Авторски

• Учени от БАН създадоха уникален материал

  

  Учени от лабораторията за биоактивни полимери към БАН разработиха специални нановлакна, само с 3 грама от които могат да се свържат Земята и Луната.

  Необикновените материали, създадени от учените на БАН, са изградени от природни и синтетични полимери, могат да намерят приложение в редица области – козметика, медицина, електроника, отбрана, земеделие и др., както и да бъдат използвани за лечение на рани, импланти, подложки за тъканно инженерство, защитни военни облекла и др, предават от Chudesa.net.

  Използваната уникална нанотехнология „електроовлакняване“ се прилага от учените на БАН вече 10 години, като за целта те използват свои собствени устройства, чрез които отлагат микро- или нановлакнест нетъкантекстил върху дадена повърхност с разнообразна големина и форма. Чрез иновативната технология може да се направи превръзка направо върху открита рана на кожата, като самата интервенция не е болезнена за пациента и позволява да бъдат поставени подходящи медикаментозни средства, чрез които да се въздейства на самата рана. Използваните материали също така потискат развитието на патогенни бактерии в организма.

  Изобретението на учените от БАН може да намери приложение и в селското стопанство, тъй като в полимерните материали могат да бъдат включени някои полезни за земеделските култури микроорганизми, а след това се овлакнят корените, стъблата и листата им. По този начин самите растения се предпазват от вредители и неблагоприятни климатични условия, без това да се отразява на подхранването им.

  Източник: Lifebg.net

• Ще има още бедствия! Свиквайте!

  Диян Божидаров, в. „Сега“

  

  Тези дни се чувствам странно. Репортерската работа във Варна, както и десетки други колеги, ме накара да бъда съпричастен на трагедията в „Аспарухово“. Знам, точно в такива моменти се казват много неща, често неверни, вихри се фалш, правят се „обобщения“ според политическия интерес. Затова не следя коментари и оценки. В „Аспарухово“ загинаха 12 души, сред които три деца. Издирва се четвърто. Работата е твърде сериозна, за да хвърляме леки думи. Самият аз още не зная какво и как се случи, затова единственото, което се старая, е да бъда честен.

  Впечатленията по-долу са мои, те са лични свидетелства. Не сочат виновници, не намират герои, не веят байраци. Умишлено.

  Превенция

  Вече е ясно, че такава конкретно за трагичния 19 юни липсваше. Облакът се движеше от запад на изток, приближаваше Варна. Но освен стандартните предупреждения за жълт код, които тази година ги има поне веднъж седмично (реално кодът не значи кой знае какво), друго нямаше. Ясно е – никой не е очаквал толкова много дъжд, такъв натрупан водосбор. Дали науката е способна да предвиди водосбора, дали има институция, която трябва да го мери – не знам. Знам със сигурност, че няма такава, която да изчислява събраната вода на баирите над Варна.

  Още повече е ясно, че няма дългогодишна превенция. Дерето на смъртта е било затлачено от боклуци, застроено от къщи, още през комунизма е допусната грешка там да бъдат заселени роми. През демокрацията процесът се ускорява, като в магически фокус повечето постройки стават законни. Над квартала, в местността Джанавара, от години се сече. Ефективни наказания, въпреки гражданските протести, няма.

  

  Аз обаче не казвам, че всичко това е причина за смъртта на толкова много хора. Казвам, че е трябвало да бъдат направени неща, а не са. Казвам също, че валя много, адски много. И не съм сигурен, дали ако дерето беше чисто, дали ако нямаше къщи, или ако липсваше сеч, нямаше пак да се случи трагедия. Кварталът е проектиран преди страшно много години, без дори да се предполага, че в умерен климатичен пояс, без околни язовири, реки и бентове, при такъв лек релеф, може да тръгне чудовищна вълна. Фаталната улица „Горна студена“ не е в самото дере. Почва в него, но се плъзга встрани. Затова който казва, че ужасът е можел да бъде предотвратен, явно мисли, че човек е всесилен. Не, спрямо природата не е.

  Организацията след бедствието

  В първите часове на трагедията кметът на Варна Иван Портних се оплака от липса на комуникация с държавата, после премиерът Пламен Орешарски и министрите контраатакуваха с обвинения към него. Времето и физическите усилия не ми стигнаха да разбера кой на кого звъни, не вдига телефона и т.н. Но моите впечатления са, че варненци ужасно се отвратиха от тази разпра, най-вече от кмета. Той я почна. Не схващаше, че за хората той е държавата. Избиран е мажоритарно – гордост е, но и отговорност. Портних остаря за два дни и лично вадеше хора – това е важно. Важен обаче е и фактът, че не е работа на един кмет лично да вади хора. Не му е виновен само Орешарски за проблемите.

  

  Когато настане трагедия, обичаме да говорим на едро – обобщаваме, правим изводи, теглим чертата. Това „накуп“ обаче прикрива детайлите. И ни пречи да видим къде точно се къса веригата. Много хора от „Аспарухово“ се оплакаха, че не са могли да се свържат с телефон 112 – ето това е голям проблем. В първите петъчни часове доброволци сигнализираха, че не са намерили лопати – това също е голям проблем. Имаме Държавен резерв, абсурдно е 8-10 часа след бедствието да не са доставени пособия за разчистване. Пак за доброволците – някой бяха връщани в петък, в неделя вече се бяха стиковали с институциите и се оказаха най-голямата сила – не се знае, а трябва, как да действа доброволчеството в такива ситуации.

  Но това не значи, че институциите следват да бъдат винени за всичко. Много ни се иска, като се зададе стихия, да бъде овладявана, действията да бъдат по учебник. Но трябва да признаем, че това просто не е възможно. Представете си какво се е случило – тръгва вълна насред порой, повлича хора, блъска стотици къщи. В целия квартал токът спира. Поразено е ромското гето, поразени са улици на километър от него, край брега. Коли, оказали се на пътя на вълната, са хвърлени в морето. Цяла Варна по това време беше притисната от порой, улици преливат, хиляди автомобили се пълнят, поднасят, притъмняването, придружено с гръмотевици, лишава водачите от видимост. Хиляди семейства се молеха вечерта да се съберат в пълен състав, джиесемите също изключиха. Това беше в отрязък 2-3 часа. Как мислите, след това къде точно трябваше да се реагира? Къде първо? На кого да се помогне? Няма власт в света, която да овладее такова положение. Спасението на давещите се е било в ръцете на самите давещи се, но колкото и отвратително да е, следва да признаем, че друг начин няма (затова наводненията вземат жертви и в далеч по-развити държави).

  Хубави и лоши хора

  За доброволците трябва да се пише много. Да гледаш как прекрасни младежи помагат, без никой да ги кара, сами търсят пострадали, е… не знам, не мога да го опиша. Вълнувам се. Та нали всеки ден виним същите, че са прости, необразовани, слушат чалга, не уважават възрастните… Растели безчовечни. Ха! Спирам. В такива моменти не се радвам, че съм българин. Радвам се, че съм човек.

  Чух, че ромите стоят със скръстени ръце и не ринат, както и, че българи ходят да помагат само в българските къщи. Напротив – циганите чистеха съборените си домове, българите им помагаха. Видях състрадателни мургави лица, както и на варненски политици, които – повярвайте – в друго време щяха да мислят какво да краднат. Но сега бяха изплашени и страдащи. Видях също и роми, които се мъчат да вземат по няколко пъти храни и дрехи на аванта. Но, разберете, има хора и хора – сред всички етноси. Ето пример от българския: частна фирма, работеща в образованието, бе накупила храни, почистващи препарати, лопати и ботуши, раздаваше ги. Нервна жена от фирмата с мъка отбиваше нахални роми. Но тя изрично настоя дарителството да остане анонимно. Тази скромна красота контрастираше с представител на влиятелна неправителствена организация, който, разтоварвайки камион, силно държеше благодетелната НПО да бъде похвалена в медиите.

  С една дума – в „Аспарухово“ имаше и хубаво, и лошо. Но се убедих, че този, който мрази циганите, определено видя тарикатлъка им, не видя труда им. Обратно – тия, които непрекъснато се борят за правата на циганите, искаха да ги изкарат жертва, дори когато им се помага.

  Ромската тема обаче не бива да спира дотук. Дебело трябва да се каже, че гетата са проблем. Сега потопът бе във Варна, утре – в други селища. Навсякъде ромите се заселват без план, регулация, разрешения. В дерета, до жп линии. След това страдат всички. В „Аспарухово“ трагедията настана в ромското дере, пострада техният етнос, а гората горе я секат пак те. Лично се убедих, че някои от тях, особен млади, трудно говорят български. Не виждам как ще се интегрират. Смятам, че вината за това положение е двустранна – както на политици и управници, които ги обграждат с привилегии поради политически съображения, така и на самите роми. Много от тях искат да живеят порядъчно, но още толкова не искат – факт е, защо да мълчим?

  Бареков на квадрат

  Пред очите ми три частни телевизии раздаваха подаръци, „звездите“ им ринеха кал, снимайки с камери великото дело, после излъчвайки обширни репортажи как „спасяват Варна“. Само ще кажа, че лицемерието им се обсъжда широко, предизвиква горчив смях, най-много някой да се възхити от перушината на тези палета. Искат да са тигри, получава им се – колкото на Бареков. Много други журналисти, актьори, популярни хора помагат, но не бият тъпана, странят от кални борби за пари и рейтинг.

  Големият проблем

  По една тема в България не се говори много, а трябва. Това е постепенното изменение на климата у нас – от умерен става субтропичен. Процесът е бавен, протича десетилетия, но е факт – налице са десетки наши и чужди научни публикации по темата. Знам, че въпросът изглежда отнесен, не касае настоящето, следователно общото мнение е, че е безинтересен. Но ако искаме да бъдем умни, трябва да му обърнем внимание. Следва да гледаме дългосрочно, да се вземем в ръце, защото друг избор нямаме.

  Промяната в климата ще повиши температурите, ще увеличи резките изменения (след жега – хлад, след суша – порой, и т.н.). Това ще измени не само икономиката ни, но и кардинално начина на живот – от какви болести страдаме, в какви къщи живеем, градоустройството и т.н. Ще се променят гората, растенията. Когато говорим за порои, суши, урагани, градушки, трябва да знаем, че ще се увеличават. Това не значи, че от утре заживяваме в потоп. Значи, че постепенно ще зачестяват природните явления, които сега смятаме за аномалии. Ще се повишат рисковете. Ще има още бедствия – трябва да свикнем с тази перспектива. Разбира се, не искам да се случват и не съм пророк. Но трябва да заживеем с усещането, че аномалиите ще зачестят, няма да са нещо, което ни връхлита случайно. И е нужно да има превенция повече от всякога.

  Дерета, шахти, канали, диги, корита, бентове, водосбор, въздушни фронтове – властите ни трябва да почнат да лягат и стават с тези понятия. Трябва да има подготвени кадри, които да разбират от тези работи, да тренират спасяване, дирене, първа помощ, втора, координация… Гражданска защита да се учи в училищата.

  Вече чувам гласове – „Ами имаше министерство на бедствията и авариите, ГЕРБ го махна“. Хора, не опира до партии и структури, не разбирате ли? Опира до климат, до управленски съвест и качества. Много е сериозно положението.

   

• Българският политически елит не отговаря на интересите на обществото

  Не съм възхитен от избора, който се предлага днес на българските избиратели – БСП или ГЕРБ, казва бившият американски посланик в София Джеймс Пардю пред Светослав Терзиев от в. „Сега“
  

  .

  Джеймс Пардю бе посланик в България от 2002 до 2005 г. и следеше отблизо както преговорите за приемане на страната в НАТО, така и в ЕС. Преди това той бе преговарящ за мир в Македония, постигнат с Охридското споразумение през 2001 г. Бил е съветник по балканските въпроси на президента Бил Клинтън и на Държавния департамент на САЩ по време на конфликта в Косово от 1999 до 2001 г. От 1996 до 1999 г. е бил ръководител на програмата в Босна за военно и гражданско обучение, като е бил и преговарящ за мир, сключен с Дейтънското споразумение. Дълги години е заемал високи постове във военното разузнаване на САЩ. Награждаван е с високи военни и граждански отличия. Освен военно има и журналистическо образование. Женен е, има трима синове.

  – Ваше превъзходителство, преди една година казахте в интервю за в. „Сега“, че ако бяхте българин, щяхте да участвате в уличните протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Доволен ли сте, че дните на това правителство са преброени и България се готви за предсрочни избори?

  – Да, последните избори за Европейски парламент изглежда възвестиха края на сегашното правителство с мандат на БСП. Не бих прогнозирал колко дълго ще остане на власт, но няма да е много. Това правителство така и не успя да се възстанови след спорното назначение (на Делян Пеевски начело на ДАНС – бел. ред.), което предизвика масовите демонстрации още от началото на мандата му.

  – Има вероятност да се върне на власт ГЕРБ, партията на г-н Бойко Борисов, която излезе победител на изборите за Европейски парламент през май. Преди година се отнесохте с безразличие към неговото падане от власт – ще се зарадвате ли, ако се върне?

  – Неотдавнашните избори за Европейски парламент може би дадоха израз повече на масовото недоволство от сегашното правителство, отколкото на желанието ГЕРБ да се върне на власт. Питате ме за ГЕРБ, но не съм възхитен от избора, който се предлага днес на българските избиратели – социалисти или ГЕРБ. Българският политически елит не отговаря на интересите на обществото. Подобриха ли се условията в страната с цялата тази политическа драма и ротация на правителства? Икономиката по-добре ли е? Образованието? Здравеопазването? Правосъдието? Ще се решат ли въпросите на енергетиката?

  България изглежда хваната в капан на цикъл от неефективни правителства, които показаха неспособност да се справят със сериозните национални проблеми. От една страна, е БСП, постоянното присъствие в българската политика. От друга страна, имаше серия от десноцентристки партии, организирани най-общо около отделни лица. БСП не би могла да си измисли по-добър политически опонент от Иван Костов, който почти еднолично разруши СДС и даде старт на цикъл от персонално доминирани партии. Когато тези лидерски партии губеха доверието на избирателите, БСП оставаше като дежурна алтернатива. В същото време нямаше много промени, които да подобрят живота или възможностите на обикновения българин. Объркани, много българи гласуват с краката си и напускат страната да търсят възможности другаде.

  Липсата на стабилна дясноцентристка партия, базирана върху принципи и политически алтернативи, а не върху личности, е реален проблем. Днес Бойко Борисов е ГЕРБ. Какво различно би направил г-н Борисов, ако се върне на власт по-малко от две години след масовите протести, които сложиха край на неговото правителство?

  – Бившият премиер Бойко Борисов посети неотдавна САЩ и се срещна с представители на различни политически среди. Може ли това да се тълкува като знак, че САЩ биха желали нови отношения с неговата партия, които по време на премиерския му мандат не бяха много топли?

  – Сигурен съм, че г-н Борисов би желал българите да си мислят, че това са някакви специални отношения, но посещението ми прилича малко на политически театър, игран от бившия премиер. През годините той направи много такива посещения, за да излъска образа си у дома. В действителност стотици неамерикански официални лица посещават Вашингтон всеки месец, често по тяхно искане, за срещи и разговори по широк кръг въпроси. Г-н Борисов бе приет в Държавния департамент на равнище помощник държавен секретар, което е подходящо за лидер на опозиционна партия. Не бих коментирал нищо специално от това посещение.

  – Кой според вас е главният дефект на българската демократична система, след като тя възпроизвежда едни и същи проблеми при различни правителства?

  – Отчайващо много ми се иска да да бъда оптимистичен, но възлови елементи на демокрацията в България са опорочени или тежко манипулирани. Медиите, макар и да са активни, са тежко повлияни. Могат да се купуват политически хвалби или атаки срещу опоненти. Правителственото разпределяне на субсидии за обществените информационни програми служи за вкарване на медиите в правата линия. Страната има всички демократични институции, но те не функционират непременно в обществен интерес. Добре известни са проблемите с върховенството на закона, корупцията, организираната престъпност. Правят се избори, но гласуването е обект на манипулации, заплахи и купуване на гласове. Никога не става ясно кой точно има доминиращо влияние върху политическите решения. Тази проблеми съществуват от години. Те са добре известни и имат много негативно отражение върху образа на страната и върху нейното развитие.

  – Дълго време САЩ изразяваха загриженост за състоянието на българската съдебна система, но напоследък пазят мълчание. Означава ли това, че забелязват подобрение и че няма защо да се намесват?

  – Сигурен съм, че САЩ, ЕС и други остават загрижени за състоянието на съдебната система и въобще за върховенството на закона в България. Различните народи имат различен подход към тези проблеми. Въпреки разнообразния външен натиск за подобряване на съдебната система досега не е направено много. Съдебната система е обект на влияние, а корупцията и организираната престъпност продължават да са големи проблеми. Може би организираната престъпност е по-малко видима днес, но се съмнявам, че е отслабнала.

  САЩ и други могат да съдействат, но в крайна сметка българските ръководители, не чуждите, трябва да се справят с тези проблеми, и то ако са решителни и смели лидери.

  – Повишава ли кризата в Украйна интереса на САЩ към по-силно присъствие в България?

  – Надигането на агресивния руски национализъм и положението в Украйна предизвикват сериозно безпокойство – особено в страните от бившата съветска империя. САЩ работят заедно с ЕС и други да гарантират, че руските действия няма да останат без последици. Надявам се, че България може да подкрепи западната политика за прилагане на санкции.

  – Има ли съперничество между САЩ и Русия за енергийния сектор в България?

  – Не забелязвам широк обществен дебат за руското влияние върху българската политическа система, макар че в лични разговори често става дума за него. България е много зависима от „Газпром“ и „ЛУКойл“ за своята енергия, а Русия продължава натиска си за ядрена енергия в Белене и за природен газ чрез проекта „Южен поток“. Енергийната зависимост заедно с инвестициите и други дейности дават възможност за огромно политическо влияние на Русия в България. От дълго време САЩ препоръчват разнообразяване на енергийния сектор в България, за да се избегне прекомерното външно влияние.

  Не забелязвам много професионален, обективен обществен дебат за българската енергийна политика. В момента дискусията изглежда се върти повече около политически маневри, външен натиск и специални интереси. Няма достатъчно прозрачност в дискусиите. В даден момент България ще трябва да има ясна национална енергийна стратегия, която да й гарантира независимост, стабилност на доставките и изгода за обществото.

  Русия е велика страна и уважавам културните и историческите връзки между България и Русия. Но България трябва да реши дали днешният режим в Русия предлага подходящи модели за България и дали равнището на руско влияние в България отговаря на българските национални интереси.

  Други могат да помагат, но отговорите на предизвикателствата, които посочих в това интервю, могат да бъдат определени само от българите. Решенията ще изискват силно и решително лидерство в България. Ако сегашният набор от лидери е неспособен, може би ново поколение от политически лидери, посветени на истинската демокрация, ще се появи през близките години и ще даде нова посока на страната си.

   

• Помагачите на диктаторите или „хайверената дипломация“

  Луксозни воаяжи за сметка на диктаторски режими, услужливост към автократите и цензура на неудобни журналисти – преди избора на нов Генерален секретар на Съвета на Европа авторитетното немско списание „Шпигел“ вади на показ задкулисието на тази европейска институция, легитимираща драстични нарушения на човешките права и европейските ценности.

  Като пример за цензура е цитирана презентацията на Биволъ и Balkanleaks на Световния Форум на демокрацията ‘2013.

  Асен Йорданов: „Не съм очаквал да бъда цензуриран от организация, която уж се бори срещу цензурата.“

  И още един цитат от статията на „Шпигел“:

  „Ако на Запад никой не се интересува от Съвета на Европа, то в страни като Азербайджан интересът нараства. В началото на годината след посещение в централата на НАТО в Брюксел президентът Илхам Алиев застана пред няколко журналисти. Дали все още твърди, че в Азербайджан няма политически затворници, попита един репортер. „Да, естествено“, отговори Алиев. „Това е потвърдено от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.“

  Автократът е прав. Мнозинството от депутатите в Страсбург отхвърлиха доклад на германския социалдемократ Кристоф Щресер за положението на политическите затворници в Азербайджан.

  Как така организация, основана за защита на човешките права, застава на страната на един автократичен режим? Европейската инициатива за стабилност (ЕSI), мозъчен тръст в Берлин, е изковала за случая хубавото и подходящо понятие „хайверена дипломация“. С хайвер, екскурзии и луксозни хотели забогателите от нефт и газ авторитарни режими приспиват чуждестранните политици.

  Биволъ, който изпрати протест срещу тази безпрецедентна цензура пред Съвета на Европа и международни организации за защита на свободата на словото, и проучва възможността да заведе дело в ЕСПЧ в Страсбург, представя пълния превод на Драгомир Иванов на статията на „Шпигел“ от броя от 22.06.2014 г.

  

  ПОМАГАЧИТЕ НА ДИКТАТОРИТЕ

  Съветът на Европа трябва да насърчава демокрацията и човешките права. В действителност обаче деспотите го полват за собствените си цели

  Този четвъртък в Съвета на Европа предстои особено събитие. Депутатите от Парламентарната асамблея ще избират нов генерален секретар. Върхов момент, както пише на страницата на Съвета на Европа.

  Върхов момент? Не и за германците. В германската политика Съветът на Европа не играе никаква роля. Този път федералното правителство пуска кандидат в надпреварата – бившата правосъдна министърка Сабине Лойтхойсер-Шнаренбергер. Ако тя спечели, за първи път от 35 години германец ще поведе организацията.

  Но тя не бива да си прави големи илюзии. Във Външното министерство се говори, че заради слабата подкрепа от Берлин Лойтхойсер-Шнаренбергер почти няма шансове да бъде избрана. Мнозина от депутатите в Бундестага дори и не знаят, че ще се проведе избор. С номинацията на бившия си правосъден министър канцлерът Ангел Меркел ясно даде да се разбере какво мисли за Съвета на Европа. Тя никога не би номинала пенсиониран политик от Свободната демократическа партия за пост, който й е важен.

  Ако на Запад никой не се интересува от Съвета на Европа, то в страни като Азербайджан интересът нараства. В началото на годината след посещение в централата на НАТО в Брюксел президентът Илхам Алиев застана пред няколко журналисти. Дали все още твърди, че в Азербайджан няма политически затворници, попита един репортер. „Да, естествено“, отговори Алиев. „Това е потвърдено от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.“

  Автократът е прав. Мнозинството от депутатите в Страсбург отхвърлиха доклад на германския социалдемократ Кристоф Щресер за положението на политическите затворници в Азербайджан. Щресер днес е пълномощник на германското правителство за правата на човека.

  Съветът на Европа бе създаден през 1949 г. от 10 европейски демокрации, за да насърчава човешките права и правовия ред. Днес той включва 47 членки и служи на деспоти като Алиев да оправдават състоянието в страните си. Тогава нуждае ли се Европа от организация, която да призовава страни като Германия да действат по-твърдо срещу расизма, а в същото време парламентаристите й не само да лягат покорно пред авторитарен режим с достатъчно пари, но дори да му помагат в пропагандата?

  Асен Йорданов е здрав тип, обучавал е войници на самозащита и притежава пети дан по карате. За журналист в България това може да е от полза. Веднъж четирима мъже с ножове го издебват край дома му, вероятно за да го убият. Той успява да окаже съпротива и да се спаси.

  Йорданов управлява интернет сайт в България, който пише за организираната престъпност и корупцията до най-висшите етажи на държавата. Това му носи множество съдебни дела, но и Лайпцигската награда за свободата и бъдещето на медиите. Йорданов очаквал да намери в Съвета на Европа подкрепа за дейността си.

  Опитът му с организацията се оказва доста особен. Миналия ноември Съветът на Европа го кани да представи на Световния форум за демокрация заедно със свой колега основаната от него интернет платформа BalkanLeaks. В залата той говори за работата си и за корумпираността на водещи български политици и семействата им. Презентацията му тогава събрала много овации, казва той по време на разговор в София. За негова изненада обаче видеото от изявата му не е качена от Съвета на Европа в страницата на форума. На въпроса защо служителите първо посочват технически проблеми. Йорданов продължава да настоява и Съветът на Европа накрая се ангажира да публикува видеозаписа – но в „модифицирана форма“, както гласи обяснението.

  Практически това означава, че конкретните обвинения на Йорданов вече не могат да се чуят. „Предварително бе договорено да не се споменават имена“, обяснява говорителка на Съвета на Европа. Йорданов обаче не знае нищо за подобна уговорка. Поведението на Съвета на Европа той си обяснява другояче: Вероятно натискът от България е бил твърде силен. „В публиката разпознах няколко човека“, казва той. „Веднага след доклада те са се обадили в София. Не съм очаквал да бъда цензуриран от организация, която уж се бори срещу цензурата.“

  Може би той би бил по-малко изненадан, ако бе говорил преди това със Щресер. Въпреки многобройните запитвания Щресер така и не получи разрешение да посети Азербайджан. В крайна сметка се срещна в Берлин с правозащитни групи, адвокати и опозиционери, за да събере информация за доклада си. Той е успял да намери доказателства, че в Азербайджан има десетки политически затворници. Но това въобще не впечатлява мнозинството от депутатите в Съвета на Европа, докладът му е отхвърлен със 125 срещу 79 гласа.

  Как така организация, основана за защита на човешките права, застава на страната на един автократичен режим? Европейската инициатива за стабилност (ЕSI), мозъчен тръст в Берлин, е изковала за случая хубавото и подходящо понятие „хайверена дипломация“. С хайвер, екскурзии и луксозни хотели забогателите от нефт и газ авторитарни режими приспиват чуждестранните политици.

  И германски политици с удоволствие се възползват от щедростта на азербайджанците. Бившият икономически министър от редиците на Християнсоциалния съюз (ХСС) Михаел Глос пътува с други парламентаристи до Баку на разноски на тамошното правителство – включително бизнес класа, луксозен хотел, гала вечеря, че и реч на държавния глава Алиев. По-рано бившият депутат в Бундестага от ХСС Едуард Линтнер отговаряше в Съвета на Европа за докладите за състоянието на човешките права в Азербайджан. Толкова добре си свърши работата, че се издигна до управител на Дружеството за подпомагане на германско-азербайджанските отношения в Берлин. Това е лобистка организация, финансирана от Баку.

  Парламентаристите в Съвета на Европа по най-различни причини заемат страната на Азербайджан. Руските депутати и повечето от турските им колеги гласуваха заедно с азербайджанците срещу доклада на Щресер. Към този „мрачен алианс“, както го наричат в Страсбург, често се присъединяват и депутати от Испания и Италия, както и британските тори.

  Миналия октомври Алиев бе преизбран за президент на страната. Неокончателните резултати и данните за активността бяха оповестени от азербайджанската ЦИК още в деня преди изборите – уж поради техническо недоглеждане. Наблюдателите от ОССЕ констатираха заплахи срещу опозицията, ограничаване на правото на събиране, неравен достъп до медиите и притеснително много нередности в самия изборен ден.

  Делегация от Съвета на Европа обаче излезе с напълно друго заключение: Изборите са свободни, честни и прозрачни, обясни ръководителят на германската група и депутат от Християндемократическия съюз (ХДС) Аксел Фишер. В изборния ден той бил в страната и при посещението на секция не видял нищо нередно, казва той. „Шокиращо е с каква лекота Азерблайджан успя да подкопае Съвета на Европа“, посочва председателят на мозъчния тръст ESI Гералд Кнаус.

  Междувременно в германското правителство вече открито се поставя под въпрос бъдещето на организацията. „В Съвета на Европа се наблюдава тенденция да се релативират основните човешки права заради съответната културна идентичност“, казва Щресер. „Ако това устойчиво се наложи, то повече нямаме нужда от Съвета на Европа.“

  Презентация на Balkanleaks в нецензурирана версия

• Как е парцелирана България

  Направих си труда да групирам по банки справките за парите на държавните фирми. Таблицата, която се получи, ми заприлича на салфетка, върху която „великите сили“ са си поделили България – пише Иван Бедров в Дойче Веле.

  

  Тези дни министерствата публикуваха справки за концентрацията на средства на техните фирми в определени банки. Бяха задължени да го направят заради приетите от служебното правителство нови правила за парите на държавните фирми, които забраняват концентрацията да надхвърля 25 процента.

  Когато обединих данните от всички министерства и ги групирах по банки, таблицата, която се получи, ми заприлича на салфетка, върху която великите сили са прекроявали света по време на преговори. Парцелирането на България може и да не е новина за някои, но широката публика чак сега получи официални данни за това.

  За мен, за теб…

  И така: енергетиката е за Корпоративна търговска банка (КТБ), транспортната инфраструктура е за ТИМ, дърводобивът е за хората на Доган, малко има и за Цеко Минев, а парите на АЕЦ „Козлодуй“ съжителстват с пари, които участват в изненадващи медийни сделки.

  КТБ държи почти всички пари на държавните енергийни дружества: 96% от средствата на „Булгартрансгаз“, 90,85% от парите на „Булгаргаз“, 94,76% от сумите на Електроенергийния системен оператор и 88,20% от наличното в сметките на Българския енергиен холдинг. Това е кръвоносната система на България – инфраструктурата за пренос на електроенергия и газ, както и фирмите, които осъществяват производството и доставката на тези ресурси.

  Проблемите, произтичащи от подобна концентрация, са най-малко два:

  – Проблем номер 1: Огромен финансов ресурс е в ръцете на един икономически играч, който става несъразмерно по-голям от останалите, навлиза мощно в други сектори, изкривява средата и става изключително агресивен, когато някой посегне към властта му. Да си припомним как Цветан Василев атакува президента Плевнелиев в интервю за австрийския вестник „Дер Щандарт” точно в момента, когато служебното правителство обяви плановете си за нови правила за държавните пари. Атаката на Василев си имаше и продължение – тя бе подхваната и от медийната империя около КТБ.

  

  Интервюто, в което Василев напада Плевнелиев. Снимка: БГНЕС

  – Проблем номер 2: Държавата е тотално зависима от един човек. Случайно забавяне на няколко превода може да застраши цялата българска икономика и да остави без ток или газ хиляди потребители. И цялата тази власт е на едно място. Лицемерно е политиците да говорят за диверсификация на енергийните доставки, а да не говорят за диверсификация на риска от управлението на парите на държавните фирми.

  Другите риби

  На фона на енергетиката, концентрацията на парите от другите сектори изглежда направо като детска игра. Всичко по крайбрежието се е ориентирало към Централна кооперативна банка (ЦКБ) – от групата на „Химимпорт“, популярна вече не само във Варна като ТИМ. 100 процента от парите на „Индустриална зона Варна Запад“ и „Индустриален и логистичен парк Бургас“ са във въпросната банка. На същото място са и повечето пари на ВиК-дружествата в двата града. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е поверило на ЦКБ 91,95% от средствата си, а „Летище София“ държи там „само“ 58,50% от парите си.

  Всички държавни горски предприятия, които управляват дърводобива, имат предпочитания към турската Д-банк – и то още от времето, когато секторът беше в ръцете на ДПС. Смолянското предприятие държи 61,05% от парите си в тази банка, приносът на Шуменското и Сливенското е по-скромен – едва 28,75% и 25,99% от парите им са на това място. Има и едно изключение – Благоевградското предприятие е предпочело да повери 54,18% от парите си на Първа инвестиционна банка на Цеко Минев. Вероятно това няма нищо общо с факта, че на тази територия е концесионираната ски-зона над Банско.

  Процентите не показват абсолютните стойности, но пък е повече от ясно, че 42,54% от парите на АЕЦ „Козлодуй“ са повече от абсолютно всички пари на ВиК-дружествата. Управляваната от депутат от ГЕРБ ядрена централа е поверила този процент от парите си на Инвестбанк. Втората новина около тази банка е, че тя пое от друга банка кредита на двата най-големи вестника – „Труд“ и „24 часа“. Те вече се радват на нов собственик, който е неизвестен на публиката.

  И какво от това?

  

  В чии ръце е България?

  Колкото и да вярваме в силата на демокрацията, тези данни натрапват извода, че зад фасадата от политически партии, които се явяват периодично на избори, България се управлява от група олигарси. Демократичната опаковка им позволява да преобразуват икономическата си мощ в политическо влияние. И обратното: политическото влияние – в икономическа мощ.

  Служебното правителство направи крачка напред към нормализиране поне в една сфера. Правилата вече са приети, информацията вече е публична. Работа на следващото правителство е да прилага тези правила. И най-вече – да устои на натиска на олигарсите. Ако иска, разбира се.

   

• Костов: Пеевски няма, има Доган

  Ситуацията около централната банка и двете търговски банки е преди всичко следствие на политическата криза и представлява „вторично торнадо”, което се завихря. Това заяви Иван Костов пред телевизия BulgariaOn Air, коментирайки ситуацията в КТБ.

  „Някои предпочитат да го наричат конфликт „Пеевски – Цветан Василев”, аз мисля, че Пеевски няма, има човек, който седи зад Пеевски и той се казва Ахмед Доган, и конфликтът има друго естество”, категоричен бе Костов. Той призова за успокоение на обстановката и подчерта, че Българската народна банка и правителството имат огромни възможности, с които да не допуснат фалита на Корпоративна търговска банка и „Креди Агрикол България“. Според Костов предприетите мерки от БНБ са най-чистият и лесен начин за разрешаване на възникналата криза.

  По думите му сегашната ситуация е много по-различна от кризата през 1996-1997 г. Тогава държавата не е разполагала с никакви средства и е трябвало да остави 14 банки да фалират.
  „Сега обаче проблемите са следствие на политическа, а не икономическа криза, а държавата има достатъчно ресурси“, обясни бившият премиер.

  Костов посочи, че прокуратурата разстройва доверието в Българска народна банка.
  Институцията е била третирана по абсурден начин от прокуратурата, категоричен е икономистът.
  „Повдигането на обвинения срещу подуправител на БНБ е абсурдно, това не се случва никъде в света”, посочи Костов. Разследванията на дейността на БНБ трябва се правят с вътрешни комисии, далеч от вниманието на обществото и медиите. Причината е, че когато се действа по начина, който виждаме през последната седмица, имаме нападение срещу финансовата система на страната”, коментира Костов.

  Заради дефлационните процеси няма да е възможно България да постигне 2.1% ръст на икономиката, категоричен е бившият премиер.

  „Катастрофално е състоянието с привличането на инвестиции, заради лошото време няма да се изпълнят и очакванията за селското стопанство и туризма”, смята той.

  Източник:  в. „Сега“

• Българин взриви публиката на „Америка търси талант“

  22-годишният българин Кристиян Стойнев взриви публика и жури по време на неговия номер в предаването „Америка търси талант“.

  

  Кристиян е пето поколение цирков артист, син на Иван Стойнев – акробат, напуснал България, когато е бил едва на 13 години, за да участва в представленията на различни циркови трупи.

  Майката на Кристиян, Марица Атейди, е изпълнителка  на акробатични номера във въздуха и е от известната фамилия Атейди, която държи най-стария, най-големия и най-посещавания цирк в Мексико.

  По време на своя номер в предаването Кристиян успя да балансира изправен на ръце върху бутилка. Не само, че използва само едната си ръка, ами дори успя да запази равновесие с един пръст върху тази бутилка.

  Кристиян успя да впечатли дори радио водещия Хауърд Стърн, който е известен в предаването като човекът в журито, който трудно може да даде положителна оценка.

  Източник: OFFNews.bg

  Видео от номера на Кристиян и реакцията на публиката и журито:

• Пеевски изкърти капака на кутията на Пандора

  Кой държи 80% от „Булгартабак“, кой командва Темида, как „работи“ законът срещу офшорките и какво общо има с всичко това този успял мъж на 33 г.

  .

  Юлиана Бончева, в. „Сега“

  Заплахи за убийства и рекет, злепоставяне на банки и акционери, употреба на медиите за разчистване на сметки и прокурорски екшъни – този филм и преди сме го гледали, но се надявахме, че като сме цивилизован член на ЕС, няма да има нови сезони и епизоди. Шумните разпри между кръговете около депутата от ДПС Делян Пеевски и около банкера Цветан Василев показаха, че много сме се лъгали.

  Мощното бизнес съдружие Василев – Пеевски, в чиято орбита влизат енергетика, цигари, медии, петрол, финанси, се разпада с медиен гръм и прокурорски трясък. От двете страни летят обвинения в заплахи, манипулации, а внушителният депутат се оплаква, че е погнат от килъри. Слава Богу, убити няма и никой не вярва, че банкерът е възложил на трима бизнесмени да „очистят“ депутата, но атмосферата е нагнетена и зловонна. Засега няма ясен отговор на въпроса защо се развали дослукът, но със сигурност става дума за много пари и една от ябълките на раздора е холдингът „Булгартабак“, сполучливо наречен от един от директорите в КТБ

  „дружеството с изразен политически нюанс“

  Бизнесите са като империите – когато станат прекалено големи, стават неуправляеми зони на конфликти и започват да се разлагат и разпадат.

  Опасните връзки между ДПС, Делян Пеевски и цигарения холдинг имат дълга история и периодично взривяват обществени „бомби“. А най-големите скандали за „Булгартабак“ гърмят точно когато ДПС е на власт. И винаги имат здраво усукани политико-икономически корени. Основните цигарени фабрики отдавна щяха да са собственост на „Бритиш Амеркан Табако“, ако не беше партията на Доган. В началото на 2005 г. Лидия Шулева (НДСВ), като министър на икономиката, беше пред подписване с БАТ, но коалиционният партньор ДПС не хареса условията (или избора на купувач) и провали с гръм и трясък приватизацията с цената на политически разрив между двете партии.

  Самият Пеевски от „малък“ е цар на скандалите, от които умее да се измъква сух. Започна се, когато по времето на „царския кабинет“ 21-годишният активист на младежкото НДСВ по неведоми пътища стана парламентарен секретар на транспортното министерство и влезе в борда на „Пристанище Варна“. Калинките може и да са патент на ГЕРБ, обаче

  пеевците се оказаха далеч по-жилави и с по-голям размах

  Младата надежда на НДСВ бързо се преориентира към ДПС, като междувременно стана зам.-министър на бедствията и авариите, при това с ключов ресор – Държавния резерв. Тогава не питахме Кой, а Защо? Чудехме се какви точно качества бяха трамплин на кариерата му. Докато се чудехме, гръмна скандал, който звучеше като край на кариерата на напористия Пеевски. И той беше заради „Булгартабак“.

  Пеевски бе централна фигура в грандиозен корупционен скандал през 2007 г., когато две следователки и Корнелия Нинова, тогава зам.-министър на икономиката, обвиниха шефа на националното следствие Ангел Александров, че ги е притискал и изнудвал във връзка с „Булгартабак“, Държавния резерв и Комисията по хазарта. Александров пък обяви, че икономическият министър Румен Овчаров го е заплашвал с физическо ликвидиране. А тогавашният шеф на „Булгартабак“ Христо Лачев се оплака, че е бил изнудван от Ангел Александров и Делян Пеевски (зам.-министър на бедствията и авариите). Пеевски и Нинова бяха уволнени. Пеевски беше разследван за използване на служебно положение за набавяне на противозаконна облага. „През януари – март 2006 г. настоявал „на близки до него фирми да бъде осигурена работа с „Булгартабак“, срещу което ще се получи облага“, обясниха от прокуратурата. „Ако бъдат събрани достатъчно данни, ще им бъдат повдигнати обвинения!“, обясни Маргарита Попова, тогава прокурор и говорител на обвинението, а днес вицепрезидент.

  Достатъчно данни, въпреки обилните записи със специални разузнавателни средства, не бяха събрани. Всички дела и проверки по БТ скандала от 2007 г. бяха прекратени, а в края на същата година бившият зам.- министър на бедствията стана следовател. От лятото на 2009 г. до днес Пеевски е депутат. Миналото лято се прицели в ДАНС и предизвика такава обществена експлозия, че едва не катурна кабинета и парламента. Кой знае на какви чудеса щяхме да станем свидетели, ако беше оглавил ДАНС, както се канеше и заканваше!

  Защо обаче днес пак го „топят“ за „Булгартабак“? Холдингът вече е 100% частен – след приватизацията през 2011 г., по времето на ГЕРБ, регистрираната в Австрия „БТ инвест“ купи почти 80% от холдинга. Нещата изглеждаха ясни – фирмата бе дъщерна на руската ВТБ – Внешторгбанк, а банката на Василев КТБ се спрягаше като помощник в сделката. ДПС тихомълком благослови сделката за фирмата, от която зависи основната част от електората му. Сигурен знак, че тя е отишла в „правилните“ ръце.

  Но през февруари 2014 г.

  се разви гръмотевична буря с мирис на офшорки и тютюн

  „БТ инвест“ смени собственика си и 80% от акциите на „Булгартабак“ този път се оказаха буквално в две ръце – на анонимен гражданин, живеещ в чужбина. Формално купувачът бе лихтенщайнска офшорка, притежавана от друга офшорка – от едно арабско емирство. Тези фирми са само формални носители на права, а всъщност физическо лице ще упражнява контрола, обяви Комисията за защита на конкуренцията. И понеже ставало дума за физическо лице, което не развива бизнес, то можело да си остане анонимно. Така хем БТ е публична компания, хем (почти) никой не знае кой държи близо 80% от акциите. Знаят се само малки акционери – като базираното в Люксембург дружество E. Miroglio Finance и КТБ, които имат по 6-7%.

  Междувременно депутатът Пеевски от ДПС се подписа като съавтор с колегата си Йордан Цонев под проектозакон за отбиване на офшорките от кранчетата на българската икономика – уж да станело ясно кой реално участва в обществени поръчки, концесии и приватизации, медии и прочее. Законът е приет и естествено не върши никаква работа – дори да се изпълнява стриктно, най-много

  ще ни отведе до някой скромен и неизвестен Джон, Ханс или Питър,

  който си изкарва прехраната, като си дава името и замества на хонорар истинския собственик за пред регистри и медии.

  Че случаят с „Булгартабак“ е точно такъв, за пореден път бе доказано покрай войната Пеевски-Василев. КТБ на два пъти се опитва да смени мениджмънта на компанията и да получи дивидент от печалбата – веднъж чрез E. Miroglio Finance SA и втори път – директно. Директорите на КТБ в прав текст обявиха, че прокурорската акция срещу Цветан Василев е започнала, когато банката е предприела мерки срещу две фирми, контролирани от Делян Пеевски и свързани с „Булгартабак“, които не си обслужват кредитите. Те иронично натъртиха, че нито КЗК, нито КФН са успели да разберат кой е истинският собственик на тютюневия холдинг. Тирадата им само доказа публичната тайна, че КТБ с охота е финансирала икономически спорни, но политически „правилни“ сделки. И че ще е големият губещ, когато се лиши от управленски гръб. В отговор „Булгартабак“ пък обяви, че закрива всички сметки в банката. Всички тези действия ясно показват, че Делян Пеевски има пряко отношение и може да влияе върху работата на тютюневия холдинг и фирмите, свързани с него.

  Дали той е физическото лице, което реално притежава „Булгартабак“?

  Отговор на този въпрос трябва да дадат две независими по закон комисии. Първата – Комисията за защита от конкуренцията, вече отказа да предостави тази информация с доста спорни мотиви. Втората – Комисията за финансов надзор, засега се е снишила и не е взела отношение по битката за контрол в една публична компания. Има трети фактор, ефектът от чиито действия за момента е трудно да се прогнозират – прокуратурата. Тя назначи проверка по сигнала на „Протестна мрежа“ за неясно финансиране на Делян Пеевски, Цветан Василев и Николай Бареков, поиска и НАП да направи пълни данъчни ревизии на триото, привика на разпит Пеевски. От там също може да излязат интересни факти.

  Следващият директен сблъсък между лобитата на Пеевски и Василев ще е на 30 юни, когато е насрочено редовно събрание на акционерите на „Булгартабак холдинг“. В дневния ред са включени отчет за дейността, финансов отчет за 2013, решение какво да се прави с печалбата и др. Събитията на 30 юни може да се окажат ключови за бъдещето на холдинга и ключ за разгадаването на ролите и сблъсъка на двете групи акционери – кръга около Пеевски и кръга на Цветан Василев и КТБ. Истината обаче е, че докато държавните контролни, надзорни, правоохранителни и правораздавателни органи не си вършат работата, „Булгартабак“ ще зее като кутията на Пандора, от която все ще изскачат скандали. И всички напразно ще се питаме КОЙ стои зад Пеевски и КОЙ държи 80% от „Булгартабак“.

   

• Бивш председател на ДАБЧ: Правителството загърби българите в чужбина

  Росен Иванов: От една година правителството загърби изцяло българите в чужбина. Работата по създаване на национална стратегия за запазване и развитие на отношенията между българската държава и българските общности по света също бе спряна на етап „работен проект“

  .

  Интервю на бившия председател на ДАБЧ Росен Иванов

  за Агенция „Фокус“

  

  Фокус: Г-н Иванов, как ще коментирате, една година след вашето напускане, работата на правителството с нашите сънародници от историческата диаспора и новата българска емиграция?

  Росен Иванов: По обясними причини не бих желал да коментирам подробно дейността на ДАБЧ, но мога да кажа, че в краткия период на своето съществуване Българското правителство, начело с премиера Пламен Орешарски, загърби почти изцяло политиката по отношение на българите, живеещи в различни краища на света. Освен традиционните исторически общности, създадени от наши сънародници в резултат на определени исторически събития и политически грешки, извън България има многобройна съвременна емиграция. Тя се формира в резултат на засилването на миграционните процеси, особено през последните петнадесет години, когато се създадоха значителни като брой и състав български общности по целия свят. Това изисква адекватна държавна политика към българите зад граница, които са неделима част от нашия народ.

  Спокойно можем да кажем, че такава политика през последната година не е планирана като цялостна държавна дейност, нито се провежда в необходимите параметри. А целта на такава политика в нейната съвкупност е запазването на националното съзнание на сънародниците ни, задълбочаване и разширяване на връзката им с България, създаване на необходимите условия за завръщане и адаптирането им към живота в нашата страна.

  Фокус: Какво би могло да се направи с оглед на постигане на тази цел – изграждане на адекватна държавна политика към нашите сънародници извън България?

  Росен Иванов: Постигането на тази цел може да бъде реализирано по различни начини. Един от тях е създаване на модерно законодателство, съобразно новите моменти в отношенията държава – български общности извън България, чрез приемането на нови нормативни актове и адекватно изменение и допълнение на съществуващите, както и прецизиране на правната терминология в тази област. В тази насока напълно е изоставена идеята за създаване на нов Закон за българите и българските общности извън Република България, въпреки че сега действащият Закон за българите, живеещи извън Република България, явно не е способен да изпълни своите задачи като нормативен акт. (По времето, когато Р. Иванов бе председател на ДАБЧ, Агенцията предложи проект за нов закон за българите в чужбина, който съдържаше много празноти и недостатъци, и след аргументирани реакции на български граждани и организации в чужбина този проект бе замразен – бел. ред.) Работата по създаване на национална стратегия за запазване и развитие на отношенията между българската държава и българските общности по света също беше спряна на етап „работен проект“.

  Не се прави почти нищо за разширяване правата на българските граждани, живеещи извън България, свързани с реалното им участие в политическия живот и управлението на страната. Не се предвижда по-активно включване на представители на българските общности по света в обществения живот, което държавата може да направи чрез разширяването на възможностите за това. Държавната политика е сведена до стандартното функциониране на тясно специализираните органи – МВнР и ДАБЧ, както и МОН по отношение на образователната дейност сред българите по света. В тази насока не са предприети действия за разширяване на помощта от държавата чрез увеличаване на отделените средства за образование и култура.

  Не се предвиди нищо за активно подпомагане дейността на българските общности чрез целево секторно финансиране в областта на реализирането и защитата на правата на българите по света, образованието на роден език, запазване на културните връзки с България, медиите зад граница, социално-осигурителната политика и религиозните общности. Необходимите финансови средства за реализиране на държавната политика можеха да бъдат осигурени чрез създаване на специализирани фондове и програми за българите извън България. Такова финансиране ще даде възможност за създаване на многоцелева и многопрофилна система за информационна логистика, което да осигурява добра комуникативност между държавните, общинските и неправителствените органи и организации в България от една страна и българските общности по света – от друга. С действията си изпълнителната власт не спомогна за развитие на структурно обособена и реално действаща система от органи на изпълнителната власт и държавната администрация, както и пълноценното включване на структури от неправителствения сектор в реализирането на тази политика.

  В недостатъчна степен е и участието на държавата в работата с младите сънародници и създаването на необходимите условия за завръщането им в България. Особено внимание трябва да се обърне на пълноценния контакт с българските културни и просветни дружества на нашите сънародници от историческите общности в близки или съседни държави. Необходимостта от такава тясна връзка ясно пролича при възникването и развитието на ситуацията в Украйна. Тя би била от съществено значение при развитие на конфликта там и евентуална имигрантска вълна към нас.

  Липсва последователна и ясна политика към българите и техните сдружения от Западната част на Балканския полуостров, които са реално най-близките общности до България. Това доведе до редица проблеми, свързани с българското национално съзнание и произход, чието решение други държави като Унгария и Румъния отдавна са намерили.

  Фокус: Какви ще бъдат, според Вас, последиците от тези недостатъци на държавната политика спрямо българските общности отвъд граница, които изброихте?

  Росен Иванов: Непровеждането на ясна и последователна политика към българите и българските общности по света е всъщност отказ от политика към част от собствения ни народ, което съвсем скоро неизбежно ще доведе до сериозни проблеми не само във връзката държава – български общности, но и във външната политика, националната сигурност и отстояването на българската идентичност сред нашите сънародници по целия свят.
  Държавата няма право да игнорира около 4 млн. наши сънародници, живеещи извън България.

  Фокус: Каква роля трябва да играе ДАБЧ, с оглед допринасянето за тези политики и изграждането на функциониращи механизми за грижа и приобщаване на съгражданите ни в чужбина?

  Росен Иванов: Държавната агенция за българите в чужбина трябва да заема много сериозна роля, а дали ще продължи да бъде ДАБЧ или ще се премине към създаване на по-сериозна административна структура е въпрос на управленческо решение, но и в двата случая тази структура трябва да има много по-дълбока и съществена роля, както и необходимите административни капацитети и възможности, за да може успешно да провежда посочената по-горе политика и да не се позволи разпиляването, и изчезването на българския народ по целия свят.

   

• Бедствието в Добрич и региона продължава

  Бедственото положение в Добрич и региона продължава и в неделя заради наводненията, причинени от проливния дъжд преди два дни.  Градът даде два жертви, а във Варна загинаха 11 души. Все още има обявени за издирване хора, сред които и две деца.

  Много места в Добрич остават под вода, тъй като канализацията е затлачена. Без ток все още са около 800 домакинства в града.

  

  Поради опасност от скъсване на стената на язовир Ботева, се извършва евакуация на всички жители на село Ново Ботева, съобщиха от МВР. Спасителни екипи са предприели всички възможни действия за осигуряване на безопасността на жителите на населените места, разположени по пътя на евентуалната приливна вълна. Извършва се постоянен обход на водоема и се наблюдават критичните и заливните точки. Няма пряка опасност за приливна вълна в посока град Добрич, успокояват от вътрешното ведомство.

  

  На помощ за отводняването на улиците в Добрич, където на места водата стига 50-70 см, е повикана техника от съседни общини, съобщи пред БНР кметът на града Детелина Николова. Създадена е организация за всички, които помагат в разчистването, да изхвърлят отпадъците в депото на града, без да плащат таксата за депониране.

  Вече е пусната водата в града, но хората, които живеят във високите части, все още са без водоснабдяване. Повече от 800 абонати остават и без ток, тъй като все още 20 трафопоста, пострадали от наводнението, са извън строя.

  

  В почистването на града и раздаването на вода за засегнатите от приливната вълна са се включили доброволци, но кметът призова за още помощ. Екипи на общинската администрация са започнали да описват щетите от потопа в събота.

  Във Варна продължава разчистването на пораженията от калния порой в квартал  „Аспарухово“. Близо сто души от военно-морските сили и десетки курсанти от Военно-морското училище в града са се присъединили към работещите вече по улиците около 500 доброволци. С пожарникари и други служби общо по разчистването на инфраструктурата на града и залетите домове работят 800-900 души.

  Кметът на града Иван Протних обяви, че се подготвя принудителната евакуация на редица живеещи в квартала. Те не искат да напуснат домовете си, които са в много лошо състояние и представляват опасност за живота им

  Като цяло в Североизточна България положението остава сериозно, след като стана ясна, че нивото на река Дунав край Силистра през последното денонощие се е покачило с 13 см и в неделя сутринта водният стълб е бил 323 сантиметра, по данни на Агенцията за проучване и поддържане на плавателния път по Дунав. По обяд е отчетено ново повишение от 2 см.

  Очакването ниво за утре е 344 сантиметра, което все още е далеч от критичните 777 сантиметра.

  Няма информация за сериозни щети и пострадали хора от дъждовете през последните дни в Силистренско.

  Причина за трагедията от четвъртък вечер са допуснатите незаконни постройки в дерето край варненския квартал „Аспарухово“, както и изградените от собствениците на имотите там бетонни огради, коментира в неделя пред БНР транспортният министър Данаил Папазов.

  По най-пострадалата улица в квартала придошлата вода е тръгнала като в улей заради именно тези високи огради. Не може да се дават разрешения за строителство без необходимата инфраструктура, посочи Папазов, с което насочи отговорността към местната власт.

  „Всички си строят къщи и огромни огради, нареждат си много добре двора, но никой не мисли за това зад него“, допълни министърът.

  Той очаква на предстоящото заседание на правителството в сряда да се вземат адекватни решения в отговор на огромните щети.

  Източник:  Mediapool

• Страхотна България с драматична първа волейболна победа в Чикаго

  Капитанът на националния ни волейболен отбор Тодор Алексиев изтъкна значението на страхотната публика в Хофмън Естейтс за знаменитата първа победа над САЩ с 3:2 в Световната лига.

  Мъжкият национален волейболен отбор на България прекъсна изключително негативната си серия от 7 поредни загуби в Световната лига и записа първа победа в тазгодишното издание на турнира. Възпитаниците на селекционера Камило Плачи показаха много силна игра и надделяха драматично като гости САЩ с 3:2 (26:24, 25:17, 14:25, 13:25, 15:12) във втората среща помежду им от 5-ия кръг в Група „В“ на турнира, играна тази нощ пред близо 4500 зрители, повечето от които български фенове, в зала „Сиърс Сентър“ в Хофмън Естейтс. Така българите освен, че постигнаха първа победа в тазгодишната Лига, успяха и да прекъснат серията на янките от 7 поредни успеха. Българските волейболисти са на последното 4-то място във временното класиране с 4 точки след 1 победа и 7 загуби, докато воденият от Джон Спероу тим остава начело с 19 точки след 7 победи и 1 загуба. Следващия уикенд България гостува на Сърбия, а САЩ са гости на настоящите победители в надпреварата от Русия.

  

  Трябва да се отбележи невероятния обрат, който сътвориха българските момчета в първия гейм. България изоставаше с 19:24 в края, но успя да измъкне гейма с 26:24 след страхотна серия от сервиси на Тодор Скримов. След това българските „лъвове“ продължиха да натискат американците със силни и мощни начални удари и взеха втората част с яубедителното 25:17. Третият гейм бе почти огледален на втория, но в полза на САЩ – 25:14. Четвъртата част тръгна равностойно, но след това американците наложиха играта и след отлични изяви на Максуъл Холт и Тейлър Сандър я спечелиха с 25:13 и вкараха срещата в тайбрек. В петия решителен гейм българските „лъвове“ показаха по-силен характер и по-голямо желание за победа и в крайна сметка го спечелиха с 15:12, а с това и мача с 3:2. Първият гейм на срещата тръгна много добре за американците, които бързо поведоха с 3:0 след атака на звездата Матю Андерсън, технично пускане на Тейлър Сандър и отлична блокада на Дейвид Лий. България веднага изравни при 3:3 след успешна атака на завърналия се в игра Цветан Соколов, грешка на Андерсън и контра на Тодор Скримов. Играта продължи точка за точка до първото техническо прекъсване, което дойде при 8:7 за янките след силна атака на капитана Шон Рууни. Последва атака в аут на Цецо Соколов и 9:7. Разликата леко нарасна при 15:12 след страхотна блокада на американския разпределител Кавика Шоджи, но българските момчета върнаха две точки след атака и отличен блок на капитана Тодор Алексиев. Втората техническа пауза пък дойде при 16:14 за САЩ след атака-пайп на Сандър. Постепенно преднината на американците нарасна до 19:15 след ас на Максуъл Холт и контра на Сандър, което накара Камило Плачи да вземе тайм-аут. Въпреки това, последва нова успешна контра по правата на Сандър и 20:15. САЩ направиха резултата 22:16 в своя полза след контра на Андерсън. България върна три точки след блокада и мощна контра на Скримов и бомбен ас на Цецо Соколов. Българските „лъвове“ съумяха да стигнат до 24:24 след атака в аут на Андерсън и два мощни аса на Скримов и дори стигнаха до геймбол при 25:24 след трета директна точка от сервис на Скримов. България измъкна гейма с 26:24 след нова атака в аут на Андерсън.

  В началото на втората част България успя да дръпне с 5:2 след две страхотни блокади на Николай Николов и отлична блокада на Цецо Соколов. Българите увеличиха преднината си до 8:4 след ас на Ники Николов. Последва нова директна точка от сервис за Ники Николов и технично отиграване на Тодор Скримов и 10:4. Прекъсването, което поиска американския наставник Джон Спероу, даде ефект и САЩ намалиха изоставането си до 7:10 след две грешки на българските волейболисти и ас на Шон Рууни. България веднага си върна предимството при 12:7 след нови две силни атаки на Скримов, а след това при 14:8 след пореден ас на Скримов. Момчетата на Камило Плачи запазиха преднината си до 16:10 след атака в аут на Дейвид Лий от домакините. Последва ас на българския разпределител Добромир Димитров и 17:10, а след това резултатът стана 20:11 след грешка на американците и пусната топка на Ники Николов. В крайна сметка България спокойно затвори гейма в своя полза при 25:17 след грешка от сервис на Тейлър Сандър от домакините.

  За началото на третия гейм американският треньор Джон Спероу пусна в игра втория разпределител Майка Кристенсън на мястото на Кавика Шоджи. В игра за САЩ остана и Карсън Кларк, който се появи на полето в края на втората част. Домакините поведоха с 5:2 след атака на Кларк и успешни контри на Максуъл Холт през центъра и на Тейлър Сандър. Въпреки тайм-аута за Камило Плачи, последваха две грешки на българите и 7:2. Техническата пауза пък дойде при 8:3 след мощна атака на Кларк. Последва ас на разпределителя Кристенсън и 9:3. Преднината на янките стана 14:4 след две страхотни блокади на Тейлър Сандър и два поредни бомбени аса на Матю Андерсън. Второто техническо прекъсване дойде при резултат 16:6 след блок на Дейвид Лий. Българските момчета леко стопиха изоставането си до 11:19 след два поредни аса на разпределителя Добри Димитров. Все пак волейболистите на САЩ безпроблемно запазиха предимството си, спечелиха гейма с 25:14 след нова успешна атака на Сандър и намалиха на 1:2 гейма. Четвъртата част започна равностойно до 3:3, след което България дръпна с 5:3 след контра на Тодор Скримов и страхотен блок на Виктор Йосифов. Последваха грешка от сервис на Скримов и контра блок-аут на Максуъл Холт и 5:5. Българските момчета си върнаха преднината при 7:5 след силна атака през центъра на Йосифов и технично отиграване при мрежата на капитана Тодор Алексиев и при 8:6 след мощна атака на Алексиев. Последваха три поредни блокади на Холт и Тейлър Сандър – 9:8 за САЩ и тайм-аут за Камило Плачи. Независимо от това, разликата леко нарасна до 11:9 след мощен ас на Холт. Преднината на американците стана 13:10 след нов блок на Сандър. До втората техническа пауза резултатът стана 16:11 след атака в аут на Скримов и успешна контра на Дейвид Лий. Последваха ас на Сандър и контра на Матю Андерсън и 18:11. Въпреки второто прекъсване за Камило Плачи, домакините запазиха преднината си до 22:12, след което спокойно спечелиха гейма с разгромното 25:13 след грешка от сервис на Виктор Йосифов и вкараха мача в тайбрек.

  Петият решителен гейм стартира също равностойно до 3:3, след което България поведе с 5:3 след блокада на Ники Николов и технично отиграване при мрежата на Тодор Алексиев. Въпреки тайм-аута за Джон Спероу, последва атака в аут на Карсън Кларк и 6:3. Размяната на полетата пък дойде при 8:5 за българските момчета след блок-аут на Цецо Соколов. Последваха две грешки на България и блокада на Тейлър Сандър и 8:8. САЩ дори дръпнаха с 9:8 след ас на Матю Андерсън. Последва нов обрат и 10:9 за България след атака на Скримов и ас на Ники Николов. След второто прекъсване за Джон Спероу, последваха грешка на Сандър в нападение и нова отлична атака на Скримов и 12:9. В крайна сметка България взе тайбрека с 15:12 след атака през центъра на Виктор Йосифов, а с това и победата с 3:2. Най-полезен за българския тим стана Тодор Скримов със 17 точки (4 аса, 1 блок, 43% ефективност в атака и 50% перфектно посрещане), а Цветан Соколов добави още 14 точки (2 аса и 29% ефективност в атака) за драматичната победа. За американците Тейлър Сандър (4 блока, 1 ас, 50% ефективност в атака и 43% перфектно посрещане) и Матю Андерсън (2 блока, 3 аса и 29% ефективност в атака) реализираха съответно 18 и 15 точки, но и това не бе достатъчно за успеха. САЩ – БЪЛГАРИЯ 2:3 (24:26, 17:25, 25:14, 25:13, 12:15) САЩ: Кавика Шоджи 3, Тейлър Сандър 18, Матю Андерсън 15, Шон Рууни 7, Дейвид Лий 6, Максуъл Холт 13 – Ерик Шоджи-либеро (Карсън Кларк 8, Майка Кристенсън 2) Старши-треньор: Джон Спероу БЪЛГАРИЯ: Добромир Димитров 4, Цветан Соколов 14, Тодор Алексиев 11, Тодор Скримов 17, Виктор Йосифов 6, Николай Николов 9 – Теодор Салпаров-либеро (Николай Пенчев 1, Венелин Кадънков) Старши-треньор: Камило Плачи.

  Източник: Спортал

  
  Volleyball – USA vs Bulgaria 2-3

• Парите вече са главната дрога

  Парите разболяват и убиват, твърди проф. Виторино Андреоли

   

  Проф. Виторино Андреоли е роден през 1940 г. във Верона и е един от най-изтъкнатите съвременни психиатри в Италия и Европа. Оглавявал е Секцията по психиатрия във Верона. Член е на Нюйоркската академия на науките и е председател на Комитета по психопатология на изразяването на Световната психиатрична асоциация. Автор е на десетки книги, някои от които бестселъри. Сред последните му творби са “С парите в главата”, “Никой”, “Лудост и святост”.

  – Проф. Андреоли, все повече хора напоследък се самоубиват заради пари. Но според вас кои са преобладават – тези, които слагат край на живота си заради дългове, или онези, които го правят от любовна мъка и ревност?

  – През последната година все повече психично болни хора се обръщат към мен за помощ и констатирам, че причините за проблемите им са най-често свързани с парите. От над 50 г. съм психиатър и това за мен е напълно нова ситуация. Хора, които страдат от депресия или изпадат в паника – в основата седят винаги парите. Става въпрос за хора, които нямат пари, или пък за такива, които имат много пари, но са обзети от страх да не ги загубят. За пръв път, откакто съм в сферата на психиатрията, парите се озовават в нея като главен герой и причина. Парите влизат в главата. Те вече не са в джобовете като средство, чрез което да живееш по-добре, а са станали нещо, което определя мислите ни.

  В богатата област Венето (с център Венеция), където живея, съм свидетел на много случаи, в които заради пари хората не само се разболяват, а се убиват и самоубиват. Има и много случаи на убийства-самоубийства. Бях извикан за помощ от Асоциацията на строителните предприемачи – броят на самоубилите се техни членове напоследък е огромен. От изследването ми стана ясно, че парите са главната причина за самоубийствата. Тук обаче не става въпрос за икономическа, а за екзистенциална криза. Хората се мерят чрез парите.

  – Искате да кажете, че парите носят повече зависимост, отколкото независимост за отделния човек?

  – Разбира се. Парите вече са главната дрога.Това не е синдром само при богатите, а и при онези, които обедняват.

  – В книгите си често говорите за това колко е крехка границата между нормалността и лудостта. Как да ги различаваме?

  – Ако сравним два крайни случая – на нормален човек и на шизофреник, разликата е очевидна. Трудно е обаче да различим хората, намиращи се на границата. Знаем, че лудостта зависи от три фактора. Първият е биологията, генетичният код. Вторият зависи от индивидуалния опит, от детството. Третият фактор е свързан с околната среда, но не само като география, а и като система от отношения с останалите. Можете да видите хора, смятани за напълно нормални на работа, които се държат като луди вкъщи. Те умеят да активират спирачките си, когато са извън къщи, а когато се приберат, все едно, че не ги задействат. Помислете си за подрастващите – при тях почти никога не става въпрос за екстремни случаи. Никога не говорим за психично болни подрастващи, а за трудно юношество.

  Когато започнах работа като психиатър, нещата бяха много по-лесни. Казваше се, че психичната болест е дегенерация на мозъка, която не зависеше от други фактори.

  – Мислите ли, че в определени сфери преобладават повече случаи на лудост, отколкото в други?

  – Имайки предвид, че лудостта зависи и от околната среда и обществото, (третият фактор ), разбира се, че начинът, по който се управлява дадена страна, град, общество, влияе на държанието на хората. Най-уязвими и податливи са хората без власт. Обществото е съставено от тези, които струват, и от онези, които са никои. Има хора, които живеят така, сякаш не съществуват. Те са потърпевши, нямат възможност да реагират, не се възползват дори от правата си. Спомнете си за хората, които продават гласовете си за шепа евро – ясно е, че те са никои, те са изоставени, сами са и страдат от делириум за импотентност.

  – В едно неотдавнашно интервю определихте Италия като психично болен, нуждаещ се от лечение. Защо мислите така?

  – Преди всичко трябва да кажа, че и аз съм италианец и съм част от Италия, но съм психиатър. Това е страна, която не обича себе си. Има огромни исторически и културни ресурси, притежава способности и креативност, които обаче използва, за да бъде хитра, а не интелигентна. Това е страна, която живее ден за ден, без проекти. Имали сме трудни исторически моменти и в миналото. Днес обаче става въпрос за страна на доволни мазохисти, които сами си вредят. Живея голяма част от годината в чужбина и виждам как възприемането на Италия по света е близо до осмиването, до невземането  на сериозно. Защитавайки индивидуализма си и собственото си Аз, става така, че рушим обществото си. В Англия например има много проблеми, но всички се ангажират за разрешаването им. Когато се намираш в сал в разбушувано море, би трябвало да се опитваш да стигнеш до брега. Ние тук, въпреки че сме във въпросния сал, само се караме помежду си. Липсва ни чувството за общество.

  – Според вас вината за сегашната ситуация у управляващите ли е, или у онези, които ги избират?

  – Проблемът са самите италианци. Италия в момента е като лаборатория, в която се експериментира за пръв път демократична диктатура. Познавам историята на България и знам какво е диктатура. Но ние в момента експериментираме този нов феномен – как облечена в демокрация десница упражнява силна власт. Тук не става въпрос само за един човек, а за класа, която се нуждае да продължи да управлява, следвайки законите на т.нар. демокрация. Имат нужда да бъдат гласувани, а купуват гласове. Имат нужда от партии, но те са на издръжка на държавата. Като психиатър мога да кажа, че държанието, на което сме свидетели, е на един луд. Не си даваме сметка, че вървим по ръба на Големия каньон и рискуваме бъдещето си. Италия в момента може да се сравни с пиян шофьор, който кара с 300 км в час.

  – В италианския има три думи, които на другите езици се превеждат като “луд”. И в лудостта ли италианците притежават повече фантазия и нюанси?

  – Фантазията на италианците е огромна във всички сфери – и в начина, по който играят, преиграват, творят – да не забравяме, че Ренесансът, това е Италия. В англосаксонския свят спазват повече законите и правилата, италианците пък са с повече фантазия в лудостта си. Лудостта от любов също е италиански патент – явно това е наша средиземноморска характеристика. Тя обаче е довела и до огромна креативност.

   
  www.epochtimes-bg.com

• 27 агенти на комунистическите служби са кредитни длъжници на ДСК с 17,6 млрд. лв.

  Христо Христов,  Desebg.com

  

  В източването на кредити от ДСК за над 17 млрд. лв. през 90-те години на ХХ век са участвали 27 сътрудници на комунистическите тоталитарни служби, шефове и членове на управителни и надзорни органи на 9 банки, фалирали по време на управлението на БСП (1995-1997). Снимка: Христо Христов.

  Общо 27 сътрудници на Държавна сигурност и Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, които през 90-те години са били шефове на 9 от фалирали банки или членове на техните управителни или надзорни органи, са длъжници на ДСК със 17, 6 млрд. лв. без лихвите.

  Това показва докладът на Комисията по досиетата (решение №2-358 от 18 юни 2014 г.) от проверката на кредитните милионери към ДСК.

  Проверката е обхванала общо 128 длъжници – юридически лица, представяни от 290 лица. От тях Комисията по досиетата е установила принадлежността към комунистическите тоталитарни служби на 38 души. Обявени са имената на 31, а останалите 7 са починали и оповестяването им е забранено от закона.

  От 31-те сътрудници, кредитни длъжници към ДСК, 27 са свързани в 9 фалирали банки, а останалите 5 са представители на отделни фирми. Само 4 сътрудници от обявените 31 с решението обаче са разкрити за първи път, като останалите 29 са обявявани в предишни проверки.

  Сред банкерите, разкрити като длъжници на ДСК са шефовете на Първа частна банка Валентин Моллов, Венцислав Йосифов, шефовете на Търговска банка „Славяни” Георги Агафонов и Захари Захариев, които са и бивши депутати съответно от Българския бизнес блок и БСП (Захариев е и председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и на фондация „Славяни“), шефът на „Агробизнесбанк” Христо Александров, шефът на Банка за земеделски кредит Атанас Тилев и др.

  Ето задълженията към ДСК на фалиралите кредитни институции (подредени по дългове и без дължимите лихви) и свързаните с тях разкрити сътрудници на комунистическите тайни служби:

  Бизнесбанк – 6 млрд. и 132 млн. лв. дългове към ДСК:

  • Христо Цветков Ночев.

  Първа частна банка – 3 млрд. и 980 млн. лв. дългове към ДСК:

  • Валентин Георгиев Моллов;
  • Венцислав Йорданов Йосифов;
  • Христо Тодоров Маринов.

  Търговска банка „Славяни” – 2 млрд. и 181 млн. лв.:

  • Георги Симеонов Агафонов;
  • Захари Михайлов Захариев;
  • Мирчо Минков Пейковски;
  • Петко Недков Колев;
  • Христо Панчев Смоленов.

  Добруджанска търговска банка – 1 млрд. и 150 млн. лв.:

  • Андрей Бориславов Тодоров;
  • Атанас Жеков Тилев;
  • Лъчезар Росенов Георгиев;
  • Чавдар Радев Славов.

  „ТС Банк” – 1 млрд. и 500 млн. лв.:

  • Пламен Иванов Грозданов (дипломат, бивш посланик в Москва).

  „Агробизнесбанк” – 886 млн. лв.:

  • Гинко Панайотов Ализотов;
  • Ивайло Димитров Мутафчиев (един от собствениците на Първа инвестиционна банка);
  • Петър Нейчев Нейчев;
  • Спас Георгиев Василев;
  • Христо Александров Александров.

  Търговска банка  „Елит” – 819 млн. лв.:

  • Георги Тодоров Аврамов.

  Балканска универсална банка – 554 млн. лв.:

  • Антон Василев Медникаров;
  • Владимир Марков Кърпачев;
  • Росен Райнов Керемидчиев.

  Българска земеделска промишлена банка – 465 млн. лв.:

  Николай Иванов Коджейков;
  Радко Игнатов Тодоров;
  Чавдар Пенчев Спасов.
  Останалите разкрити сътрудници, извън фалиралите банки са:

  • Божан Тодоров Христов, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник – „ЕЗТУР“ АД, гр. Правец (гр. София) – 2,6 млн. лв.
  • Георги Йорданов Лазаров, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник  „БИСЕРА“ АД, гр. Хасково – 3,4 млн. лв.
  • Георги Маринов Маринов, лице, посочено като едноличен търговец с фирма-длъжник ЕТ „ГРЕДЕТИН – ГЕОРГИ МАРИНОВ“, гр. София – 4 млн. лв.
  • Ромео Димитров Ташев, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник  „ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА“ АД, гр. Перник – 1,4 млн. лв.
  • Татяна Димитрова Пазийска, член на Съвета на директорите на фирма – длъжник – „АТЛАС“ АД, гр. Димитровград – 4,4 млн. лв.

  „Лошите” и съмнителните кредити в края на 1995 г. в България възлизат на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 процента от произведения през годината брутен вътрешен продукт.

  ДСК е държавната кредитна институция, отпускала заеми за създаването на множество банки, както и за тяхното последващо кредитиране. Шеф на ДСК по това време е Асен Друмев, също разкрит като агент на ДС.

  Комисията по досиетата е публикувала и списък с юридически лица, длъжници на ДСК, за които не са установени необходимите данни за извършването на проверка за принадлежност към ДС и разузнавателните служби на БНА. Става въпрос за общо 122 фирми и юридически организации.

  Сред тях са и фирми на строителния предприемач Соломон Анжел известен с финансовата си пирамида в началото на 90-те години за построяването на „Град на мечтите” в местността „Камбаните” до „Младост” 4 (77 млн. лв. дълг към ДСК без лихвите), както и на фондация „Сапио”, внасяла безмитно стоки през 1992 г. с разрешение на тогавашния министър на финансите Иван Костов (27,4 млн. лв. дълг към ДСК и 119 млн. лв. лихви).

  Комисията по досиетата започна проверката на кредитните милионери през 2013 г. До момента тя е обявила сътрудниците на комунистическите тоталитарни служби сред кредитните длъжници към следните банки:

  • „Балканбанк” – 30 сътрудници от 228 проверени лица;
  • „Тексим Банк” – 3 сътрудници от 42 проверени лица;
  • „Минералбанк” – 22 сътрудници от 280 проверени лица;
  • Стопанска банка – 84 сътрудници от 574 проверени лица;
  • ОББ – 47 сътрудници от 465 проверени лица;
  • Добруджанска банка – 1 сътрудник от 26 проверени лица;
  • Банка за земеделски кредит – 20 сътрудници от 118 проверени лица;
  • ЦКБ – 3 сътрудници от 27 проверени лица;
  • „Кристалбанк” – 1 сътрудник от 34 проверени лица;
  • БНБ – 23 сътрудници от 158 проверени лица;
  • Търговска банка „Бобов дол” АД – 1 сътрудник от 8 проверени лица;
  • Кредитна банка – 7 сътрудници от 60 проверени лица;
  • Международна банка за търговия и развитие – 1 сътрудник от 13 проверени лица;
  • Българска търговска и индустриална банка – 0 сътрудници от 5 проверени лица.

  ––––––––––––––––-

  * Информации за всички тях може да намерите в секцията „WHO IS WHO”, рубрика „Кредитни милионери” на Desebg.com.

• САЩ и ЕС взимат 49% от украинската газова система

  49% от бъдещия оператор на газопреносната система на Украйна ще получат инвеститори от САЩ и ЕС. Това става ясно от представен законопроект в Радата от премиера Арсений Яценюк, пише Faktor.bg.

  Останалите 51% ще останат за Украйна. Така газотранспортната система и подземните й хранилища ще останат държавна собственост, смята Яценюк. По този начин украинският премиер опитва да спре изграждането на газопровода “Южен поток”. Според него проектът ще донесе свежи пари, които могат да се използват за модернизация на съществуващата мрежа.

  В Брюксел еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер заяви, че ЕС не е против “Южен поток”. Той отбеляза, че строителството на газопровода е прекратено временно.

  Еврокомисарят сподели, че вярва на правителството на Пламен Орешарски и очаква да се постигне ясно съгласие по юридическите въпроси. Йотингер открои три основни правни проблема в България във връзка изграждането на “Южен поток” – в околната среда, на вътрешния пазар и конкуренцията.

  ЕС оказва натиск върху страните, участващи в “Южен поток”, заяви руският министър на енергетиката Александър Новак. Според него България била заплашена с пълно спиране на средствата по еврофондовете.

  Източник: Faktor.bg

• Най-малко осем загинали след потопа в „Аспарухово“

  Мъж, жена и дете са сред загиналите
  Осем са загиналите до момента след потопа, който удари квартал „Аспарухово“ във Варна, съобщи за Varnautre.bg говорителят на полицията Ивана Милева. Сред жертвите се знае че има мъж, жена и дете. За останалите удавени няма информация. Не се знае и жертвите дали са били пешеходци, повлечени от водата или са се удавили в колите си. Електрозахранването в целия квартал е прекъснато по нареждане на Гражданска защита.

  Водата се е оттекла, пред кметството багери изгребват натрупаната кал. Трупна линейка се отправи от „Аспарухово“ към моста. По улиците са наизлезли стотици жители на квартала. Хора и техника се опитват да измъкнал закъсалите и изоставени коли. Отсечката от моста до кметството е проходима, полицията е организирала движението по едното платно, като го е направила двупосочно с цел по-лесно придвижване и отстраняване на калта. По улиците плъзнаха и жаби.

  В 7 сутринта Цветлин Йовчев ще даде брифинг с актуални данни за ситуацията

  Вътрешният министър Цветлин Йовчев се включи в спасителната операция след потопа в „Аспарухово“. Той заедно с кметът Иван Портних, транспортният министър Даниел Папазов, шефът на ВиК Валентин Вълканов, Илко Раев от БЧК се включиха в разчистването на улица „Горна Студена“, която е блокирана от десетки коли, нахвърляни като детски играчки една върху друга. Освен военните, Гражданска защита, полицията и пожарната, на мястото е и жандармерията. След няколко часа – в 7 сутринта, вътрешният министър ще даде кратък брифинг с актуални данни за случващото се в „Аспарухово“

  Източник: Varnautre.bg

• Проф. Самуил Рефетов от Чикагския университет: Аз съм българин и още милея за Русе

   Симеон Гаспаров, Чикаго

  в. „Труд“*
  

  

  Проф. Самуил Рефетов в кабинета си. Снимка: Симеон Гаспаров

  С град Русе са свързани съдбите на не един или двама наши сънародници, оставили следа в историята на България или прочули родината ни по света. От тук са революционерите Никола и Георги Обретенови. Както и оперната прима Мими Балканска, композиторът Йосиф Цанков, Нешка Робева, Таню Киряков, Любо Ганев, шахматистът Веселин Топалов. В най-големия ни пристанищен град на река Дунав са се родили също икономистът и съосновател на френското академично списание “Икономическо Ревю” и преподавател в Сорбоната проф. Алберт Афталион. Писателят Майкъл Арлен, който заради своя талант през 1927 г. е поставен върху корицата на престижното американско списание “Тайм”. Носителят на Нобеловата награда за литература през 1981 г. – писателят-философ – Елиас Канети.

  Един от синовете на град Русе, за когото дълго време никой у нас не бе чувал, но пък който е изключително добре познат в световните научни среди заради приноса си в лечението на щитовидната жлеза, е откривателят на “Рефетовия синдром” – проф. Самуил Рефетов от Чикагския университет.

  “Аз се чувствам българин” – споделя веднага след запознанството ни световноизвестният учен. И с усмивка обяснява, че у тях нито децата му, нито съпругата му, която е от Англия, говорят български, затова винаги се радва, когато има шанс да общува на роден език.

  Д-р Рефетов е видял три Българии – онази преди войната, тази непосредствено след нея и днешната. Роден е в крайдунавския град през 1937 г. Когато е на 12 години, семейството му имигрира в Белгия и от там след 5 години – в Канада. През 1969 г. започва работа в Чикагския университет, където и в момента е професор по медицина, специалист по ендокринология, педиатрия и генетика. У нас се завръща за първи път през 1998 г., след близо 50 години отсъствие.

  “Преди войната имах приятно детство. Къщата ни в Русе беше срещу френското католическо училище ‘Нотр Дам де Сион’, където бях ученик” – връща се назад в миналото д-р Рефетов. От онова време са останали още живи спомените му от летните ваканции, които е прекарвал на село и игрите на “стражари и апаши” с детската тайфа от Русе. Когато избухва войната, нещата се променят. “Беше трудно време, имаше само черен хляб, който се купуваше с купони. Храната липсваше. Добре, че имахме познати от село, та ни носеха хляб, яйца и месо” – споделя д-р Рефетов.

  Военните години си ги спомня не само с бомбардировките, но и преминаването на германските и на съветските войски. “Германците минаваха по понтонни мостове на Дунава от Гюргево в Русе в продължение на една седмица, ден и нощ без прекъсване, на път за Гърция”. По същия маршрут минават и съветските войски. “Те пък пееха през цялото време песни, които и до ден-днешен си ги спомням” – усмихва се проф. Рефетов и изрецитирва част от песен, която звучи на руски като: “кипучая, могучая, никем непобедимая, страна моя, Москва”.

  Истинските трудности обаче за семейството му настъпват след края на Втората световна война, с идването на комунизма. “Баща ми не беше нито богат, нито политик. Не бяхме и бедни. Той беше чиновник във Фрaнко-белгийската банка”, разказва той. Заради войната с Германия банката е затворена и баща му започва дребна търговия като внася кристал от Чехия и домакински прибори от Германия.

  “Репресиите след войната започнаха над семейства, които имаха малко повече от другите, като нашето. Обвиняваха ги, че са забогатели на гърба на пролетариата. Хора изчезваха и повече не се връщаха в домовете си” – споделя с тъга българският учен. Заради тези репресии семейството му се принуждава да напусне България през 1949 г. и се заселва за около 5 години в Белгия, където той продължава образованието си във френски колеж. От Белгия заминават за Канада. Там д-р Рефетов се насочва към биохимията и завършва висше образование в Монреал.

  Дори и в онези тъмни години, белязани от знака на Студената война, младият тогава учен не спира да поддържа връзка с приятелят си от детските години в Русе – Веселин Петров. “Постоянно си пишехме писма с Веско, но с течение на годините писмата му до мен започнаха да идват цензурирани. Някой бе задрасквал с черно цели изречения и пасажи, докато накрая спряха да идват и ние загубихме връзка” – разказва г-н Рефетов. Откриват се след 56 години, през 2005 г., и оттогава до днес поддържат връзка. С помощта на своя приятел от детинство, проф. Рефетов успява да възстанови българското гражданство, паспорт и лична карта, заради което е изключително щастлив.

  В страната на кленовия лист семейството на Рефетов кандидатства за канадско гражданство. Но за да го получат, трябва да се откажат от българското. “Аз не пожелах да се откажа от българското си гражданство”, споделя професорът, “ала от българското консулство ми изпратиха писмо, с което ме викаха на военна служба и заплашиха със затвор и глоба”. Изправен пред дилемата дали да се върне в България или да остане в Канада, той решава да остане, защото майка му го предупреждава, че ако се върне в България, тя ще умре.

  Човекът, който го насочва от биохимията към медицината, е германският теолог, пианист и мисионерен лакар в джунглите на Африка – Алберт Швайцер. “Като всеки млад човек, аз исках да променя светът към по-добро” – разказва проф. Рeфетов. И така вдъхновен от делото на немския мисионер, той отива в джунглите край река Амазонка да изучава тропически болести. Приет е малко по-късно да учи в Училището за тропически болести в Лондон, но пет месеца преди да започне образованието си там от канадското правителство му спират стипендията. Защо ли? Ами от там решават, че в Канада нямат тропически болести и няма нужда да плащат на студент да ги учи. Д-р Рефетов не може да продължи учението по тропикална медицина и става стажант в Лос Анджелис. Година по-късно той се премества към болницата на Харвардския университет в Бостън.

  Престоят му в Лос Анджелис се оказва съдбовен за неговата кариера. “Моят шеф се занимаваше с проблемите на щитовидната жлеза и покрай него и аз се захванах да я изследвам” – разказва нашият учен.  Случайно негов колега от болницата в Лос Анджелис разбира, че Рефетов има по-големи познания върху щитовидната жлеза и го кани да види резултатите на глухо момиче, което е било докарано в Бърза помощ, след като е ударено от камион. Докторите й направили пълни изследвания, но разбрали, че нещо не е наред с щитовидната й жлеза и затова се обърнали за помощ към българският лекар. “Поради този случай аз започнах да се занимавам по-сериозно с щитовидната жлеза” – разказва Рефетов.

  Диагнозата на момичето се оказва доста сложна, защото освен нея, и двамата й братя също имали същите симптоми. От направените анализи се оказало, че от една страна имат симптоми от липса на щитовиден хормон, но от друга анализите показват излишък на хормона. “Получи се така, че има хормон, а няма ефект. Или имаше грешка в анализите, или имаше проблем хормонът да действа на тъканите.“

  В Харвард д-р Рефетов се среща със световно известния учен по проблемите на щитовидната жлеза проф. Лесли Де Грут и го запознава със случая. Де Грут веднага изпраща Рефетов обратно в Лос Анджелис, за да направи кинетичен анализ на пациентите с радиоактивен йод. “Сложих радиоактивния материал в джоба и се качих на самолета”, разказва проф. Рефетов.

  Трудностите по случая обаче не свършват до тук. Годината е 1965-та. Пациентите, на които трябвало да се дава радиоактивния йод и да им се вземат изследванията, живеели в един от най-рисковите квартали на гетото на град Уатс. Когато д-р Рефетов се завръща, там вече са избухнали бунтове, къщи горят, чуват се стрелби. Правителството на САЩ изпраща подразделения на Националната гвардия да въдвори ред. За да може да си свърши работата, към нашия лекар е прикрепена въоръжена охрана. “И така всеки ден аз ходех с кръвта и урината на пациентите, които събирах, а край мен вървяха шест въоръжени с войници”, спомня си той. Заключението от изследванията на доктор Рефетов е, че хормонът не може да влияе на тъканите на пациентите. За да може това да стане, е необходим рецептор.

  Дълги години проф. Рефетов работи над решаването на тази загадка и през 1989 г., с напредъка на генетиката случаят е решен. Така се открива и причината на Рефетовия синдром, която е мутация на рецептора на щитовидният хормон.

  “Това е нещо като ключалката. Ключът е хормонът, а ключалката – рецепторът” – обяснява откритието си проф. Рефетов. За да може да работи правилно, щитовидната жлеза трябва да произвежда хормон. Има хора, чиито рецептори са дефектни и не работят правилно. За да компенсира този дефект, жлезата произвежда по-голямо количество хормон. Ако се направят само изследвания на кръвта, лекарите откриват свръхпроизводството на хормон и естествено предписват лекарства за намаляването му, но така се задълбочава болестта.

  Откритието на проф. Рефетов е, че проблемът не е в ключа – хормона, а в ключалката – рецептора.

  Но приносът на Рефетов не се изчерпва с откритието на този синдром. Той е автор на повече от 500 научни труда, избран е за доктор хонорис кауза на университетите в Каляри, Италия, и на Свободния университет в Брюксел. Чел е лекции в различни университети в Южна и Северна Америка, в Европа, Азия и Австралия. Сред отличията и наградите, които е получавал, една от най-ценните е наградата за цялостен принос в ендокринологията “Фред Конрад Кох”, която на Американската ендокринна асоциация му връчва през 2012 г.

  Проф. Рефетов е добре познат и на българските ендокринолози, с някои от които –  като проф. Лозанов поддържа тесни контакти. Поддържа връзка също с водещите ендокринолози у нас като проф. Ана-Мария Борисова и проф. Ковачева. През 2011 г. проф. Рефетов бе избран за редовен член на БАНИ – Българската Академия на Науките и Изкуствата. През 2012 г. той е командирован за 30 дни в България от фондацията Фулбрайт.

  През 2004 г. проф. Рефетов е поканен на конгреса по ендокринология у нас и оттогава почти всяка година се прибира.

  И все пак как вижда той днес България?

  “Първият път, когато се прибрах, беше тъжно да видя България толкова обедняла. Библиотеката в Русе беше в разруха, операта нямаше покрив и театърът не работеше. От тогава досега виждам много подобрения. Но като поговоря с хората, като че ли не са вътрешно доволни. Наскоро бях с млади български учени, които се оплакаха, че за тях няма бъдеще у нас. Те казаха, че бъдещето им е в чужбина. И това са хора на науката, работещи в сферата на генетиката, медицината, биохимията” – споделя с тъга той. “Трябва да се задържат хората да не бягат, да им се осигурят възможности да развиват уменията си и да печелят у нас” – съветва управниците ни световноизвестният учен. И не на последно място: “Трябва да се спре корупцията в страната”, добавя той.

  Като лекар Рефетов е обнадежден от наскоро извършената здравна реформа в САЩ от президента Барак Обама и се надява с времето тя да се подобри. Според него наследството, което първият чернокож президент ще остави след себе си, ще бъде точно тази реформа, защото чрез нея цената на здравните осигуровки ще паднат и всички хора ще имат достъп до качествено здравеопазване.

  ––––––––––––––––––––

  * Публикуваният във в. „Труд“ материал на Симеон Гаспаров за проф. Самуил Рефетов е в съкратен вариант. Публикуваният тук вариант съдържа целия текст.

   

• Поименно: Кой създаде Пеевски?

  Росен Босев пише във в. „Капитал“:  Ето хората, които помогнаха на сина на Ирена Кръстева да се издигне във властта

  Ние допълваме:  Само тези ли са?

  

  Въпреки че взриви общественото недоволство, издигането на Делян Пеевски до председател на ДАНС не е изненада и е резултат от последователното му развитие във властта, започнало още през 2001 г.

  За 12 години Пеевски получаваше всичко, което поиска. Наясно сме, че Делян Пеевски е резултат на непрозрачните задкулисните договорки и е налаган заради икономическите интереси на собственика на „Корпоративна търговска банка“ Цветан Василев и не без помощта на майка му – бившата шефка на тотото Ирена Кръстева.

  В същото време тази схема нямаше да бъде възможна, ако нямаше физически извършители – хората, които направиха детето чудо на българската политика възможно. Ето ги поименно:

  2001 г.

  Министърът на транспорта от НДСВ Пламен Петров

  Министърът на транспорта в правителството на НДСВ Пламен Петров прави 21 годишният Делян Пеевски свой парламентарен секретар и го вкарва в борда на директорите на „Пристанище Варна“

  2003 г.

  Делян Пеевски завършва право – в Югозападния университет в Благоевград. По това време декан на Правно-историческия факултет е небезизвестният проф. Александър Воденичаров. Именно под ректорството на Воденичаров дипломата по право от ЮЗУ стана символ на девалвацията на образованието в България. Воденичаров стана член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на ДПС.

  2005 г., януари

  Бащата на майката на детето на Пеевски – Васил Петров

  Делян Пеевски става член на Благоевградската адвокатска колегия. До 2001 г. неин ръководител е бащата на жената, от която Пеевски има дете – Васил Петров, който към онзи момент е бил член на Висшия адвокатски съвет, а днес е член на ВСС от квотата на ДПС.

  2005 г., май

  Бившият директор на следствието Ангел Александров вкарва Пеевкси в съдебната система

  Делян Пеевски е назначен за следовател в икономическия отдел на Столичната следствена служба въпреки, че не притежава необходимият по закон стаж. За него се застъпва директорът на Националната следствена служба Ангел Александров – близък приятел на Ахмед Доган. Днес Александров ръководи икономическия отдел в следствието.

  2005 г., октомври

  Сергей Станишев през 2005 г., когато вкара Пеевски в изпълнителната власт

  Сергей Станишев назначава Делян Пеевски за зам.-министър на Емел Етем в Министерството за държавната политика при бедствия и аварии.

  2007 г.

  След като е освободен като зам.-министър при бедствията и авариите, ВСС отказва да го възстанови като следовател. По-късно състав на ВАС с председател Стефка Стоева и членове Захаринка Тодорова, Надежда Джелепова, Марияна Дечева отменя решението на ВСС. Обвързан с решението на ВАС, ВСС го връща на работа, но по-късно Станишев го връща в правителството.

  2009 г., юли

  Ахмед Доган се опитва лансира Делян Пеевски за председател на парламентарната комисия за борба с корупцията.Зад него застава цялата група на ДПС и депутатите от БСП: Антон Кутев, Асен Гагузов, Валентина Богданова, Георги Петърнейчев, Димитър Дъбов, Димчо Михалевски, Евгений Узунов, Евгений Желев, Емилия Масларова, Захари Георгиев, Кирил Добрев, Мая Манолова, Милена Христова, Пенко Атанасов, Петър Курумбашев, Пламен Орешарски, Румен Такоров, Румен Петков, Спас Панчев и Стефан Данаилов.

  2013 г., март-април

  Председателят на Етичната комисия на ВСС – Ясен Тодоров

  Без дискусия, ВСС възстановява Пеевски в следствието. За решението гласуват 17 от членовете на съвета, като трима са против и трима се въздържат. Три седмици по-късно ВСС. ВСС освобождава Делян Пеевски като следовател, но председателят на Етичната комисия на съвета Ясен Тодоров остро се противопоставя на идеята в решението да се запише, че той подава оставката си от съдебната система, като по този начин се опитва да му осигури вратичка за връщане в системата, въпреки критиките на членът на ВСС Калин Калпакчиев. Позицията на Калпакчиев предизвиква гневна реакция на главният прокурор Сотир Цацаров, който на практика защитава позицията на Ясен Тодоров.

  2013 г., юни

  Пламен Орешарски предлага Делян Пеевски за председател на ДАНС. Ето депутатите, които го покрепят:

  От БСП решението е подкрепено от Александър Паунов, Антон Кутев, Атанас Зафиров, Атанас Пъдев, Атанас Мерджанов, Борис Цветков, Борислав Гуцанов, Валентина Богданова, Валери Жаблянов, Ваня Добрева, Васил Антонов, Георги Андреев, Георги Мърков, Георги Борисов, Георги Свиленски, Георги Анастасов, Георги Гьоков, Деница Златева, Деян Дечев, Димитър Горов, Димитър Дъбов, Димчо , Михалевски, Добрин Данев, Дора Янкова, Евдокия Асенова, Екатерина Заякова, Емил Райнов, Жара Пенева, Жельо Бойчев, Захари Георгиев, Иван Иванов, Иван Ибришимов, Илия Баташки, Йордан Стойков, Йордан Младенов, Йорданка Йорданова, Калин Милчев, Кирил Добрев, Корнелия Нинова, Красимир Мурджев, Красимир Янков, Лазар Попов, Любомир Петков, Маргарита Стоилова, Мариана Тотева, Мариана Бояджиева, Мартин Захариев, Мая Манолова, Методи Костадинов, Милка Христова, Милко Багдасаров, Минчо Минчев, Михаил Миков, Николай Петев, Николай Малинов, Павел Маринов, Петър Курумбашев, Петър Мутафчиев, Петър Кънев, Петър Дулев, Пламен Славов, Росен Малинов, Румен Гечев, Румен Йончев, Светла Бъчварова, Сергей Станишев, Сияна Фудулова, Смиляна Нитова-Кръстева, Спас Панчев, Станислав Владимиров, Стефан Танев, Стефан Данаилов, Страхил Ангелов, Таню Киряков,Татяна Буруджиева, Тодор Радулов, Филип Попов, Христо Монов, Явор Куюмджиев, Явор Гечев.

  От ДПС гласуват всички членове на парламентарната група: Алиосман Имамов, Ахмед Башев, Веселин Пенев, Георги Горанов, Делян Пеевски, Джевдет Чакъров, Дурхан Мустафа, Емил Иванов, Ердинч Хайрула, Йордан Цонев, Камен Костадинов, Лютви Местан, Мехмед Атаман, Митхат Метин, Мустафа Карадайъ, Мустафа Ахмед, Невин Хасан, Нигяр Джафер, Петър Ангелов, Петя Раева, Рамадан Аталай, Рушен Риза, Сергей Кичиков, Тунджай Наимов, Тунчер Кърджалиев, Ферихан Ахмедова, Халил Летифов, Хами Хамиев, Хамид Хамид, Хасан Хаджихасан, Христо Бисеров, Хюсеин Хафъзов, Четин Казак, Шендоан Халит, Щерьо Щерев и Янко Янков.

  Впоследствие решението за Пеевски беше защитено и от различни министри от кабинета Орешарски. Сред тях е дори и министърът на културата Петър Стоянович.

   

• Ако избираш крадци и предатели, какъв си – жертва или съучастник?

  

  «Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е!»

  Джордж Оруел

  Тази мъдра мисъл трябва да стигне до всички, имащи право на глас. Които не могат да я разберат, да потърсят помощ от знаещи и мислещи. Преди избори да се разлепи пред всички секции и на входа на «тъмната стаичка».

  Четвърт век ние, гласуващите, сме съучастници в съсипията и разграбването на държавата. Има ли някой от тези, които бяха и са във властта, да ви е съсед в панелката, или на село? Да се вози в кола втора, трета ръка? Да копае лозе, да прави вино и вари ракия? Да носи старите си тоалети, защото за нови не остават пари? Да не ходи на театър, опера, на море, на екскурзии до екзотични острови и държави?

  Намразих се! Сутрин като се бръсна, си удрям по два шамара – на лявата и дясната буза. Защото и аз съм виновен! Защото вярвах на отделни личности и политически формации, които до вчера имаха човешки образи, говореха на разбираем език и гарантираха, че ще ни изведат от блатото. Уви. След като се докопат до лелеяното топло кресло, всички стават други. И започват да се трудят само за себе си, да грабят като за последно. Поне малко да поработваха и за тази изстрадала страна. Максимата «от две злини да избираме по-малката» у нас не важи! Защото «злината“ в началото изглежда малка, но като захапе кокала, не се знае колко голяма може да стане.

  Ако само веднъж останат празни урните, ще разберат първо нашите, а после и светът, че нещо се случва в една страна, през 21 век, членка на ЕС и НАТО. Ще настъпи суматоха, лидери на партии ще подадат оставки. Управлявалите до сега ще се откажат от властта. И тогава, в една истинска демокрация, народът сам ще напише Конституцията, ще сътвори закони за всички, ще разпредели бюджета правилно, ще вкара в затвора тези, които заслужават! Ще кажете, това е утопия. Вярно е! Кога българите сме били единни? Винаги ще се намери предател, който ще отиде да гласува, а те това искат.

  Върнете се на мисълта на Оруел и добре си помислете до следващите избори!

  Мишо Марковски,

  Pik.bg

• Василев v/s Пеевски

  Цветан Василев: Държавните поръчки се разпределят основно през каналите на Пеевски  Делян Пеевски: Василев ме атакува, защото отказах да го подкрепя за премиер

  .

  Доскорошните ортаци – депутатът от ДПС Делян Пеевски и банкерът Цветан Василев, размениха остри реплики през медиите. Първо Цветан Василев обясни, че Пеевски през последната година е „стигнал прекалено далеч“ и се е изживявал като властелин на държавата. После Пеевски обясни, че причината за атаката срещу него е, че е отказал да подкрепи амбициите на Василев за премиер.

  Ето част от интервюто на Цветан Василев през БТВ, дадено във Виена:

  – Само до преди няколко месеца съществуваше впечатлението, че вие с Пеевски действате в тандем. Изкупувате ключови предприятия от българската икономика и медии, за да упражнявате политическо влияние.
  – Сегашното развитие показва, че това е било един голям мит. Господин Пеевски винаги е имал своя път в живота. В последната година той стигна прекалено далеч. Той е човек, който вече се изживява като властелин на България.
  – Използвали ли сте държавни пари, за да финансирате бизнес начинания на Делян Пеевски?
  – Как точно мога да използвам държавни пари, за да финансирам подобни начинания на Пеевски или който и да било друг?
  – Чрез свързани фирми и свързани лица.
  – Чакайте сега. Свързани фирми и лица е едно правно понятие, което не означава, че тези фирми са безпредметни, че тези фирми не създават работни места.
  – Тоест, финансирани ли са фирми на подставени лица – ваши и на Делян Пеевски?
  – Аз казвам следното – подставени лица аз нямам и всеки проект е сам за себе си. Когато се финансира един проект, важни са целите, важна е ефективността на този проект.
  – Това казвате сега, през юни 2014 година. Но нима вашата банка не го подкрепяше?
  – Ние сме подкрепяли и подкрепяме всичко рационално и разумно. В крайна сметка това е бизнес. Знаете ли колко бизнес в момента просто не смее да излезе и да каже точно какво му се случва в последната една година?
  – И какво му се случва? Къде се разпределят тези държавни поръчки?
  – Тези държавни поръчки се разпределят основно през каналите на този човек, който в момента обяснява как едва ли не аз съм искал да го убия.
  – Не бяхте ли партньори толкова години? Вие виждахте в него 33-годишен успял бизнесмен. Как става това?
  – Аз не бих казал, че този човек няма качества, напротив. Аз съм искал да заложа на положителните му качества. За жалост, той не се оказа достоен за това нещо.
  – Къде дойде разривът и защо? Заради „Булгартабак“?
  – От „Булгартабак“ се източват средства. Това сякаш не се забелязва. Регулаторът не е в състояние да въздейства, защото е заплашван. Там е нашият интерес.
  – Какви средства се източват? В какви размери?
  – В огромни размери.
  – Накъде отиват?
  – Най-вероятно по нечии лични сметки извън България.
  – Идваме на темата „Бареков”. Вие ли го създадохте?
  – Трудно е да се каже, че аз съм го създал. Разбира се, той използва платформата на ТВ7.
  – Политическият му проект беше ли финансиран от вас?
  – Политическият му проект не беше финансиран. Финансирано беше риалити шоуто, с което той на практика стартира.
  – Зададох същия въпрос и г-н Пеевски в изборната нощ – дали е съпричастен с политическия проект на г-н Бареков? Той не ми отговори. Затова ви питам и вас сега, за трети път.
  – Като начало, да, в някаква степен, ако това може да бъде третирано и тълкувано по този начин.

  Василев заявява, че е готов да съдейства на следствието и прокуратурата и вероятно в петък ще се прибере в България.

  „Аз със сигурност не се изживявам като властелин на държавата и с нито едно мое действие не се показвам като такъв. Обратното – наблюдавам, че с всички свои действия обаче г-н Василев показва, че тъкмо той се изживява като недосегаем властелин на държавата. Иначе как да си обясня публикациите в медиите, че е отпускал от КТБ кредити на свързани с него лица, които десетократно са надвишили размера на парите на държавните предприятия и българските граждани, които са му поверени“, отвърна пред „24 часа“ Делян Пеевски.

  „От пресконференцията на неговите директори ми направи впечатление едно тяхно признание: че управляват чужди пари. Да, те наистина управляват чужди пари, но са го забравили и гледат на тези пари като на лични на г-н Василев.

  Направи ми впечатление, и че г- н Василев дава интервю някъде от чужбина и обещава да съдейства на българското правосъдие, когато се върне. За разлика от него аз не се укривам, като съвестен гражданин се явявам, когато бъда призован по започналите проверки. Искам да кажи и нещо лично. Явно г-н Василев не може да приеме, че отказах да го подкрепя и да бъда до него в амбицията му да стане министър-председател. Не го направих, защото той отдавна е загубил представа за времето, в което живеем, и премина границата между реалното и нереалното“, завършва Пеевски.

  Цялото интервю на Светослав Иванов с Цветан Василев ще бъде излъчено в събота, в „120 минути“. Утре в „Тази сутрин“ ще бъде излъчен коментарът на банкера за финансирането на медийни проекти, някои нови политически партии и отношенията му с властта.

  Източник:  в. „Сега“

• Скандал на Б. Борисов с Иво Инджев. Журналистът със сензационни разкрития

  Скандал се оформи между журналиста Иво Инджев и Бойко Борисов след  представянето  на втората част на книгата “Течна дружба” (първата излезе през 2011 г.).  То се състоя на 16 юни от 18 ч. на същото място, както и при представянето на първата част на книгата – пред Монумента на окупационната червена армия (МОЧА), който доминира над София и България (мону) ментално, по думите на самия Иво Инджев.

  На 17 юни Нова телевизия даде трибуна на лидера на ГЕРБ за атака срещу автора. Борисов нарече твърденията и разкритията на Инджев в новата му книга „идиотски“.

  Публикуваме чудесния отговор на Иво Инджев от неговия блог .

   

  БОРИСОВ СЕ ИЗДАДЕ

  Бойко Борисов, който ме е канил да споделя славата му при учредяването на партията си в края на 2006 г.  но се натъкна на презрението ми), „ухажвал” ме е с екслузивна информация за АЕЦ „Белене” в опит да ми се подмаже (за да не „му ям кокалите”, както се изрази в телефонен разговор по негова инициатива като премиер на 28 март 2012 г.), а година по-късно, вече в оставка, искаше чрез посредник да се сдобряваме (но отново получи отказ от мен), днес най-накрая се отказа да ме обезврежда. Нарече ме пред многохилядната аудитория на Нова телевизия „идиот”.

  По липса на други аргументи да ми опонира на информацията, че е бил посъветван именно от Делян Пеевски да напусне премиерския пост на 20 февруари миналата година, както и много други мои опоненти, Борисов се съсредоточи върху личното ми оплюване. Надмина обаче Георги Първанов – тайния си сътрапезник от времето, когато деляха порциите на лявото и дясното в България (за когото Борисов никога не е придирял по отношение на агентурното му име). Първанов се задоволи „само” да ме нарече „безобиден журналист” от яд, че съм му провалил една далаверка през октомври 2006 г.

  Далаверата на Борисов днес обаче е много по-голяма. Засилил се е да се връща във властта и изобличаването на задкулисните му контакти го вбесява. Съответно вдига мизата на оплюването и мерника на приносителя на лошите (за него) новини с истерично поведение и изразни средства, които изобличават още веднъж каруцарската му същност и то в момент, когато уж големият му враг Станишев взе да го ласкае като „държавник”.

  „Държавникът” Борисов прави мили очи на Путин, съобщавайки , че бил в отлични отношения с него (в момент, когато Путин е прикован на стълба на позора в целия свят). Същевременно Борисов го привикват в САЩ и явно не е много за разправяне какво са му наговорили там, щом като този път не се хвали колко си е близък с американците.

  А дали пък американските му събеседници най-после не са послушали съветите (каквито скромно и моя милост е давал) да не позволяват на Борисов да се перчи като техен човек, защото един ден това ще струва скъпо на дългосрочните американски интереси в България?

  Всъщност не е изключено Борисов да е вбесен много повече от репликата ми, че се опита да заблуди публиката с подмятането, че преди оставката си на 20 февруари 2013 г. е говорил по телефона с Путин, с което всъщност искаше да каже на руската пета колона в България, че и по тази линия лично „кара влака” с подкрепата на бащицата от Кремъл като негов съветник.

  Ето с такъв „великан” моя скромна милост се сблъсква челно.

  Защо Борисов не можа да преглътне, да понесе, да подмине едно журналистическо мнение, както много пъти е правил преди?

  Нима тъкмо Борисов не е доказал многократно, че е (кару)цар да се подиграе, да нехае, да се прави на малоумен, когато нещо не му изнася?

  Доказал е и го доказа и в рамките на същото това интервю по Нова телевизия, когато си позволи „неточности”, като определянето на разследвани хора без доказана вина като „убийци” (на Делян Пеевски), и почти сензационно обяви за арестуван „един изпълнителен директор на банка”. След възраженията на водещите се оправда като хванат в незнание двойкаджия, че бил пътувал много тези дни и може да не е разбрал кого точно са арестували от прокуратурата в рамките на скандала между Пеевски и банкера Цветан Василев (който не само не е арестуван, но и е в чужбина).

  Разбра се само, че Борисов намира за верни твърденията на Пеевски за арестувани негови „убийци” (защото и Пеевски ги нарече така). От което пък се разбра също, че близостта (и единомислието) между Пеевски и Борисов май избива на повърхността дори на подсъзнателно ниво – кой на кого влияе, те си знаят.

  Изригването на Борисов по мой адрес още веднъж го сродява с Първанов. Той също истеризира след въпроса ми от 8 октомври 2006-та година дали е получил два мезонета подарък от свой спонсор. С което се издаде. А вътрешният му министър Румен Петков го закопа (без да си дава сметка) допълнително, изпращайки на адреса с мезонетите полицейска охрана, да не би някоя медия да се престраши да провери истината. Така той потвърди косвено, че въпросът ми е бил напълно основателен.

  Сблъсък с Първанов, който поименно ме атакува с декларация, четена в централните новини на БТВ, като присъда над един журналист без право на отговор в собствената му телевизия, ми струваше работата.

  Днес Борисов няма откъде да ме уволни и в безсилието си ме нарича „идиот”. С което се издава точно като Първанов. Щеше ли иначе да се държи идиотски невъздържано, напомняйки с агресията си срещу водещите Анна Цолова и Виктор Николаев позабравеното време на неговата медийна диктатура в рамките на тандема му с Пеевски?

  Явно съм го уцелил в десетката.
  

   

  –––––––-

  На снимките – корицата на новата книга, която може да закупите по книжарниците и моменти от представянето на книгата. Снимки: Мариана Цонева

  
  .
  
  .
  
   
  .
  

• <<
• 1
...
• 112
• 113
• 114
• 115
• 116
• 117
• 118
• 119
• 120
• 121
• 122
...
• 416
• >>