и реклама през периода 2007-2012 г. Данните от Търговския регистър са следните:

  2007 – 3 991 000 лв.

  2008 – 6 039 000 лв.

  2009 – 4 620 000 лв.

  2010 – 2 176 000 лв.

  2011 – 2 141 000 лв.

  2012 – 1 513 000 лв.

  Общо за 6 финансови години – 20 480 000 лв. (словом – двадесет милиона, 480 хиляди лева).

  В портфолиото на „Актив Груп“ са основно държавни институции, за чийто имидж фирмата се грижи. Фирмата е забъркана и в скандала с австрийския лобист Хохегер, осъден в Австрия, за който имаше парламентарно разследване и в България.

  Миналата година Биволъ разкри, че фирмата, която има офис и в Брюксел, е получила и грант от 60 000 евро от Европейския парламент. Срещу тези пари е направено не твърде много – инсталиран е сайт с безплатен софтуер и е организирана изложба за детски рисунки. Биволъ зададе също така въпроса дали няма конфликт на интереси във факта, че съпругът на Моника Йосифова е шеф на ПЕС.

  От Дирекция „Комуникации“ на Европарламента отговориха, че не виждат конфликт на интереси. Те предоставиха и декларацията, подписана от Моника Йосифова, че не се намира в конфликт на интереси. Европарламентаристи от десницата бяха на друго мнение и зададоха същия въпрос на председателя на ЕП Мартин Шулц. В пленарната зала на ЕП се чуха думите, че „това мирише на възползване“. Шулц и до момента не е дал отговор.

  След дълга кореспонденция с Европарламента, Биволъ така и не получи финансовите документи за гранта, тъй като според Дирекция „Комуникации“ те били фирмена тайна. Моника Йосифова обаче върна получения аванс от 30 000 евро и се отказа от проекта да популяризира европейските избори.

  Натиск над медиите и цензура на „Грантгейт“

  Публикацията на Биволъ за скандалния грант от октомври 2013 г. беше премълчана от всички български медии, с изключение на Mediapool, „Капитал“ и агенция ПИК.

  Постигнатият ефект обаче беше точно обратният – от случая се заинтересуваха европейските медии, както личи от публикация на Шпигел, която, макар и със закъснение, получи широко отразяване.

  Междувременно от документи, изтекли в БСП-лийкс, стана ясно, че още през 2009 г. Моника Йосифова е имала активна политическа роля в БСП, като е оркестрирала политически медийни кампании в полза на партията.

  Сюжетът с гранта на „Актив Груп“ очевидно е бил твърде притеснителен за българските социалисти и лично за Сергей Станишев. Споменаването на трудностите да се получи публична информация именно за този грант стана причина журналистите на Биволъ да бъдат цензурирани в Съвета на Европа.

  Дали новото амплоа на Станишев като евродепутат разкрива и нови възможности за бизнеса на Моника Станишева, предстои да узнаем. Биволъ ще продължава да следи внимателно обществените поръчки и грантове, спечелени от фирмата „Актив груп“.

   

• Астрофизик от НАСА и още трима учени – по следите на древна цивилизация в Родопите

  Материал на в. „Дневник“

  .

  

  Преди 8000 години земите, които сега обитаваме, са били дом на древен народ и култура от времето преди траките с необикновени познания за Космоса и звездите.

  Цивилизацията, която не е познавала оръжието и в един миг просто изчезва без следа, се превръща в обект на изследване от специална международна експедиция сред каменните светилища и обсерватории в Родопите, която ще се опита да „разчете“ и знаците, оставени от тях в праисторическите светилища като Баленташ, Татул и Харман Кая.

  Проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН, археоастраномът Робърт Бовал, геологът д-р Робърт Шок и астрофизикът от НАСА Томас Брофи са част от международнaта експедиция, която ще изследва следи от цивилизацията, населявала българските земи преди траките, в района на Източните Родопи.

  През 2013 г. БНТ прави документален филм с Робърт Бовал – автор на едни от най-големите бестселъри в областта на египтологията и по-конкретно въпросите, касаещи възрастта и значението на пирамидите в Гиза и тяхната връзка с космологията, вярванията и познанията на древните хора за Вселената. Неговите книги разтърсват научните среди и стават повод редица медии като Би Би Си, National Geographic, Discovery Channel, History Channel, CNN и RAI 1 да заснемат научнопопулярни поредици, свързани с неговите открития.

  

  Робърт Бовал

  Миналата година краткият престой на Робърт Бовал и посещението на няколко праисторически обекти в страната събуждат сериозен интерес в него. Той дори изказва предположение, че българските светилища може да са по-древни от египетските, което би могло да обърне цялостната представа за това откъде и в каква посока е тръгнало развитието на човешката цивилизация, допълват от фондацията.

  Съчетанието между международно признатите Робърт Бовал, Робърт Шок и Том Брофи и българския учен проф. Ана Радунчева може да доведе до сериозни и сензационни открития.

  Заедно с тях отново ще е и екип на БНТ, който ще заснеме работата на учените и ще покаже на зрителите за първи път мистериозната Каменна гора в Източните Родопи.

  Документалният филм засега е с работно заглавие „По следите на древните“ има шанс да предизвика и международен медиен интерес към българското древно наследство, което заема важно място в хилядолетния цивилизационен процес.

  Археоастрономът Робърт Бовал (роден в Египет, но с белгийско потекло), е автор на редица бестселъри, сред които „Загадката Орион“, „Пазителят на сътворението“, „Египетският код“, „Талисман“ и т.н. Той става световноизвестен с революционната си теория за корелацията между пирамидите в платото Гиза и трите звезди в „пояса“ на съзвездието Орион. Именно неговата теория дава тласък на успешното прилагане на археоастрономията в датирането на праисторически обекти, съвременното разбиране за тяхното значение и не на последно място, разкри подробности за изумителните астрономически познания на техните строители.

  

  Робърт Шок

  Геологът д-р Робърт Шок е автор на шокиращата (и до момента трудно оборима) теория за възрастта на Сфинкса. Именно той доказва, че дълбоките ерозионни следи по тялото на мегалита са следствие от дългогодишното действие на „свирепи водни потоци и обилни дъждове“, а не на пустинни пясъчни ветрове. Вертикалните прорези по Сфинкса се оказват една от важните следи, които отвеждат учените до времето на Потопа, а оттам и до т.нар. в египетскта религия „Зеп тепи“, или Първото време. От 1984 г. насам д-р Шок е преподавател в Бостънския университет.

  

  Томас Брофи

  Астрофизикът от НАСА д-р Томас Брофи насочва вниманието си към загадъчното плато Набта Плая в пустинята Сахара. С помощта на най-съвременните методи в компютърния анализ д-р Брофи стига до заключението, че един метър от мащаба на светилището съответства на 0,799 светлинни години в Космоса. По този начин той открива звездна карта с точно съответствие между отделните каменни блокове и техни „звездни двойници“ в небето. Не по-малко интересен се оказва и релефът под светилището, скрит под 4–метров пласт пясък. Той представлява изумително точна карта на Млечния път, наблюдаван от позицията на галактическия полюс. С откритието на Томас Брофи отново възниква въпросът: Как жителите на Земята 8 500 години пр. Хр.(и дори по–рано) са знаели как изглежда Млечния път от галактическия полюс? И защо са им били нужни такива наблюдения?

  

  Ана Радунчева

  Над 25 години проф. Ана Радунчева от Археологическия институт към БАН изследва праисторическите каменни светилища в Източните Родопи. След дългогодишна работа, в началото на 2007 година проф. Радунчева събира достатъчно доказателства, за да твърди, че скалните структури в Източните Родопи са част от културата и традициите на едно много ранно общество, което принадлежи към най-старите цивилизации от този вид. След мистериозното изчезване на тези праотци, около 2 хилядолетия по-късно там се заселват траките. На тях археологията и досега приписва почти всичко древно, открито в България.

  .

• ГЕРБ и ДПС сформираха ново мнозинство в парламента

  Двете партии официализираха съюза си в името на актуализацията на бюджета, но имат консенсус и по избора на нов шеф на БНБ и номинирането на еврокомисар

  .

  Галя Горанова, в. „Сега“

  

  ГЕРБ и ДПС сформираха вчера ново управляващо мнозинство в парламента и изолираха БСП от взимането на решения. Формален повод за своеобразния преврат стана актуализацията на бюджета. Двете групи, които събират общо 130 гласа, ще подкрепят правителствения проект за ревизиране на държавния бюджет и този на НЗОК на извънредно заседание идния вторник, въпреки съпротивата на мандатоносителя. ГЕРБ и ДПС се оказаха на едно мнение и за две персонални назначения – те смятат, че сегашният подуправител на БНБ Калин Христов трябва да оглави банката, а Кристалина Георгиева да бъде отново номинирана за еврокомисар.

  Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, който на два пъти печели изборите с антидепесарска риторика, и вчера настоя, че новият съюз не означава коалиция, но не отрече да се стигне и дотам след изборите, ако трябва да се спасява страната. „Не аз се целувах на Орлов мост, не аз. И не аз съм виновен, че ДПС се държат много по-отговорно от вас. Това ми е проблем, защото всеки ден трябва да обяснявам, че не съм в коалиция с тях. Не съм виновен, че разумът е такъв и надделява“, обяви Борисов.

  БСП направи отчаян опит да предотврати актуализацията на бюджета. Социалистите най-напред поискаха поименна проверка на кворума преди гласуването за извънредно заседание идния вторник. В залата обаче се намериха нужните 121 депутати. После от БСП спешно пратиха емисари при премиера Пламен Орешарски с настояване да оттегли проекта на кабинета за актуализация на бюджета. Пред социалистите премиерът каза, че ще си помисли. Но по-късно даде ясно да се разбере, че няма да се съобрази с желанието на левицата, като подчерта, че внесеният закон е добре обмислен и ще осигури спокойствие на служебния кабинет. Освен това решението за оттеглянето трябва да се вземе от Министерския съвет, а той ще заседава в сряда – ден след извънредното парламентарно заседание, на което се очаква ГЕРБ и ДПС да подкрепят ревизията на бюджета.

  Съмишленици на новото мнозинство са и президентът, и премиерът Орешарски, който през последните седмици мина изцяло на подчинение на ДПС. В обръщение към депутатите вчера Росен Плевнелиев настоя отново за актуализация на бюджета, за даване мандат на служебното правителство да сключва външни заеми и за смяна на управителя на БНБ. Към познатите три желания добави още едно – да се отворят досиетата КТБ, от което „българската държавност ще направи смел скок напред в морален план“. „Ако ги превърнем в новата златна мина за изнудване на политици, както досиетата на Държавна сигурност досега, ще бъде стратегическа грешка за държавата. Ако се разкрие истината за нерегламентирана връзка на политици с КТБ, подмененият преход на България ще приключи, а истинският ще започне“, прогласи Плевнелиев от парламентарната трибуна.

  В ответ Бойко Борисов обяви, че ще направи компромис и ще подкрепи предложението за актуализация на бюджета във вида, предложен от МС, а за шеф на БНБ предложи настоящия подуправител на банката Калин Христов. ДПС също няма възражения срещу кандидатурата, а зам.-председателят Йордан Цонев потвърди изначалната подкрепа на движението за бюджетна актуализация в името на държавата и стабилността. „ДПС няма да бламира кабинета, защото това е предателство към собствения кабинет, а „Коалиция за България“ го върши това предателство“, заяви Цонев. Така двете политически сили, президентът и премиерът постигнаха съгласие по три пункта – бюджета, БНБ и подкрепата за Кристалина Георгиева за еврокомисар.

  Шефът на лявата ПГ Атанас Мерджанов рязко се разграничи от новото мнозинство, като остро разкритикува президента. Според него условията на президента надвишават конституционните му правомощия. И напомни на държавния глава, че „разпускането на парламента не означава разпускане на парламентарната система и заместването й с президентска“. Според Мерджанов служебното правителство няма легитимност за мащабни реформи, а настояването да получи мандат за нови заеми било неоснователно. Мерджанов изчете миналогодишните мотиви, с които президентът върна проекта за актуализация на бюджета, като го обвини в двоен стандарт, тъй като при сходна ситуация днес изтъквал противни основания. Депутатът възрази и срещу кандидатурата на Калин Христов за шеф на БНБ, тъй като подуправителят не бил решение, а част от проблема. Той обвини Христов, че на консултациите при президента той е настоявал за банкова ваканция – идея, зад която плътно са застанали ГЕРБ и ДПС.

  „В това Народно събрание се е формирало ново мнозинство. То както може да гласува основната политика на държавата – републиканския бюджет, е в състояние да състави и ново правителство“, обяви в кулоарите на парламента Мерджанов. И предупреди, че има опасност да бъде нарушено постигнатото споразумение между партиите и в рамките на 42-рото НС да бъде съставено ново правителство с мандата на ДПС. „Ако президентът иска да бабува за съставянето на ново правителство, той поема категоричната и изключителна отговорност“, заяви шефът на лявата ПГ.

  Правителственият проект за актуализация на бюджета предвижда увеличаване на дълга с 3.4 млрд лв., вдигане на дефицита с 0.9% до 2.7% от БВП, завишаване с 500 млн. лв. на неизпълнението на приходите, както и допълнителни 225 млн. лв. за здравната каса.

  .

  ––- ПРОЦЕДУРА––

  БСП върна вчера проучвателния мандат за съставяне на правителство веднага след като той бе връчен от президента Росен Плевнелиев. За премиер социалистите бяха определили шефа на парламентарната си група Атанас Мерджанов, но само формално, колкото да бъде спазена конституционната процедура. Подобна бе и процедурата с ГЕРБ ден по-рано. Следващият, който ще получи мандат, е ДПС и това ще стане в началото на идната седмица. Зам.-шефът на НС Алиосман Имамов увери, че движението също ще върне мандата.

   

• Организират всенародна молитва за спасение на България

  

  Във Фейсбук са подели организацията на всенародна молитва за спасениe на България. Тя се организира на 15 август 2014 г., денят на Успение Бородично. От социалната мрежа призовават да се даде гласност на тази всенародна молитва, за да се включат възможно повече хора и да се получи по-голяма сила на молитвата, всеки според даденото му. Единната молитва ще бъде под открито небе, в един и същи ден и час.

  Твърди се, че искрената колективна молитва  може да има огромна сила. Тя обаче трябва да се проведе час по-скоро. „Ако всички със запалени свещи се обърнат с молитва към Господ в един определен ден, час и минута, ще видиш какво чудо ще стане тогава!…”, твърди Мата Киликчиева, която наричат старозагорската Ванга.

  За единната молитва на няколко пъти са получавани знаци, напътствия, уточнения, подсказка имало дори и за насрочения ден – Голяма Богородица. Целта на това начинание е да се получи мощно взаимодействие между възможно най-много истински, духовни българи по света.

  Във фейсбук-коментарите се включват още хора, които одобряват начинанието, твърдейки, че 15 август е много силен ден. Да се обединим около една молитва за България и българите, призовават те.

  ”Всички градове и села в България, в един и същи ден да забият камбаните на църквите им и хората да излязат на площадите със свещ в ръка! Всички в един точно определен ден и час да започнат да се молят! Да се молят на Господ да престанат изпитанията ви и да се обърне животът на народа към добруване!” – предава Мата Киликчиева посланието, което казва, че получила свише. Тя казва, че духовните водачи на християнските църкви – православни, католици, протестанти, евангелисти, петдесетници, в определен ден и час трябва да съберат хората си.

  „Да изнесат кратка беседа и в точно определения, съгласуван с тях и държавниците ни час и минута, да започне всенародна молитва. Да забият камбаните. Народът да наведе глава. Дори да излезе, ако трябва, със запалена свещ в ръцете по площадите, но да започне да се моли на Господ за добруването на българския народ. Молитвата може да я води духовен водач – митрополит или свещеник – на микрофон, на глас, а народът да бъде в съгласие с него. Но да се молим вкупом, целият български народ, или всеки със своята си молитва, но в точно определен ден и час“.

  Източник: Рerniktoday.net

• Чуждите медии: Правителството на Орешарски беше катастрофа

  България е в системна криза, 14-месечното управление на Орешарски беше фиаско, страната загуби цяла година – такива изводи четем в коментари в немскоезичната преса по повод оставката на българското правителство, информира Дойче Веле.

  

  „Повече от година демонстрантите всяка вечер минаваха покрай Министерския съвет и Парламента и с призива „Оставка! Оставка!”, който от сряда вечерта вече звучи така: „Победа! Победа!”, пише Франк Щир в кореспонденция за австрийския „Винер Цайтунг”. Според автора изминалата година е била загубена за България, защото ситуацията в парламента беше патова, а това блокираше нужните реформи в здравеопазването, образованието и администрацията.

  В друга публикация на същия автор в германския „Тагесшпигел” четем: „Не е ясно дали политическата стагнация ще бъде преодоляна с парламентарните избори на 5 октомври. Според допитванията ГЕРБ може отново да стане най-силна партия, следван от социалистите и ДПС. Както и на европейските избори, „Атака” може да не прескочи изборната бариера, а на нейно място в парламента навярно ще влезе една друга партия – „България без цензура“ (ББЦ) на бившия телевизионен водещ Николай Бареков. Тази партия се финансира от Цветан Василев, шеф на закъсалата КТБ, и се смята за „проект на политическото инженерство” в преследването на чисто властови интереси. Сценарият, който прогнозират социолозите, не дава надежди за демократична пролет в България. Банковата криза през юни, когато разтревожените вложители щурмуваха КТБ и още една банка, показа колко крехка е прехвалената през последните години българска финансова стабилност. А тя е само един от многобройните фундаментални проблеми на балканската страна, за чието решаване е необходимо дееспособно правителство”, четем в тази публикация.

  Ипотеката на Орешарски

  Сходни акценти поставя и Маркус Бернат в коментара си в австрийския „Дер Щандарт”: „Четиринайсетте месеца на коалицията в България бяха фиаско. Не толкова за обеднялото мнозинство в страната, което получи някои дребни надбавки – повече пари за самотните майки, известни отстъпки в сметките за ток. Повече социална политика от това няма как да се води в една страна, където и до днес се размахва антикомунистическата бухалка. Правителството на експерта Пламен Орешарски беше катастрофа най-вече за икономиката и за институциите в еврочленката България. Оставката и предсрочните избори през октомври няма да сложат край на продължаващата от началото на 2013 година нестабилност в България. Страната е затънала в системна криза и трябва да започне наново да изгражда своята демокрация. Орешарски оставя респектиращ списък от стари и нови ипотеки: затънал в дългове енергиен сектор, Южен поток, една банка с липсващи милиарди, олигарха Пеевски и неговите кукловоди, незадоволителната реформа на избирателното право, свиващите се инвестиции. Но в тунела се вижда и светлинка. Гражданското движение срещу Орешарски няма да остави на мира и неговите правоприемници – то ще притиска и тях за повече прозрачност,” пише Маркус Бернат.

  Какво ще стане с проекта „Южен поток“?

  .

  В кореспонденция от София Михаел Мартенс от „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ пише: „В началото беше едно кадрово решение – кабинетът на Орешарски се опита да назначи за шеф на тайните служби 33-годишния медиен бос и бизнесмен Делян Пеевски. Олигарсите като него не са особено по вкуса на българите, но Пеевски, който членува в избираната главно от турци и мюсюлмани партия ДПС, е особено ненавиждан. За длъжността шеф на тайните служби той не притежаваше никаква квалификация, а номинацията му дойде в резултат от тайни договорки между двете партии в коалицията. След европейските избори „партията на турците” се дистанцира от БСП, а разпадът на коалицията се ускори и от юнската банкова криза, разпалена от „сблъсъка на олигарси” с участието на Пеевски – криза, която беше овладяна с цената на големи усилия. По политически причини забуксува и московският газопроводен проект „Южен поток”, който трябваше да мине през България и се подкрепяше най-вече от БСП – партия, открай време клоняща към Москва, когато става дума за пари.”

  Ще се промени ли нещо?

  Накрая авторът, който е добър познавач на България, прави едно горчиво-саркастично обобщение: „Дали всичко ще продължи по старому? Безспорно е едно: през 2007 година България влезе в ЕС като най-бедната страна-членка и седем години по-късно все още е най-бедната. Страната може да се придвижи нагоре в класирането в един-единствен случай: ако ЕС приеме Албания, Косово или Босна и Херцеговина.”

   

• Пеевски: Станишев, Местан и Орешарски ме подкрепиха за шеф на ДАНС

  С Цветан Василев бяхме приятели, той помогна за бизнеса с вестниците

  

  Лидерите на БСП и ДПС и премиерът Пламен Орешарски подкрепиха кандидатурата ми за шеф на ДАНС и това се видя при гласуването в парламента, обяви Делян Пеевски в интервю за вестник ”24 часа”, публикувано в събота. Депутатът от ДПС обаче отново избягва от директен отговор на въпроса ”Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?”. Той казва единствено кой е ”подкрепил” негова кандидатура, а не кой я е предложил.

  Иначе Пеевски не приема да бъде свързан с задкулисието в България. В своя защита той посочва възрастта си.

  ”Бил съм непълнолетен в периода 1997-1999 година, когато се извърши мащабната приватизация. Именно тогава се образуваха икономическите кръгове, които днес наричаме „задкулисие“ – разбира се, заради справедливото усещане на българските граждани, че приватизацията не бе съвсем почтена. Къде са тези играчи сега? С тях никой не се занимава. Истинското „задкулисие“ се скри на топло зад корпулентната ми фигура”, посочва депутатът от ДПС.

  Той казва, че ролята на ”супервлиятелен човек” му е била отредена от медиите в България, което сега помага на много хора да си оправдават неудачните решения с него. ”Вярно е, че моята фигура позволява зад нея да се скрият доста хора, но аз знам какво правя и не се срамувам от него. Ако моят грях е, че съм по-едър като 1/3 от българите, приемам вината, че не мога да се справя с този проблем”, казва Пеевски.

  Бяхме близки приятели с Цветан

  ”С Цветан Василев дълги години бяхме приятели. Запознахме се през 2002 г. Той бе и партньор на моето семейство в бизнеса. Закупихме вестниците „Телеграф“ и „Монитор“ с кредит от КТБ, в началото Василев имаше процент в нашите фирми. След това остана съдружник в бизнеса с имоти, който започнахме със закупуването на ИПК „Родина“, където имахме идея да построим бизнесцентрове. По-късно семейството ми продаде участието си в бизнеса с недвижи имоти. Моята майка го консултираше при покупката на ТВ 7. Николай Бареков познавам от много години, но в момента не поддържам никакви контакти”, разказва Пеевски за друга голяма тайна – отношенията му с банкера Цветан Василев.

  Пред медиите Цветан Василев винаги е твърдял, че няма нищо общо с медийния бизнес на Ирена Кръстева и Делян Пеевски и че не имал процент от бизнеса му. Той дори писа до Европейската комисия с настояване Брюксел да разсее съмненията, че говори за него в някои от своите доклади. От твърденията на Пеевски излиза, че Василев е имал доста сериозна роля в медийния бизнес на семейството.

  Депутатът от ДПС разказва още, че отношенията му с Цветан Василев са се влошили, защото е имало разминаване на житейските им проекти. Пълното прекратяване на контактите помежду им е било, когато Пеевски бил разбрал, че хора, представящи се от името на банкера, искат да платят сериозни суми, за да го следят.

  ”Ние с Цветан обсъждахме заедно много неща през тези години. Започнахме обаче да се разминаваме за пътя, по който трябва да вървим. За себе си аз избрах да остана политик и да бъда с моята партия ДПС. Цветан смяташе, че има сили да управлява държавата, защото като много българи не одобряваше управлението през последните години на различни политически сили – леви, десни, царисти. Според него държавата имаше нужда от нови политически проекти. Ето тук се разминахме. Аз дори бях прекратил своите контакти с Цветан, когато разбрах от охраната ми, че хора, представящи се от негово име, искат да заплатят сериозни суми, за да бъда проследяван. Не го попитах защо, защото нямахме комуникации. От охраната ми предупредиха правоохранителните органи. Останало го знаете”, казва Пеевски.

  ”Останалото” започна с сигнал до прокуратурата, че Цветан Василев е поръчал убийството на Делян Пеевски. Незабавно бяха арестувани трима души, но после бяха пуснати от съда заради липса на доказателства. Този сигнал и действията на прокуратурата срещу мажоритарния собственик на Цветан Василев предизвика паника сред вложителите на КТБ и банката бе поставена под особен надзор от БНБ на 20 юни.

  Междувременно Цветан Василев на свой ред пусна сигнал, че Пеевски му подготвял убийството. Проверката и на този сигнал не доведе до нищо.

  Сега Пеевски казва, че в решението на прокуратурата за прекратяване на проверката за убийството му е видял ”интересни факти”. Според депутата тези факти потвърждават данните за проследяване и подготовка за убийство и затова е обжалвал решението на прокурора да прекрати проверката.

  Знам за Цветан от кръга ”Капитал”

  Делян Пеевски отрича да е създал истерията около КТБ с медиите си. Той казва, че единствено е отишъл в следствието да даде показания по сигнала на ”Протестна мрежа”.

  ”(Там) попитах публично, пред медиите къде е Цветан Василев, за да даде отговор как са отпуснати над 1 милиард лева на свързани с него фирми, защото тези пари са на вложители на КТБ”, казва Пеевски и допълва, че знае за това от публикации във вестник „Капитал“ още през 2011 година.

  През това време медиите на Ирена Кръстева и Делян Пеевски точно започваха войната си срещу т.нар. от тях ”кръг Капитал”. Депутатът от ДПС казва, че е питал Цветан Василев дали публикациите на ”Капитал” са верни, а той му отговарял, че ”атаки на кръга “Капитал” срещу него”. Явно Пеевски му е повярвал, защото медиите му громяха години наред всичко свързано с издателската група на ”Капитал”.

  Пеевски казва, че няма интерес от рухването на КТБ, а ”Булгартабак” не е негов и си има публични собственици.

  В отговор на въпрос защо неговите вестници изведнъж са станали много активни по темата КТБ, Пеевски казва: „Аз говоря за много медийни митове днес. Един от тях е, че банка се убива с вестници. Може би тези вестници закъсняха с истината за тази банка, която от три години се появяваше в други медии”.

  Много пътувам и затова не ходя в парламента

  ”Приемам критиката, че не ме виждате в парламента. Аз много пътувам в районите, където съм избиран, и много помагам на тези райони:”, казва Пеевски в отговор на въпрос защо не ходи на работа.

  По темата за неговите контакти с други политици той казва: ”В момента нямам отношения със Сергей Станишев и Бойко Борисов. С лидера на БСП съм имал контакти като коалиционен партньор и член на неговото правителство – бях зам.-министър. По времето на премиера Борисов сме имали срещи по теми, свързани с регионите, в които ДПС има подкрепа. Сега нямам контакт с него. Лютви Местан е моят партиен лидер. Виж, с него общувам редовно”.

  Източник:  Mediapool

   

• Октай: Селската мома ДПС се оказа обикновена проститутка

  …за власт и рахат ляга с всеки

  .

  Осман Октай пред Faktor.bg

  .

  Ръководството на ДПС за пореден път доказа, че не е самостоятелна и свободна политическа партия, а зависима от волята на сутеньорите си – задкулисните обръчи от фирми и бивши офицери от ДС (ДАНС). Преди още да са консумирали официалния развод с БСП, с които бяха в социално-либерален брак от 14 години, шайката на Доган бързо се преориентира към силните на деня и бъдещите победители. Хората на Лютви Местан заеха удобната поза – партер, още преди да са сменили от леглото чаршафите, в които се въргаляше разгулно старата червена дама.

  Само преди няколко месеца Местан и Станишев се целуваха публично по софийските площади, но явно Лютви е разбрал, че Сергей не е достатъчно мъж, и затова е привлечен от покорителя на женските сърца Борисов. Странното е, че шефовете на ДПС забравиха, че до вчера се заканваха на Бойко Борисов и ГЕРБ, показваха мускули и демонстрираха арогантна сила. Йордан Цонев крещеше от трибуната на парламента: „убийци” и „мутри”. Христо Бисеров се заканваше да вади болезнено зъбите на герберите, а нароченият за шеф на ДАНС Пеевски обещаваше с нетрадиционни методи да постави на мястото им Цветанов и Борисов.

  Къде се изпари мъжеството на ДПС

  след оставката на кабинета? Босовете на Доган вече се държат като обикновени шушумиги. В посланията си Лютви Местан декларира от парламента, че ще подкрепят винаги бъдещите управляващи и ще им бъдат на разположение. Известният финансист Данчо Ментата, който трябва да носи наказателна отговорност за проваления бюджет, като шеф на едноименната комисия в НС, днес подкрепя радушно и сервилно исканията на ГЕРБ за промяна на бюджета, въпреки несъгласието на брачния си партньор. Ментата се завъртя на 180 градуса и в позициите си за БНБ и шефа й Искров. До преди дни беше вносител на репресивния закон, предвиждащ затвор за говорене срещу банките, а днес вече е готов да подкрепи смяната на Искров. От месец е замълчал и Пеевски, а цялата му медийна империя е също в поза „партер“ и отново се опитва мазно и коварно да ласкае Борисов и ГЕРБ. Проблемът е, че тези хора просто имат престъпно, извратено мислене – да са мили с победителите и

  свирепи и арогантни с всички, които не са на власт

  Сегашното ръководство на етническата партия доказа за пореден път, че винаги са били обикновени страхливци, но вождът им Доган се е изживявал като мъжкар и мачо, който дори ревнуваше проститутките, които сядаха на масата му. Поне така е искал да го приемат околните, като компенсация на комплексите му за 100% мъж. Логичен е въпросът – дали промяната в поведението на шефовете от ДПС става със съгласието на Доган? Ако е така, то изводът е само един – повелителят на „Боянските сараи” е в трудна ситуация и е готов на всякакви унижения, за да запази позиции. Доган е в тежка изолация и предчувства заплахи за личната си сигурност и финансово бъдеще. Няма друго обяснение за лакейското поведение на Местан, Ментата и компания. Но то е измамно и много коварно.

  Борисов е опитен играч и знае какво се крие зад сълзите на селската мома. Днес Бойко е в известна степен отмъстен – има привилегията да се кефи, гледайки как влюбените до вчера сами си въртят мръснишки номерца.

   

• Обръщение на Протестна мрежа към свободните граждани

  

  Цяла година викаме на площада „КОЙ?“

  Управниците не посмяха да отговорят. Бягаха през задните входове. Отчитаха се на господарите си, но не се изправиха лице в лице с протестиращите. Барикадираха се в парламента и днес ходят с въоръжена охрана.

  Ние знаем КОЙ причини това.

  Страната се управлява с тефтерчета и заповеди, медии-бухалки мачкат всяко гражданско усилие за промяна, мафията си е стиснала ръцете с политиците.

  Пред очите ни се срива пирамидата – банка-медии-политическо влияние. Но решения няма. Защото тези, които са част от проблема, не могат да бъдат част от решението.

  Моделът КОЙ не е разграден – той действа и се готви да функционира и след изборите.

  Така повече не може! Казаха го студентите, преподавателите, казаха го всички свободни граждани, които протестираха. Наше гражданско право и дълг е да се защитим от произвола.

  НИЕ можем да разградим модела.

  НИЕ срещу КОЙ. Гражданите срещу мафията.

  Протестна мрежа призовава всички български граждани да подкрепят усилията за превръщане на България в нормална държава, която да служи на своите граждани, а не на мафията.

  Протестна мрежа ще обедини усилия с всички отделни граждани, неправителствени организации или политически партии, които застават на страната на хората и срещу КОЙ.

  Време е да покажем, че сме много и това да върне енергията и вярата на българите.

  НИЕ ще отстраним КОЙ.

  НИЕ сме и протестиращите по площадите, и недоволните пред телевизора, и усърдно работещите, и честните хора от институциите, принудени да търпят мафиотизацията.

  Има прокурори, полицаи, данъчни инспектори, хора, защитаващи националната сигурност, които знаят мръсните тайни – могат да действат и трябва да го направят, за да се освободи страната от тежкия захват на самозабравилата се върхушка.

  Има много достойни съдии и членове на регулаторни органи, журналисти, учители, лекари, предприемачи, професионалисти – хора, които работейки, всеки ден се сблъскват с несправедливостта и произвола.

  Обръщаме се към всички вас: Действайте! Без страх и съображения. За да можем да гледаме децата си в очите.

  Протестът демаскира модела КОЙ . Сега трябва да изтръгнем държавата от него. Продължителни и настойчиви усилия са нужни от хората в институциите, от гражданите, които изгониха тази власт, от всеки, който иска бъдеще тук.

  Ще направим всичко по силите си, за да се свържем с всеки, които иска да противостои на модела „КОЙ?“ и да присъединим усилията му към мрежата на непримиримите. Тези, които отстояват България като неразделна част демократична и свободна

  Европа и в която има:

  • върховенство на закона, разделение на властите, силни институции;
  • независимо и отчетно правосъдие, освободено от диктата на партийни квоти и прозрачно за гражданите;
  • политическо представителство на интересите на гражданите, не на обръчите от фирми и олигархията– пречупване на корпоративната стратегия на партийните върхушки;
  • справедливи правила за излъчване на почтени магистрати и членове на регулаторни органи, с гръбнак да излязат фронтално срещу мафията и монополите;
  • прозрачност в собствеността на медиите и премахване на концентрацията в сектора;
  • управление на светло – всеки договор за публични средства трябва да е достъпен в интернет и да подлежи на обществен контрол;
  • условия за инициативните и предприемчивите – да бъдат свободни да създават, без бюрокрацията и монополите да ги задушават.

  Днес призоваваме всеки, който може да допринесе това да се случи – изправи се там където си и го отстоявай!

  Партии, групи за натиск, неправителствени организации и отделни граждани да изградим национална мрежа на гражданите срещу мафията за демонтиране на модела КОЙ и да преосновем България.

  Протестна мрежа, 24 юли 2014 г.

• <<
• 1
...
• 107
• 108
• 109
• 110
• 111
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
• 117
...
• 416
• >>