Всички авторски страници

Авторски

• Яна Младенова: На мен ми се остава! Тук, в България

  Яна Младенова е родена в средата на лятото на 1992 г. Учи макроикономика в УНСС, но е бъдещ икономист единствено по образование, не и по призвание. Живо се интересува от политика, международни отношения, книги и кино, стараейки се да обгръща всичко с думи.

  Приема се като дете на свободата и едновременно с това се надява винаги да се чувства изцяло свободна, и поне отчасти дете. Представяме ви нейна публикация от 9 юни в Вanitza.net 

   

  Идеологията Запад 

   

  На възрастта, на която заминавам на студентска бригада в Америка, родителите ми са могли единствено да недоволстват срещу забранените пътувания зад границите на комунистическа България. Да недоволстват, но все пак внимателно, тихичко, не пред непознати.

  Моето израстване е малко по-различно.

  Първото съзнателно усещане, което помня, е за пътуване. Ранно ставане. Гадене. Филия хляб и кренвирш. Отново гадене. От единствената си екскурзия в детската градина почти мога да чуя ритмичното пуфтене на нощния влак София – Бургас. Леглата бяга двуетажни и приличаха на панери за хляб. Не исках да отида до тоалетната – изглеждаше ми като черна дупка. Госпожа Пешева ме мажеше с крем ”Здраве” всеки ден по специална заръка на мама. Къде сме били – не знам, но имаше басейн. За колко време? Нямам идея. Добре ли си изкарах? Според госпожа Пешева – невероятно.

  Петнадесетина години по-късно вече съм обиколила голяма част от Европа единствено с личната си карта и стягам 22,7-килограмовия куфар, подготвен за прелитане на един океан разстояние. Майка ми почти ме избутва до летището. Моите очи са влажни от сълзи, а нейните – от вълнение. Прегръдката й е кратка. Иска й се по-бързо да се кача на самолета. Като че ли още с първата си стъпка на ескалатора към изхода, вече ще съм стигнала там, където тя никога не е успяла да отиде – отвъд рамките на режима.

  За четири месеца на Източното крайбрежие чувам средно по трима души на месец гръмко да обявяват, че не възнамеряват да се връщат в България, защото “За к’во?!”. Тук са опитали мекото на хляба. Печелят по две хиляди и петстотин долара на месец, нищо, че по осем часа на ден мият мръсни съдове, а след това още по осем събират чаршафи. Но си заслужава.

  Мърлявите чинии изплащат екскурзията до Ниагара и те изтласкват до Статуята на свободата. Аз не оставам по-назад. Събирам долари в празната кутия от новите маратонки Найк и планирам Вашингтон. Едно око и едно сърце обаче съм приковала в Скайп. Говоря с приятели в София. Тях ги тресат протести, мен ме тресе носталгия. Следя новините. Протестът ДАНСwithme тече с пълна сила, а аз се мъча от разстояние да се почувствам част от целия обществен бунт.

  От онези средно трима на месец, по двама наистина останаха в Америка. Зарити са в мръсни съдове и в долари.

  Аз отдавна съм в София, а само след броени дни ще отбележим година от #ДАНСwithme.

  Скоро ме очаква друго пътуване. Отново на запад. Майка ми отново няма да плаче на летището. Не, че не е ревлива натура по принцип. С недомлъкви и откъслечни коментари ме подканва – ако мога, да замина в чужбина завинаги! Да сбъдне чрез мен мечтата си, да опита така стриктно забраняваното пътуване към онази идеология Запада. Аз обаче не желая сега да изживявам комунистически неизживяното. Железните завеси отдавна са свалени от прозорците ни със западно изложение. Моят личен душевен бунт надига друг лозунг.

  На мен ми се остава! Тук. В България. В тази разкъсвана и калпаво закърпвана България. В България, в чийто хълбок са се впили лакомите челюсти на цяла сурия държавници. В България на общонародната апатия. В България на трагикомичните анонси. В България, дори и заедно с онези 10.66%, гласували за Бареков. В тази България, на която й трябва побутване отвътре, за да може най-накрая да “прехóди” до една по-качествена своя версия. В моята. Във вашата България. В България, в която без срам и без страх да отгледаме децата си. В България, която би си заслужавала поне малко сълзи на летището.

   

• Малка промяна в Изборния кодекс може да позволи избори през лятото

  Марта Младенова, Dariknews.bg

  .

  Провеждането на предсрочни парламентарни избори в края на юли или първата неделя от август е напълно възможно, заяви за Дарик радио председателят на движение „Модерна България“ Борислав Цеков. По думите му трябва да се направи минимална промяна в Изборния кодекс, която може да отнеме няколко часа на парламента. Според Цеков не е подходящо изборите да са през „отпускарския“ август, но няма пречка да са през юли.

  Ако има съгласие за бързи предсрочни парламентарни избори, процедурата напълно позволява провеждането им в края на юли, обясни Борислав Цеков. По думите му, ако правителството подаде оставка до края на седмицата, президентът трябва да връчи три проучвателни мандата.

  „Вместо да се чака по седем дни, какъвто е максималният срок по Конституция, ако парламентарните партии се откажат от съставяне на правителство в рамките на този парламент, процедурата може да се извърви в рамките на два-три дни и на четвъртия президентът да издаде указ, с който разпуска Народното събрание и насрочва избори до два месеца, тоест ако гледаме кои са неделните дни, това са 27 юли и 3 август“, каза Цеков.

  В този случай трябва парламентът да направи малка промяна в изборното законодателство, според която вече сформираните избирателни комисии продължават да действат, като към техния състав се прибавят представители на онези партии, които по силата на резултатите от евровота имат право да са представени в изборните комисии, каза Цеков. Той допълни, че партия с право на представители е ББЦ, а тези на НДСВ би трябвало да отпаднат.

  В този случай обаче няма как да се стигне до промени за задължителното гласуване, защото това изисква по-дълго парламентарно време. Възможно е обаче да се проведе референдум.

   

• Игнат Раденков: Получаването на българско гражданство бе превърнато в търговия

  Първанов е продавал българско гражданство. Куйович го направиха българин срещу 25 000 евро

  Интервю на Еми Мариянска, БЛИЦ
  

  

  Легендарният строител от времето на соца Игнат Раденков – герой на социалистическия труд, продължава да бъде един от малцината народни будители, които не се страхуват да се опълчат ни на кметове като бившия на Варна Кирил Йорданов, ни на депутати, пък дори и на бивши президенти като Георги Първанов. В наскоро появило се публично Отворено писмо на Раденков той разкрива по какви механизми получаването на българско гражданство от чужденци е било превърнато в търговия.

  .

  – Г-н Раденков, известен сте като един от малкото народни будители. От години призовавате хората да не се страхуват, да спрат лъжата, демагогията и грабежа на политиците ни, но ето, че този процес не спира. Преизбираме си ги – едни и същи, под „нови” знамена…

  – Бояджиите не бяха един и двама. Аз съм възмутен от двуличието на тия хора, които, без да преувеличавам, са символ на българския криминален преход. Усмихват се и лъжат народа. Но хората някак не се решават открито да им свалят маските. Дори като им кажеш какви са ги вършили една голяма част от тия, пак не се осмеляват да им се опълчат – страх ги е. Ето, аз съм написал в сегашното си Отворено писмо, че по време на двата мандата на Георги Първанов и вицепрезидента Ангел Марин държавата е била търговско дружество за обслужването на лични и корпоративни интереси.

  Президентството ни е било генератор на престъпност

  Пренебрегвани са били дори и националните интереси на страната ни в името на техните лични интереси! И сега открито се прави опит да се върне статуквото. Първанов, участникът във всички зулуми на прехода, сега отново се представя за „спасител на нацията”!…

  – Вие сте внесли жалба с конкретни примери във временната анкетна комисия към Народното събрание за помилванията и даването на българско гражданство…

  – Да, и вътре имаше уличаващи Първанов доказателства как той многократно е бил уведомяван от нашето сдружение, а и от Асоциацията на българите по света, че всеки от истинските българи, който е искал българско гражданство, е бил на първо място рекетиран с хиляди левове за „услугата”, а впоследствие – унижаван с отказ. Ще ви дам конкретен пример: Помогнахме на пет измамени и изоставени в безлюдното село Твърдица до Каварна бесарабски семейства с десет малки деца, като ги изтеглихме оттам и ги настанихме във Варна. Дадохме им работа, децата им тръгнаха на училище. Потърсиха ни и други сънародници от Молдова и Украйна. И се натъкнахме как умишлено, с цел изнудване, бавеха тия хора от 5 до 8 години с даването на българското им гражданство, което те имат по рождено право! Отвратих се най-вече от това как дори полицаи са им искали по 50 лв. само за да ги пуснат да си направят справка из ведомствата.

  – Получихте ли официален отговор от някоя от държавните институции? 

  – Не, но ни потърсиха от ДАНС. След месец бяха арестувани директорът на служба „Миграция” и главният секретар на Държавната агенция за българите в чужбина.
  
  Така беше прекратена тази срамна, престъпна схема

  – Е, значи държавността все пак е още жива, макар и в „реанимация”…

  – Държавността не може да се пребори с корупцията. Аз ще ви затрупам с примери за корупция в Президентството. По времето на Първанов тя беше добила нечуван размах. Той дава гражданство на 10 американски спортисти, които си го „купуват” срещу сумата от 110 000 до 150 000 евро на човек и веднага сключват договори в европейски отбори като български граждани. В същото време на бесарабски българи се прави отказ. За разлика от Първанов и Марин Маргарита Попова ускори процеса и донякъде пресече тая търговия. Тя е одобрила българското гражданство на 4247 души и отказала на други 316. Отказаните били от небългарски произход, между които и трима руснаци. Отказва им, въпреки че те внасят предварително в полза на държавата по 100 000 долара дарение, т.е. общо 300 000 долара.

  – Пишете, че чужди журналисти са разследвали „хазартното” наддаване на пари за нашенско гражданство…

  – Да, английски журналисти от техния „Телеграф” пускат свой агент, който „кандидатства” за българско гражданство със 150 хил. лири, и го получава за… 2 дни! На същия човек, агента, подставено лице, Англия му отказва преди това гражданство,

  защото той е криминално проявен 

  – Имало е и доста по-евтини „продажби” на нашенско гражданство…

  – О-о-о, да – на престъпни босове като Куйович. Той си го купува за 25 000 евро.

  – А е известно, че при ареста му е преговарял да си откупи свободата срещу… изплащане на външния дълг на България, т.е. да плати милиони…

  – Ами, трябва да е имал „други” заслуги, щом като хем го пуснаха, хем така евтино го направиха българин. Искам да ви кажа, че само през първата година от влизането ни в ЕС – през 2008-а, са удостоени с българско гражданство 3200 човека от небългарски произход, докато нашите бедни сънародници – бесарабски българи и др., чакат по 7-8 години! Един човек ни потърси да се оплаче, че след 6 години чакане го изнудват и рекетират с хилядарки. Така се добрахме до мизите: на по-бедните им искат поне 4000 лева, а за бърза услуга – сумата расте нагоре и стига до 10 000. Изпратих тоя човек лично при Петко Сертов и след месец той ми показа писмо, че в най-скоро време ще се сдобие с българско гражданство. Така и стана. Но, питам аз, всеки ли трябва да се жалва и няма ли да се потърси отговорност на Първанов, че е въвел тая позорна търговия в държавата?!… Знаете ли какъв е изводът, тъжната констатация?! – Че държавата ни се е обогатила с над 150 млн. лв. от най-бедните свои, от тия, най-истинските свои патриоти, хора, които са жадували да се назоват с името на родината си, и са изстрадали дори да си платят и да чакат, но да се върнат на книга към корените си. И това са точно хората, които винаги са били по-близко до тия корени от нас, живущите от раждането си в тая страна!… Ей това е най-жалкото и срамното! А в същото време тарикати с користни подбуди са си купили същото това гражданство за дни, и след седмица са отпътували за други страни в Европа. Изтъргували са го тия „българи”, които утре от Европа почват да ни се присмиват и да ни назидават, но най-вече да ни се подиграват!

  – Как е уреден този въпрос в други страни?

  – Съседна Гърция приобщи 1 800 000 свои сънародници, като изтегли политическите емигранти от Европа и по този начин реши и демографския си проблем. Изтегли и понтийските гърци от Грузия. Германия изтегли 2 500 000 етнически германци след разпадането на Съветския съюз. Израел приобщи 4 000 000 сънародници и изведе, включително и от Етиопия, своите чернокожи юдеи. Румъния издава годишно по 40 хиляди паспорта на свои сънародници.

  – Разказвате интересни примери и за корупция с помилванията на излежаващи присъди…

  – Оказа се, че и помилванията не са въпрос на морал, а пак на търговия чрез корупция. Това е толкова безскрупулна и срамна работа, че за нея нямам думи да изразя възмущението си!… При положение, че невинни хора у нас не могат да получат справедливост в съда и там, заради корумпирани съдии ги преборват мошеници, в един момент и малкото осъдени престъпници си плащат свободата. Държавата дефакто им изкупува греховете, като

  приема като подкуп кървавите им пари 

  – В писмото си обръщате внимание и на разграбването на военните държавни имоти, за което вините Ангел Марин…

  – Да, Марин има голяма вина за това. Но със знанието на Първанов. Те двамата внедриха председателя на Агенцията за продажба на военните имоти Иван Гавраилов. Милиарди са загубите за българското общество от тази продажна дейност. Не милиони, а милиарди!! Искахме публичност с конкретни данни през телевизии и вестници – Кулезич уж щеше да ни кани, после си затвори телефоните. Многократно ни търсиха от  в. ”168 часа”, направихме среща с журналистката Вероника Лазарова – дадохме й пакет с документи, заглъхна и тя. Същото се получи и при Диляна Гайтанджиева. Само при Кристина Патрашкова успяхме да кажем, че президентството на Първанов е генерирало тази престъпност, но после не го прочетохме във вестника – беше… орязано! През това време се смени вторият председател на временната анкетна комисия Юлияна Колева, която беше издигната за член на ВСС. С две думи, направи се всичко възможно да се прекрати дейността на комисията и да се смачка истината. И какво последва?! Удостоиха Ангел Марин „за заслуги” с орден „Стара планина”! Истинска гавра и пълен цинизъм!

  – Усещам, че вече нямате доверие и в медиите…

  – Журналистите не се държат достойно и обслужват интереси на нечистоплътни личности. Не постъпиха с чест и по случая с Розово. Не посмяха да се опълчат на държавното лицемерие и да опишат как се издевателства над нашите сънародници там. Дупедавската ни държавна политика, която е влязла и в медиите, доведе до това, че за 10 години 11 000 българи сложиха край на живота си – от глад, от безпътица, от липса на лекарства, от целия им наложен геноцид, в какъвто се превърна животът на българите в собствената им държава… Вие знаете ли, че над 2 млн. българи са здравно неосигурени?! А ракът бушува и взима жертви почти ежедневно. Както и сърдечните заболявания, инсултът. Само зловещият баланс между смъртност и раждаемост показва, че

  намаляваме със 70 000 на година – колкото е населението на един средноголям град!

  На фона на лошия живот, беззаконието нараства, а борбата с корупцията е безуспешна. И тези „мили” хора, политиците ни, ни се усмихват от екрана и са се запътили към Европейския парламент!… Не се чуват, че ръсят глупости и искат отново да ги изберем. Лошото е, че продължаваме да гласуваме и да ги избираме!…

   

• Руската преса: Американците спряха „Южен поток“

  

  Американците спряха „Южен поток“ в България – пише вестник „Росийская газета“.
  Руският официоз отбелязва, че българският премиер Пламен Орешарски е обявил преустановяването на работата по проекта за газопровод, докато бъдат отстранени всички забележки от страна на Брюксел, след среща с американски сенатори.

  До последния момент българското правителство отбиваше опитите на Еврокомисията да спре „Южен поток“ напълно успешно, посочва „Росийская газета“. Премиерът и министърът на икономиката и енергетиката непрекъснато уверяваха колко е важно строителството на газопровода за България. „Визитата на тримата американски сенатори Джонсън, Мърфи и Маккейн обаче показа нагледно, че доларът командва европейската политика“, коментира руският ежедневник. „Всичко, за което София възнамеряваше да се договори с Брюксел, просто бе отнесено от американците“, заключава „Росийская газета“.

  Главният редактор на руското списание „Русия в глобалната политика“ Фьодор Лукянов коментира пред РИА Новости, че въпросът за строителството на „Южен поток“ в България не е закрит. „Борбата между страните в конфликта ще продължи“, подчертава той.

  Според Лукянов Европейската комисия е категорично против „Южен поток“, тъй като „той влиза в разрез с линията на съкращаване на зависимостта от Русия“. „На България се оказва гигантски натиск от страна на Европейската комисия, която формално не може да спре строителството на (руския газопровод), но предявява много претенции, касаещи конкретни въпроси“, обяснява той.

  Руският политолог отчита, че „България не е такава страна, която може да се противопоставя сериозно на натиска на Европа“, като дава пример с резкия обрат в позицията на премиера. „Борбата ще продължи. За Русия това означава много допълнителни главоболия. Въпросът не е приключен, но той, естествено, силно се усложнява“, обобщава Лукянов.

  Източник:  в. „Сега“

• Колко струва Кирилицата?

  Елена Пеева-Никифоридис, сп. „Факел“

  .

  Не знаете ли? А аз знам. Точно две евро. Нито повече, нито по малко. Това е европейската й цена на пазара, към днешна дата.

  .
  

  В историята, която следва, всичките герои и събития са действителни. Като жанр това е разказ на очевидец /в случая – аз/, но може да мине и за фейлетон. Мястото на действие е Франция, по-точно Марсилия, месец юни, по време на Панаира на книгата. Бях там по повод на един литературен конкурс. Мой разказ беше награден и организаторите бяха поканили всички лауреати. В гостуването ни бе включено и това изложение на книгата. Там имахме срещи с писатели, интересни запознанства, дискусии. И понеже няма нищо случайно, на този ден си бях облякла тениска, купена от България, от сувенирен магазин, в който ги продават заедно с мускалите с розова есенция и троянската керамика. Някой мъдър човек бе щамповал върху тениската нашите азбуки – Глаголицата и Кирилицата.

  От тридесет години живея в Гърция и често ми се налага и там да я обличам. Това доказателството за съществуването на двете азбуки го нося, както се казва, на „гърба си“. Тук, в Марсилия, я бях сложила, защото се връзваше със събитието, а и времето си беше за тишърт. Сред това море от книги се образуваха няколко дискусионни кръга около присъстващите писатели и издатели. Аз бях с Ада, също лауреатка на конкурса, представителка на Египет. Тя имаше сериозен проблем с нашите домакини, заради забрадката, която не сваляше от главата. Официално я предупредиха, че ако не я свали, по всяка вероятност, няма да си получи наградата. Европа имаше становище по въпроса и настояваше то да се спазва.

  Ада трябваше да реши, дали да се съобрази с това изискване, или преждевременно да се върне в Египет, и то без награда. Прекарахме една безсънна нощ в разговори на тази тема. Тя ми сподели, че е дала обет пред баща си, преди той да почине, че ще носи забрадка. Ада беше интелигентна жена, завършила френски колеж в Кайро и работеше в организация за правата на жените в родината й. Имаше семейство и две деца. Нямаше как да направи компромис. Искаше да остане вярна на обещанието си, и пред паметта на баща й. В Египет забрадката й е нейната защита от опасностите на света, който я заобикаля:

  – Богатите ги пазят бодигардове, а ние, обикновените жени, по този начин се предпазваме от агресията срещу нас. Може би във вашите очи да е глупаво и наивно, но така сме възпитани. Аз не съм покрила лицето си. То е открито пред света. Вие също носите кръстче, за да ви пази. Това мен не ме дразни.

  – Разбирам те, Ада – казах аз. – Когато бях дете, прекарвах ваканциите си при моята баба. Комшиите й бяха помаци и носеха фереджета. Днес с носталгия си спомням за онова време, изпълнено със снежнобели фереджета, с благи приказки, сиропирани лакомства и нескончаеми мохабети… Ти си част от свят, който ми е познат. В него се живееше с любов и търпимост.

  До сутринта успях да я убедя да не си тръгва. Обещах й, че ще бъда на нейна страна, без да имам представа как ще го направя. Марсилия гъмжи от африкански емигранти с тюрбани и шалвари, с най-различни марокански и алжирски елементи по облеклото. Разбира се, в държавната администрация всички имат европейски вид. Нашата организация домакин е известна, международна и е асоцииран член на ЮНЕСКО, а темата на конкурса бе „Емигранти “. Всички бяхме писали случки, разказващи за толерантността към чужденците, за разбирането и съпричастието към тяхната съдба, цвят, облекло, култура и светоглед. И затова ни бяха отличили с награди. Какъв парадокс, точно заради една такава причина, награждаването на Ада висеше на косъм. Забрадката й се превърна в проблем и сне маската на двуличието, прикриваща европейската толерантност.

  На раменете си бях преметнала красив, копринен шал, купен от Париж, който въобще не пасваше на тениската ми от магазин „Българска роза “. Домакините отново категорично заявиха, че няма да включат Ада в дискусиите, докато не си свали забрадката. Тя не реагира. Когато дойде моят ред да се изкажа, станах и сложих скъпия копринен шал върху главата си, като се извиних, че ми духа от морето, което беше истина. Отстрани, между мен и Ада, нямаше голяма разлика, освен кръстчето, което висеше на врата ми. Всички разбраха моята провокация, но дискретно я премълчаха и дискусията продължи, все едно, че нищо не се е случило. Ада ми стисна едва забележимо ръката в знак на благодарност. После ме помоли да подържа някакъв свитък, навит на руло, който беше купила и отиде да донесе кафе. Разгърнах го от любопитство и зяпнах от учудване. Държах в ръцете си цветен плакат с всичките азбуки, възникнали по Средиземноморието, от древността до днес. Беше официално, луксозно издание на френската Асоциация на азбуките, носителка на редица отличия. Каква красота от буквени знаци! – египетски , коптски, гръцки, финикийски, грузински, арменски… и изведнъж виждам: Русия, Кирилица, XIX век сл. Хр.

  Под всяка изписана азбука имаше кратка информация, откъде и как е произлязла. За кирилицата не се споменаваше нищо. България я нямаше, както и нашата глаголица. НЯМА НИ! В центъра на Европа, нас ни няма! На Панаира на писмеността ни няма!

  Незнание? Умишлено преиначаване на неоспорими исторически факти? Неграмотност на Панаира на грамотността ? От всичко по малко. Толкова, колкото е необходимо, за да ни заличат. Днес само от някакъв списък от родните места на азбуките. А утре ?

  Ада стоеше до мен вече четвърт час с двете кафета в ръце и не можеше да разбере защо продължавам да въртя свитъка на разни посоки и да се взирам в дребните шрифтове.

  – Ма шери, твоят проблем е нищо. Друг е големият проблем! Няма ми я държавата. И писмеността ми я няма. Европа иска от теб да си свалиш забрадката, а за мен си е сложила бурка на очите, която й пречи да види очевадни истини. Сякаш принадлежа към някакво неидентифицирано европейско племе.

  Тя не проумяваше за какво говоря и започна да отпива ту от едното, ту от другото кафе. Помолих я да ми покаже от кой щанд си е купила свитъка. Вживяла се бях в проблема със забрадката, а само на няколко крачки разстояние, както се казва, под носа ми, официално се разпространяваше фалшива информация за кирилицата.

  Някаква солидна дама представяше издателството на Асоциацията. Казах й съвсем вежливо, че в каталога, който продават, липсва държавата България, липсва глаголицата, която е предшественичка на кирилицата, и че Русия не е майка на българската азбука. Разказах и всичко, което знаех по темата. Накрая й посочих информацията от тениската ми.

  – Не познавам тези знаци – каза тя, поглеждайки ги бегло.

  – Това не са пещерни знаци, а букви, систематизирани по всички правила в азбука – поясних аз.
  Вместо интерес, усетих враждебност и раздразнение. Казах и, че съм в Марсилия, защото съм лауреат на литературния конкурс, и че аз пиша с тези букви.

  – Ако има някакъв проблем – каза дамата, – той си е ваш. Не разбирам защо ме занимавате?

  – Това не е занимание, а просветление, госпожо. Той е ваш проблем, на вашата Асоциация на азбуките. И си има име: IGNORANCE! /НЕВЕЖЕСТВО !/

  Тогава дамата направи последен, отчаян опит да се отърве от присъствието ми, като предложи да купя каталога с две евро по-евтино. От целия ни разговор, това беше разбрала – да компенсира липсата на две азбуки и една държава с две евро. Понеже не отвърнах на „жеста“ й, госпожата нервно заприбира последните два свитъка и ми даде да разбера, че затваря щанда.

  За какво съм взела да тревожа Европа? Буквена терористка! На всичко отгоре бях забравила да си сваля кърпата от главата. Върнах се отново на дискусията и разказах на Ада какво се беше случило. Тя се опита да ме успокои, припомняйки ми, че все пак от години не живея в България.

  – Знаеш ли, Ада, това бе най-хубавият празник в детството ми – Денят на българската писменост. И на края на света да се намирам, винаги го нося у себе си. Мисля, че сме единственият народ, който празнува своята писменост. Този свитък надраска душата ми.

  – Ако това ще те успокои, нека ти кажа, че ние, в Египет, в училище учим за Кирил и Методий и знаем, че са използвали и египетски знаци при създаването на вашата азбука.

  Това ми каза Ада, която носеше забрадка. Моята беше паднала на раменете. Наместих я отново на главата, защото вятърът се усили. Тогава тя ми подари своя свитък. Е, все пак, не платих дори и цент за европейското невежество.

  На сбогуване подарих на Ада моята тениска. Веднага я облече върху нейната блуза и без да иска смъкна кърпата от главата си. Имаше прекрасна коса и изглеждаше много красива. Не бързаше да се забради. Остана така миг, два… Това беше мълчалив жест на благодарност към мен. Така я запомних.

  Тръгнах за летището. Там ме очакваше компенсация за яда ми. Служителката, която обработваше багажа, погледна билета ми и се усмихна. Връщах се в Солун. Беше месец юни и много французи отиваха да прекарат ваканцията на гръцките острови. Върху картончето на куфара ми тя написа „Солун“ и попита :

  – Къде се намира този остров в Гърция?

  И ето я моята балканска радост! В Европа не знаят, че Солун е град, втори по големина след Атина, а аз се кахъря за глаголицата, кирилицата и България. Та това е висша математика! В азбучния каталог Гърция присъстваше повече от достойно, досущ като олимпийска богиня: както с античната й, така и със съвременната й азбука. И въпреки това Солун е остров!!! Зарадвах се по балкански. Не само на мен ми е криво, но и на съседката положението не е розово.

  По високоговорителя обявиха моя полет. Стиснах здраво свитъка с „руската“ кирилица и се отправих към самолета, който щеше да ме отведе на „остров“ Солун.

   

• Държавната администрация на САЩ срещу дискриминацията на деца на нелегални емигранти

  През м. май Правният отдел и Образователният отдел на държавната администрация обявиха нова Наредба за училищата и държавните учреждения, относно записване на ученици и техния емигрантски статус.

  В Наредбата се казва, че училищата сами могат да решават какви документи да изискват при записване на нови ученици, както и за установяване на тяхната възраст и адрес.

  Административните представители напомниха, че училищата не бива да питат за емиграционния статус на родителите или да изискват документи като шофьорска книжка, ако това ще доведе до отказ за записване на децата.

  Деца, които са дошли в САЩ по нелегален начин, имат правото на безплатно обучение до 12-ти клас, според решение на Върховния съд от 1982 г. (Plyler v.Doe).

  .

  Превод:  Даниела Начева
  Източници:  Bulgarians in Detroit.com/ Michiganimmigrant.org
  

• Томас Едисон и Хенри Форд с ММТ предложение през далечната 1921 г.

   Материал на Вulgaria-mmt.blogspot.com

  .

  Благодарение на моя ММТ приятел Роджър Ериксон, попаднах на много интересен факт. Факт, който затвърди убеждението ми, че трудностите, които модерната монетарна теория (ММТ) среща при разпространението си, не произлизат главно от това, че тя преобръща ортодоксалната икономическа наука с главата надолу, но от това, че единият процент най-богати по света не искат хората да научат за нея.

  Въпреки, че, сама по себе си, ММТ не е идеология, а просто описание на механизма и действие на съвременната парична система, силните на деня не искат останалите да осъзнаят, че всяка фиатна национална валута, оперираща при свободен международен валутен курс, и която е монополно издавана от правителството и упълномощените от него агенти (банките), е обществен монопол, данъчен кредит.

  В далечната 1921 г. американският изобретател и предприемач Томас Едисон и производителят на автомобили Хенри Форд показват колко напред са били в разбирането си за същността на парите и действието на паричната система на САЩ, която тогава е била на базата на златния стандарт.

  През 1921 г. федералното правителство на САЩ е обсъждало финансирането на голям инфраструктурен проект в областта Muscle Shoals, Алабама – водноелектрическа централа, която по тогавашни цени е била на стойност 30 милиона щ.д.

  Противоположно на обичайната практика в такива случаи на издаване от правителството на специални държавни ценни книжа, Томас Едисон и Хенри Форд предлагат финансирането да стане директно чрез напечатването на 30 милиона нови долари, с които правителството да заплати всички разходи като работни заплати и материали.

  По-долу са извадки от интервю на Едисон в “Ню Йорк Таймс”, публикувано на 6 декември 1921 г.:

  

  Томас Едисон: “Защо правителството трябва да влиза в дългове, за да може да построи проекти, увеличаващи богатството на нацията и впрягащи енергията на гражданите си – ако правителството може да издаде държавни облигации, носещи лихва, защо просто не продължи и издаде необходимите за това банкноти. И в двата случая данъкоплатците покриват риска. Разликата е, че ако правителството издаде банкнотите, всички долари ще бъдат изхарчени за проекта. Ако правителството издаде държавни облигации, по-малко от половината от средствата отиват за проекта.”

  ***

  “Сега, що се отнася до така наречените книжни пари, всеки знае, че книжните пари са парите на цивилизованите народи. Колкото по-нагоре вървим в цивилизацията, толкова по-малко същински пари виждаме. Всичко е банкноти и чекове. На какво са базирани? По принцип на два източника – човешката енергия и производствената земя. Човечеството и пръстта – те са истинските основи на парите.”

  “Не се оставяйте да ви объркват с оплакванията си от “книжните пари”. Опасността от книжните пари е същата като опасността от златото – ако вземеш твърде много не е добре. Казват, че ние (Едисон има предвид американците) сега имаме всичкото злато на земята. Дoбре де, какво добро виждаме от това? Когато американецът вземе всички чипове в играта, играта свършва. Бихме били по-добре ако имахме по-малко злато. Всъщност ние се опитваме да се освободим от златото си за да започнем да вършим нещо. Но машината на търговията в момента е задръстена. При твърде много книжни пари ще е същото. Има само едно правило за парите и то е: да има достатъчно за да може легитимната търговия да се движи нормално. Твърде малко или твърде много – и двата случая са лоши. Но достатъчно да движи търговията, достатъчно да предотврати стагнация от една страна и недостатъчно да позволи спекулация от друга – това са точните пропорции.”

  ***

  Въпрос от “Ню Йорк Таймс”: “Тогава Вие не виждате разлика между доларови банкноти и държавни облигации?”

  Едисон: “Да, има разлика, но същността на проблема не се крие в приликата или разликата, атаката ще бъде насочена срещу възможността хората да мислят за държавни облигации и банкноти едновременно и да ги сравняват. Ако хората някога започнат да мислят за банкнотите и облигациите едновременно, измамата ще е разкрита.”

  ***

  “Ето сега Форд предлага правителството да финансира проекта чрез издаването на нужната валута (доларови банкноти). Много добре, нека предположим за момент, че Конгресът последва предложението му. Лично аз смятам, че Конгресът няма достатъчно въображение да го направи, но нека предположим, че го стори. Нужната сума е одобрена – да кажем $30 милиона. Банкнотите са издадени директно от правителството, както всички пари трябва да бъдат. Когато на работниците е заплатен трудът им, те получават тези банкноти издадени от Съединените Американски Щати. Когато са закупени нужните материали, те също са платени с тези банкноти. Тези банкноти ще са същите, както всички други останали, издавани от федералното правителство, т.е. те ще са “пари”. Те ще се опират на публичното богатство създадено от водноелектрическата централа и тяхното обръщение ще увеличи това публично богатство, не само публичните пари, но и публичното богатство – реалното богатство.”

  “Когато тези банкноти задоволят нуждата от построяването и завършването на този проект, те ще бъдат пенсионирани от произведената от централата ел. енергия. Това е, народът на САЩ ще има всичко, което е вложил в проекта и всичко, което може да вземе от проекта за столетия напред – произвеждащата богатство, безкрайна водна сила на тази велика река “Тенеси” – без данъци и без увеличаване на националния дълг.”

  ***

  “По стария начин с издаването на държавни облигации всякога , когато искаме да добавим към националното ни богатство, ние сме принудени да увеличим националния дълг. Това е, което Хенри Форд иска да предотврати. Той мисли, че е глупаво, което е и моето мнение, че срещу заем от $30 милиона от собствените му пари народът на САЩ ще трябва да бъде принуден да заплати $66 милиона – това е цифрата с лихвата. Хора, които няма да са помирисали лопата пълна с пръст или да са дали някакъв материал за изпълнението на проекта, ще приберат повече пари от САЩ, отколкото хората, доставили материалите и извъшили работата. Това е ужасното нещо относно лихвата. Във всичките ни издавания на държавни облигации лихвата е винаги по-голяма от главницата. Поради това всичките ни велики обществени проекти струват повече от два пъти от истинската им стойност. При сегашната ни система на правене на бизнес ние просто добавяме 120% до 150% към определената цена.”

  ***

  “Погледнете го по друг начин. Ако правителството издаде държавни облигации, брокерите ще ги продадат. Облигациите ще бъдат по договаряне: ще бъдат считани за най-високо качество. Защо? Защото правителството стои зад тях, но кой стои зад правителството? Народът. Ето защо народът представлява основата за правителствения кредит. Защо тогава народът не може да се облагодетелства от собствения си кредит с най-високо качество чрез получаването на неносещи лихва щатски долари, издадени за построяването на водноелектрическата централа, а вместо това банкерите ще се облагодетелстват от народния кредит във формата на носещи лихва държавни облигации?”

  .

  Източници:

  – real economics
  – Public Banking Institute

• Момчето, което обезоръжи стрелеца в Сиатъл, е българин от Ямбол

  
  В САЩ почти през ден някой откачен открива стрелба в училище и избива невинни хора, което вече е съвсем нормално за тази страна. След поредната екзекуция днес обаче България има герой.

  Охранителят в университетското градче, който обезоръжава стрелеца в американския университет Сиатъл Пасифик, се оказа син на българина Краси Куртев, предаде БЛИЦ. Краси Куртев е известен у нас със скъпарските партита, които организира като производител на пурите и цигарите „Дон Корлеоне”.

  Куртев има съсобственост за производство на пури в малка фабрика в Хондурас. За постоянно живее в Чикаго, но често пътува до родния си Ямбол. Синът му Георги (Джордж) Куртев тренира бойни изкуства в Чикаго, заминава да следва в Сиатъл. Първоначално има намерения да учи за военен, но впоследствие се ориентира към правните науки. Георги имал приятелка американка (на снимката).

  Eдин е убит, а седем души са ранени при стрелба в американското университетско градче в Сиатъл, щат Вашингтон, пише в. „Seattle Times“.Един от предполагаемите стрелци е арестуван, друг се издирва от полицията. Занятията в кампуса са преустановени, студентите са евакуирани.

  Според лекарите, животът на ранените е вън от опасност. Други подробности за инцидента не се съобщават.

  Източник: Рetel.bg

• “Хай Тад” иска от администрацията на Обама отговор за Кесаб

  Нерсес Кетикян, Gantegh.agbubulgaria.org
  

  .

  

  Комитетът на „Хай Тад” в САЩ настоявал пред Белия Дом да получи отговор, относно ролята на Турция в нападението над арменския град Кесаб в Сирия от 21 март, съобщава сайтът на комитета (ANCA). Председателят на комитета Кен Хачикян изразил своето недоволство, относно размяната на писмата между Комитета и Държавният департамент на САЩ.

  Хачикян подчертал, че арменците, живеещи в САЩ, са крайно притеснени заради липсата на ясен отговор от Администрацията на президента на САЩ на въпроса, относно ролята на Република Турция в нападението от 21 март.

  На 2 май Виктория Нуланд, помощник на Държавният секретар на САЩ бе изпратила отговор на „Хай Тад”, че те са припомнили на Турция за задължението й да защитава гражданското население живеещо по границата, подчертавайки, че Турция не бива да позволи въоръжени групировки да навлизат в територията на Сирия през нейните граници.

  На 15 май Комитетът изпрати ново писмо до Нуланд, в което се отбелязваше, че ако се докаже, че Турция е подпомогнала тези групировки при нападението над град Кесаб, то тогава САЩ трябва да осъди властите на Турция, обвинявайки ги в сътрудничество с терористичната организация „Ал Каида”.

   

• Марио Варгас Льоса: Упадъкът на Запада

  Историята вече се твори не само от две сили, но и от други страни и части от света, които показват своите модели, навици и методи на останалия свят

  .

  Марио Варгас Льоса*, „Ла Насион“, Аржентина

  Марио Варгас Льоса. Снимка: ЕПА/БГНЕС

  Макар че на пръв поглед традиционните политически партии – консерваторите и социалистите – спечелиха изборите за Европарламент, не може да не се отбележи, че и едните, и другите загубиха милиони гласове. Характерната черта на състоялия се европейски вот показа укрепването на крайнодесните и крайнолевите партии из цяла Европа. Както и на враговете на еврото и на Евросъюза като цяло, които искат да унищожат и двете в полза на възраждането на предишните държави, при което да се затворят границите за имигрантите и открито да могат да заявят своята ксенофобия, национализъм, плюс антидемократичните и расистките си възгледи. Това, че между тях съществуват различия и противоречия, въобще не отменя нарастването на общите политически тенденции, които досега се смятаха за маргинални и незначителни. Независимо от това предизборната борба показа колко се е увеличила тази тенденция в последно време.

  Най-показателни са резултатите

  във Франция и Великобритания. Френският Национален фронт начело с Марин льо Пен, на която доскоро никой не гледаше сериозно, сега се превърна в основната политическа партия във Франция (ако преди това партията имаше само няколко човека в ЕП, то сега тя вкара 24 души), а Партията на независимостта на Великобритания победи консерваторите и лейбъристите у дома и стана най-популярната на Албиона. И двете формации се обявяват рязко срещу Евросъюза и еврото, призовават за нови бариери срещу имигрантите, които обвиняват за намаляването на жизнения стандарт в техните страни, безработицата и ръста на престъпността в Западна Европа. Крайнодесните също така забележимо се активизираха в Дания, а еврофобите от Австрийската партия на свободата събраха 20%. В Гърция спечели коалицията на радикалните леви сили, която е известна със своя евроскептицизъм, а неонацистката гръцка партия „Златна зора“ вкара трима евродепутати в ЕП (10%). Подобна ситуация се наблюдава, макар и не толкова драстично, в Унгария, Финландия, Полша и други страни, където популизмът и национализмът привличат все повече гласоподаватели.

  Някои анализатори се опитват да успокоят своите читатели и най-вече самите себе си с твърденията за това, че тези резултати се явяват само следствие от недоволството от живота на обикновените хора и стихийните протести, които отразяват новите идеологически влияния в Стария свят. Тъй като е очевидно, че кризата, която увеличи безработицата и предизвика намаляване на стандарта на живот, ще угасне едва след няколко години и това неминуемо ще удари по политическите процеси в Европа.

  Преди всичко това ще засегне европейската интеграция,

  която ако въобще не спре, то със сигурност ще се развива с много по-бавни темпове от предвидения план. Със сигурност от този процес ще изпаднат някои страни, като се започне с Великобритания, чийто изход от ЕС на практика е необратим. Набиращите в съюза антисистемни движения, кризата, лошата политика и постоянната критика на ЕС като цяло водят до все по-голямо разединение вътре в него и разпадане. По този начин най-мащабният демократичен проект може да претърпи крах, а раздразнените страни от Европа ще се окажат в същия водовъртеж, който навремето доведе до Втората световна война. Но даже и да не се стигне до нова война, техният икономически и политически упадък ще стане неизбежно под зоркия поглед на новата (и едновременно стара) Руска империя.

  Когато се появиха първите резултати от изборите за Европарламента, прочетох в последния брой (май-юни 2014 г.) на списанието The American Interest, което се оглавява от американския политолог Франсис Фукуяма, завладяващо социологическо проучване със заглавието „Америка се затваря в себе си?“(America Self-Contained?). В него няколко десетки известни американски аналитици с различни възгледи обсъдиха външната политика на администрацията на Барак Обама. Съвпаденията се забелязваха от раз. И не защото в САЩ се е наложил националфашисткият популизъм, който може да унищожи Европа, а защото страната, която доскоро беше лидер на демократичния и либералния Запад, започва да се отказва от тази отговорност. От дискусията стана ясно, че Америка иска да се насочи предимно в решаването на своите вътрешни проблеми и все повече да са огради от външния свят, при което е съгласна да играе второстепенна роля в съвременната епоха на глобализма.

  Анализаторите изказаха различни гледни точки

  какво е довело до този упадък,

  но при това останаха единодушни, че той се проявява във външната политика, чиято основа е в това, че Обама все повече се отказва да поема отговорност при решаването на международните проблеми. Той първоначално изтегли американските войски от Ирак, а сега ги извежда и от Афганистан заради фанатиците ислямисти, които продължават кървавата баня там. От друга страна, Белият дом позволи на Русия и Китай да се наложат над САЩ, когато американците заплашиха да се намесят в сирийския конфликт заради използването на химическо оръжие от страна на правителствените войски срещу бунтовниците и цивилното население. Обама обаче не само не се намеси, но дори си затвори очите за това, че Москва и Пекин продължават да подпомагат с военни доставки режима в Дамаск. Дори Израел се възползва от шанса да унижи САЩ, когато те чрез своя държавен секретар Джон Кери за пореден път се опитаха да съдействат за възобновяването на преговорите с палестинците. Тел Авив просто провали преговорите.

  Според проучването на American Interest нищо от гореспоменатото не е случайно и е типично за управлението на Барак Обама. Най-вероятно става дума за някаква тенденция, чиито корени отиват в далечното минало. Дълго време тя не беше забелязвана, но след финансовата криза, която удари силно американския народ, започна да нараства и да се проявява при действията на правителството, което реши да я приложи в реалния живот. Макар че мисълта за това – че САЩ ще хвърлят всички сили за решаването на собствените си проблеми, за да ускорят икономическото развитие и възстановяването на жизнените стандарти от миналото, при което ще се откажат от ролята си на лидер на западния свят и няма да се месят в събития, които не засягат пряко тяхната сигурност – се ползва с голяма подкрепа сред обикновените хора. Те са убедени, че САЩ трябва да престанат да се жертват заради „другите“, като се месят в скъпи войни, при което безсмислено изразходват своите материални ресурси и изпращат на бойното поле своите младежи, при все че у дома няма работни места за всички, а животът за обикновените американци става все по-труден. В един от разделите на проучването се вижда огромната подкрепа на голяма част от населението на САЩ за всяко значително намаляване на военните разходи, което осъществява Обама.

  Какви изводи могат да се направят от всичко това?

  Първият е, че светът се промени много повече, отколкото всички ние предполагаме, а упадъкът на Запада, който беше толкова пъти предричан от любителите на катастрофи и интелектуалци, най-накрая стана реален в наши дни. Какво засяга този упадък? Най-вече водещата роля, която доскоро играеха Европа и САЩ в недалечното и близкото минало в много добри и някои лоши събития. Историята вече се твори не само от тези две сили, но и от други страни и части от света, които показват своите модели, навици и методи на останалия свят. Сама по себе си тази децентрализация на политическата власт нямаше да е толкова лоша, както предполага Франсис Фукуяма, ако след падането на Берлинската стена либералните демокрации се бяха разпространили по цялата планета, при което да заменят изцяло авторитаризма. За съжаление това не се случи точно така, а стана точно обратното. Новите форми на авторитарно управление – като тези, които наблюдаваме в Русия и Китай – смениха предишните подобни структури и сега демокрацията по-скоро отстъпва все повече своите позиции. При този процес тя се отслабва от троянски коне, които започват да проникват в това, което по-рано смятахме за цитадели на свободата.

  Източник:  в. „Сега“

  ––––––––––––––––––––

  * Перуанският писател Марио Варгас Льоса е активен привърженик на икономическия либерализъм. В началото на 90-те се занимава с политическа дейност, кандидатира се за президент на Перу, но губи изборите. През 2010 г. бе удостоен с Нобелова награда за литература, която му бе присъдена за „картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение“.

  Президентът на САЩ Барак Обама разговаря с американски войници в базата в афганистанския град Баграм по време на изненадващата си визита там. Външната политика на Обама вече няма да залага на военна сила.

  Снимка: ЕПА/БГНЕС Лидерът на френския Национален фронт Марин льо Пен поиска разпускане на парламента във Франция, след като партията й печели изборите за ЕП в страната. Според нея управляващите социалисти, които се класираха на трето място на изборите, трябва да се оттеглят от властта.

   

• Арестуваният кмет на Тетевен: С Маджо бяхме в добри отношения, разплащах се с чували долари

  

  Обвиненият за злопуотреба с 1 млн. лева общински пари кмет на Тетевен Милен Ганев, който е под домашен арест, призна, че е бил близък до СИК и приятел с Младен Михалев-Маджо. Соченият за захарен крал не отрича, че е ползвал рафинериите на Илия Павлов за преработка на сурова захар.

  „И с него бяхме в добри отношения„, казва Ганев пред bTV.

  “Да, мога да правя пари и ги правя, защото съм умен“, нескромно заявява кметът, който седи под домашен арест. Ганев не отрича и за прословутите чували с пари, които хвърчали покрай него.

  „Имах милион долара ликвидност на ден и се разплащах по този начин – с чували„, категоричен е тетевенският кмет.

  Той не отрича и това, че благодарение на приятелствата си с групировките по онези времена се е чувствал спокоен и това му е давало сила да е захарен крал.

  В книгите си убитият автор Георги Стоев пише за него, че е изчезвал за 4 години. На въпрос къде е бил Ганев казва, че е стоял наоколо, бил е на морето, в чужбина, срещал се е с приятели и не го е търсил нито евро, нито интерпол, а баща му го е обявил за издирване.

  Оттогава 10 години си почивал от „длъжността“ си на захарен крал. В книгите на Стоев той е описан като бивш портиер, сервитьор в Балкантурист, секач на дърва в Коми, продавач на зеленчуци.

  За парите, за които е обвинен и стои под домашен арест Ганев твърди, че няма как да е откраднал 1 милион лева, при положение, че обществената поръчка била за 500 000 лева. Няма такава дефиниция „гадже„, коментира той на въпрос вярно ли е, че фирма на негова близка приятелка е печелила търговете за парите.

  Милен Ганев – Милев и тримата му заместници бяха арестувани от ДАНС на 17 март с обвинението за допуснати длъжностни престъпления за периода април 2012 – август 2013 г.

  Ганев спечели местните избори през 2011 г. за кмет на Тетевен с листата на Земеделски народен съюз. На балотажа той победи Цецка Димитрова /Коалиция за България/ с 54% от гласовете. От 2007 до 2011 г. Милев пък бе председател на тетевенския парламент.

  Източник:  в. „24 часа“

• ДПС заряза БСП и даде 4 месеца на кабинета Орешарски

  Докато БСП се прави, че анализира резултатите от евроизборите, Лютви Местан насрочи предсрочен вот

  .

  Венелина Ангелова, в. „Сега“

  

  ДПС скъса публично коалиционните си отношения с БСП, като обяви курс към предсрочни парламентарни избори и определи датата за тях – 30 ноември или 7 декември. Лютви Местан начерта на пресконференция графика за, по думите му, плавен преход към политическа стабилност. Сергей Станишев продължи да мълчи.

  Графикът на ДПС е оставка на кабинета през септември, плавно предаване на властта на служебен кабинет, назначен от президента, и провеждане на предсрочен парламентарен вот в края на ноември или началото на декември. Местан не обясни защо държи на тези дати, но се разбра, че предложението му едва ли е подкрепено от Сергей Станишев, въпреки че двамата все пак са разговаряли в сряда. Лидерът на ДПС съобщи, че е отворен за други предложения и с репликата „Време е за кафе“ призова за старт на политически консултации с другите партии.

  Резкият ход на ДПС настъпи, докато БСП се опитваше да протака решението за изход от политическата криза. Социалистите си дадоха дълъг срок да анализират резултатите от евроизборите и насрочиха пленум на висшия съвет на партията за началото на другата седмица.

  Изявлението на Местан показа, че разривът със соцпартията е необратим. ДПС и БСП са на диаметрално противоположни позиции по въпроса за „Южен поток“. Наследникът на Доган бе категоричен, че правителството е длъжно да се съобрази с искането на Брюксел строежът на газопровода да спре. Преди два дни заместникът на Станишев – Димитър Дъбов, бе категоричен, че България трябва да прояви характер и да изведе докрай решението за проекта независимо от препоръките на ЕК.

  Лидерът на движението съобщи, че освен със Станишев е говорил и с премиера Пламен Орешарски. Но не навлезе в подробности дали са били обсъждани евентуални промени в правителството и последващ предсрочен вот. Той уточни единствено, че ремонт на кабинета „Орешарски“ зависи от времевия хоризонт на управлението. При късия срок до есента такива рокади ставали безпредметни. Освен назначаването на нов министър на екологията.

  Местан предложи още няколко възможности пред сегашното управление – програма на сегашното правителство до октомври и избори през есента на 2015 г. заедно с местния вот или избори догодина в края на май. Но ДПС не харесва тези възможности, защото това щяло да застраши финансовата стабилност на страната. Местан изрично подчерта, че предсрочният вот не означава признание за лошо управление, а проява на политическа отговорност.

  Предложенията на Местан свариха абсолютно неподготвени социалистите. Лидерът на мандатоносителя БСП – Сергей Станишев, не се появи публично, тъй като се оказа ангажиран с партийна работа, а лидерът на ДПС категорично отказа да му бъде говорител. Единственият, който се осмели да каже нещо, бе зам.-шефът на БСП Янаки Стоилов, след като ПГ спешно се събра за разбор на случващото се. Той обясни, че продължителността на живота на кабинета зависи от набелязването на няколко спешни мерки, с което даде да се разбере, че соцпартията не гледа към бързи избори. „Като мандатоносители имаме друга по-важна отговорност. Тя е да представим важните и конкретни задачи, които трябва да реши правителството. Да ги разискваме с него, с партньорите още през следващата седмица. И според това дали те ще бъдат възприети, дали ще се постигнат по тях конкретни резултати в предстоящите месеци, ще зависи дали е оправдано и колко да продължи животът на правителството и на парламента“, заяви Стоилов. Според него сред важните задачи са няколко индустриални проекта, промяна в разпределението на земеделските субсидии, стабилизиране на здравния сектор, бъдещето на „Южен поток“, както и търсенето на резерви за повишаване на доходите там, където е най-необходимо. Акцент сред индустриалните проекти ще е подпомагането и рестартирането на предприятия от военния комплекс като „Терем-Търговище“. Това е и жест към ДПС заради традиционните избиратели на движението в региона.

  Лютви Местан подаде жокер и за евентуални бъдещи коалиции след предсрочния вот. Той показа, че е отворен за всички. „Готови сме на диалог без обременености“, каза Местан.

  „Не е време сега да се чертаят сценарии, защото основният сценарист е суверенът“, декларира Местан в отговор на въпрос дали би участвал в съюз с ГЕРБ и ББЦ. „Сега е време за градивен диалог и надпартийно съгласие. Сега е време за кафе.“ Лидерът на ДПС определи кафето като символ на диалог и медиатор в политиката. След публично пиене на кафе с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в Кърджали ДПС и ГЕРБ взаимно си помогнаха за попълването на състава на ЦИК и необходимите за това промени в Изборния кодекс. В соцредиците се засилват съмненията за прехвърляне на мостове между ДПС и ГЕРБ. Янаки Стоилов пък в нетипичен за него тон предупреди: „Да не прекаляваме с кафетата, да не развалим сърцето!“.

  ГЕРБ поиска избори веднага. Бившият премиер Бойко Борисов даде друго обяснение за протакането на решението на левицата – Сергей Станишев чакал да бъде номиниран за еврокомисар. „Друга логика да искаш избори в най-тежкото време, когато се прави бюджетът, няма“, заяви Борисов. ГЕРБ иронично предложи да внесе закон, „с който за фамилия Станишеви да се определи пожизнен пост – висок, царствен за вечни времена“.

  Реформаторският блок провидя в разграничаването на ДПС от коалиционния партньор „опит на мафията да се препозиционира преди едни предсрочни парламентарни избори“. Според говорителя на блока Радан Кънев има много ясни заявки за коалиция между ГЕРБ и ДПС, както и между „България без цензура“ и БСП. Целта на реформаторите била да не допуска движението на Местан и партията на Бареков да се превърнат в поредните политически балансьори.
  .

  .

  Предсрочни избори през декември ще поставят държавата в ступор

  .

  Невъзможно е до тази дата да има приет бюджет, под въпрос са данъчни промени и пенсионната реформа

  Таня Петрова, Ванина Стоянова, Десислава Колева,

  в. „Сега“

  Предложеният от ДПС времеви график за оставка на кабинета в края на септември и провеждане на предсрочни избори в края на ноември или началото на декември ще постави държавата в ступор. Изключено е към края на септември държавата да има приет закон за държавния бюджет за 2015 г. До тази дата надали ще са приети и промените в данъчните закони. Късното провеждане на изборите ще направи невъзможно предприемането на критични мерки в областта на пенсионната и здравната система. Вероятно ще се забави стартът на новите оперативни програми.

  До края на септември ще е отхвърлена сериозна част от работата по бюджет 2015, но е малко вероятно проектът да е стигнал дори до Министерския съвет, камо ли да е приет от Народното събрание. Според графика на бюджетната процедура за 2014 г. крайният срок за изготвяне на бюджета от страна на финансовото министерство е 6 октомври. След този срок бюджетът се съгласува с първостепенните разпоредители и тристранката, внася се в МС и до 31 октомври трябва да е постъпил в Народното събрание. При този времеви хоризонт до евентуална оставка на кабинета най-много да стане ясно виждането на МФ за проекта на бюджет. Това означава, че няма да са приети и бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, които се гледат паралелно с държавния бюджет.

  Малко вероятно е при оставка на кабинета до края на септември да са факт и промени в данъчните закони. Крайният срок за изготвянето на промените в данъчното законодателство е 25 септември. При подаване на оставка в края на месеца то надали ще е прието, ако финансовото министерство не пришпори отделни данъчни промени. Твърди се, че има готовност за по-бързо внасяне на обещани промени в закона за данъците на доходите на физическите лица и закона за местните данъци и такси, като прехвърлянето е до 3% от данъка към общините, но е спорно доколко това е коректно при неприет бюджет. В областта на общинските финанси се чака и нова методика за такса смет, която е далеч от финализиране, а след европейските избори БСП отново заговори за връщане на прогресивното подоходно облагане.

  Лидерът на ДПС Лютви Местан вчера призна, че неприключилата бюджетна процедура е минус на предложения вариант. „Не съм казал обаче, че това е основание да не дадем предимство на този вариант, консултирах се с наши финансисти и неприключилата бюджетна процедура не е нерешим проблем. Има законов текст, който предвижда каква е процедурата, ако не бъде приет бюджет до края на настоящата година“, коментира Местан. По закон при неприет бюджетен закон и непроменени данъчни закони приходите се събират в съответствие с правилата, действали през предходната година, а разходите се извършват в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година. Това на практика означава да се прилагат месечните лимити за разходите, действали през 2014 г., тоест да се харчи 1/12 от отделеното през 2014 г. Същият принцип важи и за бюджетите на НЗОК и НОИ, както и за бюджетите на общините. Работата на институциите в извънреден режим на база стар бюджет може да продължи максимум 3 месеца, макар че и тук е възможно изключение по решение на Народното събрание.

  Споразумението с ЕК, което Местан изтъкна като причина за късните избори, се очаква да бъде подписано през септември-октомври, а до края на годината трябва да се одобрят оперативните програми. Те вече са изпратени в Брюксел – един месец преди крайния срок, и сега се очакват бележките на комисията. Липсата на парламент не би трябвало да забави споразумението, тъй като то не се ратифицира от депутатите – с други думи може да го подпише и служебно правителство.

  Влизането в нова календарна година без приет бюджет е прецедент за последните две десетилетия. Подобен случай е имало с бюджет 1995, готвен от служебния кабинет на Ренета Инджова.

  ЗАСТОЙ

  Провеждането на избори късно в края на годината е равносилно и на поредно отлагане на темата за реформи в ключови сектори като пенсионна система и здравеопазване. През есента кабинетът трябваше да излезе с ясна визия какви мерки предлага за пенсионната реформа, тъй като тя е спряна тази година противно на желанието на ЕК. Промените трябва да са готови за влизане в сила от 2015 г. Освен това трябва да се реши дали и откога да се изравнят годините за пенсия на жените и мъжете. Реформи за ограничаване на ранното пенсиониране и контрол на инвалидните пенсии също изглежда невероятно да бъдат прокарани в тази нестабилна обстановка. Изобщо не е ясно дали и какви промени ще има в тази връзка в кодекса за социално осигуряване.

  Сериозна драма се очертава и с бюджета на НЗОК. Очакваният дефицит в институцията е около 400 млн. лв. Ден преди изявлението на Местан финансовият министър Петър Чобанов заяви, че „ситуацията в НЗОК буди опасения“. МЗ предприе частични мерки, но под натиска на недоволство от всички страни вече обещава да ги ревизира. За други, по-сериозни промени в един от най-проблемните сектори пък въобще не е постигнато съгласие.

   

• Водафон разкри как правителствата по света подслушват хората

  

  Водафон, една от най-големите компании за мобилни комуникации в света, разкри съществуването на тайни кабели, които позволяват на правителствени агенции да подслушват всички разговори, водени в нейните мрежи, пишат британските вестници „Гардиън“ и „Индипендънт„.

  Това разкритие се съдържа в доклад на Водафон, посветен на въпроса за шпионажа от страна на правителствата. В него се посочва, че системата на секретните кабели за подслушване на разговорите в мрежите на Водафон е била широко използвана в някои от 29-те страни, в които работи компанията. Става дума за страни в Европа и в други части на света.

  С този доклад Водафон нарушава мълчанието си относно правителственото следене, реагирайки на все по-широкомащабното използване на телефоните и на широколентовите мрежи за шпиониране на гражданите. Докладът е най-пространното проучване, правено досега по въпроса как правителствата следят разговорите и местоположението на хората.

  В доклада Водафон казва, че секретните кабели са били свързани директно с нейните мрежи и с тези на други телекомуникационни групи. Това позволявало на агенциите да слушат и да записват на живо разговорите и в някои случаи да проследяват местоположението на клиентите на компанията. Организатори на кампании за защита на правото на неприкосновеност на личния живот казват, че разкритията на Водафон рисуват един кошмарен сценарий и потвърждават най-големите им страхове относно мащабите на следенето. В Албания, Египет, Унгария, Индия, Малта, Катар, Румъния, Южна Африка и Турция е незаконно да се разкрива каквато и да е информация, свързана с прехващането и подслушването на разговори и на съобщения.

  В шест други страни, в които Водафон действа, законът или задължава телекомуникационните оператори да инсталират кабели за пряк достъп до мрежите, или пък позволява на правителствата да го правят. Водафон, която има своя собствена мобилна и фиксирана широколентова мрежа, не е назовала страните, замесени в този шпионаж, защото някои правителства могат да отвърнат на удара с арест на местни служители на Водафон. Системите за директен достъп до мрежите не изискват съдебна заповед и компаниите нямат информации за самоличността или броя на следените техни клиенти. Масовото следене може да се случва във всяка телекомуникационна мрежа, без агенциите да трябва да се аргументират за своето „нашествие“ в мрежите на компаниите.

  Източници от бранша казват, че в някои случаи кабелите за директен достъп са специално инсталирани в заключена стая в центъра за данни на мрежата или в някои от местните й бюра. Персоналът, работещ в това помещение, може да е нает от телекомуникационната фирма, но има статут на служители боравещи с държавни тайни и няма правото да дискутира какъвто и да е аспект от работата си с останалата част от компанията. Водафон твърди, че изисква от персонала си да се придържа към поведенческия кодекс на компанията, но секретният статут на някои служители означава, че Водафон не може да проверява какво правят тези хора.

  Източник: Дарик радио

• Таен държавен орган управлява природните богатства на България

  Александър Кашъмов, Вlog.aip-bg.org

  .

  В България съществува таен орган на държавна власт. И това не са службите за сигурност и разузнаванията. По-таен и от тях орган носи наименованието Единен орган за управление на подземните богатства. Нека сме щастливи, че поне названието му е публично!

  С решение № 3395 от 21 май 2014 г. по адм.д. № 12163/2013 г. на Административния съд – София град, 24-ти състав, е отхвърлена жалба срещу отказ на главния секретар на Министерството на икономиката и енергетиката да предостави достъп до обществена информация.

  Със заявление от есента на 2013 г. гражданин е поискал от министерството изключително простичка информация – кои са лицата, влизащи в състава на споменатия орган за управление на подземните богатства и длъжностите, които заемат. Отговорът е разтърсващ – исканата информация представлява защитени лични данни. Отказът е оспорен пред съда с мотивирана жалба, в която се поддържа, че личните данни на лицата, заемащи публични длъжности, са с много по-занижена степен на защита от тези на частните лица (Решение на Конституционния съд № 4/26.03.2012 г. по конст.дело № 14/2011 г.), че не е допустимо да съществуват анонимни държавни органи и, че е налице надделяващ обществен интерес с цел осигуряване на прозрачност на този орган (§ 1, т.6 от Допълнителната разпоредба на ЗДОИ).

  Административният съд не приема тези доводи и намира отказа за законосъобразен. Според постановеното решение, „така поисканата информация не касае данни за обществения живот в страната, нито данни за дейността на задължения по закона субект, а се отнася изцяло до лична информация, касаеща само и единствено лични данни за определени физически лица”.

  Също така, съдът намира, че наистина лицата, заемащи публични длъжности, се ползват с много по-занижена защита на личните данни в сравнение с останалите граждани, „но това не означава, че достъпът до личните им данни е в предмета на регулация по ЗДОИ, чиято цел е да осигури информираност на гражданите относно дейността на задължения субект…”

  Тъй като органът на власт в едно министерство например е министърът, в общината е кметът и т.н., то остава неясно какво разделение прокарва съдът между органа на власт и персоната, която изпълнява тези функции. Означава ли това, че може утре да имаме и анонимни министри (може да се гласуват на закрито заседание на Народното събрание)? За съжаление, за пряко избираемите длъжности ще бъде много трудно да се осигури необходимата защита на личните им данни, тъй като се явяват на избори и често участват в публичната избирателна кампания.

  Разбира се, едва ли е нужно да се казва, че в демократичната държава лицата, заемащи публични длъжности, са публични. Имената им са обществено достояние, а не защитени лични данни. Те са длъжни да се отчитат пред гражданите и лично да обясняват действията си.

  Кой е орган на власт и кой влиза в състава на орган на власт е информация, която следва да намерим и обикновено намираме в интернет страниците на институциите, заедно с биографиите (и то не само в развитите страни, но вече и в България).

  Съвременното законодателство, свързано с прозрачността, е достатъчно напреднало и предвижда публичност не само на имената, но и на имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, на декларациите на държавните служители за конфликт на интереси, на принадлежността на лицата, заемащи публични длъжности, към бившата Държавна сигурност.

  Според създадената в периода 2000 – 2014 г. съдебна практика не представлява защитени лични данни и следва да се предоставя по ЗДОИ информацията, свързана с:

  – длъжността и името на дадено длъжностно лице (Решение по а.д. № 6700/2007 г. на ВАС, пето отделение),

  – участие в комисии (Решение а.д. № 8102/2011 г. на ВАС, пето отделение),

  – изпълнение на служебни функции (Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение), като например командировки, както и съответните разходи за тях (Решение а.д. № 8452/2005 г. на ВАС, пето отделение),

  – образованието и квалификацията на държавни служители (Решение по а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав),

  – трудовия стаж (а.д. № 3505/2006 г. на ВАС, петчленен състав) и др.

  Впрочем нищо чудно, че гражданите проявяват интерес да научат нещо повече за Единния орган за управление на подземните богатства. Според принципа за върховенството на закона, държавните органи и техните правомощия са изброени в Конституцията и законите. Въпросният Единен орган за управление на подземните богатства обаче не се среща в законодателството.

  Загадъчната институция е оповестена единствено на интернет страницата на Министерството на икономиката и енергетиката в следния текст:

  „От 01 март 2011 г. е създаден и функционира Eдинен орган за управление на подземните богатства в страната. Той обединява дейността и функциите, осъществявани до този момент от трите държавни институции – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на околната среда и водите и Министерство на регионалното развитие и благоустройството.”

  

  http://www.mi.government.bg/bg/pages/about-ubgur-105.html

  От по-нататъшното съдържание на статията се установява, че „митичният орган” е започнал работа по 1100 преписки за разрешения за концесии и към края на 2012 г. са останали само около 100 процедури за търг или конкурс. Макар анонимен, държавният орган явно е ефективен. И се оказва, че може би никога няма да узнаем кой е свършил работа по 1000 концесионни преписки за една година и продължава да работи по неясно колко през следващата. След като е всеизвестно, че секторът на концесиите в областта на подземните богатства обхваща значителен финансов интерес, е наистина необяснимо, че главен секретар и съдия, чиито имена са публични, скриват имената на длъжностни лица, вземащи решения вероятно за милиарди левове.

  Решението на административния съд подлежи на обжалване. Можем да се надяваме, че тази странно възникнала практика ще бъде коригирана, както през 2013 г. Върховният административен съд отмени друго решение на АССГ, според което политическата принадлежност на народните представители била защитени лични данни. Нека също така си пожелаем завинаги да престанат да съществуват „единни” или други органи на власт, чиито правомощия не са описани в закон, но затова пък управляват огромни обществени средства.

  .

  –––––––––––––––––––––

  Добавена информация по темата от блогър с ник „БЪЛГАРИНЪТ57“, http://bulgarinut57.blogspot.nl

  
  http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0228&n=5953&g

  „Близо 186 млн. лв. от концесионна дейност са постъпили в МИЕ през 2012 г., приходите за общините са се увеличили с над 44%.

  Към 31.12.2012 г. на територията на България действат общо 436 концесии за добив на подземни богатства. Постъпилите приходи от концесионна дейност за 2012 г. са в размер на 185 926 171 лв. Концесионните плащания са 75 765 737 лв., което е с над 13 млн. лв. повече в сравнение с 2011 г. (21,3% увеличение). По бюджетите на общините, на чиито територии са разположени находищата, са преведени 34 557 781 лв., което спрямо 2011 г. представлява увеличение с 10 650 403 лв. или 44,55 на сто.

  Министерският съвет одобри днес годишните доклади за 2012 г. на комисиите за контрол по предоставени концесии за добив на подземни богатства към министъра на икономиката и енергетиката.

  През 2012 г. са сключени 42 нови концесионни договора, сочат докладите. От тях 25 са за добив на строителни материали, 15 – за добив на скалнооблицовъчни материали, и два – за добив на метални полезни изкопаеми.”

   

• Граждани искат съд за кмет заради афера от 30 млн. лв.

  Две хиляди русенци искат съд за кмета на града заради афера за 30 милиона лв. Цели семейни кланове от общинари, архитекти и съпругите им – съдийки, се обединили зад съмнителен проект

  .

  Бойко Никифоров, Емилия Кънчева, Вlitz.bg

  

  Кметът на Русе Пламен Стоилов. Снимка: БЛИЦ

  Цял квартал в Русе въстана срещу кмета и общината заради проект със съмнителна ефективност и според живущите там – вреден за живота на хората. Строежът е предвиден да започне през юни. Гражданите завели дело срещу общината, но го изгубили. Причините – воювали с неравни сили срещу „коалиция” на общинари от ГЕРБ и съпругите им – съдийки. Разследване на „Шоу” се натъкна на уникален конфликт на интереси в действие: Ето какво написаха разбунените и гневни русенци  до редакцията на народното издание:

  Административно дело № 271 от 2012 г. бе разпределено на принципа случаен подбор, съгласно Закона за съдебната власт, на съдия Красимир Кънчев. Запознати със случая твърдят, че първоначално той споделил мнение, че ние, гражданите, сме напълно прави да сме срещу проекта. Сигурно заради това няколко дни преди първото заседание по делото,

  този „неудобен” съдия е командирован в София, да не „пречи”

  а председателката на Административния съд – Русе Елга Цонева, вместо да разпореди делата му да се разпределят на случаен принцип, издава заповед, с която разпорежда сама на себе си да гледа всички дела на командирования. Необходимо й е да гледа лично делото по проекта, наречен “пробива Кауфланд”, защото неин съпруг е адвокат Димитър Цонев – един от тримата учредители на ГЕРБ в Русе и номиниран за кандидат-кмет от ГЕРБ заедно с Ваньо Танов, с две думи – влиятелна личност. Димитър Цонев имал обща проектантска фирма с главния архитект на Русе Симеон Рангелов.

  Съдружието на общинаря се уредило по познатата схема – формално, чрез името на негов близък, за да се избегне впечатлението за конфликт на интереси. И така съмнителната обществена поръчка била дадена на Симеон Станчев, който пък е съпруг на председателката на Окръжен съд Русе – Даринка Алексиева. Към картината от общинско, фирмено и съдебно „сливане” по семейна линия се прибавил още един немаловажен факт – че съпругът на зам.-председателя на Административен съд Русе Росица Басарболиева – Огнян Басарболиев, е окръжен прокурор. Припомняме, че за Огнян Басарболиев „ШОУ” писа в предишен брой. По думите на наш герой въпросният мастит юрист влязъл в служебно нарушение точно в момент, в който кандидатствал за ВСС.

  Срещу какъв проект се бунтуват над 2000 русенци от кв. „Родина”?

  Казусът е следният: През август 2012 година Министерство на регионалното развитие и благоустройството подписва проект за модернизиране на градския транспорт в Русе. Стойността на проекта е 29 379 323 лева, от които около 8 милиона за изграждането на подлез под жп линия и пътища към него, като връзка между кв. „Родина” и центъра на града. Участието на общината в горната сума била изчислена на 3 367 386 лева. Живущите в квартала протестират, защото въпросните шосета ще минават под прозорците им, а останалите русенци – защото им се бръква в джоба на данъкоплатци, които искат ремонти в русенската болница и детските градини. Общинарите обаче хич не искат да изпуснат 30-те милиона, както и да се бунтуват русенци.

  Предвижданата 4-лентова транспортна артерия под прозорците на живущите в кв. „Родина” плаши живущите в квартала. Според тях тя щяла денонощно да произвежда шум и да трови въздуха в жилищата им с изгорели газове. Кметът на Русе Пламен Стоилов обаче бил категоричен, че строежът започва през юни. Разбирайки, че скандалът се разраства, ден преди предвидено посещение на големци от министерството, поканени в Русе, променя мястото на срещата в… София! След завръщането си от тази среща кметът Стоилов захваща наказателна акция спрямо протестиращите русенци, като нарежда на отдел “Контрол по строителството” на общината да премахнат 25 гаражни клетки – всичките собственост на разбунтували се граждани от кв. „Родина”, жалват се ощетените от наказателната акция. Събарянето на гаражите налива масло в огъня и предизвиква нова вълна недоволство. Хората почват да ровят за

  истината с проекта за милиони

  Научават, че още през 2004 година в община Русе е бил одобрен план за изменение на уличната регулация чрез двулентов път, стигащ на 10 метра от въпросния подлез, за който става реч по новия проект. За връзка между пътя и подлеза обаче тогава са били предвидени като достатъчни скромните 2 млн. лева, като при това се е предвиждало да се запазят зелените площи в квартала. Новият проект не устройва гражданите, но е добра възможност да се усвоят пари от градските управници.

  „Целта е да получат повече пари чрез фирмите за проектиране и строеж на обекта. Затова избраха да бъде прокаран около 300 метра 4-лентов път, който минава плътно до стените на жилищните блокове и до оградата на детска градина. За реализирането му ще бъдат изсечени около 40 дървета, половината от които на възраст 50 години. Върхът на идиотщината е идеята 4-лентовият път да стане двулентов точно под жп линията. Това решение напълно го обезсмисля и лъсва целта на проекта – пари на аванта!”, уточняват протестиращите граждани и разказват как един от зам.-кметовете направо си казал на обсъждането на проекта в общински съвет:

  “Щяло да им е шумно под прозорците?! И ние заради тях да изтървем парите ли, бе?!…”. След това откровено хвърляне на ръкавицата бунтарите завеждат дело в Административен съд – Русе. „На практика това дело се превърна в един голям фарс, доказващ престъпното срастване на местните феодали, общинската администрация и съда”, казват от гражданското сдружение „Бъдеще за Русе”, а някои в прав текст се произнасят и още по-остро – че било
  
  „грандиозна съдебна измама”

  „То са общинари, то са архитекти, то са жените им съдийки – навързани като свински черва!…”. Наистина от изброените имена става ясно, че цели семейни кланове застават зад проекта. Изправени срещу такава яка компания на практика обикновените граждани не са имали никакъв шанс да спечелят в съда. Още в началото на делото три пъти ищците искат отвод на съдийката, но и трите пъти тя отказва, като при това заявила, че „не знае съпругът й да е бил член на която и да е партия”.

  От „Бъдеще за Русе” анализират действията на съда като напълно противозаконни: „В делото са представени и оспорени документи с невярно съдържание, които съдът отказа да провери дали са такива, а вещото лице излъга, че проектът не предвиждал застрояване в отклонение от приетите до 2008 г. устройствени планове. Това бе ключът в процеса, защото през 2008 г. Народното събрание е гласувало мораториум, съгласно който не може да се строи в отклонение от приетите дотогава устройствени планове. Този мораториум е в сила и днес. Дори само на това основание съдът трябваше да приеме, че проектът е незаконосъобразен и да го обезсили, но Елга Цонева реши, че прокарването на път и неговото разширение „не било застрояване”.

  В Закона за устройство на територията пише тъкмо обратното!… Съгласно конституцията съдебното производство в България е триинстанционно, но според Закона за устройство на територията инстанцията е само една и решението й не подлежи на никакъв контрол. Управниците ни знаят за това противоречие от поне 10 години, но никой не иска да го поправи, защото ще стъпи върху интереса от далаверите, на които сме свидетели. Общинари и вързаните с тях политици се облагодетелстват постоянно от този „пропуск”!

  

  На скицата с жълто е означен нормалният вариант за осъществяване на връзката на подлеза с квартала – около 40 м двулентов път. С червено – безумният проект – 300 м четирилентов път, който се забива в двулентов в самия подлез. Със зелено са означени улици от приетата улична регулация на гр. Русе.

  Последното, което жалващите се направили, е, че внасят в община Русе молба да им бъдат предоставени разрешението за строеж и приетият план на строежа. В кметството настанали смут и паника. Оказало се, че такова разрешително не е издавано. Вместо да се засрамят, русенските общинари безапелационно отказали да предоставят копие от плана. „И това ако не са феодали, здраве му кажи! Държат се с нас като с крепостни селяни, а по избори ни свалят звезди от небето!..”, недоволстват хората и се чудят какво още да направят, преди земята под прозорците им да се разтресе през юни срещу… 30 милиона.

  
  

• Простые слова и мысли, правильно направленные, способны менять реальность вокруг

  „Словом можно убить, словом можно спасти„, — писал Вадим Шефнер. Тем не менее сегодня считается, что, как бы мы ни называли события, людей или предметы, как бы мы ни думали о них, они от этого не изменятся ни на йоту. Короче говоря, наука и житейский опыт говорят о том, что слова и мысли не обладают прямым материализующим действием, т. е. не способны физически влиять на что-либо. Впрочем, этому находятся существенные возражения…

  Так, например, знаменитый английский психолог XIX века Френсис Гальтон однажды провел эксперимент на самом себе. Перед совершением своей традиционной прогулки по Лондону он начал внушать себе: „Я — отвратительный, мерзкий, жалкий, ненавидимый всеми“ — и с этого времени обычно приятный променад превратился в тяжелую повинность. Ученый на каждом шагу ловил на себе неприязненные и осуждающие взгляды прохожих. А когда он проходил по набережной, то один из портовых рабочих явно намеренно столкнул его в лужу. Но на этом напасти не закончились. Когда Гальтон шел мимо стоящей у коновязи лошади, она вдруг ни с того ни с сего лягнула его, отчего ученый вновь упал в грязь. Примечательно, что находящиеся рядом люди с явным злорадством наблюдали за этим, причем никто из них не протянул ему руки, чтобы помочь подняться…

  * * *

  Решив далее не искушать судьбу, Гальтон всю оставшуюся жизнь давал себе только позитивные установки, которые ему действительно помогали. Свои выводы он изложил в написанном через несколько лет учебнике психологии. Однако впоследствии эти открытия ученого были забыты вплоть до середины ХХ века, когда наш отечественный исследователь Г. Н. Сытин разработал собственную методику так называемых исцеляющих настроев. Прежде всего, с помощью открытых им текстов внушения Сытин исцелил самого себя. Будучи инвалидом первой группы, по причине ранений, полученных во время Великой Отечественной войны, Сытин решил бороться со своим недугом самостоятельно, поскольку врачи уже махнули на него рукой, считая, что он долго не протянет. Через несколько лет он был не только жив, но и полностью излечился, а медицинская комиссия даже признала его годным к строевой службе.

  В настоящее время Г. И. Сытин продолжает активно трудиться — издает книги, распространяет диски и аудиокассеты с записями исцеляющих настроев. По мнению самого автора и по отзывам его благодарных пациентов, тексты самовнушения помогают при большинстве патологических состояний, но при одном, главном, условии: человек должен истово поверить в свое исцеление и глубоко проникнуться содержанием исцеляющих настроев.

  Источник: News.bcm.ru

• САЩ, Канада и Германия са най-богатите страни

  

  САЩ, Канада и Германия са най-богатите страни в света, показва изследване, което се основава на БВП на страните, разделени на мъжете, жените и децата, живеещи в тях.

  Четвъртото място е за Великобритания, където семействата живеят по-добре от тези в Япония, Франция и Италия, които се нареждат след Острова. В списъка следват Бразилия, Русия, Индия и Китай.

  Докладът на службата за Национална статистика във Великобритания показва, че в момента Великобритания е една от най-добрите държави за живот в групата на седемте водещи индустриални държави, предаде БГНЕС.

  Миналата седмица доклад на Конфедерацията на британската индустрия показа, че британската икономика се разраства с най-бързите си темпове от десетилетие насам.

  Според МВФ Великобритания е една от най-стабилните икономики сред развитие страни. Миналата година възстановяването се случи благодарение на потребителските разходи и съживяването на пазара за жилища, но сега растежът се дължи на износа и бизнес инвестициите.

  Източник:  Аctualno.com

• Александр Солженицын: С Украиной будет чрезвычайно больно

  „Российская газета“: Как сбываются пророчества по украинскому вопросу автора „Красного колеса“

   

  

  Фото: А. Натрускин/ РИА Новости www.ria.ru

  Не раз мы обращались с экспертным сообществом к горячим и вечным темам, вместе размышляли: как нам обустроить Россию? Не случайно обращаемся мы сейчас к мыслям Александра Исаевича Солженицына, до последних дней – августа 2008-го – бывшего читателем „РГ“.

  То, что предвидел еще полвека назад писатель, сегодня поражает. В „Архипелаге ГУЛАГ“ он писал: „С Украиной будет чрезвычайно больно“. В те глубоко советские годы он пророчески не исключал отделение Украины, но: „может быть, по каждой области понадобится свой плебисцит“, учитывая, по каким ленинским лекалам были нарезаны земли, никогда не относившиеся к исторической Украине… И четверть века назад недоумевал: когда в Западной Украине сносят памятники Ленину, почему „украинские националисты броней стоят за эти священные границы, дарованные батюшкой Лениным“…

  И рост бессовестности, и порчу душ, и губительный накал страстей вокруг русско-украинского вопроса он видел. Фанатичное подавление и преследование русского языка называл просто зверской мерой уже в 2006 году.

  У него не было сомнений, что через „цветные революции“ готовится полное окружение России, а затем потеря ею суверенитета. Это мысли в одном из последних его интервью.

  Что будет завтра?

  Почитайте сегодня Солженицына, что он писал вчера.

  Написано в 1968-м, опубликовано в 1974-м (АРХИПЕЛАГ ГУЛАГ, часть Пятая, глава 2):

  …Мне больно писать об этом: украинское и русское соединяются у меня и в крови, и в сердце, и в мыслях. Но большой опыт дружественного общения с украинцами в лагерях открыл мне, как у них наболело. Нашему поколению не избежать заплатить за ошибки старших.

  Топнуть ногой и крикнуть „моё!“ – самый простой путь. Неизмеримо трудней произнести: „кто хочет жить – живите!“ Как ни удивительно, но не сбылись предсказания Передового Учения, что национализм увядает. В век атома и кибернетики он почему-то расцвёл. И подходит время нам, нравится или не нравится, – платить по всем векселям о самоопределении, о независимости, – самим платить, а не ждать, что будут нас жечь на кострах, в реках топить и обезглавливать. Великая ли мы нация, мы должны доказать не огромностью территории, не числом подопечных народов, – но величием поступков. И глубиною вспашки того, что нам останется за вычетом земель, которые жить с нами не захотят.

  

  С Украиной будет чрезвычайно больно. Но надо знать их общий накал сейчас. Раз не уладилось за века – значит, выпало проявить благоразумие нам. Мы обязаны отдать решение им самим – федералистам или сепаратистам, кто у них кого убедит. Не уступить – безумие и жестокость. И чем мягче, чем терпимее, чем разъяснительнее мы будем сейчас, тем больше надежды восстановить единство в будущем.

  Пусть поживут, попробуют. Они быстро ощутят, что не все проблемы решаются отделением. (Из-за того, что в разных областях Украины – разное соотношение тех, кто считает себя украинцем, и кто – русским, и кто – никем не считает, – тут будет много сложностей. Может быть, по каждой области понадобится свой плебисцит и потом льготное и бережное отношение ко всем, желающим переехать. Не вся Украина в её сегодняшних формальных советских границах есть действительно Украина. Какие-то левобережные области безусловно тяготеют к России. А уж Крым приписал к Украине Хрущёв и вовсе с дубу. А Карпатская (Червонная) Русь? Проверим и на ней: требуя справедливости к себе, как справедливы будут украинцы к карпатским русским?)

  Апрель 1981. Из письма Конференции по русско-украинским отношениям в Торонто Гарвардскому Украинскому Исследовательскому Институту

  Многоуважаемые господа!

  Сердечно благодарю вас за приглашение на конференцию. К сожалению, уже многие годы интенсивность моей работы не позволяет мне выезжать и принимать участие в общественных мероприятиях.

  Но ваше приглашение дает мне повод и право высказать некоторые соображения письменно.

  Я совершенно согласен, что русско-украинский вопрос – из важнейших современных вопросов, и во всяком случае решительно важен для наших народов. Но я считаю губительным тот накал страстей, ту температуру, которая вокруг него вздувается.

  …В нынешней повышенной страсти – нет ли эмигрантской болезни, потери ориентировки?.. И если ваша конференция начинает основательный диалог о русско-украинских отношениях, то надо ни на минуту не потерять из виду: отношения между народами, а не между эмигрантами.

  

  …Я неоднократно высказывался и могу повторить, что никто никого не может держать при себе силой, ни от какой из спорящих сторон не может быть применено насилие ни к другой стороне, ни к своей собственной, ни к народу в целом, ни к любому малому меньшинству, включенному в него, – ибо в каждом меньшинстве оказывается свое меньшинство… Во всех случаях должно быть узнано и осуществлено местное мнение. А поэтому и все вопросы по-настоящему могут быть решены лишь местным населением, а не в дальних эмигрантских спорах при деформированных ощущениях.

  …Мне особенно больно от такой яростной нетерпимости обсуждения русско-украинского вопроса (губительной для обеих наций и полезной только для их врагов), что сам я – смешанного русско-украинского происхождения, и вырос в совместном влиянии этих обеих культур, и никогда не видел и не вижу антагонизма между ними. Мне не раз приходилось и писать и публично говорить об Украине и ее народе, о трагедии украинского голода, у меня немало старых друзей на Украине, я всегда знал страдания русские и страдания украинские в едином ряду подкоммунистических страданий. В моем сердечном ощущении нет места для русско-украинского конфликта, и, если, упаси нас Бог, дошло бы до края, могу сказать: никогда, ни при каких обстоятельствах, ни сам я не пойду, ни сыновей своих не пущу на русско-украинскую стычку, – как бы ни тянули нас к ней безумные головы.

  Прим.: Опубликовано в „Русской мысли“, 18.6.1981. В России текст впервые напечатан в журнале „Звезда“, 1993, 12.

  Написано и опубликовано в 1990-м („Как нам обустроить Россию?):

  Слово к украинцам и белорусам

  Сам я – едва не наполовину украинец и в ранние годы рос при звуках украинской речи. А в скорбной Белоруссии я провёл большую часть своих фронтовых лет и до пронзительности полюбил её печальную скудость и её кроткий народ.

  К тем и другим я обращаюсь не извне, а как свой.

  Да народ наш и разделялся на три ветви лишь по грозной беде монгольского нашествия да польской колонизации. Это всё – придуманная невдавне фальшь, что чуть не с IX века существовал особый украинский народ с особым не-русским языком. Мы все вместе истекли из драгоценного Киева, „откуду русская земля стала есть“, по летописи Нестора, откуда и засветило нам христианство. Одни и те же князья правили нами: Ярослав Мудрый разделял между сыновьями Киев, Новгород и всё протяжение от Чернигова до Рязани, Мурома и Белоозера; Владимир Мономах был одновременно и киевский князь, и ростово-суздальский; и такое же единство в служении митрополитов. Народ Киевской Руси и создал Московское государство. В Литве и Польше белорусы и малороссы сознавали себя русскими и боролись против ополяченья и окатоличенья. Возврат этих земель в Россию был всеми тогда осознаваем как воссоединение.

  Да, больно и позорно вспомнить указы времён Александра II (1863, 1876) о запрете украинского языка в публицистике, а затем и в литературе, – но это не продержалось долго, и это было из тех умопомрачных окостенений и в управительной, и в церковной политике, которые подготовляли падение российского государственного строя.

  Однако и суетно-социалистическая Рада 1917 года составилась соглашением политиков, а не была народно избрана. И когда, переступив от федерации, объявила выход Украины из России – она не опрашивала всенародного мнения.

  Мне уже пришлось отвечать эмигрантским украинским националистам, которые втверживают Америке, что „коммунизм – это миф, весь мир хотят захватить не коммунисты, а русские“ (и вот – „русские“ уже захватили Китай и Тибет, так и стоит уже 30 лет в законе американского Сената). Коммунизм – это такой миф, который и русские, и украинцы испытали на своей шее в застенках ЧК с 1918 года. Такой миф, что выгреб в Поволжье даже семенное зерно и отдал 29 русских губерний засухе и вымирательному голоду 1921-22 года. И тот же самый миф предательски затолкал Украину в такой же беспощадный голод 1932-33. И вместе перенеся от коммунистов общую кнуто-расстрельную коллективизацию, – неужели мы этими кровными страданиями не соединены?

  В Австрии и в 1848-м галичане ещё называли свой национальный совет – „Головна Русска Рада“. Но затем в отторгнутой Галиции, при австрийской подтравке, были выращены искажённый украинский ненародный язык, нашпигованный немецкими и польскими словами, и соблазн отучить карпатороссов от русской речи, и соблазн полного всеукраинского сепаратизма, который у вождей нынешней эмиграции прорывается то лубочным невежеством, что Владимир Святой „был украинец“, то уже невменяемым накалом: нехай живе коммунизм, абы сгубились москали!

  

  Ещё бы нам не разделить боль за смертные муки Украины в советское время. Но откуда этот замах: по живому отрубить Украину (и ту, где сроду старой Украины не было, как „Дикое Поле“ кочевников – Новороссия, или Крым, Донбасс и чуть не до Каспийского моря). И если „самоопределение нации“ – так нация и должна свою судьбу определять сама. Без всенародного голосования – этого не решить.

  Сегодня отделять Украину – значит резать через миллионы семей и людей: какая перемесь населения; целые области с русским перевесом; сколько людей, затрудняющихся выбрать себе национальность из двух; сколькие – смешанного происхождения; сколько смешанных браков – да их никто „смешанными“ до сих пор не считал. В толще основного населения нет и тени нетерпимости между украинцами и русскими.

  Братья! Не надо этого жестокого раздела! – это помрачение коммунистических лет. Мы вместе перестрадали советское время, вместе попали в этот котлован – вместе и выберемся.

  И за два века – какое множество выдающихся имён на пересечении наших двух культур. Как формулировал М.П. Драгоманов: „Неразделимо, но и не смесимо“. С дружелюбием и радостью должен быть распахнут путь украинской и белорусской культуре не только на территории Украины и Белоруссии, но и Великороссии. Никакой насильственной русификации (но и никакой насильственной украинизации, как с конца 20-х годов), ничем не стеснённое развитие параллельных культур, и школьные классы на обоих языках, по выбору родителей.

  Конечно, если б украинский народ действительно пожелал отделиться – никто не посмеет удерживать его силой. Но – разнообразна эта обширность, и только местное население может решать судьбу своей местности, своей области, – а каждое новообразуемое при том национальное меньшинство в этой местности – должно встретить такое же ненасилие к себе.

  27 октября 1990 года. Ответ Cвятославу Караванскому

  Многоуважаемый Святослав Иосифович!

  Глубоко уважая Вас за все перетерпленное и за Вашу стойкость в испытаниях, я рад услышать сейчас Ваш мягкий голос, притом что ваши земляки – от трибуны Верховного Совета СССР и до дальних эмигрантских газет – только и вывели из моей статьи, что я: великорусский шовинист, колониалист, прихвостень имперской тирании и „закукуриченный империалист“ („Гомин Украины“, 10.10.90). Такая явно преднамеренная глухота и недобросовестность – изумляют, но и настораживают: что они хотят прикрыть этим буквально рычанием?

  К Вам – я могу обратиться с надеждой на взаимопонимание, в котором они мне отказали.

  На Ваши исторические доводы, начиная с доли отражения татарского нашествия (если считать Червонную Русь – не Русью), можно было бы пространно отвечать, но все они вполне перекрываются самым сильным доводом, который Вы сейчас и не приводите за его ясностью: что если сердца украинцев жаждут сегодня отделения – то не с чем и спорить. Достаточно этого движения сердец! – и я в своей статье именно это и сказал. И об этом же написал еще в „Архипелаге“ (часть V, гл. 2), так что мое нынешнее обращение вовсе не „беспрецедентно“. Однако вот и Вы не отметили, что при такой жажде – я не спорю с отделением Украины…

  Но – в о и с т и н у Украины.

  Сейчас, когда на Западной Украине валят памятники Ленину (туда им и дорога!), – почему же западные украинцы страстнее всех хотят, чтобы Украина имела именно л е н и н с к и е границы, дарованные ей батюшкой Лениным, когда он искал как-то ублаготворить ее за лишение независимости – и прирезал к ней от веку Украиной не бывшие Новороссию (Югороссию), Донбасс (оторвать бассейн Донца от донских „контрреволюционных“ влияний) и значительные части Левобережья. (А Хрущев с маху „подарил“ и Крым.) И теперь украинские националисты броней стоят за эти „священные“ ленинские границы?

  Я пишу в статье (никем как будто не прочтено): „Конечно, если б украинский народ действительно пожелал отделиться – никто не посмеет удерживать его силой. Но разнообразна эта обширность, и только местное население может решать судьбу своей местности, своей области“. И за это я – „закукуриченный империалист“? А те, кто запрещает народное волеизъявление и даже почему-то боится его, те – демократы и свободолюбцы, так??

  В такой разъяренной обстановке нельзя обсуждать сложнейший вопрос, где наши два народа срослись по миллионам семей, по сотням местностей.

  И еще довод, который, к моему изумлению, приводите и Вы: что выбор языка детей – не должен быть „прихотью родителей“, а должно решать правительство республики. Это довод – поразительный. Тогда и выбор христианской веры, крещение детей – тем более не должны быть „прихотью родителей“, а ждать в том государственного указания? „Неукраинцы вольны в своем выборе“, – пишете Вы; только будет срезано число школ? А украинцы – не „вольны в выборе“. Так значит – опять насилие?

  

  Нет, не надо этого диктата, дайте всякой культуре расти, как ей естественно.

  Прим.: Святослав Караванский, долголетний узник ГУЛАГа, украинец, написал „Открытое письмо Александру Солженицыну“ („Русская мысль“, 19.10.1990) после публикации статьи „Как нам обустроить Россию?“ Ответ писателя опубликован в „Русской мысли“, 2.11.1990. В России текст впервые напечатан в журнале „Звезда“, 1993, 12.

  7 октября 1991. Обращение (к референдуму на Украине)

  С ошеломлением выбираются наши народы из-под рухнувшего наконец коммунизма. Люди заслуженно ждут – и сколько ж еще ждать? – достойной, не мучительной жизни. Но пока что мы – в хаосе бед. Так до сих пор и не дана людям пахотная земля, ни даже малые наделы. И до первобытности запущена наша промышленность. И – отравлено все окружение жизни. А какие-то ловкачи тем временем успевают неслышно продавать или безвозвратно закладывать наши уцелевшие еще богатства, наше будущее, – и что же останется нам? и, главное, нашим детям? А для тех, кто трудится, – все вокруг пока только дорожает и дорожает, стеной. И какой всеобщий рост бессовестности, какая порча душ!

  Но в этой катастрофе хотя бы мы сейчас-то, своими руками, не громоздили бы новых ущемлений для людей, новых несправедливостей на будущее. Вот, после баррикад в Москве, после московского августовского сокрушения коммунизма – для республик впервые открылась реальная возможность становиться отдельными государствами… Дай Бог каждому новому государству стать на ноги благополучно. (Конфедерация же самостоятельных государств – это пустой звук, ей не жить.) Однако не будет добра, если первые же шаги независимостей сопроводятся подавлением частей населения – новообразующихся национальных меньшинств. Уже сейчас из разных мест несутся жалобы – где на массовые насилия, где стали увольнять с работы по национальному признаку, а дальше не лишат ли меньшинства права обучать своих детей на родном языке, как коммунисты лишали? Наш общий горький советский опыт достаточно нас убедил, что никаким государственным смыслом нельзя оправдывать насилие над людьми. Всем должна быть обеспечена нестесненная спокойная жизнь.

  Прекрасно, что назначен референдум на территории бывшей УССР. Но только если он будет проведен вполне справедливо. И я призываю всех, от кого это зависит и кто может повлиять:

  – чтобы вопрос в бюллетене стоял совершенно отчетливо (не как в прошлом мартовском в СССР), давая голосующему истинную свободу выбора, без смутной исказительности;

  – чтобы, по мировым нормам, не было ни давления на голосующих, ни фальсификации, а по возможности – наблюдение нейтральных комиссий;

  – чтобы результат референдума учитывался отдельно по каждой области: каждая область сама должна решить, куда она прилегает.

  Разные области имеют совсем разное историческое происхождение, непохожий состав населения, и не может судьба жителей области решаться перевесом среднего арифметического по обширной 50-миллионной республике. Те, кто во Львове и Киеве наконец-то валят памятники Ленину, – почему же поклоняются, как священным, фальшивым ленинским границам, на кровавой заре советской власти во многих местах прочерченным лишь для того, чтобы купить стабильность коммунистическому режиму? При решимости Украины полностью отделиться, на что ее право несомненно, – такой валовой подсчет голосов в этих границах может оказаться непоправимым для судьбы многих миллионов русского населения. И создадутся напряженные зоны на будущее.

  Обеспечьте неискаженное вольное голосование – и все подчинятся ему. Дайте истинную свободу всем в ы б р а т ь – и тогда, каков бы ни был результат, это будет уважаемое самоопределение, и мы тепло поздравим Украину с возобновлением ее государственного и культурного пути.

  Соседями нам быть – всегда. Будем же соседями добрыми.

  Прим.: На территории бывшей Украинской ССР был назначен на 1 декабря 1991 года референдум о ее суверенитете. Текст напечатан в „Труде“, 8.10.1991

  Из интервью с В.Т. Третьяковым для еженедельника „Московские новости“ (напечатано в номере от 28 апр./4 мая 2006)

  В.Т.: Лично я считаю, что если три главных субъекта евроатлантической (христианской) цивилизации, а именно Североамериканский Союз, (Западно) Европейский Союз и Восточноевропейский (Российский) Союз (или США, СШЕ и Соединённые Штаты России) не заключат стратегический союз между собой (с надгосударственными органами), то наша цивилизация рано или поздно исчезнет. В чём вы видите спасение евроатлантической цивилизации, если она в нём нуждается?

  А.С.: Увы. Всемирный политический процесс никак не движется в желаемом вами направлении. Соединённые Штаты размещают свои оккупационные войска в одной стране следом за другой. Таково фактическое положение в Боснии уже 9 лет, в Косово и в Афганистане – по 5 лет, в Ираке пока 3, но там затянется надолго. Действия НАТО и отдельные действия США различаются малосущественно. Отчётливо же видя, что нынешняя Россия не представляет им никакой угрозы, НАТО методически и настойчиво развивает свой военный аппарат – на Восток Европы и в континентальный охват России с Юга. Тут и открытая материальная и идеологическая поддержка „цветных“ революций, парадоксальное внедрение Северо-Атлантических интересов – в Центральную Азию. Всё это не оставляет сомнений, что готовится полное окружение России, а затем потеря ею суверенитета. Нет, присоединение России к такому евроатлантическому альянсу, который ведёт пропаганду и насильственное внедрение в разные части планеты идеологии и форм сегодняшней западной демократии – привело бы не к расширению, а к упадку христианской цивилизации.

  В.Т.: Каково ваше отношение к тому, что происходит на Украине? В этой связи каково ваше отношение к проблеме разделённости русской нации (самой большой разделённой нации в современной Европе)? Должна ли Россия, пусть не политически, а хотя бы интеллектуально, ставить вопрос о воссоединении русских и русских земель в случае очевидного увода Украины украинской элитой в Евросоюз и особенно в НАТО?

  А.С.: Происходящее на Украине, ещё от фальшиво построенной формулировки для референдума 1991 года (я уже об этом писал и говорил), составляет мою постоянную горечь и боль. Фанатическое подавление и преследование русского языка (который в прошлых опросах был признан своим основным более чем 60% населения Украины) является просто зверской мерой, да и направленной против культурной перспективы самой Украины. – Огромные просторы, никогда не относившиеся к исторической Украине, как Новороссия, Крым и весь Юго-Восточный край, насильственно втиснуты в состав нынешнего украинского государства и в его политику жадно желаемого вступления в НАТО. За всё время Ельцина ни одна его встреча с украинскими президентами не обошлась без капитуляций и уступок с его стороны. Изживание Черноморского флота из Севастополя (никогда и при Хрущёве не уступленного УССР) является низменным злостным надругательством над всей русской историей XIX и ХХ веков.

  При всех этих условиях Россия ни в какой форме не смеет равнодушно предать многомиллионное русское население на Украине, отречься от нашего единства с ним.

   

• Нови човешки жертви след бомба в областната администрация в Луганск

  Изтребител на украинските ВВС нанесе въздушен удар по сградата на луганската областна администрация, след което на четвъртия й етаж избухна пожар. Киев отрече. От пресцентъра на самопровъзгласилата се Луганска народна република съобщиха, че при въздушния удар са използвани касетъчни бомби и че сградата е частично разрушена, предаде ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА.

  .

  

  Различни информационни източници съобщиха за между две и пет жертви и много ранени в резултат на частичното сриване на сградата и пожара. (Жертвите вероятно са повече – бел.ред.)

  Руското външно министерство обвини украинските власти в ново престъпление срещу собствения си народ.

  Киев обаче отрече самолет на украинските ВВС да е обстрелвал сградата, както твърдят сепаратистите.

  Според Владислав Селезньов, говорител на правителствените сили, които водят операциите срещу сепаратистите, последните сами причинили експлозията, като изстреляли топлинно-насочваща се ракета по украински изтребител. Ракетата обаче се врязала в сградата на областната администрация в Луганск.

  Селезньов обаче призна, че украинските ВВС са извършили въздушни удари срещу два опорни пункта на сепаратистите в Луганска област в рамките на започналата „пълномащабна офанзива с цел неутрализиране на терористичните групи в Луганск“.

  

  Когато украинският изтребител са връщал от атаката, сепаратистите се опитали да го свалят, изстрелвайки злополучната ракета.

  САЩ разполагат с доказателства, че Москва продължава да допуска бойци и оръжия да влизат в размирната източна част на Украйна, предаде Франс прес, като цитира американският министър на финансите Джейкъб Лу.

  Русия отхвърля обвиненията, че е замесена в дестабилизирането на обстановката в Украйна и многократно е призовавала Киев да преустанови „наказателната си операция“ в източната част на страната, припомня Франс прес.

  Източник:  Dir.bg

  ––––––––––––––––––––––

  Видеозаписът, качен в You Tube от човек, подписал се като Олег Владимиров, съдържа жестоки кадри.

  http://youtu.be/P_7IgxN6AbI

• Обама в Полша: $1 млрд. за нови US войски в Източна Европа

  Американският президент Барак Обама обяви в Полша, че иска да отпусне около 1 милиард долара за разполагането на нови американски сухопътни, въздушни и морски части в Източна Европа заради притеснението на страните в региона във връзка с украинската криза, предаде AFP.

  Инициативата, която има за цел да успокои опасенията на Източна Европа, трябва да бъде одобрена от американския парламент.

  Планът включва още развитието на капацитета на страните, които не са членове на НАТО, като Украйна, Грузия и Молдова. По този начин тези държави ще могат да си сътрудничат със САЩ и техните западни съюзници и ще засилят собствената си отбрана, обясниха от Белия дом.

  Българският президент Росен Плевнелиев също е на работно посещение в Р. Полша по повод отбелязването на 25-годишнината от демократичните промени в Централна и Източна Европа. Посещението е двудневно и ще се състои днес и утре. Това съобщиха от прессекратариата на държавния глава.

  В тържествената церемония във Варшава ще участват президентът на САЩ Барак Обама, държавните глави на ФРГ и на Република Австрия Йоахим Гаук и Хайнц Фишер, както и президентите на страните от Централна и Източна Европа. Очаква се на честването да присъства и избраният за президент на Украйна Петро Порошенко. Домакин на събитието ще бъде президентът на Република Полша Бронислав Коморовски.

  В рамките на форума ще бъде проведена работна среща на всички президенти, на която ще бъдат обсъдени въпросите, свързани с кризата в Украйна, енергийната и европейската сигурност.

  На 3 юни във Варшава българският държавен глава ще присъства на връчването на първата награда „Солидарност“, която е присъдена на лидера на кримските татари Мустафа Джемилев.

  Утре Плевнелиев ще участва в тържествената церемония, с която ще бъде отбелязана 25-та годишнината от политическите промени в Полша и в държавите от Централна и Източна Европа.

  Източник: в. „Сега“

• <<
• 1
...
• 114
• 115
• 116
• 117
• 118
• 119
• 120
• 121
• 122
• 123
• 124
...
• 416
• >>