Всички авторски страници

Авторски

• Български блогъри с шанс да получат най-добрата работа в света

  Българинът* Кирил Христов има реален шанс да спечели най-добрата работа в света. Кирил, който е блогър и е работил в няколко български медии, участва в конкурса Best job around the world и в момента е първи в класирането на кандидатите с над 26 000 гласа. Резултатът расте непрекъснато. Ако бъде избран, той ще бъде поканен от организаторите на интервю заедно с още 4-има финалисти.

  Обявата за най-добрата работа бе пусната през август от агенцията за пътувания Jauntaroo. “Търси се ентусиаст пътешественик, който да обиколи света за една година, всички разходи ще бъдат покрити от агенцията, и ще получи заплата от 100 хил. долара, за да пише и споделя преживяванията си – и за желанието си да остави всяко място малко по-добро, отколкото го е намерил”, гласеше офертата. По същество за поста се търси изследовател и приключенец, който да обикаля света на разноски на агенцията, да споделя снимки, видео и друг тип съдържание чрез сайт и чрез социалните мрежи.

  Идеята за конкурса бе заимствана от австралийския щат Куинсланд, който през 2009 г. обяви надпревара за “най-добрата работа в света” – работник, който да се грижи за остров в големия бариерен риф. Разликата между двете инициативи е, че победителят в настоящото състезание ще е постоянно на път и за 52 седмици ще бъде „натоварен“ със задачата да посети между 30 и 50 дестинации. На всяко място той ще трябва да се занимава и с доброволчески, благотворителен труд.

  Условието за участие в конкурса бе да се направи 60-секундно видео, в което всеки кандидат убедително да обясни защо е перфектният. След това Jauntaroo избра 50 кандидати. Ще бъдат определени петима финалисти, които ще се явят на интервю някъде на тайно място в света.

  33-годишният българин Кирил Христов е стигнал до топ 50 сред хилядите кандидати. Освен, че е студент и блогър, в момента той развива и дребен бизнес онлайн. За да го подкрепите, можете да гласувате ТУК.

  .

  Източник: ОFFNews.bg

  –––––––
  * Сред участниците откриваме и още български имена. Ако установим точно колко са, ще ги допишем в Еврочикаго.

• Империята ТИМ

  Материал на Noligarh.com

   

  ТИМ има три мегахолдинга – “Химимпорт” АД, Агрохолдинг “Ловико” АД и “Холдинг Варна” АД.

  Най-големият холдинг е “Химимпорт” АД.

  Дружеството майка на „Химимпорт” АД е „Химимпорт инвест” АД. Негов единствен мажоритарен акционер е „Химинвест институт“, дружество, регистрирано във Вадуц, Лихтенщайн (офшорна зона), представлявано от Иво Каменов.

  „Химимпорт” АД има 4 акционера /по реда на броя акции/:

  1. Химимпорт Инвест АД;

  2. „ЦКБ Груп” ЕАД;

  3. ЗАД „Армеец”;

  4. ПОАД „ЦКБ – Сила”

  „Химимпорт” АД има около 50 дъщерни фирми в различни области и отрасли на икономиката и финансите:

  – „Химимпорт груп” ЕАД;

  – Българска петролна рафинерия;

  – Пловдивска стокова борса АД;

  – ЦКБ

  – Химцелтекс ООД

  – Енергопроект АД;

  – Булхимекс ЕООД;

  – Молет АД;

  – Химимпорт Холандия;

  – ЗАД Армеец;

  – ЗАД „ЦКБ Живот”;

  – Пенсионна компания „Съгласие“ – най-голям акционер с 49 % акции;

  – ПОД „Лукойл гарант” – с 87% – в момента е част от ПОД “ЦКБ Сила”

  – Омега финанс ООД;

  – „Проучване и добив на нефт и газ” АД;

  – „Химимпорт фарма” АД – внос и дистрибуция на лекарства и медикаменти.;

  – „Порт Балчик” АД;

  – „Пристанище Леспорт” АД;

  – Спортен комплекс Варна – 65 %;

  – Пристанище Леспорт” АД;

  – „Асенова крепост” АД – над 90 % участие – производство на полимерни опаковки;

  – “Кепитъл мениджмънт” АДСИЦ

  “Кепитъл мениджмънт” е акционерно дружество със специална инвестиционна цел – покупко-продажба на различни видове вземания, дължими от субекти в различни отрасли на икономиката в различни региони на България;

  – “Бългериън авиейшън груп” ЕАД – чрез дружеството се купуват авиокомпаниите „Хемус еър и „България еър”, собственик е на авиотехническата база на летище София;

  – Авиокомпания “Ер Бан” ООД – осъществяване на въздушен превоз с хеликоптери, осигуряване на асистънс при пътнотранспортни злополуки, въздушно заснемане и бизнес полети. По договор с Военномедицинска академия “Ер Бан” поддържа 24 часово дежурство на лекарски екипи,;

  – “Луфтханза техник София” OOД

  “Луфтханза техник София” е съвместно дружество между “Бългериън авиейшън груп” (20%) и Lufthansa Technik AG (80%) с предмет на дейност поддръжка, ремонт и боядисване на въздухоплавателни средства. Регистрираният капитал на дружеството е 9,8 млн. лв.;

  – “Българска корабна компания” ЕАД

  Инвестициите на “Химимпорт” в речния и морския транспорт се реализират чрез дъщерното му дружество “Българска корабна компания”, 100% собственост на “Химимпорт”. Регистрираният капитал е в размер на 2 млн. лв. В качеството си на дружество майка “Българска корабна компания” упражнява ефективен контрол върху 2 дъщерни фирми:

  – “Параходство Българско речно плаване“, в което има 79,01% пряко участие. Чрез “Параходство БРП” “Българска корабна компания” притежва контролно участие в капитала на дружествата “Ви Ти Си” – 51%, и “Маяк – КМ” – 75%.

  – “Корабно машиностроене“, с 51,81% участие.

  “Българска корабна компания” участва ефективно в управлението на:

  “Кораборемонтен завод Одесос” във Варна – 30%; “Пристанище Леспорт” (дъщерно на “Химипорт”) – 99%; “Порт Балчик” (дъщерно на “Зърнени храни България” АД) – 75%. “Българска корабна компания” има директно участие в размер на 25% от капитала на “Порт Балчик”.

  – “Параходство Българско речно плаване” АД

  “Параходство Българско речно плаване” е безспорен лидер сред българските компании, занимаващи се с речно плаване. Компанията е създадена през март 1935 г., а през декември 2005 г., чрез сделка на Българската фондова борса, “Химимпорт” придобива 29,13% от капитала на дружеството. През 2006 г., след конкурс на Агенцията за приватизация за продажба на мажоритарния дял, “Химимпорт” купува и държавния дял от 70%. През 2007 г. капиталът на дружеството е увеличен от 1,16 млн. лв. на 28,96 млн лв. “Параходство БРП” разполага със собствен флот от 25 самоходни кораба, включително фериботна платформа за превоз на пътници и автомобили и пасажерски кораб с 243 места. БРП има още 44 шлепа, 6 несамоходни танкера, 17 понтона. Инвестиционната програма на “Химимпорт” предвижда увеличаване на тонажа на “Параходство БРП” и обновяване на корабния му парк, което ще позволи свободно движение в горната част на река Дунав – до Будапеща, Виена и Германия. Параходството има и собствена пристанищна база в Русе за извършване на ремонтно- технически дейности. В порт Никопол дружеството действа като пристанищен оператор.

  – “Ви Ти Си” АД

  “Ви Ти Си” основно извършва морски и навигационни услуги, спедиторска и буксирна дейност, включително пристанищна буксировка във всичките 10 порта в района на Варна, както и в пристанище Балчик.

  – “Маяк – КМ” АД

  “Маяк КМ” е дъщерно дружество на “Параходство БРП” и произвежда палубни кранове и стоманени конструкции за корабостроенето и строителството.

  – “Корабно машиностроене” АД

  Варненският завод единствен в България е специализиран в производството на люкови закрития, кърмови и странични рампи за ро-ро кораби и друго подобно едрогабаритно корабно оборудване.

  Дружеството има голям опит в строителството на плаващи платформи.

  – Кораборемонтен завод “Одесос” АД

  КРЗ “Одесос” съществува като самостятелно предприятие от 1964 г.

  Основната дейност на дружеството е кораборемонт на всички видове сухотоварни, пасажерски, спомагателни кораби, танкери и контейнеровози, както и свързаните с него вътрешно и външно-икономически посреднически дейности в страната и чужбина. Заводът заема около 40% пазарен дял от кораборемонтния сектор в региона на Варна.

  – “Пристанище Леспорт” АД

  “Пристанище Леспорт” – Варна, е регистрирано през март 2005 г. Дружеството е с капитал от 15 млн. лв., като 99% от акциите са собственост на “Химимпорт”. От 30 май 2006 г. е в сила 30-годишен договор за концесия на порта, който заема територия от 124 дка и разполага с шест закрити склада с площ 2175 кв. м. Откритата складова площ е над 24 000 кв. м. Предстои развитие и разширение на пристанището, създаване на два независими терминала за обработка на зърно и за обработка на наливни товари чрез отвоюване на нови територии във Варненското езеро.

  – “Порт Балчик” АД

  От 25 май 2006 г. “Порт Балчик” е концесионер на “Пристанищен терминал Балчик”, което поставя началото на развитието на дружеството като един от пристанищните оператори в България.

  Географското местоположение на пристанището играе решаваща роля за структурирането на обработваните товари – Добруджа е един от районите с най-висок добив на зърно. Сред основните клиенти на “Порт Балчик” са “Папас олио”, “Доминион Грейн България”, “Калиакра” АД и др. Стойността на инвестициите, които трябва да се изпълнят за целия срок на 25-годишния концесионен договор, са в размер на 3,47 млн. лв.

  – “Химимпорт груп”

  Тя осъществява стратегическата програма за развитието на дружествата от търговския и производствен сектор на “Химимпорт”. В състава й са включени компании с доказано национално значение – “Проучване и добив на нефт и газ”, “Зърнени храни България”, “Асенова крепост”, “Булхимтрейд”.

  – “Проучване и добив на нефт и газ” АД

  “Проучване и добив на нефт и газ”, София, е единственото българско дружество, осъществяващо пълния комплекс от дейности по търсене, проучване, разработка и експлоатация на нефтени и газови находища, както и преработка на суров нефт до крайни продукти за пазара. То има опит не само на територията на България, но и при изпълнението на петролни проекти в Либия, Сирия, Ирак. “Проучване и добив на нефт и газ” е концесионер по 12 договора за добив на суров нефт и/или природен газ у нас. От края на 2005 г. компанията е титуляр на правата за търсене и проучване на нефт и газ в Блок “Шабла” в северната част на българския черноморски шелф, а от декември 2008 г. притежава същите права за Блок 1-4 “Каварна” на площ 414 квадратни километра.

  През 2008-2009 г. в проучвателното дружество се вливат “Българска сондажна компания” ЕООД, “Геофизични изследвания” ЕООД, “Петрогаз Антика” ЕООД и “ПДНГ ойл” ЕАД.

  Днес “Проучване и добив на нефт и газ” притежава мажоритарно участие в следните дружества:

  – “Българска петролна рафинерия” ЕООД (100%);

  – “Софгео проучване” ЕООД (100%);

  – “ПДНГ-сервиз” ЕООД (100%);

  – Издателство “Геология и минерални ресурси” ООД (70%);

  – “Голф Шабла” (65%).

  Фирмата притежава и 35% от газоразпределителното дружество “Каварна газ” АД.

  – “Зърнени храни България” АД

  “Зърнени храни България” е акционерно дружество, възникнало през ноември 2007 г. чрез сливането на 8 фирми: “Слънчеви лъчи България” АД; “Зърнени храни трейд” АД; “Бек интернешънъл” АД; “Зърнени храни- Вълчи дол” АД; “Зърнени храни Балчик” EАД; “Зора” АД, Русе; “Примаагрохим” ЕООД, Добрич, и “Химимпорт агрохимикали” ЕООД.

  Компанията е един от лидерите на вътрешния пазар при изкупуване, съхранение и търговия със зърно и маслодайни семена; в производството и продажбата на растителни масла; производство и търговия с биодизел, като притежава най-големия подобен завод в страната към момента. Производствената дейност на рафинирани масла се осъществява в маслодобивния завод в град Провадия, където дружеството разполага с капацитет за обхващане на пълния цикъл на производство – от мачкането на семената до бутилирането на готовата продукция. “Зърнени храни България” е вторият по големина производител и дистрибутор на бутилирано олио в страната.

  Част от наличната инфраструктура в Провадия е използвана от дружеството “Слънчеви лъчи Добрич” (чрез дъщерното “Слънчеви лъчи Провадия”), като основа за изграждането на най-модерната за момента инсталация за производство на биодизел в България. Заводът е с годишен производствен капацитет 100 000 тона, а към него има изградени и складове, в които могат да се съхраняват 6000 куб. м биодизел и 2000 куб. м растително масло.

  “Зърнени храни България” АД притежава и оперира 17 зърнобази – най-голямата мрежа у нас, представляваща около 35% от лицензирания и 17% от общия капацитет на страната. Те са с общ обем вместимост 700 000 тона.

  В началото на 2009 г. компанията придоби 100% от капитала на “Голяма Добруджанска мелница” ЕООД – третата по размер мелница в страната, занимаваща се основно с изкупуване и преработване на пшеница с хлебопекарни качества. Мелницата има 7-етажна монолитна сграда, автотоварище за насипни продукти, както и жп товарище за насипни товари и пакетирано брашно със собствени коловози с обща дължина 540 метра.

  “Агрохолдинг Ловико” АД

  В началото на 2002 г. управлението на “Ловико Сухиндол” е поето от “Химимпорт”, което започва да изкупува дълговете на винпрома, а впоследствие влиза в ръководството на тогавашното дружество “Лозаро-винарска кооперация Гъмза”.

  “Агрохолдинг Ловико” АД, регистриран в Севлиево, поема развитието на животновъдството и земеделието. Холдингът стопанисва 40 000 дка земя, засети със зърнени култури – пшеница, царевица, ечемик и др. Той е собственик и на животновъдната ферма в Сухиндол, която, по думите на ръководството му, е най-голямата в страната. В нея се отглеждат 1150 крави. Средно на ден в кравефермата се добиват 4,5 тона мляко и цялото количество се изкупува от “Нестле”. Агрохолдингът стопанисва и елитната ферма за биволи край Севлиево, както и свинеферма с 3000 животни.

  Около 280 души са постоянно заетите в рамките на агрохолдинга, като броят им се увеличава през летния сезон.

  Близо 4000 дка лозя обработва дружество “Ловико Лозари“.

  “Холдинг Варна”

  Учреденият през 1996 г. холдинг към края на 2010 г. управлява капитал в размер на 5,2 млн. лв., основно в сферата на туризма, финансите и услугите. Под шапката му са 10 дъщерни предприятия – “Св. Св. Константин и Елена холдинг” АД, “Камчия” АД, “М-САТ кейбъл” АД, “Варна риълтис” АД, УД “Реал финанс асет мениджмънт” АД, ИП “Реал финанс” АД, “ТПО” ЕООД, “Равда тур” ЕООД, “Голф плюс” ЕООД и “Електротерм” АД. Част от фирмите развиват дейност като холдинг в холдинга, други работят с комфорта на монополисти в своята сфера, а трети просто съществуват в очакване на бъдещи експанзии.

  “Холдинг Варна” управлява инвестициите на над 15 000 частни и над 50 юридически лица”, уточнява сайтът на дружеството.

  Съдейки по информацията в публичното пространство, към момента в състояние на летаргия са “Голф плюс” и “Електротерм” – бившият варненски завод за електроуреди “Елпрмом”.

  “М-САТ кейбъл” – един от първите кабелни оператори в България, и сега продължава да бъде лидер в бранша на територията на Североизточна България.

  “Варна риълтис”, както бе прекръстен през 2008 г. “Мустанг холдинг”, е собственик на 10 фирми, сред които “Черно море прес” – издател на едноименния варненски всекидневник, импресарската агенция “Универс 52″, мениджърът на бинго залите на ТИМ “А Ем Джи” и свързаните с ресторантьорския бизнес “Мустанг фуд“, “М фуд Варна” и “МС фуд Варна“.

  “Реал финанс асет мениджмънт” е лицензирано за управление на дейността на колективни инвестиционни схеми и на инвестиционни дружества от затворен тип, а инвестиционният посредник “Реал финанс”, който е обслужвал четири поредни увеличения на капитала на ЦКБ, в края на 2009 г. зае второ място в годишната класация на Българската фондова борса по брой изтъргувани лотове и трето по реализиран оборот.

  ТПО е правоприемник на бившата Териториална проектантска организация – Варна, приватизирана през 2001 г. от група физически лица. Към настоящия момент е 100% собственост на “Холдинг Варна”. Дружеството изпълнява множество поръчки за териториално-устройствени и градоустройствени планове на общини от Североизточна България. Най-мащабната от тях е изработването на Общ устройствен план и План на комуникационно-транспортната схема за територията на община Варна, скандалите около които продължават да се вихрят.

  Останалите три фирми от “Холдинг Варна” са част от туристическата индустрия.“Камчия” АД от началото на 2004 г. владее 88% от едноименния курорт край Варна. “Равда тур”, създадена за изграждането на ваканционен комплекс с площ от 92 декара в село Равда, е затихнала след построяването на апарт хотела с 58 студиа и 64 апартамента, а комплексът с име “Сънрайз клуб” е преминал под управлението на туристическия холдинг “Св. Св. Константин и Елена”.

  Днес собствениците на най-стария български курорт с над 100-годишна история менажират 10 хотела с 2200 легла, управляват капитал от 2,3 млн. лв. и властват над инфраструктурата на “Св. Константин”, 7 топли минерални извора, и широки плажове с площ близо 15 декара.

  “Св. Св. Константин и Елена холдинг” експлоатира още яхтеното пристанище в Балчик чрез дъщерното си дружество “Консорциум Марина Балчик” и управлява казино клуб “Астера” в едноименния хотел в курорта “Златни пясъци”. Допълнително холдингът участва с 4,1 млн. лв. в асоциираното дружество “Парк билд” ООД, представляващи 50% от капитала му, и държи 25% от акциите в “Глория турс“.

  „ХИМИМПОРТ” АД е най- силният „играч” на фондовата борса – с най- голяма печалба за 2010 г. и 2011 г.

  Основен играч в зърнения бизнес – „Зърнени храни България” АД – взема най-големите зърнобази и силози на държавната фирма „Зърнени храни”; картелизация, разполага със 17 зърнобази, 2009 г. собственик на Добруджанска мелница – 3-та по големина в Б-я, под контрола на ТИМ – 5 мелници;

  Контрол на „Слънчеви лъчи” АД – Провадия и „Прима” – Полски Тръмбеш – две от най-големите маслобойни;

  Винарски бранш– търговия с вино, купува ЛВК „Гъмза-Сухиндол”

  Финансови схеми с пенсионните доброволни фондове „Съгласие и „ЦКБ Сила”;

  Концесии: от 2006 г. концесионер на Летище Варна и Бургас чрез „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт”, рег. в България, с участие:

  Фрапорт – 60 % и Химимпорт АД – 40 %; техническо обслужване на летище София;

  – 5 пристанища са им дадени на концесия: пристанище Видин-север и фериботния терминал – за 30 години, концесия на пристанището в Оряхово, Балчик, Леспорт, 2010 г. – печели конкурс за пристанищен оператор на пристанище „Пристис” – Русе; най-нова концесия – Лом – дадена за 35 години

  Информационни технологии – „Браво инвестмънтс” АД е дружество в областта на информационните технологии и „печели конкурси” в много общини в страната за създаване на информац. системи; вместо общинските съвети да използват услугите на държавната фирма „Информационно обслужване”, те плащат на “Браво инвестмънт” АД от държавния бюджет; такава система правят и в „Топлофикация София”, Софийска вода, ВиК София – област, ЧЕЗ България, ВиК Варна, Столична община, Община Варна, Община Шумен, СОТ 161, Виваком, М-тел, като печелят „конкурса” по време на кметският мандат на Бойко Борисов; създават и интегриран софтуер за заплащане на комунални и битови сметки, изграждат информационна система и в МРРБ; на сайта на дружеството се посочват 17 областни града и 27 общини, в които са създадени такива информационни системи;

  Дъщерна фирма на „Булхимекс” печели търг за износ на ел. енергия;

  Медии – Алфа радио, Bulgaria on Air, списание България ер, TV MSAT, канал Мустанг, агенция Черно море, в-к Черно море и др.

  Банки – ЦКБ; купува 6 търговски банки, обявени в несъстоятелност – Банка за земеделски кредит, Кредитна банка, Добруджанска банка, Капиталбанк, Кристалбанк и Международна банка за търговия и развитие; от 2008 г. е собственик на Централна кооператива банка – Скопие, 2010 г. – 94 % от „Статер Банка АД – Куманово, Македония; сега двете македонски банки са слети в Централна кооператива банка – Скопие.

  Участие в “ЧЕЗ разпределение България” АД, “ЧЕЗ електро България”, „Енерго про”

  Има 2 охранителни фирми;

  Юни 2012 г. – ТИМ окрупнява бизнеса си чрез свързани фирми:

  „Химимпорт груп” ЕАД се влива в Зърнени храни България АД, става холдинг, който включва и търговия с петрол и полимери;

  В момента “партията на ТИМ” (ПП „Нашият Град“) е разследвана за фалшива регистрация с крадени лични данни от пенсионно осигурителното дружество ЦКБ „Сила“. При регистрацията на партия „Нашият град” на местните избори – 2011 г. ЦИК обявява за невалидни 1000 подписа и дава няколко дни на партията да допълни списъците. ТИМ „набавя” ЕГН-та и подписи на хора от пенсионен фонд „ ЦКБ Сила”. Има подаден сигнал към варненската прокуратура и е образувано досъдебно производство № 162/2012 , което е висящо. Партията има 3 члена в Общинския съвет и 1 районен кмет.

   

• Илия Троянов: Защо не ме пуснаха в САЩ?

   Илия Троянов, Eurozine*

   .

  

  В понеделник, 30 септември 2013 г., стоях пред гишето на American Airlines в Салвадор да Бахиа, Бразилия, за да се регистрирам: полет АА 238 за Маями. Там исках да се прехвърля и да летя по-нататък с АА 1391 за Денвър, Колорадо, за да участвам от 4 до 6 октомври в една конференция на американски германисти. Но щом само въведе името ми в компютъра, служителката на авиокомпанията изведнъж спря, изправи се и без обяснения изчезна зад една врата.

  Малко по-късно тя се върна обратно, придружавана от друга, очевидно с по-висок ранг личност, която ми обясни – първо на светкавичен португалски, а малко по-късно на също толкова забързан английски, че е принудена поради „Border Crossing Security“ да уведоми американските власти веднага след появяването ми на летището. Попита ме дали може да вземе паспорта ми с онзи тон на проформа любезност, който не ви оставя никакъв избор, след което се оттегли.

  След като почаках няколко минути, запитах служителката на гишето дали всички небразилски жители са длъжни да се подлагат на такава специална проверка. Тя отговори отрицателно. „Вашият случай е специален“, каза тя тайнствено. След двадесет минути – междувременно аз бях единственият останал на гишето пасажер – попитах отново дали подобни допълнителни проверки трябва да се провеждат непременно. „Не много често – отговори госпожата едносрично, – около веднъж месечно“.

  Без обяснения и коментари

  Малко след това се появи друг служител с моя паспорт в ръка и помоли дамата на гишето да запише данните ми. Тя ме попита дали мога да представя валиден сертификат на Електронната система за разрешения за пътуване. Подадох й документа, който удостоверяваше валидния ми статус и заплатената такса. Дамата записа номера на разрешението, а след това се опита да удостовери националната ми принадлежност. За пръв път осъзнах, че немският паспорт се представя като космополитен едва в дребния шрифт на последната си страница: „Germany“, „Allemagne“. Очевидно нашите органи изхождат от мисълта, че думата „Deutschland“ е глобално разбираема.

  45 минути преди отлитане микрофонът изпращя и присъдата в моя случай беше оповестена: дамата ми каза кратко и без емоции, че влизането ми в Съединените американски щати не е разрешено. Без каквито и да било обяснения. Трябвало да се обърна към посолството и там да поискам виза. Както и останалите служители на „Американ Еърлайнс“ тя беше зле информирана, защото в Салвадор де Бахиа няма американско посолство, а заявката за виза изисква седмици. И тъй като тази възможност нямаше каквото и да е отношение към пътния ми план, тя прозвуча почти като подигравка.

  Един от най-важните и заплашителни аспекти на скандала около Националната служба за сигурност е пресилено-тайнствената същина на системата. Прозрачността очевидно е най-големият враг на онези, които претендират да защищават свободата. Още през миналата година американското консулство в Мюнхен отначало беше отхвърлило заявката ми за работна виза с цел преподавателска работа в университета „Уошингтън“ в Сейнт Луис и я издаде едва след значителни протести от страна на университета и дълго забавяне, през което голяма част от семестъра вече беше безвъзвратно отминала. В онзи случай също без даване на причини, без коментар, без обяснения. И, не – тук също не можеше да се получи никаква информация относно това защо точно съм попаднал на прицела на службите.

  Отмъщение за протеста ми?

  Разбира се, моят случай не е нито голямо изключение, нито пък някаква еднократна особеност – аз съм просто номерче в колелата на един гигантски държавен апарат, който има да обработва безброй много отделни случаи. Но именно по тази причина той е показателен. Вече в продължение на много години аз се занимавам в публицистичната си работа с различни международни и национални структури за наблюдение – в множество статии и есета, както и в книгата „Нападение срещу свободата“ (написана заедно с Юли Цее, 2009).

  В последно време бях съинициатор на едно отворено писмо до канцлера Ангела Меркел, публикувано във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ на 26 юли 2013.

  Едва наскоро, на 18 септември, събраните повече от 63 000 подписа под това писмо (на което, между другото, също не получихме никакъв отговор), бяха връчени на правителството, при значително медийно внимание, от някои от писателите участници от Берлин. Междувременно писмото е подписано от повече от 70 000 души.

  По време на връчването на писмото аз бях в Рио де Жанейро, където работи критично настроеният американски журналист Глен Грийнуалд, който е подложен в САЩ на значителен тормоз, може би дори заплашен от арест.

  Едно от първите ми впечатления от Бразилия беше интересната заглавна страница на местно списание, представяща Обама като Терминатор. Първите новини, на които попаднах, касаеха репортажа на ТВ Глобо за начина, по който американската разузнавателна служба Националната агенция по сигурността си пробива път до вътрешните мрежи на големи фирми, като например бразилския петролен концерн „Петробрас“.

  Ободрително беше човек да се почувства пощаден от уморителната реторика за закрила на човешките права и защита срещу тероризма и вместо това да чуе от медиите откровена реч: за икономически шпионаж, властови интереси и тайна полиция, която се е изплъзнала от какъвто и да било контрол. Само седмица преди това бразилската президентка Дилма Русеф – единствена от всички присъстващи! – беше казала по този повод ясни предупредителни думи пред Генералната асамблея на ООН.

  Повече от иронично е, когато на един писател, който от години насам надига глас срещу опасностите, идещи от всеобщото наблюдение и тайната държава вътре в държавата, се отказва правото да пътува в „страната на смелите и свободните“.

  Разбира се, само единичен случай, но той илюстрира последиците от едно катастрофално развитие и разкрива като наивна позицията на множество граждани, които се успокояват с мантрата „това не ме засяга“. Може и да е така, но ударите се приближават все повече и повече.

  В момента тези граждани получават единствено мълчалива поща от разузнавателните служби, но в един не толкова далечен ден те също ще получат сметката за собствената си доверчивост.

  .

  Източник:  в. „Гласове“

  ––––––––––––––––––––––––

  * Оригиналното заглавие в  Eurozine  е  Отказан достъп до „страната на смелите и свободните“.

• БСП продължава контрабандата на ГЕРБ или защо няма да има коледни пенсии

  Юлиан Христов, Оffnews.bg

  .

  

   

   

   

   

   

   

   

   

   

   

  Едно от най-важните предизборни обещания на БСП беше, че ще намали контрабандата, ще вдигне събираемостта от митниците, а с тези пари ще осигури коледни добавки за пенсионерите.

  5 месеца след старта на новото правителство контрабандата си върви в същия размер, ако не и по-голям. Приходите при Орешарски са същите, като при Бойко Борисов, че и малко по-ниски. А заловените контрабандни цигари са 2 пъти по-малко.

  Вариант коледните пенсии да се платят с повишените приходи в митниците вече няма.

  Ако все пак има пари за коледни надбавки, те няма да са от повишената събираемост, а от нов дълг, който правителството на БСП любезно ще прехвърли на внуците и правнуците на пенсионерите.

  Според официалната статистика на Министерството на финансите, към месец юли постъпленията от акцизи са 21,8 млн. лв. или с 1% по-малко в сравнение с миналата година.

  Сравнението с миналата година е удобно. Както справедливо и многократно БСП отбеляза в предизборния период 2010, 2011 и 2012 година са срив в събираемостта на акцизите.

  През 2008 г. (последната цяла година, в която Станишев е премиер) са обмитени 21,9 милиарда къса.

  В следващата 2009 г. (през първата половин година премиер е Станишев, през втората Бойко Борисов) са обмитени 17,9 милиарда къса.

  После Борисов хваща здраво юздите, българите масово отказват цигарите и обмитените цигари спадат до 11,96 млрд. къса през 2010 г. и рекордните 10,9 млрд. къса през 2011 г. През 2012 г. увеличението е колкото да отчетем “успехче” – 11,6 млрд. къса.

  Та затова 2012 г. е много удобна за сравнение.

  21,8 млрд. къса е бройката цигари, които са минавали през митниците по време на известната с корупцията си Тройна коалиция. Която никога не е твърдяла, че се е справила с корупцията в митниците и с контрабандата. Т.е. и тогава реалният брой на цигарите е бил много, много по-голям.

  Разбира се, Орешарски и Станишев могат публично да признаят, че Бойко Борисов е бил прав, когато казваше, че заради мерките на ГЕРБ българите масово са отказали цигарите и ето – даже самият Бойко е минал на пури.

  Могат и да му лапнат пурата, ако ги влече, но истината е друга – при това правителство от митниците се краде точно толкова, колкото и при ГЕРБ.

  Събраните към седмия месец от годината 2,18 млрд. лв. акциз съставляват 50.7% от планираните годишни приходи. Планирал ги е Дянков, известен с това, че залагаше много по-малко отколкото реално ще дойде. Но новата власт даже неговият план не успява да изпълни.

  Не се и опитва да го изпълни. Агенция “Митници” на практика няма действащо ръководство. Новият шеф Кирил Желев още няма допуск за работа със секретни документи. Без него няма право да изчете и най-обикновения доклад за контрабанда.

  По щат Желев трябва да има трима заместници. Има само един. Този заместник се казва Николай Попов и нашумя с това, че допускът му за информация е бил отнет. В отговор на запитване от OFFNews Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) обясни защо допускът е бил отнет – защото е имал връзки с хора, които могат да го изнудват и защото е укрил информация.

  На запитване на OFFNews от митниците отговориха, че Попов още не е подал заявление за допуск. Т.е. ще продължи да бъде фигурант, който ще върши всякаква работа, само не и такава, която да е от полза на държавата.

  Постовете за другите двама заместници още са вакантни. От митниците отказаха да отговорят на въпроса кога Кирил Желев ще представи новия си екип.

  В странни трудово-правни отношения са и останалите ръководни кадри на агенцията. Повечето шефове на митници са “изпълняващи длъжността”, а не титуляри. Т.е. лесно могат да ги махнат, ако не слушкат.

  За сметка на официалните държавни чиновници, обаче в системата циркулират нови прякори на хора, за които някой бил казал, че всяко тяхно желание трябва да се изпълнява. С други думи – спусната е парола за нови контрабандни канали, а хората, които трябва да се борят с тях, ги няма.

  Нека сега пак да се върнем на въпроса ще има ли коледни пенсии. И да си дадем отговора каква е връзката между задкулисието и социалните плащания.

   

• Избор на здравни застраховки по Affordable Care Act

  На 1 октомври 2013 г. започна да работи сайтът www.heаlthcare.gov, от който може да си купите здравна застраховка. Това е първата стъпка от въвеждането на Закона за достъпно здравно осигуряване (Affordable Care Act) на президента Обама. Законът беше гласуван в парламента и Върховният съд постанови, че не е неконстуционален.

  Повече от 40 милиона души в Съединените щати, които нямат здравни осигуровки, ще могат да купуват покритие или да получат безплатно или евтино покритие чрез Medicaid, или детската програма за здравното осигуряване (CHIP), в зависимост от доходите на домакинствата. По закон, на 1-ви януари 2014 г. всички американци трябва да имат здравна застраховка или ще трябва да платят глоба.

  Регистрацията започва с попълване на формуляр, в който се отговаря на въпроси за размера на семейството, възрастта на членовете на семейството и дохода на домакинството. Ако не разполагате с достъп до интернет, можете да се обадите 24/7 на Службата за здравни услуги (Department of Health and Human Services) на безплатен номер и да говорите с техен представител. Телефонът е 1-800-318-2596. Можете да поискате представител, който говори на български език.

  Застраховките влизат в сила на 1 януари, 2014 г. Периодът за записване е шест месеца – от 1 октомври 2013 до 31 март 2014 г. Ако семейството ви отговаря на изискванията за държавните застраховки за хора с ниски доходи – Medicaid или CHIP – може да ги изберете веднага.

  През юли администрацията на Обама обяви закъснение от една година на срока за големите работодатели, които трябва да купят застраховка за своите работници. На 26 септември администрацията обяви, че онлайн записване за малки предприятия (по-малко от 50 служители) ще се забави до 1-ви ноември.

  Хората, които са в страната нелегално, нямат право да закупят здравна застраховка от сайта. Законните имигранти, включително и хора със зелени карти, могат да направят това. Те обаче не могат да кандидатстват за Medicaid, ако не са били в САЩ в продължение на пет години.

  Източник: Bulgarians in Detroit Newsletter – October 2013

• Пир побежденных

  Валерия Новодворская,  Grani.ru

  .

  

  Наша вторая гражданская война началась и закончилась в октябре 1993 года, 20 лет назад. И почти все ее участники живы кроме главных победителей – Бориса Ельцина и Егора Гайдара. Но побежденные врут так, как будто не осталось очевидцев. Кроме Марианны Максимовской никто даже не попытался хотя бы вспомнить факты…

  Про вторую гражданскую мы знаем все: мы очевидцы, мы комбатанты, мы участники. Верховный совет, глубоко социалистический по своей сути, висел у страны на шее как жернов. Это они остановили реформы, заставили Ельцина убрать Гайдара, не давали и шагу ступить вперед – от имени народа, как это принято у всех левых.

  А Борис Ельцин уступал, потому что, вопреки всем сегодняшним версиям, не хотел силового варианта и боялся, что придется кого-то подавлять. Это он не умел и не хотел делать, по крайней мере, со своими (чеченцев, боюсь, он своими не считал). Указ №1400 появился не на пустом месте. Уступали сколько могли. Это мы на Васильевском спуске просили у Ельцина разрешения взять депутатов за руки и за ноги, вынести из „парламента“ и положить на газончик. Это у меня на шее висел лозунг с цитатой из поэмы Иосифа Уткина: „Дай Бог сгореть Советам, провалиться депутатам“.

  Ельцин предлагал парламентский путь: перевыборы. Мы вместе выиграли референдум: „Да-да-нет-да“. А что он не хотел уходить вместе с Верховным советом – так это правильно. Безвластие, смутное время, разбой, беспредел, да еще в стране с ядерным оружием? Не имел Ельцин права уходить. Но чем мягче были с распущенным Верховным советом (жалование за три месяца вперед), чем яснее становилось, что Ельцин не хочет крови, тем больше наглели „осажденные“, тем больше баркашовцев, приднестровцев и других вооруженных экстремистов скапливалось в Белом доме. Они шли убивать, они шли вешать. Сотрудника мэрии Александра Брагинского избили и изувечили до полусмерти. Завели проскрипционный список, расстрельный список для демократов (напечатанный потом „МК“), где есть и моя фамилия. Потом они заявят, что список составили мы сами. Ну, а где же список для их стороны, с их фамилиями? Что же „Завтра“ потом не опубликовало?

  Руцкой и Бабурин сварганили документ о смертной казни для тех, кто поддержит Ельцина (см. „Огонек“ того времени). А документа от Ельцина – не было. Не угрожал он тем, кто поддержит Руцкого.

  Эти ребята, Руцкой, Хасбулатов и иже с ними, действительно хотели власти. В отличие от Бориса Ельцина, который 31 декабря 1999 года добровольно ушел в отставку под наши горькие слезы. Они были согласны властвовать при полной реставрации советских порядков. Правда, они были настолько глупы, что не поняли, что им тоже светит расстрел за Август 1991 года. Баркашовцы и Анпилов их не предупредили.

  Но не Руцкой с Ельциным выясняли отношения, а будущее в очередной раз схватилось с прошлым. Советский Союз полез назад из могилы, чтобы утащить в нее живых. И мы этот тур выиграли. Безоружные ополченцы 1993 года, закрывшие собой беззащитную, брошенную милицией и спецслужбами Москву, легшие на амбразуру Второй гражданской войны. Просто Гайдар, который привел к Моссовету свою семью, и мы все готовы были умереть, а Руцкой с Хасбулатовым для себя это не планировали. Белых было меньше, но белые были храбрее.

  Оказалось, что ОМОН не выдерживает натиска озверевшей толпы с железными прутьями (это вам не вежливые „болотники“). Оказалось, что армия будет ждать, пока не станет ясно, за кем победа. Наша ставка была – 30 000 трупов, наших трупов в центре Москвы, что исключало легитимность для мира „той“ стороны.

  И армия пришла к Ельцину, который навсегда останется нашим однополчанином. Кто пойдет прощаться с Хасбулатовым, Анпиловым и Руцким? А к Егору Гайдару в двадцатиградусный мороз шли пять часов подряд, шли 10 000 человек, которые тогда первыми стали на Тверской. А ко гробу Ельцина стояли в очереди целую ночь. Вот вам и народ (не чернь!), который сказал свое последнее слово.

  И не было никакого расстрела парламента. Во-первых, там, где красный флаг и баркашовцы, там нет парламента. Было театрализованное представление, хеппенинг для слабонервных Хасбулатова и Руцкого. Много копоти, много шума, много эффекта. Стреляли болванками, а не снарядами, устроили „психическую атаку“, и никто за циклопическими стенами не пострадал. „Альфа“ всех собрала в кошелку, и они пошли с охотой, потому что, в отличие от нас, очень хотели жить.

  Цена нашей победы – роскошная Конституция, одна из лучших в мире, приватизация (надо было обессилить самодержавное государство), вывод последних войск из Восточной Европы и стран Балтии. И даже Путин всего этого не успел отобрать.

  От 1993 года до 2000-го мы катились по наклонной плоскости. А в 1993 году страна сорвалась бы в пике – с виселицами и конфискациями.

  Победитель Ельцин был великодушен сверх меры: мятежники просидели только 4 месяца, не было ни стадионов, ни других арестов, даже Баркашова не взяли. Он до сих пор удивляется. Конечно, надо было напугать, как это делали другие победители: Маннергейм, Франко, Пиночет. Но ни Ельцин, ни мы не оказались способными к роли усмирителей и палачей. Вместо арестов были честные выборы – и здесь побежденная чернь свела с нами счеты, и сводит их под руководством Путина до сих пор. Но пока в стране еще остались белые антисоветчики, есть кому вставлять палки в Красное Колесо.

   

• Швейцарците гласуват дали минималната им заплата да стане… 2000 евро

  Жители на богатата държава събраха необходимите за провеждане на референдум 100 000 подписа

  .

  

  Швейцария ще гласува на референдум дали да бъде въведена минимална държавна заплата за всички пълнолетни граждани, съобщи „Ройтерс“. Според агенцията това е поредният пример за растяща обществена активност относно неравенството в доходите от избухването на финансовата криза насам.

  Инициативен комитет призова всички пълнолетни швейцарци безусловно да получават всеки месец доход от 2500 франка (2035 евро) от държавата. Целта е да се разгърне финансова мрежа за сигурност, коята да помага на хората, останали без работа и източници на препитание.

  Организаторите връчиха събраните над 100 000 подписа, необходими за насрочване на референдум. Освен това те изсипаха пред сградата на парламента в Берн 8 милиона монети от по 5 рапен – по една за всеки от гражданите на Швейцария.

  Съгласно швейцарските закони гражданите имат право на собствени инициативи, чрез които общественото недоволоство се канализира в политическо действие. Страната обикновено провежда по няколко референдума всяка година.

  През март бе подкрепен един от най-строгите в света режими за контрол над заплатите на ръководните кадри – сега вече мнението на акционерите за бонусите и обезщетенията има задължителна сила.

  На 24 ноември предстои допитване по въпроса дали месечното възнаграждение на шефовете в една компания да не надхвърля годишния доход на най-ниско платения й служител – т.нар. инициатива 1:12.

  Източник: БЛИЦ

• Борисов не успя да уволни Лили Маринкова, Станишев и Местан успяха

  Тома Биков, Оffnews.bg

  .

  *Биков бе един от гостите в последното излъчено предаване на журналистката Лили Маринкова, преди “Вън от рая” да бъде свалено от програмата на Канал 3.

  

  Новината, че Лили Маринкова е уволнена от Канал 3 без обяснения и мотиви, е поредното доказателство, че медийната среда в България продължава да се влошава.

  Имах честта да участвам в последното издание на предаването „Вън от рая”, заедно с лидера на НПСД Корман Исмаилов и бившият служител на НСО Николай Марков. По време на разговора беше повдигната темата за свързаността между управляващите от БСП и ДПС с кръга около Корпоративна търговска банка и ролята на депутата от партията на Ахмед Доган Делян Пеевски в задкулисните договорки, които диктуват българската политическа логика от доста време насам. Коментирахме и ролята на предложения от Пламен Орешарски за председател на ДАНС по време на управлението на Бойко Борисов, както и предупреждението на лидера на ДПС Лютви Местан към депутатите от ГЕРБ да не говорят за Пеевски, защото не е в тяхна полза. Изказването на Местан беше отправено от парламентарната трибуна.

  Разказвам всичко това, защото предаването, в което участвах, вече не е на сайта на Канал 3, което е още една причина да смятам, че уволнението на Лили Маринкова е политическо и е дело на същите кръгове, които бяха споменати по време на разговора. Уволнението на Лили Маринкова е най-силният образ за характера на настоящото управление. През 2008 година Лили Маринкова беше единственият български журналист, който ме покани в предаването си, за да коментирам досието на Ахмед Доган в предаването й. По това време Доган беше мандатоносител, а аз публикувах доносите му за ДС в несъществуващия вече в. „Гласове”. Вестникът спря да съществува след като Пеевски придоби 80 процента от вестникарската разпространителска мрежа в България. При управлението на Бойко Борисов тя беше от малкото журналисти, на чиято територия можеше да се говори свободно за управлението на ГЕРБ, свързаността му с Пеевски и злоупотребите с власт на Цветан Цветанов. Днес, когато тази трибуна е унищожена по поръчка на онези, които управляват и които дойдоха на власт с обещанието за повече свобода, съм наясно, че сегашното управление е още по-арогантно и цинично от предишното.

  Съжалявам, че съм станал част от поводите за уволнението на Лили Маринкова, но не съжалявам за думите си, казани в предаването. Че България се управлява от мафиоти и престъпници, ще продължа да повтарям и занапред. Разликата между управлението на Борисов и това на БСП и ДПС е, че при Борисов мафията обслужваше управляващите, а при Местан и Станишев, управляващите обслужват мафията.

  Интересно ми е да чуя какво мисли за уволнението на Лили Маринкова президента на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. Какво е мнението за този случай на главния либерал на републиката Лютви Местан? Те са длъжни да имат позиция по казуса, защото са главните заподозрени за извършването на това престъпление по отношение на публичната среда в България.

  .

  ––––––––––––––––––––––––-

  И пак: #КОЙ уволни Маринкова? –
  

  коментар на  Атанас Чобанов във Фейсбук
  

   

  Кой ли? Европейските пари уволниха Лили Маринкова от Канал 3. Парадокс? Не! Ето защо:

  Телевизията Канал 3 беше купена от „Медийна инвестиционна организация“ АД през юни 2013 г. Относно средствата за придобиване новият собственик Мария Опренова заяви пред Радио К2, че „парите са семейни, нейни и на съпруга й“. По неофициална информация става въпрос за 1 млн. лева.

  Съпругът на Мария Опренова е Любомир Минчев, който е в борда на директорите на фирмата за телекомуникационно оборудване „Телелинк“, еднолична собственост на „Телелинк Холдингс Б.В.“ Нидерландия (предишно име „СийТех Холдинг“). Директори на холандската фирма са лицата Спас Русев, Любомир Минчев, Йордан Попов, Якобус Схаутен и Робърт Доуел.

  Откъде такива „семейни пари“ ли? Ами от печалбата на Любомир Минчев от обществена поръчка за 28 149 242.79 лв. от по европейските оперативни програми. Поръчката е възложена от Дирекция „Международни проекти“ на МВР на 07.05.2013 г.

   

• Училище „България“ – Детройт отвори врати

  Нина Трифонова, Bulgarians in Detroit.com

  .

  За четвърта поредна година неделно училище “България” отвори врати за своите ученици. През тази учебна година училището ще бъде посещавано от 51 български деца, които ще изучават български език, роден край, музика и български народни танци.

  

  Факт е, че училището се разраства и развива. Тази учебна година броят на паралелките ще бъде по-голям, тъй като има сформиран трети клас и в двата филиала на училището – Трой и Плимут. С учениците ще работят квалифицирани по специалните предмети учители, с дългогодишен опит в България. Осигурени са учебници, учебни програми и помагала за обучението според изискванията на Министерството на образованието и науката (МОН). Работи се по документацията на училището и програмите за обучение.

  Предстои провеждане на родителски срещи по класове и групи. Ще бъде приет актуализиран Правилник на училището за тази учебна година с цел оптимизиране на учебния процес и постигане на по-добри резултати. Ще се избере родителски съвет, който съвместно с Българския културен център ще се включи и подпомага дейностите в училището. Ще се подготви план за съвместните дейности, които трябва да подобрят, допълнят и подпомогнат цялостната организация на учебния процес.

  Разбира се, с разрастването училището има и по-голяма нужда от финансово подпомагане. Затова и тази учебна година ще разчитаме на финансовата помощ от спонсори и родолюбиви българи. Благодарим на българското правителство и на МОН за финансовата помощ по Постановление 334, която прави възможно съществуването на българско училище тук и на Българския културен център, който има принос за регистрирането му.

  За момента са налични всички необходими ресурси за една успешна учебна година. Нека си пожелаем да сме здрави, да работим добре и с отговорност, за да получим добри резултати от обучението на децата по родния език. Освен това, нека всички ние, родители, учители, членове на българската общност бъдем модел за успех и добре свършена работа за нашите подрастващи български деца, защото всички имаме ценни качества за това.

  .

  

   

• Богомил Манчев обвинен, че подбудил присвояване покрай АЕЦ „Белене“

  Собственикът на „Риск Инженеринг“ с рекордна парична гаранция от 1 млн. лв.

  .

  

  Прокуратурата е повдигнала обвинение срещу собственика на „Риск Инженеринг“ Богомил Манчев за това, че е подтикнал директор на НЕК да извърши длъжностно присвояване. Прокуратурата е определила 1 милион лева парична гаранция, за да остане Манчев на свобода.

  Не е ясно кой от всички директори на „Националната електрическа електрическа компания“, които в последно време се сменят през няколко месеца, е подбудил бизнесменът.

  Манчев, чиято фирма от години работи по проекта за строеж на АЕЦ „Белене“ като поизпълнител на инженеринговия консултант „Уорли Парсънс“, стана обект на прокурорска проверка заради разследване на длъжностно присвояване на 18 млн. евро, изплатени от НЕК след решението на правителството и парламента в края на март 2012 г. за спиране на ядрения проект. Стана ясно, че НЕК е платила над 7.5 млн. лв. по издадени от „УорлиПарсънс“ фактури за извършен „нормален труд“, част от които са отивали за „Риск Инженеринг“ като строителен надзорник на площадката, където започна строежът на АЕЦ „Белене“.

  Бизнесът на Манчев

  Макар Манчев да е публично известен като собственик на „Риск Инженеринг“, която изпълнява и редица обществени поръчка на АЕЦ „Козлодуй“, както и работи по ядрени проекти в Източна Европа, той има доста разнообразен бизнес, сочат данните в Търговския регистър.

  Манчев държи 90 на сто от „Риск Инженеринг“, която от своя страна има редица дъщерни фирми. Повечето от тях работят в сферата на възобновяемите енергийни източници като фирмите „Грийн Енерджи“, ВЕЦ-Камчия, „Солар Енерджи“, „Пирин Енерджи“, както „Кремена Солар“, „ГенералТ Солар“ и „Дебър Солар“, които произвеждат енергия от слънцето.

  Портфолиото на „Риск Инженеринг“ обаче има и дружества, които се занимават с производство на хляб като „Риск Инженеринг-Ф“, с преработка на дървесен материал – „Риск Инженеринг-Д“, както и „Джи Си Ар“, която се занимава с енергиен инженеринг.

  Съдружник е в общо 17 фирми, сред които „Нова Софт Технолоджи“, която се занимана с проектиране и внедряване на софтуерни продукти; „Ес Си И-Ес“, която създава, разпространява и опазва културни ценности; „Понтика“, която търгува с недвижими имоти“; „Фиск Консулт“ – за счетоводни услуги. Отделно притежава дял в ВЕЦ-ММД, което има хидроцентрала.

  Едноличен собственик е на „Еко Ризорт“, което се занимава с покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Има участие и в „Заводски строежи-Козлодуй“, чиято дейност е проектиране, ремонт и оборудване на жилищни промишлени сгради.

  В акция на Софийската градска прокуратура, ДАНС и МВР на 20 септември бяха извършени обиски на офиси на двете дружества и НЕК заради данни на държавното обвинение, че се унищожават важни за досъдебното производство документи. Тогава бяха арестувани за 24 часа двамата последни директори на НЕК – Крум Анастасов и Иво Лефтеров, който е нареджал последните плащания за „УорлиПарсънс“, както и управителят на българското дружество на „УорлиПарсънс“ Събин Събинов. Те обаче бяха освободени и привлечени като свидетели по делото.

  Манчев, който по време на прокурорската акция бе в Турция, след като се върна бе посетен от прокурори, но не бе разпитан и не бе привлечен дори като свидетел. Тогава собственикът на „Риск Инженеринг“ обяви, че срещу него се води „политическа атака“ и че се прави опит да бъде изхвърлен от бизнеса като посочи, че зад това стои човек, висок метър и деветдесет. Той обаче не назова името му.

  Сега става ясно, че засега Манчев се оказва единственият обвиняем по воденото дело и му е наложена безпрецедентната досега парична гаранция от 1 млн. лева, която чупи досегашните рекорди.

  Гаранция от 500 хил. лв. бе определена за съсобственика на акции в „Петрол“ Денис Ершов, разследван за източване на компанията. Същият размер гаранция бе определен и за собственика на „Литекс Комерс“ Гриша Ганчев по обвинение за данъчни измами и той се плати исканите му от държавата суми. Преди това собственикът на мини и ТЕЦ-ове Христо Ковачки имаше гаранция от 300 хил. лв. също по обвинение за данъчни измами. Тези гаранции обаче бяха обжалвани и намалени.

  Манчев също може да обжалва наложената му мярка за неотклонение.

  Източник:  Mediapool

• Обама предупреди за опасността от фалит на САЩ

  

  Американският президент Барак Обама предупреди, че малка група консервативни републиканци искат да оставят САЩ да фалира по дълга си, съобщи Би Би Си. Американското правителство частично спря работа на 1 октомври защото двете партии в Конгреса не успяха да се споразумеят за бюджета. По-страшната дата обаче може да се окаже 17 октомври, защото дотогава законодателите трябва да се договорят за увеличаване на тавана на дълга. В противен случай САЩ на практика ще трябва да обявят фалит.

  В телевизионно интервю от сряда президентът Обама заяви, че е бесен. По-късно той е провел разговори с лидери и от двете партии в Конгреса, които приключили без споразумение.

  Би Би Си отбелязва, че и за двата проблема – бюджета и увеличаването на тавана на дълга, републиканците настояват за отстъпки от страна на демократите най-вече заради здравната реформа на Обама, или т.нар. Obamacare. Голяма част от нея влезе в сила на 1 октомври, задължава всеки американец да си купува здравна застраховка и според консерваторите представлява груба намеса на държавата.

  В сряда Обама се е срещнал с председателите на едни от най-големите банки на Уолстрийт – JPMorgan Chase, Goldman Sachs, Bank of America, за да обсъди тавана на дълга и други икономически проблеми. Банкерите са членове на Форума за финансови услуги, лобистка група, която заедно с още 250 други компании изпрати писмо до Конгреса с призива да увеличат тавана на дълга.

  В интервюто си от неделя Обама каза, че няма желание да преговаря с „екстремисткото крило на републиканската партия“ с наближаването на 17 октомври.

  Чуждестранните пазари също следят внимателно бюджетната криза в САЩ. Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги предупреди, че продължително блокиране на американското правителство представлява риск не само за САЩ, но и за световната икономика.

  В сряда вечерта Обама се е срещнал с говорителя на Камарата на представителите, републиканеца Джон Бейнър, с лидера на консерваторите в Сената Мич Макконъл, на демократите – Хари Рийд, както и с председателя на демократичното малцинство в Камарата Нанси Пелоси. Бейнър е нкапуснал разговорите, като заявил, че демократите не искат да преговарят. Хари Рийд от своя страна заяви, че демократите няма да приемат промени в Obamacare.

  Според анализатори Джон Бейнър би могъл да допринесе за разрешаване на бюджетната криза, като позволи на Камарата на представителите да гласуват за „чист“ бюджет, който не променя здравната реформа, защото той може да бъде приет с подкрепата на демократите и умерените републиканци. Такова действие от неговата страна обаче крие рискове Бейнър да си навлече гнева на консервативното крило в партията му.

  По-рано в сряда високопоставени представители на тайните служби предупредиха, че заради спряната работа на правителството шпионските агенции може и да не успеят да гарантират националната сигурност на САЩ.

  Източник:  в. „Дневник“

• Доц. Христов: България се движи към олигархичен модел от 25 години

  България се движи към олигархичен модел на развитие не от вчера, а от 25 години. Това заяви в „Студио БГНЕС“ социологът и политолог доцент Иво Христов.

  През последните месеци в страната сме наблюдавали конфликта между два олигархични кръга – около „Пеевски“ и „Капитал“ – които си дадоха среща на терена, като използваха хората за масовка, заяви доцент Христов.

  Той заяви, че в България няма не само гражданско общество, а въобще общество, защото за българина единственото ценно нещо е семейството и до там. „Руинирането на обществото върви с бързи темпове“, добави доцент Христов.

  Той посочи, че даже да напишем най-добрите закони и Конституция няма да си решим проблемите, защото ако зад тях не стои едно активно общество, те ще останат само за музея.

  Доцент Христов заяви, че сегашното правителство на Пламен Орешарски на фона на предишното управление на ГЕРБ и Бойко Борисов е образец за добро управление.

  „ГЕРБ е най-тежкото недоразумение в българския политически и обществен живот. Около 15-20% от българите очакват някой да дойде на бял кон и да реши със замах всичките им проблеми. Тези очаквания са устойчива тенденция“, каза доцент Христов.

  Според него основният проблем на съвремието е неосъзнаването на това, което се случва. Изглежда, че българският елит също не осъзнава случващото се, защото му липсва исторически хоризонт. Той се интересува само от положението си в момента – пари, имоти, къде ще учат децата му, заяви доцент Христов.

  Източник: БГНЕС

• Гергана Апостолова – шеста шампионска титла по ката на All American Open

  Родената в Бургас българка Гергана Апостолова спечели шестата си титла на международния отворен турнир „All American Open“, който се проведе в Ню Йорк. Нейният треньор – световният шампион сенсей Емил Костов, за пореден път се доказа и като треньор на шампиони. Първенството бе на без-категории, за всички възрастови групи, а в дисциплина „ката“ се съревноваваха мъже и жени заедно.

  Захари Дамянов за 4-ти пореден път печели този престижен турнир, в който и тази година взеха участие квалитетни бойци, като Алехандро Наваро (световен шампион в кат.до 90кг от 2013г., шампион на Япония и многократен европейски шампион), Илия Карпенко и Дармен Садвокасов (шампиони на Русия), Олександър Йероменко (европейски шампион) и др. 

  Дамянов изигра 4-ри срещи, неутрализирайки съперници от Канада, Америка, Франция и Русия. Христо Йорданов и Петър Добрев – национални шампиони, съответно Христо в дисциплина ката, а Петър дисциплина кумите, дебютираха на този международен турнир. Христо Йорданов отпадна след 1-вата квалификация на ката, а Петър Добрев извоюва шампионска титла, надделявайки над двама съперника от Русия.

  Гергана Апостолова, която през май месец се завърна с вицеевропейска титла от Украйна, за шести пореден път стана шампион на ката на „All American Open“ надигравайки 17 състезатели в нейната дисциплина.

  Сенсей Костов, който бе съдия и главен рефер в първенството, заедно с Гергана Апостолова-Костова, взеха участие в традиционния семинар, чийто инструктор бе президентът на Международната карате организация „Киокушинкайкан“ – световният шампион от 1987 г. на без-категории – Канчо Шокей Матцуи.

  Източник:  Сhernomorie-bg.com

• Бывший министр финансов Болгарии Дянков назначен новым ректором РЭШ

  

  МОСКВА, 1 октября. /ИТАР-ТАСС/. Бывший вице-премьер и министр финансов Болгарии Симеон Дянков назначен ректором Российской экономической школы /РЭШ/. Об этом говорится в сообщении учебного заведения.

  „Основным вопросом в повестке дня заседания было утверждение кандидатуры нового ректора. Совет директоров принял решение о назначении на пост ректора Российской экономической школы Симеона Дянкова“, – говорится в сообщении. Симеон Дянков, как ректор РЭШ, также вошел в состав совета директоров Школы, сменив в этом качестве Станислава Анатольева, исполнявшего прежде обязанности ректора.

  Дянков с 27 июля 2009 года по 13 марта 2013 года был вице-премьером и министром финансов Болгарии.

  Гуриев спешно уехал из России

  В мае экс-глава РЭШ Сергей Гуриев спешно уехал из России, поскольку „счел, что существовала реальная угроза“ того, что у него отберут паспорт или задержат. Он говорил, что получил предложение о работе преподавателем в парижском университете „Сьянс-По“.

  Следственный комитет подтвердил, что Гуриев накануне отъезда был допрошен в рамках „дела ЮКОСа“.

  Российские СМИ сообщали, что следователи по решению суда изъяли у Гуриева электронную переписку за несколько лет. „Я не могу сказать, ни какие именно документы их интересовали, ни по поводу чего проводились допросы, поскольку я подписал обязательство о соблюдении конфиденциальности. Но я знаю, что их неблаговидные действия не имели под собой оснований, и в результате всего этого из свидетеля по „делу Ходорковского“ я мог превратиться в обвиняемого. В отношении меня начали расследование. Я не знаю, будут ли меня преследовать“, – пояснил сам Гуриев.

  30 мая совет директоров Российской экономической школы /РЭШ/ удовлетворил заявление Сергея Гуриева об отставке с поста ректора.

  По данным французских СМИ, ему была выдана французская виза на один год.

  Гуриев заявил журналистам, что планирует остаться во Франции, где уже несколько лет живет его супруга.

  Источник: ИТАР-ТАСС

• На файтон с Христо Ботев до хотел „България“

  Милен Радев,  De-zorata.de

  .

  

  В малките часове на една лятна нощ през 1952 г. от вагона на пристигналия с 12 часа закъснение влак на Централната гара в София слиза бледолик германски младеж с внушителна осанка и – навярно – удивено оглеждащ се поглед.

  Бъдещият славист, преводач, издател, литературовед, историк на българската книжнина Норберт Рандов стъпва за пръв път на българска земя.

  От безпътицата на черната софийска нощ го спасява машинистът на влака. Като вижда несигурността на чужденеца, той откарва локомотива в депото, хваща му файтон, мята се до него и го закарва да се настани в хотел “България”. До днес Норберт добре помни името на своя нощен спътник: Христо Ботев.

  Мисля, че трудно може да се измисли по-знаково навлизане в отредената му за втора родина страна от онова, което съдбата организира на 22-годишния студент. С Христо Ботев, на път към хотел „България“… През следващите от тогава почти 60 години на Норберт Рандов му е съдено да превърне българската литература, дружбата си с най-добрите нейни създатели в център на своя творчески живот. А България ще му дарява отново и отново възможности за покой и работа, за срещи тук с приятели и близки хора, за потъване в нейния вековен интелектуален и художествен свят, който Норберт познава така дълбоко, както много малко от нашите съвременници.

  След 1952 година гостуванията в България се зареждат едно след друго. Началният повод, както често става е разбира се романтичен – пламналата в Балчик страст към прелестно черноморско чедо. По-късно, след едномесечно пропътуване на 2000 км с обиколен ЖП-билет, Норберт Рандов опознава и залюбва и други красоти на България. В София случайността го отвежда на квартира у забележителната интелектуалка, познавачка на литературните и стари светски кръгове, някогашна учителка от Италианската гимназия Жана Николова. Изгонена като “фашистка” след преврата на 9.IX. в циганско училище в Коньовица, Жана Николова става за Норберт живата връзка с традицията и най-ценното в българския интелектуален живот.

  Започнал аспирантура в София на тема “Пенчо Славейков и немската литература”, през 1954 г. Норберт присъства на откриването на музея на Яворов в Чирпан. На връщане го канят да пътува с писателския автобус и замръкват в Казанлък. Случаят го настанява в една хотелска стая с Атанас Далчев и Иван Рудников. Нощният разговор до зори – от Марсел Пруст, през германската философия до българската литература – поставя началото на едно от най-важните приятелства на Норберт Рандов в България – това с Атанас Далчев, великия “отказник”, както той го нарича. Човекът, категорично отказващ да се подчини както на властващата идеология така и на пошлия битовизъм в Съюза на писателите.

  Аспирантурата на Норберт Рандов в СУ приключва преждевременно след като публикува в “Стършел” сатирична рецензия за току що излязъл в София комично-некадърен Немско-български речник. Съставителят се оказва обаче “наш другар”. Посолството на ГДР отзовава Норберт за “намеса във вътрешните работи на братска България”.

  След 1956 г. и разкритията на XX конгрес на КПСС в Москва, започва проглеждането на възторжено вярващия дотогава в марксистките идеологеми гедееровски комсомолец. При обиск през 1962 г. ЩАЗИ намира у дома му екземпляр на “Доктор Живаго” на Пастернак. Това е достатъчно за обвинение в “антисъветска клевета”. Година след построяването на Берлинската стена обаче по-сериозни са другите инкриминирани му “престъпления” – негов приятел е избягал през канализацията в Западен Берлин и оставил свой ръкопис на Норберт за да го препрати по хора на Запад. Това вече е “злостна пропаганда” и “съучастие в бягство през границата” – или “знаел, но недонесъл”, както се изразява народът…

  32-годишният Норберт Рандов е осъден на 3 години затвор. Излиза от тъмницата през 1965 г. От този момент нататък и до 1989 г. ЩАЗИ се разпорежда той да не бъде назначаван никъде на постоянна работа. Преживява скромно с преводачески и издателски труд на свободна практика. Домът му на Ахтерманщрасе в квартала Панков се превръща в легендарно място за задушевни срещи на източноберлински свободомислещи интелектуалци и артистични натури. И внимателно следен обект от ЩАЗИ, както се разбра след 1989 г. от дебелите папки за оперативно наблюдение, до които Норберт получи достъп.

  Подслушвано е било през стената на съседната квартира, протоколирани са разговори и регистрирани посетители. Особено съмнително се е показало на ЩАЗИ например обстоятелството, че на 43-ия рожден ден на писателя в апартамента му са дошли точно 43-ма души. При това били идвали “конспиративно, един по един или по двама”. Навярно според източногерманските чекисти всички гости е трябвало да пристигнат заедно, с маршова стъпка, под строй и с духова музика…

  В течение на няколко години за пътувания до България не може да става и дума. Но Норберт Рандов вече превежда от български и издава българска литература в източногермански издателства. Благодарение на съществуващите там квоти за литературите на “братските народи”, може да се издават и ценни заглавия от българската класика – “Под игото”, “Записки по българските въстания”, сборници съвременна проза, българска поезия… През 1967 г. Норберт Рандов се запознава с по-сетнешната си съпруга Теда – студентка от Западен Берлин. Срещите им на Изток са епизодични, само за по един-два дни, прекъсвани от усложненията на граничния режим за посетители от Запад. Връзката на двамата се оказва по-здрава от строената като да векува Стена. През 1978 г. се ражда техният син. Наричат го Климент – в чест на Охридския чудотворец.

  Колкото и да изглежда странно, тогава тъкмо България се превръща в единственото място на света, където това разделено от Желязната завеса семейство може да се среща и Климент да живее заедно с баща си в относително спокойствие. Макар и винаги за ограничено време. Центърът по българистика в София започва да кани активно превеждащия и помагащия за популяризиране на българската литература в немскоезичния свят Норберт Рандов, “заедно със семейството си” за по няколко месеца на творчески гостувания в България.

  Норберт работи усилено, превежда “Житието” на Софроний Врачански, след едногодишен труд издава на немски и “Историята” на отец Паисий с 90 страничен уникален коментар към нея, какъвто на български не съществува и до ден днешен.

  През 1985 г. БАН го удостоява за този превод с наградата “Паисий Хилендарски”. В България Норберт общува с голям приятелски кръг от хора на художествения труд – сред близките му приятели са Александър Геров, Минко Николов, Борис Делчев, Радой Ралин, Димитър Аврамов… Неуморно пише в немскоезични издания и в периодиката на литературни и литературоведчески теми, свързани с България. Библиографският списък на негови оригинални работи обхваща 168 позиции, преводните заглавия наброяват стотици.

  След падането на стената през 1989 г. Норберт Рандов можа за пръв път да посети дома на своята съпруга в Западната част на Берлин и да види детската стая на своя израснал вече син. Хумболдтовият университет в Берлин, откъдето той е уволнен след влизането си в затвора, го възстанови на работа, а не след дълго го назначи за професор по българска и белоруска литература до пенсионирането му след няколко семестъра. През 2000 г. президентът Петър Стоянов връчи на Норберт Рандов най-високото (тогава все още не обезценено и не осрамено) отличие – ордена “Стара планина”. Миналата година литераторът бе удостоен в Берлин и с най-високото германско отличие – Кръста за заслуги с лента.

  Домът на Норберт Рандов в Берлин може с пълно основание да бъде наречен музей на българската литература. Сигурен съм, че извън България не съществува толкова пълна колекция, включително на първи и уникални издания – както на книги, така и на периодика – от XIX век до днешния ден. При това те не са натъпкани из безкрайните рафтове само за съзерцание – не, с тях се работи непрестанно, а пъргавият юбиляр във всеки момент на разговора току припва и с безпогрешна точност вади нужния му за справка, цитат или потвърждение том.

  Много малко са по света нашите приятели, толкова истински и дълбоко свързали своя личен и професионален живот с България. Всъщност Норберт Рандов не влиза в тяхното число. Защото е неточно той да бъде наричан приятел на България. За мен Норберт е българин от Северна Германия, от така любимото му херцогство Мекленбург – Щрелиц. При това българин по избор – по избор на сърцето и на духа, емоционално и интелектуално свързан със страната на розите и музите, критичен към днешната страна на мутрите, преживяващ и страдащ за нея, както всички ние.

  Нека пожелаем на Норберт Рандов за днешния му 80-ти рожден ден*, както е прието, здраве и дълъг живот. И нека добавим и едно лично пожелание: дай Боже да се изпълни съкровената мечта на Норберт и така ценените от него “Строители на съвременна България” на Симеон Радев да стигнат един недалечен ден и до немския читател.

  –––––––––––––––––––––––––––––––-
  * Текстът е публикуван за първи път на 27 ноември 2009 г.
  

• Белият дом нареди правителствените служби да спрат работа

  

  Белият дом нареди на правителствените служби да спрат работа, след като Конгресът не успя да постигне компромис по бюджета, преди да изтече крайният срок в полунощ местно време. Мярката ще засегне около 800 000 държавни служители.

  Въздушният контрол, военните и други жизненоважни служби нямат да спират работа, предаде Асошиейтед прес. За пръв път от 17 години САЩ влизат в новата финансова година, която започва днес, без бюджет. Причината е, че администрацията на Барак Обама и републиканската опозиция в Конгреса не успя да се споразумее за финансирането на правителството.

  Камарата на представителите вчера за пореден път гласува законопроект за временно финансиране, който е неприемлив за Белия дом. В документа бе включена поправка, която лишава здравната реформа от един от важните й елементи – задължителното медицинско застраховане на всички граждани на САЩ от 1 януари 2014 г. Така на практика се блокира влизането в сила на реформата на Обама.

  За последен път САЩ бяха в подобна ситуация преди 17 години, по времето на Бил Клинтън. Тогава държавните учреждения не работиха 21 дни, което струваше на страната 1 млрд. долара.

  Американският президент Барак Обама обеща кризата с финансирането на правителствените служби да бъде преодоляна колкото се може по-скоро. Той увери американските военнослужещи, че ще получат възнагражденията си навреме, въпреки частичното затваряне на част от правителствените служби. „Заплахите за нашата национална сигурност не са намалели и ние трябва да бъдем готови за всякакви непредвидени ситуации”, изтъкна Обама.

  Източник:  в. „Сега“

• България е 8-а в класацията на най-полицейските държави в света

  Класацията е на агенция Bloomberg.

  В първата тройка на най-полицейските държави в света са Русия, Турция и Италия.

  В Русия на 100 000 души население се падат средно по 564.6 полицаи, в Турция те са 474.8, а в Италия – 467.2.

  В България има средно по 398.1 полицаи на 100 000 души население.

  Непосредствено след нас са Словакия, Чехия и Испания.

  Значително след нас са САЩ – на 32-ро място с 226.7 полицаи на 100 000 души население.

  Последните три места се заемат от Гвинея (52.4 на 100 000 души население), Унгария и Кения.

  Източник: offnews.bg

• No charge for love

  

  A farmer had some puppies he needed to sell. He painted a sign advertising the 4 pups, and set about nailing it to a post on the edge of his yard.

  As he was driving the last nail into the post, he felt tug on his overalls.

  He looked down into the eyes of a little boy.

  “Mister,” he said, “I want to buy one of your puppies.”

  “Well,” said the farmer, as he rubbed the sweat of the back of his neck, “these puppies come from fine parents and cost a good deal of money.”

  The boy dropped his head for a moment. Then reaching deep into his pocket,
  he pulled out a handful of change and held it up to the farmer. “I’ve
  got thirty-nine cents. Is that enough to take a look?”

  “Sure,” said the farmer. And with that he let out a whistle. “Here Dolly!” he called.

  Out from the doghouse and down ramp ran Dolly followed by four little balls of fur.

  The little boy pressed his face against the chain link fence. His eyes danced with delight.

  As the dogs made their way to the fence, the little boy noticed
  something else stirring inside the doghouse.

  Slowly another little ball appeared, this one noticeably smaller.

  Down the ramp it slid. Then in a awkward manner, the little pup began hobbling toward the others, doing its best to catch up….

  “I want that one,” the little boy said, pointing to the runt.

  The farmer knelt down at the boy’s side and said, “Son, you don’t want that puppy. He will never be able to run and play with you like these other dogs would.”

  With that the little boy stepped back from the fence, reached down, and began rolling up one leg of his trousers. In doing so he revealed a steel brace running down both sides of his leg attaching itself to a specially made shoe.

  Looking back up at the farmer, he said, “You see sir, I don’t run too well myself, and he will need someone who understands.”

  With tears in his eyes, the farmer reached down and picked up the little pup. Holding it carefully he handed it to the little boy.

  “How much?” asked the little boy.

  “No charge,” answered the farmer, “There’s no charge for love.”

  From: wisdomquotesandstories.com

• Куп политически джуджета, маскирани като Дядо Мраз

  Николай Бареков копира партията на Яне Янев. БАСТА върви по стъпките на “Лидер”. Колкото и парадоксално да звучи, никой не бива да бъде отписван

  .

  Диян Божидаров, в. „Сега“

  В политиката Бареков е като клонинг на Яне Янев. Снимки: БГНЕС

  „Демокрацията е да спечелиш на своя страна по-голяма част от глупаците“, е казал Марк Твен. „Демокрацията не може да се издигне по-високо от този човешки материал, от който са изградени нейните избиратели“, добавил Джордж Бърнард Шоу. В ход в момента са прогнози кой би влязъл в следващия парламент при предсрочни избори. В публичното пространство звучат невероятни предсказания. Колкото и да са шокиращи обаче, не трябва да забравяме, че иде реч за демокрация.

  Шок 1: Партия на Бареков влиза в парламента

  Прогнозата я даде социологът Васил Тончев, изчислявайки подкрепата на „България без цензура“ на 4.8%. Колегата му Андрей Рачев се басира, че формацията ще влезе в Народното събрание. Лично аз не познавам хора, които биха гласували за Бареков. Но в 2009 г. не познавах и хора, които ще гласуват за Яне Янев. А той влезе в парламента.

  Историята на РЗС е много интересна. Паралелите с днес – също. Около 2007-2008 г. Янев в качеството си на депутат бе хумористично отблъскващ. Но какво се случи? След едногодишно жителство в сутрешни блокове, размахване на папки, обвинения, гръмки клетви и грандомански обещания партията му РЗС се вреди в НС. Не бе само това. Политолози твърдяха, че Янев наистина ще спре корупцията. Социолози добавяха, че ще разбърка картите на големите. Румен Овчаров пък каза (впоследствие), че според Георги Първанов РЗС ще е от полза за социалистите. Пари, гръб, приятели и ваятели на образ си имаше Янев. Кое липсва на Бареков?

  Самият той каза, че ще стане министър-председател. „Готов съм за премиер“, бе заявил и Янев. Забелязвате ли приликата? Те няма да бъдат министър-председател, но в тази игра е важно да си в новините. В политиката често балонът се превръща в самолет. Как става, не знам. Може би Твен и Шоу знаят.

  Помните ли, че в 2009 г. Янев бореше корупцията и цензурата? Със серия разкрития (къде истина, къде – не) напакости на управляващите. На 11 май 2013 г. Бареков също напакости на управляващите. По стил, енергичност, комуникация, послания, а и вероятно електорален профил „България без цензура“ е РЗС-2.

  „Бареков е единственият десен с абсолютно еднозначна позиция към Борисов, т.е. в остра война с него“, възвестяват апологети. „Точно той ли?“, търкат очи хиляди невярващи хора. Но изборите се решават от вярващите. След като милиони повярваха, че един бивш член на БКП, възпитаник на „Симеоново“, бодигард на Тодор Живков, уличен силовак и главен секретар на МВР е алтернатива на олигархията, значи българинът може да повярва на всеки.

  Шок 2: БАСТА влиза в парламента

  Каза го Мирослав Найденов в края на август. Говореше за следващия парламент, но вероятно имаше предвид и днешния. Партията бе учредена на 22 септември и лидерите й предсказаха, че настоящи депутати от ГЕРБ ще припознаят „ценностите и идеите“ на БАСТА.

  Ние не можем да очакваме, че активисти ще се изказват неласкаво за собствената си партия. Изявлението на Найденов е нормално, макар БАСТА доста да прилича на БНД (помни ли ги някой?). По-вероятно да сподели съдбата й. Но историята пак ни кара да бъдем предпазливи. БАСТА не може да разчита на харизма, послания, „ценности и идеи“. Може да се надява на пари, медиен достъп, „сигурни избиратели“. В една сходна ситуация преди четири години партия „Лидер“ взе 3.26%, не й стигнаха 20 000 гласа. Да бе знаел Христо Ковачки, че едва 20 000 гласа ще го спънат, мъничко да бе натиснал педалите още, в парламента щяхме да видим и чудото „Лидер“. Тъй и за БАСТА. Когато казваме, че нямат шанс за парламента, трябва да помним, че „Лидер“ бе на сантиметър.

  Скоро авторитетни хора ще се явят по телевизията и ще разправят, че Мирослав Найденов е „жертва на цветановщината“. Че Емил Димитров е борец срещу нея. Даже може да „припомнят“ как ядем първокачествен хляб и чисто месо благодарение на Найденов. Познато, нали?

  Шок 3: Партията на Татяна Дончева ще даде лява алтернатива

  Вечната вътрешнопартийна опозиционерка напуска БСП и основава нова формация. Казано на шега, би имала успех само ако смята да става шеф на ЦСКА. Защото бившият й колега дисидент – Александър Томов, е единственият, който тръгна по този трънлив път и направи пробив. „Българска евролевица“ се оказа успешен проект в рамките на един мандат (1997-2001 г.). ГОР, ДАР, БСД и други забравени формации родиха единствено мъки.

  През 2005 г. „лявата алтернатива“ на БСП, олицетворена от обединените сили на Томов, Кръстьо Петков и Гюнер Тахир, взе на изборите точно 1.3%. Четири години по-късно джуджета конкурираха БСП вляво, спечелиха общо 0.9%. В този смисъл Дончева няма шанс да е Снежанка, ще е джудже.

  Но отделни хора от партията й може да се вредят за подаръци, а и да ги раздават. Както и хора от БАСТА, „България без цензура“, дори и да не влязат в парламента. „Експертният им потенциал“ може да бъде припознат от управляващите, които и да са те. Колкото повече партии има, толкова повече расте „банката кадри“, към която правителствата посягат, демонстрирайки радушна и надпартийна коалиционна култура.

  Още няколко думи за демокрацията. Когато социолог шокира с изказване, че някаква партия има неподозиран до момента шанс за парламента, не лъже. Хем е прав, хем не е. Изследователска методология, контекст, начин на представяне на фактите позволяват волни интерпретации. Но има и нещо сигурно – изявлението му налива нови проценти в споменатата партия. Тъй се градят образи, увеличават се глупците.

  

• Кой смее да посочи олигарсите

   Елена Кодинова, в. „Преса“*
  

   

  

  Кои са олигарсите?“, засече наскоро водещите Ани Цолова и Виктор Николаев по Нова телевизия бившият премиер Бойко Борисов, точно когато те се бяха развихрили да питат как ще се борим с олигархията. И обясни на умълчалите се колеги: „Нали виждате как никой не смее да ги посочи? Защото това са богати хора и ще има съдебни дела.“ Водещите предложиха да питат президента Плевнелиев. „И той няма да ви каже, ще се измъкне по някакъв начин“, уточни лидерът на ГЕРБ за някогашния си подопечен.

  Никой не може да ме заподозре в симпатия към г-н Борисов, но когато е прав – прав е. Макар че и неговият кураж се спихна, щом споменатите водещи го накараха да назове олигарсите, защото сигурно като бивш премиер ги познава. Щом и този храбър мъжкар се бои да произнесе на глас имената им, значи наистина трябва да са много страшни.

  Напоследък всички се скъсват да говорят за битка с олигархията, а на никого не му стиска да я посочи. И не просто да я посочи, а да я закове с неоспорими доказателства. Въртят се няколко имена на богати хора, които се дъвчат и отляво, и отдясно по различни партизански причини, но никога с аргументи, издържащи в съда, само пропагандно. Пък и откога да си богат е престъпление? Финансовият ти статут сам по себе си не е достатъчен, за да бъдеш обвинен.

  Излиза, че цялата нация е въстанала срещу нещо, което не познава. Срещу призрачна заплаха, фикция, демон, който дори не е виждала. Говорим си с недомлъвки и намигания. Различни амбициозни хора се опитват да правят политически кариери, като ни плашат успешно по принцип с пустата олигархия, която и те май не са виждали на живо и не знаят как да ни докажат вредността й. И ако вече на някого му се върти някаква донкихотовска метафора в главата – да не бърза. Лудият идалго е бил сигурен срещу какво се бори, просто е бъркал едно нещо с друго. И именно тази негова увереност в правотата му го прави симпатичен герой. А подобна сигурност ние в борците против олигархията някак си не виждаме. Първо правило на Бойния клуб против олигархията: никой не говори поименно и конкретно за нея, защото може някой ден да му потрябва подкрепата й.

  Че не знаем срещу какво и кого се борим, става още по-безпощадно ясно и когато установим объркването на понятията. Всички говорят за олигархия, а имат предвид плутокрация.

  Олигархията е „власт на малцина“, тези малцина могат да бъдат аристокрация по рождение, военна хунта, диктатура на етническо малцинство или тоталитарна партия. А плутокрацията е „власт на богатите“ и активните борци за демокрация от последните дни у нас имат точно това второто предвид, макар често да го наричат неправилно олигархия. Дори и тези отдясно, колкото и да е странно да виждаме такава класова омраза у хора, които твърдят, че милеят за частната собственост, поставят я на върха на пирамидата на човешките права и желаят да осигурят на всеки условия да се замогва финансово. И на тях неприлично богатите са им врагове, което ме кара да се усъмня в това, че са искрено десни.

  Няма да направя откритие, ако кажа, че богатите хора навсякъде по света съсредоточават много власт и понякога са по-големи от държавни политики и признати международни организации. И се опитват да си купят възможността да въртят света в своя угода, за да стават още по-богати. Това е природен закон. Тези хора са станали богати именно защото са се възползвали от всяка възможност, която им се е предоставяла – независимо дали е легална, полулегална или чисто престъпление. Многото пари, съсредоточени на едно място, имат собствена логика и тя невинаги съвпада със законите. Не можем да очакваме парите да се съобразяват със законите, законите трябва да са безпощадни и корави пред парите.

  В света има около хиляда милиардери

  – членове на елитен глобален клуб, които вероятно се познават лично помежду си и които сигурно често заговорничат как да влияят на световната политика и на решенията на лидерите на най-силните държави. И това не е теория на конспирацията, а осъзнаване на реалностите. Сред тези хиляда милиардери я има, я няма българин. По-скоро няма. Дори да разполагаме поне с един сънародник с финансов ценз за влизане в този клуб, не е вероятно да го допуснат сред световния елит поради малкото значение на страната ни в глобален план.

  На фона на тези богаташи, от които често зависи ще има ли война в Близкия изток, ще се отвори ли тази или онази граница, ще падне ли тази или онази международна забрана, родните „олигарси“ сигурно изглеждат нелепи. А нашето плашливо и угодническо отношение към тях – направо глупаво. Сравняването на мащабите прави пропагандните бури в чаша вода на родна почва абсурдни.

  Борбата с плутокрацията – с малцината незаконно забогатели, които

  поставят на колене

  политиката и съдебната система – не може да се води така наивно, както това се прави у нас досега. Не може да е по принцип, а само конкретно – и имена, ЕГН, документи, свидетели, показания. Всичко друго изглежда като лицемерие. Като опит да се смени плутокрацията на политическия противник с нашата. Вашите богаташи са лоши, нашите са добри – това разчитам аз в отказа на политическата опозиция и гражданското общество да говори конкретно. Страх, че ако извади истински доказателства срещу „тяхната“ плутокрация, врагът ще отвърне със същото и ще ги съсипе посредством подкрепящите ги „добри плутократи“ още преди да са дошли на власт. Така не се разгражда система, а се бетонира порочен кръг.

  Защото политиците отглеждат и отхранват плутокрацията, тя не се появява от нищото. Ако някой е истински виновен, не е този, който е ял зелника, а този, който му го е опекъл и сервирал с надеждата за хубав бакшиш. Докато говорим с недомлъвки, ресторантът, в който богатият яде, а политикът сервира, остава непокътнат, просто се сменят клиентите и обслужващият персонал.

  Демонизирането на богаташа

  по принцип от всички партии без изключение показва тяхното дълбоко интимно познание за генезиса на благосъстоянието у нас и нежеланието им да го променят. Докато пътят към финансовия успех не се смени, докато той е така порочен и зависи толкова много от властта, предприемчивите хора ще продължават да си купуват пътя нагоре и да се превръщат в олигарси и плутократи. И отговорността това да престане да се случва е изцяло на политиците, не на богаташите, към които всички в момента се опитват да насочат всенародната омраза.

  В момента България прилича на днешните развити демокрации, но от XVIII и XIX век. В Америка по това време например е съществувало прочутото тайно общество „Тамани Хол“ със седалище в Манхатън, Ню Йорк, което е диктувало цялата политика на Демократическата партия. То се е грижело да се осигуряват гласовете на ирландските имигранти и да се издигат в политиката хора с такова етническо потекло. Целта е била осигуряване на достъп до публичните ресурси на свои хора, обогатяването им и използването на събраните капитали за нови подкупи и напредване във властта. Идеално смазана и безотказно работеща корумпирана политическа машина, която почти два века влияе на американската политика и изглежда вечна. В сравнение с нея нашите системи за купуване на цигански гласове са детска градина. Разбита е отвътре, от реформаторите в Демократическата партия, окончателно това става през 50-те години на миналия век.

  Ето един хубав пример колко вредна е партийната дисциплина и колко правилно и демократично е политическите сили да си имат вътрешна опозиция. Лидерските формации, единните сплотени партии са

  инкубатори на корупция и клиентелизъм

  А у нас като че ли други няма. Докато те съществуват, ще има олигархия и плутокрация. Вътрешната партийна опозиция не позволява на лидера еднолично да договаря нечие нечестно забогатяване в името на личния си успех, да продава влиянието на партията си в своя собствена изгода.

  Партийните дисиденти са истинските контрольори на демокрацията, на тях им стиска да посочат с пръст и конкретно. У нас все още от тях има огромен страх и обикновено ги напъждат, дори от партиите с претенции за най-голям демократизъм. Докато това става, системата ще си остане непокътната и всеки ще се бои да назове олигарсите.

  ––––––––––––––––––––––

  *Печатно издание, брой 264/28.09. 2013 г.

• <<
• 1
...
• 142
• 143
• 144
• 145
• 146
• 147
• 148
• 149
• 150
• 151
• 152
...
• 415
• >>