Всички авторски страници

Авторски

• Here’s The Fascinating Origin Of Almost Every Jewish Last Name

  By BENNETT MURASKIN, SLATE*

  Ashkenazic Jews were among the last Europeans to take family names. Some German-speaking Jews took last names as early as the 17th century, but the overwhelming majority of Jews lived in Eastern Europe and did not take last names until compelled to do so. The process began in the Austro-Hungarian Empire in 1787 and ended in Czarist Russia in 1844.

  In attempting to build modern nation-states, the authorities insisted that Jews take last names so that they could be taxed, drafted, and educated (in that order of importance). For centuries, Jewish communal leaders were responsible for collecting taxes from the Jewish population on behalf of the government, and in some cases were responsible for filling draft quotas. Education was traditionally an internal Jewish affair.

  Until this period, Jewish names generally changed with every generation. For example, if Moses son of Mendel (Moyshe ben Mendel) married Sarah daughter of Rebecca (Sara bat rivka), and they had a boy and named it Samuel (Shmuel), the child would be called Shmuel ben Moyshe. If they had a girl and named her Feygele, she would be called Feygele bas Sora.

  Jews distrusted the authorities and resisted the new requirement. Although they were forced to take last names, at first they were used only for official purposes. Among themselves, they kept their traditional names. Over time, Jews accepted the new last names, which were essential as Jews sought to advance within the broader society and as the shtetles were transformed or Jews left them for big cities.

  The easiest way for Jews to assume an official last name was to adapt the name they already had, making it permanent. This explains the use of „patronymics“ and „matronymics.“

  PATRONYMICS (son of …)

  In Yiddish or German, „son“ would be denoted by „son“ or „sohn“ or „er.“ In most Slavic languages, like Polish or Russian, it would be „wich“ or „witz.“

  For example: The son of Mendel took the last name Mendelsohn; the son of Abraham became Abramson or Avromovitch; the son of Menashe became Manishewitz; the son of Itzhak became Itskowitz; the son of Berl took the name Berliner; the son of Kesl took the name Kessler, etc.

  MATRONYMICS (daughter of …)

  Reflecting the prominence of Jewish women in business, some families made last names out of women’s first names: Chaiken — son of Chaikeh; Edelman — husband of Edel; Gittelman — husband of Gitl; Glick or Gluck — may derive from Glickl, a popular woman’s name as in the famous „Glickl of Hameln,“ whose memoirs, written around 1690, are an early example of Yiddish literature.

  Gold/Goldman/Gulden may derived from Golda; Malkov from Malke; Perlman — husband of Perl; Rivken — may derive from Rivke; Soronsohn—son of Sarah.

  PLACE NAMES

  The next most common source of Jewish last names is probably places. Jews used the town or region where they lived, or where their families came from, as their last name. As a result, the Germanic origins of most East European Jews is reflected in their names.

  For example, Asch is an acronym for the towns of Aisenshtadt or Altshul orAmshterdam. Other place-based Jewish names include: Auerbach/Orbach; Bacharach; Berger (generic for townsman); Berg(man), meaning from a hilly place; Bayer — from Bavaria; Bamberger; Berliner, Berlinsky — from Berlin; Bloch (foreigner); Brandeis; Breslau; Brodsky; Brody; Danziger; Deutch/Deutscher — German; Dorf(man), meaning villager; Eisenberg; Epstein; Florsheim; Frankel — from the Franconia region of Germany; Frankfurter; Ginsberg; Gordon — from Grodno, Lithuania or from the Russian word gorodin, for townsman; Greenberg; Halperin—from Helbronn, Germany; Hammerstein; Heller — from Halle, Germany; Hollander — not from Holland, but from a town in Lithuania settled by the Dutch; Horowitz, Hurwich, Gurevitch — from Horovice in Bohemia; Koenigsberg; Krakauer — from Cracow, Poland; Landau; Lipsky — from Leipzig, Germany; Litwak — from Lithuania; Minsky — from Minsk, Belarus; Mintz—from Mainz, Germany; Oppenheimer; Ostreicher — from Austria; Pinsky — from Pinsk, Belarus; Posner — from Posen, Germany; Prager — from Prague; Rappoport — from Porto, Italy; Rothenberg — from the town of the red fortress in Germany; Shapiro — from Speyer, Germany; Schlesinger — from Silesia, Germany; Steinberg; Unger — from Hungary; Vilner — from Vilna, Poland/Lithuania; Wallach—from Bloch, derived from the Polish word for foreigner; Warshauer/Warshavsky — from Warsaw; Wiener — from Vienna; Weinberg.

  OCCUPATIONAL NAMES

  Craftsmen/Workers

  Ackerman — plowman; Baker/Boker — baker; Blecher — tinsmith; Fleisher/Fleishman/Katzoff/Metger — butcher; Cooperman — coppersmith; Drucker — printer; Einstein — mason; Farber — painter/dyer; Feinstein — jeweler; Fisher — fisherman; Forman — driver/teamster; Garber/Gerber — tanner; Glazer/Glass/Sklar — glazier; Goldstein — goldsmith; Graber — engraver; Kastner — cabinetmaker; Kunstler — artist; Kramer — storekeeper; Miller — miller; Nagler — nailmaker; Plotnick — carpenter; Sandler/Shuster — shoemaker; Schmidt/Kovalsky — blacksmith; Shnitzer — carver; Silverstein — jeweler; Spielman — player (musician?); Stein/Steiner/Stone — jeweler; Wasserman — water carrier.

  Merchants

  Garfinkel/Garfunkel — diamond dealer; Holzman/Holtz/Waldman — timber dealer; Kaufman — merchant; Rokeach — spice merchant; Salzman — salt merchant; Seid/Seidman—silk merchant; Tabachnik — snuff seller; Tuchman — cloth merchant; Wachsman — wax dealer; Wechsler/Halphan — money changer; Wollman — wool merchant; Zucker/Zuckerman — sugar merchant.

  Related to tailoring

  Kravitz/Portnoy/Schneider/Snyder — tailor; Nadelman/Nudelman — also tailor, but from „needle“; Sher/Sherman — also tailor, but from „scissors“ or „shears“; Presser/Pressman — clothing presser; Futterman/Kirshner/Kushner/Peltz — furrier; Weber — weaver.

  Medical

  Aptheker — druggist; Feldsher — surgeon; Bader/Teller — barber.

  Related to liquor trade

  Bronfman/Brand/Brandler/Brenner — distiller; Braverman/Meltzer — brewer; Kabakoff/Krieger/Vigoda — tavern keeper; Geffen — wine merchant; Wine/Weinglass — wine merchant; Weiner — wine maker.

  Religious/Communal

  Altshul/Althshuler — associated with the old synagogue in Prague; Cantor/Kazan/Singer/Spivack — cantor or song leader in shul; Feder/Federman/Schreiber — scribe; Haver — from haver (court official); Klausner — rabbi for small congregation; Klopman — calls people to morning prayers by knocking on their window shutters; Lehrer/Malamud/Malmud — teacher; Rabin — rabbi (Rabinowitz—son of rabbi); London — scholar, from the Hebrew lamden(misunderstood by immigration inspectors); Reznick — ritual slaughterer; Richter — judge; Sandek — godfather; Schechter/Schachter/Shuchter etc. — ritual slaughterer from Hebrew schochet; Shofer/Sofer/Schaeffer — scribe; Shulman/Skolnick — sexton; Spector — inspector or supervisor of schools.

  PERSONAL TRAITS

  Alter/Alterman — old; Dreyfus—three legged, perhaps referring to someone who walked with a cane; Erlich — honest; Frum — devout ; Gottleib — God lover, perhaps referring to someone very devout; Geller/Gelber — yellow, perhaps referring to someone with blond hair; Gross/Grossman — big; Gruber — coarse or vulgar; Feifer/Pfeifer — whistler; Fried/Friedman—happy; Hoch/Hochman/Langer/Langerman — tall; Klein/Kleinman — small; Koenig — king, perhaps someone who was chosen as a “Purim King,” in reality a poor wretch; Krauss — curly, as in curly hair; Kurtz/Kurtzman — short; Reich/Reichman — rich; Reisser — giant; Roth/Rothman — red head; Roth/Rothbard — red beard; Shein/Schoen/Schoenman — pretty, handsome; Schwartz/Shwartzman/Charney — black hair or dark complexion; Scharf/Scharfman — sharp, i.e intelligent; Stark — strong, from the Yiddish shtark ; Springer — lively person, from the Yiddish springen for jump.

  INSULTING NAMES

  These were sometimes foisted on Jews who discarded them as soon as possible, but a few may remain:

  Billig — cheap; Gans — goose; Indyk — goose; Grob — rough/crude; Kalb — cow.

  ANIMAL NAMES

  It is common among all peoples to take last names from the animal kingdom. Baer/Berman/Beerman/Berkowitz/Beronson — bear; Adler — eagle (may derive from reference to an eagle in Psalm 103:5); Einhorn — unicorn; Falk/Sokol/Sokolovksy — falcon; Fink — finch; Fuchs/Liss — fox; Gelfand/Helfand — camel (technically means elephant but was used for camel too); Hecht—pike; Hirschhorn — deer antlers; Karp — carp; Loeb — lion; Ochs— ox; Strauss — ostrich (or bouquet of flowers); Wachtel — quail.

  HEBREW NAMES

  Some Jews either held on to or adopted traditional Jewish names from the Bible and Talmud. The big two are Cohen (Cohn, Kohn, Kahan, Kahn, Kaplan) and Levi (Levy, Levine, Levinsky, Levitan, Levenson, Levitt, Lewin, Lewinsky, Lewinson). Others include: Aaron — Aronson, Aronoff; Asher; Benjamin; David — Davis, Davies; Ephraim — Fishl; Emanuel — Mendel; Isaac — Isaacs, Isaacson/Eisner; Jacob — Jacobs, Jacobson, Jacoby; Judah — Idelsohn, Udell,Yudelson; Mayer/Meyer; Menachem — Mann, Mendel; Reuben — Rubin; Samuel — Samuels, Zangwill; Simon — Schimmel; Solomon — Zalman.

  HEBREW ACRONYMS

  Names based on Hebrew acronyms include: Baron — bar aron (son of Aaron); Beck —bene kedoshim (descendant of martyrs); Getz — gabbai tsedek (righteous synagogue official); Katz — kohen tsedek (righteous priest); Metz — moreh tsedek (teacher of righteousness); Sachs, Saks — zera kodesh shemo (his name descends from martyrs); Segal — se gan levia (second-rank Levite).

  OTHER HEBREW- and YIDDISH-DERIVED NAMES

  Lieb means „lion“ in Yiddish. It is the root of many Ashkenazic last names, including Liebowitz, Lefkowitz, Lebush, and Leon. It is the Yiddish translation of the Hebrew word for lion — aryeh. The lion was the symbol of the tribe of Judah.

  Hirsch means „deer“ or „stag“ in Yiddish. It is the root of many Ashkenazic last names, including Hirschfeld, Hirschbein/Hershkowitz (son of Hirsch), Hertz/Herzl, Cerf, Hart, and Hartman. It is the Yiddish translation of the Hebrew word for gazelle: tsvi. The gazelle was the symbol of the tribe of Naphtali.

  Taub means „dove“ in Yiddish. It is the root of the Ashkenazic last name Tauber. The symbol of the dove is associated with the prophet Jonah.

  Wolf is the root of the Ashkenazic last names Wolfson, Wouk, and Volkovich. The wolf was the symbol of the tribe of Benjamin.

  Eckstein — Yiddish for cornerstone, derived from Psalm 118:22.

  Good(man) — Yiddish translation of the Hebrew word for „good“: tuviah.

  Margolin — Hebrew for „pearl.“

  INVENTED ‘FANCY SHMANCY’ NAMES

  When Jews in the Austro-Hungarian Empire were required to assume last names, some chose the nicest ones they could think of and may have been charged a registration fee by the authorities. According to the YIVO Encyclopedia, „The resulting names often are associated with nature and beauty. It is very plausible that the choices were influenced by the general romantic tendencies of German culture at that time.“ These names include: Applebaum — apple tree; Birnbaum — pear tree; Buchsbaum — box tree; Kestenbaum — chestnut tree; Kirshenbaum — cherry tree; Mandelbaum — almond tree; Nussbaum — nut tree; Tannenbaum — fir tree; Teitelbaum — palm tree.

  Other names, chosen or purchased, were combinations with these roots:Blumen (flower), Fein (fine), Gold, Green, Lowen (lion), Rosen (rose), Schoen/Schein (pretty) — combined with berg (hill or mountain), thal (valley), bloom (flower), zweig (wreath), blatt (leaf), vald or wald (woods), feld (field).

  Miscellaneous other names included Diamond; Glick/Gluck — luck; Hoffman — hopeful; Fried/Friedman — happiness; Lieber/Lieberman — lover.

  Jewish family names from non-Jewish languages included: Sender/Saunders — from Alexander; Kagan — descended from the Khazars, a Turkic-speaking people from Central Asia; Kelman/Kalman — from the Greek name Kalonymous, the Greek translation of the Hebrew shem tov (good name), popular among Jews in medieval France and Italy; Marcus/Marx — from Latin, referring to the pagan god Mars.

  Finally, there were Jewish names changed or shortened by immigration inspectors or by immigrants themselves (or their descendants) to sound more American, which is why „Sean Ferguson“ was a Jew.

  Let us close with a ditty:

  And this is good old Boston;
  The home of the bean and the cod.
  Where the Lowells speak only to the Cabots;
  And the Cabots speak Yiddish, by God!

  ––––––––––––––––––––––––––
  * A version of this post originally appeared on Jewish Currents. Bennett Muraskin is a contributing writer to Jewish Currents magazine and author of The Association of Jewish Libraries Guide to Yiddish Short Stories and Let Justice Well Up Like Water: Progressive Jews from Hillel to Helen Suzman, among other books.

  Read more: http://www.slate.com/blogs/lexicon_valley/2014/01/08/ashkenazi_names_the_etymology_of_the_most_common_jewish_surnames.html#ixzz2psFak3S9

• Джанет Йелън оглави Федералния резерв на САЩ

  За първи път този пост се заема от жена

  

  Сенатът на САЩ одобри във вторник номинацията на 67-годишната Джанет Йелън за наследник на Бен Бърнанке на поста председател на Управлението за федерален резерв (УФР), предадоха световните агенции. Решението, прието с 56 гласа „за“ и 26 „против“, бе очаквано, отбелязват агенциите.

  Йелън е първата жена начело на централната банка на най-голямата световна икономика в 100-годишната й история. Тя ще заеме поста на 1 февруари, наследявайки Бен Бърнанке, който ръководи институцията от 2006 година.

  Кандидатурата на Йелън бе предложена през ноември миналата година от президента Барак Обама, който при обявяването на решението си, посочи, че за него то „е сред най-важните в икономически план“.

  Обама определи финансистката като висококвалифициран експерт, който „разбира отлично как работят пазарите и икономиката не само на теория, но и в реалността“.

  Йелън е заместник-председател на УФР от 2010 година. Като, на практика, дясна ръка на Бърнанке Йелън тя подкрепи решението на УФР от декември да започне да изтегля програмата за подпомагане на американската икономика.

  Джанет Йелън е родена през 1946 година в Бруклин, Ню Йорк, в семейството на Ана Блументал и Джулиъс Йелън. През 1967 г. завършва университета „Браун“ със степен бакалавър по икономика, а през 1971 г. получава докторска степен в Йейлския университет.

  Омъжена е за известния американски икономист Джордж Акерлоф, професор в Калифорнийския университет и носител на Нобеловата награда за икономика за 2001 година.

  Основна задача на Йелън ще бъде да контролира излизането от безпрецедентната либерална парична политика, като в същото време да се гарантира, че икономическото възстановяване не е изложено на риск, отбелязва ДПА.

  Президентът на САЩ Барак Обама приветства решението на сенаторите да подкрепят кандидатурата на Джанет Йелън за председател на УФР, се казва в изявление на Белия дом.

  „Джанет е отдадена на изпълнението на основната идея на УФР за задържане на инфлацията под контрол, както и на най-важните икономически въпроси, свързани с понижаването на безработицата и създаването на нови работни места“, отбеляза президентът.

  Йелън „разбира, че крайната цел на икономическата и финансова политика е подобряването на условията за живот и работа на американците“, посочва Обама, определяйки я като „един от най-уважаваните икономисти в страната“.

  Източник:   Mediapool

• Ноам Чомски за „обърканото стадо” и функцията му на зрител

  

  Аврам Ноам Чомски, роден през 1926 година, е американски професор по лингвистика в Масачузетския технологичен институт. Ноам Чомски е най-значителният ляв интелектуалец в Северна Америка, критикуващ остро властта на средствата за масова информация и описващ себе си като либертарен социалист. Той е последователен противник на външната политика на САЩ, на световния политически ред и на безграничната власт на медиите.

  .

  Откъси от лекцията на Чомски „Медиите под контрол”*, изнесена през пролетта на 1991 г. в Кентфийлд, Калифорния.

  Уолтър Липман е доайен на американските журналисти, главен критик по въпросите на външната и вътрешната политика. Той твърди, че наречената от него „революция в изкуството на демокрацията” може да бъде използвана за „фабрикуване на съгласие” т. е. чрез новите техники на пропагандата да се накара обществото да приеме неща, с които не е съгласно. Според него това е една добра идея, при това необходима. Необходима, защото, както казва той, „общите интереси напълно убягват от общественото внимание” и могат да бъдат разбрани и управлявани единствено от „специална класа” на отговорни хора, които са достатъчно умни, за да схванат нещата.

  Тази теория утвърждава, че само един малък елит, една „интелектуална общност” може да разбере какви са общите ни интереси, за какво сме загрижени всички ние и че тези неща „убягват от вниманието на широката публика”. Това е възглед, чиито корени са далеч назад във вековете. Това е и типичен ленинистки възглед. В действителност той има много близка прилика с ленинистката концепция, според която един авангард от революционни интелектуалци взема държавната власт, като използва за целта народните революции и след това води „глупавите” маси напред към бъдещето, което те не могат да видят, защото са прекалено ограничени и некомпетентни.

  Теорията на либералната демокрация и марксизмът-ленинизмът се доближават в някои от своите общи идеологически положения. Аз мисля, че това е едно от обясненията защо с годините някои хора с такава лекота преминават от едната позиция на другата, без да усетят, че нещо се е променило. За тях въпросът е на преценка: у кого е силата. Може би се надяват, че ще има народна революция и тя ще им даде държавната власт в ръцете или пък, че няма да има революция и тогава те просто ще работят за хората, които притежават реалната власт – бизнесмените. Но ще вършат едно и също нещо: ще водят масите към един свят, който те са прекалено ограничени да видят сами.

  Липман подкрепя това чрез една прекрасно измислена теория за постепенната демокрация. Той твърди, че в една правилно функционираща демокрация има класи от граждани. Съществува класата на гражданите. които трябва да вземат активна роля в управлението на общите дела. Това е „специалната класа”. Те са хората, които анализират, изпълняват, вземат решения и управляват в политическата, икономическата и идеологическата сфера. Тази класа съставлява малък процент от населението и въпросът, който я занимава, е как да се погрижи за онези другите. А „онези другите”, които са извън групата, т. е. огромната част от населението, Липман нарича „объркано стадо”. Ние трябва да се защитаваме от яростта му и да се пазим то да не ни стъпче.

  И така имаме две функции на демокрацията. На „специалната класа”, на отговорните хора е предоставена изпълнителната функция, което ще рече, че тази класа извършва мисленето, планирането и разбирането на общите интереси. „Обърканото стадо” също има функция в демокрацията. И тя, според Липман, е да бъде зрител, а не действащ участник. Но освен тази функция, хората в стадото имат още една – защото все пак говорим за демокрация. От време на време на тях им се позволява да отдадат своите предпочитания на един или друг член на „специалната класа”.

  С други думи позволява им се да кажат: „Искаме ти да си наш водач” или „Искаме ти да си наш водач”. И това е така, защото живеем в демократична, а не в тоталитарна държава. Нарича се избори. Но след като са отдали предпочитанията си на един или друг член на „специалната класа”, те трябва да се оттеглят и да станат зрители на действието, а не негови участници Така е при „правилно функциониращата” демокрация.

  И в това има логика. Зад тази позиция стои даже и впечатляващ морален принцип. Неоспоримият морален принцип е в това, че огромната част от обществото е прекалено глупава, за да разбира нещата. Ако тя се опита да участва в управлението на собствените си дела, просто ще обърка всичко. Ето защо би било неморално и погрешно да й се разреши да стори това. Трябва да опитомим „обърканото стадо”, трябва да не му позволим да се разгневи, да стъпче и да разруши нещата.

  Това е досущ същата логика, според която е неправилно да се позволи на тригодишно дете да притича през улицата. Вие не давате на тригодишното дете такава свобода, защото то не знае как да овладее тази свобода. Затова не бива и да позволявате на „обърканото стадо” да участва в действието. То просто ще обърка нещата.

  Оттук следва, че се нуждаем от нещо, което да опитоми „обърканото стадо”, и това нещо е революцията в изкуството на демокрацията: фабрикуването на съгласие. Медиите, училищата и масовата култура трябва да бъдат разделени. От една страна, чрез тях политическата класа и онези, които вземат решенията, трябва да създават някакво приемливо чувство за реалност, от друга страна, те самите трябва да насаждат и „правилните” вярвания и ценности.

  Сега си спомнете, че съществува една неизказана предпоставка. Дори отговорните хора чувстват нужда да крият от самите себе си, че тя е свързана с въпроса как са стигнали до позицията да имат власт да вземат решения. Начинът, по който са го сторили, разбира се, е чрез служене на истинската власт.

  Хората с „истинска” власт са онези, които притежават обществото и те са една доста тясна група. Ако „специалната класа” докаже, че може да служи на интересите им, то тогава тя става член на изпълнителната група. Това не трябва да се разчува. Хората в нея трябва да са си внушили убежденията и доктрините, които ще служат на интересите на властта. Докато не шлифоват в себе си това умение, те не могат да станат част от „специалната класа”.

  И така, една част от образователната система е насочена към бъдещите отговорни мъже, към „специалната класа”. Ценностите и интересите на властта трябва да врастнат дълбоко в тях. Само тогава те могат да станат част от „специалната класа”. Останалата част от „обърканото стадо” просто трябва да бъде заблудена. Да се насочи вниманието й към нещо друго. Да се внимава да не навлече неприятности. Да е сигурно, че в най-добрия случай ще остане зрител на действието, отдавайки от време на време предпочитанията си на един или друг от истинските водачи, сред които й е разрешено да избира.

  Този възглед е разработен и от много други хора. Всъщност той е доста конвенционален. Например един водещ съвременен теолог и външнополитически критик – Рейнолд Нибур ( Рейнолд Нибур (1892-1971) – американски протестантски теолог ), наричан понякога „теологът на истеблишмънта”, гуру на Джордж Кенън ( Джордж Кенън – американски дипломат и историк, посланик в Съветския Съюз, а после в Югославия; изтъкнат „съветолог” и привърженик на политиката „от позицията на силата” ) и на интелектуалците около Кенеди – казва, че „рационалността е много строго ограничено умение”.

  Много малко хора го притежават. Повечето просто се водят от емоции и импулси. Тези, които притежават рационалност, трябва да създават необходимите илюзии и емоционално въздействащите свръхопростявания, за да държат наивните, простички хора повече или по-малко в курса на нещата.

  Това виждане се превръща в съществена част от съвременната политическа наука. През 20-те и началото на 30-те години Херълд Лосуел, основател на съвременната наука за комуникациите и един от водещите американски политически учени, обяснява, че ние не бива да се поддаваме на „демократичния догматизьм”, че хората най-добре сами преценявали собствените си интереси. Обаче не е така. Не те, а ние най-добре можем да преценим обществените интереси. Ето защо, според него, именно заради обикновения морал, ние не трябва да им даваме възможност да действат на основата на собствените си погрешни преценки.

  Това е лесно в така наречената тоталитарна, а впоследствие и милитаристична държава. Просто държите сопата над главите на хората и ако някой мръдне извън строя, я стоварвате върху главата му. Но с това, че обществото става по-свободно и демократично, вие губите тази възможност. Ето защо е необходимо да се обръщате към средствата на пропагандата.

  Логиката е ясна. За демокрацията пропагандата е това, което е сопата за тоталитарната държава. Мъдро и добро, нали, защото общите интереси отново се изплъзват на „обърканото стадо”. То не може да ги схване.

  ––––––––––––––––––––––––––––––––––

  * С незначителни съкращения от „Медиите под контрол”, Ноам Чомски. Издателска група АГАТА-А СД, 1994, превод Димитър Матев.
  

  
  Източник:  Сao.bg

  Вижте също: Ноам Чомски: 10 начина за манипулиране и Стратегиите за контрол и войната

• Полярен студ в САЩ

  

  Рекордни, животозастрашаващи студове обхванаха голяма част от Съединените щати – от Средния запад през Юга до североизточните части. Очаква се т. нар. полярен вихър – нахлуващ гъст студен въздух – да понижи рязко температурите в повече от половината от страната днес и утре. Предупреждения за студено време бяха отправени от Монтана до Алабама.

  Прогнозите са страховити: минус 31 градуса по Целзий във Фарго, Северна Дакота, -35 градуса в Интернешънъл Фолс, Минесота, и -26 градуса в Индианаполис и Чикаго. Заради ледения вятър температурите може да се усещат като -50 – -60 градуса, включително -51 градуса в Североизточна Монтана. Дори в щати в дълбокия юг като Джорджия и Алабама прогнозите са за температури до -17 градуса.

  Очакванията са бъдат поставени редица исторически отрицателни температурни рекорди, включително в Чикаго. Много райони в САЩ не са преживявали такъв студ от близо две десетилетия.

  „Това е опасен студ“, предупредиха метеоролозите, които определиха условията като животозастрашаващи. При толкова ниски температури хипотермията и измръзванията може да настъпят много бързо.

  Кучият студ обхвана и Канада, където в източната част на провинция Алберта и в северозападно Онтарио бяха отправени предупреждения за екстремно ниски температури. В Уинипег, Манитоба, термометрите показаха -30 градуса по Целзий.

  

  В няколко щата в Средния запад на САЩ вчера падна до 30 сантиметра нов сняг. Заледените и заснежени пътища в голяма част от страната, най-вече на север, превърнаха пътуванията в рисковано начинание.

  Снеговалежите и ледените дъждове доведоха до анулирането на повече от 3000 полета. Над 1200 от тях бяха от и до международното летище на Чикаго „О’Хара“, на което само до 18 ч. местно време вчера паднаха 28 сантиметра сняг. Трафикът е разстроен и на аерогарите в Бостън, Мемфис и Нашвил.

  Международното летище на Ню Йорк „Джей Еф Кенеди“ бе затворено за два часа вчера сутринта заради леден дъжд, довел до излизане на пътнически самолет от пистата – инцидент, при който не пострадаха хора. Един човек, 54-годишен мексиканец, обаче загина, а други двама, пилотите, бяха ранени при разбиване на малък бизнес самолет, идващ от Мексико, при кацане на летището в шикозния ски курорт Аспен, щата Колорадо, в Средния запад на САЩ.

  Учебните занятия бяха отменени днес в цяла Минесота, както и в окръзи в Уисконсин, Илинойс, Индиана, Айова и други щати. Държавните училища в Чикаго също ще останат затворени.

  Източник:  Dnes.bg /БТА

• България още вярва в Дядо Коледа

  Валери Найденов, в. „24 часа“

  .

  Година-две след като изгуби вяра в брадатия старец, дъщеря ми заяви: “Вече знам защо вие, възрастните, ни будалкате за Дядо Коледа.” “Защо?” “За да сме послушни цялата година като роботи!”

  Факт, казах аз. Но да знаеш, че голямото будалкане тепърва започва. Какво е то, ли? Като пораснеш, ще разбереш!

  Детето може и да не вярва вече в Дядо Коледа, но мама и тате гарантирано вярват в Чуждестранния инвеститор – митично същество, което вероятно живее на Северния полюс. Чакаме го година, чакаме го десет да дойде с подаръците, но той не идва и не идва. Явно не сме послушни. Не слушаме и с двете уши.

  Онзи ден гледам по телевизията, че

  гладни работници протестират в Ихтиман

  Миналата година американската компания ЕСАБ затворила завода за електроди и 200 души останали на улицата. Компанията им обещала две заплати, но не ги дала. И сега хората се надяват на Дядо Мраз. Най-тъжното е, че заводът бил печеливш, имал поръчки до средата на 2015 г., но чуждият инвеститор решил да се преструктурира. Взел със себе си и машините, и марката, и – дим да го няма!

  Подобен подарък получи и Търговище – ръководството на американската компания “ЕнерСис” съобщи предколедно, че ще съкрати над 400 човека от акумулаторния завод и ще закрие почти цялото производство. Остават само 120 човека, които ще правят акумулатори за подводници. Миналата година тук затвориха врати винпромът и заводът на “Кока-Кола” (бившeто предприятие на ДСО “Безалкохолни напитки”). Градът официално се е обезлюдил с една четвърт, а неофициално – наполовина.

  Че България се освобождава от останките на своята промишленост е очевидно. Но истина ли е, че ще дойдат чуждите инвестиции? Или може би това е като мита за Дядо Коледа? След 24 години преход, време е да открием една истина, която децата постигат още на шест.

  След като прие валутния борд и влезе в ЕС, България облече така наречената “златна усмирителна риза” – знаменит термин на колегата Томас Фрийдман от култовата му книга “Лексус и маслиновото дърво”. Библията на глобализацията. Тя вдъхнови сдружението “Глобална България” – ексклузивния клуб на българския стопански елит, който ни пише бюджетите.

  Според Фрийдман лексусът, тази луксозна марка на “Тойота”, е символ на богатия индустриализиран свят. Маслиновото дърво пък е емблемата на бедните народи, които са се затворили за свободната търговия.

  Ако искат да седнат и те в лимузината,

  трябва да приватизират всички държавни предприятия, да въведат валутен борд, да либерализират външната търговия, да поставят здравеопазването и пенсиите на пазарна основа и да зачакат чуждите инвестиции.

  България вече изпълни поне 90 на сто от тези указания, някои дори преизпълни. Сега чакаме чуждия инвеститор както Мадам Бътерфлай чака лейтенант Пинкертон в едноименната опера. Но уви, инвеститорът с дебелия портфейл не само, че не идва, а дори си отива! Защото сме лоши деца – казват неолибералите. Много корупция и бюрокрация.

  Но аз бих препоръчал на българския елит една съвсем друга книга – “Лоши самаряни: митът за свободната търговия и тайната история на капитализма” от Ха Джоон Чанг, професор по икономика на развитието в Кеймбридж.* Според професор Чанг истината е точно обратната – ако една държава желае да излезе от блатото, тя трябва да ограничи и строго да контролира чуждите инвестиции, да защити националния си пазар с високи мита и да развива силен държавен сектор. С две думи – трябва да направим точно обратното на това, което днес правим.

  Парадоксът е, че дори символът на неолибералния мит – луксозният лексус – не би съществувал, ако японците не бяха изгонили “Дженеръл мотърс” и “Форд” още през 1939 г. и не бяха отглеждали компанията “Тойота” в държавните пелени като малко бебе. “Ако бе облякла златната усмирителна риза на Фрийдман, Япония щеше да си остане третостепенна промишлена сила…” – пише професор Чанг.

  В света няма държава, която да е забогатяла с неолиберална политика

  И най-яркият пример е Англия, родината на модерния неолиберализъм.

  В средата на ХV век тя е доста изостанала в сравнение с континентална Европа. Тогава Хенри VII решава да развива местната манифактура и забранява износа на вълна и сурови платове. С това Англия тръгва по пътя на индустриализацията – високи мита, забрани, субсидии, а където е нужно – войни за развитие на националната промишленост и съсипване на чуждата. Така например през 1820 г. средните мита върху вноса на промишлени стоки във Великобритания са били 45-55%, докато в днешна Белгия и Холандия (долните земи) са били едва 8-12%, а във Франция – 20%. Ето как и защо Англия първа навлиза в индустриалната революция.

  Още по-свиреп протекционизъм бележи и възходът на САЩ. През 1820 г. митата за чуждите промишлени стоки достигат 40%, по-късно до 50-55% и това продължава чак до средата на миналия век. На чуждестранния инвеститор е гледано като на домашен крокодил – винаги в клетката.

  Каквото и да лъжат неолибералите, фактите са си факти – възходът на англосаксонските икономики е постигнат с мощен протекционизъм, милитаризъм и огромни държавни субсидии за водещите отрасли. Едва когато постига пълно превъзходство, в средата на ХIХ век Англия приема принципите на свободната търговия и започва да натиска другите държави да отворят пазарите си. Тогава немският икономист Фридрих Лист нарича тази стратегия

  “да изриташ надалеч стълбата”,

  за да не могат другите да се изкачат на същото ниво.

  Точно това е и трагедията на България. Ние сме долу, другите европейци са горе, а стълбата е изритана. Затова чакаме Дядо Мраз.

  Но ако бяхме започнали пустия преход някъде през 50-те години, докато Западът се състезаваше със СССР, нямаше да е така. Планът “Маршал”, приет през 1947 г., проповядва точно обратната философия. Американското правителство насърчава окупираните Япония и Германия да развиват националния си капитал и дори забранява на американските компании да навлизат там. Никакви чужди инвеститори, само свои!

  Абсолютно всички успешни примери за този период – Франция, Германия, Япония, Финландия, Норвегия, Италия, Ирландия, Австрия и още много други, или откриват държавни заводи, или субсидират мощно елитните производства, като ги защитават с високи мита и забрани. Никой не допуска чужди инвестиции, освен ако не са високотехнологични. Това важи и за азиатските “тигри” – Южна Корея, Тайван, Сингапур, Индонезия, а сега и Китай. Едва от 80-те години излиза на мода “свободната търговия”, а през 90-те започват кризите, които днес продължават да се задълбочават.

  В либералния “Златен век” на Европа, между 1870 и 1913 г., растежът на БВП на глава от населението е бил едва 1,4 на сто годишно. От 1950 до 1973 г., в епохата на протекционизма и държавните инвестиции, е достигнал 4,1 на сто. В Япония – 8,1 на сто. Тогава господарите на света приемат “несиметричните” търговски отношения, които оставят стълбата, за да могат изоставащите също да се качат.

  Професор Чанг сравнява това с човешкото развитие. Ако спазваме принципите на свободния пазар,

  още на 6 години едно дете би трябвало да работи

  и да се прехранва. Но за да израсте като пълноценен човек, налага се родителите му да го издържат и да му треперят още поне 12-16 години. Същото важи и за държавите. Докато са “невръстни”, те имат нужда от силни протекции и мощен държавен сектор. Едва когато се настанят достойно в международното разделение на труда, те могат да се отворят за чуждите инвеститори. Но не съвсем, не съвсем.

  Днешна България е като това шестгодишно дете, което е изритано на пазара на труда, докато още вярва в Дядо Коледа. “Златната усмирителна риза” ни е наложена от ЕС, МВФ, СБ, СТО и е затегната яко. Ако искаме изобщо да оцелеем, трябва да започнем внимателно и деликатно да я разхлабваме.

  ––––––––––––––––––––––––

  *http://www.amazon.com/Bad-Samaritans-Secret-History-Capitalism/dp/1596915986

• „Кръстоносният поход“ на търговското НАТО

  Димитър Събев, сп. „ТЕМА“

   

  

  Глобалните корпорации искат да вържат ръцете на правителствата и завинаги да узаконят икономическата си рента.

  Европа и САЩ договарят епохално споразумение за свободна търговия. Печалбите ще са големи, но не за всички. Засегнати ще има и в България. 

  Споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и САЩ се подготвя официално от лятото на 2013 г. В края на декември във Вашингтон се състоя третия рунд на преговорите, в началото на новата година домакин ще е Брюксел. Процесът е предвиден да тече гъвкаво: горещите въпроси, в които двете най-големи икономически сили на планетата сблъскват интереси, се отлагат за по-късно. Стотици чиновници и експерти в 24 двустранни комисии обсъждат теми като отмяна на мита, взаимно признаване на стандарти, общи технически правила за изпитване на стоки, защита на инвестициите. Архитектурата на споразумението вече започва да се оформя.

  

  Споразумението ще установи Трансатлатническа свободна търговска зона между ЕС и САЩ (Transatlantic Free Trade Area – TAFTA)

  Ако готвеното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP, ТПТИ) бъде подписано, световното движение за свободна търговия, датиращо от началото на 1970-те, ще съзре обширни нови хоризонти. Но реалният живот е повече от търговия. Глобалната търговска либерализация в последните десетилетия увеличи брутния вътрешен продукт, но с цената на екологични поражения, десетки провалени държави, загинали национални отрасли, загуба на идентичност, задълбочаване на пропастта между бедни и богати. Търговският съюз на двата блока на богатите – в единия по стечение на обстоятелствата се намира България, поражда въпроси, опасения, вече и опозиция.

  Обещанията на ТПТИ са твърде примамливи и рисковете не спират политиците. Икономисти изчисляват, че ползите от търговски съюз между САЩ и ЕС може да достигнат стотици милиарди. В геополитически план, фантазията на анализатори и журналисти тепърва ще се вихри върху „оградата срещу изгряващите икономики”, в противовес на Китай и в ущърб на Русия. Сключването на ТПТИ е с работна дата 2017 г. Политиците от двете страни на Атлантика дотогава сигурно ще изгладят спорните моменти, но ще успеят ли да смекчат подозренията на гражданите?

  Свободната търговия и нейните врагове

  Премахване на митата между ЕС и САЩ ще спести само на химическите компании 1.7 млрд. евро годишно. Огромната сметка се формира от уж незначителните 1.2% американско и 2.3% европейско мито за химически стоки. Джоузеф Франсоа от лондонския Център за изследване на икономическата политика твърди, че отпадането на митата към 2027 г. ще освободи 25 млрд. евро за европейските и 10 млрд. евро за американските компании. Големите ползи обаче идват с „амбициозно, стигащо далеч” споразумение, включващо също и услуги, финанси, инвестиционни режими. С времето то би трябвало да донесе на Европа изгода от 119 млрд. евро годишно, на САЩ около 95 млрд.

  Сумата е внушителна, но не казва много. Това всъщност е оценка на ползите, които евентуално ще настъпят след 15 години, ако два ловки екипа се договорят за нещо, което самите те все още не знаят какво точно ще е – и светът междувременно не рухне. Екипът на Франсоа не обръща особено внимание на разходите и рисковете, свързани с ТПТИ, което буди подозрение. Впрочем лондонският мозъчен тръст отдавна работи за каузата на дерегулацията и изводите му, изготвени за нуждите на Главна дирекция „Търговия” на Европейската комисия, не са безпристрастни.

  

  TTIP има поредица от рекламни лога
  

  Трансатлантическото партньорство ще спести много пари на компаниите. Може да приемем, че то е важен и нужен ход в глобалната надпревара. Но силите зад търговските преговори – политически, идеологически и, то се знае, бизнес, хвърлят твърде много розов прах наоколо. Не се коментира например очевидното следствие от свободната търговия: страните ще се лишат от митнически приходи в момент, когато бюджетните дефицити са сочени за най-остър макроикономически проблем. ТПТИ без съмнение ще увеличи търговския поток, така транспортът и логистиката ще получат стимул – но заедно с това ще нарасне и консумацията на енергия, съответно въглеродните емисии. Независимо от уверенията в противното.

  Глобалната свободна търговия държи местните производители в постоянен ценови стрес. Вместо да получат достъп до по-голям пазар, с ТПТИ малките европейски фирми ще се сдобият с повече конкуренция. Принудени да понижават цените си до затъпяване, те губят възможност да инвестират и постепенно отпадат от пазара, освобождавайки място за големите. Така свободната търговия, или по-точно значенията, които днес се придават на думата „свобода”, ограничават шансовете на малкия и независимия.

  Въпреки това, Европейската комисия счита за свой дълг да търси договори за свободна търговия навсякъде по света, „за да създава нови пазарни възможности на европейския бизнес”. Надеждите й са по този начин да открие 2.2 млн. работни места и БВП на съюза да нарасне с 275 млрд. евро. След успех с Канада последва провал в Украйна; Брюксел води преговори и с Китай, Япония, страните от АСЕАН и т.н. Споразумение за свободна търговия със САЩ обаче е начинание от друг калибър. Двете сили формират близо половината от световния БВП. Към 2010 г. всеки е инвестирал в трансатлантическия си партньор по 1200 милиарда евро.

  Масовите медии често не правят разлика между антиглобалисти и екстремисти, но Международната организация на труда още през 2004 г. публикува критичен доклад за глобализацията. Докато търговският либерализъм превземаше света в периода 1985–2000 г., само 16 развиващи се страни имат прираст на БВП над 3%. За сметка на това 55 държави регистрират бавен или негативен растеж. Глобализацията носи ползи, но не за всички. Нужна е основна корекция в глобализаторския мироглед. Да се гледа на света през призмата на бизнеса, тоест да се дава пълен приоритет на икономическите аргументи, е вредно и недопустимо. „Няма смисъл от глобализация, която намалява цената на детските обувки, но струва работата на бащата”, изтъква се в доклада на МОТ.

  Изкусителят на Европа

  Някой по-разсеян бизнесмен, който за пръв път пресича Атлантическия океан, ще бъде неприятно изненадан: щепселите в ЕС и САЩ са с различни стандарти и за да включи например лаптопа си в мрежата, му е нужен специален преходник. На
  някои места в САЩ тези прости устройства струват 25 долара.

  ТПТИ няма да уеднаквява щепсели, но със сигурност в търговията между Европа и Америка има място за оптимизиране. Главният преговарящ от САЩ Дан Мълини обяснява, че двата икономически блока се радват на еднакво високи нива на защита на потребителите, но начините, по които тя се постига, често са коренно различни. Ако двете страни взаимно признаят продуктовите си стандарти, разходите за изпитване и доказване на съответствия рязко ще намалеят. Счита се, че до 80% от ползите от ТПТИ ще са премахване на ненужна документация и бюрокрация.

  Цели браншове ще отдъхнат, ако вече не трябва да доказват по два пъти едно и също нещо пред властите в САЩ и в ЕС. Най-мотивирани са машиностроителите, особено в автомобилния сектор, както и химическата индустрия. Корпорациите с международни мрежи на доставките имат допълнителен интерес. Голяма част от световната стокова търговия се осъществява в рамките на фирмите, въпреки това за нея се дължи мито: например, ако европейски производител доставя някаква част в монтажния си завод в САЩ, а крайният продукт отново се продава в ЕС. Компаниите са ощетени от налагането на мито на всяко преместване през граница.

  Ползата от уеднаквяване на стандарти и регулации е безспорна, но са разумни и опасенията, че „стигащото далеч” споразумение може да стигне твърде далеч. Потребителските пазари в САЩ и ЕС са еднакво платежоспособни, но с твърде различни нагласи. Да вземем отношението към новите храни: докато американски корпорации лобират да отпадне изискването за задължително отбелязване на генно модифицираните организми на етикетите, Европа предпочита да плаща на САЩ 117 млн. долара годишно (по решение на Световната търговска организация), но да не внася говеждо месо, инжектирано с хормони на растежа. Още по-изразен е европейският стремеж към свобода от ГМО. Различен е подходът и в енергетиката: революцията на шистовия газ в САЩ е пълна противоположност на прехода към възобновяема енергия в Германия. Особено място заема защитата на личните данни, особено в светлината на американската шпионска обсебеност.

  Игнасио Гарсия Барсеро, главният преговарящ по ТПТИ на Европейската комисия, декларира, че по подобни въпроси компромиси с европейските регламенти няма да се правят. Тоест американски ГМО няма да залеят Европа, а личните данни ще си останат лични. Португалецът признава, че тези преговори са „мащабни и трудни”, но двете страни имат интерес да ги продължат. Междувременно европейските политици са взели поука от ожесточените протести срещу споразумението ACTA и опитват да лавират между искането на гражданите за повече прозрачност и дискретността, необходима за успешния завършек на всички бизнес преговори.

  От българската камбанария

  Експертите на комисията цитират икономическите анализи малко избирателно. Губещи от ТПТИ нямало да има – е, ако се изключи бедният свят. Докладът на CEPR „Намаляване на Трансатлантическите бариери пред търговията и инвестициите” във вътрешните си страници разкрива, че ако митата между САЩ и ЕС паднат, останалият свят ще загуби 8 млрд. евро годишно: засегнати ще са Индия, Средиземноморието, Източна Европа. Друго изследване на германския институт Ifo твърди, че от ТПТИ ще загуби почти целия останал свят: БВП на Австралия например ще се смъкне със 7.4%, на Япония с 5.9%, почти всички страни в Африка ще се лишат от между 2.5 и 4%, Русия 2.1% и т.н. За сметка на това, САЩ ще добавят 13.4%, а европейските страни 5-10% икономически растеж.

  Какво от това, щом България е в групата на печелившите? Ifo обещава почти 5% ръст на родния БВП, тоест интересът ни от ТПТИ се оценява на около 4 млрд. лева годишно. Но икономистите имат навика да надценяват ползите и да подценяват разходите от световната свободна търговия. Самите брюкселски експерти признават, че партньорството със САЩ крие заплахи например за текстилната индустрия. В момента митата за американския внос стигат 40%: отпадането им ще увеличи конкуренцията и ще коства работни места. В България с текстил и облекло са заети около 200 хил. души. Те са сред най-ниско платените, и все пак в региони с висока безработица те нямат друга алтернатива. ТПТИ ще им вземе хляба.

  

  Те вече са за Трансатлантическото споразумение, без да са питали българските граждани. (Снимка: БТА)

  Спорен момент от особена важност за нас е освобождаването на търговията с аграрни стоки. Рисковете са в три насоки. Първо, в България все още е запазено високо генетично разнообразие. Всеки компромис с вноса на ГМО от САЩ може да унищожи индустрията за органични храни: до голяма степен тя все още е в зародиш, но има своите предпоставки и потенциал. Второ, с 15% мито и значително по-високи немитнически бариери за хранителните стоки, вносът от САЩ в момента не е особено рентабилен. Ако тази преграда падне, българският производител ще претърпи пореден удар. Трето, либерализацията ще направи аграрните субсидии неприемливи и Общата селскостопанска политика след няколко години може да е само спомен – преди България да усети ползите й.

  Трансатлантическото партньорство акцентира върху защитата на инвестициите. В нашата реалност това означава бетониране на неизгодни договори в енергетиката, сключени с американски компании по време на опиянението от приватизацията, за които договори още храним надежда, че някак може да се развалят. В по-общ план, историята сочи, че глобализацията на търговията е в интерес на развитите, но ощетява периферните държави. Докато европейските центрове ще добавят просперитет и пристанища като Ротердам и Хамбург ще процъфтяват заради нарасналите търговски потоци, в изостаналите региони хората ще загубят поминък.

  Понякога гласът на малките се чува най-силно, но българската международна политика не го е заслужила. Ще бъдем наблюдатели и в преговорите по споразумението на Европа със САЩ. Специфичните български интереси бихме защитили по-скоро в Брюксел. България следва да настоява за компенсационен механизъм: за фонд, който ще пренасочи към по-слабите част от дохода, извличан от силните благодарение на ТПТИ. Колко различна обаче е ранната реакция на българската политика. „Подкрепяме духа и целите на трансатлантическо споразумение и желаем то да се реализира по-бързо”, заяви на специална конференция президентът Росен Плевнелиев. Вицепремиерът Даниела Бобева пригласяше: „България ще спечели от премахването на митата”.

  Отложената криза

  Във всички случаи не причина за световната криза от 2007 г., но все пак съществен фактор, бе падането на Желязната завеса през 1989 г. Пред западните корпорации тогава се откриха огромни девствени пазари в Източна Европа и Централна Азия. Приватизирането на държавния сектор там даде приложение на капитали, които иначе щяха да се блъскат в претъпкания капиталистически свят. Редица влиятелни източници подкрепят тезата, че рухването на просъветските тоталитарни режими отложи с 15 години голямата следвоенна криза на Запада – и затова тя ни връхлетя наистина голяма.

  Същият процес, този път контролиран, се опитват да повторят политиците в Брюксел и Вашингтон. Те видяха, че дори най-смелите монетарни политики не решават проблема с работните места. Кризата е засегнала сърцето на западната система, отдалечила се от производството и отдала се на финансови услуги и консумация. Двата блока на свръх-богатите очевидно са избрали пътя на екстензивния растеж, надявайки се да добавят няколко процента към БВП просто чрез поредното географско разширяване на своите пазари.

  С търговски и икономически договор между ЕС и САЩ проблемите, довели до настоящата криза, няма да се решат, а ще се отложат – за да се завърнат още по-страшни. Но никой не мисли дотам. Политическият съветник на Американската търговска камара Констанс Пикинг ясно посочва императива: доминиращото положение на САЩ и ЕС в света намалява и трансатлантическото партньорство е призвано да изиграе ролята на икономическо НАТО. Еврокомисарят по търговията Карел Де Гухт освен това предупреждава да не се вслушваме в надигащите се критики срещу това добро споразумение. По-важни били новите пазари, по-бързите срокове от лабораторията до завода и пазара, по-ниските цени на продуктите.

  

  От няколко месеца се заражда движение срещу TPP, TAFTA, TTIP.

  Противниците на ТПТИ тепърва ще взимат думата. В подобни случаи политиците се опитват да стигнат колкото може по-напред с преговорите, след което обществото е изправено пред свършен факт. Този прийом не проработи за ACTA, провали се и Многостранното споразумение за инвестиции, готвено тихомълком през 1996 г., но надушено от медиите. Европейците имат възражения и срещу механизма ISDS (Investor-to-State Dispute), ключов в споразумението със САЩ. Той дава възможност на инвеститора да претендира за „индиректна експроприация” и да търси компенсация, ако властта е накърнила интересите му с нова  регулация. По този ред Philip Morris в момента съди Австралия, където бяха въведени еднообразни опаковки на цигарите. Шведската Vattenfall пък съди Берлин заради националния отказ от ядрена енергия. Глобалните корпорации искат да вържат ръцете на правителствата и завинаги да узаконят икономическата си рента.

  Независимо мислещите американци имат притеснения от ТПТИ по същия начин, както и европейците. Активистката организация Eyes on Trade изброи десет точки, с които трансатлантическото партньорство вреди на гражданите на САЩ. Европейска „дисциплина” се предлага като заместител на по-строгите регулации във финансовия сектор, тоест с европейска помощ купонът на Уолстрийт ще продължи. Европейските стандарти за млякото, играчките, лекарствата не били достатъчно стриктни. Противниците на свободната търговия напомнят, че замърсителят на Мексиканския залив, европейската BP, лобира срещу новите чисти горива. Програми „Купувай американското!” ще станат незаконни. ТПТИ съюзява големия бизнес от двете страни на океана и сметката ще платят хората.

  Хората са точно това, за което европейските и американски политици предпочитат да забравят, докато мерят ползите от свободната търговия. По думите на канадския автор Джон Ралстън Сол, липсва публичен дебат за икономическите и социалните измерения на глобализацията. „Някои смятат, че придвижването на стоки през границата е целта на цивилизацията”. Британският икономист Джон Кейнс доста по-рано постави диагнозата: днес страдаме не защото сме бедни, напротив, а защото пожертвахме пред мамона ценностите си, и то ги пожертвахме ненужно. Готови сме да разорим селските труженици и да зачеркнем всичко красиво в пейзажа, ако от това получим по-евтин с една десета от стотинката къшей хляб.

  Източник:   Solidbul.eu

• Най-малко 16 загинали в снежните бури в САЩ

  Най-малко 16 души са загинали в снежните бури в САЩ, съобщиха световните агенции. Смъртните случаи са в щатите Мичиган, Кентъки, Индиана, Илинойс, Ню Йорк и Пенсилвания.

  

  По данни на полицията повечето жертви са загинали при пътни катастрофи, предизвикани от слаба видимост, а една жена е умряла от замръзване в колата си. Освен това при злополука с машина за разхвърляне на сол за размразяване на пътищата е загинал един комунален служител.

  

  Лошото време затрудни и работата на летищата на градовете Ню Йорк, Нюарк в щата Ню Джърси, Бостън в щата Масачузетс, Филаделфия в щата Пенсилвания и столицата Вашингтон. От четвъртък в САЩ са отменени около 5000 полета, от които 1650 в Ню Йорк.

  

  ООН, чиято централа се намира в Ню Йорк, преустанови работата си за деня.

  Метрото се движи със закъснения.

  Снеговалежите засега са престанали, но през нощта в САЩ се очаква значително понижаване на температурите – на места до 30 градуса под нулата, както и силни ветрове, чиято скорост може да достигне 50 км/час.

  

  Източник:  Mediapool

• NSA прави супер хакерски квантов компютър

  Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) планира да създаде изключително бърз квантов компютър, а с помощта му да бъдат разчитани криптирани връзки, съобщава Washington Post.

  

  Подобен тип връзки се използват за защита на банковия сектор, в медицината, бизнеса и правителствените данни в целия свят.

  Информацията за разработката идва от бившия служител на американските служби Едуард Сноудън, който през 2013 г. даде публичен достъп до 250 000 секретни документа. Именно от тях стана ясно, че NSA извършва шпионаж, а това доведе до един от най-големите скандали за изминалата година.

  Новите разкрития показват, че квантовият компютър ще е значително по-бърз от класическите, а бюджетът на програмата, по която се създава, е 79,7 млн. долара. Голяма част от работата по нея се извършва в лаборатория в Колидж Парк, Мериленд.

  Разработката на квантов компютър е цел на редица представителите на научната общност. Машината може да има революционно значение за света на медицината, както и за дешифрирането на кодове, каквато е и мисията на АНС. С подобен тип технология всички сегашни форми на заключване на данни ще бъдат разбити, което означава отключването и на много държавни тайни.

  Физици и компютърни експерти отдавна спекулират с това дали усилията на Агенцията за национална сигурност са по-напреднали от тези на най-добрите цивилни лаборатории. Въпреки че пълната информация за научното изследване на службите остава неизвестна, документите, предоставени от Сноудън, предполагат, че NSA е по-близо до успеха, отколкото останалите учени.

  Документите разкриват, че агенцията извършва някои от своите изследвания в големи стаи, известни като клетките Фарадей. Те са предназначени да предотвратяват проникването и изпускането на електромагнитна енергия, така че да деликатните експерименти да бъдат предпазени.

  Докато класическият компютър трябва да направи едно изчисление в даден момент, квантовият компютър може да избегне този тип изчисления, за да реши проблема. Това му позволява да открие верния отговор много по-бързо.

  Квантовият компютър е труден за създаване поради деликатната му природа. Градивните елементи на такава машина включват отделни атоми, фотони и електрони. За да се поддържа квантовата природа на компютъра, тези частици трябва внимателно да бъдат изолирани от външните условия.

  Създаването на работещ квантов компютър ще отвори вратите към по-лесното разбиране на силните инструменти за криптиране, които се използват днес, включително стандартния, познат като RSA.

  Квантовите компютри имат много приложения в науката, включително могат да помогнат за създаването на изкуствен интелект. От документите, предоставени от Сноудън, става ясно, че американските служби се страхуват от възможните последици за националната сигурност от всичко това.

  Експертите не са сигурни дали в скоро време ще може да бъде създаден квантов компютър. Преди 10 години някои експерти заявиха, че такава машина вероятно ще бъде факт чак след 10 до 100 години.

  Източник:  Dnes.bg

• Прощален протест на студентите, учещи в чужбина
  Снимка: БГНЕС

  Българи, живеещи или учещи в чужбина, ще се съберат днес в 18 ч. пред БНБ в София на „протест преди заминаване“. Събитието е организирано във Фейсбук, а в описанието му е записано:

  „Преди да скочим обратно в самолета, влака или рейса и да се разпръснем отново по света… българите, живеещи, учещи и/или работещи в чужбина, можем да изразим отново, физически, солидарност с протестиращите сънародници и съпричастност към бъдещето на България. Бъдеще, в което ОСТАВКАта е важна, но със сигурност не единствена крачка. Елате с вашето послание, по възможност – и със знамето на страната, от която идвате, редом до българския трибагреник.“

  На 26 декември отново по инициатива на българи, живеещи или учещи в чужбина, беше организиран протест в поне 30 града с искане за оставка на кабинета на Пламен Орешарски. Тогава се събраха между две и три хиляди души, които тръгнаха от Орлов мост, преминаха през Министерски съвет и протестът приключи пред Парламента. Там имаше леко напрежение между полиция и протестиращи, но до сериозни сблъсъци не се стигна.

  Малко след това във Фейсбук се появи група с наименование „Тържествено приключване на мирните протести“, в която има насрочен протест пред Народното събрание за 10 януари. На стената й пише:

  „Примирихме се. Това правителство няма да си тръгне с добро. Ще трябва да запретнем ръкави и да свършим работата. Отлагахме 200 дни… или пък 20 години… или пък 70 години… На 10 януари ще направим каквото беше нужно, така че България няма да има повече престъпна власт. Вече тях ще ги е страх от нас.“

  На 10 януари 2014 се навършват 17 години от обсадата на парламента, когато в сградата на Народното събрание бяха блокирани депутати, а полицията използва сила, за да разпръсне протеста.

  Източник:  в. „Сега“

• Интервю на Сашо Диков с Октай Енимехмедов (видео)

  Интервюто е направено в края на септември 2013 г. в Централния софийски затвор.

   

  http://youtu.be/bUQKYzDiPdY

• First major winter storm of 2014

  At least 100 million Americans were under some level of winter storm warning, watch, or advisory on Thursday

  .

  The winter storm is the biggest to hit Chicago on New Year’s Day since 1999. As of midnight Wednesday night, 5.1 inches had fallen at O’Hare International Airport. The northern suburbs were hit hardest, with 18 inches reported in Gurnee, 13.8 inches in Riverwoods, 13.7 inches in Mundelein, and 12.9 inches in Beach Park.

  Snow that started Tuesday continues to pile up Wednesday evening, grounding more than 600 flights at Chicago airports and leaving residents in some suburbs with as many as 11 inches of snow.

  After the current snowstorm tapers off Wednesday evening, a separate lake effect snow system moved into town Thursday.

  Portions of those counties farther from the lake could only see another inch or two of snow, forecasters say. However, areas near Lake Michigan could see snow pile up at two inches every hour, creating near-zero visibility and “very hazardous” driving conditions.

  Those three counties are under a lake effect snow warning until 3 p.m. Thursday, according to the National Weather Service. A winter weather advisory remains in effect until midnight for all other Chicago-area counties

  The weather service warns that roads could be treacherous Wednesday and Thursday between the snowfall and cold temperatures.
  “The best recommendation is to enjoy the snow from inside. Unless absolutely neceessary, it’s best to avoid traveling,” meteorologist Richard Castro said.
  

  Already Thursday, airlines canceled 1,948 flights and delayed 4,204 flights, according to FlightStats.com, which tracks flights.

  Airports suffering the worst by 2 p.m. are Chicago O’Hare, which had 592 cancellations; Newark, which had 347 cancellations; and Boston, which had 245 cancellations, according to FlightStats. Flights at O’Hare are running about 30 minutes late.
  Though no flights had been cancelled at Midway Airport as of 3:30 p.m., flights were delayed about 50 minutes.

  The high temperature Thursday is projected to be between 17 and 21 degrees, but the lows will hover around zero in the city and minus 5 degrees to minus 9 degrees in the suburbs. Wind-chill values could sink to minus 10 to 20 degrees.
  Northeast could be buried under as much as a foot and a half of snow Friday.

  A day after meteorologists predicted that a storm system was unlikely to bring snow to New York City this week, the forecast was revised to warn that the city could expect 5 to 8 inches of snow through Thursday and Friday.

  „It’s going to be a pretty significant storm, which will cause major travel disruption for a lot of people early in the new year,“ said Dave Houtz, senior meteorologist for The Weather Channel. „Any untreated roads will be a real mess.“

  Forecasters expect heavy snow in the Midwest and the Northeast, and airlines are already bracing for canceled flights.

  http://chicago.cbslocal.com/

  For more info go to
  Winter Storm Hercules State-By-State Impacts: 2014’s First Big Storm Bears Down on Northeast
  www.weather.com

   

  

• Банките и златният резерв на България са източени?

  Къде е златният резерв на България, защо знакови личности са убити, а едно разследване тъне в забвение. Отговорите на тези въпроси се опитва да намери общинският съветник от ПП „Нова сила“ Тихомир Томов

  .

  Материал на Silnabulgaria.com

  .

  Мнозина говорят и пишат за златните залежи на България и тази тема наистина е важна.

  Но само НОВА СИЛА не престава да напомня за златния резерв на страната ни – златото, което е обработено като активи на БНБ и трябва да служи като обезпечение на българския лев.

  Къде е всъщност златният резерв понастоящем и защо всички правителства през последните години мълчат по темата?

  През 2008 година проговори един участник в някои значими събития, състояли се в България през времето на последния „преход“. Той разказа за конкретни действия по източването на банките в аферата „Акрам“, която афера не е изолиран случай, и поднесе интересна версия за трагедията с 14-те войничета, изгорели като факли на Околовръстното шосе на София. Нека си припомним тази трагедия, според нейната официална трактовка:

  На 11 август 1995 година, към 22.30 часа, военен камион „ГАЗ 53А“ пътува по Околовръстното шосе. В него се возят 15 войници от Поделение 58410 на Транспортни войски. Според официалната информация войниците се връщат от „частен обект“ в близката местност Манастирски ливади. Изведнъж камионът пламва, от пътуващите оцелява само един – 19-годишният редник Кръстьо Дунчев. (И до днес той отказва да прави каквито и да било изявления по случая, семейството му също отказва коментар.)

  Иво Карамански заяви, че се е движил след военния камион, но на няколко пъти даде противоречиви показания.

  Пуснат беше слух, че по камиона било стреляно, но по погрешка – стрелбата била предназначена за автомобила на Карамански.

  Тогавашният шеф на Прокуратурата на въоръжените сили – полк. Николай Колев – започна да търси доказателства за стрелбата. Наблюдаващият прокурор по делото – полк. Кирил Гогев – нареди експертиза, която да изясни каква е била стрелбата. За целта части от камиона бяха изпратени извън България. За резултата от експертизата нищо не се чу.

  Години по-късно за златния резерв беше споменато във връзка с личността на тогавашния министър на финансите Милен Велчев.

  Според информационния източник, за който споменах, войничетата са натоварили златния резерв на България на специален самолет, който е изнесъл златото извън нашата страна, в изпълнение на разпореждане на Андрей Луканов. Дотогава златото се е съхранявало в Мавзолея на Георги Димитров, която сграда е била свързана с тунели със сградите на Парламента, БНБ и бившия Партиен дом. А нещастните войничета са били ликвидирани, за да не останат неудобни свидетели. Години по-късно е бил изнесен извън България и натрупаният междувременно златен резерв.

  Румен Петков и Бойко Великов се опитаха да съдят за клевета споменатия информационен източник. Те загубиха делата. Но интересното е, че и Румен Петков, и Бойко Великов се жалваха, че са оклеветени само за участие в източването на банките. За златния резерв всички замълчаха.

  Да си припомним още факти:
  Андрей Луканов беше убит (има версия, че убийството му през 1996 година е било инсценировка).
  Иво Карамански беше убит.
  Прокурорът полк. Николай Колев беше убит.
  Мавзолеят беше разрушен.
  Трагедията с изгорелите войничета остана неизяснена.
  Управляващите ни убеждават, че ние, българите, живеем в забележителна финансова стабилност. В действителност сме стабилно най-бедните икономически в Европа.
  За златния резерв всички управляващи мълчат…

  .

• К. Дал: Случаят „Бисеров“ показва, че мафиотска структура е заменила държавата

  Случаят „Бисеров“ най-ясно показва, че нямаме държава. Има една мафиотска структура, която си е отвоювала държавата от гражданите и управлява държавата по собствен начин. Така пред в. „Труд“ Касим Дал, който е лидер на Народна партия „Свобода и достойнство“, коментира внезапната оставка на бившия зам.-председател на Народното събрание и на партия ДПС.

  

  Попитан дали ДПС е етническа партия, Касим Дал, който е сред учредителите на движението, но напусна обкръжението на Ахмед Доган през 2011 г., заяви: „За съжаление в този вид ДПС не е дори партия. Това е една корпорация за натиск, рекет (когато се налага) и упражняване на влияние. Ние затова напуснахме ДПС, защото не остана никаква кауза. Нищо.“

  Попитан може ли Реформаторският блок да бъде алтернатива, Касим Дал заявява, че предлаганият от формацията план е реален, че „час по-скоро това правителство трябва да си върви“, а политиците от Реформаторския блок трябва да обиколят областните градове и да обяснят на хората какво искат и какво правят, „не през медиите, а лично“. „Искаме мандат от две години, за да изпълним тези радикални реформи“, допълни Касим Дал.

  „Като става дума за ГЕРБ, веднага трябва да кажем, че за ГЕРБ гласуваха 1,1 млн. души. Никой политик не бива да забравя това.“ Така Дал отговаря на въпроса при какви условия Реформаторският блок би действал заедно с ГЕРБ.

  Помолен да коментира извинението на Сергей Станишев за насилственото преименуване на българските турци, поднесено на митинга на управляващите, Касим Дал казва: Това е толкова отвратително, че не искам да го коментирам. „Аз съм един от хората, които е бил по затворите заради възродителния процес, и се почувствах отвратително. Агент Павел се прегръща с не-знам-си-кой-си. Какво извинение? Кой е искал такова извинение от този човек?“

  Източник:   в. „Дневник“

• Олигарси и демокрация

  Протестите срещу елитите заслужават пълна подкрепа, а политиците от Запада изтъкват „ценностите“, но става дума единствено за природния газ, пише германският журналист Юрген Рот в коментар за в. „Тагесцайтун“

  

  Мощната подкрепа на европейски политици за демонстрациите срещу украинския президент Виктор Янукович и словоохотливото им говорене за „европейските ценности“, които щели да могат да се изпълнят, ако се подпише споразумение за асоцииране с ЕС, са си чисто сметкаджийство.

  Достатъчно е да се хвърли един поглед към София, за да се види реалността. Там месеци наред граждани протестират срещу мафиотската политическа система и властващите олигарси. Никой европейски политик досега не е погледнал натам.

  ЕС не проявява интерес към своите ценности, а в случая с Украйна го интересува природният газ.

  Гражданското общество в Украйна заслужава да не бъде употребено отново от различни икономически интереси, както едно време след Оранжевата революция през 2004 г. Можа ли Юлия Тимошенко, която Западът толкова величае, да превърне в реалност надеждите за демократично обновление? Не.

  Само няколко седмици след Оранжевата революция през 2005 г., Виктор Юшченко бе избран за президент, а Тимошенко стана министър-председател.

  И Тимошенко е корумпирана

  Три месеца по-късно Юшченко упрекна Тимошенко, която някога толкова хвалеше, че е злоупотребила с власт, за да се отърве от дълговете си, които натрупа в газовия бизнес през 90-те години. Ставало дума за общо 1,3 милиарда долара. Да я освободи от поста й за него било станало въпрос на чест. Малко след това, на 8 септември 2005 г., Виктор Юшченко запрати цялото правителство в трета глуха. Това бе краят на мечтата за демократично обновление.

  Печеливши бяха Виктор Янукович и неговата Партия на регионите. „Всички са свързани. Те са като змии“. Така описва ситуацията в Украйна и засяга същината на въпроса Григорий Омелченко – един от най-дейните експерти в борбата с корупцията и бивш депутат. „Всички участваха, праха пари. Това е част от историята ни“.

  Централна роля играе доходоносният газов бизнес, с който бяха и продължават да са свързани толкова много олигарси и политици. Бизнесът с газа (а това значи „Газпром“) същевременно е основното политическо оръжие на Кремъл. В поверителен доклад на Федералната разузнавателна служба на Германия от декември 2011 г. се твърди следното: „Приблизително 70 процента от газоснабдителите се контролират – и чрез корупция – от структурите на Фирташ“.

  Олигарсите решават

  Дмитро Фирташ е един от най-важните олигарси и е тясно свързан с Виктор Янукович. По-нататък в доклада на германското разузнаване се казва: „Липсата на финансов контрол прави възможно отклоняването на пари на всеки етап от посредническата търговия с газ, които след това няма да се вложат за инвестиции в инфраструктура“.

  Същевременно цените на газа са успешен инструмент на Владимир Путин и „Газпром“ за изнудване: цените на газа се покачват, за да се осигури политическо влияние, или се понижават като награда. Не трябва да се забравя, че със строителството на газопровода „Северен поток“ от „Газпром“ Украйна понесе значителни икономически вреди.

  Председател на акционерната комисия на „Северен поток“, както е известно, е един бивш канцлер от Германската социалдемократическа партия. На 17 декември 2013 г. медиите съобщиха, че украинският президент се е срещнал с Владимир Путин в Москва. Деспотът в Кремъл не само осигурява финансова помощ в размер на 10,9 милиарда евро, но и обеща силно да намалее изключително високата цена на газа.

  Същият Путин, който на 19 януари 2009 г. бе договорил високата досега цена на газа с Юлия Тимошенко. Този договор от своя страна доведе до там, че на 11 октомври 2011 г. Тимошенко бе осъдена на седем години затвор за злоупотреба с власт. Междувременно най-важните олигарси и кланът Фирташ подкрепят движението на Майдана и говорят, че Украйна трябвало да подпише споразумението за асоцииране с ЕС. В Украйна казват, че олигарсите снасят яйцата си във всички части на тялото.

  Пактът на Кличко

  В крайна сметка всичко опира до един единствен човек – Ринат Ахметов. Той не само е най-могъщият олигарх в Украйна, но и доскоро бе най-важната опора на клана на Янукович. Сега се е обърнал срещу него. И до ден днешен не е съвсем ясно дали Ахметов не е избутал напред своя съгражданин от Донецк Виктор Янукович като подставено лице заради своите собствени политически амбиции.

  Във всеки случай в Украйна важи следното: Тук нищо не може да се случи без съгласието на Ахметов. Но защо сега Ринат Ахметов сменя страните? По информация от едно западно посолство в Киев САЩ са отказали да му позволят да влезе в страната и са му дали ясно да разбере, че по всяко време сметките му в чужбина може да станат предмет на по-задълбочен интерес. Ахметов трябвало съответно да повлияе на подкрепяния и финансиран от него Янукович. Ами опозицията? В миналото тя не е давала много поводи за доверие в нейните способности да управлява демократично.

  Дори и Доктор Фауст, както бе наречен сегашният й говорител Виталий Кличко, няма политически алтернативи, а много от депутатите в неговата партия са свързани с олигарха Фирташ. Ами европейците и САЩ? Тях не ги притеснява това, че до Виталий Кличко застава Олех Тяхнибок, председателят на крайнодясното Общоукраинско обединение „Свобода“. Какво е заключението? Все още парите на олигарсите продължават да определят цялата украинска политика на всяко равнище, в зависимост от интереса. Ако движението „Евромайдан“ изобщо има някакъв шанс в Украйна, то се нуждае от политици, които да не са обременени от тази система. До този момент такива няма.

  Източник:  Vesti.bg/ БТА

• Сурвакарски лев

  Из „Един сребърен лев“* – разказ от Гюрга Пандева, с. Огняново, Неврокопско

  .

  

  …Живот като сън, тъжно въздъхна Ана и избърса очите си. Отидоха си един след друг дядо Ристоско и баба Дункя. Отиде си и Живко съвсем внезапно преди няколко години, а тя в своята мъка се зарече никога да не напуска този дом, в който влезе с препълнено с любов и щастие сърце. Изредиха се децата да я канят при тях да живее, но тя остана непреклонна. В началото идваха те на всяка Нова година, но сега са средно-домни люде, имат женени деца и внуци и си посрещат там, където са. Ана не иска да им бъде бреме. Доволна е, че никога не я забравят и лоша дума не са и казали. Ето, телефонът пак звъни. Обаждат се малките правнучета, благодарят и за подаръците, които им е изпратила. Като остави слушалката, старата жена дръпна завесата и запали осветлението. После се наведе над скрина и от най-долното чекмедже извади голяма басмена торбичка и, стискайки я до гърдите, бавно се затътри към дивана.

  В тая торбичка бе целият й дълъг и труден живот. Там бяха писмата на Живко от казармата, от София, от затвора, от концлагера и последно от болницата. Тук бяха и писмата на децата и от гимназии и техникуми, от висши учебни заведения. Тук бяха и снимките на тези мили и скъпи на сърцето хора. С треперещи пръсти Ана развърза връвчицата на торбичката. Погледът й попадна на един лев, сгушен между книжата. Тя не повярва на очите си. Та това си ти, мой верни приятелю от детските години! Колко отдавна беше. Отидоха си млади и добри хора, а ние с тебе оцеляхме… Ана стискаше в сухата си ръка левчето, а споменът я теглеше назад към детството.

  Тогава сурвите (Сурва) бяха две. Една на Нова година, за здраве, а на третия ден на Коледа – за берекет. Децата се сбираха на орището (където се играе селското хоро) и вкупом, като ято започваха сурвакането от най-крайната къща. Стопанката ги посрещаше с решето под мишницата. В решетото – зърна от пшеница, ръж, овес, ечемик, леща, фасул, царевица. Жената с шепа загрибаше зърната и подобно на сеяч, с широк замах, ги хвърляше над главите на децата, които след всяко хвърляне викаха в хор: “Да се роди-и-и, да се роди-и-и, да се роди-и-и…!.”. Тогава стопанката изнасяше табла със сушени плодове, хляб, сланина, суджук, кървавица и даряваше сурвакарите.

  Ана си спомни и нейния първи сурвакарски ден. Цяла нощ не мигна от радост. Сутринта нарами торбичката, взе дрянчето и излезе. Снегът бе до коляно, а тя- слабичка като вейка. Дорде обходи махалата, краката и замръзнаха, ръцете се вкочанясаха, но торбичката бе пълна догоре с малки бели симидчета (малки хлебчета), а на дъното дрънкаха дребни парички. Малката сурвакарка щеше вече да се прибира, но видя портата на баба Божана широко отворена. В къщата имаше голямо зло куче, което в друг ден не даваше пиле да прехвръкне, но сега, както във всички дворове, кучетата бяха затворени и вратите оставени незаключени.

  Баба Божана посрещаше децата на топло в стаята си и ги даряваше богато. Освен симид и пари, даваше им по един голям варен картоф, изпращаше ги до стълбата и току им повтаряше: “Стискай, чедо, комбарчето (картофчето), та да ти се стоплят ръчинките.” 

  Ана си вървеше за вкъщи, но в края на улицата видя една порта затворена. Тя се повдигна на пръсти, досегна връвчицата и я дръпна. Резето изтрака и старата порта тъжно изскърца. Мина през неотъпкания двор и се заизкачва по стълбите. В дъното на потона (коридора) имаше единствена врата. Ана натисна бравата и влезе в полутъмната стая. В срещуположния ъгъл лежеше стар изнемощял мъж. В огнището до постелята гореше огън, а в пепелта къкреше опушено гърне. Тя си спомни, че бе чувала за страшната болест, отнела живота на цялата челяд на стареца, та малко се изплаши, но се окопити бързо, доближи се до него и лекичко го почука с дрянчето по рамото: “Сурва, сурва, Нова, весела година, да сте живи, да сте здрави догодина, до амина...” Тъжно прозвуча в празната стая тая благословия, но старецът се засмя, пъхна жилестата си ръка под възглавето и подаде един нов лев на сурвакарчето: “Да си здрава, да си жива, догодина, до амина” – изрече старецът и заизсипа благословия след благословия, доволен, че и в неговия самотен дом Нова година почука на вратата.

  Като се прибра в къщи, Ана постла на кревата едно месалче (ленена кърпичка) и изсипа симидчетата. Дрънкаха левове и дребни пари,  между тях грейна белият лев. Той бе по-различен от другите: “Господи, та това не е обикновен, а сребърен, и дупчица има, носен е на шия!..” – възкликна майката. После взе бялата макара, отряза един разтег, промушна го през дупчицата и окачи сребърния лев на шията й. Ана го носеше години наред. Когато на Неврокопския панаир баща й купи от банскалии сандък, изписан с лилави, оранжеви и бели лалета, тя го свали. “Тук, сине, ще прибираш дрехите и везмата” – посъветва я майка й. В него Ана скри и сребърния лев.  Заедно със сандъка го занесоха в Живковата къща в деня на тяхната сватба. Когато се народиха децата, тя го изваждаше, даваше им го да си поиграят и после пак го прибираше. После всички като че ли го забравиха.

  *

  Телефонът звънна припряно. Ана бързо прибра нещата в торбичката и я скри в чекмеджето, сякаш се изплаши някой да не я хване на местопрестъплението. Вдигна слушалката. Едно след друго се обаждаха децата, честитяха и Новата година, пожелания изпращаха. Из селото ехтяха гърмежи “Боже, кога измина толкова бързо тая дълга вечер, та аз още телевизора не съм включила, не съм се облякла с по-новичка рокля. То каква ли е файдата – на младите дрехата е за гиздост,  а на старите за тимус (за скътаване, тимаряване, пазене). Как се залисах – укоряваше се Ана, – та картофи барем не сварих. Чудеше се и къде да сложи бонбоните, за да са по-началъм (подръка) за сурвакарите утре.

  –  Добро утро, бабо Анке, честита Нова година, да си жива, да си здрава, догодина, до амина!

  Очите на момичето, което потупваше сухите плещи на старицата, грееха като слънца. Бузките му се червенееха под отрупаната със сняг качулка. Ана пъхаше бонбони и дребни пари в джобовете на детето и го благославяше: “Да остарееш, да побелееш, голямо да порастеш, гиздава мома да станеш!”

  Изведнъж се сети, че нещо стиска в лявата си ръка. Разтвори я и на дланта и грейна сребърният лев. От все сърце го подаде на момичето и го изпроводи до стълбата. На душата й стана леко и светло.

  Нека му донесе щастие, като на мене някога – мислеше си Ана. – Чужди или  свои, децата са все наши.

  .

  Източник:  Demograph.blog.bg

  ––––––––––––––––––––––––––––-

  * Разказът е част от сборника „ИЗБРАНИ РАЗКАЗИ“ на Гюрга Пандева, отпечатан през 1999 г. от Военно издателство.

• Схема на манипулация с цел да се откажем от кирилицата (в 10 стъпки)

  Велка Йордан-Йонкманс,  Velka.blog.bg

  

  ––––––––––––––––––––––

  Мили сънародници, български граждани и приятели на българщината,

  значението на кирилицата за поддържане и опазване на българската идентичност, българския език, на нацията и народността ни като цяло, е известна на всички ни. Но да си го кажем пак накратко в четири изречения:

  Кирилицата е визуалният израз на българския език. Тя е повече от герба, от националния флаг и от държавното устройство. Кирилицата е манифестация на българщината, но тя е и същевременно нашата Ахилесова пета. Загубим ли кирилицата, ние губим всичко.

  В последните няколко години, наред с общите тенденции на небрежно и безотговорно отношение от страна на административните български органи като посолства, министерства и висшестоящи служби, наред с нашето собствено пренебрежително отношение към кирилицата, наблюдавам в социалните мрежи и друго, на вид безобидно, но крайно пагубно явление:

  Системната и методично прилагана, масивна манипулация на българите с цел сами да се откажат от най-святото и най-крехкото, което все още имат – кирилицата.

  Като резултат от наблюденията ми, с помощта на един пример от актуална дискусия в една от българските групи във Фейсбук, искам да ви покажа схемата на това подмолно и коварно нападение срещу нашата идентичност.
  Ето вижте СХЕМАТА на манипулативното действие (отчасти по Чомски):

  • 1) Отвличане на вниманието и прикриване на същинската тема чрез призив за помощ:един участник в групата (манипулаторът М) пуска постинг (на латиница) с въпрос за директен полет от София до Дюселдорф. (Името на М е написано с арабски шрифт).
  • 2) Привличане на съмишленици и печелене на симпатии чрез възбуждане на чувството на състрадание и готовност за помощ: М споделя, че са го изхвърлили от друга група, обидили са го и не са му отговорили на въпроса за полета, а билетът е всъщност за баба му. Реакция в групата:веднага се появят хора, готови да обяснят и помогнат, дава се точна информация за различни авиокомпании и алтернативни дестинации.
  • 3) Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение“= Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на манипулаторите.

    От другата група М е изгонен, защото името му е написано на арабски, а той отказвал да пише на кирилица. В настоящата група М също се появява с име в арабски шрифт и упорито продължава да пише на латиница. М аргументира, че

  • а) така е свикнал и му е трудно да пише на кирилица;
    б) няма българска клавиатура;
    в) навсякъде се пише на латиница;
    г) нали живеем в демокрация
    и предлага като решение хората да проявят толерантност и да не се държи толкова на кирилицата, а важното е да има мир и хората да се разбират помежду си. Реакция в групата: Повечето членове на групата потвърждават и казват, че наистина това е важно, хората да се разбират и да има мир, независимо на какъв шрифт се пише и настояват/решават всеки да си пише на какъвто шрифт си иска.

  • 4) Методът на постепенното прилагане. Прекрачват се граници. Предизвиква се възхищение.М би трябвало да е доволен, но той изведнъж ни обяснява, че на земята има много други езици, освен българският, ето на – децата му макар и невръстни, са изключително надарени, знаят много езици, сега учат дори арабски и говорят вече с роднините си, и той самият много харесва арабския, защото е много приятен език, и вижте… тук той започва да пише на арабски. Реакция в групата: Присъстващите майки на малки деца очевидно са очаровани от завидната му семейна ситуация и личните му способности на възпитател и интелигентен човек.
  • 5) Манипулаторът не действа сам. Придружен е често от двама „адютанти“ и се ползва от подкрепата на предварително привлечените симпатизанти.Ако се появи полъх на съпротива, се включват и двамата адютанти и го подкрепят. В случая някой предлага на М линк, с който той ще е веднага в състояние да пише на кирилица, без да е необходима българска клавиатура, както и метод за настройка на кирилицата в телефон или компютър, но изведнъж се появява майка (1), която споделя също на латиница, че е омъжена за арабин и децата й са точно толкова надарени, езиково и всякак, като тия на М, и тя се гордее, че вече могат да пишат на арабски. Друга дама (2) казва, че работи при японци, а те също пишат на латиница. Симпатизант пък е възмутен, че уж решихме да се пише на всякакви шрифтове и престанете да се заяждате постоянно за правопис и запетайки и заради тая кирилица.
  • 6) Лични нападки и обиди.Засилване на чувство за вина.„Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия.“ Ако нищо не помогне и започнат да губят фронта, М и А си избират един от участниците в дискусията, който се е проявил като защитник на кирилицата, и започват да го нападат лично, като го обявяват за глупак, нетолерантен, невъзпитан, недобронамерен, заядлив и скандалджия и предлагат да се изключи от групата. Реакция в групата: някои подкрепят, а съпротивата сконфузено се оттегля.
  • 7) Иритация и разводняване. Включване на съвсем нови и отвлечени теми, нямащи нищо общо с дискусията. Въпросният М е изобретателен и превключва изведнъж на кулинарна тема за рецепти с кюфтета, като между другото споменава, че това е арабска дума, присвоена от българите. Реакция в групата: Никой не забелязва, че М първоначално всъщност искаше помощ за полет за баба си, всички се втурват да си разменят рецепти и да се хвалят чии кюфтета са най-вкусни.
  • 8) Привличане и зарибяване.Пуска се линк към друга група, като много по-добра от тая,и участниците се призовават да се присъединят към нея. В случая М пуска линк към кулинарна група. Особенност: наименованието на групата е на латиница и на немски, макар да има безкрайно много български кулинарни групи. Знаейки, че голяма част от участниците в групата говорят и немски, М се опитва да предизвика интерес и привлече участниците навън от българската група и далеч от кирилицата.
  • 9) Атакуване емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. „Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията.“

    Чрез действията на М тук при участниците в дискусията са атакувани следните чувства, етични категории и личностни качества:

    всеотдайност и готовност за помощ, състрадателност, съпричастност, умиление, загриженост, толерантност, възхищение, раздвоение, колебливост, търпеливост, вина, разбиране, самочувствие, пълноценност, непълноценност, патриотизъм, кулинарни умения и сръчност, спомени от детството, преданост към семейството, загриженост за развитието на децата, начетеност, информираност, етичност, интелигентност, интернационализъм, демократичност, колективизъм, индивидуализъм и др.

  10) Продължителност и издържливост. Едно от средствата на манипулацията е максималното привличане на вниманието чрез максимална продължителност на комуникацията. Възможно е манипулаторът да се хонорира според продължителността на дискусията. В случая тя продължи непрекъснато 20 часа и привърши на 28.12.2013 г. в 15:18:02 ч.

  * отчасти по Чомски (някои от точките и поясненията с наклонен шрифт)
  

  Ако всичко това ви се струва познато, научете се да разпознавате и да елиминирате манипулаторите бързо и непоколебимо. В името на всичко българско. 

• Стефан Цанев: Отечеството ни е в плен на четири смъртни порока

  Интервю на Валентина Петкова с писателя Стефан Цанев,

  в. „Труд“

  .

  

  Стефан Цанев е роден на 7 август 1936 г. Завършил е журналистика в Софийския университет и драматургия в Московския киноинститут.
  Бил е редактор в Студия за игрални филми и драматург в седем театъра, последно – в Театър “София“
  Автор е на 10 стихосбирки и на над 20 пиеси (най-играни по света са “Последната нощ на Сократ” и “Другата смърт на Жана д’Арк”), на един роман, на книги за деца, както и на сборници с есета. Между 2006 и 2009 г. пише четирилогията “Български хроники”.

  –––––––––––––––––––––––

  – Г-н Цанев, като човек, който добре познава миналото и настоящето, вероятно сте мислили какъв би могъл да е пътят, който може да изведе България от блокажа, в който се намира?

  – Имам чувството, че гледам някакъв тъп бездарен филм, някаква пародия на онези времена, когато “партията беше права, когато съгреши дори”. Тази посткомунистическа агония отравя с лицемерието си и с цинизма си всичко. Не знам дали знаете, в древна Атина Народното събрание било разположено на върха на хълма Пникс, а трибуната била обърната така, че говорещият народен представител да гледа безкрайния морски простор – това, според древните гърци, стимулирало свободомислието и стремежа към демокрация. Представете си какво свободомислие и какъв стремеж към демокрация изпълва душите на нашите народни представители, обсадени в нашето Народно събрание, заобиколено от черни камионетки и метални заграждения, охранявано денонощно от полиция и жандармерия!
  Министърът на вътрешните работи заявява, че блокадата ще продължи, докато продължават протестите и съобщава, че тази блокада струва на бедната ни държава милиони и обвинява за това протестиращите. Не знам къде този министър е учил логика, но всеки нормален човек знае, че трябва да се съди причината, а не следствието. Защото – кой е виновен за протестите? Кой принуди депутатите от левицата да гласуват за Пеевски против съвестта си и без право на обсъждане? Ако Сергей Станишев не беше извършил това – сега нямаше да има протести, нямаше да има полиция, нямаше да има заграждения, нямаше да го има целия този позор. София прилича на град, окупиран от Гестапо по време на Втората световна война. Същевременно управляващите твърдят, че в държавата ни цари свобода и демокрация, каквито досега не сме виждали и се хвалят, че тяхното правителство било най-успешното през последните 24 години. Ако те лъжат нарочно, за да печелят време, за да търсят път за спасение – пак е добре. Но ако си вярват, ако наистина се самозалъгват – тежко на България, спасение няма.

  – Убеден ли сте, че предсрочни парламентарни избори ще ни изведат от безпрецедентната политическа криза, връхлетяла ни през 2013 г.?

  – Да се надяваме, че едни нови избори, проведени по старите правила, ще променят коренно нещата, е наивно. В парламента ще се намърдат пак старите муцуни, които писнаха на всички. Да вярваме, че новият изборен кодекс, тъкмен от БСП, няма да е натъкмен така, че да облагодетелства тази партия, е още по-наивно. Действащата конституция е създадена така, че тя ще продължи да възпроизвежда този политически модел.
  Ако искаме да го променим – трябва да променим конституцията, трябва да се свика Велико народно събрание. Трябва да бъде разрушен порочният кръг: народът да гласува слепешката за партии, а партийните върхушки да “избират” депутатите, подреждайки ги начело в листите – тези депутати, естествено, не са народни представители, а представители на тези партийни върхушки и изпълняват волята не на народа, а на тези партийни върхушки. За да се излекуваме радикално от този покварен модел, трябва да се елиминират партийните върхушки, а това може да стане чрез мажоритарни избори – както се избират народните представители в Камарата на общините в Англия, най-старата европейска демокрация. А и ние си имаме изпитан модел – изборът на кметове. За да се избегне обаче набутването на “свои хора” навсякъде из районите и общините, право да бъде избиран би трябвало да има само този, който е живял в тази община или в избирателния район най-малко през последните 5 години, а за да се пресече изборният туризъм – право да избират да имат гражданите, живели там най-малко през последната една година. Станишев, Местан, Борисов и техните протежета могат да бъдат избирани само там, където живеят, където хората ги познават отблизо. За тях могат да гласуват само хора, които живеят там и познават добре хората, за които ще гласуват. Така ще се прекрати анонимното сляпо гласуване.

  – Може ли да се каже, че идеята ви е заимствана от модела на Учредителното събрание, което приема Търновската конституция? Работещ ли е той днес?

  – От няколко месеца сред народа броди възрожденската идея да се свика Велико народно събрание по примера на Учредителното събрание през 1879 г. Бъдещето Велико народно събрание да се състави от действащите днешни кметове, избрани от народа чрез преки избори, от членовете на Висшия съдебен съвет, от представители на Българската академия на науките, от ректорите на най-големите университети, от представители на синдикатите “Подкрепа” и КНСБ, от представители на Учителския съюз и Лекарския съюз, от представители на Българската православна църква и на другите религии.
  По предложение на президента могат да бъдат включени и личности с активна гражданска позиция, но необвързани с партия. Така съставеното Велико народно събрание може да изработи много по-обективно и по-резултатно новата конституция на Република България – както народните представители на онова Учредително събрание съставиха най-добрата ни конституция, Търновската.

  – Участието на кметове в парламента е изпитано от някои страни, но дали е приложимо у нас?
  
  – Ако в България днес има институция, която наистина действа, и ако има хора, които наистина работят – това са кметовете. Работят те всеки божи ден пред очите на хората, които са ги избрали – и няма милост! Ако работиш добре – хвалят те, ако работиш зле – ругаят те, и то не анонимно, а направо в очите, няма къде да се скриеш, никаква полиция не може да те опази. Ако решат – свалят те. За разлика от парламентарните избори, където партийната върхушка пробутва в избирателните листи свои послушни протежета, при местните мажоритарни избори те са принудени да издигат за свои кандидат-кметове най-добрите свои личности, ако искат да се преборят с кандидатите на другите партии. И второ, изборът минава през ситото на избирателите от всички партии. Така че кметовете са сравнително обективно избрани. И трето, кметовете познават действителността по-добре от всички, познават я отблизо, те не се крият в автомобили с тъмни стъкла, познават хората и техните болки, техните протести и искания. Така че в евентуалното Велико народно събрание те ще бъдат здравото реалистично ядро, яко свързано със своите избиратели.

  – Един от значимите процеси през 2013 г. бе разделението и противопоставянето на народа. Реално ли е то, или е изкуствено предизвикано? Може ли да бъде преодоляно?

  – Ако проследим разделението по вертикала, ще видим, че то е най-свирепо и непреодолимо най-горе, между партийните лидери и партийните върхушки. Колкото по-надолу слизаме, разделението е все по-слабо. Или казано направо – разделението сред народа, доколкото го има, се провокира и насъсква от партийните върхушки. За да се преодолее това разделение, трябва да се намали влиянието на тези партийни върхушки.

  – Отношението към студентската окупация варира от пълно отрицание, преминава през скептицизъм и завършва с тотално одобрение. Някои наричат студентския бунт нравствена революция. Имат ли основание?

  – Студентският бунт е явление много по-многозначително от историческа гледна точка, отколкото изглежда в делничен план. Това не е социален протест – протест на ниско биологично ниво: гладен си – ще протестираш, разбира се. Не е и политически протест – студентите власт не искат. Това е протест на много по-висше – на духовно равнище: протест срещу нравствената поквара на политическата класа. Това е духовен протест. Те искат оставката не само на днешната покварена власт, те ще искат да свалят всяка власт, затънала в поквара.
  Ще направя сравнение, което може да смути мнозина. Против какво протестираха богомилите – против Христос ли, против Бога ли? Не. Презвитер Козма, техният най-свиреп обвинител, най-точно определя срещу какво: “Слушаме, че и между нашите има, които не вършат достойното за спасението на света, понеже са слуги на корема, а не на Бога. И кой ще разкаже за насилията, които извършват над немощните? Макар че четат книги за закона, сами вършат дела противозаконни. И като изтъкват своята правда, не се покоряват на Божията правда… А за храната и за веселбите им и за подобни тям неща невъзможно е да се говори. Вдигат голяма врява и ту се обиждат, ту се сприятеляват, щом престанат да се карат, отдават се на пиянство, като се помиряват и сприятеляват в името на виното, а не на Бога. И при все че са такива, мислят за себе си, че са велики и свети, че всички хора са по-долни от тях…”
  Сякаш е писано днес, а не преди десет века!

  – Да, непримиримостта на младите е достойна за уважение, но сред самите тях има разделение, не малка част от студентите се обявиха срещу окупацията.
  
  – Обвинението, че протестиращите студенти били малцинство, е несъстоятелно – носителите на нови радикални идеи винаги са самотници, мнозинството винаги е конформистко, нагаждащо се към съществуващото статукво. Както богомилите, така и студентите нямат положителна конкретна практична платформа (такива са всъщност всички духовни учения). Ще рече: протестът им е безсмислен. Обаче съвсем не е така – достатъчно е, че те сеят семената на непокорството, на бунта срещу всяка несправедливост, срещу четирите смъртни порока: невежеството, алчността, лицемерието и омразата, които са причината за всичко, което виждаме днес в Отечеството си.

  – Има ли поколенческо разминаване и каква е разликата между тях и нас, родените по време на социализма?

  – За нас, родените и расли в друга епоха, е трудно да разберем тези деца на свободата, родени преди 20-25 години: нормалното за нас, това, с което сме закърмени или сме свикнали – за тях не е нормално, те не го приемат и се бунтуват срещу него. Може би преувеличавам, може би ми се иска да е така, но съм сигурен: тенденцията на историческия процес е на тяхна страна, това го усещат и онези, против които те протестират, защото, както казва Сократ, човек се ражда знаещ, но после забравяме вроденото си знание за справедливост и подлост, за грозно и за прекрасно – студентите ни напомнят тези забравени от нас нравствени категории. Духовните брожения винаги предхождат политическите събития – както отец Паисий предшества Възраждането и Априлското въстание. Да се надяваме, че и бунтът на студентите е пролог към новото ни възраждане. Да, бунтът на тези деца на свободата ме радва, окриля ме, кара ме да вярвам, да се надявам, че рано или късно републиката ни ще стане наистина свята и чиста!

  – Може ли днешното време да роди нови лидери? Сам сте казвали, че не народът, а личностите обръщат историята.

  – Щом днешното време можа да роди лидер като Мая Манолова, защо да не може да роди и свестни лидери?

  – Това, че народът излезе на улицата, означава ли, че къса с примиренческото “От мен нищо не зависи”?

  – Да, мисля, че това е категоричен знак. Народът търпя достатъчно, търпя не 45, търпи вече 70 г. да го управляват все едни и същи хора или техните наследници – стига вече! Апатията, мълчанието са самопредателство.

  – На прага на Нова година сме- намирате ли светли думи, с които да окуражите българите?

  – Сигурно знаете, че в някои държави на Европа и по света държавниците нямат охрана, те се движат свободно като нормални хора. Така е в Швейцария, така е и във Финландия. Там президентът, министър-председателят и пр. пътуват с трамваите и ходят по улиците. Но преди време в един магазин към министър-председателя на Финландия се втурнал някакъв човек, крещейки нещо и от джоба му паднал нож. Хората го хванали, оказало се, че е ненормален. Дали е щял да употреби ножа или не, не е известно. На другия ден парламентът решил да даде охрана на министър-председателя. Той обаче отказал: “Нашето общество се крепи върху взаимното доверие между народ и власт. Ако аз приема да имам охрана, ще наруша едностранно това взаимно доверие.”
  Разказвам това с надеждата, че и ние ще доживеем деня, когато, вървейки по улицата, ще срещнем министър-председателя, разхождащ се свободно като нас и ще можем да го спрем, да обменим приятелски думи с него, без наоколо ни да дебне полиция, която го пази от любимия му народ.

   

• Към кои държави САЩ има най-голям дълг?

  

  В периода 2001-2013 г. САЩ успя да се превърне в една от най-задлъжнелите държави в света. От държава на излишъците, САЩ тръгна по спиралата надолу от времето на Клинтън до днешния президент – Барак Обама.

  Още по-притеснително за Щатите е, че най-големите им кредитори са техните преки конкуренти, чакащи момента, в който ще ги детронират от позицията на световен лидер – Китай. Сред държавите, на които САЩ дължат най-много пари, има и други техни конкуренти от БРИКС, като Русия и Бразилия.

  Сега гражданите на Щатите са 35% по-задлъжнели от фактически фалиралите гърци.

  В последните 12 г. САЩ разчита на увеличение на дълговете си и започването на войни в Близкия изток, които да задоволят голямата им нужда от петрол и нефт. Не случайно в предизборните си речи кандидат-президента Макейн обяви, че:

  “Приятели, ще водя активна политика, която да елиминира нашата зависимост от нефта на Близкия Изток, която ще предотврати изпращането на нашите млади мъже и жени на война в Близкия Изток отново”

  Тези причини изтъкна и президентът на Русия – Владимир Путин през 2011г., когато нарече САЩ „световен паразит“.

  Фактът, че голяма част от 16-трилионният дълг на Америка бива откупуван от Китай и др. държави – нейни преки конкуренти – поставя под въпрос колко дълго ще продължи световният ред на американците, наричан „Пакс Американа“. Китай и Русия обединяват силите си, за да сложат неговият край.

  Дългът на САЩ надхвърля 16,7 трлн. долара, което означава, че всеки американец лично дължи по 148 хил. американски долара на държавите-кредиторки на Щатите.

  10-те държави, към които САЩ дължат най-много пари, са:

  10. Хонконг – 120 млрд. долара

  Хонконг технически не е държава, но е нещо като специален административен район с икономически суверенитет. 20% от БВП на Хонконг идва от финансовия сектор. Изглежда, че голяма част банковата активност тук идва от купуване на щатски държавни ценни книжа.

  9. Русия (член на БРИКС) – 131.6 млрд. долара

  Въпреки че отношението на Русия към САЩ не е особено топло (през 2011 година Путин нарече САЩ „паразит“) това явно не е спряло Русия да купи голяма част от щатския дълг. Едва ли обаче преките конкуренти на САЩ от топли чувства им отпускат дългове.

  8. Люксембург – 146.8 млрд. долара

  Въпреки че е малка държава, БВП на глава от населението тук е 80 700 долара. Държавата е финансов център, а чрез базирани в нея банкови сметки е закупена голяма част от щатския дълг.

  7. Великобритания – 156.9 млрд. долара

  Великобритания традиционно е голям съюзник на САЩ. В последните години обаче тя значително е намалила размера на щатския дълг, който държи, и изпада от номер 3 до номер 7 в класацията на най-големите кредитори на САЩ.

  6. Белгия – 167.7 млрд. долара

  В класацията по БВП Белгия е на номер 32 в света и може би се чудите как изобщо е в топ 10 тук. Отговорът се съдържа в две думи – данъчен рай. Тук са базирани много компании, заради по-ниските данъци.

  5. Швейцария – 178.2 млрд. долара

  27% от общия размер на частните активи в света се държат в швейцарски банки. Страната винаги е в топ 10 на най-големите кредитори на САЩ.

  4. Тайван – 185.8 млрд. долара

  В несигурни времена тайванските инвеститори предпочитат да държат парите си в щатски ценни книжа.

  3. Бразилия (член на БРИКС) – 256.4 млрд. долара

  Бразилия е 6-ата най-голяма икономика в света. Тя разчита най-вече на петрол и износ на други природни богатства. Икономическият ръст на страната се засилва до голяма степен от инвестиции на китайски корпорации.

  2. Япония – 1.14 трилиона долара

  В момента съотношението дълг към БВП на страната възлиза на внушителните 219%. Комбинацията със застаряване на населението и увеличаващ се публичен дълг обаче не е никак добра за Япония.

  1. Китай (член на БРИКС) – близо 2 трилиона долара

  Китай е най-големият кредитор на САЩ. Страната с население от 1.3 милиарда души отбелязва по-висок ръст от която и да е друга държава.

  ___________________________________
  Източник: АЛТЕРИНФОРМЕЙШЪН

• Радио „България“ за срещата на тема Национален съвет на българите в чужбина

  

  На 28 декември радио „България“, с водещ Илиана Райчева, излъчи програма със следните акценти:

  – „Национален съвет на българите, живеещи извън Република България” бе темата на работната среща, организирана от вицепрезидента Маргарита Попова и председателя на парламента Михаил Миков, с участието на българи живеещи в чужбина, депутати, представители на Министерството на външните работи и Държавната агенция за българите в чужбина.

  – Вицепрезидентът Маргарита Попова сподели специално за Радио България впечатленията си от срещите си с нашите сънародници по света и техните проблеми.

  – Българи, живеещи в чужбина, коментират: Тася Тасова – Австралия, Стефан Манов – Франция и Димитър Иванов – Швейцария – тримата са членове на Временните обществени съвети на българите в чужбина и са ядрото, което изготви приетите меморандуми в Брюксел и в София.

  ––––––––––––––––

  Аудиозапис от предаването по темата за Националния съвет на българите, живеещи извън Р. България, може да бъде чут  тук.

  .

• Татяна Дончева: 15 години редих пъзела за мрежата на ДС

  Интервю на Сима Владимирова с Татяна Дончева,

   „168 часа“ *

  

  – Как влязохте в политиката?

  – През 1990 г. бях кандидат на БСП за ВНС, без да съм член на партията. Тогава ме издигна габровската организация.
  12 души на възраст до 35 г. минахме през кастинг
  Пленумът ни препитва публично, за да види кой какъв е. Класираха ме на първо място. Тогава не станах депутат, защото бях един от мажоритарните кандидати.

  – А защо предпочетохте БСП, а не СДС през 1990 г.?

  – За мен БСП беше сериозна партия, макар че си я представям прагматична и не лозунгарска. Имаше и други фактори. Тогава бях прокурор и целият криминален контингент на Габрово се извървя през кабинетите на колегите да обяснява какво ще ни се случи, защото сме от тоталитарната система. Човек не може да изтърпи криминалци да му обясняват какво е морално. А в личен план – аз съм дете на обикновени хора. Майка ми е счетоводител, а баща ми имаше техническо образование. Ако не беше „онова време“, не бих могла да завърша Националната математическа гимназия. Това нямаше да е по финансовите сили на родителите ми. Не бих могла като участник във филхармония „Пионер“ да обиколя света. Даваха се възможности на всички деца за много сериозно образование преди 1989 г .

  – С какво се промени БСП сега, че я напуснахте?

  – БСП няма нищо общо с тази партия, която 45 г. е строила, макар и в нарушение на правата на човека. Това стана категорично ясно след 2005 г. Постепенно натрупах знания за това какво се е случило след 1990 г. и няма как човек като мен да не си даде сметка, че основните грешки на прехода са свързани с политически решения, част от които е БСП. Например как да се направи капитализмът, на кого да се дават пари, какви да са правилата. БСП е била ангажирана с тези решения, макар и да не са взети на пленуми. Понякога човек знае едни факти, ама не ги свързва с други факти. Не си задава въпроси. Това идва с времето –
  да умееш да съпоставиш хора, обстоятелства, отношения

  – Познавате ли т.нар. кукловоди?

  – Познавам ги, но човек бели лука, стига до нещо. Разбира за какво става дума и продължава да бели лука.

  – По какъв повод сте се срещали с тях?

  – Вие също сте се срещали с тях. Един политик, един адвокат се среща с много хора. Те имат ключова роля. Действително са добре организирани и подготвят действията си предварително. Особено в БСП, но и в другите парламентарно представени партии. Разни асоциации на разузнавачите, на контраразузнавачите и подобни са с изключително влияние върху кабинета на председателя на БСП, на ДПС, на министър-председателя и искат да имат ключова роля в обсъждането на проблемите с националната сигурност.
  Затова за мен ключов момент в политическия живот на страната беше 2006 г., когато се отвори темата с досиетата. Поводът беше, че Румен Петков извади досиетата на Коритаров, Ангелина Петрова и още няколко души. Тогава Доган позволи да се отиде докрай, за да се разбере, че не само ДПС е партия на ДС, но може да се окаже същото и за другите партии. И тогава стигнахме докрай. Когато още през 1990 г. се заговори за досиетата, съм приемала едно към едно това, което се твърдеше в БСП. А именно – че членове на БКП не са вербувани, че няма нужда да се поставя тази тема, защото може да се застраши животът на хора, работили за националната сигурност, че и самата национална сигурност. Лампичката ми светна, когато Богомил Бонев започна да чете цитати от доноси.

  Видях, че мои колеги от тогавашната парламентарна група са описвали пред ДС вицовете, разказвани в приятелските им компании. И въобще не става дума за нещо достойно. Видях, че тези хора не претърпяха никаква партийна санкция или стоп в кариерното развитие
  Но групата някак си започна да страни от тях. Един колега цяла година имаше проблеми със зъбите – опадаха му всичките от стрес.
  Никой от колегите не искаше да го доближава. Този разказвач на вицовете беше заемал сериозни постове в партията и в държавата.

  – Кой е той?

  – Тодор Костадинов. За първи път много сериозно започнах да мисля за досиетата в края на управлението на СДС, когато Иван Костов извади отново закона, преформулира заключителните разпоредби и създаде комисията на Методи Андреев. Те са направили следното – превербували са агентите, направили са закона така, че да не ги отварят, а при тях има и седесари, и бесепари, и така държаха лидерите на БСП. Тогава дойде царят. Видях кои хора бяха основните поддръжници на начинанието, как го организираха, дадох си сметка, че това е много голяма мрежа и че бившата ДС е свързана с връщането на царя. Настръхна ми косата. Усетих, че сме като зайци, които се борят за социалистическата идея, а отзад има изключително съмнителни действия и които нямат нищо общо с нея и с това, в което са се клели и умирали хората преди нас.
  Към онзи момент смятах, че не може да правим завой, че за 12 г. преход част от тези служители и сътрудници на ДС са се пенсионирали.

  Тогава направихме първия опит за елегантно отваряне на досиетата чрез Закона за класифицираната информация. Предвидихме, че архивът на бившата ДС ще се отваря от 1944 г. Идеята беше да се отварят последователно за по 5 години в комплект – от 1944 до 1949 и т.н. За 10 г. останалите действащи служители на бившата ДС щяха да се пенсионират. Мислехме, че няма да има проблем. Но на края на царското правителство се оказа, че министър Георги Петканов не е дал нито една папка. И вече стана съвсем ясно, че някой не иска да отстъпи и да даде информацията дори за агентите от 1945 до 1950 г. Царското правителство беше дало интересни податки чрез състава си. Започнах да събирам парчетата от пъзела. След 2005 г. пак не смятах, че е възможно да се отворят досиетата, защото е минало време и няма повод да се направи това. Ние си знаехме кой кой е и ако имаш едно наум към хората с досиета, можеш да ги заобиколиш. Или да си кажеш кой може да ти е приятел. Но когато Румен Петков отвори онези досиета, разбрахме, че може нещо да бъде направено. Бяхме съмишленици аз, Касим Дал и Свинаров и го докарахме докрай. Имали сме си повече доверие помежду си, отколкото на партиите си.

  – Не са ли 80-годишни тези хора от ДС, какво още могат да направят?

  – Направили са мрежа за влияние още преди 1990 г., разгърната след това и която управляват до ден днешен.

  – Защо останахте в изолация?

  – Това са логичните стъпки, които времето налага. Те политически са неблагодарни. Давам си сметка, че има пряка връзка между участието ни в закона и това, че вече не сме на тези позиции, на които бяхме. Срещу мен имаше камари от доноси на „Позитано“ 20. Не обвиняваха Румен Петков, който отвори темата, нито Станишев, а мен. Но човек си избира – иска да има или иска да бъде. Деян Донков го каза, че отишъл при Крикор Азарян за съвет, а той му казал – проблемът ни в живота на всеки от нас е да имаш или да бъдеш. Избрала съм да бъда, за това никой на никого не може да връзва кусур.

  – Бончо Асенов казва, че сте били предложени за сътрудник на разузнаването, но не са ви приели. Вярно ли е?

  – Не мога да знам кой може да ме предлага без мое знание. Такова сътрудничество никой никога не ми е предлагал. Бончо Асенов е кадрови офицер. Как може да си съчинява подобни глупости? Нямам никаква връзка с тези служби.
  Вероятно съм била проверявана, защото съм пътувала на Запад още от дете, за което тогава се изискваше разрешение от ДС. Не са ми правили спънки, пътувала съм на всички турнета на филхармонията, защото свирех на цигулка.

  – Идвали ли са при вас с подкуп за лобиране за определени неща като депутат и член на висшето ръководство на БСП?

  – Не, никога. Ако някой ме убеди, че предложението е национално полезно, това е друг въпрос.

  – Кои са най-належащите стъпки, които трябва да се направят в политически план?

  – Трябва да се рестартира системата. Това изисква нова конституция и нова политическа система. Бъдещият основен закон ще трябва да зададе други правила и система, в които тези мрежи на влияние на бившата ДС да бъдат разкъсани. Трябва да обединим усилията си, защото имаме много мощен противник.

  – Били сте адвокат на Светия синод. Вярваща ли сте? Ходите ли редовно на църква?

  – Да, вярвам и това стана, когато се запознах със сегашния патриарх дядо Неофит, с дядо Натанаил и други духовници. Аз не бях кръстена. Кръсти ме дядо Неофит. Човек няма как да не повярва, когато общува с такива хора. Вярвам, че трябва да постъпваме с другите така, както бихме искали да постъпват с нас. Да имаме търпение и смирение, когато ни се случват неуспехи, спокойствие и разум, когато имаме успехи.

  – Има ли нещо, което не бихте простили?

  – Предателства по помиярски подбуди.

  __________________________________

  * Със съкращения.

   

• <<
• 1
...
• 131
• 132
• 133
• 134
• 135
• 136
• 137
• 138
• 139
• 140
• 141
...
• 416
• >>