Всички авторски страници

Авторски

• Истината за Джулай морнинг

  Как празникът на българското хипи движение, роден през 1986 г., се превърна в лятната Нова година – разказва Мария Бончева от сп. „Осем“

  С наближаването на юли в редакцията ни започнаха да се обаждат хора с един и същ въпрос: как и кога е започнал да се празнува Джулай морнинг – дружното посрещане на първоюлското слънце, почитано само и единствено в нашата страна. Колкото и да си напрягах ума, спомените ми стигаха едва до 1998 г., когато с две приятелки избягахме от летния лагер на Ахтопол, за да посрещнем първия си Джулай заедно с малцината останали истински хипита в горичката до Варвара. Но целта бе да стигнем до извора. Затова ни трябваха разказите на истинските „деца на цветята“, помнещи далечните времена на комунизма, когато да си хипи, си е било истинско предизвикателство и лична борба, а не dress code.

  След станалите популярни в последните години масирани и организирани посрещания на Джулай морнинг на брега на с. Камен бряг, надали е останал българин, който да не знае що за чудо е тоя празник. И все пак накратко, Джулай морнинг, или членувано Джулая, означава юлско утро и идва от името на легендарното рок парче на „Юрая Хийп“.

  Вечерта на 30 юни срещу първи юли

  хора се събират традиционно близо до Черноморския бряг, за да посрещнат изгрева заедно. Пак традиционно под звуците на едноименната песен.

  А ето и цялата истина: както повечето останали в историята неща и Джулая е започнал едва ли не тривиално като сбирка на неколцина приятели. Версиите на двама от „старите хипари“ – Люба Стойчева и Владо Илиев, били на линия още в зората на българското движение, съвпаднаха напълно.

  Всичко се завихрило във Варна

  през лятото на 1986 г.

  Тяната, млад хипар тогава, легенда днес, дал идеята. Хипи фолклорът разказва, че докато бил в казармата, му се паднало да стои на пост именно в нощта на 30 юни срещу 1 юли. Тогава си обещал, че ще направи така, че повече никой да не посреща този изгрев сам.
  Вечерта се събрали на една поляна в Морската градина близо до Първо районно, която и до днес се нарича Джулайската полянка. „Аз на първия Джулай вечерта не бях, но отидох на сутринта“ – спомня си Владо. – „Имаше не повече от 10-12 души, все варненци. От следващата година вече се събирахме на вълнолома до морския фар.“ Разказът на Люба внесе допълнителен колорит и детайли: „Поводът беше донякъде и съвсем тривиален. Двама приятели имаха годишен отпуск от казармата точно тогава, а един друг – рожден ден. Всичко съвпадна и решихме да се съберем. Аз тогава бях бременна и вече с коремче. Бях завършила музикалното училище и още живеех във Варна. Взехме китари,

  касетофон на батерии, за да си пуснем на сутринта July morning,

  бирички… Не че и през другото време не посрещахме изгрева, но тогава имаше конкретен повод. Бяхме различни по възраст – старата хипария и няколко дечурлиги.“

  Интересното идва на следващата година. Варненските хипита с „По пътя“ на Керуак в джоба както обикновено кръстосвали България на стоп през годината. И споделяли с приятели за Джулая, тогава мобилни телефони още нямаше. И на втория Джулай се събрали няколко пъти повече, при това с представители от цяла България. „Всяка година ставахме все повече и повече.

  Най-хубавият Джулай беше през 89-а

  Тогава, след изгрева, се появи Дидо Драгнев в бял костюм и каза, че кани всички на своята сватба. Един приятел нарисува върху чаршаф хипарския знак и отгоре на български написа „Обичай“. С този плакат 400 души се понесохме в шествие по улиците на Варна. Беше голям купон“ – пренася ни във времето Владо.

  По онова време Джулая е място за срещи на хора с еднакво виждане за света. „Искахме да си носим дългите коси, да си слушаме музиката, да си пием на спокойствие“ – обяснява Владо. Поети и музиканти активно присъстват сред невписващите се в тогавашните разбирания за живота бунтари. Юлският изгрев освен купон предлага

  място за обмен

  на идеи, разговори, музика,

  дори литературни четения. „В един момент това едва ли не стана национално движение. Надойдоха журналисти, община Варна беше налепила плакати, искаше да организира концерти“ – продължава разказа си Люба. „Започнаха да идват всякакви – пънкари, метъли. Започнаха проблеми с полицията. Това не беше нашата идея и се преместихме. 92-а и 93-а беше някакво междинно положение. Събирахме се на различни места, а през 94 г. с Тяната се преместихме на Варвара. Там беше диво и незастроено тогава“ – допълва Владо.

  На Варвара, в полите на Странджа планина, хипитата си правят бивак и започват да посрещат изгрева на поляната до т.нар. желязно дърво – артефакт, останал от снимането на българския филм „Голямото нощно къпане“.

  През 1994 г. се ражда и т.нар. Ивнинг

  (вечер). „Със Светлана Комогорова-Комата седяхме след изгрева в известната варварска кръчма „Яндата“. Тогава си казахме: щом си имаме морнинг, защо да си нямаме и ивнинг? Като го посрещаме слънцето в началото на юли, защо да не си го изпратим в края?“ – посвещава ни в историята Владо. И така на 31 юли срещу 1 август започва и Ивнинга.

  Но колкото повече годините ни отдалечават от спомена за комунизма, толкова повече и хипи движението се разпилява. Обратно на очакваното обаче Джулая продължава да расте. Само че от своеобразна социална позиция, празникът се превръща по-скоро в начин на мало и голямо да се измъкне от напрегнатото ежедневие и да зареди батериите с животворните слънчеви лъчи на изгрева. Стигна се дотам, че в последните години едва ли не

  Черноморието се оказва тясно за прииждащите

  „нео-джулайци“

  Дори да не знаят кой е Райчо (слънцето – на стар джулайски жаргон), ентусиасти от цялата страна се запътват най-вече към Иракли и Камен бряг. Десетки огънчета огряват плажовете през нощта, а на сутринта мечтата на Тяната е направо преосъществена. Буквално хиляди посрещат заедно изгрева на Камен бряг, макар мнозина – през камерата на мобилните телефони. Пикът беше миналата година, когато хиляди посрещнаха на Камен бряг Джулая с „Юрая“. Удивен, че в България съществува подобен празник, бившият вокалист на легендарната банда –

  Джон Лоутън, изпълни July morning на самия изгрев

  Така след 23 години от касетофони на батерии песента прозвуча в оригиналното изпълнение на живо.

  За съжаление от хипи идеята е останал обичаят да се пийва обилно, но не и основното „прави любов, а не война“. Преди година двама души вместо Джулая посрещнаха смъртта си. На Иракли застреляха младо момче, а друго падна от скалите на Камен бряг. За тази година са взети мерки – вече се събира подписка да се обезопаси с парапети платото, а Каварненският кмет Цонко Цонев ще слага 200 слънчеви лампи около огънчето, че да няма повече инциденти.

  .

  Историята на песента

  .

  „Юрая Хийп“ (Uriah Heep) е английска рок банда, станала една от най-популярните групи на 70-те години на миналия век. Името си избират от едноименния герой на Чарлз Дикенс от романа „Дейвид Копърфийлд“. В книгата Юрая действа като противник на Дейвид, осуетявайки плановете му. Между 70-те и 80-те години бандата многократно сменя членовете си.

  July morning (Юлско утро) се превръща в хитовото парче от третия им албум Look at yourself (Погледни себе си) от 1971 г. 10-минутната класика се ражда от различни идеи на Кен Хенсли и Дейвид Байрън. Докато записвали  албума Look at yourself , музикантите открили, че са написали няколко отделни композиции все в до мажор. Сглобили ги заедно и така се родила легендата July morning.

  Парчето е издавано като сингъл в САЩ през 1971 г. и 1973 г. Песента се превръща в класика не само у нас – изпълнението на орган в началното интро се използва и като сватбен марш по света.

• Нагласени конкурси за окръжен прокурор на Русе и административен прокурор на Велико Търново

  Висшият съдебен съвет не съобщава истината за сигнали срещу кандидатите

  .

  Материал на Нarmonypragma.com

  .

  На сайта на ВСС са публикувани становища на комисия „Професионална етика и превенция на корупцията“ за кандидатите за окръжен прокурор на Русе – Георги Георгиев и за ръководител на административна прокуратура Велико Търново Огнян Басарболиев, в които е спестено, че и срещу двамата има подадени сигнали във Инспектората на ВСС и в самият ВСС.

  За първият се иска проверка дали по случай, в който през 2011 г. не е разпоредил на полицията да извърши проверка за длъжностни престъпления от служители на областна администрация, а година след това икономическа полиция е установила, че те са налице. Според жалбоподателя е извършено престъпление, изразено в укриване на престъпници. (в Инсп. ВСС вх. № Ж-14-500/05.06.2014 г. и във ВСС вх.№94-00-490/05.06.2014г.)

  В сигнала за Басарболиев се твърди, че в конфликт на интереси със съпругата си Росица Басарболиева е разгледал случай на имотна измама, приключила със съдебно решение, постановено от нея, и същият не е изпълнил разпореждане на прокурор от ВКП за проверка действията на негови подчинени, отказали образуване на досъдебно производство, не ги е установил и не са последвали никакви наказания.

  Сигналът е подаден от човек, пострадал от имотната мафия в Русе и получил инсулт от преживяното и закрилата на престъпниците от страна на прокуратурата.(в Инсп. ВСС вх. № Ж-14-484/31.05.2014 и във ВСС вх. № 94-00-477/30.05.2014 г.) Това не е първият случай на укриване на жалби против Басарболиев от страна на ВСС. Предният път бе, когато прокурорът се кандидатира за член на ВСС. Тогава в публикациите на сайта на ВСС също бяха спестени сигнали, по които дори има отговор на съвета.

  Играта на лобито, което прокарва кандидатурите, цели да запази тандема Басарболиев – Георгиев в същия вид, както е сега, само че на по-високо ниво. Днес Басарболиев е ръководител на окръжна прокуратура Русе, а Георгиев – на Русенска районна прокуратура. Русенци са ужасени от случващото се и искат промяна. През последните години за „дейността“ на русенските прокуратури до Главния прокурор са изпращани подписки, съдържащи подписите на стотици граждани, но същите са останали без никакви последствия.

  Скандално и невероятно, но е истина – Висшия съдебен съвет  официално публикува неверни данни за кандидати на високи административни постове и грубо потъпква собствените си правила, записани в административен акт. Когато това го прави върховният административен орган на съдебната власт, какво да мислим за морала и качествата на назначените от него магистрати?

  В публичното пространство върви и друга теза, че конкурсът е предварително нагласен и всеки от журито вече е готов. В потвърждение на нея говорят и фактите. И двете публикувани становища са с дата преди да е изтекъл срокът за подаване на становища от неправителствени организации за поставяне на въпроси към кандидатите.

  Становището на комисията за Огнян Басарболиев : http://www.vss.justice.bg/bg/jobs/admin_rakovoditeli/DV-23_14-03-2014/ap-v-tyrnovo/ob-stan.pdf

  Становището за  Георги Георгиев:
  http://www.vss.justice.bg/bg/jobs/admin_rakovoditeli/DV-39_09-05-2014/op_ruse/gg-stan.pdf

  Извършено е огромно нарушение на ПРАВИЛА 

  за избор на административни ръководители на съдебната власт по чл. 167, ал.1, т.2-4 от ЗСВ (приети с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 10/14.03.2013 г., допълнени с решение на ВСС по протокол №11/12.03.2014 г.), правилата за избор на административни ръководители от ВСС.

  Съгласно Чл. 14 . (1) на същите: След анализ на събраните по чл. 13 данни и становищата и сигналите, постъпили по реда на чл. 7–9, както и на отговорите на кандидатите, постъпили по реда на чл. 9, Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” предоставя на Висшия съдебен съвет мотивирано становище за притежаваните нравствени качества на всеки кандидат за административен ръководител, което съдържа заключение за наличието или липсата на данни, поставящи под съмнение високите нравствени качества и публичната репутация на кандидата.

  В случая становищата са направени преди постъпване на становищата по чл. 7 -9 от същите правила, постъпили едва на 17 и 18 юни 2014 година, а за подаване на становища за Басарболиев срокът още не е изтекъл!

  Чл. 7. „Магистрати и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по – късно от 7 дни преди събеседването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които могат да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Чл. 8. (1) Въпроси, както и становища за нравствените и професионални качества на кандидатите, в срока по чл. 7 могат да представят и техни колеги, органи и институции, в които е работил. (2) Магистратите от органа на съдебната власт, за чието ръководство се кандидатства, по своя инициатива могат, преди изтичане на срока по чл. 7, да поканят за изслушване кандидатите, след което да изразят становището си пред Висшия съдебен съвет.“

  Събеседването е насрочено от ВСС – за Георги Георгиев за 25 юни, а за Огнян Басарболиев – за 3 юли.

   

• New York’s top court: Towns can ban fracking

  By Glenn Coan, Syracuse.com

  

  Albany – New York’s highest court has upheld the bans on natural gas drilling passed by two small Upstate towns.

  It is a major decision for the future of hydrofracking in New York state, where the drilling process has been on hold for more than five years. The decision allows towns to forbid fracking and other forms of gas drilling within their borders. The state Department of Environmental Conservation is still deciding whether to allow hydrofracking in New York.

  „Today the court stood with the people of Dryden and the people of New York to protect their right to self determination. It is clear that people, not corporations, have the right to decide how their community develops,“ said Dryden Deputy Supervisor Jason Leifer in a prepared statement.

  The towns of Middlefield and Dryden had been taken to court over bans their town boards had instituted. Drilling companies argued that only the state could regulate gas drilling; the towns argued that under their „home rule authority“ granted by the state they had rights to control land use.

  Trial judges, intermediate appeals courts and now the state’s highest court all agreed with the towns.

  „The towns appropriately acted within their home rule authority in adopting
  the challenged zoning laws,“ the court of appeals said today. „The zoning laws of Dryden and Middlefield are therefore valid.“

  Hydrofracking opponents say that 170 municipalities in New York have banned fracking.

  Anschutz Exploration Corp., of Colorado, filed the initial suit against Dryden in 2011. Anschutz withdrew after losing the first round, and Norse Energy took over the suit. When Norse filed bankruptcy last year, so the bankruptcy trustee became the plaintiff.

  A former spokesman for Norse disagreed with the Court of Appeals decision.

  „Given the political climate in this state I’m not entire surprised, but I am disappointed,“ said Dennis Holbrook. „There’s been a level of hysteria associated with natural gas development over the last six-plus years.“

  Fracking opponents say the process pollutes water and air, emits greenhouse gases and furthers America’s reliance on fossil fuels. Advocates say tapping into gas deep below ground will boost the economy and lessen the country’s dependence on foreign oil.

  The president of the Joint Landowners Coalition of New York, a group that wants fracking to be approved in New York, said he was disappointed in the decision.

  „The rights of the state and its experts at the DEC to make decisions concerning the production of New York’s domestic resources has been obliterated by the court in favor of a not-in-my-back-yard mentality,“ Dan Fitzsimmons said in a statement.

  The 5-2 court ruling does not affect the lengthy review process New York is still undertaking on the safety of fracking, nor does it ban fracking in New York. Communities that do not have bans on natural gas drilling aren’t affected by the ruling.

  „At the heart of these cases lies the relationship between the State and its local government subdivisions, and their respective exercise of legislative power,“ the court’s majority opinion said. „These appeals are not about whether hydrofracking is beneficial or detrimental to the economy, environment or energy needs of New York, and we pass no judgment on its merits.“

  Environmental groups hailed the decision.

  „This decision by the Court of Appeals has settled the matter once and for all across New York state and has sent a firm message to the oil and gas industry,“ said Deborah Goldberg, an attorney for the environmental group Earthjustice.

  Here is the decision issued by the Court of Appeals issued this morning*.

  Middlefield Dryden Decision

  ––––––––

  * Editor’s note – Yesterday morning 

• БНБ иска затвор за говорене срещу банки

  Прокуратурата обвини двама души за подаване на заблуждаващи сигнали. Всички задържани са освободени

  .

  Самуил Димитров, в. „Сега“

  

  Българската народна банка (БНБ) поиска в Наказателния кодекс (НК) да се въведат тежки наказания за всеки, който разпространява заблуждаваща или невярна информация за банки или такава, която може да доведе до всяване на паника сред населението. БНБ предлага санкцията да е от две до пет години затвор, а при причиняване на значителни вреди или получаване на значителни неправомерни доходи – от пет до 10 години и глоба от 5 хил. до 10 хил. лв. Текстът беше светкавично внесен в деловодството на парламента от Йордан Цонев.

  Идеята предизвика доста критики в юридическите среди, тъй като самата БНБ има правомощие да глобява за създаване на паника сред вложителите, но не го упражни. Според Закона за кредитните институции глобата за физически лица е от 2000 до 5000 лв., а за юридически – от 10 000 до 30 000 лв. Ако информацията се разпространява чрез медии, санкциите са още по-високи.

  По-голямото притеснение са обтекаемите формулировки, които позволяват най-различни тълкувания кога и каква информация води до всяване на паника. Според адвокат Михаил Екимджиев има известна логика да се иска такъв текст, но той може да се превърне в „драконовска мярка и цензура срещу всеки опит да бъдат критикувани банките“. Правозащитникът смята, че ако такъв текст все пак бъде приет, трябва да се търси деликатният баланс между правото на информация и сигурността на банките. „Важното е да се отсее това, което реално може да доведе до негативни последици, без да се ограничава свободата на словото“, каза Явор Нотев, адвокат и депутат от „Атака“. Съдии коментираха, че би било добре първо БНБ да използва наличните възможности, а след това да предлага нови наказания.

  Изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев разпространи декларация, в която призова управителя на БНБ Иван Искров да разследва кой и кога е теглил пари от атакуваните банки, да провери кой е правил плащанията и да предостави информацията на прокуратурата. „Къде е Комисията за финансов надзор, къде е СЕМ, който не осъществи специализиран мониторинг за изказванията на политиците? Трябва да бъде сложен край на тази анонимност и да се знае кой е дал нареждането за тегленето на парите и да се търси отговорност“, заяви той пред БНР.

  Срещу двама политици вече има подадени сигнали в прокуратурата. Бившият военен министър Николай Цонев сезира прокуратурата заради изказванията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Подобен има и срещу Антон Кутев от БСП от сдружение „Природа за хората“.

  От прокуратурата не отговориха дали работят по сигналите, но съобщиха, че са повдигнати обвинения срещу Кирил Джабаров и Роберт Димитров от фирмата „Глобал Маркетс“, които според разследващите са разпратили към стотици фирми и граждани „бюлетин“ с твърдения, че освен поставената под надзор Корпоративна търговска банка и атакуваната вече Първа инвестиционна, проблеми имат още няколко банки. Двамата обаче са обвинени по текст от НК, по който обикновено биват подвеждани тези, които правят фалшиви обаждания на тел. 112. За това престъпление наказанието е до 2 г. затвор. Джабаров и Димитров са освободени срещу 3 хил. лв. гаранция, на свобода са и останалите шестима, които ДАНС арестува през уикенда заради банковата атака.

  „Държавата още от самото начало трябваше да пресече коментарите. Неумишлено проспа този момент заради незнание и лошо управление“, коментира пред Нова телевизия експертът по национална сигурност Николай Радулов. Той заяви още, че службите имат специални структури, които се занимават с банкова сигурност, и е трябвало да имат предварителна информация.

  ДАНС е изпратила писмо до изпълнителните директори на банки, в което настоява на банковите служители да бъде забранено да коментират ситуацията с клиентите, съобщи „Капитал“.

   

  КОИ СА „ГЛОБАЛ МАРКЕТС“

  „Глобал Маркетс“ ООД получава лиценз за инвестиционен посредник през 2008 г. Неин създател е чехът Павел Кочалка. „Глобал Маркетс“ ООД предлага търговия с акции и облигации на американските пазари, инвестиционни консултации, инвестиционни анализи и други, пише на сайта на компанията. Тя бързо се прочува с агресивен „телемаркетинг“ – служителите досадно настойчиво увещавали потенциалните инвеститори да вложат 50 000 долара в атрактивни акции срещу високи печалби. Всъщност към днешна дата компанията не бива да се нарича инвестиционен посредник, тъй като е без лиценз. Тя сама е поискала да върне лиценза си в КФН в края на март. Въпреки това е продължила да работи у нас – вероятно по силата на т. нар. единен паспорт – ако има лиценз за друга държава от ЕС, пак може да предлага услугите си в България. На 29 май КФН изрично нареди на „Глобал Маркетс“ да не сключва нови договори, защото има значителен риск за клиентите. Оказа се, че само през 2010-2012 г. българският регулатор е съставил общо 118 акта на посредника, който има и нарушения в Полша и Словакия.

   

• Задава се нов преврат

  Материал на „Дневник“

  .

  

  Граждани висят пред банки, защото някакви мутри се скарали помежду си. Този филм не го ли бяхме гледали вече?

  Не, това не е филмът от 1997-ма.

  Няма нищо общо. Това е филмът, който ни прожектират откак, преди 5-6 години, Иван Костов констатира, че живеем във „фасадна демокрация“. Просто сега от фасадата падат парчета, толкова големи, че се вижда, какво има отзад.

  Държава, в която публичните институции не обслужват интересите на публиката, а някакви свои си, не е лабиринт от правила и забрани, както би трябвало да бъде. А е празен тепих, на който различни хора излизат, за да си премерят силите. В последно време гледаме как двама пехливани, в сблъсък помежду си, се опитват да илюстрират кое е по-ефективно:

  да имаш власт, от която да правиш пари;
  или обратното – да имаш пари, от които да правиш власт?

  Делян Пеевски представя на публиката тежестта на тезата, че за да имаш власт, най-добре е да имаш… власт. Неговата позиция е следната: имам власт – с нейна помощ вземам пари – влагам ги в медии – добивам още власт – вземам пари… и т.н. Цветан Василев градеше доста по-дълга и, както се оказа, по-слаба верига: имам пари – давам ги на Пеевските медии – ползвам част от неговата (на Пеевски) власт, за да имам още пари.

  В тази надпревара Пеевски е очевидно в по-добра позиция, защото директно упражнява власт, а не – както Василев – чрез пари, чрез други хора (Пеевски) и партии (ДПС). Пътят от „Аз искам да стане еди-какво!“ до „Стана онова, което искам“ при Пеевски е много по-къс. Ще рече: шансовете да стане онова, което иска Пеевски, са по-големи, отколкото шансовете да стане това, което иска Василев.

  Днес става очевидно, че някъде през юни миналата година и двамата сегашни врагове са стигнали до горе-долу едно и също заключение: че

  искат по-пряк досег с властта

  Дори позицията на Пеевски, макар по-печеливша от тази на Василев, е по онова време прекалено далеч от мигновеното сбъдване на желания. За да постигне желаното, Пеевски трябва да мине поне през две партии (ДПС и БСП), с взети назаем (от Василев) пари и накрая – през своие медии, с помощта на които да заплашва всеки, който би могъл да му попречи. Но и тази заплаха е прекалено непряка.

  Друго е да станеш шеф на контраразузнаването, което пък междувременно се е сдобило и с въоръжено крило, в лицето на бившия ГДБОП. Като шеф на ДАНС, Пеевски би разполагал както с безконтролен апарат за събиране на информация за всички противници, така и с въоръжено формирование за налагане на своята воля върху тях. И – най-сладкото в случая – това не би му струвало и лев. Би се плащало от данъкоплатците.

  Още тогава направи впечатление изумителното късогледство на останалите замесени в тази схема. Давайки на Пеевски ДАНС и ГДБОП, как точно Станишев и Местан си мислеха, че след това ще могат да го контролират те него, а не – той тях? Поради какви причини той не би обърнал силовия си апарат срещу своите благодетели?

  Отговорът е, както обикновено в такива случаи, че

  те са си мислили,
  че са по-хитри от него

  В ДПС са смятали чрез ДАНС и ГДБОП да упражняват реалната власт в страната, натиквайки в миша дупка мандатоносителя БСП. Социалистите пък са били убедени, че с помощта на ДАНС и ГДБОП Пеевски за часове ще вкара в затвора и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов.

  Ето как паднали парчета от фасадата разкриват гледката отзад. Отговорът на въпроса „КОЙ (предложи Пеевски)?“ днес е очевиден – ДПС (и самият Пеевски). Ясен е, вече, и отговорът на по-важния въпрос – ЗАЩО? За да може, разбира се, ДПС да вземе обем власт, далеч надхвърлящ онзи, който е даден от електората.

  Това бе опит за държавен преврат
  
  и затова Протестът, който го предотврати, е от историческо значение.

  На този фон, съвсем детински изглежда поведението на БСП, влезнала в тази схема само поради надеждата, че Пеевски ще вкара на топло ръководството на ГЕРБ. На фона на тази пък детинщина, на свой ред, съвсем естествено изглежда последвалото развитие – как ДПС все пак успя, макар без Пеевски в ДАНС, да открадне цялата власт от БСП, стоварвайки й обаче цялата отговорност. Забележително е, че сред фирмите, спрягани като замесени в строителството на Южен поток, няма нито една, свързана с БСП. Всички са от поредицата „Пеевски-ДПС“.

  Днес, година по-късно, по всичко личи, че в момента, в който Пеевски решава да поеме пряка власт (ставайки шеф на ДАНС и така – де факто диктатор на България) другият играч, Цветан Василев, също стига до заключението, че ще му е по-изгодно, вместо да упражнява власт чрез различни предавки (пари, партии, медии), да я поеме директно. Да направи така, че да стане – ни повече, ни по-малко – министър-председател, лично или най-много през един човек.

  За разлика от Пеевски, обаче, който действа внезапно и от засада, Василев тръгва по дългия път – достатъчно дълъг, за да имат време околните да разберат, каква е играта. Докато ДПС е заета да поглъща БСП като смок – жаба, Василев създава нова партия, чрез която да постига целите си, заобикаляйки ДПС – „България без цензура“ на Бареков. И някъде в началото на тази година, банкерът по изумително глупав начин дава да се разбере, че подкрепя смяната на лидера на БСП Станишев с някой друг, по-управляем (т.е. от страна на самия банкер). Та в един бъдещ парламент, коалиция БСП-ББЦ да може да излъчи онзи министър-председател, който Василев би искал.

  Отново, обаче,

  схемата на Василев се оказа прекалено сложна,
  за да бъде успешна

  и при всички случаи – много по-неефективна от стратегиите на Пеевски. Пиар стратегията на Василев е също губеща и, както се оказа – самоубийствена.

  Докато Пеевски успява да внушава на основните политически играчи, че той работи за това, те (а не той) да имат повече власт (вчера ДПС и БСП, утре – ГЕРБ), Василев прави точно обратното. Съобщава на основните играчи, вкл. на ДПС и Пеевски, че му е писнало от тях. И че той се бори не за това, те да бъдат велики, а за това, той да им бъде началник. С което, разбира се, още в разгара на пролетта на тази година бетонира всички политически играчи срещу себе си и така обрече на гръмък провал политическите си амбиции.

  Ответният удар срещу Василев стана неизбежен в момента, в който се разбра, че наистина ще има предсрочни избори – т.е. че е съвсем близо моментът, в който мустакатият банкер ще може да задейства системата ББЦ-БСП. Онова, което беше крайно неочаквано, беше съкрушителната свирепост на този ответен удар. Системата не цапна по носа, като предупреждение, кандидат-политика Василев; а с един замах унищожи завинаги банкера Василев. Ударът беше нанесен внезапно, от засада и с демонстративна жестокост – типично в стил „Пеевски“.

  Отново обаче

  падна парче от фасадата и се видя, какво става отзад

  Онова, което се разкри пред всички беше, пак, нещо, срещу което застана Протестът – превръщането на публични институции в обслужващ персонал на частни интереси. В унищожаването на Василев и КТБ участваха БНБ, МВР и прокуратурата. Вместо да наложат закона еднакво към всички, тези институции избраха да се намесят на страната на Пеевски срещу бившия му касиер. С което демонстрираха, че превратът, спрян миналата година, всъщност в някаква степен се е случил. Институциите, на които плащаме, за да бранят националната сигурност, се оказаха бранещи сигурността на… Пеевски.

  Не ХААРП или рептилите сринаха КТБ. Това сториха институциите на държавата, отговарящи за нейната сигурност. И не виждам, защо днес се чудят, че изведнъж хората престават да вярват в стабилността на банковата система. Та нали хората вече разбраха, че всички държавни институции са наказателни бригади на повикване от частни лица?

  В такава ситуация, откъде да знае човек, кого – и в чий интерес – ще отнесат институциите утре? Животът става непредсказуем и това е причината така наречените „похитени държави“ да произвеждат единствено несигурност, бедност и насилие. Защото вместо стабилност и предсказуемост, похитените институции произвеждат нестабилност и непредсказуемост. Никога не знаеш, какво ще стане – макар онова, което трябва да става, да е разписано в куп закони и наредби.

  Вече виждаме илюстрация на току-що казаното. Добре, МВР заплаши, че ще се разправя с онзи, който организирал смс-ите, с които е атакувана банката на Цеко Минев. Хайде обаче да се запитаме, точно това МВР какво ще направи, ако в разследванията си разбере, че онзи няКОЙ, КОЙто е организирал атаката, е точно този няКОЙ, КОЙто не бива в никакъв случай да бъде закачан? Няма, разбира се, да го накаже. Ще прибере някой квартален псувач по Фейсбук (това май вече се случи…). И така ще даде сигнал към всички, че всичко е възможно. И – безнаказано.

  След толкова много лъжи и будалкания, след контрапротести и контраподкрепящи, след като цяла година министър след министър се опитва да ни докаже, че сме пълни идиоти – как да им се вярва, дори когато наистина казват истината?

  Дори в тази изострена ситуация държавата благоволява да демонстрира, че не е плетеница от забрани и правила. Че продължава да е тепих, на който пехливани си мерят мускулите. А ръководителите на институциите играят публика, която бърза да се ориентира – кой ще излезе по-големия бабаит, та да започнем да го обслужваме него?

  От тепиха слезе Цветан Василев, но веднага се качи Бойко Борисов, който ни съобщава следното: „Мислите си, че това е криза? Хе-хе… Чакайте, да видите, какво ще стане тепърва. Всичко ще се срине. Всичко ще фалира. И затова още отсега е добре да се примолим на МВФ за едни 5-6 милиарда…“

  От тепиха липсва Борисовият противник

  Все пак Станишев излезе от този пехливанлък и отиде на по-високото ниво, откъдето в крайна сметка ще се намесят, за да ударят българските играчи през пръстите. Липсата на Станишев обаче не спира Борисов от това, да маха юмруци и да иска, този път – цялата власт.

  И това е днес най-голямата от всички конспирации. На този фон амбициите на Пеевски и Василев да се облекат с държавна власт изглеждат почти невинни. Защото в схемата, завъртяна от ГЕРБ, целите са много по-мащабни: масирана финансова криза; катастрофално рухване на икономиката; удавяне в този въртоп на БСП, ББЦ, Атака, РБ; и връщането на ГЕРБ, на бял кон, с пълно мнозинство, като спасител на една рухнала „заради комунистите, дето утепаха дедо ми“ държава. А около белия кон да се върти мулето на оръженосеца, ДПС, яхнато от самия оръженосец – Пеевски. До който пък вече са се подредили пешаците – онази групичка сегашни властимащи, които от седмици обясняват из софийските потайности, че в момента правителството е единствено на ДПС.

  Спряният миналото лято преврат се задава отново

  този път – в много по-катастрофален вариант. И с по-мощни играчи.

  Не са се отказали. Вместо да се откажат те, решили са да накажат нас. Опитват се да произведат такава титанична криза, в която да сме благодарни на всеки, който реши да ни „спаси от комунистите“.

  Да се вкараме в тази схема би било точно толкова глупаво, колкото висенето на опашка пред банка заради разправиите между мутри.

   

• Македонски гражданин: „Ние сме един народ во две дръжави и треба всекакви блгариски герои да ги почитуваме“

  Син намира гроба на баща си след 70 години благодарение на македонски зъболекар, пише изданието  Вgsever.info

  

  Ние сме един народ во две дръжави и треба всекакви блгариски герои да ги почитуваме, пише 29-годишният стоматолог от Македония Ивица Белески до историка от плевенския музей Красимир Петров. Поводът за кореспонденцията, както и почти невероятната история, която ще последва, започват от една снимка, получена на имейла на Регионалния исторически музей (РИМ) – Плевен преди няколко месеца. На нея има каменен надгробен кръст с надпис: „Тук почива редник Ангел Бешков Славчев. Роден 1920 г. в село Беглеж, Плевенско. Загинал на 13 юни 1942 г.“

  Уведомен е Красимир Петров от отдел „Нова и най-нова история“, чиито научни изследвания са свързани с този период. Чрез кметицата на село Беглеж той издирва единствения наследник на убития от албански контрабандисти български войник. И успява да възстанови част от историята на семейството.

  Когато 23-годишният Ангел Нешков е убит в Македония, детенцето му – Тодор, е било на 2 години. Със смъртта на баща си то остава пълен сирак, защото майката е починала 6 месеца след раждането му от менингит. Отраства по сиропиталища, успява да завърши добро образование и се установява в Пловдив. До този момент 73-годишният Тодор Нешков не е знаел нищо за съдбата на баща си.

  Свързват се с македонеца, който е изпратил снимката – зъболекар по професия, невероятен български патриот. В празничните дни около Гергьовден Тодор, братовчед му и Краси Петров пътуват за Кичево. Ивица Белески ги води на гроба, който се намира в двора на стара църква в родното му село Орланци. Запалват свещички. Един от малцината старци, които живеят в селцето и далечен роднина на Ивица – Цветан Белев, изрича думи, които българите никога няма да забравят: „Това е свято място, тук и да духа вятър, свещите не гаснат…“.

  Оказва се, че в малкото македонско селце се пази още едно парче българска история. В старата църква гостите намират плащеница, осветена от българския екзарх Йосиф през 1898 г. На изпроводяк пред табелата на Орланци българи и македонци се снимат с българското знаме и автентичното знаме на ВМРО – като опровержение на всички твърдения за създадената изкуствено вражда.

  

  „Ние сме македонски българи от преди 400 години в моята фамилия. Ако в Македония има македонски албанци и македонски мюсюлмани, оти да няма македонски българи“, пита Ивица Беленски, с когото се свързахме. Оказа се, че той проявява огромен интерес към българската история и е събрал архив за българската администрация през Втората световна война.

  Какво е да откриеш гроба на баща си след 70 години? Неописуемо е вълнението. И мъка, и радост, и всичко, споделя Тодор. През всичките тези години той не е могъл да открие нищо за своя баща, просто защото не е имал изходна точка. „Израснал съм без родители, казано ми беше, че баща ми е минал албанската граница тогавашна, но какво и как да търся, не знаех. Благодарение на това македонско момче и на Краси, след 70 години аз вече знам поне къде са костите на баща ми. Сега мога да ходя, когато поискам и да паля свещичка на гроба“, добавя наследникът на убития български войник.

  Източник:  Вgsever.info

• Нова Зеландия, Люксембург и Ирландия – водещи ислямски страни?

  Нова Зеландия, Люксембург и Ирландия най-добре олицетворяват ислямските ценности, а Финландия е една от най-ислямските държави в света, ако се вземе предвид колко добре свещената за мюсюлманите книга – Коранът се претворява в икономическите, политическите и социалните сфери на страната.

  „А от друга страна, ислямски държави въобще не са ислямски“ – отбелязва Би Би Си.

  Иранският учен Хюсеин Аскари е проучвал през 2010 г. в George Washington University, доколко добре страните в света прилагат ученията на Корана за равенство и справедливост.

  Според Аскари, в съответствие с „общия ислямски индекс“ най-ислямската държава в света е Нова Зеландия. Следвана от Люксембург, Ирландия, Исландия, Финландия, Дания, Канада, Великобритания и Холандия.

  Първа сред страните с мюсюлманско мнозинство, в списъка е Малайзия – на 33 място.

  Смятаната за враг на много мюсюлмански страни, Израел, според проучването, е повече ислямска, отколкото всяка ислямска държава. Израел заема 27-мо място в списъка.

  „Много страни, изповядващи исляма и наричащи ​​себе си ислямски – са несправедливи, корумпирани и неразвити и, в действителност, не могат да бъдат считани за ислямски,“ – казва в интервю за радио Би би си Аскари.

  Източник:  Теlegraph.co.uk

• БГ парламентът ще бъде разпуснат на 6 август

  Валутният борд е непоклатим. Банкова криза няма, декларираха партийните лидери

  Народното събрание ще бъде разпуснато на 6 август. Предсрочните парламентарни избори ще се проведат на 5 октомври 2014 г. В рамките на 42-то Народно събрание е невъзможно съставянето на друго правителство. Оставката на правителството ще бъде съобразена с необходимото по Конституция време за провеждане на консултации и формиране на служебно правителство.

  За това се договориха президентът Росен Плевнелиев и лидерите на политическите сили.

  Политическите партии и институциите декларират решителност и готовност за осигуряване на необходимия ресурс и осъществяване на всички мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната. „Парите на гражданите и фирмите вложени в банковите институции в България, са сигурни. Банките ще продължат да работят в нормален режим,. Валутният борд е непоклатим. Банкова криза няма. Банковата система е стабилна”, подчерта Плевнелиев.

  Валутният борд ще бъде запазен до влизането на България в еврозоната.

  „Разполагаме с достатъчно резерви средства и механизми, за да се справим с всички опити за дестабилизация като заставаме зад всяка банка, подложена на атака. Предприемат се всички необходими мерки в подкрепа на банковата и финансовата стабилност в страната. В ход са и законодателни промени. Международните пазари ни вярват. Трябва да си повярваме и ние. Няма основания и причини да се подаваме на паниката. Банкова криза няма, има криза на доверието и има криминална атака“, допълни президентът.

  Източник:  в. „Сега“

• Аз да си мълча, а те да си крадат? Не, благодаря

  Как всички изведнъж се загрижиха за банките и съвсем забравиха за свободата на словото?

  .

  Веселин Желев, Jelev.info

  Къде е “България без цензура”, бе? Да ме защити. Вече не смея и едно “б” да напиша, за да не ме погнат Йовчев и Писанчев, че клатя националната сигурност.

  Те година и кусур не са отговорили “кой?”,а сега на мене ми шъткат. Бареков, това е цензура, бе, консерватор такъв?

  Могат ли утре така да ми забранят да пиша и за МВР, и за ДАНС, зер и те са стълбове на националната сигурност? Тя, нацията се топи като вощеница, но сигурността й, най-вече държавната, цъфти.

  Да, само улав може да вярва на есемеси, че след 17 години валутен борд и едни от най-високите капиталови изисквания в Европа българските банки могат да се сринат, както през 1996 година.

  Да, само хора с криминални намерения могат да разпространяват такива есемеси.

  Законен обаче е въпросът, защо хваща дикиш тази “крамолическа пропаганда”. Защото липсата на доверие е всеобща и повсеместна. И нейна жертва стават и спестителите, и банките.

  Необяснимо малко внимание се обръща на факта, че атаката беше срещу две български банки, и то, след като стана ясно, че сегашното правителство си отива.

  С какво демократичната смяна на правителство в една страна-членка на ЕС би трябвало да притеснява, да речем “Сосиете женерал”, “Уникредит” или “Райфайзен”? (Да не съм казал пак нещо забранено?)

  Но при дългата кръвосмесителна връзка между капитал, държава, политика и медии у нас, която е шлагерът на последните поне пет години, е разбираемо демократичната смяна на властта да изглежда като политически риск за бизнеса на някои.

  Те заедно с изкушената от тях власт споделят отговорността за днешната си уязвимост. И понеже я осъзнават, шъткат така ожесточено. Плашат ни с цялата строгост на закона. Към който, току-виж се оказало, че те самите не са се отнасяли с особена почит.

  След казусите “Пеевски” и “Южен поток”, след флирта на три правителства с една финансова институция, сраснала се с медийна група и с партия, хората не вярват на системата. На цялата система. Тези, които властта гони сега, не рушат доверие. Те експлоатират съществуващото недоверие.

  Но спете спокойно, граждани (и селяни). Парите ви не са в опасност. Събудете се най-късно на 5 октомври и вижте: В опасност е бъдещето на някои политици и прилежащите им капиталисти, както и на някои капиталисти и прилежащите им политици. И както преди в подобни ситуации, те се опитаха да направят криза, за да им плати друг сметката.

  Никой не може да забранява на журналистите да питат кой разруши доверието. Това е общественонеобходим и общественополезен въпрос. Разбирам, че той не харесва на управляващите, но това е демокрацията.

  При нея е не по-малко криминално е да третирате журналиста като анонимен партийно платен трол. Да забранявате думи и теми в името на националната сигурност – най-изтърканото оправдание за цензурата.

  Много удобно: Ние си мълчим. Те си крадат. И все-ки ден ще е та-ка до о-став-ка-та!

  Липсата на доверие не се лекува с мълчание, а с информация – пълна, точна и навременна. Така че, Иовчев и Писанчев, аз няма да пиша “б”, но вие ми отговорете най-сетне: “Кой?”

  Овен това искам още утре да заловите тези, дето пишат обиди и клевети под дописките ми в Интернет. И да ми кажете кой им плаща да петнят доброто ми име.

  Аз, гражданинът, по-маловажен ли съм от банките ? (Извинявам се за забранената дума).

  Цяла Европа и Америка задават този въпрос от фалита на “Лиймън брадърс” през септември 2008 година насам. Най-сетне и българите (не по-наивната част от тях, дето са по опашките) имат шанс да го зададат и вие се опитвате да им вземете думата.

  Опомнете се, живеем почти 25 години след 1989-а.

   

• Кой контролира контролиращите?

  
  Когато Шарл дьо Монтескьо е разработвал теорията и принципите за разделение на властите, едва ли си е представял модел, какъвто наблюдаваме в съвременна България.

  Когато преди 2000 години римският поет Ювенал изрича фразата Quis custodiet ipsos custodes? (Кой пази пазачите), не е имал предвид портокаловите горички около столицата на империята, а е поставил въпроса за отношенията в обществото. До края на 18 век човечеството скрито или явно се бори срещу абсолютизма, представляван от монархии, племенни общества и други подобни форми на социалния ред. Измисленото след това решение за борба срещу концентрацията на власт е добре известно – разделението на властите. Според най-разпространената теория те биват три. Едната представлява хора от цялото общество, които да творят законите, други да управляват в съответствие с тези закони и третите да следят дали законите се спазват и ако не – да налагат съответните наказания, независимо кой върши нарушенията. Както добре се знае, по своя замисъл законодателната, изпълнителната и съдебната власти са независими една от друга и трябва да се контролират. Представителите на тези власти са избрани от суверена (под една или друга форма) да изпълняват съвестно задълженията, в интерес на цялото общество.

  Добре известно е, че в България такова нещо на практика няма и през годините проблемът е избивал в една или друга посока. Последната банкова истерия, обаче е сякаш най-ясният пример за тоталното неспазване на тези принципи. Тъй като сме парламентарна република, ще започнем с представителите на Народното събрание и ще се ограничим само върху най-ярките представители на двете най-големи партии в парламента.

  На 26 юни, в коментар на събитията около КТБ Антон Кутев (БСП) казва, че има опит да се събори друга банка и да се разруши банковата система като цяло. На следващата сутрин вече е ясно, че някой е разпространил слухове за проблеми с ПИБ, и мълвата тръгва във всякакви посоки. Излизат първите информации за опашки от вложители пред клоновете на тази банка. На този фон Цветан Цветанов (ГЕРБ) обявява, че държавата е във фалит. Началникът му Бойко Борисов доразвива тезата, като заяви, че разпадът на държавността е пълен, ситуацията започва да прилича на тази от 1996 г. и спешно трябва да се тегли заем от „5-6 млрд. от Международния валутен фонд за да има кеш„.

  В интерес на истината в първите часове властите се държаха адекватно, като се ограничиха до изявлението, че се търси разпространител на слухове за банка, но никой не каза името й, за да не се създава паника. До момента, в който представителят на изпълнителната власт и управител на БНБ Иван Искров не излиза с официално изявление, че банковата институция под атака от слухове е именно ПИБ. Тогава вече, който не бе разбрал или пък е имал съмнения, вече знаеше. Паниката е създадена. Опашките почнаха да се вият и спекулациите се засилваха.

  После цял ден десетки експерти обясняват, че проблем на практика няма, като доказват тезата си с конкретни данни. Разяснява се, че банковата ни система разполага с около 8 милиарда лева парични средства и депозити в централната банка, които могат да се използват веднага. Още 8 милиарда са във финансови активи, които са ликвидни и могат лесно да бъдат превърнати в налични средства. Че собственият капитал на банковата система е в размер на 11.7 милиарда лева, което представлява капиталовата адекватност 20.4% (близо три пъти над средноевропейската). Отделно Фондът за гарантиране на влоговете разполага с 2.1 милиарда лева. В допълнение БНБ има специален ликвиден буфер от 5 милиарда лева, които могат да се използват при системен риск. С прости думи – банковата система е в цветущо здраве. Всъщност в края на деня го показа и рекапитулацията в ПИБ – банката изплати за един ден 800 млн. лв. на паникьорите, което представлява близо 14% от депозитите й. Нещо, което щеше да срине всяка европейска банка.

  Тоест, беше нагледно показано, че причината за кризата е паниката, създадена от слухове и подхранвана от официални лица, а не действителното състояние на банковата система у нас.

  Беше разяснено също така, че заем от МВФ не се тегли току така. А дори и да се усвоят средства от Фонда, те по правило не могат да послужат за капитализиране на банкови системи. Също така беше обяснено, че България няма фискален проблем.

  И да не помислите, че сме забравили, че Третата власт ще трябва да припомни зародиша на банковата истерия. Без да навлизаме във вече известни подробности трябва да отбележим, че всичко започна от разрива между доскорошните съмишленици Цветан Василев (мажоритарен собственик на КТБ) и Делян Пеевски (депутат от ДПС). В медийните им нападки изведнъж се включи прокуратурата. Бяха претърсвани офиси на Василев, а целият управителен съвет на банката бе извикан на разпит в деня, в който беше свикано общо събрание на акционерите на КТБ. Всичко това по съмнение за раздаване на „лоши кредити“ на свързани с ръководството на финансовата институция лица. А за капак на всичко малко по-късно бе публично повдигнато обвинение срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев за това, че „не е упражнил контрол върху отпуснати 19 „лоши“ кредита от „една банка“. Всичко това, гарнирано с обвинения в убийство. Първо прокуратурата образува досъдебно производство за готвено убийство срещу Пеевски и арестува трима души. Съдът ги пусна, защото за тях няма никакви доказателства. „Прокуратурата има доблестта да признава своите грешки. Считаме, че това е грешка, посипахме си главата с пепел„, обясни тогава фиаското зам.-главният прокурор Борислав Сарафов.После пък Василев се оплака, че депутатът готвел покушение срещу живота му и държавното обвинение подхвана него.

  Говоренето продължава дълго време и по ирония именно главният прокурор Сотир Цацаров даде най-доброто описание на случващото се – цялата държава живее в ритъма на отношенията Пеевски-Василев.

  Политиците си говорят, но основният въпрос в демокрацията е въпросът за отговорността. Ако всеки поема своята отговорност, властите ще стоят независими една от друга и ще се „дебнат“ да не кривнат от пътя. Нали не смятате, че в настоящия случай някой ще поеме някаква отговорност за случилото се? А то се случи само и единствено по политически причини. Бъдете убедени, че няма да има последици, защото у нас разделението на властите се разбира само като независимост на трите власти една от друга. Когато опре до отговорност, те се оправдават една с друга. Тази само декларативна независимост те използват именно за да избегнат контрола. Ако те не се контролират, то независимостта им е безсмислена и вредна.

  И сега по всичко личи, че отново се готвят да управляват същите хора. Прогнозите сочат, че именно това ще се случи, независимо в какви конфигурации. Те се готвят да управляват и ще го направят. Изникват основателни съмнения, че крайната им цел не е общото благо, а властта сама по себе си. А това от своя страна е парадоксално – да използваш демократичните процедури в стремеж към абсолютизъм.

  Източник: Free Bulgarian Readers (Истината ще ви направи свободни)

• Тъкмят нов кризисен кабинет до изборите

  

  Предсрочните парламентарни избори ще са на 5 октомври, а междувременно Народното събрание (НС) да излъчи ново правителство или да направи промени в сегашното, то да поработи около месец с действащ парламент, а после президентът да го назначи като служебно. За това са се договори лидерите на ГЕРБ, БСП и ДПС в петък, демонстрирайки политическо съгласие в момент на опасно разклащане на банковата система и реален риск за финансовата стабилност на страната.

  По-късно през деня пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви пред „24 часа“, че е готов да стане веднага премиер – първо на служебно, а после и на редовно правителство, като имал екипи и за двете.

  Официално изявление след срещата направи председателят на БСП Сергей Станишев, който съобщи, че е постигнато съгласие за дата на изборите. „Упълномощихме председателя на НС да направи среща с президента на републиката за провеждане без отлагане на политически консултации за гарантиране на реализацията на основните приоритети на държавата и преминаването към политическа стабилност. И трето, мога да ви съобщя, че партиите, които участваха в консултациите, ще подкрепят всички действия на държавата, на нейните институции за гарантиране стабилността на банковата система“, каза Станишев и отказа да отговаря на въпроси.

  Борисов: Да се вземат 5-6 млрд. лв. от МВФ, за да има кеш и да може да се плаща

  Вече говорим за правителство на спасението, коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, според когото трябва да се търси заем от МВФ.

  „В началото на тази консултация ситуацията беше една, сега е друга. Въпросът е колко бързо и как трябва да се викне Международният валутен фонд (МВФ). Още веднага трябва да се викне. След управлението на тази тройна коалиция следващият бюджет ще го прави фондът. Включително и най-вече експертиза, която да успокои държавата. Видно е, че за съжаление това, което им казах преди три месеца, преди два месеца, преди един месец се случи в пълния му обем. Но да се надяваме, че сега всички ще бъдат по-мъдри, по-спокойни, по внимателни във вземането на решения и ще се търси едно съгласие за спасение“, каза още Борисов.

  По думите му, „вече няма да се говори за правителство на съгласие, а за спасение“.

  Той призова управляващите незабавно да сменят премиера и финансовия министър, „за да бъдат сигурни хората, че банките и финансовата система ще бъдат стабилни“. „Връщате се десет дни назад и виждате как беше започнат целият проблем в банките”, каза още Борисов.

  Според него трябва да се даде мандат за преговори с МВФ. Сега вече е нужно парламентът да работи този един месец, за да се направят всички законодателни неща, включително да се емитира веднага нов дълг и то от поне 5-6 млрд., за да се успокоят хората, смята Борисов.
  „Катастрофата се превърна в бедствие”, добави той. На въпрос защо мисли, че трябва да се вземат нови заеми, Борисов заяви: „Защото ще има кеш в държавата и ще може да се плаща. Ще платим всички за управлението на тройната коалиция”.
  „Следващите ден-два-три са изключително важни да се покаже стабилност в държавата главно за външните пазари. Отиването на нова емисия, което е задължително според мен, трябва да бъде подпряно…”, заяви Борисов.
  На въпрос дали това е обсъждано по време на консултациите, той каза: „Аз давам акъл в случая. Орешарски и Чобанов не могат да го свършат и съм им казал ясно, че незабавно трябва да ги махнат”.

  Консултациите при президента са в неделя

  Малко по-късно от прессекретариата на държавния глава съобщиха, че разговорите при него ще се състоят в неделя от 14 часа.

  На тях ще присъстват шест партии – четирите парламентарно представени и двете, които имат евродепутати – Реформаторският блок и „България без цензура“.

  Целта е „да се набележат неотложните задачи пред НС до неговото разпускане, Министерския съвет и служебното правителство“. Единствено чрез диалог и национално отговорен подход ще се гарантира плавен преход към повече стабилност в държавата, заявява Плевнелиев, който остро осъжда целенасочените опити за дестабилизиране на банковата система и призовава гражданите да не се поддават на слухове и спекулации.

  Правителство на служебното съгласие

  Както научи Mediapool, трите парламентарни партии са се разбрали да излъчат ново правителство, след консултации и с извънпарламентарни сили.

  Идеята е новият кабинет, който най-вероятно ще се прави с мандата на опозиционната партия ГЕРБ, да продължи да работи като служебно правителство след разпускането на парламента в края на юли. Според източници на Mediapool, конкретни имена и разпределение на постове не са обсъждани, а само принципът, на който да бъде съставено и да действа правителството.

  Твърде вероятно е кметът на Бургас Димитър Николов (ГЕРБ) да бъде номиниран за премиер.

  Целта на този ход е да НС да продължи да работи, за да може да се стабилизира банковата система и ако трябва, да се гласуват заеми и увеличаване на външния дълг.

  Друг вариант е премиерът Орешарски да остане начело на радикално променен кабинет, чийто състав и задачи са съгласувани между парламентарните сили и президента. Повечето депутати, с коитоMediapool разговаря, обаче изразиха съмнение, че Росен Плевнелиев ще се съгласи да назначи Орешарски за министър-председател на служебното правителство, така че най-вероятно ще бъде излъчен друг премиер, договорен между четирите парламентарни партии плюс ББЦ и Реформаторския блок, които имат представители в Европейския парламент.

  Неофициалната информация за обсъжданите варианти се потвърдиха индиректно от думите на председателя на ДПС Лютви Местан, който заговори за „правителство на националното съгласие, за да не се стига до кабинет на националното спасение“. Той изрази удовлетворение от конструктивните разговори, градивната дискусия и постигнатото съгласие.

  Президентът няма да се съгласи да му спуснат правителство

  Източници на Mediapool от президентството пък обясниха, че е „абсурдно“ парламентът да назначи кабинет от името на държавния глава.

  „Ако искат да си се разбират – нека го правят. Никой няма да им откаже диалог, но няма да позволим да се изземват функции“, казаха още от „Дондуков“2.

  По конституция служебният кабинет се назначава от президента и подбора на членовете му е изцяло в неговите правомощия.

  На срещата партиите са се разбрали още да подкрепят действията на компетентните институции за гарантиране на банковата стабилност. Възможно е държавата да подпомогне банковия сектор с около 5 млрд. лева от заем от МВФ или от емитиране на външен дълг. Изтеглянето на заем обаче не е в компетенциите на служебно правителство, тъй като решението трябва да бъде ратифицирано от парламент, а по време на служебен кабинет Народното събрание не функционира.

  На консултациите в парламента не се появи представител на „Атака“, чийто лидер е в Москва заедно със свои депутати. По всичко личи, че той вече е извън сметките.

  На срещата нахлу самопоканилият се председател на „България без цензура“ Николай Бареков. На излизане той каза, е бил повдигнат въпросът за „правителство на националното съгласие“, което да бъде подкрепено от тези четири партии (БСП, ГЕРБ, ДПС, ББЦ) и обявено за служебно от президента.

  Веднага след това от пресцентъра на партията му обявиха, че датата за изборите се изтеглила с жребий, а Бареков бил именно човекът, който е я изтеглил.

  Останалите партии опровергаха решението да е вземано чрез жребий.

  На Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента, който се проведе на 17 юни, бе постигнато съгласие за предсрочни избори между 28 септември и 12 октомври. Избраната дата 5 октомври съвпада с трите празнични дни от големия мюсюлмански празник Курбан Байрам.

  Източник:  Mediapool
• Как комунизмът си остана

  Западът прояви огромно лекомислие, смятайки, че политическият плурализъм и пазарната икономика са достатъчни, за да изтикат комунистическите елити от властта. Колко фатална е тази заблуда си личи в Югоизточна Европа, пише Дойче Веле *

  

  В анализ на Карл-Петер Шварц за „Франкфуртур алгемайне цайтунг“ се отбелязва, че в много от посткомунистическите държави в Източна Европа на власт все още са старите елити, а престъпленията от времето на комунизма са останали ненаказани. Авторът дава за пример съдбата на румънската журналистка Ондине Гергут, отличена от американското посолство в Букурещ за нейните разследвания, свързани с политическата корупция и пипалата на комунистическите тайни служби. В родината си Румъния обаче тя бе осъдена на първа инстанция да плати глоба от 300 000 евро, защото статиите й били опетнили имиджа на един бивш прокурор, изправен пред съда за корупция. При положение, че средната заплата в Румъния възлиза на около 400 евро подобна присъда е сравнима с принудителна работа до живот.

  В края на миналата седмица консервативният опозиционен лидер и бивш премиер на Словения Янез Янша влезе в затвора, за да излежи наказание от две години. Съдиите го обявиха за виновен по обвинение в корупция, но присъдата беше издадена след процес, в който правата на обвиняемия не бяха зачетени, а доказателствата, които го оневиняват, не бяха допуснати за разглеждане. Впоследствие Янша заяви, че отношението към него е било по-честно дори по времето на зрелищния процес, организиран от комунистическа Югославия през 1988 година. След три седмици в Словения предстоят парламентарни избори, а на Янша като водещ кандидат ще му се наложи да следи кампанията от затвора.

  Европейската платформа „Памет и съвест“ координира дейността на институти и организации, които се занимават с историята на тоталитарните режими. Равносметката, която тази платформа прави 25 години след 1989-та, е крайно отрезвяваща: в Централна, Източна и Югоизточна Европа наследството на комунизма така и не е било успешно преодоляно – престъпленията от онова време почти не се преследват, а и в никоя от държавите не е установена солиден правов ред. В идеологически план комунизмът е абдикирал, но „новата класа“ е запазила старата си власт.

  Миналото остава погребано

  

  През 1957 Милован Джилас я дефинира като „експлоататорска класа на собствеността“ – състояща се от представители на комунистическата партия, достигнали до властта. Прикрита под нов политически етикет същата тази класа продължава яростно да брани интересите си. В Русия, например, на мястото на съветската диктатура се установи „плебисцитната“ диктатура на един президент, който гарантира своята политика на агресия и дестабилизация на съседни държави с помощта на антизападна и националистическа реторика. В Източна и Югоизточна Европа пък е създадена демократична фасада, зад която господства картелът на посткомунистическите олигарси, завзели държавите, партиите и медиите.

  В началото на 90-те години на миналия век прогнозите за демократично развитие на държавите от Централна, Източна и Югоизточна Европа бяха оценявани доста оптимистично. Смяташе се, че плуралистичната система на взаимен контрол ще попречи на установяването на нови монополи във властта; че пазарните реформи и интеграцията в НАТО и ЕС ще умножат благосъстоянието и ще внесат трайна стабилност в обществото; че правовата държава ще успее да надвие политическата корупция и организираната престъпност.

  Заблуда беше също да се очаква, че усвояваният в продължение на десетилетия маниер на премълчаване и превиване пред по-силния ще отстъпи място на активен граждански ангажимент, и че медиите критично ще придружават обновителните процеси в обществото, обръщайки внимание върху обществените недостатъци.

  Имаше очаквания за ново, мирно установяване на отношенията между Изтока и Запада. Осланяйки се на тези очаквания и игнорирайки негативните развития в региона, американците и НАТО ограничиха ангажиментите си към Европа, което беше равнозначно на покана към Путин да си възвърне изгубените сфери на влияние.

  България сред държавите с най-влошено развитие

  А междувременно олигарсите в посткомунистическите държави установиха, че Европейският съюз далеч не е толкова страшен, колкото се прави. Докато в балтийските републики, а и в Полша, Чехия, Словакия и Унгария все пак се стигна до относително обновяване на елитите, в Румъния, България, Словения и Хърватия те останаха почти необезпокоявани в политиката, икономиката, правосъдието, както и в образованието и медиите.

  В най-новия индекс за развитието на демокрацията и пазарната икономика на страните в преход, фондация „Бертелсман“ установява влошаване в 12 от 17-те посткомунистически държави в Централна, Източна и Югоизточна Европа. Най-сериозното влошаване се забелязва в България, Румъния и Унгария. Напредък има единствено в балтийските републики и в Полша.

  Неслучайно държавите, които се представят най-добре, са се разграничили в най-голяма степен от миналото си. Често пъти критикуваната от Запада лустрация, която изключва бившите партийни функционери от ръководни позиции в обществения сектор, междувременно доказва плюсовете си. Тя обаче не успя да постигне своите цели в правосъдието, което съответно го направи по-податливо спрямо политическо влияние и корупция. В това се състои един от най-големите проблеми на всички посткомунистически държави, казва Витаутас Ландсбергис, първият президент на Литва след обявяването на независимостта през 1990 г.

  С това е свързан и провалът на посткомунистическите държави при разкриването и преследването на комунистическите престъпления. Френският историк Стефан Куртоа, автор на „Черната книга на комунизма“ смята, че комунистите са избили между 85 и 100 милиона души в света. Безброй хора са загинали по лагерите, били са депортирани или прогонени. Само в Румъния между 1945 и 1989 година в затвор или лагер попадат близо 1,6 милиона души попадат, повечето от които без съд и присъда, казва историчката Йоана Бока. Нейният колега Андрей Мурару, който допреди няколко месеца ръководеше Института за разследване на комунистическите престъпления, предлага за сравнение и други цифри: през последните 24 години прокуратурата в Румъния е повдигнала обвинения само в четири /!/ случая. А между 2005 и 2013 изобщо не са били повдигани обвинения за политическите престъпления, извършени преди 1989.

  Източник: Дойче веле

  ––––––––––––––––
  * Заглавието и подзаглавието е на редакцията на DW. Като редактор на Еврочикаго не се съгласявам с думите „лекомислие“ и „заблуда“, а бих поставил по тежки епитети. (П. Стаматов)

• Ах, круизът оттука мина – и си замина – ах, Боже мой!

  С перифраза на прочутата песничка за дирижабъла на граф Цепелин, преминал над София през 1929 г., коментирам „топ новината”, че круизните кораби, посещаващи украински и руски черноморски пристанища, поради събитията в Украйна променят маршрута си и ще посещават Варна, Бургас и Несебър.

  Туристическата „манна небесна” ще бъде за периода от края на април до октомври включително. Не, че за първи път в пристанище Варна акостират круизни кораби. Годишно 15-20 такива гиганта се отбиват тук, но сега завишението ще е чувствително. Преди дни бях с наши гости от Габрово на пристанище Варна и там бе гъчкано с народ, дошъл да види, що за чудо е това – хотел на вода. Защото независимо от внушителността си, той е именно това. Заради навалицата, патрулки на КАТ регулираха движението и отбиваха на почетно разстояние потока коли и любопитни граждани, за да не безпокоят състоятелните пасажери. От стената на вълнолома наблюдаваха високоетажната метална грамада, снимаха и цъкаха в захлас. Досущ като прадедите си, държащи калпацате си да не паднат, наблюдавали преминаващия над родината дирижабъл.

  Туристическите фирми на Запад с въодушевление констатират, че пенсионерите са основен контингент в пътувания до далечни и екзотични дестинации. А младоженците и влюбените са обидно малцинство. В круизните кораби старците съставляват до 80-90% от пасажерите. Дори в трюмовете предвидливо има по няколко ковчега – за всеки случай, за по-темпераментните и ентусиазирани привърженици на максимата „Живот тук и сега!”.

  Мой близък от десетилетие работи като софтуерчик на круизен кораб, бродещ из Бахамските острови, а друг е сред обслужващия персонал на един от тях, като посреща и изпраща капризната клиентела в хотелската база на острова. От разговорите с възрастните дами и господа – някои и в инвалидни колички знаят, че всъщност това не са милионери, а хора средна ръка, като за повечето от тях периодично в социалния им пакет влиза подобно пътуване. Ако е средизноморска дестинация, пакетът е напълно безплатен. За по-далечните доплащат известна сума. Напълно естествено е възрастните хора да са по-скромни в консуматорските си нагласи, но всички са ентусиазирани привърженици на кратките екскурзии до забележителности в посещаваната страна. Допълнителните разходи са само за транспорт и входни билети за обектите, но не и за храна, тъй като от кораба получават пакети суха храна и напитки за из път. След броени часове ще са пак на кораба си и ще консумират включеното в „ол инклузив”- а.

  По тази причина ентусиазмът на медиите и на туристическия бранш, че видите ли, около 60 000 богаташи ще пристигнат у нас с круизни кораби, е меко казано пресилен. Страната ни ще продължи да бъде Мека за алкохолици и нископлатежни туристи. След атентата на летище Бургас богатите израелци, идващи да задоволят хазартната си страст, вероятно са размислили и променили маршрута си.

  Но, освен песимизма за някакви крупни приходи за икономиката ни от навалицата на круизни лайнери в курортните ни пристанища, се промъква и нещо друго.

  Горчилката, че хора със същото социално положение като мнозинството от нас могат да си позволят в залеза на живота си, почти ежегодно, круизен тур до най-красивите места на планетата ни.

  А, за да се осъществи това, се трудят неуморно нашите икономически гастарбайтери, внасяйки свежия си трудов принос в тяхната пенсионна и социална система…

  Светослав Атаджанов,
  Djani.blog.bg

• Изборите в България ще са на 5 октомври

  В неделя шест партии се събират при президента Плевнелиев

  

  В неделя на 29 юни от 14.00 часа, при президента ще се проведат политически консултации на парламентарно представените политически партии и коалиции, както и на тези, представени в Европейския парламент. Това стана ясно след среща между председателя на парламента Михаил Миков и Росен Плевнелиев. Миков приканва всяка от посочените политически сили (ПП ГЕРБ, Коалиция за България, ПП „Движение за права и свободи“, ПП „Атака“, „България без цензура“, както и Реформаторския блок) да излъчат по двама свои представители, които да присъстват на срещата. Очаква се на нея да бъде и министър-председателят Пламен Орешарски.

  Дневният ред на срещата ще обхване теми, свързани с развитието на политическата обстановка у нас, както и с успешната подготовка и провеждане на предсрочните парламентарни избори.

  На 5 октомври ще има извънредни парламентарни избори. За това се договориха лидерите на БСП, ГЕРБ, ДПС и ББЦ на консултациите в парламента. Партиите ще започнат максимално бързо консултации с президента за назначаване на служебен кабинет. Това съобщи Сергей Станишев, като отказа да отговаря на въпроси.

  Партиите са обсъдили и „мерки за стабилизиране на страната“.

  Упълномощихме председателя на Народното събрание, съвместно с президента за провеждане на политически консултации за определяне на приоритетите на държавата и преминаването към политическа стабилност, заяви още лидерът на БСП. Партиите, които участваха в консултациите ще подкрепят всички действия на държавата за гарантиране стабилността на банковата система, подчерта Станишев.

  Да се надяваме, че сега всички ще са по-мъдри и ще се търси спасение. Вече говорим за правителство на спасението, заяви след консултациите лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. След това той каза, „МВФ да влиза веднага и да подготвя бюджета“.

  Лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков, който нахлу на консултациите, каза, че е бил повдигнат въпроса за „Правителство на националното съгласие“, което да бъде подкрепено от тези четири партии и обявено за служебно от президента.

  Чрез механизмите на съгласие трябва да преодолеем провокациите пред реално стабилната банкова система. Днес показахме, че в критични ситуации, можем да постигнем и съгласие. Това заяви лидерът на ДПС Лютви Местан след проведените консултации в Народното събрание, предаде БГНЕС.

  Стоим изцяло зад заявената обща позиция след тези консултации и смея да твърдя, че ДПС даде своя принос за постигането на това съгласие, заяви Местан. Това съгласие е крайно необходимо в ситуация, в която организирано, изглежда, чрез слухове се прави опит да се дестабилизира реално стабилната банкова система, каза лидерът на ДПС.

  В такива ситуации политическата зрялост и държавническа отговорност предполагат държавата с цялата си мощ да се изправи срещу опити за дестабилизиране на най-стабилната институция в България – БНБ и банките, подчерта Местан.

  Той призна, че не знае кой цели дестабилизацията, но няма съмнение, че постигнато съгласие днес между основните политически партии е много силен знак към всички български граждани да бъдат спокойни, че има държава, която няма да допусне да се засягат интересите й.

  Ако духът на съгласието се съхрани и през следващите дни в оставащото време от мандата на това Народно събрание и ако това съгласие се разшири, задълбочи и конкретизира тези дни при президента на България, времето вече няма да се окаже най-важният фактор, анализира Местан по отношение на датата, на която правителството трябва да подаде оставка.

  „Губим страшно много време, когато нямаме нагласа да постигнем съгласие. Когато подходим към проблемите с нагласа да постигнем съгласие, времето вече се превръща в една относителна категория в политиката. Когато имаме такава нагласа, няма да има необходимост от удължаване на времето до предсрочни избори“, обясни той думите си.

  Самата оставка може да е доста по-скоро, каза Местан, но веднага побърза да призова тези новини да се търсят след срещата с президента. „Много е важно да имаме предвид и конституционните правомощия на държавния глава – няма нужда никой от лидерите да му бъде говорител. Когато и той стане част от това съгласие, оттам биха могли да се появят доста по-конкретни новини“, каза Местан.

  Лидерът на ДПС отказа да коментира искането на Бойко Борисов за заем от МФВ, тъй като в този момент „изразяването на строго партийни позиции може да се окаже не дотам конструктивен подход“.

  По-добре да съхраним волята за съгласие за „правителството на националното съгласие“, за да не ни се налага да умуваме за „правителство но националното спасение“, коментира Местан по отношение на различните семантични интерпретации за формата на следващия кабинет.

  Източник:  в. „Сега“

• Physicist suggests speed of light might be slower than thought

  

  This image shows the remnant of Supernova 1987A seen in light of very different wavelengths. ALMA data (in red) shows newly formed dust in the centre of the remnant. Hubble (in green) and Chandra (in blue) data show the expanding shock wave. Credit: ALMA/NASA
  /caption]

  Phys.org) —Physicist James Franson of the University of Maryland has captured the attention of the physics community by posting an article to the peer-reviewed New Journal of Physics in which he claims to have found evidence that suggests the speed of light as described by the theory of general relativity, is actually slower than has been thought.

  The theory of general relativity suggests that light travels at a constant speed of 299,792,458 meters per second in a vacuum. It’s the c in Einstein’s famous equation after all, and virtually everything measured in the cosmos is based on it—in short, it’s pretty important. But, what if it’s wrong?

  Franson’s arguments are based on observations made of the supernova SN 1987A–it exploded in February 1987. Measurements here on Earth picked up the arrival of both photons and neutrinos from the blast but there was a problem—the arrival of the photons was later than expected, by 4.7 hours. Scientists at the time attributed it to a likelihood that the photons were actually from another source. But what if that wasn’t what it was, Franson wonders, what if light slows down as it travels due to a property of photons known as vacuum polarization—where a photon splits into a positron and an electron, for a very short time before recombining back into a photon. That should create a gravitational differential, he notes, between the pair of particles, which, he theorizes, would have a tiny energy impact when they recombine—enough to cause a slight bit of a slowdown during travel. If such splitting and rejoining occurred many times with many photons on a journey of 168,000 light years, the distance between us and SN 1987A, it could easily add up to the 4.7 hour delay, he suggests.

  If Franson’s ideas turn out to be correct, virtually every measurement taken and used as a basis for cosmological theory, will be wrong. Light from the sun for example, would take longer to reach us than thought, and light coming from much more distant objects, such as from the Messier 81 galaxy, a distance of 12 million light years, would arrive noticeably later than has been calculated—about two weeks later. The implications are staggering—distances for celestial bodies would have to be recalculated and theories that were created to describe what has been observed would be thrown out. In some cases, astrophysicists would have to start all over from scratch.

  Read more at: http://phys.org/news/2014-06-physicist-slower-thought.html#jCp

• Милиардерът Форбс с прогноза за нова Велика депресия (видео)

  Истината за дневния ред на елита. Те открито се подиграват на масите, тайно планирайки нашия икономическо колапс. Президентът и главен изпълнителен директор на Forbes Стив Форбс, направи зашеметяващо изявление за икономиката и за това накъде отиваме…

  „Сривът на долара ще бъде най-голямото събитие в историята на човечеството. Това ще бъде първото мероприятие, което ще засегне всеки човек, живеещ в света. Цялата човешка дейност се контролира от пари. Нашата работа, нашето богатство, нашето правителство, нашата храна, дори и нашите взаимоотношения зависят от пари.

  В историята на парите не е имало такава ситуация, както сега – доларът има огромно влияние върху живота ни. Това е де факто световна валута. Всички други валутни сривове бледнеят.

  Този срив ще е в цял свят, и това ще се отрази не само на долара, но и на всички други необезпечените валути, тъй като не се различават от долара съществено.

  Този срив ще доведе до крах на всички книжни активи, и неговите последици ще бъдат невъобразими по своята универсалност.„

  Christopher Greene of AMTV reports Steve Forbes predicts a Great Depression II.
  

  Steve Forbes -„The U.S. Should Go Back To The Gold Standard“
  

• Кънчовци и ДС-кадри източват българската наука

  Материал на Биволъ

  

  Неотдавна Биволъ публикува детайлно проучване базирано на книгата на проф. Емил Хорозов, бивш ръководител на Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) към Министерството на образованието и науката.  Реакция на читател на сайта хвърля допълнителна светлина върху задкулисието на българската наука. Биволъ публикува неговото писмо след проверка на изнесените факти.
  

  В публикация на Биволъ беше осветено как Кънчовците, социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, с мълчаливата благословия на всяка власт от началото на българския преход досега, ограбват милиони левове от държавното финансиране в националните конкурси за наука, организирани от ФНИ. За периода 2008-2010 г. това става с 13 проекта на обща стойност ~ 4 000 000 лева, които въпреки некоректно подготвени документи и съмнителна концепция и/или компетентност на екипите зад тях, неизменно получават максимална оценка чрез подменени и манипулирани рецензии. Това директно отправя въпроса към темата за нерегламентирана държавна помощ, която се санкционира от ЕС, но българските политици с охота предоставят и прикриват в замяна на манипулирането на общественото мнение от страна на маститите социолози по време на предизборните кампании.

  Сред тези проекти един особено се откроява с внушителната сума от 950 000 лв.,която получава: проект RNF01/0125 «Подобряване на капацитета на научни организации и мсп за развитие на клетъчни и молекулярни биотехнологии и приложенията им в медицината и здравеопазването» от 2008 година. Зад проекта седи фирмата «Научно технологично обслужване- НТО» ООД със седалище на добре познатият адрес бул. „Джеймс Баучер“ 23, чийто мажоритарен собственик «Сентръл Техно Инвест» ЕАД позволява да се проследят връзките на Кънчовците с благочестивият банкер Цветан Василев.

  Съсобственици на «Научно технологично обслужване- НТО» ООД са Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Стоян Чакъров. Двамата социолози са добре познати, а по онова време третият партньор г-н Чакъров е главен асистент в катедра Биохимия на Биологически факултет към СУ. Фирмата, занимаваща се с изключително широк спектър от дейности (от консултантство, биологични изследвания и молекулярна медицина до посредничество на чуждестранни лица в страната), е натрупала скандална репутация дълго преди 2008 г. Същата фирма с трима-четирима наети служители (не учени) вече е била замесена в скандал по програмата ФАР в Държавната агенция за рибовъдство и аквакултури, където с проект неправомерно взима апаратура, предназначена за рибовъдни стопанства, която се налага да върне в агенцията (виж тук) след като прокуратурата се заема със случая.

  През 2002 г. НТО ООД сключва безсрочен договор с Института по молекулярна биология при БАН за създаването на обща фирма, според който поема ремонта на помещения на института и в замяна на това завинаги се настанява в тях, а хора от института работят по научните задачи (виж тук). Когато истината за неизгодния за БАН договор излиза наяве директорът на института, проф. Иван Иванов, е свален от поста. БАН разваля договора с НТО ООД и сключва нов – според него НТО остава в помещенията на института под наем, докато се възмездят средствата, които е вложила за ремонт. Договорът изтича през 2009 г. Спазвайки характерната за екипа бизнес етика фирмата се опитва да заблуди БАН, че е похарчила над 600 000 лв. за ремонта, докато по документи разходите едва достигат 125 000 лв.

  В правилата на конкурса на МОН за развитие на научна инфраструктура от 2008 г., по който е финансиран проект RNF01/0125 влиза условието кандидатите да докажат, че закупената с отпуснатите от държавата пари апаратура ще бъде ползвана съвместно от няколко научни колективи. По това време „НТО“ е под наем, т.е. няма собствени помещения. Управителят ѝ Стоян Чакъров не е хабилитирано лице. Поради това в опит да се придаде имидж на начинанието като координатор на проекта е вписана проф. Албена Борисова Момчилова от Института по биофизика на БАН. Тя самата печели проект и в друг конкурс на фонда – вече представяйки се от името на института. На Кънчовците в тази завера помагат и други „na6i, 4itavi“ учени до един от сой и по странно съвпадение до един от ДС: проф. Румен Панков (съпруг на проф. Момчилова, и ръководител катедра Цитология, хистология и ембриология в Биологически факултет на СУ), Здравко Лалчев, също ченге (по онова време ръководител катедра Биохимия в Биологически факултет на СУ), обявено в същия списък (виж тук) и др.

  И така драги читателю, възниква въпросът какво се е случило с нашите герои след разкритията на проф. Хорозов и привличането на вниманието на ЕК към престъпленията в българското научно финансиране. Имало ли е възмездие за делата им. Къде са те в момента.

  Показвайки универсалната нужда на всяка власт да втълпява социологически внушения на електората, политиката на ФНИ към Кънчовците и НТО показва завидна устойчивост и надпартийност, когато и в скандалният конкурс от 2012 година с анголският професор Рангел Гюров начело на ФНИ, гл.ас. Стоян Чакъров от СУ получава нови 350 000 лв. за „Панел за изследване на индивидуален капацитет за поправка на генотоксични увреждания“. Силният и организиран протест на научната общност по повод на многобройните нарушения, свързани с конкурсната сесия от 2012 г., доведе до отстраняването на Рангел Гюров и Сергей Игнатов, и инициира протестите, принудили правителството на ГЕРБ да подаде предсрочно оставка. Би могло да се очаква, че категоричната обществена реакция, предизвикала двугодишно разследване и прекратяване на дейността на ФНИ за периода, ще накара управляващите да придадат поне временно външно приличие на Фонда и, че в състава на ръководните му органи ще бъдат подбирани хора, които не могат лесно да бъдат свързани с вече публично огласени корупционни приятелски кръгове и обръчи от фирми.

  Страницата, представяща ръководните звена на ФНИ показва, че управляващите са заложили на късата памет на научната общност и на сломената ѝ способност за себеотстояване след двегодишната липса на държавно финансиране за наука. Наред с много други „интересни“ личности в експертните структури на фонда, в списъка на членовете на Постоянната научно-експертна комисия по биология и медицински науки след 81-годишния (!) акад. Васил Големански на втора позиция (т.е. зам.-председател) намираме името на… Албена Момчилова. При обявяване на конкурси постоянните научно-експертни комисии назначават временни такива, разпределящи проектните предложения на рецензенти, които трябва да ги оценят и по същество да решат съдбата им. Проектите могат да бъдат дадени на неутрални оценители, на хора, свързани с конкурентни екипи, или на рецензенти, принадлежащи към приятелския кръг, които да присъдят максимален брой точки на определени предложения, независимо от качествата им и от това дали колективът може да докаже компетентност за реализиране на поставените цели. С присъствието на висока позиция във ФНИ на „проверен кадър“ дал лицето си на техни проекти, Кънчовците могат да гледат смело в бъдещето и през 2014 година.

  Не по-малко интересна е и съдбата на проф. Румен Панков и проф. Здравко Лалчев. Румен Панков е съпруг на Албена Момчилова. Той е тясно свързан със съсобственика на НТО Стоян Чакъров, чрез съвместни проекти и ръководство на докторанти. Освен, че продължава да бъде ръководител на катедра Цитология, хистология и ембриология в Биологически факултет на СУ, проф. Панков от края на 2011 г. вече е и заместник-ректор на СУ. Така свързаният с Кънчовците щатен служител на Държавна сигурност заема вторият в йерархията на СУ пост, даващ възможност ефективно да се контролира кадровата политика, бюджета и социалната, и политическа позиция на най-големия и влиятелен български университет. Този контрол бе особено съществен за ролята, която СУ и студентите му можеха да играят в протестите от лятото на 2013.

  Na6i, 4itavi, 4len Kor espondenti*

  Междувременно проф. Румен Панков и проф. Здравко Лалчев през 2012 година са станали и член-кореспонденти на БАН. Освен с почетното значение на званието, което би трябвало да бъде получавано само от специалисти със световен авторитет и знаков принос за българската наука, присъждането на титлата е свързано и с дългосрочна инвестиция от страна на българската държава, която се задължава да осигури пожизнено месечно възнаграждение от 1100-1400 лв. на член-кореспондентите. Званието отваря и пътя към по-високи ръководни постове. Конкурсът от 2012 г. за избор на двама член-кореспонденти в областта на Биологическите науки заслужава самостоятелен анализ.

  За да бъде разбран той, се налага да обясним какви са главните международно възприети критерии за оценката на един изследовател в областта на естествените и точни науки (физика, химия, биология, география, математика) и медицина.

  (1): Kолко и какви публикации има изследователят в специализирани реферирани рецензирани (peer reviewed) научни издания. Тези издания имат собствен рейтинг, Impact factor (IF), който се изчислява и актуализира ежегодно от базираната в Ню Йорк компания Thomson Reuters. Международният стандарт е, че само публикация в списание с IF (колкото по-висок, толкова по-добре) и/или списания в регистъра на международно утвърдените бази данни за научна литература (PubMed, SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science и т.н.) са актив за учения. Списания извън тези категории са с лошо научно качество или съществуват от твърде скоро, за да бъдат оценени. Публикации в тях имат много ниска стойност.

  Тук българското законодателство и правилникът на БАН прави специфична и може би далеч не неволна неточност при дефинирането на това що е то научно издание (напр. http://physics.uni-plovdiv.bg/?cat=37):

  Под „реферирани научни издания“ се разбират издания с ISSN или ISBN; издания, реферирани от международна база данни като SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science, Science Citation Index Expanded, Русский Реферативный Журнал; издания, включени в базата данни на реферирани издания на Националния информационен център; системите за машинна информация: INSPECT – Англия и ВИНИТИ – Русия.

  Този текст допуска тълкуване, приравняващо изданията, класирани в международните научни бази данни, с издания, които имат единствено ISSN или ISBN. Сред последните, наред със сборници от национални конференции с или без международно участие (рецензирани крайно небрежно, понеже авторът плаща за участието си и се оценява от колегите, с които е врата във врата), книги от български университетски издателства (също с проформа рецензиране и много по-малка аудитория от тези на международни издателства), се нареждат и вестници като например „7 дни спорт“ (ISSN: 1311-9869). Тази „хлабава“ дефиниция често се извинява с факта, че в хуманитарните специалности (философия, литература, филология) няма списания с IF. В природните и точни науки и медицината обаче не е така, и за тези области цитираният правилник създава предпоставки висококвалифициран научен труд да бъде приравнен с каренце в жълт вестник.

  (2) Доколко високо са оценени публикациите от международната научна общност. Едно изследване е толкова по-оценено, колкото повече е цитирано в международни публикации или книги на други екипи (т.е. не е по-късен самоцитат на някой от авторите си). Цитиранията се предоставят от базите данни SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science и Google Scholar (обикновено базите се припокриват помежду си >98%). Тук правилникът на БАН отново отваря вратичка, като признава и цитати от български дисертации и книги (без самоцитирания). Стойността на тези локални цитирания е проблемна, защото те често се случват под натиск на рецензента на дисертацията, не се виждат от международната общност и са недоказуеми (в България няма публично online хранилище на научни дисертации). Броят на тези локални „български“ цитати е малък и не влияе сериозно върху оценката дадена от SCOPUS, Web of Knowledge, Web of Science и Google Scholar.

  (3) Количеството и качеството на патентите, в които ученият участва. (Архивирани в http://www.google.com/advanced_patent_search; http://www.uspto.gov/; http://www.epo.org/; http://worldwide.espacenet.com/; http://patentscope.wipo.int/search/en/search.jsf и др.) Значение има типът на патента (международният „тежи“ много повече от национален) и това дали и доколко е внедрен на практика. Патентът на Coca-Cola или пейсмейкърът например са наистина високо достижение, за разлика от разработка, която никога не е била използвана в практиката или е била в употреба само локално и за кратко време (т.е. не е била достатъчно добра, за да достигне до пазара).

  Да се върнем към конкурсът за член-кореспонденти. До крайния етап се добират професорите Румен Балански, Чавдар Василев, Румен Панков, Здравко Лалчев. Ето кратко обобщение на отделните кандидатури с международната (т.е. важната за оценката на учения) им наукометрия до 2012 година:

  1. проф. дмн. Румен Мирчев Балански

  Длъжност: Професор в Специализираната Болница за Активно лечение по Онкология, София.

  Тематика: мутагенеза, механизми на канцерогенезата, увреждане на ДНК и поправка, хемопревенция на рака, канцерогенни механизми на тютюневия дим

  Публикации: 110; с IF са 100

  Цитирания (без самоцитирания): 1475

  Международни патенти:

  Освен многобройните цитати в научни публикации, от 2001 година досега изследванията на д-р Балански са цитирани в 95 международни патента на разработки за хемопревенция на рака. Работата му се счита за една от водещите в света за изучаване на механизмите на раковите заболявания и подходи за терапия.

  2. проф. Чавдар Любенов Василев

  Длъжност: Професор в Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ – БАН

  Тематика: синтезата на белтъци на имунния отговор и тяхното приложение в клиничната практика.

  Публикации: 60, всички с IF

  Цитирания (без самоцитирания): 608

  Международни патенти: Професор Василев е съавтор на 4 международни патента: 2007: EP1838731-A1; 2005: WO/2005/023871; 2006: WO/2006/072152; 2006: WO/2006/056031. Патентите са свързани с технология за производството на модифицирани лечебни имуноглобулинови препарати с подобрени имуномодулиращи и противовъзпалителни свойства.

  От 2003 година досега работата на кандидата е цитирана 78 пъти в международни патенти на други колективи в областта на терапия на имунологични заболявания.

  3. проф. Румен Георгиев Панков

  Длъжност: Професор в Биологически факултет на СУ Тематика: клетъчна адхезия

  Публикации:59, с IF са 50

  Цитирания (без самоцитирания): 4653

  Международни патенти: Има 3 цитата в международни патенти.

  Резултатът е висок. Същевременно огромната част от работата на проф. Панков е вършена в САЩ и не е продължена в България, където резултатът му спада. Основно изискване в конкурсите за чл.-кореспондент е кандидатът да е развивал собствена тематика и от България. Това е спазено при кандидати 1 и 2.

  4. проф. Здравко Иванов Лалчев

  Длъжност: Професор в Биологически факултет на СУ

  Тематика: биофизика на белодробен сърфактант и белодробна недостатъчност Публикации:60, с IF са 42

  Цитирания (без самоцитирания): 262

  Международни патенти: Няма и не е цитиран.

  Тук има драстично разминаване между реалните наукометрични данни на кандидата и заявените от него > 180 публикации, > 950 цитата и клинични приложения (виж тук и тук). Разликата от > 120 публикации може да се обясни единствено за сметка на „нискотарифни“ публикации в регионални издания, не покриващи критериите за индексиране на PubMed, SCOPUS, Thomson Reuters и др. Да бъде приписана разликата от > 700 цитата за сметка на локални цитирания (не се съхраняват в база данни и не подлежат на проверка) в български източници е несериозно. Международните цитати се архивират в бази данни за да служат като визитка на изследователя и трябва да са много повече от локалните (защото сумарно броят цитиращи учени в целият свят е много по-голям от броят им в България). Проверката в базите данни за патенти съобщава, че кандидатът няма международни патенти или разработки въведени в клиничната и диагностична практика. Справката с международни експерти неонатолози, липсата на международни патенти и малката цитируемост (т.е. не възприемане от научната общност) показа, че противно на заявленията давани от проф. Лалчев по време на конкурса и в пресата за спасени 9000 (виж тук) или 14 000 детски живота (тук), кандидатът няма международно възприет или одобрен за клинична употреба принос към диагностиката и животоспасяващото лечение на белодробна недостатъчност при новородени. Те в България, както и в останалият свят, винаги са правени с технологии и лекарства разработени от екипи в западни университети, с които кандидатът няма връзка.

  Тези данни предполагат, че едното чл.-кор. място ще бъде за проф. Балански, а второто ще бъде решено между проф. Василев и проф. Панков. Но… се случва нещо съвсем различно. Преброяването на 48 гласа показва 1. Здравко Лалчев (с 90% мнозинство) 2. Румен Панков (60% от гласовете) 3. Чавдар Василев (25%) и 4. Румен Балански (8.3 %, т.е. едва 4 гласа).

  Резултатите от конкурса са изкривено въплъщение на библейската сентенция „Последните ще бъдат първи.“. Конкурсът бива спечелен от кандидата с най-слаби показатели, а изследовател с отличен резултат остава дори не втори (там е класиран проф. Панков), а последен. Освен абсурдният резултат е налице и нарушение на процедурата, при което е представена фалшива завишена наукометрия от участник в конкурса. Въпросът е какво е накарало журито да не забележи очевидните несъответствия между представени документи (които би трябвало да преминат внимателна проверка) и реалност, и да вземе решение, пренебрегващо професионалните качества на изследователите.

  Отговорът е на повърхността. Няма информация проф. Балански и проф. Василев да са сътрудничили с ДС и с нейни производни. Докато проф. Панков (щатен) и проф. Лалчев (доносник) са дългогодишни кадри на ДС и членове на отбора на Кънчовците, който държи в пипалата си „проектният бизнес“ и ФНИ. Членовете на журито на конкурса се състои от академици, някои от които обявени доносници на ДС… (виж тук, тук и тук).

  Така, независимо от направените разкрития, през периода от 2010 г. досега екипът на Кънчовците се сдобива по познатите задкулисни механизми с двама член-кореспонденти, един зам.-ректор на най-големия български университет, един член на ръководна структура на ФНИ и още финансиране от ФНИ. И то без дори да се опитва да смени лицата на личностите, с които си служи, и които вече са станали публични. Съсобственикът на „НТО“ ООД Стоян Чакъров вече също е доцент в Биологически факултет на СУ (виж тук), със статии преимуществено в регионални списания без импакт фактор или с нисък такъв. А „Кънчовския Галъп“ продължава да пророкува, балансирайки между БСП и ГЕРБ, готов под паравана на свързаните с него кадри да получи най-високата оферта за услугите си през предстоящите конкурси на ФНИ.

  Описаните събития засягат един много важен, но оставащ в сянка, на фона на икономическите и парламентарни борби между политическите сили, проблем на българското общество. Проблемът за състоянието, в което се намира българското висше образование и наука от 1989 г. до наши дни и за целите, които е впрегнато да обслужва. Както показва и настоящата статия, то е в хватката на функционери на ДС, които контролират кадрите и разпределението на парите в него и го използват като параван за източване на държавни бюджетни средства за манипулиране на общественото мнение и към обръчи от фирми.

  Проблемът е много по-сериозен, отколкото изглежда на пръв поглед и излиза извън рамките на корупцията. Университетите и изследователските институции по-цял свят са инкубаторите, които създават интелигенцията, хората, определящи потенциала и посоката на развитие на държавата. В момента, в които мислещите образовани хора са прогонени и ги няма, обществото губи способност да бъде продуктивно (да генерира бизнес и индустрия), да създаде свой собствен, представящ интересите му елит, способността си да се наблюдава и самоанализира, и се превръща в заложник на репресивните органи и задкулисието.

  Какви са потенциалните решения се подсказва от самото описание на тази история. България е твърде малка държава, за да може представителите на една и съща гилдия да не бъдат обвързани със силни зависимости помежду си. С този проблем са се сблъсквали много европейски държави, които макар и без тежката предистория на българското общество, също са достатъчно малки, за да се познават всички един с друг. Във Финландия и Норвегия всяка научна степен от докторат нагоре се рецензира от чуждестранни експерти в областта. В Германия големи проекти (акредитация на институти, професорски позиции), също често се оценяват изцяло от чуждестранни специалисти в съответното направление. Така макар политиката винаги да е фактор, на важни позиции не се оказват неподходящи хора и важни инвестиции не изтичат към сенчести бизнеси.

  Често в България като аргумент срещу въвеждането на изцяло чуждестранни рецензенти се казва, че на тях трябва да им бъде платено. Рецензирането на научен проект в Европа се заплаща между 100 € и 500 € на проект. Това предполага, че рецензирането на 1000 проектопредложения ще струва около 400 000 €. В зависимост от оценката на проектните предложения след това България или ще даде 6 до 50 милиона eвро всяка година на хора, които ще изплатят вложението, или ще ги налее в черните дупки на корупцията. Същото важи и за научните звания. Титлата означава доживотна инвестиция от страна на държавата и зелена светлина за получилия званието да провежда кадрова политика. Само годишната пожизнена заплата на академиците и член- кореспондентите, голяма част от които агенти на ДС, струват на България 1.5 млн. лева годишно (виж тук).

  Много важно е обществото да накара нашата небогата държава да направи тази сериозна инвестиция не в оцапаните посттоталитарни апаратчици, а в професионалисти, които могат да бъдат генератори на пари за България, а не само консуматори на проекти. В настоящата публикация, разглеждайки емблематичен частен случай, илюстриращ до колко високи етажи е проникнала заразата, ние разкрихме и се опитахме да обясним по разбираем начин един силно специализиран, трудно забележим за обществото и точно поради това много ефективен през годините механизъм на корупция и кадрови контрол върху българското образование и наука, който позволява на Кънчовците и техните подобия да получат оферти за манипулативната си работа от всяка власт за сметка на държавната хранилка на ФНИ.

  Едновременно с това се провижда и един далеч по-мащабен замисъл. Задкулисието, за да поддържа властта си, се нуждае от слабо грамотна нация, податлива на внушения и без поглед към света. Като поставят на ръководни позиции в университетите и БАН свои марионетки, Кънчовците получават и допълнителна възможност да повишат ефективността и цената на услугите си като се сдобиват с инструменти да удрят върху основата на обществото, върху интелектуалния потенциал на България, правейки я все по-податлива за своя шаманизъм.

  –––––––––––––––

  * Вътрешното заглавие е на Биволъ, с препратка към патриотичната Facebook група KLETA MAJKA BALGARIQ

• Гласят България за старчески дом на ЕС

  Между 3 и 5 милиона възрастни европейци се очаква да бъдат приети в българските спа и рехабилитационни центрове през следващите 10 години.

  .

  

  Това заяви д-р Димитър Благов от „Клъстер за медицински туризъм“ на специализирана конференция в София. Очаква се България да стане приемник на стари хора от Европейския съюз, тъй като социалните фондове на Стария континент издъхват. „Идвайки тези хора, ние ще ангажираме местното население да работи.

  Парите, които ще получаваме по линия на обгрижването на тези хора, няма да бъдат малко, защото те няма да са съобразени със стандартите на България“, коментира експертът. Освен това денталният туризъм у нас придобива сериозна популярност през последните години, обясни пред БНР Весела Цолова, директор на програма „България ви очаква“.

  „Денталният туризъм е вече изключително популярен за България, тъй като нашите зъболекари са на много високо ниво, да не говорим за конкурентните цени, които имат тези услуги“, категорична е тя. По думите й както чужденците, така и българите в чужбина могат да се възползват от качествено лечение у нас.

  Развитието на медицинския туризъм трябва да става с държавни регулации, тъй като без участието на законодателя това би останало само мечта, допълни тя. Според нея София има потенциал да се превърне в здравна столица на Европа. Тя подчерта, че у нас хората нямат много добра култура на застраховането, макар застрахователните компании да покриват много по-високи суми от здравната каса при различни инциденти.

  Източник:  в. „Новинар“

• ДПС иска бързо гражданство за 300 хил. български турци

  Да се облекчи даването на българско гражданство на наши изселници. Това предвижда поправка в закона, депозирана в деловодството на НС от шефа на правната комисия Четин Казак.

  Ако бъде приета, бързо гражданство ще получат приблизително 300 000 – 400 000 сънародници в Турция и техните деца, пресметна той пред „24 часа“. В момента те трябва да са живели 3 г. в България, за да кандидатстват за него.

  Сегашният запис в закона е дискриминационен и е тенденциозно отношение от бившата тоталитарна власт, категоричен е Казак, който е и член на ЦОБ на ДПС.

  Облекчен ред трябвало да се въведе и за българите, отказали се от наше гражданство заради невъзможност за двойно такова в държавата, в която живеят към момента на преместването си.

  Други депутати от ДПС – Тунчер Кърджалиев и Мустафа Карадайъ, пък са депозирали текстове, с които искат обезщетение и добавка към пенсиите за ранените от МВР по време на митингите срещу смяната на имената през 70-те и 80-те години на ХХ век.

  Темата за възродителния процес вече напрегна допълнително отношенията между БСП и ДПС. Двамата депутати предлагат обезщетения да се търсят и от наследниците и да се изплащат още от 1 септември.

  Източник: БЛИЦ

• Банкер се хвали в разгара на банкова криза: Станах Велик офицер на Малтийския орден

  Ръководената от Левон Хампарцумян Асоциация на търговските банки проспа драмата с КТБ, пише Faktor.bg

  

  Шефът на Асоциацията на търговските банки и на „Уникредит Булбанк” Левон Хампарцумян отново прекрачи мярката и самодоволно обяви на личната си страница във Фейсбук:

  „На протоколна церемония бях удостоен с кавалерски орден за заслуги с ранг Велик офицер (Grand Officer pro Merito Melitensi). Символите на отличието, което се присъжда за активна благотворителна дейност, ми бяха връчени от Негово Превъзходителство, Посланика на Суверенния Малтийски орден в България Камило Дзуколи по повод националния празник на Ордена, посветен на Св. Йоан Кръстител.”

  Лаконичното съобщение звучи почти като пир по време на чума. Страната се тресе от банкова криза, хиляди вложители – граждани и фирми треперят за парите си заради закъсалата КТБ, а топ банкерът се пъчи, че имал заслуги към благотворителността. Този Малтийски орден е явно някакво ментеq щом смесва благотворителността и съпричастността към нуждаещите се с показността, самохвалството и тшестлавието. Нима са забравили основната философия в благотворителността и милосърдието, че са тайнство, което се върши със смирение, а не повод за пиар акции, хвалене и надуване с хелий. Или просто става дума за друг вид благотворителност – към босовете на ордена, които щедро се отплащат със звания.

  На фейсбук страницата на големия банкер няма и ред за банковата криза, за опасностите пред вложителите и държавата. Поне пет думи като експертно мнение, ако изобщо го има. Вместо това Великият офицер се хвали със селфи със млади „разработчици” и Съвета на жените в бизнеса. А истината е много прозрачна – и ръководената от него банкова Асоциация проспа кризата и взе да заседава и да дава оценки, когато трезорите затвориха врати и опашките се извиха пред офисите на КТБ. Мълчаха с години въпреки, че знаеха какво се говори за въпросната банка и с какви кръгове и сделки се свързва.

  Но за Великия офицер грандоманските изцепки са въпрос на стил. Преди година покрай предсказанието на маите, че настъпва края на света, банкерът разкри как щял да си спретне гастрономическо меню с деликатеси от цял свят за над 10 бона. Преди това пък обясняваше дидактично на българите, че няма финансова и икономическа криза, а тя бушува само в главите на мързеливите и непредприемчивите.

  Източник:  Faktor.bg

• <<
• 1
...
• 111
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
• 117
• 118
• 119
• 120
• 121
...
• 416
• >>