Авторски
- Мартин Карбовски: ПП са прахосници на надежда
.
ПП са аматьори и прахосници на надежда, заяви в интервю за БНР журналистът Мартин Карбовски, който изрази разочарованието си, че е гласувал за тях. По думите му цялата им енергия е отишла „в свирката“, а вместо да правят икономика и политика, се опитват да ни вкарат във война с Русия и се борят с инакомислещите.
„Те го правят поради една-единствена причина – някой тук, от новите надеждници, от ПП, са докладвали опозиционно говорене, сега го наричат фактчекърство. Истината е, че тези хора, от ПП, прахосаха надеждите на стотици хиляди човеци, включително на мен, който съм гласувал за тях.“
„Те не са дошли да стоят във властта. Те са дошли да вземат нещо, да направят нещо, да ни скарат с някого и да си ходят. И за това има план. И тук не става дума за някакви хора, които обичат Русия. Става дума за много ясната тенденция да се опитват да ни вкарат във война, да се опитват да се заяждат с мечката, а не е хубаво да дразниш мечката по този начин. Това не е стратегия или обич към Русия. Това е простичкият страх да си без армия и да се дървиш. (…) Кой ще ви води тая война? Попитал съм. С тези прости въпроси, които бяха на дневен ред и винаги са били нормални въпроси, в един момент ставаш враг на народа“, изтъкна журналистът в предаването „Политически НЕкоректно“ и нарече „много елементарно“ това, че преди врагът на народа е бил този, който казва добра дума за Щатите, а сега е обратното – този, който пита нещо за Русия.
Думата „баланс“ във външната политика я няма, може би думата е „каишка“, каза Карбовски.
„Но най-страшното, което те вече правят, е тази цензура. Хората, които не им харесват, се появява една жена по телевизията, казва, че едни хора работят за Русия и се започва ужасяваща кампания. Партийна партизанщина, пиарска партизанщина. Едни хора започват да правят списъци, а „Дойче веле“ обявява тебе, мене, Дачков, Кеворк и сума ти народ за хора, които са купени. Това се подхваща от жълтопаветниците и се превръща в гонене на вещици. В един момент те казват – различното мнение вече не е мнение. И това се случи само 30 години след началото на идеята за плурализъм, да говорим свободно. И това се случва по най-фашисткия начин, вече и роботизирано.“
Според него „те презумпират, че някой получава пари, защото те получават пари“
„Обвиниха за всичко ИТН и казаха – ние си тръгваме с достойнство, едва ли не. Не свършиха никаква работа. Те отново връщат Бойко на власт. Има хора, които казват – по-добре Бойко да си ни краде, отколкото тия да ни вкарват във война – има и такъв поглед на нещата“, посочи още Карбовски.
Започвам да вярвам в проекта за атомизация на нашето общество, подчерта журналистът.
„Тези хора връщат мракобесните времена и на фашизма, и на комунизма, постепенно, бавно, с помощта на грантовете си от Щатите. (…) Като народ, като нация нямаме полза от това разцепление. Утре пак ще трябва заедно да ядем хляб.“
Минават години и продължаваме да не получаваме политика, не получаваме икономика, няма стратегия, водят се партийни котерийни борби, очерта картината Мартин Карбовски. По думите му ПП нямат право втори път да опитват „Те са аматьори. Те се държаха профански в много моменти, особено във външната политика – тотална профанщина. В един бар човекът, който предизвиква сбиването и после избягва много бързо. (…) Хората вече нямат никакво намерение да вярват на ПП, които са толкова проамерикански, че не излизат от кутията с Кока-Кола.“
„Вече нямаме критична маса. Критичната маса в София, който трябваше да работи за някаква промяна, пиарски се влюби и стана гадже на някакви модерни хора. Политиците са фаянсаджии, които трябва да бъдат юркани да ти направят банята както трябва, не трябва да ги обичаш, трябва да се опитваш ги накараш да работят. Това 30 години не го разбрахме. Гледаме отстрани с един скепсис и с един присмех тия котерийни борби и си мислим, че това е живот и това е политика. Не, това е продължаване на пропадането, в което нашите животчета просто се изсулиха от каруцата“, изрази песимизъм журналистът.
Трябва да дойде някой интелигентен, с опит, с биография и да започне да балансира нещата, смята Мартин Карбовски.
„Ако щеш, цар Борис III ни трябва, да балансира между Великите сили, личност ни трябва. На нас ни трябва експерт, който да се занимава с конкретни неща без геополитическа окраска. Нещо, което трябва да се свърши като работа за тоя жалък и смешен народ, тъжен.
.
Източник: БНР/vtorifront.bg
.
- Д-р Иван Думиника: Българите са настроени решително да защитават своята Алма матер
.
Представител на българската общественост на Молдова участва в протест пред Дома на правителството в Кишинев
Делегиран от Президиума на Извънредното събрание на българите в Молдова, председателят на Научното дружество на българистите в Молдова, д-р Иван Думиника говори днес за Тараклийския университет на митинга-протест. Протестната акция организираха представители на профсъюзите на Държавния аграрен университет на Молдова, за да изразят несъгласието си с реформата, обявена от Министерството на образованието. Според протестиращите, те не са против добре обмислена реформа, а против превземането на институцията. Според тях в една аграрна страна не може да липсва специализирано висше учебно заведение. Към протеста се присъединиха и профсъюзите на Тирасполския държавен университет както и профсъюзите на научните работници, съобщава IPN. Демонстрантите декларираха, че осъзнават необходимостта от тези реформи, но се противопоставят на начина на тяхното провеждане и срещу предложения от властите механизъм. Според участниците в протеста, те имат свое виждане за реформата и свои предложения, но в момента те се игнорират.
Доктор на историческите науки Иван Думиника публично изказа категоричната позиция на сънародниците си относно съществуването на Тараклийския университет. Той заяви, че „по отношение на българското етническо малцинство чиновниците прилагат дискриминационни мерки, това, което не може да бъде оставено без внимание. Българите решително и категорично отричат проекта за реформата и смятат, че университетът трябва да продължи да съществува. Българите са настроени решително да защитават своята Алма матер и няма да допуснат някой да посегни на този ВУЗ, който е „перлата“ на висшето образование в Тараклийски район“, заяви историкът.
Председателят на профсъюза на работниците в науката, Олег Кихай, смята настоящата ситуация за срамна и унизителна за учените и за университетските среди. „Много сме възмутени, че ние, като изследователски институти, ще загубим юридическия си статут, ще загубим финансовата си независимост и в крайна сметка нашите екипи ще изчезнат. Ние сме за реформи. Разбираме, че няма да можем да продължим напред към цивилизована Европа, без да извършим необходимите реформи“, каза Кихай. Но, според него, трябва да се обмисли всичко и да се проведат консултации.
Източник: БTA – Тараклия
.
- 170 души те бяха на брой и клекнаха в първия бой
.
Коминтерновското мнозинство в 47-ото Димитровско Народно събрание отвори вратата на Северна Македония към ЕС
Иво Атанасов,
Мавзолеят на Георги Димитров се върна на мястото си. Засега – неръкотворно, но ако Брюксел кресне, пък даже и Скопие, може и реално да се извиси в центъра на София.
Справедливо ще бъде сегашното Народно събрание да остане в историята като Димитровско. Идеите по македонския въпрос на вожда и учителя на българския народ бяха не само санирани, както се казва напоследък, но и творчески доразвити в съвременните условия от повечето наши депутати. 170 души те бяха на брой, но никой не падна в първия бой, за разлика от храбреците в поемите и кървавите песни на Пенчо Славейков. Всички се писаха победители, макар да триумфираха срещу собствената си държава. Можеха поне да ни спестят превземките си, че били гласували с чиста съвест.
Още по-справедливо е да се припомни, че грехът на Георги Димитров е сторен под силния натиск на Сталин и Тито. Червената армия стига до Берлин, благодарение на което първият получава обширни сфери на влияние в следвоенна Европа. Вторият пък е международно признато знаме на антинацистката съпротива, което не би било толкова зле за нас, ако в същото време ние не бяхме част от хитлеристката коалиция. Последното развръзва ръцете на двамата да ни наложат тежки отстъпки по македонския въпрос, разглеждани вече десетилетия наред като национално предателство.
Макрон едва ли е страшилище като Сталин, но, ето, 170-те на брой се огънаха дори под неговия натиск. И не защото кариерата или животът им е бил под заплаха, не! Може би са се опасявали да не изпаднат от евроатлантическото мнозинство, без да ги е еня, че в този случай то се оказа коминтерновско. Или пък просто същността им е предателска. Какъв ли тепегьоз трябва да си, та хиляди по митингите в Скопие да те наричат „фашист”, “агресор” и “окупатор”, а ти не просто да се правиш, че нито чуваш, нито виждаш, но и да им отваряш пътя към ЕС!
Дали въпросните 170 си дават сметка, че с гласуването срещу ветото:
– ПРИЕХА, ЧЕ СМЕ БИЛИ ФАШИСТИ. Оттук нататък всички приказки, залъгалки, уверения, твърдения и “научни” опорки, че не сме имали фашизъм, отиват на вятъра. На северномакедонския, а вече – и на европейския;
– ПРИЕХА, ЧЕ СМЕ БИЛИ ОКУПАТОРИ. Въпреки изобилието от снимки и други документи как дедите и дори бащите на днешните скопски политици през април 1941 г. посрещат българската войска като освободителка;
– ПРИЗНАХА, ЧЕ СА СМЯТАЛИ ИЗРАЗА “ГАРАНЦИЯ ФРАНЦИЯ” САМО ЗА ВИЦ, БЕЗ ДА ВНИКВАТ В ИСТОРИЧЕСКИТЕ МУ КОРЕНИ. Дано поне сега да са разбрали, че тази фраза е наситена с горчиво съдържание. Без да изчака дори седмица от гласуването в 47-ия Димитровски парламент, Френското председателство на ЕС извади от Преговорната рамка историческите въпроси и Двустранния протокол. С това шансовете ни да опазим историята си от кражби вече клонят към нула. Съвсем случайно в прессъобщение на нашето правителство Френското председателство бе наречено “предателство”, но, както неведнъж се е случвало, в думите на премиера Кирил Петков истината битува предимно под формата на грешка;
– ПРИЗНАХА, ЧЕ ГЕОРГИ ДИМИТРОВ Е БИЛ ПРАВ, УВИ, ТЪКМО ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС. С което изчистиха от греха името му и той отново и заслужено засия като героя от Лайпциг, както е познат в целия свят.
Перипетиите около вдигането на ветото показаха, че ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ СА ПРОГУБЕНИ ЗА БЪЛГАРСКАТА КАУЗА! Нито една държава-членка на ЕС не е на наша страна! Оправданията са, че сме прекалено малки, за да ни обърнат внимание. Че Северна Македония да не е по-голяма? Как така влязоха в нейното положение, а не в нашето? И въобще дали някое от отговорните ни лица се е осмелило да попита Макрон как биха се чувствали французите, ако според учебниците на съседните страни Наполеон е италианец, а Жана д’Арк – белгийка?
ОНЕЗИ 170 ПРОПИЛЯХА УСИЛИЯТА НА ЦЯЛО ПОКОЛЕНИЕ ПОЛИТИЦИ, КОИТО НАПРАВИХМЕ ВСИЧКО ВЪЗМОЖНО БЪЛГАРИЯ ДА ВЛЕЗЕ В ЕС ПРЕДИ ТУРЦИЯ, СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И СЪРБИЯ, за да получи неповторимия шанс чрез механизма на ВЕТОТО да отстои своите интереси при приобщаването на тези съседни държави. С премахването на ветото обаче тази уникална възможност бе проиграна.
В процеса на присъединяването към ЕС ни бяха наложени сериозни компромиси. Достатъчно е да споменем ненужното закриване на четири реактора в АЕЦ “Козлодуй”, загубата на традиционните ни пазари, довела до срив в индустрията и земеделието. Скопие не иска да се лиши от нищо, отстъпи само за името на републиката след 30-годишното настояване на гърците. За да бъде приета в ЕС, БЪЛГАРИЯ СЕ ОТКАЗА ОТ СВОИ РЕАЛНИ ДОСТИЖЕНИЯ, А СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ НЕ ИСКА ДА СЕ ОТКАЖЕ ДОРИ ОТ ЛЪЖИТЕ СИ за историята. И не само ЕС, но и нашите 170 се съгласиха с кражбите на събития и личности, с пренаписването на общото ни минало за изграждането на идентичност на антибългарска основа. Нещо повече – ако страната ни не клекне толкова бързо и толкова ниско, както ни се предписва, ще трябва да бъде наказана. Списание “Foreign Policy”, изразяващо позициите на голяма част от политическия елит в САЩ, преди броени дни настоя Вашингтон да наложи цена на България за нейната “идентичностна агресия” спрямо Северна Македония. Сякаш ни беше малка цената за собственото ни присъединяване към ЕС, та трябва да плащаме и чуждите сметки?
Събитията около ветото наложиха горчивия извод, че в последните поне сто години ЖИВКОВ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ НАШ РЪКОВОДИТЕЛ, ОПЪЛЧИЛ СЕ НА ЦЯЛА ЕВРОПА ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС. Още на мартенския пленум на ЦК на БКП през 1963 г. той развенчава линията на Георги Димитров за изкуственото създаване на македонска нация, държава и език по рецептата на Сталин и Тито. При 68 на сто чисто българско население във Вардарска Македония това зачеване “ин витро” на нова нация, и то на противобългарска основа, според него е “политико-идеологическа измишльотина”. Днес едва ли си даваме сметка колко смелост е била нужна за такава позиция, и то на пленум, проведен за пръв път без знанието на Москва и без участието на съветския посланик. Цели 15 години Живков и БКП са в пълна външна изолация по този въпрос. Едва през 1978 г. той спечелва за българската кауза Брежнев, което му позволява по-спокойно и с по-голям размах да коригира политиката по този важен въпрос.
Такава е историята, а признанието за ролята на Живков е горчиво, защото в началото на прехода едва ли сме очаквали, че тъкмо при демокрацията ще се наложи да плащаме цена за “агресията си срещу идентичността” на отреклите се от дедите и дори от бащите си наши съседи от другата страна на Осогово. И, че онези 170 от коминтерновското мнозинство в 47-ия Димитровски парламент ще го сторят с “чиста съвест”.
6 юли 2022 г.
.
- Няма данни за пострадали българи при стрелбата в Хайлънд парк
Задържан е заподозреният за стрелбата вчера, на парада за Деня на независимостта, в чикагското предградие Хайлънд парк. При стрелбата бяха убити шестима и ранени над 36 души, които са сериозно пострадали. Полицията потвърди, че задържаният е 22-годишният Робърт Кримо, местен жител. Той е карал сребриста „Хонда Фит“.
За заподозрения се знае, че живеел с чичо си и баща си в наследствена къща в района, който е един от най-спокойните. Рапър, от две години безработен, живеел е самотно и изолирано.
Около 10:15 ч., малко след началото на парада за 4 юли, от покрива на сграда в Хайлънд парк проехтяха изстрели. Празничният ден се превърна в кошмар за местните жители.
Няма данни за пострадали български граждани при вчерашната стрелба, съобщи генералният консул на България в Чикаго Светослав Станков, цитиран от БНТ. В Хайлънд парк живеят много българи.
През вчерашния ден на 5 други места в САЩ също е имало инциденти със стрелби, но те не са с мащабите на този в чикагското предградие. В един от случаите, във Филаделфия, са били простреляни двама полицаи.
.
- Разрушаването на бащата
Автор: Валерий Панюшкин – руски журналист и литератор (на снимката горе). Работил за руското политическо списание The New Times, в. „Ведомости“, сп. „Сноб“, водил собствено предаване на опозиционния телевизионен канал „Дождь“
Баща ми е за войната. Сред морето от беди, които моята страна изсипа върху Украйна и целия свят, включително и върху собственото си население, аз си имам и своя лична беда: моят баща, моят татко, немощен старец на 82, е за войната.
Той е хубав човек и аз го обичам. Учил ме е да карам велосипед, да греба с лодка, да работя с трион, с дърводелско длето и ренде. Той е чудесен майстор, цял живот правеше макети за театъра и изложбените зали. Децата ми го обичат, защото си играе с тях и им поправя счупените играчки. Цял живот нежно обичаше майка ми и трогателно се грижеше две години за нея, преди тя да умре от рак на мозъка.
А сега той подкрепя войната и ние почти не си говорим. Единствено да го попитам дали си е пил навреме лекарствата и толкоз.
Когато преди 10 години мама умря, баща ми така страдаше, че се затвори в стаята си и излизаше оттам само за да хапне нещо или по нужда. Излизаше рядко, не по-често от два пъти на ден. А в стаята прекарваше времето насаме с телевизора.
Аз бях журналист, работих в телевизия „Дождь“, която сега е закрита, говорех по радиостанция „Эхо Москвы“, която сега също е затворена, пишех за „Новая газета“, и тя престана да излиза. Разправях на баща ми да не си пълни главата с тези злобни глупотевини, дето ги излъчват официалните телевизионни канали. Но татко ми отговаряше, че не гледал новини и политически предавания, а си пускал телевизора само за футбол или предавания за животни.
Мисля, че това не беше истина. Татко спеше лошо, телевизорът в стаята му почти не се изключваше. Допускам, че освен резултати от футболни мачове и подробности за живота на китовете и пингвините, телевизорът денем и нощем му разказваше за злобните нацисти, дошли на власт в Украйна, за ненаситното НАТО, все по-плътно обкръжаващо със своите военни бази Русия, за транснационалните компании, изкупуващи на безценица целия руски нефт, за долара, който не позволявал на рублата да стане световна валута, за журналистите предатели (аз съм един от тях), дето клеветят президента Путин и неговата политика, насочена към това Русия отново да стане велика държава – ей за това всичкото.
Няколко месеца след смъртта на мама, когато болката от загубата се поприглуши, баща ми започна да излиза от стаята, да ни идва на гости, да ни кани и ние да му ходим, да си играе с внуците и разговаря с мен. Говорихме си главно за разни битови дреболии, но от време на време в татковите думи се промъкваха и пропагандистки клишета: „натискът на Запада“, „агресивното НАТО“, „чужди на руските ценности“, „пета колона“…
– Татко, че нали аз съм петата колона!
– Абе, каква пета колона си ти? Ти си просто един глупчо – парира ме баща ми, пренебрегвайки факта, че синът му е известен журналист и писател, предмет на бащина гордост, и се засмива в опита си да прехвърли назряващото напрежение в шега.
Струваше ми се, че произнасяйки тези пропагандистки щампи, баща ми като че ли ме изпитваше – няма ли да се съглася и да поразредя своите опозиционни възгледи с разумен конформизъм. Аз не се съгласявах и баща ми отстъпваше на предварително подготвените позиции – на дядото добряк, на когото не му е до никакви политически възгледи, а вниманието му е изцяло погълнато от ремонта на счупената количка за по-малкия внук.
Така и живеехме до 24 февруари 2022 година. А после започна войната.
Първата седмица въобще не си говорихме за нея, все едно се надявахме тя просто да спре, да отмине като някакъв кошмарен сън. След това аз захванах да пиша книга за бежанците и след като се прибирах от своите пътувания за срещи с тях, идвах при баща ми и му разказвах. Много внимателно, само човешките истории, никакви политически изводи. За хората, които са загубили дома си, за старицата, избягала от Мариупол в каросерията на хладилен камион, за момчето, чийто брат загинал във войната. Баща ми ме слушаше, съчувстваше на моите герои, но настойчиво вадеше в отговор пропагандистки аргументи: „Да, но нима украинците не водят тази война в Донбас вече осем години?“, „да, но нима НАТО не е обкръжило Русия с военни бази?“, „Да, но Западът да не би да не ни натрапваше чужди за нас ценности?“. Така говореше, а аз продължавах да разказвам. Надявах се да го докосна с човешките истории за нещастието, да разсея мрака на пропагандата, в който живееше.
След това се случи Буча. Аз се срещнах с бежанка от това градче, в което по време на руската окупация бяха избити над 400 мирни жители, записах разказа й. Но едва започнах да преразказвам на баща ми думите на тази жена, той скочи на крака и се разкрещя. Никога преди не ми беше крещял така, нито веднъж за тези мои 52 години:
– Как смееш! Откъде е тази твоя съвест да ми говориш такива неща! Как въобще можеш да си помислиш, че руският войник е способен да убива деца и жени!
Той крещеше, а аз се страхувах, че ей сега пред мен ще получи сърдечен удар, ще падне и ще умре…
И тогава се досетих – та той всичко разбира.
Човек, който не разбира, който е задръстен от лъжи, е склонен все пак, особено в разговор с близки хора, да започне да задава въпроси, да се поинтересува или усъмни, да извади контрааргументи. А моят баща крещеше от крайно отчаяние. Така правят хора, които разбират ужасната реалност, но не могат да я приемат, защото приемането й е по-страшно от смърт.
Ние сме агресори, това е реалността. Но ако сме агресори, то какво да прави един 82-годишен старец, когото са възпитавали и който сам е възпитавал своите деца с разкази за подвига на героите от Втората световна война, тръгващи на смърт за да спрат агресора? Какво значи „да тръгнеш на смърт, за да спреш агресора“, ако агресорът – това сме ние? Това значи само едно – да извършиш самоубийство.
Баща ми крещеше, тресеше се и буташе край себе си предмети, защото всичко разбираше. Разбираше, но не можеше да приеме реалността, защото приемането й предполагаше или неговата незабавна смърт, или тотално разрушаване на личността му, на всички негови ценности, всички негови нравствени разбирания.
Седях и мълчах. И си мислех: „Господи, та той всичко разбира, Господи!“ След това станах, облякох се и си тръгнах, оставяйки стареца в неговата самота. От тогава насам само се чуваме по телефона и си говорим единствено за това, дали навреме си е пил лекарствата.
Вече престанах да мисля, че руснаците, поддържащи войната, са отровени от пропагандата. Отровени са, разбира се, но не там е работата. В голямата си част те всичко разбират. Но проблемът е другаде – в това, че никой досега в Русия не е измислил нито едно разумно действие, което да се предприеме след осъзнаване на реалността, че ние сме агресорите.
Ни едно действие, освен самоубийството. Мен от самоубийство ме спасява единствено задачата, която в отчаяние сам си поставих и която съм длъжен да довърша – да напиша книга за бежанците, да разкажа urbi et orbi, че там, където на военните карти са нарисувани стрелки, където падат бомби, там има и хора.
Превод: Красимир Лозанов
Източник: roar-review.com.
- Предстоят отново нови избори!
.
Николай Тома, EuroTV.media
И това правителство падна. Предстоят отново нови избори!?…
Намирам из старите папки със статии едно мое отворено писмо от 1996 година, писано по повод на предстоящите по онова време нови демократични избори. Тогава много хора вярваха, че с победата на СДС България ще стане демократична, правова и социална държава и добро място за живеене.
Ето част от текста на отвореното писмо по повод на изборите от онова време:
„…Вчерашните висши партийни кадри, секретните служби и техните доносници създават „икономически елит“. И независимо коя партия е на власт, те ограбват и разпродават държавата все по-мащабно и все по-ненаказано. Никой от народната масовка и политическите емигранти не се допусна до „ускореното първоначално натрупване на капитала“. По-прозорливата част от младото поколение разбра какъв „преходен период“ се е развихрил и на свой ред избра емиграцията.
Страната е лишена от най-голямото богатство за всяка нация – човешкия капитал. Но властващите изобщо не се интересуват от бъдещето на България. Те се интересуват единствено и само от своето лично и бързо забогатяване – „демократично“, „законно“ и ненаказано. То се осигурява от партиите, които прокарват в Народното събрание необходимите за ограбване закони. Мислещи, можещи, амбициозни, неподкупни и кадърни млади хора, които критикуват и се противопоставят, могат да влияят при избори, а един ден да станат и конкуренция. Със застаряващото поколение, социално слабите и малцинствата цензурираните медии лесно се справят. Затова всички недоволни и амбициозни, на които не им харесва, да се „омитат“!
И през последните няколко години се „ометоха“ 700 000 на възраст между 20 и 40 години. Дипломираните, предприемчивите, силните, можещите продължават да се попиляват из Европа, Канада, САЩ, Австралия, без да искат да знаят, че и там водещите роли са разпределени. Нейсе, поне ще живеят в демократични и правови държави. Всеки ще започне живота си отначало, всеки – със своята си самота. Ще ги свързва единствено носталгията по родината, все по-натрапчива с годините. За повечето от тези „безотечественици“ тя няма да има нито форма, нито глас и лице. Няма да се променя с времето и пространството. Няма да се лекува с успехите и славата. Няма да може да се заличи, нито да се превъзмогне. Тя няма да се вижда, както душата не се вижда в тялото. Няма да се спре, както кръвта не спира във вените. Тя няма да има измерение, както нямат измерение родината, родителите, любовта, спомените, мечтите. Няма да прощава, както смъртта не прощава на живота.
„Нови политически сили“ се стягат отново за избори. Ние, „безотечествениците“, се питаме: за каква промяна и какъв преход крещят тези хора, свързани със старите тайни служби на ДС и финансирани от мафиотски групировки?
Ще спасят ли нацията от метастазите на престъпността и корупцията? Ще демаскират ли не дотам префинените операции, с които се осъществиха грабежите? Ще разкрият ли престъпленията на „икономическия елит“? Ще върнат ли изнесените милиарди? Ще накажат ли виновните? Ще отнемат ли незаконно придобитите имущества? Ще ги внесат ли в социалните фондове? Ще разсекретят ли всички досиета на ДС? Ще гласуват ли Закон за лустрация и забрана на всички бивши служители на ДС да се занимават с политика, бизнес и медии?“…
Днес, 2022 година, предстоят отново нови избори и напусналите страната са близо три милиона. От далечната 1996 година досега се изредиха всякакви правителства: десни демократи, леви социалисти, царисти, коалиции с турски малцинства и комунисти, герберисти, либерали глобалисти… и положението в страната е все така кризисно, тревожно и абсурдно. Бедните станаха още по-бедни и броят им е много по-голям. Незаконно забогателите са още по-богати и броят им също ежегодно расте. Млади и не толкова млади хора продължават масово да напускат страната омерзени от цинизма, нарцисизма, алчността, демагогията и лицемерието на „политическите лидери“; поради липса на перспектива, липса на правосъдие и наличие на ненаказана престъпност; заради корумпирана и бюрократична администрация; заради унизителното и пренебрежително отношение към достойните, неподкупните и кадърните; поради лошите икономически условия; поради тоталната подмяна на ценностите; поради това, че ДС и мафията продължават да се разпореждат с живота на хората!
Плеяда от добре платени журналисти, политолози, анализатори, социолози, историци, професори, академици, медийни величия, нови политически лидери и кандидат-спасители на нацията поучават, анализират, напътстват, заплашват, показват, доказват, разкриват и всячески манипулират мнозинството хора, останали в страната, предостатъчно объркани, унизени и обезверени. Те разделят нацията на българи и етноси, на млади и стари, на останали и заминали, на столичани и провинция, на умни и прости, на грозни и красиви, на социалисти, герберисти, атакисти, на либерали и антилиберали, на нови леви и нови десни, на русофили и русофоби, на про- и анти-ЕС…
Бедните обикновени хора не могат да разберат, че добре познатата на света максима „разделяй и владей“ е най-необходимото условие, за да бъдат постоянно ограбвани от онези, за които са гласували. Че назначени от партиите и олигарсите депутати в Народното събрание фабрикуват необходимите закони, които да позволяват да се краде от всичко: от селскостопанската продукция, от ниските заплати, от пенсиите, от парите за здравеопазване, от високите европейски цени на храните, от електричеството, водата, горивата и парното, от мобилните оператори, от еврофондовете, от посредничеството при договорите с чужденците.
Бедният наплашен човек не разбира защо цените непрекъснато се увеличават, а заплатите са в пъти по-ниски от тези в Западна Европа. Наетите правителствени говорители, пазители, анализатори, имитатори и манипулатори, взели се на сериозно, разпалено внушават и разясняват, че това е резултат от международната криза, че е по вина на банковата система, на ниската производителност на труда, на мързела на българите, на коронавируса, на войната в Украйна!?
Същият този смазан, изнемогващ в мизерия гласоподавател на избори се купува лесно и с малко пари. И животът си отива, без да разбере този електорат кои са аджеба тези презрени „олигарси“, собственици на заводите, фабриките, мините, водните и други централи, на самолетните компании и офшорките?… Кои са тези 500 семейства и 15 000 „олигарси“, които владеят икономиката, политическите партии, синдикатите, здравеопазването, науката, образованието, държавните поръчки, еврофондовете, медиите? Защо от „началото на прехода“ до сега нито едно правителство не направи разследване на предишните правителства и на тези, които притежават почти цялата икономика на страната и са по-богати от държавата?!
Бедният нашенец продължава да гледа и слуша по „големите телевизии“ любимите клоуни, старите и нови спасители, псевдожурналисти и псевдополитици, без да може да разбере кой на кого слугува. Няма да узнае и други неща, например как, докато се провеждаха миналата години нови и нови избори, невидимите стари и нови „олигарси“ и техните семейства продължаваха да се сдобиват с недвижими имоти из Франция, Испания, Англия и по света и прехвърляха огромни суми през офшорки и банки.
Доведеният до мизерия телезрител не разбира кого обслужват всъщност тв босовете и журналистите в обществените телевизии. Не иска политически неграмотният човек да знае, че нищо не може да се промени, ако не се променят съдебната система и избирателният закон. Според съществуващия закон в управлението на страната не могат да участват представители на милионите напуснали страната, способни, почтени, доказали се на Запад наши сънародници, несвързани със службите и бившата номенклатура, необвързани с американски и европейски фондации. Хич не го е еня нашенеца дали не трябва най-после да се извършат и необходимите промени в удобната за силните на деня Конституция. И макар със закъснение, да се изработи и приеме най-после един смислен Закон за лустрация, както отдавна бе направено в повечето посткомунистически държави – членки на ЕС, за да бъдат в състояние управляващите партии да управляват прозрачно, в диалог с обществото, с независима и работеща съдебна система, независими медии и истински синдикати!
Предстоят отново нови избори!
Ще се обединят ли напусналите България с останалите в страната национално отговорни, неподкупни, способни и желаещи промяна на системата хора в единно гражданско движение с единна стратегия, с единна програма и с единни искания?
Ще се обединят ли всички независими кандидати, всички единомишленици в групи и формации от „Фейсбук“, от блоговете и електронните издания с всички недоволни от неосъществения преход, с всички лъгани и ограбвани независимо за кои партии са гласували досега? Ще се обединят ли безработните и фалиралите от конкуренцията с монополите еднолични търговци, собственици и работници в малки предприятия? Ще се обединят ли всички установили се на Запад българи, милеещи за родината? (Лидерите от само себе си ще се откроят според добре свършена работа и проявени лични качества и ще бъдат предложени за ръководители от самите групи.)
Бъдещето на България не зависи ли повече от всякога от обединяването на всички недоволни от живота си в най-бедната и болна европейска държава със способните, независими и изявени българи в страната и сънародниците по света, които имат желание, възможност и качества да провеждат национална независима политика?!
Ако това най-после не се случи, и след още 30 години няма да има реална промяна и реална демокрация!
Ако дотогава все още я има България – и ако в нея все още има българи!
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Николай Тома (Николай Томов) се установява във Франция през 1985 г. Той е писател, журналист, режисьор и продуцент на документални филми, излъчвани във Франция и по света, селекционирани на международни фестивали за документално кино. Издадени книги: „Орфей“ (Edition DesTraboules), „Не се оставяй любов моя“ (Edition PSP), „Поглед отвън“ (изд. „Факел“). Основател е на www.evrotv.media – частна, независима френско-българска медия, създадена на доброволни начала от българи, трайно установили се в чужбина, съвместно с французи.
.
- Владимир Перев: Не зная, кой в България ще се съгласи да подпише такъв документ с такива обидни и антибългарски условия, поставени в него
.
Владимир Перев, македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия, уволнен заради пробългарските си прояви, пред Агенция „Фокус“
Водещ: Какво мислят българите в Северна Македония за предложението на Френското председателство? Наш гост е Владимир Перев – македонски българин, бивш телевизионен журналист, работил в Македонската национална телевизия и уволнен заради пробългарските си прояви. Г-н Перев, накратко от това, което изчетохме през деня и в предложението на Френското председателство, и в двустранния протокол между София и Скопие, разбрахме, че текстовете вас българите в Северна Македония ви няма. Французите ви наричат съвсем неучтиво малцинствени групи или общности. Вие как го възприемате?
Владимир Перев: Македонските българи изобщо не са съгласни с позицията, която е поета от френското предложение. И принципно тук се породи голямо недоволство за преди всичко обидния тон в това предложение, едно. Две, по начина, по който се говори в бъдеще време: „Ще бъде, Македония направи усилия“. Какво е това направи усилия? Това нищо не означава. И трето, там ние не функционираме въобще, направо ни няма. Това е нещо, което тук развълнува публично почти всички. Има и нещо друго, там има пропуски – не се говори за човешките права, не се говори за защита на правата на българите в Македония. Да оставим настрана, че говорят за малцинство и т.н., че в Македония този термин е абсолютно непознат. В Македония няма малцинства, в Македония има част от народи, които живеят на територията на Македония, и всички са държавотворни, даже и власите, и ромите, които нямат собствена държава, са държавотворен народ и са вписани в преамбюла на Конституцията на Македония. Това е нещо, което тук остава съмнение, че не е само въпрос около френското предложение и около екипа на президента Макрон. Тук става въпрос и за нещо друго, тук има някакво съучастие на български политици, на политици от правителството, и на министър-председателя, които по някакъв начин при работата около документа са били съгласни с текстовете му или мълчаливо са го приели за свой. Мисля, че това нещо в този момент в България няма да мине. Няма да мине нито това, което сега се предложи, и което аз малко тегово го погледнах, което е нещо като пътна карта какво трябва да се направи. И там нещата са неясни. Значи, първата работа е, че македонските българи трябва да бъдат вписани в Конституцията. Това е първото нещо. Но след това много малко се говори за историческото наследство на македонските българи, за репресираните по време на Титовия комунизъм в Македония, арестуваните, избитите, не се говори за човешки права и за най-обикновена реабилитация, пък нека да е едно вербално или писмено извинение. Нищо от това няма, всичко е оставено да се реши някак си, а сега хайде на юруш – дайте съгласие, защото не знаем, какво ще стане. Ами ние не знаем 100 години какво става с нас, македонските българи – оставени, загърбени, забравени от българската държава. Трябваше да дойде Румен Радев, трябва да отдадем признание и на Бойко Борисов, и на Екатерина Захариева, и на министър Теодора Генчовска, за да се отворят проблемите. Ние сме 100 години забравени, и сега веднага някой иска работата да се свършила бързо. Това е във вреда на българската кауза въобще и на българската държава. И не зная кой е този, който в България ще се съгласи да подпише такъв документ с такива обидни и антибългарски условия, поставени в него.
Водещ: Г-н Перев, на македонската политическа сцена някой иска ли да се постигне споразумение с България? Най-често в София чуваме позицията на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, знаем, че те не искат. Но партиите на властта, те какво искат?
Владимир Перев: Оставам с впечатлението, че партиите на властта мислят същото като опозицията. Ние вече не сме в тийнейджърка възраст македонката държава, ние сме държава вече 32 години след разпада на Югославия, промениха се всички партии – и социалисти, и комунисти, и ВМРО-овци, и фашисти, и нацисти, и демократи, и всички са срещу България.
Водещ: Защо?
Владимир Перев: Едните са по-агресивни, другите са по-мирни. Защо? Защото, ако се сдобрят и се подобрят отношенията с България, ако се отворят историческите въпроси с България, тогава всички фалшиви сърбомански тези и сръбски тези за съществуването на македонската нация ще паднат във водата. Как искате вие македонските научни историци, които са написали книги, да кажем по 1 м, когато ги сложите на полиците написал, всички са с вулгарен македонизъм и антибългарски шовинизъм, как очаквате вие те да се съгласят с това нещо? С отварянето на въпроса, че Гоце Делчев е българин? Как ще го приемат – това е невъзможно. Че те имат и потомци, вредили са децата си в политиката. Те се сменят, но всички са пропити от антибългаризъм, който е започнал още от Втората световна война. Затова са тези хули към България – българите са били фашисти, нацисти – е, не, сърбите им бяха по-добри. Но тези са вързани за Белград. Белград ги е финансирал, Белград ги е образовал, Белград ги е учил, Белград ги е изпращал в чуждестранни институции на специализация, там са формирали връзки, имат свои връзки с цяла Западна Европа. Не забравяйте, че Югославия 2 световни войни излиза като сила, която е близка до западния си свят. Имат си там свои лоби, което до ден-днешен го насърчават срещу България. И българската дипломация, аз разбирам позицията на българските дипломати – Българското външно министерство е една изключителна институция с много образовани хора, поне ония, които аз ги виждам и познавам, обаче те не могат да се справят, защото срещу тях по приятелска линия, по традиция са настроени всички дипломати, ако искате Франция, ако искате Германия, ако искате Дания, ако искате Холандия, ако искате Испания, всички са срещу тях. Да не говорим за Чехия, Словакия, Русия – всички са срещу България. Сега какво да ви кажа, някои казват, че Волтер е казал, сега да не се идентифицирам с Волтер, но Волтер е казал: „Това, че аз съм параноик, не означава, че никой не ме преследва“. И аз имам такова усещане, чрез което виждам, че всички са срещу нас, специално срещу македонските българи, но това не значи, че аз не съм прав. Невъзможно е в една страна, която се гордее със своята демокрация – мултиетническа, мултинационална, мултикултурна, всички да имат права, всички, които са се обадили да имат права, а ние българите – не. Знаете ли вие, че 5 000 души или 7 000 души в Македония са се определили като египтяни? И те имат права да бъдат египтяни. И това се уважава. И лидерът на тези хора е член на сегашната коалиция и партньор на Ковачевски, на сегашното правителство на СДСМ. Значи, за всички права има, само за българите няма. Това е най-сериозният въпрос, който всеки български политик трябва да си го постави за себе си – защо става това? Аз ви казвам според моето скромно мнение, не става дума тук за немощта на българската държава, или някакво немощ на дипломацията, става дума за една наследена от 100 години ситуация, която югославските учени, политици, политолози, философи и т.н. винаги са насочвали своите оръдия срещу България като най-голяма заплаха за целостта на югославенските пространства.
Водещ: Вие виждате ли някакво решение на тоя проблем, г-н Перев?
Владимир Перев: Преди два дни беше – вече знаете, митингът на ВМРО-ДПМНЕ, където лидерът Християн Мицкоски говори почти едни час. Присъстваха към 15 000 души. Нямаше някаква силна енергия между хората, имаше няколко групи, които викаха „Македония е вечна“, но я нямаше голямата енергия, която я имаше на митингите, когато се формираше македонската държава. Има два извода от речта на Християн Мицкоски, които искам да подчертая. Първо, той каза: „С българите ще разговарям само тогава, когато дойдат тук, паднат на колене и ме помолят за прошка за всички злини, които са направили по времето на фашизма“. И второ: „Докато аз съм лидер на ВМРО-ДПМНЕ – а той ще бъде още дълго време лидер, – никога няма да позволя българите да влязат в Македонската конституция“. От тези две изречения може да се синтезира цялата просръбска, проюгославска традиционна политика към България на всички югославски държави и постюгославски държави. Главният извод от митинга – митингът е направен и заради финансите, заради инфлацията, заради газа, заради нефта, заради бензина, заради стандарта преди всичко, но това е главната опора, на която се държат и управляващите, и опозицията. Никой, никой от правителствените структури на Ковачевски или от тия, които подписаха договора с Гърция, никой не стана да каже: „Чакайте, българите са наши съседи, ние трябва да седнем и да разговаряме. Не се говори с такъв тон!“. Това никой не го направи. Това е ясен индикатор какво става в държавата и какво може да се очаква от тази държава, ръководена без значение дали от левите или от десните структури.
Водещ: Не звучите много оптимистично.
Владимир Перев: Аз в този момент мисля, че ако се решава по някакъв начин въпроса за отношенията между София и Скопие и ако се решава в този момент по начин, който казва, че ние трябва да побързаме да вземем решение, защото това е последният влак и т.н., това ще бъде само във вреда на българските национални интереси. Ако в България някой смята, че не е важно в този момент да изчистим, кои са македонските българи и какви са били нашите възрожденци, нашите революционери, нашите генерали – Македония е дала жертви на бойното поле за българската кауза, Македония е дала учени, Македония е дала политици, съдии. Ако всичко това остане да им се даде на македонците наготово, на поднос да им се сервира като една незаслужена победа да кажем, да се представят за македонци по националност хора, които никога не са имали хабер от тая работа, тогава какво ще й остане на България? Ще й остане – това често го казват тук всички, ще им остане хан Аспарух и вероятно даже цар Борис и след това преминаваме на Георги Димитров. И толкова. Антон Югов, Тодор Живков – тези ще й останат на България като историческа и политическа традиция. Това е проблемът. Затова аз не звуча оптимистично, защото това, което следя от пресата, това, което чета, това, което слушам, не ми дава надежда, че в България има управленски структури, които искат да се разреши проблемът по подходящ и приемлив начин за българското общество. Лъжа е, че са включени българските изисквания във Френското предложение, няма такава работа. Там има общи приказки, които се отнасят за всякакви народности и по всякакви въпроси: дали ще се решава за русите, които живеят във Финландия, дали за чехите в Словакия или словаците в Чехия, това е нещо обобщено, което не дава нито на мен, нито на някой друг някаква сигурност, че нещата ще бъдат позитивно решени за българската кауза в Македония, но и в България. Ние влизаме в ситуация, в исторически период, много чувствителен. Ние за първи път виждаме, за първи път, откакто Радев стана президент, за първи път видяхме, че сме единни, имаме една история и че ни измъчват едни и същи проблеми, защото до тогава съдбата на македонските българи в самата Македония и въобще в Югославия, и в България беше приета като част от някакъв македоно-български-югославски фолклор. Не става дума дали ние сме репресирани – репресирани бяха нашите предци, баща ми беше репресиран, вуйчо ми лежа 13 години в затвора, осъден на 15 години. Не сме репресирани по този начин, но ние сме политически и обществено стигматизирани. Ние сме изключени от обществения и политическия живот. Да, движим се свободно по улиците, имаме свои приятели, с които сядаме, пием кафе, ракийка, говорим си, отиваме през уикендите на излети, женени сме, с деца, семейства, но ние сме обществено стигматизирани. Това е проблемът. И този проблем, колкото по-бързо го разбере българското общество, толкова по-добре ще бъде и за нас, но и за България въобще. Защото падне ли българското вето при една неясна и несъстоятелна позиция, каквато е в момента, тогава изискванията към българската държава и към българската история няма да спрат. Тогава ще изскочат много други проблеми, които ще породят усложнения в духовното развитие на българския народ и от двете страни на границата.
Водещ: Много ви благодаря за този анализ, г-н Перев, и за времето, което ни отделихте.
Владимир Перев: Благодаря, беше удоволствие за мен. Пожелавам ви успех и пожелавам поне част от това някой да чуе, види или прочете.
.
Интервю на Цоня Събчева
Източник: Агенция „Фокус“
.
- Никола Минчев вече не е председател на НС
С 125 гласа „за“ и 114 „против“ Народното събрание освободи Никола Минчев от председателския пост. В гласуването участваха 239 депутати, отсъстваше единствено Делян Пеевски от ДПС.
Решението за отстраняване на Минчев беше взето от целите групи на „Има такъв народ“, ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Всички депутати на управляващата коалиция от „Продължаваме промяната“, БСП и „Демократична България“ гласуваха „против“.
Самият Минчев се въздържа.
Начело на Народното събрание до избирането на нов председател ще е Мирослав Иванов („Продължаваме промяната“). Според правилника, изборът трябва да се състои до 2 седмици.
По искане на Десислава Атанасова от ГЕРБ бе свикано заседание на Председателския съвет на парламента, в който участват ръководствата на всички групи.
34-годишният юрист от „Продължаваме промяната“ беше избран за председател на 47-то Народното събрание на 3 декември 2021 г. , когато получи 158 гласа подкрепа. Нека посрещаме различията с уважение, нека общата воля се роди в качествената и разумна дискусия в парламента“, призова той колегите си в първото си изказване като председател на парламента. Днес припомни, че е влязъл в политиката с желание за промяна на действащия модел, но оформящото се ново мнозинство не само не носи промяна, а и ще съхрани модела. „В такъв парламент може би е добре да не съм председател“, обобщи Минчев.
Източник: „Дневник“
.
- Паметник на американския журналист Макгахан беше открит край Созопол
Давид Сукнаров, БНТ
Военният кореспондент разкрива жестокостите при потушаването на Априлското въстание и това донякъде решава хода на Руско-Турската освободителна война.
Монументът беше поставен в туристическия замък край село Равадиново и беше открит с официална церемония. Бяха поднесени венци и цветя в негова памет и благодарност заради статиите му във вестник „Дейли Нюз“, които предизвикват реакцията на Европа и на руския цар и изпращат войски, за да избавят българите от османската власт.
На откриването на паметника присъстваха и правнуците на Макгахан.
Подготовката за паметника беше продължителна, преди 5 г. още започнахме да говорим за него. Сега, когато той вече е тук, отново ни напомня за ролята на перото. Как то може да бъде по-силно от меча или от куршума, и за нас е важно да си припомним как по негово време той обърна мнението и позициите на великите сили по отношение на България – каза Фредерик Макгахан, правнук на Джанюариас Макгахан.
Нещо уникално е свършил, когато започва да пише това, което вижда. Нямаше да знае светът, може би, по-късно в годините щеше да разбере, но нямаше да научи; и това го прави много голям герой за България – каза Михаил Томов от Фондация „Ние, българите по света“.
.
- Джо Байдън номинира Кенет Мъртън за нов посланик в България
.
Президентът на САЩ Джо Байдън номинира за нов посланик у нас Кенет Мъртън. Това се посочва в съобщение на Белия дом.
Мъртън (р. 1961 г.) е дипломат от кариерата. Доскоро е бил шарже д’афер в американското посолство в Хаити. Преди това е бил основен заместник помощник секретар в Бюрото за глобално управление на талантите.
Бил е и посланик на САЩ в Хърватия, в Хаити, както и заместник изпълнителен секретар в Държавния департамент. Бил е и икономически съветник в американското посолство в Париж.
Завършил е университета „Маями“ в Оксфорд, щата Охайо, има магистърска степен от Американския университет във Вашингтон.
Носител е на много награди, включително на правителството на Хаити за помощта си след опустошителното земетресение (2010 г.).
Владее хаитянски креолски, френски, немски и испански език.
Източник: БНР
.
- „Има такъв народ“ излиза от коалицията
.
Излизам от управлението. От днес изтеглям министрите на „Има такъв народ“ и слагам край на тази коалиция и на тази агония. Това обяви лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов чрез видеообръщение във Facebook.
.
.
„Днес министрите на „Има такъв народ“ напуснаха заседанието на Министерски съвет, заради изключително лошия бюджет, който представи министъра на финансите Асен Василев. Това е поредният повод, който ясно и безапелационно показва, че нито министър-председателят, нито финансовият министър се справят, нито тази коалиция работи както трябва“, обясни той.
„Това е агония“, каза още лидерът на ИТН.
„През целия си живот съм се опитвал да правя разлика между „повод“ и „причина“. Напускането на министрите на ИТН е повод. И това е поредният повод. А причините, поради които тази коалиция не работи и ние нямаме място в нея, са две – Македония и факта, че в държавата вече няма пари“, обясни Трифонов.
„По отношение на РСМ министър-председателят води друга външна политика, различна от политиката на МВнР, различна от политиката на парламента и различна от политиката, декларирана на консултативния съвет при президента. Министър-председателят си има друг външен министър, който се казва Весела Чернева. Министър-председателят е обещал на различни лидери в Европа и света, да вдигне ветото над РСМ и прави всичко възможно това да се случи“, твърди Слави Трифонов. „По този начин Кирил Петков грубо и едностранно нарушава подписаното коалиционно споразумение. Никой няма право да взима едностранни решения против волята на българския народ. Това се нарича национално предателство.“
„По отношение на бюджета и парите на държавата – откакто Асен Василев е финансов министър, в държавата хвърчат едни милиарди нагоре-надолу. Аз не знам как ви изглеждат тия милиарди. Това ме ужасява. Всеки лев е важен. Особено ако говорим за парите на държавата. Защото това са нашите пари, всичките ни пари. Никой няма право да експериментира с тях. Еднолично да ги харчи, както намери за добре, и да прави, каквото си иска, ако ще не да е завършил Харвард, Междугалактическия институт“, заяви лидерът на ИТН.
Никой не знае за какво се изхарчи най-голямата сума в историята на България – 9 млрд. лева за 9 дни – 4 млрд. се източиха от енергетиката и се изхарчиха за текущи нужди. 1,2 млрд. се взеха, за да се купи зърно. Зърно няма, а и 1,2 млрд. ги няма. Къде са? Къде е борбата с мръсните пари? Къде са осветлените корупционни схеми на предишното управление? Как ви звучи намерението на Асен Василев да изтегли нов дълг? Кой ще го плаща, той ли ще го плаща или нашите деца – заяви още Слави Трифонов.
Той е категоричен, че министрите на „Продължаваме промяната” водят държавата към фалит.
Трифонов съобщи още, че депутатите от „Има такъв народ” в Народното събрание ще подкрепят актуализацията на бюджета в частта със социалните мерки и пенсиите на хората, но не и другата част, защото е вредна.
Източник: Dnes.bg
.
- Резултати от конкурса за четене по български за ученици от училищата зад граница
.
От името на организаторите на II Международен конкурс по четене на български език за ученици от 3 и 4 клас – БУ „АзБуки“ в Рим и Колеферо към Културна асоциация „Асен и Илия Пейкови“, Италия – изказваме благодарност на участниците, журито, преподавателите, училищните ръководители и родителите, за участието в конкурса за БГ училища зад граница, който се проведе онлайн на 4 юни 2022 г.
Поздравяваме Ви сърдечно за желанието да се представите и споделите опит, време, внимание, и да демонстрирате български дух и характер.
.
Резултати от II Международен конкурс по четене на български език за 3 и 4 клас
.
Малките и прекрасни четящи герои се преобразяваха в образа на Ян Бибиян и неговия приятел дяволчето Фют, четяха стихове, песни и скоропоговорки, възхитиха уважаемото жури, организатори и участници.
Мили деца, пожелаваме Ви да сте здрави, да продължавате да говорите и четете на български език, да откривате вълшебства и нови герои в тях, заедно с Вашите родители и учители, да поддържате българския дух, идентичност и култура.
.
Класиране-и-наградени 3 и 4 клас онлайн конкурс по четене на бг език
.
До нови срещи!
Щастливо, спокойно и слънчево лято!
Весела ваканция!
Мариола Георгиева,
директор на БУ „АзБуки“ – Рим и Колеферо
.
- Не ви вяр-вам! Семка сте от поругалите Ботев вагабонтина, Левски и останалите
.
Огнян Стефанов,
„Каква книга си написал за Христо Ботев, бе?! Не го ли знаем какъв вагабонтин беше!“ – С тези думи се нахвърлил върху Захари Стоянов Георги Живков, три пъти председател на Народното събрание и министър на просветата след Освобождението. Живков е от Либералната партия, поборник, участвал в Априлското въстание и Сръбско-турската война, другар на Стамболов.
Повод за яростта му е прошение от страна на писателя и депутат Стоянов да бъде отпусната що-годе прилична пенсия на съпругата на Ботев – Венета, която сама отглеждала дъщерята на поета Иванка. Сравнете само: майката на Ботев – Иванка и Венета получават мизерните 30 лева на месец. При положение, че депутатите по онова време получавали дневни от 15 лв., плюс по 80 стотинки за всеки изминат километър, ако пътуват някъде. Още едно срамно сравнение: наричаната „златна вдовица“, жената на Стефан Стамболов – Поликсена, е осигурена със 7200 лева годишна пенсия.
След кончината на Теодор Теодоров, председател на НС, неговата съпруга получава 2000 лева месечна пенсия. Срещу 30 лева за Ботевите майка, съпруга и дъщеря!
Невероятен е примерът с певицата Йохана Лойзингер, която е вдовица на Александър Батенберг, но няма нищо общо с България, защото двамата сключват брак, след като князът абдикира. През 1893 г. Седмото народно събрание я дарява с фантастична сума от 40 000 франка годишно пожизнено!
И не само Ботев е унизен… Политиците ни се гаврят и с оцелели поборници и семействата на загиналите за свободата на България. С пълно единодушие народните избраници орязват от 200 на 100 лева пенсиите на Панайот Хитов, Филип Тотю и Илю войвода.
Отнемат се и мизерните 50 лева, отпуснати за кратко на сестрата на Васил Левски.
Днес всяка година на 2 юни се опитваме да компенсираме онези антибългарски решения с тържествени чествания, патетични слова, армейски строй и зари. Дали е от сърце? Съмнявам се – знаем си характера… И днес войводите са повече символ на наивност и непонятна саможертва, отколкото пример за подражание. Някакви боклуци ги татуират по телата си, до портретите на Путин и Сталин. Политици „патриоти“ пък говорят за тях, облечени в потури и калпаци, затъкнали пищови и саби – карикатури и позор в едно за онова, което свършиха онези мъже.
Отнехме им дори саможертвата за свободата и я дарихме на освободители, които всъщност воюваха за своя император и интересите на своята държава…
Бедни, бедни Македонски! Защо не умря при Гредетин?
Този израз ми идва наум от „Немили-недраги“ на Дядо Вазов. Който разбира – разбира. Другите не са важни, макар да са все повече и повече.
Би ли повторил някой от днешните политици и управници клетвата на Хаджи Димитър, Караджата и четниците им:
„Аз пред Бога и пред народа в името на нашето драгоценно Отечество заклевам се какво, че залагам и прежалвам живота си за борба с неприятелите на народа си и до последното издъхвание ще бъда верен на тоя подвиг; няма да се подлъжа и подкупя за никакво имане; щото да работя срещу народа си, или за полза на другите, или за лична и користна полза; приемам всичките длъжности, които ми се четоха в закона. Ако не остана верен на тази клетва, Бог да ме порази изясно и юнаците да ме съдят и накажат според закона.“
Караджата я изпълни и то как: „Една кръв ни остана и една земя да я попие“ – казва той на момчетата, когато е тежко ранен.
Аз вярвам на тези хора. Нямам повод да сторя същото към тези, които от десетилетия яхат политиката и властта у нас. Семка сте от ония, дето подхвърляха стотинки на поборниците и техните близки, дейци за нещо си… Затова вчера се дърпахте в парламента, обиждахте се и си налитахте като малограмотни гамени. Днес се нареждате под портретите на истинските. Пфу…
Не ви вяр-вам!
.
- Тържествено отбелязване 30-годишнината на БУ „Св. св. Кирил и Методий“ – Виена
.
Материал на Melange Bulgaren
.
Тази година българското училище „Св. св. Кирил и Методий“ отбелязва 30 години от създаването си. Изложби, конкурси и научна конференция бяха посветени на юбилея, но кулминацията на честванията бе концертът на 28 май в БКИ „Дом Витгенщайн“.
Той бе посветен и на Деня на светите братя Кирил и Методий 24 май, който е и патронен празник на училището, и бе под надслов „Аз, буки, веди – това е, млади хора, святото послание на нашите деди към вас“.
Учители от българските училища в Дъблин, Ирландия; Будапеща, Унгария; Линц и Грац; Лондон, Великобритания; Ричмънд, САЩ, уважиха събитието. Сред гостите бяха и д-р Елка Златкова, доцент д-р Десислава Найденова от КМНЦ, проф. Силвия Николаева от СУ „Св. Кл. Охридски“, Асен Петров от дирекция ОБГУМ в МОН, проф. Румяна Танкова, зам.-ректор на Пловдивския университет, доц. Елена Събева и доц. Адриана Любенова. Приветствия постъпиха от министъра на образованието Николай Денков, Бойчо Дамянов, председател на БКПО „Кирил и Методий“, Елена Шекерлетова, посланик на България в Берлин, временно изпълняващ длъжността посланик на България в Австрия Албена Гетова, Асоциацията на българските училища в чужбина.
Часове преди концерта пристигна и новината, че директорката на училището Ирина Владикова е удостоена със златен почетен знак на Министерство на външните работи. Учителката Симона Захариева бе отличена с грамота „Неофит Рилски“ на МОН.
Симона Захариева получава почетната диплома от директорката на училището д-р Ирина ВладиковаПрепълнената концертна зала едва пое емоциите и чувствата на учители, ученици и родители. Макар и подготвена при трудни условия, програмата на децата бе пъстра, вълнуваща и интересна.
Учениците от първи клас с учител Анета Геранлиева
Още снимки и видеа, предаващи изпълненията на децата и настроението в залата – в материала на Melange Bulgaren.
.
- Геополитиката е безмилостна като съдбата
.
Полша, подобно на турците, също желае да възкреси своето минало величие. Ердоган гради своя „Велик Туран“ и се опитва да възкреси бившето величие на Високата порта.
Варшава иска да реанимира Жечпосполита, около която да пърха рояк източноевропейски сателити.
Геополитическата концепция може да се нарече Велик Интермариум от Балтийско море, през Черно море, та чак до Каспийско море. Конструкцията е британска. Варшава и Анкара са в британската орбита. Лондон – бригадир, а Полша и Турция – звеноводи. Борис Джонсън рути Германия и Франция, които заедно с Брюксел му се пречкат при изграждането на „Глобална Британия“.
А ЕС бере душа и все по-силно стене, ръководен от посредствени евробюрократи.
Къде е България в тази игра? Предполагам, че все още в Голямата игра сме в полския пъзел, а не в турския. Но човек знае ли?
В Ирак нашите военни бяха в полския сектор, което е релефен косвен признак. Но времената се менят, а с тях и плановете. За всеки случай на първо време можем да вдигнем един паметник на маршал Пилсудски в София. Ей тъй.
За всеки случай като инвестиция в неясното бъдеще. Няма лошо.
Има място и за много други паметници, например на Ататюрк или Чърчил. Последно, може и во всякой случай да подсигурим резервен вариант… монументи на маршал Жуков или маршал Конев.
Геополитиката е безмилостна като съдбата!
.
Боян Чуков, Фейсбук
Източник: Lentata.com
.
- 45 години български език в ефира на Австралия
Тази година Българската програма в ефира на австралийското радио SBS навършва 45 години. Програмата се излъчва за първи път в Австралия през 1977 г. Честита годишнина на колегите от SBS Bulgarian!
Ето някои интервюта, направени от Фили Ладжман и излъчени по Българската програма във връзка с годишнината.
.
Разговор с настоящия сътрудник на програмата Дияна Копринкова – ТУК
Дияна Копринкова е член на екипа на Българската програма по радио SBS от 2005 г.
Тя има голям професионален радио-опит. В България е била репортер и водеща в Програма „Хоризонт“ на Българско национално радио, а по-късно и сътрудник на Българската програма на BBC World Services.
–––––––––
.
Интервю с Биляна Иванова, сътрудник на програмата в периода 1993-1998 г. – ТУК.
Един от първите сътрудници на програмата и може би най-младият от тях е била Биляна Иванова. Тя е член на редакцията в периода 1993-1998 г.
„Нашата работа и като журналисти, и като психолози, е да стимулираме развитие, не да имаме отговори на всички въпроси“ – казва в това интервю Биляна, която сега работи като психолог.
––––––––––––
.
Интервю с Явор Дачков, кореспондент на SBS в периода 2001-2006 г. – ТУК
В началото на 2000-те Явор Дачков, един от най-популярните радио- и телевизионни журналисти в България, става политически коментатор на SBS Bulgarian и е такъв до 2006 г.
–––––––––––
.
Интервю с д-р Мария Стайкова, сътрудник на програмата в последните 10 години – ТУК
Д-р Мария Стайкова от Канбера е по професия невроимунолог, но любовта й към българския език и култура е причина тя да стане през последните 10 години незаменим сътрудник на българската програма на радио SBS.
.
Източник: SBS.com.au
.
- Психология: Ефектът на ЛУЦИФЕР
За баналността на злото
Една от най-изучаваните области в социалната психология е влиянието на групите върху поведението. Изследователите на този феномен започват своите експерименти още преди 80 години. Най-съществен в историята остава експериментът на Дженес.
Дженес поставя боб в буркан и моли всички участници да го разгледат и да направят предположение за броя на зърната, като го споделят с другите.
На следващия етап от експеримента участниците имат задачата да преоценят броя на зърната в буркана.
При преоценката на предположението си, повечето участници се приближават до средната стойност на груповото предположение.
Този относително безобиден експеримент демонстрира явлението – хората се стремят към комформизъм и овчо спазване на груповите норми.
Не след дълго започва Втората световна война и всички безобразия и зверства се развихрят върху няколко малцинства и най-вече върху еврейския народ. И когато идва моментът за равносметка, едно и също оправдание се повтаря много пъти, като ехо:
„Аз само следвах заповеди.“
Баналността на този отговор впечатлява философът Хана Аренд, която анализира съдебния процес и защитата на военния престъпник Адолф Айхман в Йерусалим. Така Аренд стига до убеждението, че той не е нито фанатик, нито психически нестабилен, а човек, извършвал поредица от злини, вярвайки, че негов дълг е да се подчинява на заповеди.
Адолф Айхман (на снимката горе) е нацистки офицер от Гестапо, сред главните организатори на Холокоста.
Стенли Милграм развива теорията на Аренд, като прави опит да провери възможно ли е да подмами група от хора да извършат нещо лошо, подчинявайки се на авторитет.
Милграм създава фалшив сценарий, при който участниците вярват, че причиняват мощни токови удари на хора, подчинявайки се на мъж в сива техническа униформа или дори на клипборд, който им казва „Моля, продължете“.
Милграм подбира за своя експеримент топ професори по психология и психиатрия, които да направят предположение относно броя на участниците, които ще стигнат до подаването на смъртоносна доза ток. Предположенията на учените са, че „един на хиляда“ би бил толкова жесток.
В действителност 65% от участниците пускат удар от 450V. Милграм продължава да провежда своя експеримент в различни култури, полове и в различни социални среди, като резултатите не се различават особено.
Умирайки млад от инфаркт през 1984 г. той пропуска ужасите на последващите геноциди и военни зверства. През това време обаче още един психолог насочва своите интереси към темата и това е Филип Зимбардо.
Ефекът на Луцифер
Някога Луцифер бе ангел. Той бе най-възвишеният. Името му означава „носител на светлина“, но Бог го изхвърля от Небесното царство, защото той отказва да признае божественото в Неговото творение Адам.
Прогонен в ада, той се превръща във въплъщение на злото, в Дявола. Целта му е да разкрива злото в човешкото същество чрез изкушения към безнравствени постъпки.
Именно тази метафора вдъхновява Зимбардо да съсредоточи своите изследвания върху, трансформации на човешкия характер, които не са чак толкова драматични като тази. Трансформации, при които обикновени, дори добри хора започват да извършват лоши дела за кратко или продължително време, които могат да се квалифицират като „зли“.
Начало на професионална му кариера в сферата бележи „Експериментът в затвора Станфорд“. Група студенти за разделени на случаен принцип, едни от тях в ролята на затворници, другите на надзиратели за срок от две седмици, в който да преживеят съответните социални роли.
Надзирателите влизат в роля толкова добре, че започват бързо да тормозят жестоко затворниците и да се обезчовечават. Дори самият Зимбардо се увлича в ролята си на управител на затвора, но за щастие неговата годеница го завръща към реалността.
Експериментът излиза извън контрол и бива прекратен само след 6 дни. И все пак постига своята цел, демонстрирайки как съвсем нормални хора могат много бързо да претърпят метаморфоза, превръщайки се в зли, дори жестоки.
Този експеримент вдъхновява Зимбардо, който поставя за своя основна цел да проучи в детайли процеса, при който хората се поддават на „Ефекта на Луцифер“ и какво би могло да се направи, за да се предпазим от него.
Зимбардо определя като основен фактор, действащ при третирането на групата, дехуманизирането чрез пропаганда. За онагледяване на своето твърдение той дава няколко примера от времето на Хитлер.
За евреите:
Децата в училище са принудени да четат истории, които изобразяват евреите във все по-негативна светлина;
Прокарване на расови стереотипи: използване на физическите различия като белег на по-нисък интелект, хитрост, израждане на човешкия род;
В лагерите са отнемани дрехите, косите, имената на лагерниците с цел обезличаването им.За врага (като вдъхновение за бой):
Използване на стереотипи на лица, униформи и други характеристики за вдъхване на омраза;
„Врагът” е изобразен като изнасилвач, насилник на деца;
„Врагът“ е изобразен като мощен и студенокръвен.“Странен плод“
Абел Миеропол пише думите на песента, изпята от Били Холидей, вдъхновен от линча на млади чернокожи мъже в южните щати на САЩ в началото на 20-ти век. „Странният плод“ разказва за мъртвите им тела, останали да висят по дърветата.
Разпространяват се снимки направени от хора при линчовете, като тези на ловците на дивеч, служещи да превърнат мъртвите млади черни мъже в плячка;
Както и снимки, направени в Ирак, на които се виждат разголени затворници, принудени да извършат действия, които са кощунствени за техните религиозни вярвания.Дехуманизиращият език:
Езикът може да се използва по такъв начин, че напълно да заличи безчовечността на даден акт.
Така убийството на шест милиона евреи е наречено „финалното решение“. Убиването на цивилни във всеки неотдавнашен конфликт е окачествено като „коствена жертва“, а убийството на хора от собствения лагер е „приятелски огън“.Можем ли да неутрализираме ефекта на Луцифер?
Зимбардо е убеден, че сме длъжни да следваме собствения си разум, чувства и морален кодекс, като се придържаме към няколко прости стъпки:
Признавайте грешките си, не губете време в оправдания и продължавайте напред!
Бъдете внимателни и критични към действията на другите!
Помнете личната отговорност за действията си!
Защитавайте собствената си индивидуалност и идентичност и й се наслаждавайте!
Уважавайте справедливата власт!
Балансирайте желанието си за приемане от групата с нуждата ви от собствена индивидуалност!
Бъдете мнителни и внимавайте как се представя дадена идея!
Помислете за контекста на времето! Решенията имат дългосрочни последици.
Не жертвайте свободата за някаква илюзорна сигурност! (Борбата срещу тероризма доведе до ограничаване на основните човешките свободи).
Ето, че недалеч от невинността на бобените зърна в буркана на Дженес се крият и зверствата на Холокоста.
Но ако Зимбардо е прав, всички ние носим отговорност за това да предотвртим нашият собствен Луцифер да придобие власт над душата ни.
Източник: chetilishte.com
.
- Парад на България в предградието Елк Гроув край Чикаго
Днес, 22 май 2022 г., от 11:00 ч., се проведе Парад на България по случай 24 май – деня на светите братя Кирил и Методий, на българскта азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Началото му бе от двора на Elk Grove High School. В него участваха българските неделни училища и родолюбиви организации от района.
Парадът на България беше организиран от Генералното консулство на Република България в Чикаго и Кметството на Елк Гроув Вилидж. Парадът се сля със Събор на Българската общност в близкия до училището парк.
Той започна с красиво изпълнение на българския и американския химн от ученичката Джулия Арагон. Последва кратка официална част с приветствия от Генералният консул на Р България и от местни представители на градската управа. Чуйте запис от тях тук.
.
След това съборът продължи с голям концерт, в който се представиха български танцови състави, певци и артисти.
Ето някои от участниците: Оркестър „101 гайди Чикаго“, Ансабъл „Верея“, Ансамбъл „Българика“, танцови състави на деца от 4 до 14 години от Малко Българско Училище, от Училище „Света София“ и Клуб „Загора“. А така също ансамбъл „Виванов“, Jersey Girls, Ема и Мира от БНУ “Свети Иван Рилски”, Дует Минкови, Оркестър „Гурбетчии“, Свет и Лейди Б и др.
Имаше и базар на български бизнеси и организации, както и храна и разхладителни напитки.
С този празник най-голямата българската общност в САЩ показа гордостта си от своята култура, традиции и история. Следващият български събор в Чикаго е след две седмици – вижте поканата за него ТУК.
Следва кратък фото и видеорепортаж от събитието.
.
‘
.
.
‘
. - Карбовски: При Вас как е?
Мартин Карбовски,
В царството на политкоректните слепци, едноокият прогледнал е фалшива новина.
Проверете тия дни няколко факта, първия:
⁃ Германия ще плаща ли на Русия въглеводороди в рубли? Ще плаща. И не само тя. Срещу този факт и възможност, определен от икономиката и географията, политкоректните слепци виеха и извиват още глас. Не, не трябва да си путинист и рубладжия, за да разбереш простотата на географията и несъстоятелността на идеята, че от утре можете без руски газ. Диверсификацията си остава добра идея, няма никакъв спор.
Друг факт:
⁃ батальонът „Азов падна“, Мариупол беше превзет. Срещу този факт новинарската съпротива беше дотам извратена, че предаването в плен беше наречено “евакуация”. Свива ми се сърцето, като знам, че евакуацията на тия украински момчета ще е в ужасен руски затвор. Но няма да пренебрегна и данните, че идеологията на „Азов“ е близка до фашистката. В интернационалната им бригада тлееше расистка омраза, документирана от много журналисти. Срещу фактите да се бориш е като да усукваш светлина – не става, хвърляш само сянка с действията си.
Факт три:
– всички политкоректни хора си взеха заплатите, грантовете и в биографията им ще пише как може да се разчита на тях. Говоря за журналисти, на които може да разчита всеки нов голям брат на България.
Ако някой ден Китай стане наш по-голям брат – имате списък на хората, на които може да се разчита. Вземете го от американците, те го имат от руснаците.Оставаме няколко човека, недолюбвани по тази причина – някои ненавиждаме големите братя на България още от 1985-та.
Факт четири:
– екипът на Карбовски, който не направи нищо друго, освен да се усъмни в едностранната дезинформация, вече два месеца и половина е оставен без работа и обявен за проводник на фалшиви новини.
За съмнението награда няма и никой не е очаквал. Всяка инсинуация, че съмнението се плаща от руснаците, е проста презумпция и тя е, че ние, както и политкоректните, сме платени отнякъде. Това може да си го мислят само платените отнякъде.Факт пет:
– хейтърство и национализъм: давате ли си сметка, как последните десет години у нас се заклеймяваха хейтът и националните послания? Това сигурно имаше своята логика. Но от няколко месеца трябва да си дадете сметка за говоренето с омраза срещу обикновените руснаци и тяхната култура, както и че украинският ултранационализъм се оказа ужасно приемлив за политкоректното говорене, докато последните тридесет години същата политкоректност забраняваше и подиграваше, примерно, българския национализъм.
Правете разлика между полезен на амерканците национализъм и вреден за амерканците национализъм, две фактически явления, разделени само от делтата на Дунав.
Сверяването на факти може да продължи дълги години, то е процес, не е акт.
С написаното искам само да се отбележи за протокола, че на фона на една информационна война, която не показа нито един украински танк (разбит и победен такъв) – ние в този сайт стояхме срещу вълната и се опитвахме да се съмняваме. Нито повече, нито по-малко. Не в победата на едната или другата страна, а в това, което ни се представи като новини и журналистика.
В това съмнение няма нито героизъм, нито предателство.
В това съмнение имаше само великата идея за свобода на словото, с всичките й грешки, която познаваме от няколко американски филма.
При Вас как е в тоя филм с героизма и с предателството?
Осъзнавате ли нещо смразяващо просто: наспорти идеята на Андрей Райчев, че преходът е завършил – преход нямаше. Ние не сменихме системата, сменихме само Големия брат.
Децата на същите хора, които подкрепяха СССР, днес громят Русия заради САЩ, новия идеологически работодател.
Смразяващо просто.
.
- Кога за първи път е бил честван денят на светите равноапостоли Кирил и Методий?
Днес, 11 май, честваме Деня на нашите първоучители и просветители, светите равноапостоли Кирил и Методий. Почти навсякъде ще прочетете следното:
Тази дата се утвърждава в българската празнична система през Възраждането като Ден за почит на светите братя, създатели и разпространители на първата старобългарска азбука – глаголицата. Празникът на светите Кирил и Методий е честван за първи път в Пловдив през 1851 г., по инициатива на Найден Геров и Пловдивското епархийско класно училище.
Но вижте едно интересно съобщение, което открихме на Фейсбук профила на писателя Захари Карабашлиев:
Един много прелюбопитен и доскоро неизвестен за мен факт, който искам споделя.
Отбелязваме църковния празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий днес и досега се приемаше, че за пръв път за това се споменава най-рано в средата на 19 век. Но едно писмо от арменския историк и етнограф Минас Пъжъшкян отмества датата доста по-назад от досега приеманото. Писмото е по-долу и разказва как през 1813-та година, в навечерието на 11 май, по време на посещението си в Шумен, арменецът е бил поканен на вечеринка с театрално представление „по случай българския празник на писмеността”.
Оригиналът на този документ се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция под сигнатура МП 1813. Авторът на писмото Минас Пъжъшкян като член на Мъхитаристката конгрегация е бил задължен да прави ежедневен отчет на своята дейност. Текстът, в който той описва видяното, е част от негов отчет, писан в Шумен. От документа става ясно, че честването е организирано от българите в града по стар стил на 10 май, т.е. срещу деня, в който църквата почита славянските просветители Кирил и Методий.
Ето превод-факсимиле на оригиналния текст на писмото.
„Шумла, 22 май 1813 г.
Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа ценни книжа, за да ги отнеса в Белиград.
След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище (театро) в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък.
В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете (дребосък, с женски движения) изпълняваше ролята на жена.
Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъствували гръцки духовници.
После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъствуващите започнаха да танцуват в кръг български танц. Но в другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят своите маанета и да играят каршлама.
Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме в къщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.
А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети за всекидневния бит. Оттук се изнасят ценни съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция.Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво можи да ми се случи. А от Шумла има редовна поща за Белиград и Венеция. Утре или други ден тръгваме за Русчук.“
Захари Карабашлиев завършва своето съобщение с думите:
„Състоялото се в Шумен тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-ранното досега документално засвидетелствано празнуване на солунските братя през епохата на Възраждането.
Поради тази причина 11 май от известно време е избран за празник на Шумен. И заслужено.
И честит празник на всички хора на писмото – библиотекари, книжари, учени, пишещи, четящи!“Присъединяваме се към пожеланията на известния български писател.
,
,
.
