Авторски

• Венцислав Караджов: Трябват промени в Изборния кодекс

  Председателят на Комисията за защита на личните данни пред в. „Труд“

  .

  

  – Г-н Караджов, в деня на назначаването ви избухна скандал с фалшифициране на подписи в списъците за регистрация на партиите за изборите. Как виновните за неправомерното използване на личните данни ще бъдат наказани?

  – Комисията прие на 17 април решение, с което започва проверка на администраторите на лични данни (партиите), регистрирани за изборите за Европейски парламент. Проверката ще установи степента, в която партиите познават и спазват нормите на Закона за защита на личните данни. Ще има санкции за констатираните нарушения.

  – Ще предприеме ли КЗЛД действия срещу ЦИК заради лесния достъп до лични данни при проверка на подписките чрез интерфейса на сайта?

  – Комисията за защита на личните данни констатира, че ЦИК е изпълнила нормативно установените изисквания на Избирателния кодекс и е осигурила възможност всеки избирател – български гражданин, да прави справка в списъка по ЕГН, съответно по личен номер за всеки избирател – гражданин на друга държава членка на ЕС. В същото време КЗЛД счита, че разработеният и използван от ЦИК софтуер следва да осигури необходимото ниво на защита на личните данни.
  Комисията издаде задължително предписание и очакваме ЦИК да предприеме необходимите действия в изпълнение на Закона за защита на личните данни.

  – Какви законодателни промени трябва да се направят, за да не се повтарят тези случаи – няколко поредни години ще има избори?

  – Би било добре да се обсъди възможността за промяна на Изборния кодекс, която, след като установи всички действия при произвеждане на избори, при които може да възникне съмнение за разкриване на лични данни, да посочи в тези норми и задължението на изборната администрация да ги изпълни. Комисията е готова да участва с експертиза при обсъждането на подобни промени в ИК.

  – Възможно ли е фалшифицирането на подписите за регистрации на партиите да е “традиция” и да е правено десетилетия?

  – В произвежданите досега избори поставеният от вас въпрос се считаше за “изборен фолклор”. Изпълнението на новите разпоредби на ИК доведе до разкриването на факти, доказващи нарушение на правилата за обработване, съхранение и достъп до лични данни. Лично мнение е, че трябва да гледаме на този проблем от добрата му страна, а именно, че се предприеха мерки.

  – Вие сте съпруг на депутатката от БСП Деница Караджова. Това не е ли конфликт на интереси? Тя гласува ли в парламента за вашето назначаване?

  – Не считам, че моето номиниране и избиране за председател на КЗЛД представлява конфликт на интереси, както бе представено в публичното пространство. В нашето законодателство, а и в Европа, конфликтът на интереси възниква тогава, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Процедурата за избор на председател и членове на КЗЛД се осъществява поотделно от два независими един от друг органа – Министерския съвет и Народното събрание. И двата органа са колегиални и вземат решенията си с мнозинство от присъстващите на заседанието министри или депутати. Съпругата ми е подала декларация за конфликт на интереси (наличие на частен интерес) при обявяване на номинацията ми от МС и не е участвала в гласуването на състава на новата комисия. Декларацията беше публикувана в сайта на НС още на следващия ден след моята номинация от МС.

   

• Местан обеща офиси, ще праща и кметове при емигрантите

  Биляна Веселинова, Standartnews.com

  .

  Лидерът на ДПС Лютви Местан направи специално обръщение към българските емигранти в Западна Европа. И им обеща всеки един от евродепутатите на Движението да разкрие по три офиса в страни от ЕС.

  „Целта е във всяка една от десетте основни държави да има по един постоянно действащ офис на евродепутат от ДПС, в който назначен на щат сътрудник да ви оказва ежедневна административна и всякаква друга подкрепа“, казва Местан на сънародниците ни зад граница. „За разлика от другите партии обаче ние сме достатъчно отговорни да признаем, че като опозиция не бяхме в състояние да ви помогнем в достатъчна степен“, пише още лидерът на ДПС. И още: „Ние се ангажираме да поемем еднократните учредителни разходи за разкриване на погребални фондове отново във всяка от основните десет държави“.

  Минимум веднъж на три месеца всеки един от евродепутатите на ДПС ще има приемни дни в разкритите офиси, заявява Местан. И уточнява, че за всеки офис в ЕС ще отговаря по един народен представител и кмет на община в ДПС. „Стратегическата цел на ДПС е създаване на работни места и развитие на всички региони на България, за да не се налага и бъдещите поколения да тръгнат по пътя на гурбета“, заключва Местан.

   

• КОЙ убива децата ни?

  Вилдан Байрямова*, БГНЕС

   

  В неделя вечерта пъпчасала пуберка събира комшийските деца у дома и настава безумна врява, а долу съседите тъкмо са погребали близък и отливат по капка в негова памет за Бог да прости.

  Многократните кротки забележки от майката на домакинстващата тийнейджърка не дават резултат, момичето със замах отваря вратата на хола и започва да крещи неистово, докато мама е в скайпа и се договаря за работа през лятото. И, в крайна сметка, истерийката бива удостоена с едно шамарче по дупето – за назидание, ей така с едничката възпитателна цел, дето се вика, поне скръбта на съседите да бъде уважена с полагаемата й се тишина. Съвременното българско дете обаче е свръхинформирано и знае къде да се оплаче – маса информационни кампании са го ориентирали в джунглата от несправедливости и 112 е любимото му число. Така и нашата пуберка упражнява правото си на оплакване – звъни на спасителния номер 112 и докладва, че е малтретирана от собствената си майка. Така покрай възпитателното шамарче пред заключения вход на блока се изсипват полицаи, експертка от звеното на Агенцията за закрила на детето и дама от Детската педагогическа стая. Цялата детска компания е вече навън и, меко казано, е втрещена от респектиращата група, пристигнала на минутата след тревожния детски сигнал за домашно насилие. Похвално! И кошмарът за самотната майка започва – тя е слязла да вземе бунтарката си и да я разходи, за да се наместят хормоните и да поговорят за дължимото уважение, но се натъква на едни адски сериозни и готови строго да я съдят хора, кои в униформи, кои почти в домашни дрехи – неделя е все пак. Вцепенена от неочаквания развой, тя кани служителите в дома си и им обяснява причините за наказателната си акция /за шамарчето, де, дето всеки от нас го е отнасял/. Междувременно на момиченцето му проблясва, че работата отива на лошо и се разридава, и се вкопчва в същата лоша мама, срещу чиято агресия е подало сигнал. В присъствието на детето /поне по твърденията на същата лоша мама/ жената от ДПС /Детската педагогическа стая/ коментира, че ей сега същото дете ще бъде отведено да преспи в полицията, т.е. ще му бъде оказана полицейска закрила и после ще му намерят приемно семейство. Следват още по-неистови писъци – пищи детенцето с телефона, това същото свръхинформираното, за правата си. Опищява блока и си иска при мама, в своята си детска стая, до своя си лаптоп, смартфон, маратонки, бюстиенца, герданчета и пр. глезотии.

  Майката изпищя в слушалката ми само час, след като съдът в Кърджали потвърди постоянната мярка за неотклонение на двойния убиец от Джебел. Който също е в тежък, но обременен от наркотиците пубертет. На когото нашите въпроси му бяха твърде досадни и ни отвръщаше с празни очи. Несъстоялият се абитуриент не се беше сетил да врътне на 112 и да доложи, че майка му го малтретира. Напротив, той я е изнудвал, че ако тя му се кара за серията от закононарушения, 6 от които с висящи дела, щял бил да се самоубие. И самотната майка – същата като горепосочената, от класическия вид /с баща известен на нея, но не и на детето/, му прощавала и мълчала. Тя и днес мълчи и си ходи на работа в Бюрото по труда, но продължава да обвинява наред всички други, не и себе си за килъра, когото е отгледала с грижовното си безхаберие. Синчето е отдавна известен беладжия не само в Джебел, но и в съседните райони, както и на полицията. И – ужас! Мълвата в малкото родопско градче го свърза с други два смъртни случая – с удавен негов връстник, когото той бил бутнал във водоема, и с все още издирвана 83-годишна баба… Няма данни с него да са работили спецовете от Детската педагогическа стая. Нито пък Закрилата на детето да е упражнила съответната закрила, да е настояла за неизбежния в случая по-строг родителски контрол. Полицията е упражнявала ограничените си правомощия спрямо още непълнолетния Мерт, въпреки, че наркопристъпите му са ставали все по-опасни както за околните, така и за него самия. В гимназията по тютюна той се е появявал инцидентно, но и там са му осигурили толерантност без граници. А в нощта след касапницата Мерт се е прибрал у дома, хвърлил кървавите анцузи в коша за пране и легнал да спи – вероятно доволен от трофеите /300 кинта и 3 джиесема/, но забравил за зверството. След това заедно с майка си отишли да се разпише в Пробацията и после с откраднатите от съсечената с брадва Джейлян 300 лева напазарували мобилен телефон и маратонки. Любящата и всепрощаваща майка не се появи в съда да подкрепи поне с присъствие едничкото си чедо. А то с буца в гърлото промълви, че я е очаквал, гласът му омекна само при тези думи. Защо уби и детенцето, упорствахме ние. Не зная, не помня, няма да ви отговарям, казваше той с режещ глас вчера…

  Две деца на еднакво самотни майки. Едното още хлипа насън от страх, че ще преспи в полицията и ще го пратят в приемно семейство, и се е вкопчило в майчицата си, на която, без да иска, е докарало огън на главата. Другото не плаче, но драматично се самосъжалява, защото вижда живота си в раиран костюм, вместо в елегантен абитуриентски. И гледа с празните очи на вълка.

  Защо ви разказвам това ли? Защото страшно боли, а маса родители вият от мъка за умъртвеното детство на децата си и искат възмездие за октопода на наркотиците. Не всички, обаче, не всички искат да повярват в ужасяващата истина, че децата им сами са избрали упойващата пътечка на бягството за малко. „Винаги при такива случаи се търси причината. Даже да е било под влияние на дрогата, по-важно е да се открие кой докара дрогата и убива децата ни“. Това ми писа снощи приятелка-гурбетчийка в далечна Ирландия.

  Мерт – това е името и на 4-годишното момченце, намерило смъртта си в пороя в село Винево преди седмица. Вчера водолази го извадиха и мъртвият ангел беше погребан веднага. Този Мерт от вчера не е онзи Мерт от вчера с белезниците. И двамата са удавници. Разликата е 14 години, 1 смъртоносна природна стихия и 2 различно кратки, и още по-различно осмислени детства. Неговата майка не е майката на Мерт с белезниците от съдебната зала. Едната беше пометена от водния ад на стария селски мост, другата – от ада на нарко-делириума. Или на системата, както сме свикнали да оправдаваме всичко. Или и двете от същия ад. Самотната майка на истерясалата пуберка №112 не е самотната майка на Мерт с белезниците и с празния, вълчия поглед. Тя не е тя, ти не си той, ние не сме те…тогава кой? Нали ние сме в Системата и Системата е в нас?

  –––––––––––––––––––––––

  * Вилдан Байрямова е кореспондент на БГНЕС в Кърджали.

• До Чикаго и назад – с танцова стъпка…

  Elissaveta, ireport.cnn.com

  .

  

  Фолклорът на България живее дори и през океана!

  Една паралелна България видяхме по време на 4-тото поредно издание на фестивал ВЕРЕЯ в Чикаго – 25-27 април, 2014 г. … Една пъстра палитра от ритъм, цвят и веселие в шестчасовата програма, предоставена от танцови компании от Канада и САЩ.

  Българите зад граница не забравят корените си.
  Казват: „Щом сме двама, страшно няма…“

  Ансамбъл „Горана“ участва за първи път, с намален състав (2Х2), но танцува с двойно повече енергия и ентусиазъм! Неслучайно Чавдар Добранов беше наречен ”Танцьорът с най-бързите крака“…

  Ансамбъл „Горана“ заедно с „Горана Младши“ бяха едни от 25-те танцови формации, които са истински културните посланици на България в Северна Америка през последните години! И двата ансамбъла са сформирани от Елисавета Йорданова, която поставя началото на програма за обучение по български фолклорни танци и традиции в Ню Йорк и към българското училище „Христо Ботев“, Ню Йорк. Репертоарът на ансамблите разкрива красотата и силата на българите чрез жизнерадостните и ритмични хора.

  Фолклорът на България живее днес.

  Подчинени на истината: ”Koгато искаш нещо да продължи да съществува – обучи последователи!”, днес Елисавета заедно с Галина Сахарова преподават в училище „Христо Ботев“ на 70 деца. Те също така танцуват заедно и в Ансамбъл „Горана“, и са пример за млади и стари за това как се продължават традициите и как се пази родното. Елисавета и Галина направиха възможно, за първи път в историята на българската емиграция в Ню Йорк, да се развее националният ни трибагреник на Broadway по време на Международния танцов парад през 2011 г.

  Фолклорните танцови ансамбли „Горана“ и “Горана Младши“ се представиха с достойнство и гордост на фестивал ВЕРЕЯ ‘2014 в Чикаго – едно събитие с огромно значение за българската общност в САЩ! Шестнадесетте юноши от фолклорен танцов ансамбъл „Горана Джуниър“ към училище „Христо Ботев“, Ню Йорк, покориха сърцата на публиката, достойно представиха своето училище и обраха овациите на публиката с динамичното си изпълнение на Граовско и Петрунино хора. Ансамбълът беше най-многобройната юношеска група.

  Ансамбъл „Горана“ вече е в трескава подготовка за следващата си изява: ”Розовата долина” – танцово-певческа вечер, посветена на красотата на Българската роза. Спектакълът ще се състои на 7 юни 2014 г. от 20.00 в Goldman-Sonnenfeldt Family Auditorium, Jewish Community Center In Manhattan, 334 Amsterdam Avenue, New York, NY 10023, USA.

  Билети на: www.ticketbud.com/the-rose-valley-performance-of-music-songs-and-dance

• Божидар Данев: „Някой трябва да озапти българския работник“

  Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?
  

  .

  Сhergar,  Neverojatno.wordpress.com

  

  В интервю за Дарик радио изпълнителният председател на Българска Стопанска Камара Божидар Данев успя да отговори на вълната от негодувание срещу новите предложения за изменение на трудовите взаимоотношения, предложени от БСК, като се аргументира изключително логично и не остави и капчица съмнение в правотата на защитаваните от камарата позиции. Публикуваме интервюто без съкращения, поради изключителната му важност относно информираността на българските работници за очакващото ги бъдеще:

  “ – Г-н Данев, предложенията, които излязоха от Българска Стопанска Камара за промяна във взаимоотношенията работодател – работник, предизвикаха остри реакции на решително отхвърляне. Смятате ли, че има шанс да ги прекарате през Парламента?

  – Длъжни сме да ги прекараме и те да станат реалност, в противен случай мога да ви гарантирам, че България ще фалира. Ако работещите българи не осъзнаят своята отговорност пред България и не спрат със своята тъга по социализма, опасявам се, че скоро никакви мерки няма да спасят българския бизнес. Ние от БСК сме взели на плещите си огромна отговорност, защото в крайна сметка някой трябва да озапти българския работник. Той се е превърнал в бясно бездомно куче, на което, ако не хвърлиш кокал, има опасност да бъдеш ухапан и това да доведе до фатални последици за теб. Двадесет години никой не смее да му каже истината, а именно, че или ще се съгласи да работи при нашите условия, или ще умре. Всяка друга политика е самоубийствена за бизнеса и пагубна за България.

  – Постоянно споменавате България, не е ли малко странно това при положение, че съвременният бизнес е мобилен и работи на световно, а не на национално ниво. От думите ви оставам с впечатлението, че българският бизнес се е капсулирал в България, това неконкурентоспособност ли е?

  – Радвам се, че ме попитахте. Не, това не е неконкурентоспособност, това е самоотвержен патриотизъм, родолюбие, национализъм, ако щете. За разлика от алчния български работник, който вече 25 години изсмуква жизнените сокове на българската икономика, за да задоволи своето шкембе, без да се интересува и капчица от България, бизнесът полага всички усилия да съхрани родното производство. Ами погледнете, то е очевадно, кой емигрира? Българският бизнес или българският работник? Кой е предателят – работодателят или работникът? За колко български бизнесмени сте чули, да емигрират в Европа и да изоставят родината си? – Нито един! А не е да нямаме покани. Аз обикалям света и мога да ви кажа, че българският работодател е желан инвеститор по цял свят. Че ние, ако решим, можем да отидем и да инвестираме нашите пари във Виетнам, Камбоджа, Бангладеш, Китай и т.н., както между впрочем правят много наши конкурентни чуждестранни фирми, и там работниците ще са доволни да работят на половината от заплатите, които получават нашите български търтеи, смеещи да се наричат работници.

  Въпреки всичко това ние търпим, стискаме зъби и не бягаме през терминал 2, ние милеем за България и аз мога да ви се закълна от името на всички български бизнесмени, че няма да мръднем от България, докато има поне един жив работник. Тази масова емиграция на неблагодарни български работници към Западна Европа е явление, което ни поставя пред сериозно изпитание, започват да липсват редица специалисти. Специалисти, за изграждането на които българската държава е инвестирала пари от нашите данъци. Ние плащаме обучението на всички български студенти и тяхното безотговорно и неблагодарно отношение, тяхната наглост след всички тези грижи, сами да определят нива на заплащане, при които са съгласни да работят, е връх на безсрамието.

  На българският работник трябва да му се обясни – и може би тук е и нашата вина, че не сме го направили, – че държавата се крепи на икономиката, т.е. на бизнеса, на нас, работодателите. Без нас България не би я имало, в този смисъл всеки, който заявява, че го е грижа за България, е длъжен да работи за нас, при условията които ние поставяме, безропотно. Ние най-добре знаем какво е нужно, какво е правилно, какво е икономически изгодно. Ако трябва да направя едно по-разбираемо сравнение, за да ме разберат всички, то е следното: бизнесът е тялото на държавата, работникът е храната, от което това тяло има нужда, за да расте и да се развива.

  Всеки сам избира дали да е част от тялото или от храната и в това е смисълът на демокрацията. Днес всеки може да е бизнесмен, стига да има съответните способности и познания. Но ако сте избрали да бъдете наемен работник, то тогава спокойно и с жертвоготовност трябва да сте готови да служите на работодателя си и да изцеждате силите си до краен предел, а не да ги пестите, за да доживеете до пенсия или защото сте имали ангажименти и към семейството си. Днес семейството е лукс, който могат да си позволят само богатите, а стремежът да доживееш до пенсия е проявление на висш мързел.

  – Казахте, че всеки може да стане бизнесмен, вие самият как станахте такъв?

  – Да, всеки може да стане, стига да има необходимите качества. Аз самият научих всичко за бизнеса благодарение на работата ми в структурите на Държавна сигурност. Както знаете, аз съм бивш агент на ДС и то в научно-техническото разузнаване, работил съм срещу капиталистическата икономика и съм я изучил до най-малка подробност. Подслушвал съм и съм донасял относно най-дълбоката същност на капитализма. От работата ми сред врагове на социализма съм опознал капиталистическото мислене в детайли. Така че, именно благодарение на работата ми в ДС, аз получих знанията и уменията, необходими за изграждането на успешен бизнес. И не само аз, разбира се, и други мои колеги от ДС също успяха след промените да изградят успешен бизнес, и дори днес работим заедно за бъдещето на България. Трябва да ви кажа, че ако не бяхме ние, агентите от ДС, след 10 ноември 89г. България щеше да рухне за няколко месеца. Ние изнесохме на гърба си целия икономически преход от социалистическо към капиталистическо производство. Ние положихме неимоверни усилия цялата икономика на страната да попадне в наши ръце, за да не се изгуби и разпилее и най-малката частичка, като попадне в невежи и алчни за бърза печалба ръце, защото имаше и такива попълзновения.

  -Да се върнем все пак на вашите предложения за промени в трудовото законодателство. Бихте ли споделили най-важните от тях.

  – С удоволствие! Една от най-важните е, че всеки специалист ще сключва колективен трудов договор с всички български работодатели и ще работи там, където се наложи. В тази сложна ситуация на световна криза не можем да си позволим един специалист да работи само за един бизнесмен. Много такива безскрупулни специалисти злоупотребяват с монопола върху знанията си и извиват ръцете на работодателите, карайки ги да се конкурират едни други, като му предлагат по-висока заплата.

  – Но конкуренцията не е ли задължителен елемент от капиталистическото производство?

  – Извинете, но конкуренцията идва в края на производството, при продукта, неговите качества и цена, а не още в началото при наемането на работника, който ще го произведе, както се получава в България. Безотговорният стремеж към все по-високи и по-високи заплати от страна на квалифицираните кадри поставя бизнеса на колене още преди да е започнал да произвежда. Той оскъпява продукцията, правейки я непродаваема на международния пазар, и убива бизнеса на колегите, които нямат възможност да го наемат на работа. Затова трябва държавата да се намеси и да изготви регистър на квалифицираните кадри в България, и да ги задължи да работят не за отделен бизнесмен, а за икономиката като цяло, срещу едно нормално възнаграждение, осигуряващо му хляб и вода.

  Друго нещо, върху което искам да обърна особено внимание, това е абсолютно наложителното налагане на забрана за емигриране на българските работници в трудоспособна възраст. Ако някой български работник иска да емигрира, то той ще трябва да докара на свое място най-малко двама чуждестранни бежанци, които да обучи на необходимите за производството знания и умения, и едва след това ще може да напусне работното си място и съответно България, но при условие, че някой друг бизнесмен няма нужда от него.

  Особено важна мярка е ранното приобщаване на българските граждани към трудова дейност. Според нас всички деца още от предучилищна възраст трябва да се водят на задължителни бригади в предприятията, за да свикнат от малки с мисълта, че са длъжни да работят за нас. Едно дете много по-лесно можеш да го научиш на необходимите трудови навици, отколкото един зрял индивид. Децата са доволни дори на едно браво и потупване по рамото и не трябва да позволяваме с израстването това тяхно благородно качество да бъде изместено от стремеж към забогатяване за сметка на работодателя.

  Много е важно също въвеждането на непрекъснат режим на работа. Премахване на отпуските, като вредни и аморални стимули и преминаване към доживотна работа. Заплащането трябва да бъде заменено с осигуряване на подслон и храна, и то само при положение, че няма излишък на работна ръка.

  – Но при това положение, държавата от кой ще събира данъци, как ще функционира? И в крайна сметка за кого ще произвеждате, кой ще купува продукцията ви?
  
  – Елементарно е. Ако нашите предложения се приемат, няма да има нужда от данъци. Държавата ще бъдем ние работодателите, бизнеса. Ще бъдем нещо като мравуняк, едните ще се раждат работници, другите бизнесмени. Разбира се бизнесмените трябва да бъдат много по-малко, което и сега е така. А що се отнася до продукцията , то ние ще произвеждаме изцяло за международния пазар и, уверявам ви, няма да има кой да ни бие. Нали не мислите, че ние в момента печелим от вътрешния пазар, това е невъзможно. При положение, че плащаме на работниците си по-малко от стойността на изработеното от тях, няма как да разчитаме, че те ще имат пари да го купят, на такава цена, че да печелим. Този проблем за известно време беше решен чрез кредитиране на работниците от банковите институции, но вече няма какво да им се отнеме и са необходими други решения, именно тези, които предлагаме.

  – И накрая каква е вашата мечта за България?

  – Ние искаме България да се превърне в една високотехнологична държава, обект на завист от останалия капиталистически свят и работим в тази посока. Въпреки гореизброените трудности, ние, българските работодатели инвестираме всичките си печалби във внедряването на нови технологии, нов машинен парк, нови информационни системи и т.н. С нетърпение чакаме мига, когато ще се появи изкуственият интелект, който няма да се нуждае от нищо друго, освен от източник на енергия за да работи. Той няма да се разболява, няма да има нужда да бъде наблюдаван с камери дали работи и не краде, няма да му се плаща заплата и да се търпят своеволията му, няма да емигрира. Тогава цялата недоволна паплач може да върви на майната си. А ние ще си седим в офиса и ще управляваме цялото производство и пласмент с един бутон от бюрото си.

   

• Десетокласник спечели стипендия от 110 000 долара

  Калоян Първанов от Монтана ще учи в един от най-престижните колежи на САЩ
  

  .

  

  Десетокласникът от езиковата гимназия в Монтана Калоян Първанов спечели стипендия за обучение в най-престижния частен колеж на САЩ – „Филипс академи“ в щата Масачузетс, съобщи директорката на училището Пенка Ненкова. Той ще замине през септември т.г., за да завърши средното си образование.

  Ако се представи отлично, той може да остане и да продължи в намиращия се наблизо Харвардски университет. Стипендията е в размер на 110 000 долара, която ще стигне за таксите за обучение за двете години.

  Колежът е основан през 1776 г. и е бил открит от Джордж Вашингтон, първият президент на Щатите. В него са се учили 250 забележителни личности от американската история, между които и Джордж Буш – баща и син.

  Калоян Първанов е спечелил стипендията с есе на тема „Кой съм аз“ и събеседване със 7-членна комисия. Той изпъкнал над 200 кандидати от страната с нестандартните си отговори. Въпросите също били нестандартни, разказва победителят.

  „Като какво ще направиш, ако имаш пари за образованието в твоята страна, как с 3 думи те определят приятелите ти и т.н. Разбрах, че Америка цени тези, които имат идеи и влагат сили и знания, за да ги реализират. Предпочитат хората в движение, в устрем“.

  В американския колеж „Филипс академи“ всяка година се приемат по 4-ма души от целия свят. Калоян Първанов е първият ученик на елитната гимназия в Монтана, който печели стипендията за „Филипс академи“. Преди него две момичета от същата гимназия са печелели стипендия за обучение в други училища на Щатите.

  Източник:  Kmeta.bg

• Евролибералите се дистанцират от Пеевски

  Лидерът им в ЕП Ги Верхофстад убеждавал ДПС да не скандализира обществото с издигането му за евродепутат, но партията не го послушала

  .

  Галя Горанова, в. „Сега“

  Делян Пеевски

  Лидерът на групата на либералите в ЕП Ги Верхофстад е настоявал ДПС да не слага в изборната си листа за евровота Делян Пеевски, но призивът му не бил чут, твърди електронното издание „ЮрАктив“, като цитира свой източник от групата на АЛДЕ. Верхофстад, който е и кандидат за шеф на Европейската комисия, се опитал да убеди лидера на движението Лютви Местан и заместничката му в партията Филиз Хюсменова да не създават напрежение с номинацията на Пеевски. Съображенията на Верхофстад обаче не били взети предвид и Пеевски се появи на второ място в изборната листа на ДПС, което му гарантира влизане в ЕП. Листата на движението бе представена публично пред избрани медии, а областни координатори демонстрираха подкрепата на структурите за медийния магнат.

  Според проучванията на общественото мнение ДПС ще има поне трима евродепутати от общо 17 български представители в новия ЕП. Хюсменова ще води листата, а трети в нея е настоящият зам.-министър на отбраната Неджми Али.

  Според източници на „ЮрАктив“ Верхофстад е заявил, че ако бъде избран за член на Европарламента, Пеевски не трябва да се надява на никакви постове като председател на комисия или делегация в парламента, и отношението към него ще бъде като към „депутат от задните редици“. „Ако това, което иска, е парламентарен имунитет, то той ще го получи, но няма да има други по-високи постове“, твърди източник от АЛДЕ, цитиран от сайта.

  Брюкселското издание припомня за протестите, които избухнаха миналото лято заради назначаването на Пеевски за шеф на Държавна агенция „Национална сигурност“, продължили близо половин година. В България депутатът се приема като „символ на сенчеста власт“, която руши репутацията на страната, коментира медията. И добавя, че въпреки изрядното му по документи имуществено състояние Пеевски контролира огромни икономически интереси и силна медийна група, която води „мръсна война“ срещу политическите си опоненти.

  Групата на либералите в ЕП вече се е сблъсквала с подобен казус в близкото минало. Става дума за евродепутата от Литва, бизнесмен, милионер и бивш министър на икономиката Виктор Успаских, забъркан в редица скандали в родината си. „Евродепутати като Успаских и Пеевски за съжаление не ни позволяват да критикуваме други политически групи за техните депутати, които не се ползват с особено добра репутация“, допълва източникът на „ЮрАктив“.

  ПРЕДИСТОРИЯ

  Делян Пеевски бе издигнат за евродепутат от 26 местни организации на ДПС, което послужи като оправдание на ръководството да го сложи на избираемото второ място в листата за ЕП. „Можем ли да принесем в жертва човешкото право да бъдеш номиниран? Ако ли да, то ние бихме нарушили базисния принцип на демокрацията въобще“, защити решението си лидерът на партията Лютви Местан. По думите му ДПС номинирало „човека Пеевски, а не сатанизирания му образ“, което били две съвсем различни неща и бъдещите евродепутати щели да се убедят лично в това.

   

• Най-малко 17 загинали след торнадо в Арканзас и Оклахома

  

  Бури торнадо причиниха смъртта най-малко на 17 души в централната и южната част на Съединените щати, информира Би Би Си. Шестнайсет души са загинали в щата Арканзас.

  Според очевидец фуния с диаметър 800 м е прекосила междущатската магистрала номер 40 към 19,30 ч. местно време.

  АП допълва, че голямо торнадо, образувало се снощи край Литъл Рок, се е придвижвало ниско до земята с около 50 км/ч в североизточна посока, като е нанесло материални щети в няколко предградия на града.

  Друго торнадо е отнело живота на още един човек в щата Оклахома.

  Бури връхлетяха още щатите Небраска, Канзас, Айова и Мисури. 

  Американският президент Барак Обама изрази своите най-дълбоки съболезнования на засегнатите от смъртоносните бури.

  Нека всеки пострадал да знае, че федералното правителство е там, за да помогне, каза Обама.Той допълни, че Федералната агенция за управление при извънредни обстоятелства (FEMA) ще работи с местните власти.

  Източник:  Vesti.bg

• Неизвестна хроника за последните дни на България

  Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?

  

  Неизвестна хроника за последните дни на България беше открита при разкопки в подлеза на ЦУМ. Хрониката е изключително добре запазена и ясно четлива, ето текста:

  “В лето господне 2005, се възцари в България, тройна коалиция. Едните бяха комунисти, другите – монархисти а третите – терористи. Те сключиха сделка и си разпределихa богатствата, като крадяха в неусвест всичко, до което се докопаха, и казаха на мафията: или ще работите за нас, или ще ви избием.

  И тези, които ги послушаха, останаха живи, а другите ги разстреляха показно, и никой не смееше да им се противопостави.

  И много злини сториха, и много хора пропищяха от техните неправди и искаха да ги свалят, но те се държаха здраво, а хората бяха уморени и обезверени, а и уплашени.

  Тогава дойде Бойко и каза на хората „Аз съм,“ и те му повярваха, и в лето господне 2009 го подкрепиха, като очакваха справедливост и наказания за престъпниците. Но, уви – останаха излъгани, и въпреки че имаше 70,000 полицаи, а само триста престъпници, то никой не можеше да ги осъди, защото съдиите се бяха слели с мафията, а и законите, по които трябваше да ги съдят, бяха измислени от същите тези престъпници и те ги познаваха добре и знаеха как да се избавят, така останаха недосегаеми.

  И не само че престъпниците ходеха свободни, но и хората живееха по-зле от преди, и настанаха дни на криза. Но тегобите не бяха само тези; новият цар реши да погуби българския народ окончателно, той му забрани да протестира, и каза на старите „трябва да работите,“ и настанаха дни на ужас и мъка, защото болни, куци, сакати, слепи тръгнаха да си търсят работа, но като нямаше работа за младите и здравите, то откъде да намерят старите и болните?!

  И много хора се отказаха да живеят, много останаха без дом, защото не можеха да плащат на банките, а тези, които искаха да избягат от страната бяха спрени, и им казаха: платете си и ще ви пуснем, но като нямаха пари, те се скитаха по българската земя и я напояваха със сълзите си.

  Но Бойко сключи сделка с чуждоземци и те му платиха не само да погуби народа, но и да отрови земята, а той им каза: „Аз сега ще приема закона, но вие след пет години ще можете да дойдете и да правите каквото си искате, защото сега ако го направим, ще има много кръв„.

  И така Бойко продаде България и гледаше с усмивка на глупавите хора, които си мислеха, че са го накарали да отстъпи. И не беше само това, но той затвори болниците и хората ходеха по врачки, баячки и екстрасенси, а вярващите се молеха пред чудотворни икони, но както се молеха – така умираха, защото нямаше кой да ги погледне.

  И страната обезлюдя, който можа – избяга, който не – остана да тегли и да проклина, и изгуби се българският род и се пръсна по цялата земя, като ято подплашени пилци.

  Писах аз в лето господне 2010 Чергар-Странник. И дано Бог даде на оцелелите сила да се съберат и да възродят България.“

   

• Младежи връщат към живот родопското село Гудевица

  Млади хора се заемат със земеделие в обезлюденото село
  

  .

  Елена Лазарова, Agronovinite.com

  

  Млади хора се заселват в родопското село Гудевица и се заемат със земеделие. В обезлюденото селце вече са се пренесли почти за постоянно тридесетина младежи, сред които италианка и испанец. Отглеждат ценни билки, мурсалски чай, касис, зеленчуци, опитват и с животновъдство.

  Някога в Гудевица са живели майстори дюлгери, които част от времето са работели някъде извън селото. „Ние също прекарваме от шест до осем месеца тук, Гудевица се превърна в дом, в който постоянно се връщаме – купуваме земя, строим къщи. Част от нас вече имат адресна регистрация тук“, разказва един от новите заселници Теодор Василев. Но инфраструктурата на село още не е дотолкова добра, че младежите да се пренесат тук за постоянно с децата си. Затова освен с градинарство, те поправят и къщи, за да има в селото нормални условия за живот.

  .
  Снимка: Владимир Михнев, Nationalheritagebg.org

  Новите заселници ремонтират къщи, за да има нормални условия за живот вГудевица. Сн. perniknews.com
  удевица се намира близо до българо-гръцката граница, на два километра от село Арда. Скрито при изворите на река Арда и родопския връх Ком, селото разкрива величествена гледка от отминала епоха.

  Зеленина покрива всеки ъгъл, свежо ухание се носи във въздуха, а наблизо се дочува ромолене на вода. Старите къщи разказват за живота, кипял някога в почти забравеното днес райско кътче.

  През 1882 г. тук е построена църквата „Св.Илия“, а на една от стените и сега може да се види подарената някога от Гърция камбана. Чудесата не свършват с древния извор – източно от него, на връх Ком, е открито тракийско светилище, оцеляло и до днес, въпреки иманярските разкопки. На върха има параклис, край който навремето се е организирал събор в чест на св. Петър и св. Павел.

  Според легендите, селото е основано по време на робството, когато османците ислямизирали населението. Името Гудевица произлиза от преданието за двама братя, носещи имената Гудьо и Гоздьо. Гоздьо приел исляма и повел хората, приели неговата вяра към подножието на връх Ком, където основали махалата Гоздевица. А Гудевица носи името на другия брат, който запазил християнската си вяра и заедно с другите християни населили баира около днешното село. От основаването им до днес махалите са съхранили разположението си.

  

  

  Идеята на Теодор за център за неформално образование близо до природата и по природните закони запалва много други младежи. Така обезлюденото родопско село започва да събира все повече млади хора, за някои от които се превръща в нов дом.

  Новите заселници в Гудевица се заемат и с пермакултурно земеделие

  Новите заселници се заемат и с традиционно прилаганото в миналото пермакултурно земеделие, в което природата максимално помага на земеделеца. При него не се използват химикали, а за борба с вредителите, например, на помощ идват калинките. Всичко използвано – обелки, окосена трева, хартиени отпадъци, се компостира и се връща обратно в градинката под формата на тор. Младежите това лято ще покажат на новодошлите как могат да прилагат пермакултурно земеделие и в градовете, дори в градинките зад блока.

  Младежи засаждат градини с мурсалски чай в Гудевица

  През 2013 г. новите жители на Гудевица засадили още един декар градина с мурсалски чай, който е защитен в Червената книга. Отделно отглеждат лечебни растения като ехинацея, арника, мащерка, златен корен. Засаждат и застрашени видове като родопско лале и крем, който вирее само в този район на планината. Хванали се и с животновъдство, започнали да отглеждат каракачански коне. Сега в това начинание им помага човек от съседното село.

  В обучителния център, където се пази чинът на родената в Гудевица народна певица Валя Балканска, се организират летни екоакадемии.

  В обучителния център на Гудевица се пази чинът на певицата Валя Балканска

  „Омайна градина“, „Риалити: Родопи“ и „Строим и играем“ са част от програмите, в които децата изучават билките и полезните им свойства, както и че червеят не е вредна твар, а ценен помощник в земеделието. Основната идея е деца и родители да опознаят природата и процесите на обработване на земята, както и да се адаптират в среда без удобствата на градския живот. Нощувките са сред природата на палатка или направо под откритото, обсипано със звезди небе.

  Следващия месец желаещите да се включат в доброволчески лагери могат да помагат при поддръжката на билковата градина с мурсалски чай и на градина за зеленчуци. В средата на юли е предвиден ремонт на настанителната база и обучителния център. Всеки, който иска, може да участва в т. нар. екостроителство – измазването на сградите с кал и възстановяването на глинената къща.

  Предвиден е и ремонт на параклиса „Св. Петър и Павел“, като старото светилище ще се възстановява камък по камък от майстори зидари и доброволци.

   

• Как ще гласувате?

  • Изборът е точно между три тайни формации. И няма нищо демократично освен фасадата

  Винаги съм твърдял, че демокрацията у нас е фасадна, изборите се манипулират и фалшифицират (последното съм го и доказал и с официални документи).

  Тезата ми през годините на прехода е била, че имаме три основни политическо-икономическо-финансови кланове (групировки, структури, образувания – наречете ги както искате).

  Те произлизат от недрата на тоталитаризма и се дирижират зад кулисите от наследниците на трима политбюровци – ръководители на социализма:

  ген. секретар Тодор Живков,
  Андрей Луканов,
  Огнян Дойнов.

  (Има и три други подобни групировки, ала не с такава тежест и влияние в управлението на държавата).

  Тук само маркирам, а повечето сензационни разкрития са в книгите ми за проекта Борисов, за операция президент, за тайните на големите играчи и в последната – за политиците и мръсните им тайни.

  Затова у нас всичко е по три – ако вземем медиите, илюстрацията са три частни национални телевизии – BTV, Нова, ТВ 7; ако се втренчим в бизнеса, потвърждения на тезата за 3-те клана са три негови основни организации – БСК, Асоциация на индустриалния капитал, КРИБ; при синдикатите – КНСБ, Подкрепа, Защита; та чак до каквото се сетите … ами да вземем например трите електроразпределителни дружества. Дори основните подземни групировки бяха трибуквени и три на брой – ВИС, СИК, ТИМ…

  А ето как и сегашните избори ще потвърдят тройното кланово правило – всичко в спектъра на различните политически сили, по скалата на ляво-център-дясно, в различните им „идеологии“ е групирано именно по три. В предаването го представих в цветове, тук програмата не позволява и затова ви го давам като подредба първо като групиране по три в политическия спектър, а после – като действителни разположения на клановете в различните партии.

  Ето ги регистрираните и допуснати участници в изборите:

  ***** Комунистически
  1. БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА (Дойнов-Станишев)
  2. СЪЮЗ НА КОМУНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ (Луканов-Първанов)
  3. БКП (Живков-Борисов)

  ***** Екологични образувания
  1. ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ (Луканов-Първанов)
  2. ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ (Дойнов-Станишев)
  3. ЗЕЛЕНИТЕ (Живков-Борисов)

  ****** Десни прозападни
  1. СИНЬО ЕДИНСТВО на хубавото Наде (Луканов-Първанов)
  2. РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК на Меглена Кунева (Дойнов-Станишев)
  3. Коалиция КОД – Антония Първанова, Илиана Раева – ОБ, НДСВ, СДП (Живков-Борисов)

  ***** Помощни (разпиляване на гласове като тактика срещу противника)
  1. ГЛАС НАРОДЕН на Светльо Витков с препратка към Бриго Аспарухов (Дойнов-Станишев)
  2. ХРИСТИЯН-ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ на България на Ирина Абадажиева Репуц с препратка към шефа на съюза на командосите Юлий Абаджиев (Луканов-Първанов)
  3. БАСТА на „бившите“ гербери Емил Димитров, Миро Найденов (Живков-Борисов)

  ––––––ОСНОВНИ ПАРТИИ НА КЛАНОВЕТЕ––––––––––
  1. АБВ – АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ Първанов-Луканов
  2. КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ Станишев-Дойнов
  3. ГЕРБ Борисов-Живков
  –––––––––––––––––––––––––––––

  ******* Предназначени за влияние в чужбина (тук има и колективно кланово дело, та затова Атака и ДПС се съюзяват с най-различни)
  1. АТАКА (в Москва и сред националистите в ЕС)
  2. ДПС – Движение за права и свободи (в Турция, Близък и Среден Изток)
  3. БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА, ВМРО, ЗНС, ГЕРГЬОВДЕН (сред най-консервативните среди на Запад, искащи „дребен“ ЕС)

  ***** Независими (според тегления жребий):
  № 5. Николай Добринов Йовев
  № 19 Евгения Златева Банева
  № 16 Виктор Тенчев Папазов
  № 14 Александър Райков Алексиев
  № 7 Янаки Ганчев Ганчев
  № 26 Румяна Вълчева Угърчинска-Винсенти
  Както виждате, при независимите има изключение от „тройното правило“ – цели шест са на брой. По-нататък ще обясня как изключението го превърнаха в неизключение.

  Така че истинското гласуване е в следната структура като палитра от „ляво-дясно” (понятията са условни, става дума просто за етикети, които са лепнати от социолози, политолози, медии).
  Т.е. за когото и да гласувате в тази група, гласувате за съответния клан (групировка, структура или както ви се хареса)

  =========ГРУПАТА СТАНИШЕВ (клан Дойнов)=======
  БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА
  ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ
  РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК
  ГЛАС НАРОДЕН Светльо Витков
  КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
  АТАКА

  ==========ГРУПАТА ПЪРВАНОВ (клан Луканов)======
  СЪЮЗ НА КОМУНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
  ПАРТИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ
  СИНЬО ЕДИНСТВО
  ХРИСТИЯНДЕМОКРАТИЧЕСКА
  АБВ – АЛТЕРНАТИВА ЗА БЪЛГАРСКО ВЪЗРАЖДАНЕ
  ДПС

  ==========ГРУПАТА БОЙКО БОРИСОВ (клан Живков)=======
  БКП
  ЗЕЛЕНИТЕ
  КОД – коалиция ОБ, НДСВ, СДП
  БАСТА
  ГЕРБ Борисов-Живков
  БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА

  И да кажа обещаното за независимите.

  Независимите кандидати бяха повече от 3 на брой – цели 6 – и част от тях наистина независими (или независими спрямо родните кланове).
  Но независимост не е позволена – поне от родните кланове – и затова ЦИК ги РЕДУЦИРА СЪЩО ДО ТРИ БРОЯ:

  Първо отпадна Николай Йовев, после Алекс Алексиев и днес ЦИК бракува и лидера на движение „Орлов мост“ Янаки Ганчев.

  Факт е – „случайно“ или не също останаха ТРИМА КАНДИДАТИ под етикета „независими“ – както при скритите три могъщи кланове, както са три при лявото, центъра, дясното, чужбинските, екологичните и т.н.

  Не мога да не отбележа, че:

  * при регистрацията например Янаки Ганчев е внесъл близо два пъти повече подписи от необходимото. Той си има обществена национална структура – Народен блок – и не му е проблем да събере подписи, и то истински;
  * партиите бяха хванати с фалшиви ЕГН, ама за тях няма санкции от гледна точка на участието (т.е. има конституционна неравнопоставеност между партия и независим кандидат);
  * при част от независимите кандидати регистрацията е била при условия на продължаваща проверка от ГРАО и МВР на подписките, а при двама, които са подали документите на 16 април, в същия ден резултатите им са готови – като по поръчка;
  * спрягания като американски кандидат Алекс Алексиев е попълнил декларация за пребиването си в България (които могат да се проверят по масива данни на ГКПП) и има регистриран адрес за постоянно местожителство у нас, ама ЦИК се хвана за другия – настоящия: „Моето постоянно местожителство по лична карта е в България, в „Лозенец”, в къщата, която дядо ми е построил. Знам, че дори и чужденци, които са временно пребиваващи тук, имат право да избират и да бъдат избирани…“ (според европейските правила е така).
  Там решението на ЦИК е доказано скандално, понеже кандидатурата му напълно отговаря на условията – ето го текста от Изборния кодекс:

  „Чл. 351. (1) Право да бъдат избирани за членове на Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 21 години към изборния ден включително, не са поставени под запрещение, не изтърпяват наказание лишаване от свобода, ИМАТ ПОСТОЯНЕН АДРЕС в Република България и са живели най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава – членка на Европейския съюз„.

  А ето какво казва ЦИК:

  „РЕШЕНИЕ № 231-ЕП
  София, 23.04.2014
  От писмото се установява, че кандидатът Александър Райков Алексиев не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 във връзка с § 1, т. 3, буква „а“ от ДР на ИК, тъй като НАСТОЯЩИЯТ му адрес е извън територията на Република България или друга държава – членка на Европейския съюз„.

  Нали прочетохте, че законът не поставя изискване за настоящ адрес, ама ЦИК го е поставил – за точно определен

• 28 години от аварията в Чернобил

  Преди 28 години светът преживя най-тежката ядрена катастрофа. Наред с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година това са двете аварии от ниво 7 по Международната скала за ядрени събития. На 26 април 1986 г. в 01:23 часа чернобилският реактор №4 експлодира. При експлозията загинаха двама души, а близо 300 000 души бяха принудени да напуснат домовете си. Междувременно Северна Европа бе обсипана от радиоактивни частици.
  Катастрофата става по време на учение за аварийно спиране на системите заради авария в електросистемата и човешка грешка.

  В Чернобил борбата за удържане на замърсяването и спиране на още по-голяма катастрофа включва над 500 000 работници и се изчислява приблизително на 18 млрд. долара. Смъртоносните и осакатяващи ефекти от рак и аномалии все още продължават да се проявяват и изчисляват.

  

  Според доклад на „Грийнпийс“ от 2006 г., Чернобилската катастрофа е довела до над четвърт милион случая на рак, от които почти 100 хиляди са се оказали фатални. През 2011 г. Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, предположи, че броят на смъртните случаи вследствие на Чернобил ще варира около 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на ООН. А според Международната агенция за ракови изследвания, инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 г.

  В радиус от 30 км около Чернобил е обособена т. нар. „Зона за отчуждаване“. Дори днес радиацията там е толкова висока, че работниците, поддържащи бетонния саркофаг, работят по пет часа на ден за един месец, след което почиват 15 дни. Според украинските власти тази територия няма да бъде подходяща за живот в следващите 20 000 години.

  

  След трагедията Припят – град в Киевска област, Северна Украйна, е изоставен завинаги. Градът е построен в началото на 1970-те години, за да обслужва електроцентралата. Населението му достига 50 000 души.

  Целият град е евакуиран след Чернобилската авария през 1986 г. Припят е най-близкият град (на 3 км) до АЕЦ „Чернобил”. Намира се близо до границата с Беларус, недалеч и от границата с Русия, на 15 км от Чернобил и на 95 км от столицата Киев.

  На 27 април 1986 г. по високоговорителите на град Припят звучи съобщение, известяващо хората за аварията и че ще бъде извършена временна евакуация на жителите.

  Днес градът е своеобразен музей на последните години на Съветската епоха. С напълно изоставени жилищни блокове (от които 4 блока никога не са използвани), плувни басейни и болници, в които всичко е непокътнато, от вестници до детски играчки и дрехи. Припят и околните райони няма да бъдат пригодни за обитаване от хора през следващите няколко века.

  Градът е достъпен и относително безопасен по пътищата, макар и при придвижване с дозиметър. Вратите на всички сгради са отворени, за да се намали риска за посетителите, но много от тях са акумулирали твърде много радиоактивни материали, за да могат да се посещават безопасно.

  За построяването на новата защитна обвивка за чернобилския реактор ще бъдат похарчени $1,2 млрд. Тя би трябвало да е готова през 2015 г. и ще е най-голямата подвижна структура, изграждана някога.

  Източник:  в. „Сега“

• Български млечен пастет убива рака

  На снимката – екипът на „Столетник” – отляво на дясно проф. д-р Николай Яръмов, хирург-онколог; Милкана Йорданова, управител на „Родопа милк“; проф. Христо Чомаков; инж. технолог Венета Петева и акад. Атанас Атанасов

  37 години е работил микробиологът проф. Христо Чомаков върху уникалната храна

  Уникален продукт срещу рака, сърдечносъдовите заболявания, инфекциите създаде екип от български учени. Казва се „Столетник”, прави го мандра „Родопа милк“, с управител Милкана Йорданова, и вече е на пазара.

  Ефектът на храната е невероятен, той мощно убива раковите клетки, като от 100 загиват 81 при ежедневна консумация от него 150-200 гр на ден. Това разказа пред „Агрозона“ 83-годишният проф. Христо Чомаков, който от 37 години работи върху продукта и здравословния ефект на съставките поотделно и в съчетание.

  Най-добре е пастетът да се яде на закуска и на вечеря, може и с препечена филийка, комбиниран със салата или боб или просто така. Той освен, че е здравословен, е и много вкусен и пикантен. Силата му най-добре се изразява при 15- дневен курс на лечение, след което, за да се видят резултатите, може да се отиде на доплер, препоръчва проф. Чомаков.

  Има изключителен оздравяващ ефект върху рани, аз самият съм пробвал тези качества, след като преди две години си направих операция – увери професорът.

  Съставките на чудната храна са повече от познати – българско кисело мляко, извара, българско саламурено сирене, нерафинирано слънчогледово олио, лук, червен пипер. Храни, с които нашите предци са се хранили векове наред. Задължително условие е млякото да е българско, в никакъв случай вносна суровина. Най-добре е да се ползва на родопските крави, неслучайно е избрана и мандра „Родопа милк“, тъй като тя работи изключително с кафявата родопска крава – обясни Чомаков. Една от основните причини за специфичните качества на нейното мляко е чистотата на района – 1200 м. надморска височина. Също така заради особената киселина, която се образува в млякото й още в началото на пашата и която има силен антиоксидантен ефект. Важно е и бактериите, с които се подквасва млякото, да са живи, защото когато са мъртви, киселото мляко няма никакъв лечебна стойност.

  Особен ефект има продуктът върху рак на дебелото черво, но по принцип влияе благотворно на чревния тракт, укрепва цялостно имунната система, понижава кръвното налягане и т. н. Тепърва започват много сериозни изследвания върху „Столетник”. Тези дни в хирургичното отделение на Александровска болница в столицата ще започват да дават от хранителната добавка на пациенти с различен стадий на рак, разказа шефът на отделението, който е и част от екипа на „Столетник”, проф. д-р Николай Яръмов. Проучвания ще се правят и в Геномния център, съобщи управителят акад. Атанас Атанасов.

  .

  Светлана Трифоновска,

  Аgrozona.bg

• Синът на Велко Йотов голмайстор в САЩ

  “Още като малък казах на татко, че целта ми е да го задмина във футбола”, казва звездата на ученическия тим на Дюлут Николай. Задачата изглежда доста амбициозна. Все пак става въпрос за Велко Йотов, бившия нападател на Левски и националния отбор, един от четвъртите в света от първенството в САЩ преди 20 години.

  Николай е роден в Барселона по време на престоя на Велко в местния Еспаньол. Навсякъде обаче подчертава, че е българин. През миналия сезон той стана голмайстор на отбора си с 18 точни попадения, а в началото на този стартира с четири в един мач. За сефте от 2007 година тимът се класира за плейофите. А си е поставил за цел да вкара 32 гола, за да подобри рекорда му. Ники вече има и стипендия да продължи кариерата си в колежа “Маунт Олив”, което ще стане в края на този сезон. За това помага и почти отличния му успех.
  В същия тим е играла и сестра му Стефани, която в момента също е в колеж и дори дебютира в националния ни отбор за девойки. Най-малкият – Аксел, също се ориентирал към футбола.

  “Татко е най-големият ми критик. Когато идва на мач, не ми спестява нищо. И трудно е доволен”, твърди Николай в едно от изданията в щата Джорджия, където се намира училището му. Велко приключи кариерата си в местния тим “Атланта Силвърбекс” и в момента тренира деца. Всъщност спортната кариера на Николай стартира с американски футбол. Той е т.нар. кикър, като е отбелязвал гол от впечатляващите 42 ярда. “Той само работи. Въпреки че е добър. Такива като него обикновено не го правят. Когато останалите го виждат как се поти на тренировки, искат да станат като него”, категоричен е треньорът му Адел Мохсен. Точно той стои зад привличането му в тима. Мохсен бил страстен запалянко на “Силвърбекс” и когато работел в колежа “Ендрюс”, се опитал да привлече Стефани, но тя предпочела друг.

  Любимият отбор на Николай е Манчестър Сити, но рядко го гледа по телевизията. В свободното си време Ники също така води тренировки на малки деца. Започва да се занимава с футбол едва 9-годишен. Говори перфектно испански, английски и български. Като едно от най-големите си постижения е вписал улова на черноопашата акула през миналото лято. Риболовът му помагал много да разпуска. “Той е безспорният лидер на нашия отбор.”, казва още треньорът му Мохсен.

  „24 часа“

• Ивайло Диманов гостува на българите в Ню Йорк

  ПОКАНА
  за почитателите на хубавата съвременна българска музика и лирика в Ню Йорк
  Заповядайте на 4 май 2014 г. (неделя), от 8:00PM в ресторант „Тракия“,
  където гостува ИВАЙЛО ДИМАНОВ

  Ивайло Диманов (Ivaylo Dimanov) е известен писател, журналист и бард изнесъл над две хиляди концерта със свои авторски песни в България, Гърция, Италия, Русия, Сърбия, Румъния и др. Пял е с Ал Бано и Ромина Пауър, с Булат Окуджава. Наричат го българският Боб Дилън. Носител на множество национални и международни литературни отличия. Журналист на годината за 2008 година. Издал осем книги с поезия, разкази и театрална критика. Той ще представи новоизлезлия си диск с песни „Cheers Loneliness“.

  Address: Trakia Restaurant, 38-14 30th Ave. Astoria NY 11103, Phone: (347) 813-4709

  Контакт с организаторите:
  Phone: (847) 821-8731
  Cell.: (847) 293-7325

   

  Видео от гостуване в БНТ:

  
  .

  Плакатът:
  
  .

• Best High Schools in Illinois

  U.S. News & World Report named Stevenson as the fifth-best high school in Illinois and 150^th overall in the country in its annual rankings released April 22. SHS is the highest-rated open-enrollment high school in Illinois, behind four Chicago selective-enrollment magnet schools  in the Chicago Public Schools system

  “It never gets old,” Stevenson spokesman Jim Conrey said of the high school’s most recent accolade.

  “It’s always a great honor, when we’re recognized by a publication of U.S. News’s stature,” Conrey said. “We think it validates what we’re doing here at Stevenson, and we hope the community feels the same way.”

  This placement comes only weeks after the Washington Post named Stevenson as its third-best high school in the state. While the Post judges only by participation in the International Baccalaureate advance-placement program, U.S. News looks at that as one of several criteria.

  Top 10 Illinois High Schools

  1. Northside College Prep – Chicago
  2. Walter Payton Prep – Chicago
  3. Jones College Prep – Chicago
  4. Whitney Young Magnet – Chicago
  5. Stevenson- Lincolnshire
  6. Deerfield
  7. Hinsdale Central
  8. Lane Tech
  9. Hersey – Arlington Heights
  10. Highland Park

  Illinois has many schools ranked in 2014 among the U.S. News Best High Schools, including 19 gold medal schools, 53 silver medal schools and 59 bronze medal schools.

  The magazine reviewed 31,242 U.S. public high schools; 131 Illinois schools made  the rankings.

  In a statement that accompanied the lists, U.S. News public relations coordinator Sophia Sherry wrote that their methodology seeks to grade “how well high schools serve all of their students, not just those who are planning to go to college.”

  The magazine found Northside College Preparatory High School to be the state’s finest, and listed it as no. 36 in the nation.

  As for some of Stevenson’s neighbors, Deerfield High School was ranked sixth in Illinois (217th nationally), and Highland Park High School placed 10th in the state (293rd nationally). New Trier High School did not make the Prairie State’s top 10, according to U.S. News.

  “It’s not as if there’s a huge separation between the schools,” Conrey said. “If anybody’s moving to this area, they couldn’t go wrong with any of those schools, or with us. It’s really not about, ‘Where do we stack up against School A or School B,’ it’s really about what we’re doing for our students, and our taxpayers.”

  Read How U.S. News Calculated the 2014 Best High Schools Rankings

  See complete Illinois High School Rankings 

  http://lincolnshire.suntimes.com/

• Delian Asparouhov: A Cure For Better Care

  When you love what you do for work, it doesn’t feel much like work. When you focus your attention on something that elicits the best of your abilities and puts you at the center of an inspiring, innovative community… that sounds more like fun. When that something has the potential to help countless individuals in a meaningful way—and the idea was born out of your very own head—that’s called “living the dream.” Perhaps that’s why bright-eyed, Salt Lake City-raised, Bulgarian MIT dropout and Thiel Fellow Delian Asparouhov smiles so often.

  Asparouhov has every reason to be pleased. The startlingly bright 20-year-old leads up Nightingale, an app that helps behavioral therapists effectively track data of children with autism. “A therapist can easily monitor how long a child has a tantrum, how often he gets up from his seat, how well he listens to direction,” he says. “The software is currently in its beta stages, but we have people using it on a daily basis. Higher ups in the autism world have been really rallying behind it. I’m pretty excited.” By employing a powerful, Intel-based tablet, they can keep better track of multiple children’s behavior, and experience greater ease while inputting complicated data.

  Nightingale, which runs on Android technology that’s powered by Intel processors—is currently working with a school to develop ways in which parents can easily continue the behavioral monitoring at home, on their own tablets. Asparouhov expects that the model will apply well to other mental and developmental disorders. “We can help track trends from a variety of schools and provide information that an specialist can easily decipher,” he says. “They can walk in to a situation and confidently say, ‘This is your next step.’”

  Asparouhov first became inspired to tackle issues within the healthcare system in his junior year of high school. “My very brilliant grandmother had been diagnosed with breast cancer,” Asparouhov says. “I was pretty shocked by the way data was managed between clinicians and the patients. I was used to the way things were in the engineering and computing world—with constant information going back and forth. But in the case of my grandmother’s treatments, my family was left waiting for weeks, wondering how things were going. I knew there had to be a more efficient way to share data.”

  Asparouhov came to San Francisco last year, at the behest of billionaire PayPal mogul Peter Thiel, who chose Delian as a Thiel Fellow, funded him $100,000, and asked him to develop his idea in the thick of Silicon Valley. Although it was a controversial move within his family, Delian jumped at the chance to see his idea through. These days, he certainly seems to be in his element. “I love San Francisco and the tech community here,” he says. “I never could have imagined having this caliber of mentors and colleagues, who I now really consider friends. We get excited for one another.”

  An avid rock-climber and hang-glider—not to mention a prolific user of social media—Delian’s got a pretty rocking life for a 20-year-old. (It’s a rocking life for a person of any age, actually.) He’s using his love of technology, care for others, and willingness to think his way through challenges to stake his claim of the world. We can’t wait to see what he does next.

  www.mashable.com/2014/04/23/delian-asparouhov-nightingale/

  More info (in Bulgarian):
  

• Селянин да се наричам…

  Костадин Костов,  Lentata.com

  .

  – Ваше Височество, кои смятате за големи българи? – … – Селянинът е единият велик българин, той ни храни всички.  (Из „Разговори с принц Кирил” от Михаил Топалов-Памукчиев)

  .

  

  Да, селяните са единствените велики българи. Или поне бяха. Те са тези, които съумяват да направят от нищо нещо. За съжаление, те са и тези, които са и най-отритнати от съвременното общество. И за още по-голямо съжаление – те се топят, стават все по-малко и все по-далеч от другата България – не-селската.

  През последните десетилетия „селянин“ стана нарицателно за много други неща, не и за същинското си значение. Но да ви кажа – „селянин“ не е обидна дума, просто е направена такава от разни хора, които са се обявили за граждани. Всъщност – истинският селянин е човек, съчетал в себе си всички човешки добродетели: милосърдие, добрина, вяра, човечност, сила. Човек, който не знае какво е Фейсбук, фалш и социално лицемерие. Селянинът е човек, който се интересува единствено от времето. Защото ако то е добро, ще има какво да се яде.

  Но да ви разкажа за днешните селяни, които няма да срещнете на стената си във Фейсбук. Започвам с това, че „селянин“ означава човек, който живее на село, а не някой, който е прост, необразован, не-тренди и не-готин. Селянинът напоследък е възрастен и тъжен. Възрастен е, защото някой каза на младите в селата, че е срамно да си селянин и огромна част от тях мигрираха към градовете. Тъжен е, защото е работил цял живот, за да може към края му да получава ниска пенсия, която да се чуди как да опази от крадци.

  Защото в селото на селянина традиционно е пълно с битова престъпност и цигански набези.

  Селянинът рядко е пазен от държавата, за която се е трудил през целия си съзнателен живот. Той просто отдавна не е важен за страната си и затова често на около 500 селяни (приблизително толкова е населението на големите села в България) се полага по един полицай, който се страхува от престъпниците точно толкова, колкото и местните баби и дядовци. Затова нашите селски баби и дядовци стоят залостени в домовете си и не излизат нощно време.
  В този момент, докато четете тази статия, една баба зарежда своята пушка, за да се предпазва, когато дойде вечерта и чуе шум в двора. Друга баба се моли на Господ да й се размине онова, което е сполетяло съседката…

  И се получава селски парадокс: в едно селце живеят: жертвата, престъпникът и полицаят.

  А, къде е държавата ли? Държавата е светска, а не селска и затова си стои в града. По селата държавата ходи за кратко и то само преди избори.

  Думите на принц Кирил за съжаление вече не са верни. „Селянин“ вероятно е станала обидна дума в деня, когато някой е решил, че хората от село трябва да спрат да са важни. А те спряха да бъдат важни, понеже спряха да хранят народа. За народа важни станаха Кока Кола и Киндер. За държавата – също. У нас е по-изгодно да направиш шумна реклама на чужд продукт, отколкото да популяризираш българските производители и българското село.

  Иначе е хубаво да се сещаме, че заради огромна част от пенсионираните ни селяни тая държава все още същестува. Хубаво е да знаем, че немалка част от тях са успели да възпитат деца и внуци, които все още се мъчат да нижат тютюн, да сеят домати и да гледат прасета и кози. И е хубаво да знаем, че ако ЕС им забрани да си отглеждат добитъка, ще ги направи вегетарианци. Защото селянинът често се прехранва само от собствената си реколта.

  В заключение и резюме: някога достойните българи и днешни селяни са ограбвани, изнасилвани, поругавани и подигравани…. там – в едни запокитени села, където няма Фейсбук, защото често няма и интернет кабел. За достойните и анонимни, селски хора, няма правосъдие и държава. Няма високи пенсии и добър живот. Има едно далечно ехо от града, което им казва: „Вие сте селяни, стойте си на село, че ни е срам от вас.“

  Защото „селянин“ в социалната мрежа означава, че просто не си годна част от обществото.

   

• Канада има най-богатата средна класа

  САЩ отстъпват челната позиция, която заемаха десетилетия наред

  .
  Средната класа в Канада има по-високи доходи и живее по-добре от средните американци, за които в продължение на десетилетия се смяташе, че са стожер на икономиката на САЩ и получават най-високи доходи в сравнение с представители на този ешелон в останалите държави по света, писа в. „Ню Йорк таймс“. Изданието цитира проучване, което е правено в продължение на 35 години и проследява промените в нивото на доходите на човек от средната класа в периода от 1980 до 2010 г.

  Според данните през 2010 г. средният годишен доход в Канада се изравнява с този в САЩ, а след това и леко го изпреварва. През 2010 г. средният годишен доход в САЩ на глава от населението е 18 700 долара след облагане с данъци. Това е с 20% повече от доходите, получавани през 1980 г., но на практика е без промяна от 2000 г., след като се отчете нивото на инфлацията. Доходът на средните канадци е скочил с 20% в периода между 2000 г. и 2010 г. и възлиза на 18 700 долара. Проучвания на доходите в Канада от 2010 г. насам показват, че възнагражденията в страната вече превишават тези в САЩ.

  Три са основните фактори, на които се дължи забогатяването на средната класа в Канада, обясняват авторите на проучването. На първо място това е образованието, на което в Канада гледат много по-положително, отколкото в САЩ и в останалата част на света. Вторият фактор, поради който американците от средната класа губят първата си позиция, е, че заплатите им не се увеличават с темпа на ръст на икономиката. И третият фактор е, че в Западна и Северна Европа правителствата се намесват повече, за да преразпределят доходите към по-бедните.

  Статистиката отчита също, че средните доходи в някои европейски държави също са се увеличили в последните години. Във Великобритания доходите на средната класа са се увеличили с 20% в периода между 2000 г. и 2010 г., а в Холандия този ръст е 14 на сто.

  Американците обаче продължават да са най-богатите в света, що се отнася до т.нар. висша класа, се казва още в проучването.

  НЕДВИЖИМОСТИ

  Американската средна класа отстъпва на канадската заради състоянието на пазара на недвижими имоти в двете държави, твърди електронното издание „Атлантик“. В САЩ има огромен срив на този пазар, който заличи богатствата на милиони семейства от средната класа. Бум на жилищния пазар има в Канада и се увеличават заемите за придобиване на недвижими имоти – нещо, което се случваше в САЩ преди десетилетие.

  Източник:  в. „Сега“

• „Американската машина за преврати…“ Очакваме Вашите коментари

  

  Ситуацията в Украйна ни накара да погледнем на политическата действителност от различни страни. Интересно ни е и мнението на читателите на Еврочикаго  по кризата, която неминуемо засяга всички нас – и в България, и по-далеч. Прочетете авторския текст America’s Coup Machine: Destroying Democracy Since 1953 на Никълъс Дейвис (AlterNet*), който е преведен и публикуван на български от БГНЕС. Оставете своите коментари** под текста. Необходим ли е нов морал в политиката на силните в света? Може ли обикновените хора да търсят сметка от тези, които ги водят? Дължат ли ни прозрачност и отговори както Орешарски, така и Путин, и Обама? Или считате, че така е било и ще бъде? Има ли изход?

  .

  Американската машина за преврати:

  унищожение на демокрация от 1953 г.

   

  Усилията на САЩ за отстраняването на чуждестранни правителства правят света по-опасен и по-малко справедлив.

  Скоро след американския преврат в Хаити през 2004 година, когато бе отстранен президентът Жан-Бертран Аристид, имах възможността да чуя словото на адвоката му Айра Кързбен, произнесено в Маями. Своята рече той започна със загадка: „Защо във Вашингтон никога не е имало преврати?“. И веднага даде отговора: „Защото във Вашингтон няма посолство на САЩ„. Тази встъпителна част от речта на адвоката бе посрещната с ръкопляскания от присъстващите, мнозинството от които бяха американски хаитянци, които много добре разбраха за какво говори Кързбен.

  Бившият шеф на сигурността на Украйна Александър Якименко (по-точно на Службата за сигурност на Украйна – бел. ред.) бе разкрил, че организаторите на заговора, свалили от власт избраното правителство на страната, „буквално живееха в американското посолство. Те бяха там всеки ден“. От материалите на руските подслушвания, станали обществено достояние, ние знаем също, че тези хора са поддържали тесен контакт с посланика Джефри Пайът и отговарящите за преврата високопоставени американски ръководители, сред които Виктория Нюланд, бивша помощничка на вицепрезидента Дик Чейни, която сега заема поста заместник-държавен секретар по европейските и азиатските въпроси.

  Ако вземем преврата в Украйна в рамките на историческия контекст, ще открием, че след 1953 година САЩ са организирали най-малко 80 пъти успешни или неуспешни преврати в различни държави. Всичко е започнало, когато президентът Дуайт Айзенхауер установил по примера с Иран, че ЦРУ може да сваля избрани правителства, които отказват да жертват бъдещето на народа си заради икономическите и геополитически интереси на Запада. Повечето американски преврати са довеждали до жестоки репресии, отвличания на хора, екзекуции без съд и следствие, изтезания, корупция, страшна бедност и неравенство. Плутократският и ултраконсервативният характер на силите, дошли на власт в Украйна с помощна на САЩ, едва ли ще бъдат изключение.

  Ноъм Чомски намира „за най-добра книга по темата“ класическата разработка на Уилям Блум „Убийството на надеждата: интервенциите на американските военни и ЦРУ след Втората световна война“ (Killing Hope: U.S. Military and CIA Interventions Since World War II). „Убийството на надеждата“ е историческият контекст на събитията в Украйна, които гледате по телевизията. Днес това заглавие е изключително подходящо, когато виждаме как надеждите на хората от всички региони на Украйна са жертвани заради същите онези цели, заради които пострадаха народите на Иран (1953 г.), Гватемала (1954), Тайланд (1957), Лаос (1958-1960), Конго (1960), Турция (1960, 1971, 1980), Еквадор (1961 и 1963), Южен Виетнам (1963), Бразилия (1964), Доминиканската република (1963), Аржентина (1963), Хондурас (1963 и 2009), Ирак (1963 и 2003), Боливия (1964, 1971 и 1980), Индонезия (1965), Гана (1966), Гърция (1967), Панама (1968 и 1989), Камбоджа (1970), Чили (1973), Бангладеш (1975), Пакистан (1977), Гренада (1983), Мавритания (1984), Гвинея (1984), Буркина-Фасо (1987), Парагвай (1989), Хаити (1991 и 2004), Русия (1993), Уганда (1996) и Либия (2011). Този списък не включва примерно същото количество неуспели преврати, а също преврати в Африка и на други места, където намесата на САЩ не е доказана, макар да има подозрения.

  Тревожната реалност на света, в който живеем, е, че американските усилия за унищожаването на демокрацията, дори когато претендират, че я бранят, правят света по-опасен, по-малко справедлив и убиват надеждата. Когато писателят Харълд Пинтър получи през 2005 година Нобеловата награда за литература (в разгара на американска война в Ирак), по-голяма част от речта си на церемонията по връчването на наградата той посвети на тази раздвоеност. За САЩ той каза следното: „Америка патологично манипулира с властта по света, като се маскира под маската на всеобщото благо. Това е блестяща, умна и много успешна хипноза… Това са жестоки, надменни и безмилостни действия, но това са също така и много умни действия“.

  Основният механизъм за осъществяването на американските преврати след 1953 година не е претърпял особени изменения. Основната разлика между превратите в различни държави и по различно време е в мащаба на действията на САЩ, степента на откритост на участието им и в размаха на прилаганото насилие. Съществува трайна връзка между степента на американската въвлеченост и равнището на насилие.

  В един от случаите като войната в Ирак, това бе смяна на режима с участието на стотици хиляди американски военнослужещи, при която загинаха стотици хиляди хора. От друга страна, участието на САЩ в преврата на ген. Сухарто в Индонезия през 1965 година бе останал в тайна, макар че там бяха загинали почти толкова хора. Едва ли след много години американски представители признаха причастността си към масовите убийства, извършени от ген. Сухарто.

  Ще мине известно време и подобни представители ще започнат да се хвалят открито и с ролята си в Украйна. Но както обяснява Харълд Пинтър – САЩ винаги предпочитат „конфликтите с ниска интензивност“, отказвайки се от нахлуване и окупация. ЦРУ спецчастите използват марионетки и тайни операции за свалянето на правителства и смазването на движения, които са предизвикателство за ненаситната американска жажда за световно господство. Превратът е развръзката на такива операции, а когато методите на „ниска интензивност“ не дават резултат, съответната държава се подлага на пряка военна агресия от страна на САЩ.

  Ирак бе подложен на американска военна намеса и окупация едва след неуспешният опит за преврат на ЦРУ през юни 1996 година. САЩ нападнаха Панама през 1989 година – едва след 5 неуспешни опита за държавен преврат за свалянето от власт на ген. Нориега. Хусейн и Нориега дълго време са били агенти на ЦРУ, и прекрасно са знаели какви са американските методи. Това им позволяваше да се противопоставят на опитите за отстраняване от власт, но до решението на американците да прибягат до превъзхождаща военна сила.

  Но като цяло американските преврати се извършват по методика, която не се е променила много през периода от 1953 г. до 2014 г., когато бе извършен превратът в Украйна. Тази методика съдържа три етапа.

  1) Създаване и укрепване на опозиционните сили

  На този етап няма големи разлики в плановете на САЩ за смяна на управляващите чрез урните за гласуване или чрез антиконституционен преврат. Много от тези похвати и способи са били разработени след Втората световна война, за да дойдат десните сили на власт в Европа и Азия. Сред тях са създаване и финансиране на консервативни политически партии, студентски организации, профсъюзи и медии, провеждането в регионалните, международни и американски медии на добре организирани и платени пропагандни кампании в страната, избрана за жертва.

  Пример в това отношение е Италия след Втората световна война. В края на войната САЩ използваха агенти на Американската конфедерация на труда във Франция и Италия, за да изпратят пари на консервативните кандидати и партии чрез некомунистическите синдикати. Но на изборите в Италия през 1946 г. мнозинството гласове отидоха за социалистите и комунистите. Те обединиха усилия за създаването на Народен демократичен фронт за следващите избори през 1948 година. САЩ работиха с католическата църква, провеждаха мащабни пропагандни кампании с използването на такива италианско-американски знаменитости като Франк Синатра, а и напечатаха 10 млн. писма до американци от италиански произход, за да ги изпратят на своите родните в Италия. САЩ заплашиха също напълно да спрат помощта за тази изтерзана от войната държава, където от съюзническите бомбардировки бяха загинали 50 000 мирни жители, а много градове бяха разрушени.

  Ако през 1946 г. Народният демократичен фронт получи 40% от гласовете, през 1948 г. той събраха 31% и така Италия се оказа в ръцете на все по-корумпирани коалиции, подкрепяни от САЩ. Следващите 46 години държавата бе ръководена от коалиции начело с християн-демократите. Италия бе спасена от враждебната комунистическа диктатура, но по-важното е, че тя бе лишена от независимата програма на социалдемократите, които се бориха за правата на работниците и защитаваха малкия и средният бизнес в Италия от конкуренцията на американските транснационални корпорации.

  Аналогични методи САЩ приложиха през 60-те години в Чили, за да осуетят избирането на Салвадор Алиенде. През 1958 г. на него не му стигнаха 3 процента, за да стане президент. Тогава администрацията на Джон Кенеди изпрати в Чили група от 100 служители на Държавния департамент и ЦРУ в рамките на „възмутителен и почти непристоен“ опит (както се бе изразил впоследствие един от тях) за подривни действия преди следващите избори през 1964 година. ЦРУ финансира наполовина кампанията на християн-демократите, организира също масирана пропагандна кампания, използвайки медии, плакати и листовки. Това бе класическа кампания срещу „червената заплаха“, в която изобилстваха образите на разстрелващи взводове и съветски танкове. Тя бе насочена главно за сплашване на жените. Всеки ден ЦРУ подготвяше по 20 радиоматериали, излъчвани от минимум 25 радия, а също десетки изфабрикувани новини. Хиляди плакати изобразяваха деца с отпечатани върху челата им сърпове и чукове. Водачът на християн-демократите Едуардо Фрей изпревари Алиенде със 17%, като той бе подкрепен предимно от жените. Но въпреки американската пропагандна машина Алиенде бе избран през 1970 г. за президент. Когато той засили позициите си на парламентарните избори през 1973 г., въпреки фактическото ембарго и засилващата се кампания за дестабилизация, съдбата му бе решена от ЦРУ и чилийските военни, действащи под ръководството на ген. Аугусто Пиночет и с подкрепата на САЩ.

  САЩ работят в Украйна от 1991 г., когато страната обяви независимост. Те подкрепяха прозападни партии и кандидати и през 2004 г. и това доведе до „оранжевата революция“ в Украйна. Но подкрепяното от Запада правителство на Виктор Юшченко и Юлия Тимошенко, бе също толкова корумпирано и непопулярно, колкото и предишните правителства, и през 2010 г. за президент бе избран Виктор Янукович. САЩ приложиха всичките си традиционни методи и похвати, което доведе до преврата тази година. Американският Национален фонд за подкрепа на демокрацията (National Endowment for Democracy) частично пое върху себе си функциите на ЦРУ за подготовка на опозиционните кандидати, партии и политически движения. Той не криеше, че за него Украйна е висш приоритет, защото финансира в нея 65 проекта. Това е повече от всяка една друга държава (в която фондът работи). Неоконсервативният президент на фонда Карл Гършмън в своя статия във „Вашингтон пост“ от септември 2013 г. нарече Украйна „главният приз“.

  2) Улични демонстрации с прилагане на насилие

  През ноември 2013 г. Евросъюзът предложи на президента Янукович „споразумение за свободна търговия“, което приличаше на Североамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) и на Транс-Тихоокеанското партньорство. В него обаче не ставаше дума за членство на Украйна в ЕС. Това споразумение отваряше границите на Украйна за западния внос и инвестиции, но не предвиждаше съответното отваряне на границите на ЕС (за украинските стоки). Съгласно споразумението Украйна, която е голям производител на кашкавал и пилета, би могла да изнася в ЕС само 5% от произведения от нея кашкавал и 1% пилета. В същото време западните фирми можеха да използват Украйна за наводняване на Русия с евтини стоки от Азия. Това на свой ред би накарало Русия да закрие границите с Украйна, което би нанесло съкрушителен удар по промишлеността в Източна Украйна.

  По съвсем разбираеми и разумни причини украинският президент Виктор Янукович отхвърли споразумението с ЕС. За прозападните и десните групировки в Киев това стана сигнал да излязат на улицата. Ние на Запад обикновено виждаме в уличните демонстрации изблик на демокрация. Но трябва да се различават демонстрациите на левите сили срещу десните правителства от демонстрациите на десните сили с използване на насилие, които винаги са били и си остават съставна част от американската стратегия за смяна на режима.

  През 1953 г. ЦРУ бе похарчило милиони долари в Техеран, за да наеме бандити и „висококомпетентни професионални организатори“, както ги е наричал високопоставеният служител на ЦРУ Кърмън Рузвелт. Тя са били използвани за провеждане на по-ожесточени демонстрации и в крайна сметка работата стигна до това, че по улиците на Техеранзапочнаха бойни действия между военните части на властта и на метежниците, при които бяха загинали не по-малко от 300 души. ЦРУ бе похарчило милиони долари за подкупване на депутати и други влиятелни иранци. Премиерът Мосадък трябваше да подаде оставка, а шахът възстанови правата на Запада като собственик на нефтената промишленост на Иран. „Бритиш петролиъм“ и американските фирми си поделяха приходите от продажбите на иранския нефт до свалянето на шаха след 26 години в резултат на революция. Нефтеният отрасъл отново бе национализиран.

  През 2004 г. 200 служещи от американските спец части подготвиха 600 бойци от „Въоръжения революционен фронт за прогрес на Хаити“ и други подобни сили, които се противопоставяха на властта. Подготовката вървеше в съседната Доминиканска република. Тези сили навлязоха в северната част на Хаити, постепенно хвърлиха страната в хаос и насилие, подготвяйки почвата за отстраняването на президента Аристид.

  В Украйна уличните протести прераснаха в насилие през януари 2014 г., когато начело на протестиращите тълпи застанаха неонацистката партия „Свобода“ и „Десен сектор“. В Украйна въоръжените групи на „Десен сектор“ се появиха едва преди 6 месеца, макар че в състава на организацията влязоха вече съществуващите дясноекстремистки групировки и банди. Тази организация частично е финансирана от украинци, живеещи в САЩ и Европа. Не е изключено „Десен сектор“ да е творение на ЦРУ. Когато „Десният сектор“ започна завземането на правителствените сгради, парламентът обяви протестите за незаконни, а милицията отново зае част от площад „Независимост„, убивайки двама протестиращи.

  На 7 февруари руснаците огласиха записания телефонен разговор между зам-държавния секретар Нюланд и американския посланик Джефри Пайът. Той показва, че американското ръководство се готви да се възползва от момента за извършване на преврат в Украйна. Главната им задача бе да извадят от играта боксьорът тежка категория Виталий Кличко, който се превърна в популярното лице на „революцията“ и бе предпочитан от Евросъюза, а също да направят така, че в премиерското кресло да седне американският фаворит Арсений Яценюк.

  Вечерта на 17 февруари „Десен сектор“ обяви, че на следващия ден ще проведе марш от площад „Независимост“ към парламента. Последваха ожесточени сблъсъци, продължили няколко дни и довели до гибелта на 110 души – протестиращи, привърженици на властта и 16 милиционери. Над 1000 души бяха ранени. Известният репортер на проправителствен вестник Вячеслав Веремия бе измъкнат от таксито край площад „Независимост“ и бе застрелян направо пред очите на тълпата. „Десен сектор“ нахлу в оръжеен склад край Лвов и взе намиращото се там оръжие. Налице са свидетелства, че двете страни са използвали снайперисти за стрелба от сгради срещу протестиращи и срещу милицията, които са били по улиците и долу на площада. Якименко смята, че снайперистите, които са стреляли от сградата на консерваторията, са платени от американците чуждестранни наемници, както и снайперисти от бивша Югославия, получаващи до 2000 долара дневно за убийство на войници от сирийската армия.

  Докато на улицата цареше насилие, правителството и опозиционните партии провеждаха спешни съвещания с посредничеството на външните министри на Франция, Германия и Полша, като на два пъти се договориха за примирие – веднъж вечерта на 19 февруари, а втори път на 21 февруари. Но „Десен сектор“ отхвърли двете примирия и призова да продължи „народната революция“, включително до оставката на Янукович и отстраняването от власт на действащото правителство.

  3) Държавният преврат

  Създаването на опозиционни сили и подготовката им за активни действия, както и увеличаването на насилието по улиците е целенасочена стратегия за създаването на извънредна обстановка и за използването й като предлог за отстраняването на избраното или конституционно правителство с последващо завземане на властта. Щом специалистите от ЦРУ свършваха работата си по обучението на превратаджийските главатари, американските лидери задействаха плановете си и улиците биваха заливани от насилие. Напълно се потъпкваше законът и редът, държавните учреждения спираха да функционират и оставаше само да се нанесе решаващият удар в подходящия момент, за да бъде отстранено правителството от власт, а на негово място да бъдат сложени лидерите на преврата. В Иран Мосадък, изправен пред гибелта на стотици хора по улиците, подаде оставка, за да сложи край на кръвопролитието. В Чили ген. Пиночет нанасяше въздушни удари срещу президентския дворец. През 2004 г. в Хаити американски части извършиха десант, за да отстранят от власт президента Аристид и да окупират страната.

  В Украйна Виталий Кличко обяви, че парламентът ще започне процедура за отстраняването на Янукович. Но необходимите за целта 338 гласа не бяха събрани. Тогава малцинството в парламента просто прие декларация за отстраняването на Янукович по неконституционен път и назначи за и.д. президент Олександър Турчинов от опозиционната партия „Баткившчина“ (Отечество). „Десен сектор“ взе под контрол правителствените сгради и започна да патрулира по улиците. Янукович отказа да си подава оставката, окачествявайки тези действия като държавен преврат. Лидерите на преврата обещаха да го съдят за гибелта на протестиращите, но той избяга в Русия. На 27 февруари Арсений Яценюк бе назначен за премиер – точно както планираха Нюланд и Пайът.

  Главната разлика на американския преврат в Украйна от повечето други преврати на САЩ е минималната роля в него на украинската армия. След 1953 г. в повечето американските преврати за нанасянето на последния удар бяха използвани високопоставени местни военни. За награда те получаваха диктаторски пълномощия, президентски кресла и високи постове в новите режими, ползващи се с американска подкрепа. Американската армия е развивала отношенията и контактите между военните, откривайки и подготвяйки бъдещите превратаджийски лидери. Фактът, че президентът Обама разпространи дейността на американските спецчасти в 134 държави по света, говори, че този процес набира скорост, а не спада.

  Но неутралната и дори проруска позиция на украинските военни превърна украинската армия в нецелесъобразен инструмент за осъществяването на антируския преврат. Затова Нюланд и Пайът въведоха в Украйна важно нововъведение, използвайки неонацистката партия „Свобода“ и „Десен сектор“ като ударна сила за отприщване на насилието и завземането на властта. За целта трябваше да бъде създаден неудобен и смътен съюз на „Свобода“ и „Десенсектор“ с прозападните опозиционни партии „Баткившчина“ и УДАР, които на парламентарните избори през 2012 г. получиха общо 40% от гласовете.

  Историята показва, че около половината от американските преврати се провалят и успехът им никога не е гарантиран. Но американци не загиват при провалените преврати, американците не изпадат и в бедствено положение. За насилието, хаосът, бедността и нестабилността винаги се разплаща народът на държавата, взета на мушка. Американските превратаджийски лидери като Нюланд и Пайът често получават, ако не първото, то второто или третото парче от баницата, като се издигат по служебната стълба в Държавния департамент или ЦРУ. Пряката военна намеса в Украйна никога не е присъствала в плановете, но самият преврат може да дестабилизира Украйна и да я потопи в икономически хаос, пораждайки разкол на страната или конфликт с Русия. Това ще създаде нови и непредсказуеми условия, в които интервенцията на НАТО може да стане напълно реална.

  Американската машина за военни преврати работи дейно и във Венецуела, където през 2002 г. тя претърпя провал. Бившият кубински двоен агент Раул Капоте, който е работил за ЦРУ в Куба и Венецуела, наскоро разказа за дългосрочния проект за създаването на десни опозиционни движения сред студентите от висшата и средна класа. Днес тези усилия вече дават плодове под формата на все по-жестоки улични протести. Те започнаха точно месец след проведените през декември м.г. местни избори, на които победи управляващата сила, спечелила над 10% повече от другите партии. На президентските избори през 2013 г. тази разлика бе едва половин процент. Както в Чили през 1973 г. , така и тук изборен успех на избраното правителство се превръща за ЦРУ в тласък към активизирането на усилията за улично насилие. Изглежда популярността на правителството във Венецуела предизвика именно такава реакция.

  Още една характерна черта на американските преврати е ролята, които западните медии играят в рекламирането на официалните легенди, прикриването на истинските намерения, а също в заглушаването на истинската журналистика. Тази роля тя изпълнява също от 1953 г., но постоянно се усъвършенства с развитието на корпоративните медии и укрепването на монополната им власт. По своята природа превратите са тайни операции и на американските медии им е забранено да разгласяват такива тайни на „националната сигурност“ като примерно имената на участващите в тях служители на ЦРУ. Съобщавайки само официалните версии, медиите се превръщат в неволен помагач и съучастник на много важния пропаганден компонент на такива операции. Но корпоративните американски медии превръщат порока в добродетел, изпитвайки удоволствие от участието си в демонизирането на нарочените врагове на Америка и в подкрепа на американските усилия за унищожаването им. Те замитат под килима отговорността на САЩ за насилието и хаоса, а американската политика се представя одобрително като благонамерени усилия за противопоставяне срещу ирационалните и опасни действия на други.

  Това обаче е много повече от изискването за строгото спазване на законите за неразгласяване на тайните. И това говори твърде много за онази атмосфера, която цари в медиите и която ни обкръжава. В днешния си вид западните медии, които се намират в монополна корпоративна собственост, станаха по-съвършена, изтънчена и тотална пропагандна машина в сравнение с това, за което са мечтали пропагандистите в началото на 20 век. Медийните корпорации получават изгода от геополитическата и икономическа експанзия на Запада. При обслужването на такава експанзия пропагандната функция е неотменима част от техния бизнес модел, а не някакво изключение, което те правят под натиска на държавата. Да се очаква от такива корпорации журналистически факти и истинска информация за американските преврати значи да се разбира погрешно какво представляват те и на кого служат.

   

  –––––––––––––––––

  * AlterNet (ОлтъНет) e програма на Независимия медиен институт (IMI) – неправителствена организация, която предоставя на обществеността независима информация и журналистика, както и други медийни продукти. Институтът цели да засилва и подкрепя независимата журналисти, да подобрява достъпа до независими информационни източници.

  ** Напомняме, че коментарите могат да бъдат и анонимни, ако поставите измислен имейл. Неприемливи са личните нападки и откровеният спам. Коментари, съдържащи линкове, автоматично се спират от системата до одобрение от дежурния редактор.

• <<
• 1
...
• 118
• 119
• 120
• 121
• 122
• 123
• 124
• 125
• 126
• 127
• 128
...
• 416
• >>