Авторски

• Humanist Group Asks Court to Fine County for Defying Order Banning Prayers in Jesus’ Name

  CARROLL COUNTY, Md. – A Washington-based humanist group has petitioned the federal court to find county commissioners in Maryland in contempt and fine them $10,000 per prayer for continuing to allow prayers in Jesus’ name despite a court order.

  As previously reported, U.S. District Court Judge William D. Quarles, Jr., who was appointed to the bench by then-President George W. Bush issued a preliminary injunction last week against sectarian prayers by Carroll County Commissioners in response to a lawsuit filed by the American Humanist Association (AHA). The group had asserted that the Christian invocations violated the Establishment Clause of the U.S. Constitution, which declares that “Congress shall make no law respecting an establishment of religion.”

  “[Commissioners must not invoke] the name of a specific deity associated with any specific faith or belief,” Quarles ruled.

  But Commissioner Robin Bartlett Frazier said during the county meeting last Thursday that the judge’s order is “an infringement on [her] First Amendment rights of free speech and religion,” and refused to stop using the name of Jesus even if it means being placed behind bars.

  “I’m willing to go to jail over it,” Frazier declared. “[I]f we cease to believe that our rights come from God, we cease to be America. We’ve been told to be careful. But we’re going to be careful all the way to communism if we don’t start standing up and saying ‘no.’”

  She then read a prayer that she stated had been written by George Washington.

  The AHA then threatened to seek contempt charges if Frazier or others with the commission continued to defy the order by delivering sectarian invocations.

  On Tuesday, the commission presented a prayer without references to a specific deity, but during the public comment session, one area resident spoke out against the court ruling and began praying in the name of Jesus. AHA then asked Judge Quarles to fine the commission $10,000 for each sectarian prayer presented in contempt of the court.

  “We regret this action had to be taken, but the commissioners have now broken the law twice,” AHA attorney Monica Miller said in statement. “We thought Commissioner Frazier’s recitation of a sectarian prayer was a one-time incident. It’s now clear that she and the other Carroll County commissioners insist on continuing the practice of sectarian prayers at board meeting regardless of the court order.”

  But the resident, Bruce Holstein, a former employee at the U.S. printing office and current treasurer for Commissioner Richard Rothchild’s election campaign, said that no one with the county asked him to pray.

  “Nobody authorized me to do anything,” he stated. “I did it on my own.”

  As previously reported, a city councilman in Cuyahoga Falls, Ohio is similarly refusing to stop praying in Jesus’ name despite complaints and demands from a prominent atheist activist organization.

  “If I, as a Christian, am embarrassed to share His name, then He is going to be embarrassed in recognizing me in my relationship with Him,” declared Councilman Terry Mader last month.

  Source:  Christian News

• М. Андреев: Партията на Бареков се превърна в депо за политически отпадъци

  

  По-вероятно е „България без цензура” да е проект на БСП и след евровота да формират ново мнозинство, без ДПС и „Атака“

  Операция „Чисти ръце” няма да накаже олигарси като Делян Пеевски и банкера Цветан Василев

  Тайната власт у нас се върти от масонски ложи, които са мафиотски образувания, предупреждава бившият депутат от ОДС и шеф на Комисията по досиетата

  .

  Интервю на Стойко Стоянов,  Faktor.bg

  – Г-н Андреев, познавате българското задкулисие, възможно ли е 25 години след демокрацията да се роди нов политически субект без намесата на тайните служби на ДС и олигархичните кръгове?

  – Такъв чист и независим проект можеше да се роди само в началото на прехода, когато българските граждани желаеха част по-скоро да настъпи краят на комунизма. Тогава нямаше нужда от медийна подкрепа, дори и от финансова подкрепа. Но дори и когато се създаваше СДС, историята вече показва, че някои от новоизгряващите лидери са били свързани и поставени от Андрей Луканов и други кръгове от трансформиращата се БКП. Тоест, има вече ясни индикации, че СДС е било финансирано от бившата комунистическа партия и обезпечавано кадрово. Но такава се оказва съдбата и на много други формации, които днес са фактор и управляват държавата. Няма спор, че ДПС е също такъв проект на ДС за овладяване на етническите турци и малцинствата, и контролиране на първоначалния стремеж за реваншизъм и възмездие спрямо виновниците за Възродителния процес и смяната на имената на турците. Проект на службите и БКП са били и някои националистически формации от зората на прехода, като Общонародният комитет за защита на националните интереси, Отечествената партия на труда и др. Вече осъзнаваме, че сме били част от една голяма игра, която е трябвало да прехвърли държавната собственост в ръцете на бивши служители от ДС и комунистическата номенклатура.

  Сега в момента, какъвто й проект да се стартира, не би могъл да съществува без подкрепата на различни финансови кръгове и групировки. Виждаме, че в медиите има абсолютен монопол, избираемо се акцентират и се реанимират лидери на определени политически сили, които са угодни на статуквото. Така че създаването на изцяло нов, извън контрола на тези олигархични кръгове политически проект, е невъзможно, или поне е много трудно да се появи.

  – След избухналите от миналата година граждански протести, фабриката за партии заработи с пълна сила, анонсираха се десетки проекти, но защо хората отказаха да ги припознаят?

  – С новото политическо инженерство се свързва кръгът „Капитал” и близката до тях Саша Безуханова. Миналата година тя сама обяви, че е заделила 10 млн. за партийно строителство. Безуханова безспорно е успешен мениджър в една успешна IT компания. Само че тя работи предимно в България и то в една силно корупционна среда, в която голяма обществена поръчка не би могла да се спечели без политическа протекция, без до тебе да стои сериозен политически олигархичен кръг. Не можеш да бъдеш толкова успешен мениджър в България, ако не си свързан с олигархичните структури, които през последните 14-15 години вече управляват и политически държавата. Когато Безуханова заговори, че е готова да инвестира 10 млн. лв. в партия, бях силно провокиран. Да дадеш толкова много пари при абсолютна безперспективност за един проект, за който нямаш представа дали ще успее, това означава, че тези милиони са дошли по много лесен начин. Това не са пари, които са създадени в една реална свободна икономика, с много риск, с много интелект, с много находчивост. Но хората не обърнаха особено сериозно внимание на нейния проект, въпреки че тя дълго време ходеше на летните протести. Гражданите дори не я спираха, защото не я разпознават като автентичен техен представител. Този проект беше допълнително обременен затова, че се свързва с кръга на Иво Прокопиев. Този бизнесмен не е случаен. Баща му е бил по времето на Живков заместник директор на едно от елитните ловни стопанства в Северна България. В него често са отсядали Живков, хора от Политбюро на БКП, румънския диктатор Чаушеску и др. комунистически величия. По това време тези ловни стопанства се контролираха от УБО и в тях не се допускаха да работят непроверени хора. Около самата Безуханова също има доста интересни роднински обвързаности. Така че е ясно, че олигархията допуска или предлага на обществото проекти, които изначално, в зародиш са контролирани от нея.

  – ГМО-проект ли е и партията на Николай Бареков?

  – Определено формацията му е ГМО, каквито всъщност са и почти всички последни политически проекти в България? Бареков стартира с идеята за операция “Чисти ръце”, тя даже се превръща в основа на неговата политическа платформа. За подобна операция и аз, и други политици говорим от години, но забележете нещо много важно – Бареков предлага да се върнем десет години назад и да открием банковите сметки на политиците и бизнеса им. Тоест, тази проверка да обхване периода от 2003-2004 година до днес. Всъщност този политик, който претендира за чисти ръце, пропуска едни от най-интересните години на прехода, когато в България бяха извършени най-големите кражби от държавата, натрупаха се и се преразпределиха първоначалните капитали. Говоря за периода от 1989 г. когато се раздаваха и червените куфарчета, които съвсем не се оказаха мит. Ако ще се прави операция “Чисти ръце”, трябва да видим какви са били източниците за финансиране на днешната олигархия, която толкова активно започна да си купува политици и започна да манипулира политическите партии. Ако се върнем в тези проверки само 10 г. назад, няма изобщо да стане ясно как са натрупани милионите, каква е била ролята на мутренските групировки, на обвития в тайнство кръг „Монтерей”, на бащата на прехода Луканов, нито къде се преляха милиардите от външнотърговските дружества. Механизмът, по който Бареков иска да извърши операция “Чисти ръце”, доказва много ясно, че партията му е ГМО. Когато кукловодите и политическите играчи искат една работа да не стане и да се компрометира, те слагат тези сериозни политически въпроси в устата на хора като Бареков и така ги компрометират. Бареков въобще не ми прилича на убития полски президент Качински, който проведе подобна операция. Бившият журналист няма нито неговия морал, нито неговата сериозна политическа теория. Освен това никой не е виждал Качински да се залива с шампанско за стотици евро на Ривиерата с олигарси, а за Бареков бяха публикувани такива снимки.

  – Подозирате, че Бареков говори за „Чисти ръце”, за да се провали тази операция и да се компрометира в очите на гражданите?

  – Разбира се, вижте колко е несериозна цялата политическа стратегия на Бареков. Тя повече прилича на политическо шоу, отколкото на сериозен театър. Бареков почна като десен политик, обещаваше да няма никакви контакти с БСП, с ДПС, за Бойко и ГЕРБ – вече е ясно. Но напоследък взе да става ляв. Сериозно ли е това поведение за човек, който иска обществото да му гласува доверие и да управлява страната? Бареков вече не крие, че милее за Русия и обещава България да бъде врата на Русия към Европа. И по каква причина България ще бъде нечия собственост, ще бъде нечия врата, вход на чужди интереси? България, като член на ЕС, може да бъде единствено и само врата на Европа към Русия. Това означава , че Бареков и партията му продължават да затвърждават една теза: България е Троянският кон на Русия в ЕС. Всъщност лексиката и тезите на Бареков напомнят за това, с което преди 20 години един друг политик – Ахмед Доган, ни баламосваше. Лидерът на ДПС предупреждаваше, че пътят на България за Европа минава през Босфора. Слава на Бога, тази дебелашка шега не се случи. България вече е член на ЕС, а в Турция забраняват интеренет и Фейсбук.

  – Ако все пак акцията на Бареков “Чисти ръце” стартира, вярвате ли, че хората, които се спрягат като негови кукловоди – Цветан Василев и Дилян Пеевски, ще бъдат разследвани?

  – Ясно е, че след 2004 година и управлението на Царя тъмният произход на капитали и бизнес хубаво са изпрани. Това важи и за банкерката Цветелина Бориславова, която казва, че не се притеснява да я проверяват 10 г. назад. Естествено е, че при нея и такива като нея всичко ще бъде чисто и гладко, та за тях работят най-добрите експерти. Но конкретно – не вярвам, че Пеевски и Цветан Василев ще бъдат обект на операцията на Бараков, а още по-малко – че ще пострадат.

  – Бареков непрекъснато се хвали, че привлича хора от други партии – добра ли е тази стратегия?

  – Напротив, това е страшна грешка. Реално Бареков показва, че не може да създаде нови политици с чист и неопетнен образ, на които обществото да има доверие, а се въоръжава с ренегати, изгонени или провалени партийци, или тарикати, които просто гледат къде имат изгода. В отбора му са отломки от Атака, СДС, ДСБ, РЗС, партията на Кунева, БАСТА, ГЕРБ и кой ли не. Погледнете какъв отбор от „звезди” е събрал – Димитър Абаджиев, Мирослав Йончев, Светлин Танчев, Красимир Каракачанов, Дилов, Калинка Крумова, милиционера Петров… Та тези хора са обиколили сума ти партии и коалиции. Срамно е с такъв отбор да претендираш за властта. Последното „завоевание” на „България без цензура” се очаква да бъде Стефан Софиянски, който също клонял към тях. Софиянски ли е достойният да провежда операция „Чисти ръце”, та нима забравихме за далаверите му със Софийски имоти, със заменките на терени, халите и т.н.. Като кмет Софиянски остави столицата в плачевно състояние – без модерна инфраструктура. Спаси се от Темида благодарение на калпавото законодателство, което не дава възможност човек да бъде подведен под наказателна отговорност, ако решението е взето от колективен орган. Именно Софиянски се скри зад тази колективна безотговорност, а той е бил инициатор и вносител на много от предложенията.

  Кого смята Бареков, че ще заблуди с хора като Софиянски и заиграващия с него Петър Стоянов? Това са хора и без доблест, без чест и достойнство. Може ли като кебапчийски котарак непрекъснато да обикаляш около различни партии, само и само за да си във властта. Тези хора имат проблем с достойнството си. И на мен от формацията на Бареков са ми предлагали да се включа в техни форуми и срещи, но винаги съм отказвал поради простата причина, че няма яснота за финансирането им. Отстоявал съм своя политическа позиция и кауза. Гостувал съм в предавания на Бареков, когато беше журналист, а и сега нямам лоши чувства към момчето Николай Бареков, но към лидера Бареков имам страшно много подозрения.

  С тази армия от ренегати реално партията му се превръща в едно депо за твърди отпадъци. А от отпадъците, дори и да ги рециклираш, не можеш да произведеш чист, качествено нов продукт.

  – Ако Бареков пробие на евроизборите, има ли вариант да се преформатира и парламентарното мнозинство?

  – Има такава схема и тя не е лишена от логика. Ясно е, че сред членовете и симпатизантите, а и сред ръководството на БСП има явна настройка срещу ДПС, както и опитите да окупират всички властови позиции и възможности за далавери в държавата. БСП даде на ДПС една голяма и неконтролирана власт и един от поводите за създаването на АБВ е именно този. Да допуснем, че „България без цензура” е проект именно на някой от властовите центрове в БСП, а не на ДПС. В тази посока вероятно неслучайно беше и кафето на Местан и Борисов в Кърджали. Ако Реформаторският блок се представи добре на евроизборите, вероятно ГЕРБ не биха рискували да търсят друг партньор за национално управление. Но ако реформаторите се издънят, а това е много вероятно да се случи с кандидатурата на Меглена Кунева, тогава пред Борисов остава големият проблем – с кого би могъл да управлява. Вероятно при едни нови избори ГЕРБ ще бъде най-голямата партия, но няма да може сама да управлява. Тогава ДПС се очертават като възможен партньор. От друга страна, след евроизборите е твърде възможно в парламента да има ново преструктуриране и да се създаде доста по-голяма група на Бареков, формирана от напуснали и купени депутати от ГЕРБ, Атака, та дори и от ДПС. Така хората на Местан могат да се окажат излишни и ако ги оставят във властта – ресурсът им ще бъде чувствително орязан. Така Станишев ще демонстрира, че се е отърсил от зависимостта на ДПС и Атака в името на националния интерес, и ще управляват в рамките на този мандат с една центристка формация, за каквато се представя цензурата на Бареков. Ако приемем тази хипотеза за възможна, тогава възниква въпросът – къде ще се ориентира ДПС? ГЕРБ естествено стават техен възможен парламентарен партньор. Но хората на Борисов трябва да имат в предвид две неща – ако приемат ДПС за свой играч, това означава, че в ГЕРБ обичат леки жени, тъй като тази партия е показала, че може да се предлага както на десните, така и на левите, важното е парите да продължат да текат. Второ – ГЕРБ да прочетат внимателно историята след 10-ти ноември, за да видят, че винаги когато е имало коалиция, крепяща се на гласовете на ДПС, тя е завършвала катастрофално. Така беше по времето на Филип Димитров, така стана и при Беров.

  – Твърди се, че на кафето в Кърджали, първият въпрос на Местан към Борисов е бил: „Бареков ваш проект ли е?

  – Ако това е така, наистина е потвърждение, че Бареков не е проект на ДПС. Доказват го и последните му изяви. Ясно трябва да се каже, че партията му защитава руския интерес в България, това се вижда от изказванията и от поведението му. Той не изключва, че може да пие кафе и със Сергей Станишев. Бареков е подобен на „Атака“ инженерен проект на хора, свързани с много власт, пари и руските интереси. И ако хората залитнат по него, страната е обречена да бъде управлявана зле. Партията на цензурата става все по-руски и все по-антизападен проект, и твърде възможно е тази формация да защитава присъединяването ни към евразийския съюз. От друга страна, към Бареков са ориентирани хората от малките и бедни селища, които са по-необразовани и с по-малък достъп до информация.

  – Мит ли са руските интереси в българските партии?

  – Още от Освобождението ни от турско робство това руското присъствие в нашата политика е много силно. Съществува и сега, и няма смисъл от доказване. След като предприе тези агресивни действия към Украйна и Крим, Путин безспорно се утвърди като един от силните, макар и с отрицателен знак световни лидери. На него Балканският район му е много необходим като буферна зона от държави, бивши сателити на Москва, в които да има партии, контролирани от Кремъл.

  – Възможно ли е в новите политически проекти да са внедрени лица с прочистени досиета в ДС?

  – ДС и досиетата бяха един от факторите на скритата власт през годините на прехода. Но тези тайни връзки на ДС се преродиха в мощни финансови кръгове, които се обвити с обръчи от фирми и интереси. Сега вече не е достатъчно да си бил само агент на службите, важното е да си в част от далаверата, от сивия сектор на българската икономика, от тайното печелене на пари. Така ставаш вечно техен – на олигархията и мафията. Другият важен властови център са създадените много тайни масонски ложи в България. Те се контролират основно от хора на ДС. Политиците ги подлагаме на един основен скенер, но ние не знаем, кои са лицата в тези ложи и в какви интереси са преплетени. Тайната власт винаги е била много по-сладка от явната власт. И тази тайна власт от ДС едни неглупави хора я пренесоха в масонските ложи. Там спокойно днес съжителстват видни седесари и демократи, с ретроградни и зловещи лица от комунистическото минало. Така под тайната на масонското братство се въртят икономически и финансови интереси. Масонството като идея не е лошо, но в България то се оказа много близко до италианската му версия от 70-те години на миналия век – ложата на Личо Джели – П-2. Тоест, у нас и масонството е мафиотско в голямата си част.

   

• Станишев: „Увеличението на депутатските заплати е без алтернатива“

  ИСТИНАТА ТАКАВА, КАКВАТО МОЖЕШЕ ДА БЪДЕ!? –

  материал на Neverojatno.wordpress.com – сайт, известен с прекрасните пародийни текстове, които публикува

  .

  Предлагаме на вниманието на българската общественост едно интервю с бъдещия шеф на европейските социалисти, по повод измеренията на социализъма, публикувано във вестник „Дума“:

  

  – Г-н Станишев, социализъмът сякаш възвръща позиции като идеология, особено след краха на неолибералния модел. Не мислите ли обаче, че българските социалисти доста са се отдалечили от истинския социализъм , особено депутатите социалисти, както и социалисти от висшия ешелон на партията, които развиват частен бизнес? Тази им бизнес дейност не компрометира ли тяхната партийна и идеологическа принадлежност? Не ели превърнато понятието социализъм в една удобна обвивка на скрита, но неудържима алчност?

  – Всичките ви въпроси, са безсмислени и продукт на манипулативните внушения на нашите политически противници. Съвременният свят, който за нещастие е доминиран от капиталисти неолиберали , принуждава социалистите да развиват частен бизнес, за да могат да оцелеят и чрез тях да се запази социалистическата идея жива. Частния бизнес на съвременния социалист е изпитание на волята и силата на вярата му в социалистическата идея. Той е вид саможертва. Но вие не виждате и разбира се няма как да разберете, дълбочината на идеята социалиста да мине по пътя на капиталиста. И още нещо, този частен бизнес в който обвинявате, моите другари, моето семейство, моите съпартийци и колеги в Парламента, не е какъв да е, а социалистически частен бизнес. И моля ви, се не се усмихвайте така ехидно на неща които не разбирате – този частен бизнес е социалистически защото се регулира от държавата. Защото социалистите участват единствено и само в държавно урегулирани сфери на бизнеса и в никакъв случай не поддържаме свободния пазар. Напротив ние апелираме за държавна намеса там, където развиваме бизнес и всеки път когато имаме възможност, както е в момента, защото сме на власт разширяваме тези сфери, като по този начин подготвяме с капиталистически методи завръщането на зрелия социализъм.

  – Дали ви разбрах правилно, вие казвате, че сега понеже сте на власт, разширявате влиянието на държавата в различни сфери на икономиката, по начин който да ви позволи да се включите в бизнеса в тези сфери? Тоест вие използвате законодателната си власт, за да си създавате удобни условия за развиване на бизнес! Но това не е ли конфликт на интереси?
  
  – Това е поредната заблуда насадена от нашите политически опоненти. Те имат наглостта да казват без да заекват на черното – бяло и на бялото – черно. Не, това не е конфликт на интереси, това е съвпадение на интереси и го заявявам най-отговорно.

  – Как съвпадение . . . ?!

  – Много просто, сега ще ви обясня. Да вземем например енергийната политика в сферата на възобновяемите енергийни източници и не само, но ще се спрем на тях. Няма да отречете, че развитието на този отрасъл е приоритет за Европейският съюз, а оттам и за България. До тук имаме два интереса на ЕС и на България. Какво прави социалиста, което го прави социалист – гледа интереса на държавата. Къде е той в случая – развитие на зелена енергия. Какво прави социалиста – гмурка се в развитието на зелената енергия. Как го прави социалиста – лично, с личен пример и участие. По какъв начин – социалистически – кове закони, гарантира печалбата чрез държавни гаранции, развива бизнеса в интерес на държавата. Ето го съвпадението на интереси, на Европейският съюз, на България, на социалиста. Къде виждате тука конфликт, да ви попитам аз сега вас? По този начин действа социалиста с частен бизнес във всяка една сфера, това е идейната есенция на социалистическия частен бизнес. Първо законите – после бизнеса.

  – Логиката ви е желязна, г-н Станишев. Но как ще обясните на редовия социалист, попаднал под гнета на частника капиталист, увеличението на депутатските заплати? Къде е тук социализъма – докато масите изнемогват, депутатите преяждат!

  – Ето тука е висшия социализъм, но за да го разберете, трябва да сте учили като Иван Костов. Заявявам най-отговорно, че увеличението на депутатските заплати е без алтернатива и този акт, е акт на най-висша проява на социалистическите ценности. Ще се опитам да ви обясня и това. България имаше шанса да влезе в ЕС, съюз чиято идейна основа е чисто социалистическа, защото интернационализмът е в основата на идеята за Европейски съюз. С влизането в този съюз, всички българи получиха шанс да се реализират където решат на територията на съюза. В този смисъл техните заплати могат да растат до там, докъдето е най-високото ниво на заплащане на тяхната специалност на територията на съюза. Ако тук ти плащат по-малко, отколкото смяташ, че заслужаваш, отиваш там където плащат повече и доста от българските социалисти го разбраха това и заминаха на запад. На територията на съюза има огромно търсене на всякакви специалисти, но забележете, на депутати – никакво, ако не броим малката бройка отпусната ни за евродепутати. И така, оказва се, че професията депутат е най-ощетена. Какво да прави и как да се развива един депутат с четири мандата в Парламента? Няма как! Ето тука идва момента на триумфа на социализъма, депутата, чрез закона, през държавата си увеличава заплатата, до това ниво, до което смята, че е заслужил. По-голям социализъм от това, няма.

  – Но хората живеят с заплати в пъти по-ниски от депутатските и се чувстват подиграни и измамени. Не мислите ли, че би било социализъм, ако хората гласуваха вашите заплати на референдум? Все пак те се явяват ваш работодател.

  – Ах, ах, ах, какво невежество. Вие не ме слушате. Българските социалисти имат възможност да се развиват на територията на целия ЕС, докато депутатите сме ограничени в България. И за какъв референдум говорите! Референдум проведен от работодателя! Че от това по-див капитализъм, здраве му кажи. При социализъма, работника определя заплащането, а не работодателя. И ето това ние сме постигнали в Парламента – единствената структура в която работника определя заплатата си. Това е огромна победа за социализма и вие искате да я разрушим. Докато има и един жив социалист в Парламента, депутатските заплати ще се определят от работника – депутат.

  – И накрая, вярвате ли, че ще спечелите предстоящите избори за евродепутати?

  – Да!

  – Защо?

  – Защото сме социалисти.

   

• Проект „Корупционна карта на България“

  Проектът има за цел да документира, сортира и представи на потребители информация за корупционни практики и нередности от обществено значение в България.

   

  

  „Корупционна карта на България“ е проект в развитие, стартирал през януари 2014 г., за да покаже на българските институции и политици, че страната ни е пълна с малки и големи проблеми, които чакат да бъдат разрешени. Нарекохме го „Корупционна карта“, защото в обществото ни думата корупция е олицетворение на всичко нечисто и порочно, което трябва да изкореним с общи усилия. Сайтът получи огромен отклик в медиите и обществото, но много от сигналите, които получаваме, излизат от дефиницията на понятието корупция. Зад тях обаче има изключително важни обществени проблеми, затова решихме да разширим обхвата на нередностите, които „Корупционна карта на България“ ще публикува.

  Сайтът дава възможност на всеки свой посетител да сподели лична или обществена нередност, на която е бил свидетел или потърпевш. Всеки проблем трябва да бъде подкрепен с доказателства (снимка, видео, документи), да бъде посочено населено място, в което се е случил, да бъде уточнено и естеството на нередността.

  Освен да споделяте своите проблеми, ви насърчаваме да коментирате и другите. Така освен, че ще започнем да градим една нова българска общност, в която сме информирани за всичко, което ни се случва, ще можем да започнем да си помагаме и да се съветваме.

  „Корупционна карта на България“ е инициатива на „Политическа Промяна Сега„ – иновативна интернет платформа, създадена и поддържана от млади и будни хора, които вярват, че YouTube, Facebook, Twitter и Pinterest са перфектното средство за създаване на активно гражданско общество. В момента „Политическа Промяна Сега“ е подкрепена от над 210 хил. българи. Те заедно я превърнаха в ПП „Нова България“ – първата политическа партия създадена в социалните мрежи.

  Източник:  Сorruptionmap.bg

• South Africa: Democracy is dead

  By Keith Rogers,  News24.com
  

  If you want undeniable proof that democracy is dead, there’s a very simple test you can do right now: stop paying tax. Apart from the massive fines you are most likely to pay should you eventual decide to your pay, there is a very good chance you could even end up in jail for this. So why does this mean democracy is dead? Because if democracy wasn’t dead, people would be treated fairly and equally. That’s what democracy is about surely? That’s why my vote counts 1 and your vote counts 1 too. So why then do the rules not apply to everyone?

  Let’s put aside the double standards that is so obvious in our modern South African lives and forget about things like the massive corruption where so many politicians are getting away with bloody murder. Let’s put aside that people are abusing their power to get tenders and the downright discrimination that causes unexplainable phenomenons like how the ANC can get away with massive, infrastructure destroying riots while the DA gets taken out for doing peaceful protests.

  Let’s put all of that aside and go with one, simple example: tax. For those that don’t know or understand tax, it’s not a very complicated thing. You have income and you have expenses. Whatever comes in, as your personal salary, gets taxed at your tax rate. So, if you buy a 15 million Rand home, and your income is only 20 000 a month, chances are, something is very very wrong with your tax return and how you declare your income. So why does that math not add up for everyone like it would if South Africa was in fact the fair and equal place it claims to be?

  Because democracy is dead. If I stop paying tax, SARS will knock on my door in next to no time. Sure, I will get a little bit of time to fess up and pay, but ultimately, if a few months go by and I don’t, I am going to be a world of trouble. So why, I ask, with tears in my eyes, do people like Malema and Zuma get away with this. How can we live in a country, that so clearly states „all are equal“, but these very specific people not only buy highly lavish homes and cars but also get to a point where as much as 16 million rand in tax goes unpaid? How is this even possible? The answer is simple: democracy is dead and our justice system is completely broken, and the truth is, some individuals are slightly more equal than others.

  So let’s look at the math. If you owe SARS 16 million in tax, and for argument’s sakes, let’s say that amount was earned over 1 year. In order to owe SARS 16 Million in tax, it means you must have earned 40 million Rand in that year. Take a moment to let that sink in. For a second, imagine how many South African lives could be improved with that amount of money. Now ask yourself, what would happen to you, if you illegally obtained that amount of cash and then took one further step and had the audacity to also not pay tax on that amount. The truth is, your life as you know it will be over. You will go to prison.

  How did things get to this point? How could we as South Africans be so stupid to allow this outright criminal behaviour to happen right in front of our eyes? And more importantly, why is nothing being done about this?

  Wake up South Africa and realise this: if every person that is robbing our country would get tried fairly and equally, our economy would get the biggest cash injection it has ever seen and absolutely everybody would have a much better life. Whether you are a toilet cleaner or a CEO, this single act of holding criminals accountable for their crimes, would turn South Africa into the best country in the world. I’m going to end this article with this: Never ever settle for anything less than justice and equality. Because that is the single thing that could pave the way to a future for our children to grow up in the best country in the world. Anything less than that will ultimately lead to the complete destruction of South Africa.

• Да се върнем заедно на село

  

  С милосърдно дарение младежи от София върнаха усмивката на лицето на възрастна жена от Босилеградско, изпаднала в беда и изоставена от децата си. В съвместна акция с Културно-информационния център на българите в Босилеград, младежите успяха да дарят на баба Стания Серафимова от село Дукат, Босилеградско (Западни покрайнини), дрехи, домакински уреди и хранителни продукти.

  Възрастната жена живее в голяма мизерия, откакто преди повече от година старата ѝ къща рухнала и тя по принуда заживяла във фургон. Известно време, преди кметът на Босилеград да осигури фургона за жената под натиска на КИЦ, баба Стания живяла сред развалините на родния си дом.

  Научавайки за трагедията на възрастната жена младите хора реагираха бързо и проведоха кампания в помощ на старицата. Те събраха пари и дрехи, които да ѝ дарят.

  КИЦ „Босилеград“

• Документи за македонските българи влязоха в библиотеката на Европарламента

  Ванина Недкова,  News.bg

  .

  

  Библиотеката на Европейския парламент в Брюксел вече може да се похвали с документи, които разказват историята на македонските българи.

  Евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев помогна за увеличаването на архива на парламентарната европейска библиотека, като дари колекция от сборници с думи за Македония. Откритите сборници съдържат документи от Обществото на народите, които документират ситуацията на македонските българи в началото на 20-и век.

  „В тези документи се виждат страданията на македонските българи“, заяви дарителят Андрей Ковачев.

  Сред рафтовете от книги в европейската библиотека той получи лично благодарност от председателя на библиотеката на Европейския парламент Алфредо де Фео, който призна, че е щастлив от тази колекция за българската история и език.

  Евродепутатът от семейството на Европейската народна партия Ковачев е убеден, че за да разбереш какво представлява един проблем, първо трябва да знаеш историята му. А история, по думите му, се научава, когато се четат оригиналните документи, а не интерпретации.

  „В Македония българско малцинство няма. Има осъзнати българи и неосъзнати българи„, отсече от своя страна председателят на Българския културен клуб в Скопие Лазар Младенов.

  Той самият съзира в дарените текстове историята на една Македония на истината, а не Македония на лъжата. Младенов се върна назад в годините, като отбеляза, че в началото на прехода в Македония се е появил силен интерес за откриване на истината за Македония.

  „Истината е, че няма българско малцинство. Няма друга истина“, категорично заяви Лазар Младенов.

  Дарението на сборници с текстове за македонските българи обедини евродепутатите ни от различни политически партии. Народният избраник от БСП в ЕП Евгени Кирилов дойде в библиотеката да благодари на Андрей Ковачев и да се зарече, че всички са обединени около истината.

  „Ние гледаме на нашите македонски братя като към братя„, подчерта Кирилов.

  Той описа като цел пред родните евродепутати да напомнят на всички, които се изказват на основата на омразата и изопачават историческите факти за Македония, че тяхното време е свършило.

   

• Довиждане 49-ти Пролетен фестивал, добре дошъл 4-ти Фолклорен фестивал “Верея“

  Пред прага на Четвъртото издание на Фолклорен фестивал “Верея“

  

  На снимката: Изпълнение на ансамбъл „Верея“ на 49-ти Пролетен фестивал за музика и танци 

  През пролетта на 2011 година една идея на ръководители, танцьори и приятели на ансамбъл „Верея“ се превръща в реалност – да направят шоу на фолклора, с което да омаят българи и американци в Чикаго с магията на българските танци. Защото, както неведнъж е споделял пред медии и съратници художественият ръководител на ансамбъл “ВЕРЕЯ“ Константин Маринов – ФОЛКЛОРЪТ Е МАГИЯ!

  Четири години оттогава… Много ли са? Малко ли? Най-точният отговор дава броят на желаещите да участват, който нараства с всяка изминала година, с всеки пореден фестивал.

  През първата година Фолклорният фестивал “ВЕРЕЯ“ стартира с Чикагските пет състава: ансамбъл “Вепея“, групата на Пол Колинс “Етник Денс“, “Балканске игре“ на Галя и Джон Куо, популярният не само в Чикаго ансамбъл “ХОРО“ на Ирина и Тодор Гочеви и най-малките участници “Нашенчета“ – възпитаници на Христина Барганска от българското училище “Слънчогледи“.

  През втората година във фестивала вземат участие състави не само от Чикаго, но и от други щати на САЩ и от Канада. Броят им нараства на девет. Присъединяват се състави от Сан Франциско, Детройт, Сент Луис и Торонто.

  В третото издание на Фолклорния фестивал се включват и танцьори от подрастващото поколение на българската общност – децата от българските училища в Чикаго и специално пристигналите участници от Канада – децата от детски хор “Българче“. За първи път в третото поредно издание на фестивала се присъединяват групи от Денвър, Сан Хосе, Тампа и Ню Йорк.

  В предстоящото четвърто издание са получени двойно повече заявки за участие. Като организатори на фестивала можем да посочим някои нови участници, непознати на Чикагската публика, като съставите “Горана“ от Ню Йорк, “Сиатъл-Чета“ от Сиатъл, “Хайде на хорото“ от Калгари – Канада и още, и още. Ще се постараем, в оставащото до началото на фестивала време – 25-27 април, да запознаем читателите с участниците в тазгодишния Фолклорен фестивал “Верея“.

  Като начало, започваме със станалата вече популярна в щата Вашингтон “чета“ на Даниела Иванова-Найберг – “СИАТЪЛ-ЧЕТА“. Имаме удоволствието лично да познаваме тази изпълнена с енергия и ентусиазъм българка, която миналата година беше специален гост на фестивала и още тогава сподели, че би направила всичко възможно и тази година да дойде, но не сама!

  Формация “СИАТЪЛ-ЧЕТА“ с ръководител Даниела Иванова-Найберг, Сиатъл, САЩ

  „СИАТЪЛ-ЧЕТА“ е сборна формация, в която влизат участници от Фолклорната танцова работилница, основана в началото на 2014 г., певици от българския женски хор „Българските гласове на Сиатъл“ с диригент Мери Ширхарт, основан през 2011 г. и представители на Коледарската чета, сформирана през 2013 г. във връзка с Коледния концерт на общността в Сиатъл.

  Идеята за сформиране на Сиатълската чета е провокирана от Фолклорния фестивал „Верея“ и възможността българи-любители на фолклора да срещнат сродници от други места.  Мотивът на ръководителката Даниела Иванова – Найберг е “създаване на мегдан за нов вид душезахранващи емоции за хората от общността, подклаждане на онуй, дето не се гаси, не гасне“.

  Веднъж седмично, членовете на формацията  – 15 жени и 10 мъже, се събират, обединени от една обща цел – удоволствието от играта и танца. Четвъртото издание на фестивала “Верея“ в Чикаго ще бъде първата поява на групата като такава.

  Красиво и затрогващо е обобщението на Мария Апостолова от формация “СИАТЪЛ-ЧЕТА“ за ролята на танца: „Танцът сплотява, смирява и учи както на присъствие и сила, така и на отдаване. Две много важни качества, които могат да бъдат приложени успешно във всички измерения на човешкото съществуване.“ За фестивала в Чикаго тя споделя:„Представям си палитра от цветове, танци и глъчка.“

  Чикагската публика ще очаква с нетърпение дебюта на “СИАТЪЛ-ЧЕТА“. С ентусиазма и вдъхновението си те ще подсилят въздействието на магията с име ФОЛКЛОР, а след това… да става, каквото ще!

  Организаторите на Фолклорен фестивал “Верея“ за в. „България“

  

• България – на 210-о място по раждаемост и на шесто по смъртност

  България се нарежда на 210-о място по раждаемост в света с 8,92 раждания на 1000 души, отбелязва доклад на „Световната книга на фактите“ от март 2014 г.

  .

  На първо място е Нигерия с 46,12 раждания на 1000 души. Сред европейските страни първенец е Турция с 16,86 раждания, тя се нарежда на 114-о място в класацията. От нашите съседки ни изпреварват, Македония – 171 място, Румъния – 206 място и Сърбия на 208 място. След нас е само Гърция, заемаща 213 място.

  Страната ни се намира в другия край на класация по друг показател – смъртност, където е шеста в света. У нас смъртността е 14,3 на хиляда души. Пред нас са Южна Африка – 17,49, Украйна – 15,72, Лесото – 14,91, Чад – 14,56 и Гвинея Бисау – 14,54.

  Веднага след България се нарежда Афганистан с 14,12, ЦАР с 14,11 и Сомалия с 13,91. Сърбия е на 12-о място, Румъния – на 28-о място, Гърция – на 34-то място, Македония – на 67 позиция и последна от нашите съседки е Турция на 163 място от общо 226 държави в света. На последно място е Катар. Там умират по 1,53 души на 1000 жители, отбелязва БГНЕС.

  Страната ни е на 229-о място в света по прираст на населението, с отрицателен коефициент от минус 0,83%. Зад нас са само страни като Молдова и Сирия. След нас са само френското владение Сен Пиер и Микелон, Молдова, островите Кук, владение на Нова Зеландия и Сирия, която е последна в списъка.

  България се намира на 112-о място по продължителност на живота – 74,3 години, от които 70,7 – за мъжете и 78,1 – за жените. По този показател най-дълголетни са жителите на Монако – 89,5 години.

  Страната ни е на 108-о място в света по процент от средствата за образование – 4,1% от БВП (за 2010 г.). По общи разходи за здравеопазването като процент от БВП страната ни заема 73-а позиция със 7,6% (данните на ЦРУ са за 2010 г.).

  Източник:  Dariknews.bg

• Отзвук от трагедията в Кесаб: Къде гледат САЩ и Съветът за сигурност на ООН?

  КИМ КАРДАШЯН, ШЕР, СЕРГЕЙ БЕЗРУКОВ, ВЛАДИМИР САЛАВЙОВ, ХЕНРИХ МЪХИТАРЯН И МНОГО ДРУГИ ЗНАМЕНИТОСТИ: Какво ги обединява през последната седмица? –

  под това реторично заглавие арменският сайт „Гантех Араратян“ публикува информация за отзвука от трагичните събития в сирийския град Кесаб, намиращ се близо до турско-сирийската граница, където бяха убити сирийски арменци християни. Екстремисти, подбуждани от управляващите в Анкара, завзеха граничния сирийски град Кесаб.
  

  „Гантех Араратян“ цитира в друга своя публикация по темата един арменски специалист по османистика, според когото главната цел на Турция в Сирия не е Кесаб, а Латакия.„Тъкмо в тази част на Сирия живее семейството на президента на Сирия Башар Асад, а и централните сили на страната се намират в Латакия. Следователно, целта на групировките е била да превземат Латакия и да отслабят Асад„, казва османистът Артак Шакарян.

  
  

  

  Събитията около Кесаб предизвикаха огромни отзвуци в социалните мрежи. Световни знаменитости отправят призив към международната общност да обърнат внимание на трагедията на арменците в Сирия. Много от тях използват в страниците си хаштага #savekessab.

  Сред тях е американската актриса от арменски произход Ким Кардашян. В микроблога си в социалната мрежа Twitter Кардашян е написала: „Ако вие не знаете, какво се случва в Кесаб, моля ви потърсете в Google. Това е трагедия. Аз съм арменка и като малка съм слушала много такива истории. Не позволявайте историята да се повтори!». А по късно тя добавила: «Моля се за всички тях.»

  

  Друга американка от арменски произход, певицата Шер (Шерилин Саркисян), която в Twitter има 2 милиона последователи, помолила своите фенове да се позаинтересуват и да разберат какво се случва в Кесаб. „Моля ви разберете какво се случва в Сирия, в Кесаб. Невинни християни, арменци биват убивани от турците”, пише актрисата.

  Към кампанията #savekessab се присъединили рап певецът TheGame, барабанистът на рок групата Blink 182 Тревис Баркър, който написал в страницата си: „Аз имам много арменски приятели, които много обичам и подкрепям. Те са моето семейство.”

  Сред знаменитостите, които защитават арменците от Кесаб са руският актьор от известният кино сериал „Бригада” Сергей Бозруков. „Все още не са минали 40 дена от трагичните събития в Майдана, Украйна, в света отново има скръб … Трагедията в Кесаб … Ние скърбим заедно с арменския народ”, писал народният артист на Руската Федерация.

  Руският журналист, телевизионен водещ и публицист Владимир Салавьов е написал в Twitter: „Къде гледа САЩ и Съветът за сигурност към ООН? Ако световната общност не „забележи” бомбардировките над арменския град, то тогава трябва с метла да бъдат изметени и опустошени всички тези ООН-та и подобни други организации.” Под тези негови думи оставил свой коментар друг известен руснак, медиен продуцент, основател на поредица медии в Русия, бивш народен представител в руската Дума, Константин Риков, който отбелязал, че е ужасен от събитията в Кесаб и случилото се с арменския народ.

  Много знаменити арменци по света също са сменили профилните си снимки, поставяйки снимката на хаштага #savekessab. Сред тях са футболистите Хенрих Мъхитарян и Юра Мовсисян, шоумените в Русия Михаил Галустян и Гарик Мартиросян, както и много други.

  Един интересен факт се случи преди няколко дена. Съотборникът на Хенрих Мъхитарян от германския футболен отбор „Борусия” (Дортмунд) Нури Шахин, който е турчин по националност, също се включи към кампанията #savekessab..

  Хаштагът #savekessab вече има над 10 милиона последователи и те продължават да се увеличават.

   

• Заявления за гласуване от българи в чужбина – до 29 април

  Министерството на външните работи на Р. България е публикувало на сайта си следната информация:

  .

  От 31 март 2014 г. българските граждани в чужбина могат да подават заявление за гласуване на изборите за Европейски парламент извън страната. Право да избират членове на Европейския парламент от Република България имат българските граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са най-малко през последните три месеца в Република България или в друга държава-членка на Европейския съюз, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода.  Всеки може да заяви своето желание да гласува чрез попълване и подаване на заявление по образец не по-късно от 29 април 2014 г

  Заявлението за гласуване извън страната може да се получи в българските дипломатически или консулски представителства, както и да се изтегли от сайта на МВнР от ТУК.  

  В заявлението избирателят вписва на български език имената си по паспорт, военна карта или лична карта, единния си граждански номер и постоянния си адрес в Република България. Избирателят вписва на кирилица или латиница мястото извън страната (държава-членка на Европейския съюз), в което желае да гласува. В заявлението избирателят може да посочи електронен адрес или телефон за контакт, на който да бъде уведомен за резултата от проверката по чл. 17, ал. 3 ИК. Със заявлението избирателят представя и декларация по образец (приложение от изборните книжа), че отговаря на условията да избира. При невярно попълнена или непълна информация, заявлението се счита за невалидно.

  Всеки гласоподавател, който желае да гласува, подава отделно заявление, което подписва саморъчно. Заявителят може да избере един от трите начина за подаване на заявление:

  а) лично от гласоподавателя в дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава членка на Европейския съюз;

  б) по пощата на адреса на дипломатическо или консулско представителство на Република България в съответната държава членка на Европейския съюз, като пощенското клеймо трябва да е с дата до 29.04.2013 г. В едно писмо може да има повече от едно заявления, като във всяко заявление може да бъде вписано само едно лице. Изпратените по електронна поща сканирани заявления не се считат за изпратени „по пощата чрез писмо“;

  в) да попълни електронно заявление през интернет страницата на Централна избирателна комисия.

   

• М. Манолова: Емигрантите задължително да се регистрират в посолствата

  

  След евроизборите на 25 май има място за три големи реформи, заяви зам.-председателят на парламента Мая Манолова на представянето на анализа на Института за развитие на публичната среда.

  Първата реформа ще е свързана с адресната регистрация на българските граждани. Манолова смята, че трябва да се въведат работни правила, които да задължат българите в чужбина да заявят адреса си, вероятно в посолствата ни.

  В момента регистрацията на живеещите в чужбина наши сънародниците е доброволна.

  Източник:  Trud.bg

• ‘Облаче ле бяло’ за Българското училище във Вашингтон

  Новата директорка на Българския образователен и културен център  „Св. Климент Охридски“ във Вашингтон Кристина Кронин – гост на предаването „Облаче ле бяло“ по ТВ СКАТ. По телефона се включва и Боян Кулов, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина, който е един от основателите на Българското училище в американската столица.
  

  Видеозапис от предаването, излъчено на 22 март 2014 г.

   

• Горбачов: Целта на живота ми беше унищожението на комунизма

  Реч на Михаил Горбачов в Американския университет в Турция

  .

  „Целта на целия ми живот беше унищожението на комунизма, непоносимата диктатура над хората.

  Аз напълно бях подкрепян от жена ми, която разбра необходимостта от това дори по-рано, отколкото аз. В името на постигането на тази ми цел аз използвах служебното си положение в партията и страната. В името на тази цел жена ми през цялото време ме подтикваше към все по-високо и по-високо положение в държавата.

  Когато лично се запознах със Запада, разбрах, че не мога да отстъпя от целта си. А в името на нейното постигане аз трябваше да заменя цялото ръководство на КПСС и СССР, а също и ръководствата на всички социалистически страни. Мой идеал по онова време бяха социалдемократическите държави. Плановата икономика не позволяваше реализирането на възможностите, които притежаваха народите от социалистическия лагер. Само преходът към пазарна икономика можеше да даде възможност на нашите държави да се развиваме динамично.

  Успях да открия съидейници за реализиране на целите си. Сред тях особено място заемат А. Н. Яковлев и Е. Шеварнадзе, чийто заслуги в общото ни дело са просто неоценими.

  Светът без комунизма ще изглежда по-добре. След 2000 г. ще настъпи епохата на мир и всеобщо процъфтяване. Но в света все още има сили, които спират движението към мира и съзиданието. Имам предвид Китай.

  Посетих Китай по време на големите студентски демонстрации, когато ни се струваше, че комунизмът в Китай ще падне. Имах намерение да говоря пред демонстрантите на онзи огромен площад, да изразя симпатиите си и да ги убедя в тезата, че те трябва да продължат борбата си, за да може в държавата им да дойде перестройката. Китайското ръководство не подкрепи студентското движение, жестоко смаза демонстрантите и… извърши огромна грешка. Ако беше дошъл краят на комунизма в Китай, светът щеше да върви по-добре по пътя на съгласието и справедливостта.

  Имах намерение да съхраня СССР в съществуващите тогава граници, но под ново наименование, отразяващо случилите се демократични преобразувания. Не успях. Елцин страшно се стремеше към властта, нямайки ни най-малка представа какво въобще представлява демократична държава. Тъкмо той ликвидира СССР, което доведе до политически хаос и до всички трудности, които преживяват и в момента народите от бившите републики на Съветския Съюз.

  Русия не може да бъде велика държава без Украйна, Казахстан, кавказките републики. Но те вече тръгнаха по собствен път, тяхното механично обединение няма смисъл, защото би довело до конституционен хаос. Независимите държави могат да се обединят само на базата на обща политическа идея, пазарна икономика, демокрация, равни права за всички народи.

  Когато Елцин разруши СССР, аз напуснах Кремъл. Някои журналисти предположиха, че плача. Но аз не плачех, защото не бях приключил с комунизма в Европа. Но с него трябва да се приключи и в Азия, защото той е главното препятствие по пътя на постигане на човешките идеали за всеобщ мир и разбирателство.

  Разпадът на СССР не донесе никаква печалба на САЩ. Сега те нямат партньор, който би могъл да им бъде само СССР. За да се съхрани предишна абревиатура „СССР“, името трябваше да означава Съюз на Свободните и Суверенни Рeпублики – СССР. Но това не успях да направя. САЩ вече нямаха равноправен партньор. И Щатите бяха изкушени да си присвоят ролята на единствен световен лидер, който може и да не се съобразява с мнението на другите (особено на малките държави). Тази грешка е решаваща за САЩ и за целия свят.

  Пътят на народите към действителната свобода е труден и дълъг, но той задължително ще бъде успешен. Само заради това целият свят трябва да се освободи от комунизма.“

  Източник:   Worldtodaybg.com

• В ЕС тече кампания за легализиране на кръвосмешението

  Кампания за легализиране на инцеста (кръвосмешение) – сексуални връзки между роднини в рамките на Евросъюза продължава да тече с пълни сили

  .

  Григор Симов,  Аlterinformation.wordpress.com
  

  

  
  „Трета година се боря за равноправно положение на хората с различна сексуална ориентация и предпочитания. Понякога дори е възпитателна сексуалната връзка между брат и сестра, майка и син или баща и дъщеря.“ – така шведският политик Елизабет Грьон обясни неотдавна борбата за нейната кауза. Тя самата е лесбийка.

  Евродепутатите се заеха да осигурят толерантност и законова свобода и на любителите на кръвосмешението в рамките на Европа и съюза. Евродепутатите се занимават с това как да осигурят още по-голяма „политика на свободата“ и за хората, които осъществяват полови контакти със свои близки роднини.

  Инцестни се наричат интимните отношения между членовете на едно и също семейство, например между родители и деца, между сиблинги и пр. Среща се и определение за инцест като „кръвнородствено кръвосмешение” (инцест от първи род).  Терминът произхожда от латинската дума incestum и означава „нечист”.  Под инцест в тесен смисъл на думата се разбира като сексуален акт, а в по-широк – грубо отклонение в сексуалното поведение на членове от едно и също семейство.

  Борбата за въвеждане на новите европейски „ценности“ бележи успех след успех. След въвеждането на еднополовия брак и разрешаването на еднополови двойки да осиновяват деца, въвеждането на т.нар. „трети пол“, с който интерсексуални и травестите могат да се самоопределят идва ред да се осигури „толерантност“ и за инцестите.

  В Дания, Швеция и Унгария кампанията е най-яростна. Във вестници и телевизии се забелязва началото на кампания инцестът или кръвосмешението да бъде представен като „европейска джендър-норма“. Въвежда се понятието „инцестофобия“, а всички „инцестофоби“, тоест хората, които отхвърлят и не приемат секса между деца и родители, да бъдат наказвани по съдебен път.

  Документ 1 2010 година, ШВЕЦИЯ

  Депутатката в Риксдага (Шведския парламент) от социалдемократическата партия Моника Грьон смята, че кръвосмешението трябва да бъде легализирано. Според нея майка и син, баща и дъщеря, братя и сестри, дядовци, баби и внуци трябва да имат законното право да правят секс помежду си и това им право да бъде недвусмислено закрепено по юридически път:
  www.expressen.se/nyheter/s-politiker-gor-incest-lagligt/

  Документ 2, 2012 година, ДАНИЯ

  Датският политик Перниле Шкипер настоява в Дания кръвосмешението да бъде признато за „джендърна норма“; според нея сексуалните връзки между бащи и дъщери, майки и синове, братя и сестри трябва да бъдат узаконени:
  www.friatider.se/danska-socialister-vill-legalisera-syskonsex

  Документ 3, 2013 година, ШВЕЙЦАРИЯ

  Парламентът обсъжда легализиранато на кръвосмешението в Швейцария

  Видеодебати:
  http://24heuresactu.com/2013/01/31/mariage-pour-tous-les-suisses-vont-legaliser-linceste-video/
  http://youtu.be/UZfOcRZqqEY
  Документ 4 Metrobloggen.se

  Борбата срещу „инцестофобите“ е важна насока в програмата на европейските неолиберали.

  Из програмна статия на неолибералите в Скандинавия:
  „Легализацията на инцеста е завоевание на победилата в Скандинавия либерална революция“.

  metrobloggen.se/mattiassvensson/gamla-artiklar-nyliberal-revolution/

   

• Познавате ли диалектите на българския език?

  Карта* на диалектната делитба на българския език на Института за български език (ИБЕ)

   

  

  Българският диалектен език днес, поради промени от извънезиков характер, се открива във и извън държавните граници на Р. България в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония.
  
  Той има оригинална самобитност: през ІХ в. е класически славянски език, а  сега – екзотичен балкански език, характеризиращ се при имената вече с безпадежност, с богато членуване, с аналитично образуване на степените за сравнение, с удвояване на допълнението и др.; при глагола – със заместване на инфинитива с да-конструкция, с аналитично образуване на бъдеще време с частици и др. Тези граматични черти (с незначителни изключения) са характерни за всички диалекти и върху тях се изгражда спецификата на българския език като единствен славянобалкански език в света. Тази характеристика е потвърдена и от стотици чуждестранни изследователи.

  В областта на фонетиката и лексиката обаче разликите между диалектите са по-съществени и върху тях преди всичко се извършва диалектната делитба.

  
  Най-голямата равномерна делитба на българското езиково землище на две големи части – източна и западна – се извършва на основата на застъпниците на старобългарската ятова гласна, звучаща като много широко е или ’ä. Този неин стар изговор, липсващ днес в книжовния език, е запазен частично най-вече на Изток. Всички разнородни успоредни линии от устието на р. Вит до Солун образуват цял сноп от изоглоси, който се нарича ятов изоглосен пояс. В ятовия изоглосен пояс се намират изцяло (или с определени части) такива диалекти като белослатинско-плевенския, тетевенския, ботевградския, пирдопския, панагюрския, елинпелинския, ихтиманския, чепинския, разложкия, бабяшкия, гоцеделчевския, петричкия, серския и солунския говор).

  Източнобългарски говори

  Откриват се на изток от ятовия изоглосен пояс и обхващат пространството, обградено от Дунав на север, Черно море на изток и редица райони от Бяло море на юг.

  Делят се на няколко групи, по-значителни от които са североизточните и югоизточните диалекти.

  Североизточни диалекти

  И географски, и езиково биват няколко вида, но основните са представени от два ареала – мизийския и балканския.

  Мизийски (или източномизийски) говори

  Разпростират се в Източна Мизия, т.е. в Дунавската равнина на изток от Янтра, на юг от Дунав и на север от Стара планина. Българското северно Черноморие е най-източната им граница. Макар че са архаични, в резултат на експанзията на по-будното и енергично балканско население, слязло в равнината през ХІХ и ХХ в. и смесило се с автохтонното (хърцойско), голяма част от тях са загубили редица свои особености и сега вече биха могли да бъдат разглеждани като мизийско-балкански, или дори още по-общо, като смесени североизточни диалекти.

  От тях добре са съхранени три мизийски диалекта, доста близки помежду си:шуменският (или плиско-преславският, в т.ч. и съртският в Провадийско),гребенският – в Тутраканско, Силистренско и донякъде в Русенско, и капанският– в Разградско. Тези говори са налице и в Северна Добруджа (днес вече в Румъния). Най-отличителната черта на източномизийските говори е членната форма -о (под ударение) и -у (вън от ударение), тип врато, л’абу, поради което цялото наречие носи името о-диалект.

  Балкански говори

  Разпростират се в обширния Старопланински и Средногорски ареал. От тази област (Сопот, Калофер, Копривщица и др.) през епохата на Възраждането произхожда значителна част от най-големите български писатели – създатели на книжовния новобългарски език.

  Балканските говори се подразделят на няколко подговора: а) централен балкански(или габровско-ловешко-троянски). Разпространен е и в Севлиевско, Тревненско, Карловско, Калоферско, Казанлъшко, а по преселници на ново място – в Търновско и Горнооряховско; б) котелско-еленско-дряновският говор е разновидност на централния балкански. в) еркечкият говор днес е представен на старото си място от две големи села в най-източната част на Стара планина – Козичино (Еркеч), Поморийско и Голица (Варненско), а също така и от преселници със същия диалект в петнадесетина села на север – във Варненско и три-четири на юг в Поморийско; г)пирдопският говор; д) панагюрският говор; е) тетевенският говор; ж)подбалканският говор

  Югоизточни (рупски) говори

  Заемат Тракийската равнина на юг от подбалканските говори и достигат отчасти до Бяло море. На изток се простират до Черно море; на запад някои ареали (западнорупските) се включват в ятовия изоглосен пояс. Обхващат Северна Странджа (в Р България) и Южна Странджа (сега в Турция), Горна Тракия (Маришката низина в Р България), Долна (сега Турска и Гръцка) Тракия; по-големия дял от Родопската област (в Р България); малка част от южните Родопи (сега в Гърция). Независимо от силното диалектно членение, дължащо се на разнообразния релеф и на сложната историческа съдба – насилствени масови помохамеданчвания – всички те имат общи особености, въз основа на които се изгражда тяхното единство.

  Източни рупски говори

  Простират се в Странджа (Българска и Турска); Тракия (Българска и сега Турска и Гръцка). В равнината местното население силно се е смесило със загорци (според някои изследователи – преселници от Мизия), с носители на подбалкански говори и с др. Източнорупските говори са два вида: странджански и тракийски.

  Странджански говор

  Простира се на север в българската част на Странджа и на юг – в турската. Насилствено изселените носители на южностранджанските говори след войните на Балканите днес живеят на различни места в Източна България. В България странджанският говор бива източен – в Тракия и западен – в Сакар. Западният е известен по-скоро като грудовски или факийски (по името на средищното селище в района – Факия). И той е разделен на две части – в България и в Турция. За него се допуска, че има югозападнобългарски преселнически характер.

  Тракийски говори

  Те са многобройни и разнотипни. Автохтонните тракийски диалекти са близки до родопските, но не са толкова архаични – те отразяват по-късен етап от тяхното общо развитие. Представени са от два типа: северен – в България: Първомайско, Хасковско, Свиленградско, и южен – в Беломорска Тракия, носителите от която са насилствено прогонени в началото на ХХ в. след войните и са се преселили в различни части на Източна България. Най-представителните тракийски говори са: а)ксантийски говор; б) гюмюрджински; в) димотишки; г) софлийски; д)дедеагачки; е) одрински; ж) лозенградски. Други тракийски говори сабунархисарският, визенският, узункюприйският, бабаескийският, кешанският и чаталджанският.

  На Малоазиатския бряг на Мраморно море е имало около 20 български села, населението на които е било насилствено изселено в България след войните в началото на ХХ век. Говорът на малоазийските българи общо взето е от тракийски тип.

  Среднорупски (родопски) говори

  Простират се в Родопите. Запазили са архаични и самобитни особености. Според редица изследователи диалектите образуват самостоятелно трето голямо българско наречие от ранга на североизточното и  западното българско.

  Във фонетично отношение повечето от говорите притежават широките гласни г и л, които не са особеност на книжовния език. В сравнение с другите български говори количеството от съхранени стари падежни форми тук е най-голямо. Лексикално, родопските говори пазят също архаична общославянска лексика. Делят се на множество диалекти и поддиалекти: а) смолянски (централен родопски) говор; б)широколъшки говор; в) хвойненски; г) златоградски; д) павликянски говор на българите католици в Пловдивско и Свищовско – стари преселници от Родопите; е)тихомирски говор (Кърджалийско; ж) девесилски говор (Крумовградско.

  Западнорупски говори от южната част на ятовата изоглосна зона

  Представляват естествено продължение на родопските говори на запад (по долните поречия на Места и Струма в България и Гърция). Солунският говор е най-представителният и най-архаичният югоизточнобългарски диалект; той несъмнено е родина на Кирило-Методиевия старобългарски език. Изследван е многократно от наши и чужди учени въз основа на диалектите на трите села – Сухо, Зарово и Висока. Това е т.нар. солунски говор (в тесния смисъл на думата). Тъй като много от неговите старинни особености се откриват на юг – в Странджа, Родопите, а дори и в Корчанско, Албания, под солунски говор (в широкия смисъл на думата) – според редица учени – трябва да се разбира цялата южнобългарска говорна област: на изток до Цариград (Истанбул) и на запад – до Корча.

  Западнобългарски говори

  Най-общо се откриват на запад от ятовия изоглосен пояс и имат е рефлекс от ят: бел – бели. Те обхващат пространството, обградено от р. Дунав – на север; долината на р. Българска Морава и албанските планини – на запад; езерния район в южната част на географската област Македония – на юг. Делят се на два големи дяла: северозападен и югозападен.

  Северозападни диалекти

  Географски и езиково са няколко вида, но основните са два: същински (или западномизийски) и крайни северозападни.

  Същинските (или западномизийските) говори от своя страна са представени от два диалекта: белослатинско-плевенския, част от който се намира в северната половина на ятовия изоглосен  пояс (и на централнобългарската изоглосна област), и от видинско-ломския говор.

  Крайни северозападни говори

  Простират се върху ареалите, очертани от двете страни на днешната българо-сръбска и македоно-сръбска държавна граница. Подразделят се на две части: а)погранични (у ) говори в Белоградчишко, Трънско, Брезнишко (у нас), Кривопаланско, Кумановско, Тетовско (Р Македония) и Царибродско (Димитровградско) и Босилеградско (Р Сърбия) и б) моравски (у)-говори по поречието на р. Българска (Южна) Морава (Р Сърбия). Най-съществената морфологична черта, по която тези говори рязко се отличават от сръбския език, е аналитизмът на именната им система и въобще аналитизмът на целия граматичен строй. Докато в сръбски седемпадежната деклинация е добре запазена, в крайните северозападни говори тя е разрушена, така както в целокупния български език, т.е. свежда се само до отделни падежни остатъци.

  От крайните северозападни говори най-самобитен е трънският говор. Близък до него е брезнишкият говор. Тук е и белоградчишкият говор. В Северна Македония описаният по-горе тип говор продължава в Кривопаланско, Кратовско, Скопско-Църногорско, Тетовско и Кумановско. И в Западните покрайнинидиалектите са от същия тип, т.е. те са продължение на ареала от сегашната територия на българската държава: царибродският (димитровградският) – от Западнософийско и Годечко; босилеградският – от Кюстендилско.

  Югозападни говори

  Разпростират се в Р България по високите западнобългарски полета на юг от Стара планина и Витоша. Обхващат редица диалекти от Пиринския край (без неврокопския (гоцеделчевския), който е източен по тип от ятовата изоглосна област) и продължават ареалите си във Вардарска и Беломорска (Егейска) Македония на запад от Солун. Югозападните говори с участието на книжовници от тези краища са взели важно участие в първия етап от създаването на новобългарския книжовен език през епохата на Българското възраждане (Отец Паисий, К. и Д. Миладинови, К. Шапкарев и мн. др.) Подразделят се на две части: същински югозападни или централни а-говори и крайни югозападни (не-а-говори).

  Същински югозападни или централни а-говори

  Второто название централни е свързано със средищното географско място, което заемат (центъра) на българското езиково землище.

  Крайни югозападни говори

  В миналото тези архаични диалекти са били от югоизточен тип, но по-късно са изпитали влиянието на югозападните а–говори и днес имат смесен характер (вече с преобладаващо западни черти). Крайните югозападни диалекти обграждат централните а–говори от юг и запад. В зависимост от това се подразделят на две групи: южна и западна.

  а) Южната се открива предимно в Гърция и отчасти в Р Македония и Албания. Започва от Западносолунско и Ениджевардарско, преминава през Кукушко, Воденско, Южнолеринско, а оттам завива към Кайлярско и Костурско. Много интересен е изключително архаичният корчански говор в Албания в селата Бобощица и Дреновяне: Свà èсти шамùйа от стò и пендèсе годыне. (Това е кърпа от сто и петдесет години).

  б) Западната част на крайните не-а-говори обхваща най-западния дял на Р Македония (с охридския, стружкия, дебърско-галичнишкия, реканския и гостиварския диалект); в Албания (с голобърдовския). И тези говори, подобно на южния дял, са преди всичко ъ диалекти (зъп, път, мъш). Черти на крайните северозападни и на крайните югозападни говори се откриват смесено в т.нар. гòрански говор, разположен в три държави – Албания, Косово и Р Македония.
  Появата на „източни” черти на Запад и на „западни” на Изток не само в тези, но и във всички разгледани досега случаи е най-неопровержимото доказателство за единството на българските диалекти в техния многовековен исторически развой върху цялото езиково землище.

  .

  Източник:  Frognews.bg 

  ––––––––––––––––––––––––––

  * Оригиналът на интерактивната карта може да се види на адрес: http://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/

• Милионерите от Кърджали, които станаха бедняци

   Роко, Янчо Костадинов, Петър Косев…

  Демокрацията и правилата за бизнес по български родиха доста богаташи в Кърджали. Някои от тях се докоснаха до толкова много пари, че си позволяваха да изричат „Този град е мой“ къде като мечта, къде като заплаха за конкуренцията.

  Мнозина от тях паднаха от толкова високо, че днес биха предпочели да бяха завършили Учителския институт в Кърджали и да си „бутат“ годините за пенсията в някое далечно село.

  Несъмнено №1 в подобен списък е скандалният бизнесмен Ерджан Рашид – Роко. Предприемачът от Бели пласт има два етапа в живота си. До 1997-ма година и след април същата година, когато вътрешният министър Богомил Бонев прати в базите му братя Галеви и другите барети.

  Втори вероятно е Янчо Костадинов, който заедно с покойния Димчо Михалевски и Иван Митовски, ръководеше компанията „Ковег„. Заради огромните печалби на фирмата, подчинените на Костадинов галеха ушите му с израза „Скоро Кърджали ще смени името си на Ковегград“. Уви, кредитният милионер Костадинов също се приземи лошо.

  Третият в списъка на милионерите, който след години се оказа един от най-бедните кърджалийци, е Петър Косев (на снимката). Неговата история също е позната. „Ако не бях станал жертва на мафията, сега щях да давам препитание на хиляди кърджалийци, а футболният отбор „Арда“ със сигурност щеше да е в „А“група“, отбеляза пред 24rodopi.com Косев. Когато беше милионер, Косев обичаше да дава пари за спорта, защото отчиташе, че най-добрата реклама за града я правят спортните постижения.

  Днес ще ви припомним историята на Петър Косев. През годините той обвини за фалита си бившия главен прокурор Иван Татарчев, лидера на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев и други силни на деня, за което 24rodopi.com вече писа.

  На 32 години той вече е бил милионер, припомня „Преса“. Един от първите в България. Сега е на 58 и няма пари да си плати сметките за ток. Историята на Петър Косев прилича на приказка. Роден е в Пазарджик, завършва бившия механотехникум „Михаил Калинин“ в Пловдив, а след това и Института по машиностроене и електротехника, филиал на МЕИ. Работи в Пловдив – първо в Завода за пишещи машини, след това в Завода за мотокари, бил е за малко и в Завода за запаметяващи устройства. В края на 80-те години на миналия век демонстративно напуска БКП и е наказан, като го изхвърлят от работа. За да оцелее, инженерът се принуждава през деня да работи като хамалин в текстилния завод „България“, а вечер да мие улиците на Пловдив.

  Първият милион

  Обратът в живота му започва една вечер. „Гледах новините на моя телевизор „Стадион“. Тогава съобщиха, че се приема Указ 56, който дава възможност да се развива и частна инициатива. Сутринта отидох на работа в завода и дръпнах настрана една от шивачките. Питах я, ако Ӝ дам два метра плат, дали ще може да ми ушие рокля. На обяд тя дойде при мен с още една жена, после разбрах, че е една от моделиерките на завода. Поискаха по 4 метра плат за рокля. В книжката си имах спестени 640 лева. Изтеглих ги всичките и с 250 от тях купих черна немска дантела. За 24 часа момичетата ушиха четири рокли. Донесоха ми ги в центъра на Пловдив и аз веднага ги дадох за продажба в магазин за дамска мода. Когато се прибрах в апартамента, разбрах, че управителката на магазина ми е звъняла десетина пъти да иска още рокли. Четирите ги изкупили за половин час. За тях взех хиляда лева. Купих още плат, момичета ушиха десетина рокли, дадохме ги в магазина и така се започна всичко“, спомня си Петър Кьосев.

  Бизнесът му се разраства бързо. Той регистрира една от първите в България фирми – „Йоанна“, назначава си главен счетоводител и юрисконсулт, а шивачките от завод „България“ започват да работят по домовете си. Всичко беше законно, имахме трудови договори със всяка една шивачка. Момичетата вземаха според изработеното. Заплатите им бяха между 800 и 1200 лева на месец при положение че тогава един депутат вземаше 450 лева заплата“, спомня си Петър. През септември 1989 година фирмата му вече имала 620 000 лв. оборот. И договори за пласмент на продукцията в цялата страна. През 1990 година „Йоанна“ вече участва с павилион от 250 квадратни метра на Международния панаир в Пловдив. За Косев работят над 100 шивачки, а роклите им са хит сред абитуриентите. Фирмата му е еталон за качество, а той е един от големите бизнесмени на Пловдив. Участва в първата бизнес делегация в Турция и по време на посещението си успява да сключи договор и с Германия за производство на детски панталони. „Плащаха ми по 7 марки, а на мен един ми струваше 3 марки“, спомня си пловдивчанинът. Той още пази финансовите резултатите от 1990 година. Тогава личните му спестявания възлизат на 1 700 000 лв., а в платове, стока и готова продукция има над 11 милиона лева.

  „Златната мина“ в Кърджали

  Петър Косев решил, че вече трябва да инвестира, и изпратил два екипа на проучвателни мисии. Единият – в Кърджали, а другият – в Горна Оряховица. Избрал Кърджали, защото районът му бил познат, хората – доброжелателни, а възможностите за бизнес с Турция – големи. Като начало сключил холдингов договор с общинската фирма за търговия на едро „Търговия К“. Инвестирал милион и половина срещу процент от печалбата. Допълнително сключил договори за доставка за олио, захар, сирене и кашкавал. „В най-голямата криза, когато в магазините нямаше нищо за купуване, аз доставях в Кърджали тирове с олио и захар и хората се редяха на опашки, за да си вземат“, спомня си бизнесменът. Наел от общината два магазина – единият за хранителни стоки, а в другия се продавали конфекция и битова техника. Едно от условията за съвместен бизнес с общинските власти в Кърджали било бизнесменът да поеме закъсалия финансово футболен клуб „Арда“. „Избраха ме за президент на клуба. Още в същия ден инвестирах свои 300 000 лева за заплати и поддържане на базата. Срещу 100 000 лева ангажирах един от най-добрите треньори на България. Купихме 7 нови футболисти и отборът започна да бие наред“, разказва Петър Косев.
  От печелившия текстилен бизнес за милиони сега са останали само няколко кашона с непродадена продукция

  Фалитът

  Министерският съвет приема постановление за данъчни облекчения за спортните клубове. Петър Косев използва това и сключва договор с „Винпром“-Пазарджик за производство на ишлеме на 350 000 бутилки водка „Царевец“ и 114 000 бутилки вино. Косев доставял спирта, плащал за гроздето, заводът произвеждал питиетата и ги продавал. Бизнесменът трябвало да получи процент от печалбата. Тогавашното ръководство на „Винпром“ обаче сключило договор с трети лица за продажба на продукцията. Те пък не платили нищо на Косев. „20 години продължи съдебната сага. През това време заводът го приватизираха и новите собственици обявиха, че нямат нищо общо с дълговете на предишното ръководство. Идваха представители на силови групировки и ми предлагаха да им отстъпя дълговете към мен. Те щели да ми платят минимална част от тях, а за другото сами щели да се оправят. Не се съгласих“, разказва бившият бизнесмен.

  Приватизацията му изиграва лоша шега и с бизнеса в Кърджали. Когато инвестирал в общинската фирма „Търговия К“, ръководството му предоставило икономически анализ за печалбите си. В него обаче не било отразено, че фирмата има необслужван кредит за 9 милиона лева. Парите на Косев отиват за погасяване на тези задължения и не са отразени в баланса на фирмата. Появява се РМД, което я купува на символична цена. Чрез компенсационни бонове. „Можех да стана собственик на 76 магазина в община Кърджали. Вместо това получих една нула“, твърди Петър Косев. Той отново завежда дела, процесите се точат с години, а обезценяването на лева изяжда истинската стойност на дълговете и макар че печели част от делата, той все още не е получил нищо.

  Беднякът милионер

  Сега Петър Косев е назначен за пазач на паркинга на община Кърджали. Знае перфектно два чужди езика и много от международните делегации остават изумени, когато човекът на бариерата ги заговаря на английски. „През 1990 година бях заместник-председател на Съюза за стопанска инициатива начело с Валентин Моллов. Сега пазя колите на общинарите“, въздиша Петър Косев.

  „Преходът в България беше криминален. У нас дивият капитализъм настъпи с хватката на корумпирани политици, мафиотски групировки и създадените от тях силови структури. Всеки опит за честен бизнес беше ликвидиран. Ако си част от схемата, ще успееш. Ако не – ще пазиш бариерата като мен“, твърди Петър Косев.

  Сега той все още се надява на справедливост. „Живея като скот. Родителите ми се разболяха. Два месеца нямах пари за електричество, защото трябваше да купувам лекарства. Отидоха си един по един. Сега една от дъщерите ми е тежко болна и се намира в клиника. Другата е с малко дете. Едва оцелявам.Животът не е справедлив“, тъжно казва Петър Косев.

  Източник:  Rodopi24.blogspot.com

• Брюкселски бизнес: Кой дирижира Европейския съюз?

  „Когато индустриалците прокарваха идеята за обща монета, помня и досега как финансовият министър на Испания ми каза, въпреки че там предстояха избори:

  „Не се притеснявайте за изборите, Испания при всички случаи ще направи каквото се иска от нея.“

  Думи, наситени с много силен смисъл.

  Чувстваше, че има правото да говори дори от името на противниците си, защото знаеше, че Испания щеше да се подчини.

  Подобна ситуация е наистина впечатляваща…“

  „Брюкселски бизнес“ (Австрия – Белгия, 2012) на режисьорите Фридрих Мозер и Матийо Лиета отвежда зрителите под повърхността на европейската демокрация. Четири от пет политически решения в средната европейска държава се взимат в Брюксел. Но кой на практика стои зад тях? Зад фасадата на Обединена Европа има над 15 000 лобисти, които следват своята мисия да влияят на политиката според интересите на клиентите си. И „Брюкселски бизнес“ предлага експедиция в света на лобистите – там, където конгломератите от Пи-аР компании функционират в свои собствени мрежи на влияние и в близки връзки с политическия елит, и където всяко решение има цена, но въпросът е кой плаща.

  „Брюкселски бизнес“ пресъздава ситуацията в европейската столица през гледните точки на двама мъже – единият е политически активист*, който се бори срещу корупцията на лобистите, а другият е един от най-известните и влиятелни лобисти в eвропейските и международни търговски въпроси.

  Източник: Dokumentalni.com

  ––––––––––––––––––––––
  * Преди повече от 15 години (1997) е създадена Обсерватория Корпоративна Европа (CEO). Нейната мисия е да проучи дали и как корпоративните интереси са влияели на Комисията. Обсерваторията публикува доклад ‘Европа, Inc: Опасни връзки между институциите на ЕС и промишлеността’. В този доклад са изложени влиянията на индустрията в лобиране за новия договор на ЕС, който трябваше да бъде подписан по това време.

  Мощната роля на лобистките групи, като например на Европейската кръгла маса на индустриалците (ERT), в насърчаването и оформянето на целия ЕС, в зоната за свободна търговия (единния пазар), единната валута (еврото), както и в редица други големи проекти на ЕС, е вляела на политиките по това време. Докладът предупреждава, че влиянието на корпоративните лобита отива далеч над вземането на решения в ЕС, за сметка на демокрацията и на социални и екологични проблеми.

  Сега, години по-късно, нов доклад твърди, че положението е по-лошо.

  Прочетете повече на www.corporateeurope.org

• Отречени от комунистическия режим автори влязоха в алтернативна христоматия

  Творчеството на отречени от бившия режим автори влезе в нова христоматия, озаглавена „Забравените писатели“

  .

  Христо Хритов,  Desebg.com

  

  Прозата и поезията на отречени, съдени, забранявани и преследвани от комунистическия режим творци влезе в алтернативно помагало по литература за 12 клас. Изданието е инициирано от Центъра за европейски изследвания на Европейската народна партия (ЕНП), Център „Хана Аренд – София” и фондация „Конрад Аденауер” и беше представено в петък, 28 март 2014 г.

  Озаглавена „Забранените писатели” христоматията дава възможност на учениците от 12 клас да се запознаят с творчеството на автори като Трифон Кунев – осъден от режима на БКП на затвор заради фейлетоните му; поета Йосиф Петров – лежал в концлагера „Белене”; Змей Горянин, (псевдоним на Светлозар Акендиев Димитров (1904-1958) – автор на над 30 книги, обвинен след 9 септември 1944 г. за „великобългарски шовинист” и заличен от литературния живот; Георги Заркин – поет и журналист, ликвидиран в Пазарджишкия затвор през 1977 г.; Георги Марков, убит през 1978 г. в Лондон при операция на Държавна сигурност, подкрепена от КГБ; сатирика Радой Ралин, осмиващ властта в своите епиграми, както и още 11 писатели и поети.

  В учебното помагало са включени произведения като „Ботуш Каишев” на политическия емигрант Димитър Инкьов, чиито фейлетони десетилетия наред дразнят комунистическата власт по радио „Свободна Европа” под псевдонима Велко Верин; част от романите „Лице” и „Соления залив” на Блага Димитрова и Яна Язова; „Записките за българските страдания“ на писателя и бивш лагерист Петко Огойски; малко познатата поезия на Герчо Джамбазов, Коста Георгиев – Босяк, Мехмед Карахюсеинов, и др.

  Предговорът е написан от литературния критик Йордан Василев. Освен текстовете на страниците е поместена и биографична информация за всеки автор в т. ч. и сблъсъците им с комунистическата власт. Творчеството на нито един от включените в учебното помагало автори не се изучава в часовете по литература.

  Идеята на съставителите (Ангел Николов, Васил Къдринов и Валентина Маринова) за изданието възниква миналата година, когато от изследване на НЦИОМ за това доколко младите поколения, родени след 1989 г. имат представа за комунизма, стана ясно, че голяма част от младите хора нямат представа за осъждането и обесването на Никола Петков, причината за смъртта на Георги Марков, Берлинската стена или полския профсъюз „Солидарност”.

  Пред bTV съставителите посочиха, че алтернативното учебно помагалото ще бъде официално внесено за съгласуване в Министерството на образованието. Те нямат големи очаквания то да бъде прието, но имат готовност да го разпространяват безплатно чрез беседи с учители в страната.

  .

  Христоманията може да бъде изтеглена в pdf-формат оттук.
  

• Как и защо банкерите лихвари създават безработица

  Несуверенните правителства често декларират, че се борят с безработицата. Всъщност, безработица не би трябвало да съществува, защото работата е нещо налично, в изобилие и навсякъде

  .

  Антон Радославов,  Аlterinformation.wordpress.com

  .

  

  С една дума: работата е нещо, от липсата на което хората най-малко трябва да страдат. Така наречената „безработица“ съществува единствено поради обстоятелството, че банкерите-лихвари посредством своята лихвено-кредитна система не допускат всички хора до изобилието от работа. Това става, като създават една изкуствена липса на пари чрез отнемане на емисии от обръщение. Те правят така, че не всички хора да имат възможност да получат платено занимание. Така наречената безработица е всъщност недостиг на пари, безпаричие. С такива действия банкерите-лихвари постигат дефлация на труда, другояче казано – евтина работна ръка.

  Но как на практика банкерите-лихвари извличат печалба от безработицата?

  Когато работещите сами се продоволствуваха, всичко което им беше необходимо за живот, те си го произвеждаха или доставяха сами. По този начин заплащането не беше никакъв проблем. Защото заплатата на всеки един работещ поотделно беше резултата от неговия труд. С напредването на индустрията в стопанския живот на хората, започна да се разгръща и разделението на труда. Така много малко работещи са в състояние да предприемат нещо с резултата на своята работа, защото повечето от тях вече създават продукти, които имат стойност за другите хора, но не и за тях самите.

  И за да могат тези работещи да си осигурят заплатата в едно индустриално стопанство с развито разпределение на труда, то на тях им е необходимо едно доказателство — удостоверение за извършена работа, потвърждаващо правото за равностойно възнаграждение в материални и нематериални блага. Парите, които работещите получават след свършена работа, представляват такова едно удостоверение.

  Паричната заплата все още не е възнаграждение, а само средство за купуване на стоки по избор. Единствено посредством тези пари всеки достига до своето възнаграждение.

  И така, в днешното индустриално стопанство само притежаващият парична заплата може да осъществи своето право на възнаграждение. Целта на всеки емисионен институт би трябвало да се заключава в това да поддържа поверената му валута и навсякъде да запазва нейната пълна стойност и равен курс. В едно стопанство с развито разпределение на труда, първостепенна задача и основна функция на банките би трябвало да бъде грижата да осигурява налични парични заплати там, където са необходими. Сиреч банките би трябвало да бъдат финансови институти, чиято главна задача е да са в услуга на хората, учреждения с изключително социални функции, а техен шеф да е самият суверен. В противен случай държавата като такава се превръща в една куха форма, без мисъл и идея за собственото си съществувание.

  Банкерите-лихвари имат съвсем други интереси

  Те снабдяват стопанството не според обществените му нужди, а изключително според собствения си лихвен интерес. С това те блокират паричните заплати на известен кръг работещи и по този начин им отнемат и работата. Банкерите-лихвари целенасочено дават лихвени заеми само на онези, които постигат големи печалби, а не на предприемачите, създаващи най-вече работни места. Поради това те са най-сериозните причинители на безработица.

  Несуверенните правителства създават впечатление на околните, че се борят с безработицата, като увеличават бюджетния дефицит

  Това добре, обаче държавните дългове, които се трупат за покриването на бюджетния дефицит, трябва да бъдат изплащани, и то с лихвите. И понеже дълговете няма как да бъдат връщани, освен чрез събиране на данъци, то правителството, ще не ще, повишава данъците. Повишаването на данъците пък води до още по-голямо натоварване на производствата и впоследствие докарва още повече фалити на предприятия, а оттам и по-висока безработица. В резюме: Колкото повече едно несуверенно правителство задлъжнява към банкерите-лихвари, уж за да овладее безработицата, толкова по-голяма става армията от хора, търсещи работа.

   

• <<
• 1
...
• 121
• 122
• 123
• 124
• 125
• 126
• 127
• 128
• 129
• 130
• 131
...
• 416
• >>