2025-01-09

Всички авторски страници

Spread the love

Авторски

  • Кой прибира парите за бежанците?

    Стотици хиляди левове се разпределят непрозрачно от Държавната агенция за бежанците

    .

    Николай Чирпанлиев. Снимка: в. "24 часа"
    Николай Чирпанлиев. Снимка: в. „24 часа“

    Под благовидния предлог, че трябват спешни мерки за решаване на бежанската криза в страната, без обществени поръчки шефовете на държавната институция раздават пари по собствено усмотрение. Това, от своя страна, позволява тайни договорки и всевъзможни корупционни схеми между чиновници и бизнесмени.

    Използвайки вратички в Закона за обществените поръчки (чл. 90, ал. 1, т. 4), шефът на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев и чиновниците му наемат фирми чрез „договаряне без обявление“, установи проверка на BPоst.bg.

    Стартът на тази практика е даден през октомври, когато фирма „Гея –Дек“ ЕООД е наета за „спешния ремонт на общежитията за имигранти в столичните квартали „Военна рампа“ и Враждебна“. Впоследствие тя получава и 190 546 лв. за изграждане на санитарни възли, и ВиК и електрическа инсталация. От телевизионни репортажи със скрита камера обаче стана ясно, че бежанците във „Военна рампа“ нямат тоалетни.

    Както BPost.bg съобщи, на 20 ноември по неизвестни критерии е избрана напълно неизвестната фирма „Сим Адвайс“ ЕООД за ремонта на сградите в Националния детски екологичен комплекс в село Ковачевци. Куриозното в случая е, че ден преди сключването на договора, съдия – изпълнител запорира имуществото на фирмата заради дълг от 130 000 лв. на собственика Ивайло Пашов. „Бизнесменът“ е бивш служител в охранителната фирма „Ипон“ на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и често парадирал с това.

    В средата на миналия месец, пак по „договаряне без обявление“ е фирма „Бат секюрити“ ЕООД е избрана да охранява бежанските центрове във „Военна рампа“ и „Враждебна“. В Агенцията за обществените поръчки не е посочен срокът на сключения договор. Впоследствие обаче става ясно, че на охранителя са платени 142 848 лева.

    На 12 ноември се появява съобщение на Агенцията за бежанците за взето решение фирма „Хитбилдинг“ да бъде ангажирана за строително-ремонтните работи на пет от десетте сгради в бежанския лагер в Харманли. Не са известни критериите за избора й.

    По идентична схема неизвестната „Зевс секюрити“ също „удря джакпота“. Тя е избрана да инсталира автоматичните пожароизвестителни системи и аварийното евакуационно осветление във Военна рампа“ и „Враждебна“. Чиновниците в Агенцията въобще не са притеснени от факта, че фирмата е едва на 8 м. и няма никакъв опит в бранша.

    Безобразията в парите за бежанците продължават и с определянето на фирмата – доставчик на спално бельо за бежанците. По неизвестни причини е посочена… фирмата „Изола парадайз“ със седалище в Слънчев бряг. Неин собственик е Иван Петров, известен повече с фирмата си „Изола Петров“.

    Последните 2 обществени поръчки са дадени на две фирми, собственост на турския гражданин Ахмет Юмербейоглу. Първата поръчка е за доставка на 2 000 двуетажни метални легла за бежанците в Харманли, „Враждебна“ и „Военна рампа“. Друга фирма на Юмербейоглу – „Д и Ш“ ООД, която е регистрирана в Джебел, е одобрена да достави 4 000 матрака, възглавници и одеяла, както и 8 000 комплекта спално бельо.

    Близо седмица BPost.bg прави опити да се свърже с председателя на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев. Секретарката му обаче измисляше всевъзможни оправдания, за да скрие шефа си, особено след като разбра, че се интересуваме от начините, по които се разпределят държавните и европейски пари за чужденците.

    Източник:  Bpost.bg

  • 4 млн. долара откраднати от наследството на Ванга

    Фондацията „Ванга“ е станала приют за кадри на бившата политическа милиция ДС, показва разследване на в. „Галерия“, цитирано от „Слава“. Освен безспорни авторитети в организацията, която е основана на 4 декември 1994 година, в нея са се загнездили офицери и агенти от бившата Държавна сигурност, като целите им са чисто меркантилни, твърдят източниците на „Галерия“.

    Част от тези хора окупират Ванга през последните няколко години от живота й. Дори се твърди, че точно те са сложили ръка върху милионите долари на пророчицата.

    По онова време сред най-близките й са магистратът Димитър Вълчев, тогава районен прокурор в Петрич, сега във ВКП, бившият шеф на КАТ в града Павел Канджиков, бизнесменът и кмет на Мелник Емануил Деведжиев и полицейският началник Димитър Лъонов – въобще отбрано общество.

    Имената на почетния член на фондацията Димитър Вълчев и неговия приближен Емануил Деведжиев изплуват в мистерията с изнесените милиони на петричката пророчица в САЩ.

    През 1996 г., малко преди смъртта на Ванга, двамата прелитат океана и кацат в Чикаго. При това успяват да пренесат в САЩ 4 милиона долара, собственост на петричката пророчица, твърдят пред Галерия отлично информирани за трансфера на парите. Предават ги в ръцете на български емигрант в Чикаго. След време при едно от идванията му в България мъртвото му тяло е открито във водите на река Дунав. Какво става с милионите долари на баба Ванга, е пълна мистерия.

    Източник: ПИК

  • Facts about Bulgaria, the country most of you had probably not heard of

    Source:  9gag.com

  • 2000 г.: Защо напускам България? / Променило ли се е нещо днес?

    Авторката на публикувания по-долу тъжен и разтърсващ текст е Яна Добрева, журналист по образование и драматург по призвание. До началото на новия век тя написва в България 8 пиеси, поставяни в различни български театри. (Сред които са „Пясъчен пъзел“, играна в Театър 199; „Да поиграем на чилик“, представена от  Държавен пътуващ театър; „Боже! Крокодили!“, играна в Държавния сатиричен театър, и др. )

    Добрева печели награди от международни конкурси за драматургия още в средата на 90-те – в Германия през 1994 г. и във Франция през 1995 г. През 1997 г. е номинирана в международен конкурс в Лондон. Международната фондация „Гео Милев“ пък я награждава преди години за принос към националната ни драматургия.

    Преди 13 години Яна, съпругът й и 10-годишният им тогава син заминават за Канадa. Преди да тръгне от родината си през септември 2000 г., Яна написва този много силен и разтърсващ текст, публикуван преди време в „Литературен форум“ /2002 г./, който текст и днес се разпространява и споделя обаче във Фейсбук. И се оказва, че не са малко хората, които го приемат за нещо, написано скоро, а не преди 13 години.

    .

    Яна Добрева със семейството си при първото й връщане в България. Вдясно са родителите й Илия Добрев и Нина Стамова. 2001 г. Снимка: в. "Сега"
    Яна Добрева със семейството си при първото й връщане за коледните празници в България, 2001 г. Вдясно са родителите й, актьорът и преподавателят доц. Илия Добрев и актрисата Нина Стамова. Снимка: в. „Сега“

     

    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

    Когато на 9 юли мъжът ми изчезна от къщи… Когато на 10 юли вечерта го намерих пребит и изхвърлен на един строеж…  Когато лекарят от Бърза помощ заяви, че няма да го качи в линейката, защото бил наркоман… Когато му постави тази „диагноза“, без въобще да го прегледа, ей така, от разстояние… Когато все пак успяхме да стигнем до „Пирогов“…

    Когато там го държаха пет часа в коридора, прехвърляха го от кабинет на кабинет, крещяха му и не разбраха, че целият му мозък е в кръвоизливи… Когато дори твърдяха, че нищо му няма и бяха готови да не го приемат в болницата… Когато молех санитарите да не блъскат количката с болното му тяло… Когато се оказа, че не става с молби, а с пари…

    Когато полицията отказа да води следствие, защото мъжът ми, който беше в безсъзнание, не искал да им съдейства… Когато ги попитах, ако беше умрял, пак ли щяха да чакат неговото съдействие… Когато следователите даваха невярна информация на собствения си министър и се опитваха да е прикрият случая… Когато страхът се настани сред близките ми… Когато се оказа, че никой, никой, никой не може да те защити… Когато трябваше да наема охрана като че ли сме престъпници…

    И най-вече когато не знаех какво да кажа на 10-годишния ни син – къде е баща му, който никога не отсъства от къщи… Когато недоумявах как да обясня на малкото дете, че сега татко месеци няма да може да се грижи за него и да го обича, както преди…  Когато сърцето ми беше раздробено на парчета, защото, когато пребиват до смърт добрите хора, сърцата лесно се пръскат от мъка…

    Тогава реших, че се отричам от България.

    Отричам се от тази България, в която живеем днес и сега.

    Отричам се от тази България, из която престъпниците се разхождат необезпокоявани.

    Отричам се от тази България, която е рай за мошениците, далавераджиите, крадците, убийците. И ад за честните и почтените хора.

    Отричам се от тази България, в която властва Абсолютната Безчовечност.

    Отричам се от тази България, в която вече няма ценности. Няма идеали. Няма достатъчно смели хора и истински родолюбци. Не е останала никаква чувствителност и никакво уважение към личността.

    Има само изтребление на таланти. И камари лъжи. Като например, че престъпността е намаляла, както и емиграцията.

    Аз ви казвам, че не е така. Ние с мъжа ми сме част от огромна емиграционна вълна. В момента заминават при тези, които като нас преди десет години обичаха това място, наречено „родина“. Тези, които страдаха от идеали. Тези, които мислеха, че родината е свята и че е грях да я изоставиш. Тези, които изгубиха много самолети с приятели. Тези, които плачеха върху опустелите писти на аерогарата, но упорито си повтаряха, че човек трябва да живее там, където се е родил. И че другото се казва „предателство“.

    Тези, които тогавa тичаха по митингите на СДС и вярваха в новото бъдеще.
    Тези, които искаха да живеят тук и никъде другаде. Тези, които имаха илюзии и смятаха, че ако всеки прекопае своята градина, нещата ще се оправят и всички ще живеем по-добре. Тези, които десет години работиха, без да се занимават с политика, без да членуват в партии и без да влизат в никакви групировки. Тези, които създадоха ценни и полезни неща и ги създадоха със собствените си ръце. Тези, които не праха пари. Тези, които бяха потенциалът на България. Тези, които в началото на 90-те взеха грешното решение!

    Да, в началото на 90-те години ние с мъжа ми искахме да живеем тук. Защото обичахме България. Преди две години, когато подадохме документи за емиграция, ние пак искахме да живеем тук. Защото обичахме България.

    Сега, когато заминаваме, ние отново искаме да живеем тук. Но тук не може да се живее. Всеки, който не краде и не убива, всеки, който се е опитал да направи нещо в България и за България, знае истината – държавата само пречи. Държавата непрекъснато пречи.

    Всъщност държава няма. Няма и политика. Има само управляващи, мафия и биячите на мафията.

    Има чудовищна, крокодилска посредственост, която се разпростря навсякъде. Превзе цялата власт. Запрати интелигентните, мислещите, чувстващите и можещите хора в панелните им кутийки – да се чудят как да изхранват децата си! Разположи се. Унищожи всичко, изградено досега. Не построи нищо ново. И вместо мисионери, които да разпръскват светлина, разпрати навсякъде безмозъчни същества, които размахват палки и гърмят с пистолети, строят къщи с басейни, трудно връзват две думи в изречение, слушат чалга и от време на време с удоволствие пребиват някой от съвсем оределите си сънародници.

    Честито, господа Мутри! Победихте!

    Нанесохте се зад къщата ни, решихте, че един метър от задния ни двор бил ваш метър, подкопахте оградата ни, че даже и я поливате всеки ден, за да падне по-бързо, рязахте кабелите на тока и на телефона ни, плашихте съседите с пистолети. И докато наивно вярвахме, че се избивате само помежду си, оказа се, че избивате въобще наред. Който не ви е симпатичен. Заради един метър от задния двор! И когато се опитвахме да решим спора по общини и по някакви управления по незаконното строителство, всички вдигаха рамене и казваха: „Този го изпраща депутат. За него ни звънят от Народното събрание.“

    Господи, това ли е България!

    Всеки ден ние сме унизени, смазани, обезверени. Всеки ден напълно загубваме смисъла на нещата, защото всеки ден се случва по една история, която много прилича на моята юлска драма. Случва се на улицата, в трамвая, в магазина, в някое от милиардите чиновнически учреждения. Навсякъде. Историята се състои от различни факти, от различни оскърбления, но всъщност това е една и съща история – тази на пълното унижение на човешкото достойнство. В крайна сметка в момента се пише историята на унищожението на българския дух.

    Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Наздраве!

    Подкопаната ни ограда ще падне всеки момент. И за мен тя е символ на подкопаната България, която скоро съвсем ще рухне. Моята ограда, моята България, моите надежди, моята защита, моята романтика, моите любови, моите радости и болки, моят театър, моите пиеси, моят дядо. Всичко, което беше мое.

    Е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях! Разбихте мечтите ни, както се разбива човешка глава.

    Дали пък да не ви благодаря? Задето ме излекувахте от патриотизма ми. Вече не милея за вашата България. Знаете ли, подарявам ви метъра от задния ни двор.

    Вземете си метъра, вземете си и цялата къща! Та вие така и така си взехте всичко. Взехте ни и силите да се борим да останем тук. Можете да ни довършите. Блъскайте бъбреците, удряйте, чупете, рушете, ритайте, размажете мозъците ни! Така по-бързо ще си останете само вие. И все пак ще има проблем. Един единствен проблем. Колкото и да не ви се вярва, Ботев и Левски ще ви гледат отнякъде. Тях не можете да ги разстреляте отново. Няма как да ги обесите. Няма как да ги пребиете. Няма как да ги предадете. Те са тук. Те никога няма да емигрират.

    Това е, господа Мутри и тези от Депутатите, които стоите зад тях. Ние сме поредните българи, които напускат вашата България.

    Ние сме поредните, които се умориха да се опитват да направят нещо за тази страна. Напускаме не по икономически, а по човешки причини. Тук не можеш да се развиваш. Тук не можеш да мечтаеш. Тук не е препоръчително да следваш моралните си норми. Морал?! Губиш играта. Защото тук се играе друга игра. И тя е мръсна. Ние сме поредните българи, които заминават, въпреки че искат да живеят тук. Ние сме поредните изгонени българи.

    Само че идеализмът вероятно е заболяване. А в това отношение моето семейство е фамилно обременено. Ето защо отнасям със себе си една друга България. България на дедите ми. България на детството ми. България на родителите ми. България на брат ми. България на приятелите ми. България на моите илюзии.

    Вземам си слънцето на България. Вземам си и Родопите.

    Ще се връщам в тази моя България.

    Защото в крайна сметка, господа мутри и тези от депутатите, които стоите зад тях – вашата България си е само ваша. Тя няма да е вечна. Тя все някога ще свърши. Има природни и духовни закони, господа.

    Има приказки, в които децата вярват. Има приказки, в които вярвам и аз. В тях вярват и всички мои близки същества – тези, които ми помагат да прекося живота си. Хората от моята кръвна група. Нашите сърца туптят в един ритъм. А нашите души говорят български. И в която и точка на света да се намираме, ще продължим да говорим все този език – Българският на Ботев и Левски.

    Знаете ли за какво става дума в приказките, господа?

    В тях Доброто накрая винаги побеждава.

     

    Яна Добрева

  • Орешарски готов да закрие Комисията по досиетата, но когато си свърши работата

    Никола Лалов, Mediapool

    .

    Премиерът Пламен Орешарски обяви, че Комисията по досиетата ще бъде закрита, след като си свърши работата, но не би приел това да стане по-рано. „Останал съм с впечатление, че Комисията по досиетата отвори почти всички досиета – какво повече да отваря? А ако не е, да побърза и да си свърши работата. След като си свърши работата, не виждам за какво трябва да съществува“, заяви Орешарски в сряда, след като от БСП отново заговориха за закриването на комисията.

    Само няколко часа по-рано председателят на парламентарната вътрешна комисия Атанас Мерджанов (БСП) официализира намерението на левицата да превърне комисията в Институт за национална памет, който просто да съхранява документи от миналото. Според него сегашната комисия, „вместо да има позитивен характер, внася разделителни линии в обществото“.

    „Аз не възприемам тази комисия като вечна, а като комисия с определена задача. Тази комисия има задача, която не е безгранична във времето. Когато свърши своята работа, не виждам основание за съществуването й. След известен период от време – например 20 години – кого всъщност ще проверява тази комисия? Родените по днешно време?”, посочи Орешарски.

    Според оценките на председателя на комисията Евтим Костадинов, „ако тези, които ни предоставят документите, са прецизни, би трябвало в рамките на година и половина – две да приключим“. Военното разузнаване, Министерството на правосъдието и Националната разузнавателна служба обаче все още не са изпълнили задължението си да предадат всички документи.

    В сряда Мерджанов оспори и значението на закона, по който работи Комисията по досиетата, приет по времето на тройната коалиция.

    Според него законът нямал оздравяващ характер в сектор „Сигурност“ и „внася повече разделителни линии, защото непременно когато се спомене за издигане на определена личност в някоя институция, ние се вторачваме, и тези, които не са съгласни, прибягват на първо място до закона“.

    „В същото време искам да кажа, че въпросът не е на дневен ред в парламента, тъй като имаме сериозни ангажименти по данъчните и социалните закони. Но във всички случаи тази дискусия трябва да се проведе и да се прецени дали в този си вид и състав Комисията по досиетата е нужна на обществото и дали не би било по-правилно и полезно постепенно да се превърне в Институт за национална памет, който да съхранява обективни действителности от близкото и по-далечното минало“, заяви Мерджанов в сряда пред БНР.

    БСП се зае приоритетно с дейността на Комисията по досиетата, като поиска законови промени, които да възстановят „чадъра“ над висши ДС-кадри в цивилното и военното разузнаване. Тази инициатива обаче не получи подкрепата на парламентарния партньор ДПС и временно е замразена. В същото време излезе неофициална информация, че БСП готви направо закриването на комисията, а председателят й Евтим Костадинов заяви, че „лица и кръгове в БСП имат интерес да пречат на дейността на Комисията по досиетата“.

    Преди дни офицери от запаса излязоха с предложение за закриване на комисията, а Мерджанов в сряда се съгласи, че те „имат реално основание да не одобряват действията“ й.

    Според него законът за разкриване на документите на ДС и лицата, които са сътрудничили, нямал оздравяващ характер в сектор „Сигурност“. „Ние виждаме, че той внася повече разделителни линии, защото непременно, когато се спомене за издигане на определена личност в някоя институция, ние се вторачваме, и тези, които не са съгласни, прибягват на първо място до закона“.

    По българското законодателство няма забрана за хора, работили за ДС, да заемат публични длъжности.

    Мерджанов смята, че дискусията за Комисията по досиетата трябва да върви паралелно с обсъждането на четирите закона в сектора за сигурност. За тях е създадена работна група под ръководството на министъра на вътрешните работи. Преди Нова година тя трябва да приключи своята работа и в началото на следващата година да бъде представен пакетът от закони.

    Пакетът, включващ общ закон за националната сигурност и отделни документи за НРС, НСО и военното разузнаване, бе подготвен преди извънредните парламентарни избори, като бе постигнато съгласие НРС да премине към изпълнителната власт, а НСО да остане към президентството. БСП и ДПС обаче спряха процедурата по приемането им, като се готвят да ги пренапишат. Една от лансираните възможни промени бе извеждането и на НСО от контрола на президента.

    Очакванията са, че държавният глава ще възрази не само за тази промяна, но и за евентуалното закриване на Комисията по досиетата.

    Мерджанов коментира и председателя на комисията Евтим Костадинов, който бе излъчен от редиците на БСП.

    „Вижте, всеки може да бъде излъчен от определена политическа партия и в същото време изобщо да не се съобразява по никакъв начин с целите, интересите и идеите на партията. Още повече, че той винаги се е… оправдавал в защита и в спазването на закона“, каза Мерджанов.

    В същото време той отхвърли допускането, че има „някакви забележки към състава и действията на председателя на комисията“.

     

  • Корабът на Църквата в бурите човешки

    Теофил,  Сonservative.bg

    .

    teofПоказват публично блудни сцени с йеромонах в голям манастир. Май почти цялото му братство е в плен на содомския грях. Не изпитват срам от това, правят си пошли шеги с падението си. Епископ – известен блудник, чревоугодник и сребролюбец – сега е обвинен и в симония (опит да купи духовен сан). Висшите духовници в управителното тяло на Църквата нехаят, оставят го в списъка на достойните да стане един от тях. Обвиняват могъщ архиерей в убийството на свой събрат, той пък иска разследване за опита да бъде отровен трети свещеноначалник. Произвежда се църковен съд над друг епископ, задето май, въпреки монашеския си обет, има тайно семейство и дете и симпатизира на масоните…

    Не, това не са сцени от „Борджиите”. Това са истински новини от Българската православна църква само от последната седмица. Либералният мейнстрийм тържествува. Изпълва ефира и социалните мрежи с жлъчните си коментари за расоносците, които са призвани да показват морал, смирение и духовност, а всъщност…

    Тези, които иначе са за узаконяване на еднополовите бракове, сега са скандализирани, че йеромонахът – гей се е поддал на греховната си страст. Това са същите тези, които считат себе си за просветени хора, които никога не биха посветили себе си или децата си на Бога, ставайки свещеници или поемайки монашески подвиг. Te просто не вярват, че Бог съществува, а смятат, че християнството и религиите въобще са средновековни заблуди. Те са агностици от нов, европейски клас – модерни и образовани, надхвърлили примитивизма на комунистическите си предходници с техния „войнстващ атеизъм”, които обаче, довършват започнатото от последните.

    За четвърт век български преход, тези светли умове успяха с публичните си позиции да убедят обществото, че Църквата в България е маргинализирана общност – традиционно-ритуално сдружение, което има протоколни задължения по отношение на държавата, между другото покрива духовните нужди на най-примитивните и лековерни слоеве на населението, а тези, които го ръководят се занимават само с имотни разправии, тънат в разкош и произвеждат периодично скандали. Да се посветиш на Църквата в България днес е занимание непрестижно – препитание на отчаянието и последен пристан за полуобразовани несретници, които нямат никакъв друг вариант за оцеляването си.

    Предимно такива свещеници и монаси успява да привлече нашата Църква, при това в изключително ограничен брой (само в един голям манастир в Румъния има повече монаси, отколкото в цяла България; мюсюлманските духовници у нас също са повече от православните свещеници, въпреки много по-големия брой на официално определилите се като православни християни). Печалните резултати на този отрицателен подбор, започнат още от безбожния режим, са видни за всички и днес. Положението няма да се подобри, докато много повече хора не се обърнат към свещеническото и монашеско призвание.

    Колкото до модерните агностици, те никога не са се интересували какво всъщност представлява Църквата. Коментират нейните проблеми единствено като средство в необявената война срещу нея, чиято цел е сломяването ѝ, отказа ѝ от основополагащите истини на учението и нравствеността, които проповядва, и подчиняването ѝ на либералния дневен ред.

    Всичко това няма как да не обезкуражава неголемия брой истински верни християни, онова малко стадо Христово, съставляващо Църквата на земята. Усещането за безсмислието на всякакви верови усилия (след като тези, които би трябвало да са стълбове във вярата, така лесно падат) лесно може да доведе до отчаяние. В такива моменти трябва да си припомняме какво е Църквата според нейното собствено учение.

    Разбира се, тя е и кораб, носещ общността на спасяващите се грешници – един ще стигне до обетования бряг, друг ще изпадне зад борда, но може и с Божия помощ да настигне кораба плувайки и да бъде изтеглен обратно на него.

    Църквата на земята е и малка армия, водеща бран с поднебесните сили на злото. В тази война на живот и смърт едни воини са по-силни и опитни, получават по-високи звания и отговорности. При все това, остават еднакво уязвими за вражите оръжия, падат ранени, а понякога и погиват.

    Но най-вече Църквата е Богочовешки организъм, мистично Тяло Христово, в което ние сме членовете, а Сам Господ е Главата. В нея присъстват както спасените, така и спасяващите се, живите и вече покойните, ангелите и човеците. Църквата е свята тъкмо заради светостта на своя Основател и Глава – Този, Който проля кръвта Си, за да победи света, потъпка дявола и обезсили смъртта – и заради Светия Дух, Който я изпълва с благодат. Ние, земните членове, не сме свети, а сме призовани да се стремим към святост. По пътя към тази цел има падания и ставания, грехове и покаяния, както и непрекъсната борба за достигане на съвършенство. Това, което не ни достига, Бог ни го допълва, поради великата Си милост.

    Каквито и недостойнства да имат българските монаси и свещеници, каквито и грехове да вършат в лично качество по своята паднала човешка природа (за които и ще бъдат съдени, когато застанат пред престола на Всевишния), то те си остават нашите свещеници – над главите им е излята благодатта на Св. Дух чрез полагането на ръцете на епископите, които са ги хиротонисали. Те пък я имат от епископите, които са хиротонисали тях и така нататък назад във времето до онези бивши прости рибари, митари и изцелени блудници, които получиха същата благодат в деня на Петдесетница, когато се роди Църквата, и които знаем днес като Христови апостоли и ги облажаваме за тяхната святост.

    Затова, не бой се, малко стадо (Лук. 12:32)! „Щом вярвате в Христа Спасителя, христоносци, вие вярвате и в Неговото дело. А Неговото дело е Църквата, корабът на спасението. На него се носят воинствата на спасените и спасяващите се. Това Свое дело Господ е основал върху вярата, яка като камък. Както е рекъл и прорекъл: на тоя камък ще съградя църквата Си и портите адови няма да ѝ надделеят (Мат. 16:18).” (св. Николай Велимирович).

  • Възможни са нови форми на протест и изостряне на политическо противопоставяне в България

    Протестният потенциал в българското общество нараства в условията на общо и трайно недоверие към институциите, на задълбочаване на несигурността и скъсяване на хоризонта на предвидимост за хората и фирмите. Това се казва в публикувания в понеделник междинен доклад на Лабораторията за управление на рискове (ЛУР) към Нов български университет (НБУ), създадена и ръководена от бившия премиер Иван Костов. 

    Докладът разглежда гражданските протести като фактор за несигурност в страната, без да ги оценява положително или отрицателно.Паралелно с високия протестен потенциал в българското общество, експертите от аналитичната група констатират, че различните групи протестиращи не успяват да постигнат съгласие за общи цели и мотиви.Те отбелязват, че основната протестна енергия не е породена от искания, а от политически грешки и провали.

    Според тях основен фактор, който ограничава протеста, е спонтанният бойкот на всяко политическо лидерство и съзнателният избор за оставане в рамките на гражданското действие. Това създава нетрайна смес от гражданско действие с политически искания. Отказът от политическо действие е и отказ от политически подходи, цели и средства за постигането им, най-важното сред които е единството, се казва в междинния доклад.

    „Въпреки протестите, относителното увеличаване на протестиращите групи и на готовите да протестират, те не обединяват усилията си и не увеличат влиянието си“, е изводът на експертите.

    Докладът обръща внимание и на т. нар. „контрапротести“. Според анализаторите публичните акции на привърженици на управляващите са всъщност традиционни манифестации. Те не са граждански, а изцяло политически феномен, предназначен да създаде мит за симетричност, с който да омаловажи гражданските протести. Социологическите сондажи обаче достатъчно ясно са показали, че обществената подкрепа за протестите и за проправителствените манифестации не е симетрична.

    Интересен ефект, отчетен от лабораторията, е, че със своята основна атака, целяща оставка на правителството, разпускане на Народното събрание и провеждане на предсрочни избори, протестите консолидират изпълнителната и законодателната власт.

    Според направения анализ общото противопоставяне срещу протестиращите намалява различията и сближава Коалиция за България, ДПС и „Атака“ в парламента, като по този начин прикрива процесите на разпад.

    Докладът отбелязва очакванията на управляващите за относителна изолация на гражданския протест и постепенното му затихване в зимните месеци, стимулирано от направените „бюджетните социални стъпки“, с които се очаква да се демотивират отделните групи с конкретни искания към закона за бюджета.

    Според експертите от ЛУР обаче по-скоро има вероятност за поява на нови форми на протест и за изостряне на политическото противопоставяне. От лабораторията напомнят, че протестите имат потенциал да предизвикват политическа криза, както се е случвало през зимите на 1990, 1996/97 и 2013 г.

    Източник:  Mediapool 

  • МВР и НАП осигурявали чадър за финансови измами за близо 40 млн. лева

    МВР и НАП са осигурявали чадър на група, разследвана за укриване на близо 10 млн. лева от ДДС и пране на 30 милиона лева. Това заяви главният секретар на МВР Светлозар Лазаров, който посети Пловдив за представянето на новия шеф на полицията в града Пламен Узунов.

     

    Виктор Кадири,  Dariknews.bg

    По думите на Лазаров става въпрос за две пловдивски фирми, които са внасяли сухо мляко от държави от Европейския съюз, след което са ги продавали по различни мандри. 1/3 от продаденото мляко е било с фактури, а останалото „под масата“. По документи част от стоката е била апортирана в други фирми, като по този начин измамниците са придобивали дялове в тях.

    По време на акцията, за която Дарик радио писа още миналата седмица, са претърсени 23 адреса на територията на градовете Пловдив, София, Варна, Исперих и Монтана и са задържани петима души. За трима от тях се смята, че са контролирали цялата дейност и има искане за задържането им под стража. Останалите двама са пуснати с парична гаранция. Двама от измамниците са живели на съпружески начала в София, където са били задържани, а истинската съпруга на единия е хваната във Варна.

    „Някои от задържаните бяха много изненадани, че се занимаваме с тях, защото имали чадър от МВР и структури на Министерството на финансите“, разказа още Лазаров.

    По думите му част от групата е била разследвана преди около година, но нищо не се е случило в последствие. „Освен двете пловдивски фирми, се разследват още 30 юридически лица, сред които има и две офшорни компании, регистрирани на Шейселските острови“, каза в допълнение говорителят на Окръжна прокуратура Галина Андреева.

    Срещу трима от задържаните е повдигнато обвинение за това, че в периода между февруари 2009 г. и април 2012 г., в Пловдив са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения за близо 2,5 млн. лева.

    По думите на Андреева двете пловдивски фирми се водят собственост на клошар от Монтанска област.

    Още едно лице се издирва по случая с нападнатите трима чужденци на бул. „Сливница“ в София, каза още Лазаров. Нападнатите бяха двама сирийци, а един е ливанец. До момента за нападението има задържани две лица, каза главният секретар. За задържането им са събрани достатъчно доказателства. Става дума за грабеж, има приложена сила и отнети финансови средства, уточни Лазаров. По случая все още се работи.

    По думите му няма данни в София да се е увеличила престъпността след бежанския поток. Случаят от последните дни не е единственият грабеж на територията на България към настоящия етап. Въпреки това полицейското присъствие в София е засилено, каза още главният секретар, както заради бежанския поток, така и заради самоинициативите на отделни организации у нас. По този повод е имало специална среща между министъра на МВР и главния прокурор.

     

  • Евросъвет предлага да се въведе минимален доход между 400 и 1000 евро в ЕС

    Всички европейски държави да въведат минимален доход, който да варира между 400 и 1000 евро, ще предложи Европейският икономически и социален съвет на Европейския парламент и Европейската комисия. Това съобщи Анри Малос, председател на Европейски икономически и социален комитет.

     

    Анри Малос. Снимка: в. "Сега"
    Анри Малос. Снимка: в. „Сега“

    „Всяко лице, което легално е във Франция, трябва да получава като минимум определена сума и, ако той не може да получава тази сума от трудови доходи, тогава държавата го компенсира. Това е един от елементите ни от концепцията ни за социална Европа, за да се избегне социалният дъмпинг, защото именно той храни екстремизма и ксенофобията и това изключване, за което в момента в центъра са българските и румънските емигранти“, обясни той. Малос не е голям оптимист, че предложението ще бъде прието.

    „Надяваме, че следващата Европейска комисия ще бъде по-отворена към тази концепция, която според идеите ни, върви към сближаване в Европа.

    Важно и значимо е – да има съгласие, между всички социални актьори. Важното е да се подсигури принцип за минимален доход във всички европейски страни и след това – да се определи ножицата между 400 и 1000 евро, между по-развитите държави. Следващата цел е малко по малко тази ножица да се затвори и сближи, което ще отнеме време”, заяви още Малос. Според него за въвеждането на подобен инструмент ще са нужни 5-6 години.

    „Ако се тръгне към решение за въвеждане на социален минимум, то трябва да бъде съобразено с реалностите, включително и в по-бедните страни, а това не е лесно“, коментира идеята министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов. „Очевидна е целта, която г-н Малос визира, да се намали ножицата между ниските и високите доходи, между различните нива на заплащане в отделните европейски страни, но не случайно той говори за препоръка, имайки предвид и ситуацията, която съществува към днешна дата в някои от европейските страни. Не е лошо човек да си поставя цели. Надяваме се, че следващата Европейска комисия ще бъде в състояние да стигне до едни минимални нива на заплащане, които да бъдат договорени със социалните партньори и страните-членки на Европейския съюз, за да може да си стигне до нива, които да са общоприемливи, без от това да се увеличат безработните”, заяви още Хасан Адемов.

    Източник:  в. „Сега“

  • 12 бизнесмени, които движат икономиката на света

    B списъка на „Форбс“ за 2013 г. на най-влиятелните в света има всякакви хора – политици, общественици, милиардери, изпълнителни директори и бюрократи. 12 от общо 72-те имена, подбрани от „Форбс“, са на предприемачи. Те формират една още по-елитна подкласация на основатели на компании и предприемачи, които със своите идеи и бизнес на практика движат икономиката на света и освен това променят живота на хората.

    Списъкът на най-влиятелните бизнесмени в света се характеризира от 3 неща – те са само мъже, работят главно в САЩ, с бизнес предимно в IT индустрията.

    Нещо, което свързва и 12-те обаче, е че всеки от тях е изградил своя бизнес от нулата и вече използва своето влияние и пари, за да прави две неща – участва в благотворителни каузи и се опитва да разреши проблеми на глобалното развитие на човечеството. Затова и основен критерий за тази класация е не личното богатство на бизнесмените, а как те променят икономическото и социалното развитие по света с бизнес и благотворителност.

    Бил Гейтс
    Бил Гейтс

    Не е изненадващо, че номер едно в този списък е основателят на „Майкрософт“ Бил Гейтс, който продължава да бъде най-богатият човек на света, като държи това място от 1994 г. насам. Гейтс в момента е председател на борда на директорите на корпорацията и има състояние в размер на 72 млрд. долара. През последните години шефът на софтуеърния гигант постави много високи стандарти в световните усилия за изкореняване на цяла група от различни болести от детски паралич до ХИВ. Благодарение на влиятелните си връзки с милиардери съмишленици като мексиканеца Карлос Слим и Майкъл Блумбърг, Фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“ успяха да съберат дарения на стойност 335 милиона долара досега, отбелязва „Форбс“.

    Лари Пейдж (вляво) и Сергей Брин
    Лари Пейдж (вляво) и Сергей Брин

    Втора позиция в списъка на най-влиятелните предприемачи си поделят създателите на „Гугъл“ – Лари Пейдж (състояние 24,9 млрд. долара) и Сергей Брин (24,2 млрд. долара). Лари Пейдж, който е и изпълнителен директор на най- престижната компания в Силиконовата долина, дава огромни суми пари за изследвания и нови технорешения.

    През септември той обяви новата инвестиция на „Гугъл“ в „Калико“ – компания, създадена, за да се справя с предизвикателствата на болести, характерни за възрастните хора.

    Сергей Брин пък отговаря за Google X, подразделение на компанията, което непрекъснато демонстрира на света нови изобретения в областта на технологиите като кола без шофьор и очилата на „Гугъл“, на които е монтиран преносим компютър. По-рано тази година той и съпругата му Ан Войжицки, с която от скоро са разделени, дариха 52 милиона долара на фондацията „Майкъл Джей Фокс“ за борба с болестта на Паркинсон.

     Марк Зукърбъг
    Марк Зукърбъг

    Трети в класацията е основателят и главен изпълнителен директор на „Фейсбук“ Марк Зукърбърг (19 млрд. долара). На 29 години Зукърбърг е най-младият предприемач, който влиза в престижния световен списък. Той увеличи многократно влиянието си, като започна кампания да реформа в областта на имиграцията в САЩ и за технологично образование. Миналата година Зукърбърг дари акции за 10 милиона долара на компанията му на фондацията на обществено развитие на Силиконовата долина.

    Майкъл Блумбърг
    Майкъл Блумбърг

    На четвърто място в престижната класация е поставен доскорошният кмет на Ню Йорк и собственик на една от най-влиятелните информационни агенции в света Майкъл Блумбърг, със състояния 31 млрд. долара.

    Масайоши Сон, изпълнителен директор на “Софтбанк"
    Масайоши Сон, изпълнителен директор на “Софтбанк“

    Пети е генералният директор на Softbank – японецът Масайоши Сон (9,1 млрд. долара), следван от американския изобретател и бизнесмен Елън Мъск (6,7 млрд. долара), който е и главен изпълнителен директор на компанията „Спейс експлорейшън текнолоджис“.

    7. Тери Гоу, генерален директор на Foxconn
    Тери Гоу, генерален директор на Foxconn

    Седмата позиция е за тайванския бизнесмен Тери Гоу – генерален директор на компанията Foxconn, която произвежда продукти за Apple и друи ИТ брандове. Състоянието на Гоу се оценява на 4,8 млрд. долара. Осми е шефът на софтуерния гигант „Оракъл“ – американецът Лари Елисън (41 млрд. долара).

    Елън Мъск, изпълнителен директор на “Спейс експлорейшън текнолодзжис”
    Елън Мъск, изпълнителен директор на “Спейс експлорейшън текнолодзжис”

    В челната десетка попадат още мениджърът на най-голямата китайска търсачка „Байду“, (наричана китайския „Гугъл“ – Робин Ли (11,1 млрд. долара) и шефът на „Данготе груп“ в Нигерия – Алико Данготе (16,1 млрд. долара).

    Лари Елисън, изпълнителен директор на “Оракъл”
    Лари Елисън, изпълнителен директор на “Оракъл”

    Последните две места в класацията – 11-то и 12-то, заемат съоснователят и крупен инвеститор в едни от най-печелившите IT проекти – LinkenIn, Facebook и PayPal – Рид Хофман (4,4 млрд. долара) и основателят на първия в Африка мобилен оператор Ceitel – Мохамед Ибрахим ( 1,1 млрд. долара).

    Мохамед Ибрахим, основател на първия мобилен оператор в Африка
    Мохамед Ибрахим, основател на първия мобилен оператор в Африка

    ––––––––––––––––––––––––––

    Източник:  в. „24 часа“

  • „Ранобудните монтанчани” протестират срещу тровенето им с хвост пълен с тежки метали
    Ул. "Д-р Стамен " в гр. Монтана, 2.11.2013 г. Снимка: "Ранобудните монтанчани"
    Ул. „Д-р Стамен Илиев“ в гр. Монтана, 2.11.2013 г. Снимка: „Ранобудните монтанчани“

    Протест срещу хвостохранилището край Чипровци се проведе в Монтана. Това съобщи за Агенция „Фокус” Петър Пенчев, организатор на протестиращите „Ранобудните монтанчани” и председател на Асоциацията на свободното слово „Анна Политковская” (За смъртните заплахите срещу него, Еврочикаго вече писа тук).

    Днешният протест се е провел пред Областната администрация в Монтана, на който са присъствали около 100 души, каза той. Протестиращите са се организирали в социалните мрежи. „Ние ще продължаване да се борим и да протестираме”, каза Пенчев. Местните управници се опитаха да направи един черен пиар, като поканиха един доцент, който цитира едно число 120, което е накрая на наредбата при най-тежките индустриални и промишлени почви, че там има допустимост на арсен. Ние протестираме за въздуха, който дишат всички хора в града. При топло време, хвостът се разнася като прах”, каза Пенчев.

    Хвостът в града е 12 пъти над нормата. Според протокол, който е Евротест-контрол ЕАД, за химичните в стойностите на хвоста, 890 % над нормата за замърсяване е арсенът, оловото е с отклонение 490 % и живакът е – 670 %, заяви Пенчев.
    Той посочи, че първото искане на протестиращите е – веднага да се спре хвостът, идващ от Чипровци. Той беше спрян два месеца, след като подадохме искането си, уточни Пенчев.

    „Второто ни искане е – тези 15 – 16 километра, които са изпълнени от проект, да бъдат разкопани, и хвостът да бъде изваден, защото подпочвените води са много високо в Монтана. Третото ни искане е – да се смени ръководителят на проекта за водния цикъл на Монтана, който беше зам.-кмет по строителството, и през април беше осъден на последна инстанция от съда. Той за нас е престъпник”, каза Петър Пенчев. Четвъртото искане на протестиращите се касае до смяната на канализационните тръби и поставянето на етернитови.

    По думите на Петров – тези искания, и сигналът за замърсяването на града, са постъпили в Прокуратурата, Главна дирекция „Регионална политика” на Европейската комисия, ОЛАФ, ДАНС, защото, според него, това е заплаха за националната сигурност. Уведомени са парламентарната комисия за околната среда, министърът на околната среда и водите Искра Михайлова и президентът Росен Плевнелиев”, добави Пенчев.

    Източник:  Агенция Фокус

  • Преди 70 години в Техеран Сталин постави началото на социалистическия лагер

    Виктор Суворов (писател и историк) споделя мнението си за конференцията в Техеран през 1943 г. в ексклузивно интервю за „Гласът на Америка“:  „Ако съюзниците бяха отворили „втори фронт“ на юг, а не в Нормандия, тогава социалистическият лагер никога не би възникнал. Решението, че САЩ и Великобритания ще направят десант в северната част на Франция, е най-великата победа на Сталин.“

    По-долу публикуваме цялото интервю на руски език.

    1943

    Виктор Суворов: Тегеран-1943 был началом большой комбинации Сталина

    Писатель и историк поделился своим мнением о Тегеранской конференции 1943 года в эксклюзивном интервью «Голосу Америки»

    В эти выходные исполнилось ровно 70 лет с момента проведения Тегеранской конференции лидеров Великобритании, СССР и США – конференции, на которой впервые Франклин Рузвельт, Иосиф Сталин и Уинстон Черчилль встретились лично для решения вопросов войны с Гитлером и послевоенного устройства Европы и мира. Бывший советский разведчик, перебежавший на Запад, автор исторических исследований о начале Второй мировой войны Виктор Суворов дал эксклюзивное интервью «Голосу Америки» со своей оценкой Тегерана-1943.

    Данила Гальперович: Насколько исход войны был решен к концу ноября 1943 года, когда в Тегеране встретились Рузвельт, Сталин и Черчилль?

    Виктор Суворов: Если мы посмотрим на стратегическую обстановку, хотя бы только на стратегическую обстановку Советского Союза на ноябрь 1943 года – 7 ноября Красная Армия взяла Киев, Днепр был форсирован. Где немцы теоретически могли удержаться – это на Днепре: это мощная военная преграда, правый берег – высокий, обрывистый. Когда их прогнали с Днепра – надеяться им уже было не на что. Началось движение немцев вспять, до этого были Сталинград и Курская битва, а с форсированием Днепра наступил полный перелом в войне. Можно сказать, что для гитлеровской Германии началось скольжение по ледяной горке вниз.

    Д.Г.: В какой обстановке проходила Тегеранская конференция, и вообще, почему в Тегеране?

    В.С.: Когда мы говорим о Тегеранской конференции, нужно сразу же иметь в виду, что после нее были еще две – Ялтинская и Потсдамская. Почему я считаю, что это при обсуждении Тегерана-1943 нужно держать в голове сразу – потому, что иногда часто мы не понимаем первый ход игрока, и только через два-три хода осознаем, зачем был сделан первый. Тегеранская, Ялтинская и Потсдамская конференции – это неразрывная сталинская комбинация, которую он выиграл полностью, вчистую. Давайте обратим внимание на общие моменты этих конференций. Один из главных общих моментов – все три конференции проходили во владениях товарища Сталина. Первая же из них, Тегеранская, происходит в Иране, который оккупирован советскими и британскими войсками. С советской стороны там было три армии, а с британской – две дивизии, то есть разница была огромной, и, фактически, это была вотчина Сталина. Он захотел провести конференцию в своих владениях, и США с Великобританией на это пошли: ведь еще в качестве возможного места был и Каир, и Стамбул, и еще несколько предложений, но Сталин сказал – или в Тегеране, или никак.

    Д.Г.: Хорошо, но вы упомянули Ялту и Потсдам – они-то тут причем?

    В.С.: Рад, что вы спросили. Именно посмотрев на то, где жили в Ялте Рузвельт и Черчилль – и почему они жили в Ялте – мы лучше поймем Тегеран. Итак, Ялта-1945, ненадолго как бы перенесемся в будущее. Раз уж президент США и премьер Великобритании оказались в Советском Союзе, то что мешало даже из той же Ялты привезти их в Москву, подав правительственный поезд? Что мешало им прилететь прямо в Москву? Мешало вот что: в Москве Рузвельт и Черчилль жили бы в своих посольствах, и товарищ Сталин не мог бы подслушивать их разговоры. Поэтому он пригласил их на берег Черного моря в бывшие царские дворцы, которые были заранее оборудованы прослушкой, и поэтому, когда завершилась конференция, «вы там у себя неофициально болтаете, а мы вас слушаем». Итак, вернемся в Тегеран. Британское и советское посольства находились рядом, их связывал брезентовый туннель-коридор, вокруг – ограждение из солдат, части НКВД, три кольца советских танков. А американское посольство находилось довольно далеко. И для встреч приходилось либо советским и британским представителям ездить к американцам, либо американцам приезжать в расположение британцев и советских. И тогда Сталин предложил Рузвельту – мол, посольство у меня большое, переезжай и живи в моем, чтобы не ездить. Как раз ко времени советская разведка докладывает, что враги хотят всех участников конференции убить или похитить, упоминается имя Отто Скорцени, и советской стороной хорошо организуется демонстрация этой угрозы. И Рузвельт перебрался в советское посольство вместе со всей своей делегацией. Сталин для его размещения даже повыгонял из посольства некоторых дипломатов, уплотнил всех. Генерал-полковник Сергей Штеменко, тогда – начальник Оперативного управления Генштаба, бывший тогда в Тегеране, вспоминал, что ему и его людям пришлось разместиться чуть ли не под лестницей, чтобы для американцев отвести много места. А Штеменко, между прочим, снабжал Сталина информацией о положении на фронтах, это не второразрядная служба какая-то. Штеменко даже пожаловался Сталину, и ему с его шифровальщикам в результате выделили что-то поприличнее.

    Есть и еще интересная деталь, о которой вспоминал сын Рузвельта Эллиотт, который был с отцом в Тегеране. Он писал, что, живя в расположении Сталина, вынужден переносить некоторые трудности советского распорядка дня, в частности, бокал коньяка на завтрак. Эллиотт писал, что потом бывало много еще разной выпивки, причем с понижением, а не с повышением градуса – сладкое вино, шампанское, и так далее. Было даже ощущение, что Сталин знал какие-то цирковые трюки – ему, вроде бы, наливали из той же бутылки, но он почему-то не пьянел. В общем, делалось все, чтобы участники конференции плясали под дудку Сталина.

    Д.Г.: Когда мы говорим про Тегеранскую конференцию, справедливо ли будет сказать, что на ней обсуждалось не столько боевое сотрудничество стран антигитлеровской коалиции и тактические вопросы, сколько послевоенное устройство мира?

    В.С.: В большой степени справедливо. На конференции решался, в частности, очень важный вопрос о Польше, я напомню, что Польша была причиной, по которой Британия и Франция вступили в войну против Гитлера, по которой вообще началась Вторая мировая война. Так вот, по итогам Тегерана Польша была фактически отдана Сталину под контроль – страна, из-за которой гибли британцы в то время, как Сталин еще вовсю дружил с Гитлером. Кроме того, там решался вопрос о том, что будет с Эстонией, Литвой и Латвией – как мы помним, в 1940 году Сталин «подарил этим странам свободу», захватив их. И американцы с британцами в Тегеране, обсуждая будущее Европы, фактически одобрили этот захват – они не выразились «за», но и не выразились «против» того, чтобы эти страны остались в составе СССР. То же самое произошло с захваченными СССР в 1939 году территориями Западной Украины и Западной Белоруссии. Сталин сказал: «Это – мое». Там же ставился вопрос и о Восточной Пруссии, говорилось о том, что это – гнездо прусского милитаризма, и надо бы Кенигсберг передать под контроль СССР. Решение такое еще принято не было, но как бы заброс в эту сторону уже был сделан, и было понятно, что заброс был небезуспешный.

    Д.Г.: А что говорили в Тегеране про «второй фронт», открытия которого Сталин требовал от западных держав буквально с первого дня войны Гитлера против СССР?

    В.С.: Да, это очень важный вопрос. Главная претензия советских историков, генералов, всех подряд, включая Сталина, состояла в том, что США и Британия никак не хотели якобы открывать «второй фронт». Эта ложь повторялась активно во все советские годы, тогда как правда заключалась в следующем – это Сталину в 1939 году нужно было открывать «второй фронт» против Гитлера, чего он не сделал. К началу войны Гитлера против СССР Британия уже давно воевала с ним, они уже потопили линкор «Бисмарк», был Дюнкерк, была война в Африке, британцы бомбили Берлин, велись сражения в бассейне Средиземного моря. Британцы, таким образом, уже пытались блокировать Гитлера на западе и на юге. Советский Союз, в то время, как британцы воевали с Гитлером, поставлял Германии хлеб, нефть, железную руду, вольфрам, молибден, никель – все, без чего Гитлер не смог бы воевать. Главная же победа Сталина в Тегеране в смысле второго фронта заключалась не в удовлетворении его требования открыть второй фронт немедленно – это было сделано, но только через полгода, а в определении направления удара. Черчилль считал, что главный удар по Германии нужно наносить с «мягкого подбрюшья Европы» – с юга. Через Румынию, которая была для Германии главным источником нефти, через Грецию, Болгарию, Югославию. Если бы американские и британские войска высадились в этом районе, на юге, то в этом случае Германия бы быстро потеряла эти страны, и ей пришлось бы очень трудно – в Югославии шла партизанская война, да и другие страны были бы потеряны Гитлером очень быстро. Но это очень не нравилось Сталину, ему нужно было, чтобы США и Великобритания высаживали свои армии в Нормандии – с другой стороны Европы. Тогда у Сталина появлялась возможность захватить всю Восточную Европу, включая часть Германии, Венгрию, Чехословакию, и так далее. Если бы союзники высадились на юге, то никакого «социалистического лагеря» никогда бы не возникло. Решение о том, что США и Великобритания будут открывать «второй фронт» на севере Франции, было величайшей победой Сталина.

    Източник: Golos-ameriki.ru

  • Насилие беляза Черния петък в САЩ, идва Кибер понеделникът

    Няколко епизода на насилие помрачиха Черния петък, когато по традиция американците обсаждат големите молове и магазини в търсене на изгодни оферти, съобщава ВВС.

    В Чикаго полицаи са простреляли крадец в магазин, в Лас Вегас обирджия стреля по купувач, а полицай от Калифорния бе ранен по време на бой в мол. Това са само част от случките, съпътствали тазгодишния Черен петък, който все повече оправдава името си заради хаоса и разправиите, които често се развихрят сред тълпата.

    И тази година дванадесет големи вериги отвориха магазините си с обещания за агресивни намаления. Само в клона на Macy’s в Ню Йорк се изсипаха над 15 000 души, създавайки истинска лудница, по думите на очевидци.

    .

    439-480x310„Тук има толкова много хора, че направо не можеш да видиш какво всъщност се продава“, разказва бразилският турист Луиш Фигуейро.

    В Чикаго полицията подгони крадец, който напусна голям магазин на Kohl’s с кола, влачейки служител на реда с нея. Общо трима души са били арестувани. В Лас Вегас мъж, закупил HD телевизор е бил нападнат и прострелян в крака на път за дома си. В магазин на Walmart в Южна Калифорния полицай се опитал да спре сбиване между двама разгневени купувачи и в резултат китката му била счупена; в същия магазин избухнали още две ръкопашни схватки. 23-годишен мъж бе напръскан със спрей от полицай, отзовал се на мястото на спор за телевизор в магазин на Walmart в Гарфийлд, щата Ню Джърси. Въпреки уверенията на управата на въпросната верига, че ще бъдат взети всички мерки за сигурност, магазин във Форт Уърт, щата Тексас е станал арена на масов бой, запечатан на видео от свидетели. И пак в магазин на Walmart в щата Вирджиния избухнала свада за паркомясто, в резултат на която били арестувани двама души.

    По оценки на Националната федерация на търговците на дребно около 97 милиона американци се втурват към магазините по време на Черния петък. Миналата година при масовите покупки са били похарчени 11.2 милиарда долара, пише списание „Мениджър“.

    Не забравили петъчните битки днешният понеделник ни предлага ново изпитание с реклами от рода на:

    CYBER MONDAY STARTS NOW! 60% OFF EVERYTHING ONLINE!

  • Отворено писмо до членовете на Факултетния съвет на Философския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“

    Проф. Янко Н. Янков-Вельовски е изпратил Отворено писмо до членовете на Факултетния съвет и до Декана на Философския факултет при Софийския университет, по повод скандалния казус с Людмил Георгиев, нарекъл протестиращите студенти „кретени“, „тъпанари“, „невзрачни джуджета“, „свине“.

    Следва пълният текст на Отвореното писмо, публикувано тук.

     ––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

     

    ОТВОРЕНО ПИСМО

    .

    ДО членовете на Факултетния съвет
    на Философския факултет
    при СУ „Св. Климент Охридски“

    ДО Декана на Философския факултет
    проф. д-р Димитър Динков

    Копие:

    ДО Ректора
    на СУ „Св. Климент Охридски“
    чл.-кор. проф. дин Иван Илчев

    ДО членовете на Академичния съвет
    на Софийски университет

    .

    Уважаеми колеги,

    Позволявам си да се обърна към вас, тъй като получих информация за поредния опит за манипулация, осъществен от лицето Людмил Георгиев, в която е замесено и моето име. Става дума за следното:

    На 17 ноември (неделя) написах и датирах, и на 18 ноември (понеделник) 2013 г. по надлежния официален ред внесох и регистрирах в офиса на Върховната Касационна прокуратура и в офиса на Парламентарната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси при 42-то Народно събрание официален текст, имащ характера на Искане за провеждане на Прокурорско и Парламентарно разследване.

    Водещото официално заглавие на текста гласи: „Всички карти на масата и отговорност за престъпленията на всички обществено- и държавно-високопоставени лица от организираната престъпност, Специалните държавни служби, Прокуратурата, Съда, Правителството, Президента, и другите държавни институции! – 718“,
    а подзаглавието е: „МЕРЗОСТТА НА ЗАПУСТЕНИЕТО или МНОГОРЪКИЯТ ШИВА НА КОРУПЦИЯТА“.

    Във визирания текст съм направил сравнително обстойно описание на дългогодишната дейност на лицето Людмил Георгиев, която пределно изрично и ясно съм квалифицирал като корупционна, престъпна и обществено опасна.

    При това от текста пределно ясно личи, че даденото от мен обобщително описание на визираната дейност е основано върху вече отдавна появилите се в публичното информационно пространство многобройни текстове, като пределно ясно съм дал да се разбере, че моята заслуга се състои само в обобщаването на информацията в един отделен и цялостен документ.
    Така, именно този документ беше официално внесен и регистриран в Прокуратурата и Парламента, където има следните входящи регистрационни характеристики:

    ***Върховна касационна прокуратура, вх.рег. №13033 / 2013, V, 18.11.2013 г.;
    ***Народно събрание, Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси, вх.рег № ПГ-3194-Я-8, 18.11.2013 г.

    За да са пределно ясни характерът и значението на този документ, както и контекстът на институционалното му депозиране и публично оповестяване, УТОЧНЯВАМ, че НЕГОВОТО ДЕПОЗИРАНЕ (РЕГИСТРИРАНЕ) както в Прокуратурата, така и в Парламента, А СЪЩО И ПУБЛИКУВАНЕТО МУ В МОЯ ЛИЧЕН САЙТ, Е СТАНАЛО ПО ЕДНО И СЪЩО КАЛЕНДАРНО ВРЕМЕ ЗАЕДНО С АНАЛОГИЧНИТЕ ПО СВОЕТО СЪДЪРЖАНИЕ, СЪЩНОСТ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ТЕКСТОВЕ относно лицата:

    ***Росен Плевнелиев, Президент на България;
    ***Сотир Цацаров, Главен прокурор на България;
    ***Камен Ситнилски, Екс-Заместник-Главен Прокурор и член на Висшия съдебен съвет;
    ***Всички официални длъжностни лица (Президент на България, Премиер на България, Кмет на София и други), които са обезпечили сключването на корупционния концесионен договор за водоснабдяването на град София чрез фирмата „Софийска вода“ И ЕДНА АНГЛИЙСКА ФИРМА, НАМИРАЩА СЕ ПОД КОРУПЦИОННАТА ОПЕКА НА ТОГАВАШНИЯ БРИТАНСКИ ПРЕМИЕР ТОНИ БЛЕЪР, както и всички прокурори и други държавни институционални лица, които са положили усилия да не бъде разследвана тази корупционна дейност и така от гражданите на София да бъде ограбена колосална сума пари, далеч надхвърляща МИЛИАРД И ПОЛОВИНА ЛЕВА.

    Отделно от това тези текстове са публикувани в моя сайт.

    След регистрацията на документа относно лицето Людмил Георгиев изпратих от моя персонален имейл адрес официално писмо до Ректора на Софийския университет и до Ректорското ръководство, с което ги уведомих за посочения документ, надлежно приложен в прикачен файл.

    Решението ми да уведомя ръководството на университета беше дълбоко осъзнат мой дълг, тъй като документът вече беше публикуван в моя официален сайт, а също така и в сайта на електронния вестник „ЕвроЧикаго“, и би било некоректно онези, които са отговорни за нашата свята Алма Матер, да не знаят кой пребивава в нейните аудитории и се крие зад нейните дебели академични стени.

    Точно 8 (осем) дни по-късно, на 26 ноември в сайта afera.bg се появи материал от лицето Людмил Георгиев със заглавие „ЧЕНГЕДЖИЙСКАТА КАМПАНИЯ СРЕЩУ МЕН НЯМА ДА МЕ УПЛАШИ ДА ИЗРАЗЯВАМ СВОБОДНО ТОВА, КОЕТО МИСЛЯ!“, в който по манипулативен начин се прави опит да се заблуди общественото мнение, че някаква задкулисна група води „ченгеджийска“ кампания“ срещу него – невинния, безстрашния борец за права и свободи.

    Този опит за манипулация на читателската аудитория, чрез който въпросното лице се опитва да свърже по индиректен начин името ми с някаква анонимна „ченгеджийска“ група, разпространяваща компромати срещу него, е твърде елементарен, тъй като в депозирания от мен в Прокуратурата и Парламента официален документ няма абсолютно нищо анонимно – аз още в началото съм посочил имената си и всички възможни мои електронни и други координати, включително и точно посочен домашен адрес.

    Бих добавил, че визираният манипулативен опит на лицето Людмил Георгиев е не само елементарен, но попада и под ударите на текстове от Наказателния кодекс, ала аз все пак пренебрегнах този факт и само си позволих незабавно да изпратя чрез Afera.bg до въпросното лице информация относно входящите номера на депозирания в Прокуратурата и Парламента документ (Виж: http://afera.bg/pozitsia/52819.html).

    Защо ли не бях изненадан, когато разбрах, че лицето Людмил Георгиев,
    въпреки че е било официално информирано за характера на документа с наименование „МЕРЗОСТТА НА ЗАПУСТЕНИЕТО или МНОГОРЪКИЯТ ШИВА НА КОРУПЦИЯТА“,
    е останало вярно на своя стил и е продължило манипулативните си действия – този път спрямо членовете на Факултетния съвет на Философски факултет.

    С тази поредна манипулация обаче въпросното лице е допуснало фатална грешка – то не само е подценило интелигентността на своите колеги, но е пренебрегнало и моята непоколебимост, калена в годините, прекарани в комунистическите затвори.
    Ето защо ви уведомявам, че давам под съд лицето Людмил Георгиев и основанията ми за това са следните:

    Първо.
    Чрез съдържанието на документа, изпратен от визираното лице до Факултетния съвет на Философския факултет аз съм директно и недвусмислено наклеветен и ми е нанесена обида с твърдението, че съм бивш агент на комунистическата ДС.
    На всеки политически компетентен и непредубеден човек му е известно, че по времето на комунистическия режим репресивните служби на ДС съставяха така наречените „черни списъци“, в които включваха имената на онези синове и дъщери на българския народ, които с течение на годините с цената на собствената си и на близките си хора съдба категорично и ясно демонстрираха своя непреклонен патриотизъм, демократизъм и антикомунизъм, и именно на тези хора службите скалъпваха фалшиви досиета – в България тези хора съвсем не са малко и аз съм само един от тех.

    Така, съгласно стратегическия замисъл на високопоставените престъпници от Държавна сигурност тези скалъпени досиета са имали предназначението да бъдат използвани срещу достойните синове и дъщери на българския народ като обществено-политически компромати, като оръжие за гражданско и обществено-политическо убийство с една единствена цел – отстраняване от обществено-политическата сцена именно на тези хора, което да бъде осъществено в така нареченият „момент Х“, имащ характера на политическа „промяна“, върху която промяна престъпниците от Държавна сигурност да осъществят своя тотален контрол, като сломят тяхната съпротивата и ги лишат от електоралната подкрепа на населението, и така да обезпечат безотговорност за червените палачи на българския народ.

    Моето име беше на първо място в тези списъци, тъй като аз бях официално обявен от „Амнести интернешънъл“ за Политически затворник № 1 на комунизма в България.

    Скалъпеното ми фалшиво досие беше извадено точно в настъпилия момент „Х“ – 1989-1990 г. (Национална политическа „Кръгла маса“ и Велико Народно Събрание), при това точно
    когато след шестгодишен кошмар аз бях току-що освободен от затвора,
    а в резултат на кошмара от оперативните мероприятия на Държавна сигурност половината от най-близките ми роднини вече бяха намерили смъртта си, а другата половина, вече безнадеждно болна, изживяваше последните си дни на мъки и страдания.

    Така, точно в този момент бях единственият
    НАЙ-СИЛНО МОТИВИРАН И
    НАЙ-ВИСОКОПРОФЕСИОНАЛНО-ЮРИДИЧЕСКИ КОМПЕТЕНТЕН
    ДА СЕ СПРАВЯ ПО НАПЪЛНО ЛЕГИТИМЕН НАЧИН С ЧЕРВЕНАТА ПРЕСТЪПНА КЛИКА.

    Именно тогава, по времето на Националната политическа „Кръгла маса“ и Великото Народно събрание и непосредствено след това,
    започнах поредната си битка срещу репресивните комунистически служби,
    като в частност една от непосредствените цели на тази моя битка беше да изпратя на подсъдимата скамейка фалшификаторите на досиета и палачите на човешки съдби.

    Водих битката в продължение на 15 години, през което време почти всички, които бяха се оказали свидетели за моята невинност, бяха избити.

    В крайна сметка битката ми се увенча с успех и
    по Следствено дело №ХVІ-3/2004 г. на Софийската военноокръжна прокуратура
    бе издадено Постановление,
    в което изрично и пределно ясно е записано, че
    „неизвестно длъжностно лице от Министерството на вътрешните работи“
    е извършило „престъпление“,
    изразяващо се в „манипулации с документи“,
    като целта на въпросното престъпно деяние е била да бъде причинена вреда на гражданското лице Янко Николов Янков,
    и че „от това са произлезли вредни последици“.

    От документацията по същото следствено дело е видно, че впоследствие е било прието, че наказателната отговорност на визираното „неизвестно длъжностно лице от Министерството на вътрешните работи“ „е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност“.

    Впрочем, информацията относно официалното становище на Софийската военноокръжна прокуратура по визираното Следствено дело №ХVІ-3/2004 г. впоследствие бе разпространена в множество печатни вестници и електронни сайтове,
    който факт несъмнено обосновава тезата,
    че всеки, който твърди обратното, носи отговорност, тъй като е знаел или, макар и фактически да не е знаел, е бил длъжен да знае истината в това отношение.

    Така, след всичките преживени от мен кошмарни страдания и след страданията и ликвидирането (фактическото убийство) на цялото ми семейство от комунистическите тайни служби (баба ми Петкана, дядо ми Янко, брат ми Камен, баща ми Никола и майка ми Евтима),
    ДНЕС на сцената се появява лицето Людмил Георгиев, за да обяви чрез официален документ, че именно аз съм бивш агент на ДС.
    За това негово гнусно и престъпно деяние аз давам под съд въпросното лице.

    Второ.
    Чрез официалния документ, изпратен до членовете на Факултетния съвет, лицето Людмил Георгиев прави директен опит да внуши, че аз, в качеството на „бивш агент на Държавна сигурност“, се занимавам с инсинуации, разпространявам клевети, компромати и, че върша „опасни престъпления, за които са предвидени строги санкции“.
    Както вече посочих, това е поредният опит за манипулация от страна на въпросното лице, тъй като всички мои действия са абсолютно изрядни от правна гледна точка – на 18 Ноември е депозиран от мен в Прокуратурата и Парламента документ, уличаващ лицето Людмил Георгиев в продължителна престъпна дейност по време на така наречения „Преход“.
    Именно за неверните обвинения към мен в разпространяване на клевети и компромати давам въпросното лице на съд.

    Трето.
    В публикацията си от 20.11.2013г. със заглавие „АЛООО, ТЪПАНАРИТЕ, КАТО СТЕ А ЛА „ОКУПИРАЙ УОЛСТРИЙТ”, ЗАЩО НЕ ОКУПИРАХТЕ БАНКИТЕ И ЗАЩО ТЪКМО ОЛИГАРХИЯТА ПРОКОПИЕВА ВИ Е ВОДАЧ?!“
    и в публикацията си от 30.11.2013г., озаглавена „А ВИЕ ЩЕ СИ ОСТАНЕТЕ СВИНЕ!“,
    лицето Людмил Георгиев публично и директно назовава студентите от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ „кретени“, „тъпанари“, „невзрачни джуджета“, и индиректно ги нарича „свине“.
    Това е публична обида към студентите, включително и към моята дъщеря, която е студентка в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ ,
    и това обстоятелство несъмнено също така е фактическо и правно основание да поискам от Правосъдието да бъде потърсена отговорност от визираното лице Людмил Георгиев.

    Уважаеми колеги,

    В заключение си позволявам да уточня защо се занимавам именно с лицето Людмил Георгиев.
    Отговорът ми е лаконичен – заради Смисъла и Разочарованието.
    Смисълът на моя живот беше да водя битка срещу комунистическия режим за свобода и демокрация.
    Заради този мой Смисъл бях осъден на 12 (дванадесет) години лишаване от свобода, от които
    две години и половина прекарах в единична килия без прозорци,
    без да видя небето и каквато и да е дневна светлина и
    без каквото и да е излизане от килията,
    а близките ми фактически бяха избити заради категоричния им отказ да направят публично изявление, че ме порицават и се отказват от мен.

    Най-голямото разочарование дойде после, след излизането ми от затвора през късната есен на 1989 г.,
    когато пред всички нас изгря Надеждата,
    която впоследствие бе жестоко и перверзно потъпкана от Людмиловците на „Прехода“ и фактически се превърна в химера.

    Именно заради потъпканата надежда аз се заех да обобщя в отделен документ и да извадя пред обществеността деянията на лицето Людмил Георгиев и неговото близко обкръжение.

    При това не само неговото, а и на онези високопоставени личности, които именно в този момент продължават престъпната си дейност по унищожаването на Надеждата, включително и на Надеждата на нашите деца – студентите от нашата свята Алма Матер.
    И макар че именно разочарованието беше причината за оттеглянето ми от активна политическа дейност,
    Надеждата и Смисълът отново се възвърнаха у мен,
    когато на българската политическа сцена излязоха студентите – нашите студенти, нашите деца, нашата надежда!

    Представете си само – точно студентите, нашите деца, издигнаха точно същия лозунг, който винаги и неизменно е стоял в основата на моя живот в продължение на четвърт век след така наречените „промени“ – „ОТГОВОРНОСТ ЗА ПРЕХОДА!“
    И именно тогава разочарованието ми се превърна в Гняв – неописуем гняв към Людмиловци, които изправиха пигмейския си политически ръст срещу нашите студенти, срещу нашите деца, срещу нашата Надежда!

    Не е за вярване и аз наистина не повярвах на очите си, че е възможно университетски професор, за какъвто се представя лицето Людмил Георгиев, публично да нарича собствените си студенти „кретени“ и „тъпанари“.
    Не повярвах на очите си и днес, когато прочетох в Afera.bg, че същото лице отново и в условията на продължавано престъпление е нарекло студентите „свине“ и „невзрачни джуджета“.

    Уважаеми колеги,
    уважаеми мои приятели и познати,
    тъй като с повечето от Вас се познаваме лично вече почти половин век, през което време аз съм чел почти всички ваши научни трудове и в лични разговори изрично и ясно съм изрязявал възхищението си от написаното от вас,

    ДНЕС СЕ ОБРЪЩАМ КЪМ ВСИЧКИ ВАС,
    ЗА ДА ВИ КАЖА, ЧЕ МИ Е МНОГО, МНОГО ТРУДНО ДА ПОВЯРВАМ,
    ЧЕ ВАШАТА ВИСОКА АКАДЕМИЧНА КОМПЕТЕНТНОСТ, ТОЛЕРАНТНОСТ И ТЪРПИМОСТ
    В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ МОЖЕ ДА СЕ СЪЧЕТАВА И СЕ СЪЧЕТАВА И С
    престъпната патологична арогантност на лицето Людмил Георгиев.

    Наистина не е за вярване, че някъде по света може да съществува такова академично безхаберие като това на Ректорското ръководство на Софийския университет,
    което е оставило една от най-емблематичните фигури на проваления български Преход да дерибейства и издевателства над собствените си студенти.

    Не е за вярване наистина, че не можем да се събудим от патологичния кошмар, в който живеем, и да изринем с един замах престъпните гноми, които съсипаха живота ни…

    Неделя, 1 (първи) декември 2013 г.            

    Янко Н. Янков

     

  • Ефектът на мама, благодарение на който България оцелява

    Те ходят на гурбет, за да пращат пари на порасналите си деца тук

    .

    Марта Радева*, в. „Сега“

    Социолозите нарекоха ефект на мама нежеланието на младежи, родени през деветдесетте години, да си търсят работа, след като „мама праща пари от чужбина“. Гледах репортажа по телевизията, но не видях нахални млади готованковци, а смутени момичета, уморени от хлопане по много врати, останали неумолимо затворени за тях… И все пак сигурно е можело да станат сервитьорки или барманки в някое заведение, пък било то и долнопробно; да продават на сергия вестници или зеленчуци; да метат улиците… Работа има, стига да я искаш, а не да харчиш паричките на мама, спечелени в чужбина, докато години наред се е грижила за болни хора в Англия, Гърция или Кипър… Какво като си завършила приложна лингвистика?! И майка ти е филоложка, но сменя памперси и не се оплаква!

    Имам няколко приятелки с висше образование,

    които мият чинии и перат чаршафи в чужбина. Завършила българска филология, Нора* беше сред най-харизматичните млади учителки в родното си южно градче. Но след раздялата с мъжа си остана без жилище, с две деца. Наложи се да ги остави при родителите си и да замине за Гърция. Петнайсетина години оттогава. От обикновена прислужница Нора израсна до уважавана и търсена (поради трудолюбието, сръчността и дискретността си) домашна помощница на повикване със самостоятелна квартира. Но пътят й до това относително благополучие мина през упорито учене на гръцки език с помощта на книги и телевизионни предавания; през изпити и изпитания. Стъпка по стъпка крехката, дребничка българка спечелваше доверието на домакините, за които работеше, с непринуденото си (защото е вградено в нея от детството, а не прието като роля) добронамерено отношение към всички. Разказвала ми е как, докато самата тя глади, стопанката на къщата (учителка по гръцка литература), я моли да й разказва за героите от древногръцката митология, защото много сладкодумно говорела. В друго семейство момченцето не искало да заспи без приказките на Нора… През това време нейните собствени деца заспиваха без приказка. Току-що завършила езикова гимназия, дъщеря й се обади, че се жени. Не беше я виждала от три години и новината я стресна. Кое момиче, желаещо да постигне нещо в живота, се жени на 19 години сега?! За кого се жени? Какво е станало с детето ми, докато ме няма? Или може би очаква дете? Слава богу, детето не очакваше дете, момчето се оказа свястно, заедно записаха английска филология в Софийския университет, заедно учиха след това в Германия; заедно работят и сега там – тя преподава английски на студенти, той е музикант. Но докато се лутаха, отчаяно желаейки да се реализират в България – от София в Пловдив, после в Благоевград и отново в София, мама, разбира се, продължаваше да изпраща парички. Защото, като се вглеждаше в захабените си от препаратите ръце и когато сутрин в огледалото едва разпознаваше подпухналите си от недоспиване очи, мама си мислеше, че може да понесе още колкото трябва подобни години само децата да не преживеят никога онова, което се случва на нея…

    Друг случай. Млада пианистка, дъщеря на учителката ни по френски, изгубила надежда в музикалната си кариера, няколко години издържаше себе си и малкото си момченце със сезонна работа. После замина за Франция. И там е камериерка в хотел, но парите, които получава, стигат на родителите й, за да отглеждат без особени материални затруднения внучето си, едно от хилядите скайп деца на България. Иво вече е второкласник. Има си всичко. Свири на пиано… Но мама му говори само от компютъра. А когато се скрие от екрана, сигурно се успокоява, че всичко това си струва, защото го прави и за детето си. И не би спряла да изпраща изстраданите си, изкарани със загрубелите си пръсти на някогашна пианистка, пари, докато не бъде сигурна, че Ивайло ще победи неблагополучието на собствената й съдба…

    Това са само два от случаите на заточените от милата ни родна действителност мами, които познавам. А

    колко ли от двата милиона българи, живеещи в чужбина, са жертвоготовни мами

    Има сред ромските деца във всеки клас добре облечени момичета и момчета, със смартфони, слушалки и добро самочувствие. Те рязко се отличават от облечените в стари нечисти дрехи, с гладни очи, често отсъстващи свитички циганчета. И причината за този контраст е ясна: мама и татко работят в чужбина. Какво точно работят, достатъчно почтено и престижно ли е? Не е важно. От значение е, че мургавите деца не създават проблеми: чистички са, не просят, не крадат, учат се сравнително добре, редовно посещават училище. Изобщо: ефектът на мама. Мама Европа, благодарение на чиито работни места и изстраданите пари, идващи от Гърция, Кипър, Италия, Испания, Англия, Германия… някак си оцеляват не само ромите, но и икономиката на България. И престъпността в държавата ни се удържа в някакви поносими граници. Ефектът на мама, заради който от десетилетия българските политици не си дават особено зор да направят нещо съществено за собствения си народ…

    И днес аз не се притеснявам за момичетата и момчетата, родени през деветдесетте. Горчивият майчин хляб ще лежи „като неплатен огромен данък“ (П. Матев) върху съвестта им и ще ги подтиква да вървят напред. Не се притеснявам и за техните майки. Открай време светът се крепи на майчините жертви и на майчините молитви. Страхувам се обаче за онези и от онези, които (защото не познават саможертвата) реват с цяло гърло: „Чужденците вън!“. Вън откъде? От България? Или от Европа, където нейните (на България) деца, благодарение на които страната ни все още диша, също са чужденци. Но по-силен от страха е срамът. Той обаче е недостъпен за примитивните съзнания…

    ––––––––––––––––––––––––-

    * Авторката е учителка.

  • Цензура на световния форум на демокрацията

    ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА BALKANLEAKS БЕ ГРУБО ЦЕНЗУРИРАНА НА СВЕТОВНИЯ ФОРУМ НА ДЕМОКРАЦИЯТА

    Видеозапис от цяла сесия не бе излъчен заради споменаване на Буда и Моника

    Capture_2013-11-30_a_10.45.30

    Карикатура: Aurélien Cantou

    Журналистите от Биволъ Асен Йорданов и Атанас Чобанов бяха поканени от Съвета на Европа да представят платформата Болканлийкс на Световния Форум за Демокрация, който се проведе в сградата на Съвета на Европа в Страсбург от 23 до 29 ноември. Болканлийкс /Balkanleaks/ и канадската инициатива OpenNet, която следи за цензурата в интернет бяха водещите презентации в панела озаглавен „В търсене на прозрачността“ (LAB 5), част от Тема 1: „Алтернативи на представителната демокрация“.

    Видеозаписът от този панел бе единственият, който не беше качен на сайта на форума. Информацията, която получихме от високопоставено официално лице в Съвета на Европа е, че цензурирането е станало по нареждане на Главния секретар на Съвета на Европа Торборн Ягланд. Причината – в презентацията на Болканлийкс са споменати имената на Бойко Борисов – Буда, Сергей Станишев и Моника Йосифова.

    Освен журналистите от Биволъ и Адам Сенфт (Adam SENFT) от OpenNet в същия панел се изказаха конституционния съдия от Южна Корея Юнг-Уон Ким (Jung-Won KIM), главният секретар на австралийската Wikileaks Party Джон Шиптън (John SHIPTON), професор Шантал Кутажар (Chantal CUTAJAR) от Международната обсерватория за финансова прозрачост /COIFT/ и на френския клон на Transparency International. Рашел Олдройд (Rachel Oldroyd), редактор от английското Бюро за разследваща журналистика. Дискусията се модерираше от съдията в ЕСПЧ Джулия Лафранк (Julia LAFFRANQUE), а докладчик пред пленарната сесия беше посланикът на Нидерландия в Съвета на Европа Елен Берендс (Ellen BERENDS).

    Всяка от дискусиите беше докладвана на пленарна сесия и участниците във Форума имаха възможност да гласуват онлайн и в пленарна зала с ДА или НЕ на въпроса дали съответната инициатива увеличава значително влиянието на гражданите над процесите на вземане на политически решения и дали прави демократичните институции по-прозрачни и отчетни. Инициативата Болканлийкс /Balkanleaks/ получи 74% положителни и 26% отрицателни вота в онлайн гласуването. В пленарна зала 83% гласуваха с ДА, срещу 17% с НЕ. Сравнението сочи, че това е един от най-високите рейтинги от всичките над 20 конференции в Световния Форум.

    Capture_2013-11-30_a_00.31.46

    Скрийншот от гласуването в зала за Балканлийкс.  Пълен запис от гласуването в пленарна зала може да бъде видян тук

    Самата презентация бе изслушана с огромен интерес и бе приветствана с аплаузи. Говорителите бяха специално поздравени персонално от водещите панела и всички останали експерти в залата.

    Впоследствие се оказа, че специално за нея беше пристигнала многобройна българска група съставена преобладаващо от администратори и магистрати. След края няколко човека обсадиха Асен Йорданов в кулоарите и шумно нападнаха журналиста с думите, че било недостойно да се говори критично за България на подобен форум. Атакуващите не признаваха изнесените данни за тоталния срив на свободата на словото в страната в последните 6 години, зависимостта на българските медии и непрозрачността на тяхната собственост в преобладаващата им част, налагащата се полицейщина и следене на опозиционните на властта елементи и т.н. За простаците световната организация, изследваща тези процеси „Репортери без граници“ е неизвестна и незначителна. Организираната невъзпитана агитка привлече веднага публичен интерес на доста други българи, които открито влязоха в спор с тях и бързо ги сложиха на място с неопровержими аргументи за това що е демокрация и как трябва да се бори едно общество за нея. Именно тяхната категорична и безапелационна подкрепа ни мотивира да продължаваме да вършим тази неблагодарна работа! От словесните престрелки веднага стана ясно, че „хейтърите“ са върли фенове на управляващата в момента партия и тяхната политическа принадлежност бе веднага разкрита от колегите им по група.

    Няколко минути след това Атанас Чобанов бе известен от служителката в Съвета на Европа Ирена Гидикова, че презентацията е създала политически проблем и не се е понравила на организаторите. Тези събития дадоха бърз индикатор за ефекта на изнесеното от Болканлийкс сред присъстващите в Страсбург сънародници. Може само да се предположи колко бързо е протекла информацията до София и как добросъвестно е докладвано какви неприятни за родната политико-бандитска клика факти са били разкрити от журналистите пред световната общественост. Споменаването на Партията на европейските социалисти, под ръководството на един виден нашенски герой на новото време неприкрито хвърли в ужас неговите запалянковци.

    Лъжата с техническия проблем

    Видеозаписи от всички останали дискусионни панели бяха качени в страницата на форума още в четвъртък следобед. Освен LAB 5, който мистериозно отсъстваше. В петък сутринта отправихме запитване до началника Дирекция „Комуникации“ на Съвета на Европа Даниел Холтген. В 10:23 се получи отговор от сътрудник на дирекцията Естел Щайнер с обяснение, че има „технически проблем“. Около обед директорът Даниел Холтген потвърди по телефона, че има технически проблем точно с LAB 5 и се подготвя официален отговор за липсата на видеото.

    Capture_2013-11-30_a_10.29.27

    Лъжата

     
    Разкриването на истинския “политически проблем” стана с цената на повече от 24 часова безцеремонна лъжа към всички засегнати участници за това кое и защо е възпрепятствало излъчването на конференцията! Един прецедент, който е крайно унизителен за участниците, но определено недопустимо срамен за високите критерии на световна институция, като Съвета на Европа, която има претенциите да отстоява Свободата на словото, прозрачността и демократичните принципи. Едва ли с измама и лъжа това е постижимо! Обяснението за тази лъжа дадено както от Клаудия Лучиани (чуйте записа), така и от Ирина Гидикова, в присъствието на Уилърс Рабеа от Дирекцията за Демократично управление и Джон Шипмън, бе повече от абсурдно. А именно, че се били объркали и в стреса излъгали, защото се чудели какво обяснение точно да дадат за безпрецедентното цензуриране на видеозаписа!!!! Според нас, подобно поведение не подхожда на висши служители от Съвета на ЕС. За съжаление, срамната сцена не остана скрита както за публиката, така и за журналисти на форума.

    Опитвайки се да изясним какъв точно „технически проблем“ е попречил на качването на записа, стигнахме до службата „Мултимедия“. Там обясниха, че и двете записващи камери неясно как едновременно са произвели повредени файлове, а техниците се опитвали да ги възстановят. На въпроса към кого да се обърнем за повече информация бяхме препратени отново към Ирена Гидикова, отговорен организатор на Форума от Главна Дирекция за Демокрацията (Directorate General of Democracy (DGII), Департамент за Демократични Инициативи (Democratic Initiatives Department).

    Намекът пред г-жа Гидикова, че имаме намерение да дадем пресконференция даде бърз резултат. Малко преди 3 часа с Джон Шипмън разговаряхме с г-жа Клаудия Лучиани, директор на Дирекция Демократично Управление. Тя директно призна, че всъщност не „техническият проблем“ е причината за цензурирането на цялата лаборатория. Лучиани заяви в прав текст, че Главният секретар на Съвета на Европа е взел решение видеото да не се качва на сайта, защото казаното в този панел било против правилата на Съвета и създавало юридически проблем поради споменати имена на личности (individuals). Ето така по «·най-демократичен·» начин, а не заради техниката, „проблемът“ е бил спрян от разпространение онлайн.

    Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

    Download

    В същото време туитър акаунта на Форума продължаваше да твърди, че причината за липсата на LAB 5 е технически проблем.

    Capture_2013-11-30_a_10.14.27

    Г-жа Лучиани се затрудни да отговори на въпроса защо в пленарна зала делегати от Русия споменаваха директно личността и името на руския Президент Владимир Путин и то в определено негативен контекст, но излъчването на живо не беше прекъснато в нито един момент? Записите бяха качени своевременно и се намираха на същата страница с липсващото видео от LAB 5.

    Capture_2013-11-30_a_10.41.19

    Карикатуристът Орелиен Канту (Aurélien Cantou) фиксира ключовия момент, когато Клаудия Лучини призна пред Атанас Чобанов и Джон Шиптън за лъжата с техническия проблем и цензурата, наложена от Главния секретар на Съвета на Европа.

    Компромис с цензурата

    След обсъждане и тежки преговори на организаторите с Биволъ, се стигна до следния компромис: видеото да се обработи, за да се скрият имената на засегнатите личности (Борисов, Станишев и Моника) както в картината, така и в звука, след което файлът да бъде все пак качен на официалната страница на форума. Това обаче можело да стане не по-рано от вторник, уточни представителят на отдел „Мултимедия“. Видимо притеснен той продължаваше да твърди, че е имало технически проблем, но само с единия файл, а не с двата записа, както той самият заяви първоначално.

    Настояхме междувременно на сайта да бъде качено обяснение защо видеото от LAB 5 липсва, а към „обработеното“ видео (служителите на Съвета на Европа не обичат думата „цензура“), да има пояснение защо части от него са замъглени (като лицата на субекти в криминална хроника), а звукът липсва или е заменен с бипове (по метода на СЕМ за нецензурните изрази). 24 часа по-късно на сайта няма никакво съобщение защо липсва именно видеото от LAB 5. Нямаме и писмено потвърждение, че обещаното ще се случи (ОБНОВЕНО на 30.11.13 в 17:30 В късния следобед в събота се появи отделна страница за трейлъра от LAB 5, каквато преди изобщо липсваше, но видеото продължава да не е достъпно)

    Храм на демокрацията ли?

    Признаваме, че не очаквахме да ни бъде оказана такава чест. Да бъдем безцеремонно цензурирани и то в самия „Храм на Демокрацията“, както обича да се титулова Съветът на Европа. Да бъдем цензурирани на Форум за Демокрацията, в панел посветен на прозрачността и борбата с цензурата!

    Същата г-жа Гидикова преди време изпрати по мейла « опорни точки », в които намекваше какво е редно да се говори и какво не. Заявката беше да не се фокусираме върху отделни личности и случаи. Сам по себе си такъв странен анонс трябваше да ни постави нащрек, но кой да знае, че в « Храма на демокрацията » свободното слово е прецизно нормирано?

    Презентацията ни е онлайн и всеки може да се убеди, че в нея са засегнати глобални въпроси за достъпа до информация, сигурността и защитата срещу проследяване на хората, които дръзват да разкрият важни за обществото факти. За нас, журналистите в Биволъ, Болканлийкс е преди всичко технически инструмент за прозрачност в условията на все по-влошаваща се медийна свобода. Дадохме примери както за сгромолясването на свободата на словото (класацията на „Репортери без граници“), така и за отношенията с непрозрачни институции, които крият като държавна тайна документи от голямо обществено значение. Получаването на такива некласифицирани документи по реда на ЗДОИ може да отнеме месеци и години в съдебни битки. И това е възможно както в България, лош пример за прозрачност, така и в Европейските институции, които поне на теория трябва да са изрядни.

    За да илюстрираме твърденията си показахме протокола от митническа проверка във фабриката на Мишо Бирата. Отне ни две години, за да получим този документ, в който пише черно на бяло, че някой е възпрепятствал приключването на митническата проверка. Този някой си има име, но то е незаконно заличено, дори и в получения с цената на присъда срещу държавната институция протокол! Фактите иначе са ясни: Бойко Борисов, бивш премиер, се обажда на Ваньо Танов и му нарежда: „Хайде, изваждай ги оттам… щото аз не съм Първанов… там, поех ангажимент, че няма да го закачам“.

    Другият пример е опитът да получим от Европейския парламент финансовите документи за грант от 60 000 евро получен от съпругата на шефа на ПЕС – Моника Йосифова. Мотивът ни е пълното мълчание на семейство Станишеви по въпроса: Има ли в подобна съвместна с ЕП дейност с евросредства конфликт на интереси, или не? Там също ударихме „на камък“ и вече подготвяме жалба до европейския омбудсман и Съда на европейските общности.

    Подчертахме, че тези документи, които не са никаква тайна и би трябвало да са прозрачни на публичното внимание, са точно от този тип, който очакваме да получаваме в платформата Болканлийкс. Навременното (а не след години) им подаване от съвестни, пожелали анонимност свидетели, определено би било от безспорен обществен и демократичен интерес.

    Нито един от колегите, взели думата в панела, не намери за скандална нашата презентация. Но някой явно е решил, че не става. Едва ли генералният секретар Торбьорн Ягланд се е сезирал сам и би решил да опозори институцията, която ръководи с подобни антидемократични действия. Поне не без външен натиск, според нас. Въпросът пак е Кой? Такъв прецедент обезсмисля въобще съществуването на един бутафорен Съвет на Европа, който харчи милиони на европейските данъкоплатци, уж за да развива демокрацията в света.

    Финал

    Тъжно е да си свободен и маргинален български журналист, който си е сложил „главата в торбата“, за да рути посткомунистическата корупция и политическо-мафиотска шайка в България от всички цветове и партии. Жалко е да видиш заразата на родната смъртоносна болест, обхванала и европейските институции. A ако някой подценява тези симптоми, то тогава положението става трагично.

    Източник: Биволъ

  • Дарик обяви следващите 40 млади лидери на България

    Във време, когато позитивността и успешните истории в България са дефицит, когато голяма част от подрастващите нямат ценности и истории за пример и вдъхновение, Дарик радио осъществи проект, който да покаже 40 млади хора с различни професии, идеи и амбиции. Общото между тях е, че те променят средата, в която живеят, творят и работят и имат потенциала да продължават да го правят.

    На своя закрита сесия, журито на проекта „40 до 40″ излъчи 40-те финалисти по проекта. Членовете на журито са: Радосвет Радев, Алекс Нестор, Боян Бенев, Валентин Георгиев, Гергана Паси, Жечко Кюркчиев, Катерина Буюклиева, Максим Гурвиц, Петя Димитрова, Първан Симеонов и Румен Янчев.

    Символичният приз „Пръв между равни“ бе присъден единодушно на Никола Янев, 19-годишния създател на entrepreneur.bg – популярна онлайн платформа за развитие на предприемаческата среда в България.

    Кои са останалите личности, подредени по азбучен ред, които пребориха другите – над 150 млади хора – номинирани през последните два месеца от слушателите на Дарик радио?

    Ето финално избраните по проекта „40 до 40“:

    Адел Закут, архитект. Създател на дигитално студио „Despark“ и на онлайн платформите за архитектура и дизайн openbuidings.com и clippings.com;

    Борислав Борисов, основател на първата по рода си /като концепция/ Асоциация на българските села;

    Веселина Сариева, организатор на фестивала „Нощ на музеите в Пловдив“;

    Владимир Тодоров, председател на Българската асоциация на пострадалите при катастрофи. Инициира много иновативни и успешни проекти за намаляване на произшествията по пътищата;

    Вячеслав Стоянов, създател на „Green Tour“ – велосипедни обиколки в София и Варна

    Георги Камов, основател на компанията Nextdoor, която адаптира иновационни подходи в бизнеса и живота;

    Георги Чипов, разработил уникална за света протеза. Работи над проект за създаване на екзоскелет;

    Георги Чоков, биотехнолог. Разработил технология за ин-витро размножаване на растения

    Гери Турийска, създател на платформа „Пощенска кутия за приказки“;

    Дарин Маджаров, създател на онлайн образователната платформа „уча.се“;

    Делчо Делчев, архитект. Член на сдружение „Трансформатори“ и инициатор на проекти за промяна на градската среда;

    Евгения Пенева, основател на фондация „Заедно в час“;

    Елвин Гури, инвеститор. Подкрепя образователни каузи.

    Елена Маринова, работи по проекти, свързани с разпознаването на България като IT дестинация, президент на „Мусала софт“;

    Емил Джасим, създател на платформа за електронно обучение, програмен директор на „Център за образователни инициативи“;

    Ивайло Николов, изгражда и реставрира детски площадки чрез иновативни проекти.

    Ивайло Христов, ментор по устойчиво предприемачество; съосновател на „Komfo“ – разработва софтуер за ефективно използване на социалните мрежи;

    Ивелин Моллов, иноватор в благотворителността – разработва приложенията Walk2help и VOLOFY;

    Йоана Велева, създател на „+ Това“ – нов тип градско пространство за срещи и събития;

    Кирил Митов, основател и ръководител на първите по рода си училище и състезание по роботика в България;

    Кирил Русев, съосновател на компанията „Nimero“, която създава софтуер за интерактивно преподаване в училищата;

    Крис Георгиев, предприемач, един от създателите на онлайн платформата imagga.com и организатор на Startup Weekend Sofia;

    Кристалин Чавдаров, организатор на „Аз мога -тук и сега“ – състезание и академия за информационни технологии за ученици;

    Кристиян Митов, основател на организацията „Free Sofia Tour“. Променя схващанията за градски туризъм.

    Маги Малеева, основател на компаниите Capasca /мода/, Harmonica /биопродукти/, Горичка /инициатива за устойчиво развитие/;

    Максим Ешкенази, диригент. Създател на фестивалите за класическа музика „Фортисимо фест“, „Фортисимо фамилия“ и „Фортисимо клас“;

    Мария Каракушева, пианистка. Създава проекти, привличащи вниманието на младите хора към класическата музика, организатор на „Classic in the house“ и „Classic in the jazz“ ;

    Марияна Хаманова, създател на платформа за чисти технологии cleantech.bg и основател на back2bg.com – организация за професионална реализация на българи с образование и опит в чужбина;

    Милен Иванов, основател на онлайн платформа, свързваща организатори на събитие с потенциални спонсори;

    Надя Станчева, създател на проект Animal Rescue за иновативно решаване на проблемите с бездомните животни;

    Неделчо Богданов, режисьор. Създател на най-успешния български анимационен сериал „Българ“;

    Никола Михов, съавтор на проекта СОЦМУЗ – виртуален музей на социализма;

    Никола Янев, създаден на онлайн платформа за предприемачи;

    Николай Тонков, създател на независим от държавата туристически бранд „Like. Bulgaria“;

    Олга Василевска, създател на проекта wishbox.org за кариерно ориентиране на младежи;

    Светослав Иванов, физик. Разработва проект за създаването на квантов компютър;

    Обща номинация за Светозар Георгиев, Васил Терзиев, Бойко Яръмов и Христо Косев, основатели на Telerik, една от най-успешните технологични компании и Telerik Academy – образователна академия за IT специалисти;

    Обща номинация за Свилен и Анита Класанови, основатели на „Слънце и луна“, верига
    пространства за веган хранене и култура;

    Обща номинация за Александър Михайлов и Александър Китов, основатели на Betahaus Sofia – първото в България пространство за споделени офиси;

    Обща номинация за архитектурна група WhaTa, създатели на архитектурно – обществена платформа и организатори на годишните награди за архитектура;

    Тези 40 човека не са класирани от номер 1 до номер 40. Това не е класация. Всички финално избрани участници са равнопоставени.

    Те ще бъдат представяни поетапно в ефира на Дарик радио и чрез интересни визуални визитки на официалния сайт на проекта http://4040.dariknews.bg

    През март 2014 година, на официално гала събитие, класираните млади хора ще бъдат обявени за посланици на проекта за 1 година, през която ще разпространяват своите идеи и успешни истории сред младежи.

     

    Източник:  Dariknews.bg

  • Столипиново – разпределителен пункт за нелегални емигранти
    Снимка: БГНЕС
    Снимка: БГНЕС

    Недобрият контрол на границата с Турция по отношение на бежанците и имигрантите отдавна се превърна в критика особено на националистическите партии към сегашното управление. В парламента депутатът от „Атака” Десислав Чуколов дори посочи, че Турция има организирана политика по въпроса – допуска трафиканти, които да прехвърлят групи имигранти през границата, като турската гранична полиция им оказва мълчаливо съдействие.

    Дали това е така остава отворен въпрос, но разследване на Нова телевизия показва, че в България всъщност има „разпределителна гара” за нелегално вкарани на наша територия имигранти – ромският квартал „Столипиново”. Там арабите се сливат с ромите и стават много трудно откриваеми – защото дори за жителите на „Столипиново” е трудно да кажат колко точно хора има в квартала.

    Преди няколко дни в блок на улица “Крайречна“ са открити 19 сирийци. Всички те са били натъпкани в апартамент, в който днес няма никой. Тези хора са отведени в София, в бежански лагер, разказват местните. И добавят, че трафикантите искат до 20 хил. евро на имигрант, за да го прехвърлят от Сирия в Западна Европа.

    „Смятам, че в „Столипиново” срещу пари всичко може да се направи. Не 19, а 9000 хиляди човека могат да открият там. Влизат и се смесват сред местното население и стават много трудно откриваеми, ако няма отвътре човек, който да сигнализира за тяхното присъствие“, коментира Малек Насер, председател на сирийската общност в Пловдив.

    „Това, което знам, го знам от хора, които съм срещнал като бежанци. Сумите варират от 1500 до 15 хиляди евро, зависи от коя точка в Турция ги поемат и какви са обещанията към тях, до коя точка ще ги изпратят. Обаче в повечето случаи, по-голяма част от тези хора биват излъгани. Контрабандистите им вземат парите, карат ги до границата и ги зарязват. В най-добрия случай до някой град“, допълни д-р Насер.

    Източник:  Actualno.com
  • Обама: Жена може да стане президент на САЩ

    677001В телевизионно интервю, американският президент Барак Обама изрази увереност, че скоро САЩ ще имат жена президент и тя ще се справя много добре с управлението на страната. Той похвали работата на жените в администрацията си, без да споменава конкретни имена.

    Бившият държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън обаче вероятно ще бъде кандидатът на демократите за президент в следващата надпревара през 2016 година. Силното й политическо минало като сенатор и първа дама на Америка вероятно ще й помогнат да бъде избрана от съпартийците й.

    Лидерът на Демократите в Конгреса, Нанси Пелоси, заяви през юни, че Клинтън е „най-добре подготвената личност за Белия дом в последните десетилетия“.

    Клинтън се оттегли от поста през втория мандат на Обама в Белия дом. Проучвания показват, че тя води сред останалите възможни кандидати за съперник на републиканците.

    Източник:  в. „Сега“

  • Георги Петров: Животът навън и поглед навътре

    Георги ПетровЕдин месец откакто напуснах България. Един месец, откакто живея и работя в Берлин. Ще се опитам да споделя подробно всичко, което мина през главата ми, как се чувствам, как живея и ще си позволя да дам малко храна за размисъл на всички, които се интересуват какво да правят с живота си, бъдещето си и се колебаят дали да не последват моя пример. Изключително дълъг пост, не за всеки, но потенциално доста полезен. Започващ лично, завършващ за всички.

    Тук е моментът да кажа, че досега не съм живял никога извън родината. Бях за няколко месеца на бригада в САЩ преди 8 години, но не се брои. Излизал съм на екскурзии в Европа, но толкова. Опитвам се да кажа, че опитът ми да живея сам и то особено в чужбина е почти никакъв. За човек, свикнал да се справя напълно самостоятелно в рамките на България, преходът би бил доста по-гладък.

    Първите дни бяха трудни. Бях непрекъснато депресиран и стресиран, несъзнателно сравнявах всичко с нашата действителност, съдих и осъждах всичко и всички в главата си, мерих, надценявах и подценявах хора и ситуации. Проблеми с транспорта, ориентацията, институциите, езика, работните времена, времето, пазаруването, храната, битовите задължения, адресната регистрация, банките, здравните осигуровки, местния телефон, какво ли не. Изведнъж ми се струпа адски много. След това работа, нови (страхотни) колеги, за пръв път работа с Macintosh по цял ден, планиране на ходене по институции, сричане на немски по телефона (който пък ми спряха по едно време). Накратко нагаждах се към новата действителност.

    След това малко по малко започнаха да се успокояват нещата. Изградих си някакво ежедневие, много от задачите, които искаха много внимание малко по малко се автоматизираха, т.е. не трябваше да мисля съзнателно за адски много неща по много пъти на ден. Така и стресът постепенно намаля. Депресивните състояния и на моменти чувството на безисходица и силно желание да се върна обратно отстъпиха на самоувереност, усещане как всъщност се оправям отлично и напълно сам и отговарям за собствената си съдба. Отпуснах се, започнах да виждам многото позитиви от новата си среда и се зароди любопитство какви нови предизвикателства предстоят. Може би като най-важно отчитам твърдата убеденост, че правя възможно най-правилния ход в живота си от години (десетилетие?) насам. Сбъдвам мечтата си! Както и многократните си закани, че преставам да влагам нерви, усилия и тревоги в една загубена кауза откакто се помня. Всеки разбира какво имам предвид.

    Към момента съм напълно спокоен, уравновесен и уверен. Търся активно квартира, в която да остана за повече време и полагам усилия да схващам всичко в работата, да напредвам бързо и да се уча. Спя достатъчно, засега спортувам рядко, но това ще се промени до няколко седмици, храня се добре и всъщност се чувствам прекрасно!

    Толкова за тук и мен, сега поглед навътре към България.

    Често чета във Facebook постове на приятели, статии онлайн и говоря и си пиша с кого ли не какво се случва в България. Не знам дали имам право да го кажа, но съм длъжен: като погледна отстрани, мисля че започвам да придобивам по-обективна оценка, отколкото като бях “част” от всичко, случващо се в родината. Още е много рано за заключения, но ще споделя поне моята действителност и наблюдения.

    Положението е зле. Много зле. Не знам дали някога в съзнателния ми живот е било толкова зле. Осъзнавам, че е нормално след като съм заминал (според няколко човека избягал) да се опитвам да защитя и оправдая решението и позицията си като казвам “Вижте ме, аз отидох в чужбина, а вие се огледайте в какво останахте” и най-вероятно съм предубеден. Най-вероятно сега и за известно време напред ще виждам едностранчиво нещата в стил “В Германия е страхотно, България затъва” и това е най-нормалното нещо на света. Въпреки всичко това, ще се опитам да съм обективен.

    Макар главната движеща сила да дойда в Германия да не е била омразата към родината, а желанието да разширя кръгозора си, да се развивам и да трупам нови знания и умения, както и да видя свят, не мога да скрия откровената си омраза към много елементи от българската действителност. Да, дойдох тук, за да стана по-добър, да допринеса за и в среда, която всъщност го заслужава, но и да се опитам да започна от начало. На чисто. Без всичките проблеми “у дома”. Защо в кавички? Сега ще споделя нещо странно. България за много години напред ще си остане мой дом, но често, когато съм стъпвал на чужда земя, съм усещал едно странно чувство. Че някак стъпвам на място, където принадлежа. Където съм роден да бъда, но вятърът е духнал и съм се озовал другаде. Място, където хората се отнасят човешки с мен, зачитат ме, уважават ме, спират на пешеходната пътека, за да премина и оценяват това, което правя и което съм. Място, където мога да градя без някой след мен да руши и където всъщност се чувствам бял човек. Връщайки се в България след някоя екскурзия, обикновено чувствам други хубави неща като усещането, че стъпвам на родна земя, в родината. Уви, най-често последвано непосредствено от “българското” на всяка крачка. Няма да рисувам с думи, всеки знае за какво говоря. Не искам да съм част от това, не искам да живея в яма. Искам нормален живот!

    Да се върнем към България. Какво чух и прочетох за последния месец: протестите станаха по-мащабни; “ранобудните студенти” продължиха с окупацията; положението с бежанците се влоши и особено районът около „Пиротска“ стана много неприятен за живеене; криминалността нарасна; сформираха се групички от здрави българчета, които “пазят гражданите” и ти проверяват личната карта, където ако пише нещо “грешно” – бой; БСП си организираха контра протест и докараха с влакова композиция кой ли не и то точно в ден, в който футболните фенове също бяха по улиците; ГЕРБ и те си организираха протест, но в Пловдив; изникнаха снимки, сравняващи протеста на БСП, този на ГЕРБ и “безпартийния” няколко месеца по-рано по Цариградско (на който бях и беше жестоко). Мога да продължа, но просто мисля, че няма смисъл.

    Разбира се, не съм наивен и подозирам, че зад всичко изброено има както много платени фигури, така и много хора, които искрено вярват в някоя кауза. Обикновено приятелите ми са силно поляризирани – някои мислят, че всичко е платено, а други, че хората показват какво им идва от вътре. Оказва се, че изобщо нещата не са толкова черни и бели. Например преди няколко дни аз бях твърдо убеден, че всеки нормално мислещ млад човек с образование, солидна професия и ум в главата не е възможно да подкрепя сегашното правителство, което се радва на “гръб” от по-застаряващи българи, вярващи в един разпаднал се идеал, цигани с кебапчета, малцинства и т.н.

    Оказа се, че греша. След сондиране на мнения сред близки приятели, както и доста четене насам-натам, се оказа, че всъщност има млади, умни, образовани и кадърни хора, които… подкрепят правителството, премиера и водената политика. Изумяващ факт. Не се шегувам, не говоря празни приказки. Окей, значи, по-сложно било. Все пак БСП/ДПС взеха близо 50% от гласовете, може би всъщност зад тях стоят не само малцинства, баби и дядовци, а някакви хора в работна възраст, както и млади българи. Може би действителността е по-шарена от това, което си мисля. Може би наистина няколкото хиляди, излизащи на протест по улиците са нищо, в сравнение с тези по домовете си, особено в по-малките градове. Не знам, на никъде не бия. Просто размишлявам.

    Това, над което най-много размишлявам, е докъде е възможно всичко да са манипулации. Не съм изобщо фен на конспиративни теории тип “това го прави КГБ, ЦРУ, руснаците, американците” и т.н. Иска ми се да вярвам, че всичко идва от вътре, от хората. Но не мога да бъда сигурен, никога. Имам приятели, които имат сериозни доводи и са твърдо убедени, че зад всичко стои диригент, както и такива, които са честни души и през вечер са на протеста, викат, скандират и искат промяна.

    Доскоро мислех, че всичко е лесно и праволинейно – всички млади искат правителството да си ходи (след което какво?), то пък се дърпа, защото няколко хиляди на улицата не са всички българи, тревата е зелена, а небето е синьо. Е да, но се оказа, че сивото има много нюанси и никога няма общовалидна истина. В момента изобщо нямам идея кое как е, но най-хубавото е, че малко по малко започва да не ме засяга. Звучи отвратително, но няма нищо по-вярно от “далече от очите, далече от сърцето”.

    Ще цитирам един приятел, без никой да се засяга, да припознава някой друг или да се сърди. Предавам напълно неутрално: “Дори да падне правителството, простият народ ще го върне”. Дали народът е прост или не, оставям на негово величество читателят да прецени. Едно обаче е сигурно – България е в невиждана политическа, икономическа, социална и изобщо всякаква криза. За мен от тук нататък за нея има една единствена възможна посока и тя е твърдо надолу. Не може да си затваряме очите и не бива. Винаги съм се опитвал да бъда буден и да мисля. Надявам се, че никой разумен човек няма да каже на черното бяло, отстоявайки позицията, че за последните няколко месеца България стои на едно ниво. Забележете – на едно ниво. Не, тя очевидно върви в единствената очевидна посока – надолу. За обратната (нагоре) изобщо, ама изобщо не става дори въпрос.

    От чужбина всичко това е още по-очевидно. Толкова очевидно, колкото не мога да ви опиша. Някак като си “в казана”, като си част от всичко, се улисваш и не го усещаш. Мога да ви кажа много искрено и безпристрастно – държавата загива. Не знам колкото време ще отнеме докато го усети всеки, който чете тези редове, но рано или късно ще се случи. Сега няма да пиша сълзливи приказки как “вярвам, че всичко някой ден ще се оправи”, защото… просто не го вярвам. Нека бъдем прагматични. Посоката към кризата, в която се е засилила България, не се обръща за година-две. Обръща се за десетилетие. Ако изобщо се обърне, в което отдавна силно се съмнявам. Отрицателен прираст на българите, непрекъсната емиграция, изтичане на мозъци, все по-западащо образование, безработица, нарастване на ромското присъствие, масовата емиграция на образовани млади българи още след гимназия, както и липса на смислена работа по специалността за огромна част от младото поколение. Колко хора познавам с ум, разум, много умения и различни дарби, интереси и влечения… работещи в call center. Моля, никого не искам да обидя. Разбирам всеки много добре и знам, че сиренето е с пари. Дори ти, читателю, да си добре сега, това не ти дава гаранция какво ще стане след 10 години, както и няма да дава хляб на приятелите ти, които са нямали твоя късмет. Разбира се, гаранция навън също няма. Просто има по-добри предпоставки.

    Днес попаднах на статия, че само за първите 6 месеца на тази година 29375 българи са емигрирали само в Германия! Това е големината на град Свищов! За 6 месеца! И говорим само за Германия!!! Освен това знаете ли какво? Бас държа, че не са емигрирали точно най-глупавите, смотаните и некадърните бачкатори, които пият бира, ядат кебапчета и се почесват. Имам усещането, че те са останали. Моля никой да не се засяга и да не приема нищо лично. Всеки има право на избор в крайна сметка, всеки решава.

    Преди няколко дни един приятел ме обвини, че съм избягал. Каза, че съм поел лесния път. Това се случи след поредния призив да се окупира СУ и да се протестира и мой коментар, че каузата е отдавна загубена. Обвини ме, че съм се предал, страхливец съм и съм избягал вместо да седя и да се бия.

    Много се замислих. Седнах и се замислих. Не го напсувах, не му го “върнах”. Замислих се дали е прав. Дори много му благодаря, понякога точно такива думи те карат да разсъждаваш. Дали избягах, дали се отказах? Дали съм страхливец?

    И знаете ли какво установих?

    Установих, че трудният път е да тръгнеш навън. Установих, че да оставиш добра работа, супер много приятели, страхотни колеги, започната кариера под някаква форма, родители, семейство, дом, познати улици и хора и да отидеш на майната си с 2 куфара, малко пари в празна стая с матрак и надеждата за нещо по-добро, е по-трудно.

    Щях да остана, да подскачам пред парламента за нещо, което дори не съм сигурен, че някой друг не ме манипулира да правя без да осъзнавам, както и липсата на идея за какво *точно* се боря при цялата политическа класа и тотална криза във всяко едно отношение. След това щяхме да пием някъде бира с приятели, да излизаме, да се забавляваме, да си ходим на познатата работа, с познатите хора и всичко да си тече по старо му. Това за мен е страх в случая – да не направиш нищо за себе си, за собствения си живот. Ако искаш промяна, разбира се.

    Ако те урежда всичко в момента, проблем реално няма. Но тогава не се оплаквай!

    .

    Източник:  Gogothebee.wordpress.com

    ––––––––––––––––––––
    * Авторът за себе си: „Шеговит; със слаба памет; реалист; доста често самоиронизиращ се; песимист в кратък план, оптимист в дългосрочен; мислещ повече, отколкото действащ; перфекционист когато реши, „да мине номерът“ през останалото време; обичащ черен хумор и хора, които умеят да правят за смях себе си; пиещ умерено когато го налегне скуката; сменящ настроението си и решенията си често; стабилен психически преди да се появи истински проблем; мислещ си, че има множество истински проблеми; здравно осигурен; желаещ доброто на повечето хора и готов да го прави; балък; сиромах и човек с пари в един ден; с много лоша пространствена ориентация; не помнещ имена на улици; забравящ имена на хора; не обръщащ внимание на дейли, освен ако не са цифри; шофиращ много бързо и умерено безопасно; без ПТП; агресивен срещу неспазващите правилата (на живота); спазващ правилата доколкото му изнася; самоук; недоучен; слаб по география и история; силен в неща я имащи приложение, я не; удобството над прегледността; обичта и новото пред съня; съня пред дискотеките; удобен матрак пред палатката; планината пред града; всичко пред работата; парите над всичко, освен приятелите; разумен в рамките на допустимото; плодове и зеленчуци пред месото и пържените картофи; шапката на тоягата…“