Всички авторски страници

Авторски

• САЩ подслушвали масово французи

  Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) е записвала масово телефонни разговори на френски граждани, съобщи в. „Монд“, цитирайки документи, предоставени от бившия консултант на американските специални служби Едуард Сноудън. В периода от 10 декември 2012 г. до 8 януари 2013 г. са били направени 70,3 милиона записа на телефонни разговори на французи.

  Според „Монд“ АНС разполага с няколко начина за събиране на информация. Когато във Франция се използват някои телефонни номера, те активират сигнал, който включва автоматично записването на някои разговори. Това се отнася и за SMS-и и тяхното съдържание в зависимост от ключови думи. Освен това АНС записва цялата кореспонденция на определени телефони, добавя вестникът.

  Информациите, че американската Агенция за национална сигурност е засичала масово телефонни разговори на граждани на Франция, са „шокиращи и ще изискват обяснения“, заяви френският министър на вътрешните работи Манюел Валс. Той добави, че Париж незабавно ще поиска обяснения от Вашингтон. „Франция е в приятелски отношения със САЩ, двете страни поддържат тесни връзки, включително в борбата с тероризма… Ако обаче бъде доказано, че става въпрос за промишлен шпионаж, за подслушване на високопоставени френски граждани, за намеса в личния живот на французи, такава практика е напълно недопустима“, подчерта министър Валс.

  Източник:  в. „Сега“

• Кризата в България – смърт на кредит

  Коментатори: Кризата в България – смърт на кредит.* Сили и интереси държат контролния пакет върху неморалността на българския преход… 

  .

  Текст и видео: Novanews.bg

  Не живот на заем, а смърт на кредит – така определи кризата в България Георги Коритаров. На палубата на разлюления български кораб всеки повръща върху всекиго, посочи метафорично журналистът. Конкретен повод за гостуването му в „На светло” с Люба Кулезич, стана новата компроматна канонада, която тръгна срещу президента Росен Плевнелиев. В описанието на случващото се в обществено-политическия живот у нас му помогнаха политологът Антон Тодоров и Методи Андреев, бившият депутат от СДС Методи Андреев.

  Новата атака срещу държавния глава се фокусира около обвиненията, че е платил 700 хил. евро на ръка за имот в Гърция. Впоследствие президентът обяви, че разполага с доказателства, че сделката е станала чрез банков превод.

  Сили и интереси държат контролния пакет върху неморалността на българския преход, смята Коритаров. „Тази неморалност прави така, че в голямата мътилка да се печелят или евтини конюнктурни дивиденти, или пари”.

  Кризата в обществото е липса на моралЛипсата на морал е основната криза на българското общество, съгласи се строителният инженер Методи Андреев, бивш председател на Комисията по досиетата и бивш депутат от Съюза на демократичните сили. Като всеки човек, Плевнелиев е уязвим за много неща, смята Андреев. По думите му обаче в конкретния случай той е бил набеден за нещо, което не е направил. Според него моментът на компроматния удар срещу президента е подбран, защото той има правилна позиция по най-злободневните въпроси – връщането на Делян Пеевски в парламента и очакваното вето, което той би наложил върху връщането на параграф 12 от Закона за досиетата.

  Атаката срещу Плевнелиев би могла да има да има политическа логика, ако потърсим такава – това е продължение на атаката срещу политическото управление на ГЕРБ и нейната философия като управляваща партия, добави Георги Коритаров. По думите му президентът се явява последната крепост на този десен политически проект. 

  „Дясното в България е куче, което мяука”, коментира политологът Антон Тодоров. Според него Плевнелиев е другото крило на една и съща птица. „Едното е групировката около КТБ – Пеевски, ДПС и цялата колонада, другото е Иво Прокопиев, чиито корени са от същите ДС-фамилии”, посочи Тодоров.

  –––––––––––––––––––––––––

  * Целия разговор на Люба Кулезич с Георги Коритаров, Методи Андреев и Антон Тодоров можете да проследите във видеозапис на предаването „На светло“ на сайта на Nova ТВ.

   

• Forget Survival of the Fittest: It Is Kindness That Counts

  by David DiSalvo,  Scientificamerican.com

  .

  A psychologist probes how altruism, Darwinism and neurobiology mean that we can succeed by not being cutthroat.

  Why do people do good things? Is kindness hard-wired into the brain, or does this tendency arise via experience? Or is goodness some combination of nature and nurture?

  Dacher Keltner, director of the Berkeley Social Interaction Laboratory, investigates these questions from multiple angles, and often generates results that are both surprising and challenging. In his new book, Born to Be Good: The Science of a Meaningful Life, Keltner weaves together scientific findings with personal narrative to uncover the innate power of human emotion to connect people with each other, which he argues is the path to living the good life. Keltner was kind enough to take some time out to discuss altruism, Darwinism, neurobiology and practical applications of his findings with David DiSalvo.

  DISALVO: You have a book that was just released called Born to Be Good: The Science of a Meaningful Life. What in a nutshell does the term “born to be good” mean to you, and what are you hoping people learn from reading the book?

  KELTNER: “Born to be good” for me means that our mammalian and hominid evolution have crafted a species—us—with remarkable tendencies toward kindness, play, generosity, reverence and self-sacrifice, which are vital to the classic tasks of evolution—survival, gene replication and smooth functioning groups. These tendencies are felt in the wonderful realm of emotion—emotions such as compassion, gratitude, awe, embarrassment and mirth. These emotions were of interest to Darwin, and Darwin-inspired studies have revealed that our capacity for caring, for play, for reverence and modesty are built into our brains, bodies, genes and social practices. My hopes for potential readers are numerous. I hope they learn about the remarkable wisdom of Darwin and the wonders of the study of emotion. I hope they come to look at human nature in a new light, one that is more hopeful and sanguine. I hope they may see the profoundly cooperative nature of much of our daily social living.

  DISALVO: You’ve said that one of the inspirations for your work was Charles Darwin’s insights into human goodness. Because most people equate his name with “survival of the fittest,” it’ll probably be surprising to many that Darwin focused on goodness at all. What were a few of your take aways from Darwin’s work that really inspired you?

  KELTNER: What an important question. We so often assume both in the scientific community, and in our culture at large, that Darwin thought humans were violent and competitive and self-interested in their natural state. That is a misrepresentation of what Darwin actually believed, and where the evolutionary study of human goodness is going.

  My take aways from Darwin are twofold, and as you suggest above, I was surprised as well in arriving at an understanding of Darwin’s view of human nature. The first take away is found in Descent of Man, where Darwin argues that we are a profoundly social and caring species. This idea is reflected in the two quotes below, where Darwin argues that our tendencies toward sympathy are instinctual and evolved (and not some cultural construct as so many have assumed), and even stronger (or perhaps more ethical—see his observation about the “timid man” below) than the instinct for self-preservation:

  “For firstly, the social instincts lead an animal to take pleasure in the society of his fellows, to feel a certain amount of sympathy with them, and to perform various services for them. … Such actions as the above appear to be the simple result of the greater strength of the social or maternal instincts than that of any other instinct or motive; for they are performed too instantaneously for reflection, or for pleasure or even misery might be felt. In a timid man, on the other hand, the instinct of self-preservation might be so strong, that he would be unable to force himself to run any such risk, perhaps not even for his own child.”

  The second take away comes from close study of Darwin’s Expression of Emotion in Man and Animals, published one year after Descent of Man. There, Darwin details descriptions of emotions such as reverence, love, tenderness, laughter, embarrassment and the conceptual tools to document the evolutionary origins of these emotions. That led me to my own work on the physiology and display of these remarkable emotions, and to the science-based conclusion that these emotions lie at the core of our capacities for virtue and cooperation.

  DISALVO: You recently wrote an article with the provocative title “In Defense of Teasing.” Because we’re ostensibly a society set against teasing in any form (school, workplace, and so on), what do you think teasing has to offer that we might be missing?

  KELTNER: Teasing is the art of playful provocation, of using our playful voices and bodies to provoke others to avoid inappropriate behaviors. Marc Bekoff, a biologist at the University of Colorado, Boulder, has found in remarkable work with coyotes that they sort out leaders from aggressive types in their rough-and-tumble biting. The coyotes that bite too hard in such provocative play are relegated to low status positions. We likewise accomplish so much with the right kind of teasing.

  Teasing (in the right way, which is what most people do) offers so much. It is a way to play and express affection. It is a way of negotiating conflicts at work and in the family. Teasing exchanges teach children how to use their voices in innumerable ways—such an important medium of communication. In teasing, children learn boundaries between harm and play. And children learn empathy in teasing, and how to appreciate others’ feelings (for example, in going too far). And in teasing we have fun. All of this benefit is accomplished in this remarkable modality of play.

  DISALVO: Your team at U.C. Berkley has done a lot of interesting research on the vagus nerve and its association with altruistic feelings. Tell us a bit about this research and its implications for better understanding the nature of altruism.

  KELTNER: The vagus nerve is part of the parasympathetic autonomic nervous system. It is a bundle of nerves that originates in the top of the spinal cord, it activates different organs throughout the body (heart, lungs, liver, digestive organs). When active, it is likely to produce that feeling of warm expansion in the chest, for example when we are moved by someone’s goodness or when we appreciate a beautiful piece of music. University of Illinois, Chicago, psychiatrist Steve Porges long ago argued that the vagus nerve is a care-taking organ in the body (of course, it serves many other functions as well). Several reasons justify this claim. The vagus nerve is thought to stimulate certain muscles in the vocal chamber, enabling communication. It reduces heart rate. Very new science suggests that it may be closely connected to oxytocin receptor networks. And it is unique to mammals.

  Our research and that of other scientists suggests that the vagus nerve may be a physiological system that supports caretaking and altruism. We have found that activation of the vagus nerve is associated with feelings of compassion and the ethical intuition that humans from different social groups (even adversarial ones) share a common humanity. People who have high vagus nerve activation in a resting state, we have found, are prone to feeling emotions that promote altruism—compassion, gratitude, love, happiness. Arizona State University psychologist Nancy Eisenberg has found that children with elevated vagal tone (high baseline vagus nerve activity) are more cooperative and likely to give. This area of study is the beginning of a fascinating new argument about altruism—that a branch of our nervous system evolved to support such behavior.

  DISALVO: Oftentimes we learn about intriguing academic work being done on emotions, morality and related areas, but are left asking, “OK, but how do we do any of this? Is there anything we can make actual use of here?” Looking down the road, what do you want the impact of your work to be out in the world?

  KELTNER: I have always felt that our science is only as good as the truthful rendition of reality that it provides and the good that it brings to our species. In summarizing the new science of emotion in Born To Be Good, I was struck by how useful this science is. The ancient approaches to ethics and virtue—for example, found in Aristotle or Confucius—privileged things such as compassion, gratitude and reverence. A new science of virtue and morality is suggesting that our capacities for virtue and cooperation and our moral sense are old in evolutionary terms, and found in emotions that I write about in Born To Be Good.

  And a new science of happiness is finding that these emotions can be readily cultivated in familiar ways, bringing out the good in others and in oneself. Here are some recent empirical examples:

  Meditating on a compassionate approach to others shifts resting brain activation to the left hemisphere, a region associated with happiness, and boosts immune functions.

  Talking about areas of gratitude, in classrooms, at the dinner table or in the diary, boosts happiness and social well-being and health.

  Experiences of reverence in nature or around morally inspiring others improves people’s sense of connection to others and sense of purpose.

  Laughing and playing in the face of trauma gives the person perspective upon life’s inevitable difficulties, and improves resilience and adjustment.

  Devoting resources to others, rather than indulging a materialist desire, brings about lasting well being.

  This kind of science gives me many hopes for the future. At the broadest level, I hope that our culture shifts from a consumption-based, materialist culture to one that privileges the social joys (play, caring, touch, mirth) that are our older (in the evolutionary sense) sources of the good life. In more specific terms, I see this new science informing practices in almost every realm of life. Here again are some well-founded examples. Medical doctors are now receiving training in the tools of compassion—empathetic listening, warm touch—that almost certainly improve basic health outcomes. Teachers now regularly teach the tools of empathy and respect. Executives are learning the wisdom around the country of emotional intelligence—respect, building trust—that there is more to a company’s thriving than profit or the bottom line. In prisons and juvenile detention centers, meditation is being taught.

  Are you a scientist? Have you recently read a peer-reviewed paper that you want to write about? Then contact Mind Matters editor Jonah Lehrer, the science writer behind the blog The Frontal Cortex and the book Proust Was a Neuroscientist. His latest book is How We Decide.

  _______________________________________________________________

  Dacher Keltner, Ph.D., is the executive editor of Greater Good, the founding faculty director of the Greater Good Science Center, and a professor of psychology at the University of California, Berkeley. He is also the author of Born to Be Good: The Science of a Meaningful Life and a co-editor of The Compassionate Instinct: The Science of Human Goodness. David DiSalvo is the science, technology and culture writer behind the blog Neuronarrative.

• Ада тепе: Проклятието на златния хълм

  Материал на сп. „Тема“

  .

  Златна мина в Крумовград ще донесе няколко милиона на държавата и общината и работа на 250 души. Но ще изложи на опасност поминъка на целия регион.   

  

  Пробило мъглата, до нас достига далечно кукуригане на петел. То вдъхва смелост на туриста, залутал се из пътеките на гъсто обраслото Ада тепе, но е и зловещ сигнал колко близо до жилищата на хората е разположен хълмът, който скоро може да бъде сринат заради намиращите се в него 30 тона злато. Крумовград, тихо петхилядно градче, от няколко години е средище на огромни икономически интереси: по-големи дори от стойността на златото в хълма над града. Ако канадската компания „Дънди Прешъс Металс” успее да извлече благородните метали от Ада тепе, половин дузина фирми ще последват примера й с други златни мини в Източните Родопи и в Гърция.

  Евентуалният златодобив в Крумовград е изключително комплексен проблем. Никой не си прави илюзията, че животът в града ще продължи постарому, ако мината заработи. Натиск върху водните ресурси, шум и запрашаване от взривовете в открития рудник, огромни камиони, извозващи рудния концентрат, риск от замърсяване на околността с тежки метали: по-странно би било, ако хората не се бояха за живота и здравето си. Но в този граничен регион с висока безработица млади хора трудно се задържат. Лесно е да се говори по принцип, че мината е екологично бедствие: хората, които с години са без доходи, обръщат по-голямо внимание на обещанията, че 250 от тях ще имат добре платена работа.

  Галеници на българските политици     

  Фирмата, която иска да разшири златния си бизнес в България, не е от гигантите в бранша: според специализирания сайт 24hGold, Dundee Precious Metals е на 65-то място в света по размер на златните ресурси. От 2003 г. тя държи концесията на рудника в Челопеч, едно от най-големите златни находища в Европа и най-голяма действаща златна мина на Балканите. Държавният бюджет едва разбира, че тя се намира точно в България. Концесионната такса за разработването на златото в Челопеч, платена през 2012 г., възлиза на 6 851 261 лева: нищожна величина, предвид финансовите резултати на компанията. Но въпреки гръмките предизборни призиви на националистите, преразглеждането на концесионния договор у нас остава политическо табу.

  Броени дни след победата на изборите за евродепутати през 2009 г., която бе заявка за властта, политическа партия ГЕРБ подписа меморандум за разбирателство с влиятелната Българска минно-геоложка камара. От новите управляващи се искаше да улеснят минния бизнес и очакванията не бяха излъгани. Отдавна дремещият проект за златото край Крумовград бързо тръгна по дългото трасе на държавните разрешителни. Впрочем находището в Ада тепе, регистрирано като търговско откритие от „Дънди”, според български геолози е известно на науката от десетилетия. Както и на други места в страната, тук не се е пристъпвало към разработване на златните залежи главно по екологични съображения.

  В рамките на управлението на ГЕРБ, Министерството на околната среда и водите се съгласи без особени възражения с оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на открита златна мина край Крумовград. Докладът по ОВОС беше обжалван групово, включително от община Крумовград. Независимо от изказаните притеснения, че документът не обръща внимание на здравето на хората, а мерките, предвидени за опазване на водните ресурси в този засушлив край са неубедителни, Върховният административен съд потвърди валидността на оценката, поръчана от фирмата и одобрена от МОСВ.

  В една правова държава на този етап разговорите приключват. В България остава съмнението, че интересите на компанията, които се измерват в злато за над 2 млрд. долара, са надделели над здравните съображения. Хълмът Ада тепе отстои само на 3 км. от Крумовград. Хидрологът д-р Робърт Моран, световно признат експерт по екологични въздействия от минната дейност, твърди: „Този документ (ОВОС) просто не отговаря на изискванията… Нямаше да бъде приет нито в Западна Европа, нито в САЩ, нито в страната, от която идва Dundee Precious Metals – Канада”. Впрочем доц. Груев и доц. Лесидренски, основни автори в екооценката на златната мина, са познати със становища, че безвредни са и употребата на цианиди в центъра на Кърджали, и ядреният реактор в столичния кв. „Младост”.

  „Учудени сме от значителния спад на цената на нашите акции след изборните резултати в България”, заяви през май Рик Хоус, президент и главен изпълнителен директор на DPM. Това изказване само по себе си е показателно колко важна е политическата протекция за оспорвания проект в Крумовград. Заслужава внимание и това, че мината в Крумовград се представя пред инвеститорите като проект с ниски разходи, който остава атрактивен „дори при ниски цени на златото”. Уверението не подейства и през последната година фирмата загуби почти половината от борсовата си капитализация.

  Подобни „гмуркания” на акциите на „Дънди” са се случвали и преди, особено от края на 2008 до средата на 2009 г. Очевидно е, че пазарната стойност на фирмата силно се влияе от политическата конюнктура у нас. Наистина ли вездесъщият пазар вече не вярва в Ада тепе? Пазарът също греши, разбира се: БСП и ГЕРБ размениха местата си в управлението, но златната щафета беше предадена без сътресения. Областният лидер на социалистите Милко Багдасаров от началото на септември внушава, че мината е неизбежна. Лично или партийно е това мнение, е трудно е да се каже, тъй като на президентските избори през 2011 г. червеният кандидат Ивайло Калфин се заричаше, че ще се бори срещу мината със всички сили. Същото впечатление оставя и депутатът на БСП от Кърджали Димчо Михалевски.

  В регион, където 70% от хората се самоопределят като турци, последната дума е на ДПС. Кметът на Крумовград Себихан Мехмед дълго и упорито отклоняваше проекта, но и нейният процесуален арсенал вече се изчерпва. Общината не може вечно да отлага приемането на Подробния устройствен план на открития златен рудник. „Дънди” са на една ръка разстояние от златото в Ада тепе.

  Когато златото носи бедност

  Опозицията дава обещания точно толкова лесно, колкото ги забравя, когато се докопа до висотите на властта. На предизборните митинги сегашният румънски премиер Виктор Понта декларираше, че ако бъде избран, незабавно ще забрани добива на шистов газ и ще попречи на разработването на златното находище в съхранената планинска област Рошия Монтана. Щом беше избран, той позволи и двете – и многохилядни улични протести заляха страната. Понта „клекна” пред народното възмущение и се оправда, че в качеството си на премиер мислел за по-други проблеми, отколкото като опозиционен лидер: за работни места, за приходи в хазната, за инвестиционна привлекателност, за преодоляване на бедността.

  „Има ли бедни във вашето село?” – питам Раами Азис, кмет на близкото село Дъждовник. Залязващото зад Ада тепе есенно слънце блести в очите ни и сигурно затова кметът гледа надолу. Който иска, има работа, дори да е пенсионер – твърди мъжът. „Имат градини, гледат животни. Всяка къща има крава, изкупуват млякото редовно”. „А искате ли мината?” „Не искаме, как да искаме, всеки път го казваме, ама кой ни пита”. Софийската кола на мегдана буди интерес и скоро местните се събират около нас. Едни твърдят, че в мината щяло да има работа за хората, други – че подкупите са вече взети и няма какво да се обсъжда. Работещите в Турция се възмущават, че мината ще убие това село. Кметът е на същото мнение: „Сега ако искат, като поработи година-две, друго ще говорят”. На тръгване Азис отговаря на първия ми въпрос: „Бедни тук няма. Богати няма, но и бедни няма”.

  Три четвърти от жителите в община Крумовград са селяни и животновъдството и земеделието не са пренебрежим въпрос, все пак говорим за поминъка на над 10 хил. души. Телевизионно разследване наскоро показа, че в зеленчукови градини край Челопеч съдържанието на арсен в почвата е в пъти над нормите. В рудата от Ада тепе също има много арсен, 145 грама на тон, както и кадмий. Съдебна експертиза категорично твърди, че този арсен не е разтворим във вода. Дано е така, но ОВОС казва твърде малко за проблемите на замърсяването с прах. Надеждна преграда за праховите частици ли са дърветата и храстите, или пък оросяването с дъждовна и речна вода, на които компанията разчита? Разполагаме с информация, че край мината Капан в Армения, която е собственост на DPM, през август е допуснато замърсяване на земята, за което прокуратурата там е образувала дело.

  Регионът около Крумовград не е индустриализиран и това, заедно с голямото биоразнообразие, го прави особено подходящ за все по-популярните алтернативни форми на туризъм: селски, археологически, с наблюдение на диви животни, приключенски, гастрономически и какъв ли още не. В този бизнес има много хляб: около 80 хил. туристи годишно посещават френския природен парк „Севан”, за да се любуват на тамошните белоглави и египетски лешояди. В резерват „Вълчи дол” на територията на община Крумовград лешояди има в изобилие. Чуждестранните туристи с интерес към орнитологията оставят в България поне 500 евро, тоест говорим за бизнес за десетки милиони, ако бъде правилно разработен.

  Какво общо има това с мината? Председателят на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов е пределно ясен: „Крумовград е един от най-съхранените от гледище на околната среда райони в България. Откриването на мина при Ада тепе ще предизвика трайно замърсяване. Особено негативен ефект това ще има за туризма. Никой не ходи на туризъм в близост до такова производство. Засегнат ще бъде не само Крумовград, но и целите Източни Родопи, защото няма граници за черния пиар от такова производство. Гърците само ще ни благодарят, че ще се самозачеркнем от картата на техните естествени конкуренти”.

  Около 40 бизнес проекта в Източните Родопи получиха подкрепа и финансиране по холандската програма „Новото тракийско злато”: те са пряко свързани с чистата природна среда и с биоразнообразието. Попйорданов счита, че ефектът от мината върху тези начинания ще е пагубен: „Струва ми се особено нечестно към тези няколкостотин души, които било като къщи за гости, било като ферми, земеделци или винопроизводители, вече години работят, за да наложат тази дестинация. Що за грозен лобизъм! Питам се, с какво право се взимат такива решения и се разрешават такива експерименти?!”

  Страх мина пази

  Мината действително ще даде работа, но в Крумовград, още повече в Източните Родопи, все пак има повече от 250 семейства. Местните със сигурност смятат да живеят тук по-дълго от деветте години, за които според документите компанията инвеститор ще извлече златото от Ада тепе. Какво става, след като мината затвори, демонстрира съседният град Маджарово. В това призрачно селище край река Арда сега живеят едва 500 души. Рудниците, които бяха основен поминък на местните, затвориха и тук вече няма какво да се прави. Дори изграденият център за наблюдение на лешояди не помага. Апартаменти в миньорските блокове се продават за по хиляда лева, но купувачи няма.

  Населението на Крумовград не е сляпо за екологичните и стопанските последици от мината и не оказва безусловна подкрепа за „Дънди”, напротив. Но когато гражданското общество се самоорганизира, за да предпази средата и начина си на живот, в полза на „Дънди” се намесиха политиците. Над 5000 подписа срещу златната мина бяха събрани в общината, което е впечатляващ резултат, предвид етническите и езиковите особености на региона. Но по сигнал от общинските съветници на ГЕРБ, че подписката е фалшифицирана, полицията в града започна да привиква по-дейните граждани. За да потвърдят дали подписът е техен, хората са карани да се подписват отново: прави,  седнали, на коляно. Дори, казват, легнали.

  Ходенето в полицията е достатъчно стряскащо за хора, живеещи със съзнанието, че не са направили нищо лошо. Жив е и споменът за т.нар. възродителен процес. Затова местните са се затворили в себе си, някои вече са се и огънали вътрешно, особено след като БСП би отбой. Типичната история на малкия човек, смазан от голямата машина, която декларира, че съществува, за да помага на малкия човек.

  Цената на златото на световните борси през последната година се понижи с близо четвърт. То все още е достатъчно скъпо, за да оправдае смилането на 25 милиона тона земна маса в златния хълм, но първоначалните щедри социални и екологични обещания на „Дънди” не изглеждат вече безспорни. Като начало, беше обявено, че мината ще се регистрира като нова компания със седалище в Крумовград, за да внася там данъците си. В наскоро обнародвания концесионен договор, концесията е предоставена на оператора на Челопеч „Болкан Минерал енд Майнинг”. Когато румънците разбраха, че са договорени само 6% отчисления за държавата от Рошия Монтана, плюс 25% държавен дял в дружеството, те грабнаха плакатите и свирките, възмутени, че националното им богатство се ограбва. България няма дял в Ада тепе и се задоволява с 2-4% в концесионния договор, подписан тихомълком.

  Източник:  mittag.wordpress.com

  About these
  
• Дългът на САЩ за първи път мина $17 трилиона

  Държавният дълг на САЩ официално мина границата от 17 трилиона долара, съобщава „Уолстрийт Джърнъл“, като се позовава на информация от американското министерство на финансите. Това става за първи път в историята.

  За един ден дългът е нараснал с 328 милиарда долара и е стигнал 17,027 трилиона, след като правителството на САЩ, в резултат навлезлия в сила закон за повишаване на тавана на държавния дълг, отново получи възможност да заема пари.

  В началото на седмицата рейтинговата агенция Фич даде негативна прогноза по сегашния суверенен рейтинг ААА на САЩ.

  Източник:  в. „Сега“

• Ново „кърваво писмо“ на Октай Енимехмедов

  Разделението на българските граждани е основен приоритет на всички демократични правителства до момента. Това пише в ново кърваво писмо Октай Енимехмедов, срещу когото тече дело заради опита му да стреля срещу Ахмед Доган с газов пистолет.

  Писмото е пуснато от брат му Метин Енимехмедов през Фейсбук.

  Ето цялото съдържание на написаното от Октай:

  Държавата ни е като престъпна организация, мачка този, който я пази и този, който й вреди! Попаднала в ръцете на зли хора, тя може да се превърне в оръжие срещу собствения си народ. Историята е дала много примери за подобни явления. Днес, когато разделението на българските граждани е основен приоритет на правителството, необходимостта от обединение и любов между нас, истинските патриоти, расте! На карта е заложена репутацията на България и бъдещето на идните поколения! Наш дълг е да зачитаме честта и достойнството на родината ни и по този начин да почетем паметта на всички онези, храбри мъже и жени, които са се жертвали в името на свободата, демокрацията и едно по-добро бъдеще за всички нас. Съвестта ми е чиста! Каквото правя, го правя от любов към истината, към справедливостта, към Бог и държавата ! Чувствам се гражданин на света, но България е моят дом, моята родина! За съжаление, това в нея не е моята държава. Честит Празник и простете за невежеството!

  С любов: Октай Енимехмедов

  .

  Източник: Worldtoday.bg

• Притча: В магазина на Бог

  

  На една жена й се присънил необикновен сън. Сънувала, че влиза в един магазин, а там, вместо продавач, стоял Господ.

  – Боже! Наистина ли си Ти?

  – Да, Аз съм – отвърнал Бог.

  – А какво мога да купя от Теб?

  – Всичко!

  – Тогава бих искала да си взема здраве, щастие, любов, успех и много пари.

  Бог се усмихнал и влязъл в малка стаичка отзад, за да изпълни поръчката. Скоро се върнал с малка картонена кутийка.

  – Това ли е всичко?! – възкликнала жената.

  – Да. Нима не знаеш, че при Мен се продават само семена?

  ***

  Източник: Мениджър NEWS

• Изследване: 30 млн. души са жертва на модерното робство

  Материал на  OFFNews

   

  Близо 30 млн. души са жертва на “модерното робство” според ново изследване на австралийска правна организация, пише Би Би Си.

  Изследването включва 162 държави по целия свят и се формира по 3 признака: финансовите задължения на човек към банки, компании и институции, брак по принуда, както и трафик на хора.

  “Глобалният робски индекс ‘2013″ поставя Индия на първо място в отрицателната класация. Там почти 14 млн. души живеят в условия на модерното робство.

  Според изследването, около 29.8 млн. души са робите по света. Индия, Китай, Пакистан и Нигерия са лидерите в класацията на австралийската организация “Фондация Уок Фри”.

  България е сред страните на Балканския полуостров с висок индекс на робство. У нас “новите роби” са между 26 000 и 29 000 души.

  Най-робската държава в Европа се оказва Молдова, където около 35 000 души могат да се нарекат роби на новото време.

   

• Протестна мрежа стартира операция „Чисти ръце“

  Гражданският протест започва Операция „Чисти ръце“ в 3 стъпки:
  

  – Оставка веднага;
  – Незабавни избори;
  – Премахване на всички връзки между държавното управление и мафията.

  Протестираме над четири месеца, защото системата от правила е блокирана от мафията. По върховете на институциите продължават да се поставят некомпетентни и зависими хора, които служат не на закона, а на патрона, който ги е посочил.

  Над 120 дни сме на улицата, защото искаме да прекъснем веднага връзката на това управление с мафията. Оставката е първата задължителна стъпка от операция „Чисти ръце“ – санкцията за злоупотребата с власт, позволила наемането на правителството за подизпълнител на олигархията.

  Операция „Чисти ръце” е изконно искане за равенство пред закона и справедливост, която да изхвърли зад борда кастата на недосегаемите – на тези, които никога не падат от власт.

  Операция „Чисти ръце“ означава изваждането на мафията от обществения живот, установяване на върховенство на закона, разделение на властите и връщане на смисъла на демократичните институции.

  Операция „Чисти ръце“ в политическата система означава осигуряване на политическо представителство на интересите на гражданите, не на обръчите от фирми и олигархията – пречупване на корпоративната стратегия на партийните върхушки, целяща облагодетелстване на техните клики.

  Операция „Чисти ръце“ означава чрез справедливи правила да бъдат излъчвани почтени политици, магистрати, членове на регулаторни органи, които имат гръбнак да излязат фронтално срещу монополите и мафията, слагане на край на „управлението“ с тефтерчета и използването на институциите като бухалки за лична употреба и разчистване на сметки на принципа “да се удари” неудобният опонент и да се разпъва чадър над приятелите.

  Операция „Чисти ръце“ в медиите е премахване на медийната концентрация и установяване на прозрачност в собствеността на медиите.

  Ако политически партии и организации са готови да подкрепят „Чисти ръце”, нека да декларират публично как ще участват и какви конкретни стъпки ще предприемат.

  Операция „Чисти ръце“ ще превърне България в нормална държава, в която достойните граждани да работят и живеят свободно.

  Протестното движение няма да спре – стартирана е Операция „Чисти ръце“!

  Протестна мрежа
  17.10.2013 г.
  noresharski.com
  

• Десетата световна медийна среща ще бъде в Брюксел

  17 октомври 2013 г. Юбилейната Десета световна медийна среща ще бъде в Брюксел. Това заяви генералният директор на БТА Максим Минчев при закриването на деветото издание на организирания от агенцията форум, който тази година започна в София и продължи в Пловдив и Велико Търново.

  Заедно започнахме преди девет години тези срещи, заедно поддържаме жив и действен този форум, затова днес той се разраства все повече и повече, отбеляза Максим Минчев. Той се обърна към българските журналисти от чужбина да се включат с предложенията за темата на юбилейната догодина среща, защото колкото повече са идеите, толкова повече ще бъдат ползите.

  Изключително полезна беше и тази Девета световна среща, защото говорихме за каузите и доказахме, че можем да се обединим, посочи генералният директор на БТА.

  На финала на Деветата световна среша изпълнителният директор на НДФ „13 века България“ проф. Греди Асса награди Светла Кьосева от сп. „Хемус“ в Унгария за приноса й за разпространението на българската култура и български медии в чужбина.

  Срещата тази година събра рекорден брой участници от всички досега – над 370. В нея освен български журналисти от чужбина се включиха редица значими обществени фигури, интелектуалци, експерти. Специални гости на форума са генерални и регионални директори на информационни агенции от Русия, Китай, САЩ, Великобритания, Сирия, Азербайджан, Палестина, Македония, Румъния, Словения, Словакия и други. /БТА/

  Очаквайте фоторепортаж от закриването.

• Български журналисти в чужбина поискаха самостоятелен избирателен район

  Десимира Миткова,  БТА

  .

  Български журналисти в чужбина поискаха самостоятелен избирателен район и електронно гласуване за българите, които гласуват извън страната. Това стана по време на Деветата световна среща, организирана от БТА. Те повдигнаха въпроса, който по думите им се полага според Конституцията, по времето на панела „Медии и толерантност към и в българските общности по света“.

  Сега действащите правила не им позволява да имат самостоятелен избирателен район, а гласовете от чужбина се разпределят в секциите в България, обясни българският журналист Евгений Веселинов, който живее в САЩ. Според него правото им да участват в управлението на страната по този начин е отнето, защото „умният трудно се управлява“. Чрез възможността за самостоятелен избирателен район могат да си осигурят собствено представителство в българския парламент, добави Веселинов.

  Иван Карчев от Австрия повдигна въпроса за броя на секциите, които се разкриват в чужбина по време на избори, като обясни, че са крайно недостатъчни. Той даде пример, че в Австрия има само една секция, която се намира във Виена. Българските журналисти от чужбина се обединиха около идеята това да бъде тяхната национална кауза.

  По време на дискусията за медиите и толерантността Ализа Давид-Цветков от Yaffaball.net, Израел, посочи, че тази пословична черта от българския характер отдавна е подложена на изпитание и това е с помощта на медиите. Според нея в началото на прехода пресата е била очарована да бъде свободна и е забравили, че има отговорност – да пази толерантността и да бъде силна в информацията.
  Програмният директор на БНТ Бойко Станкушев отбеляза, че твърдението, че българинът е сговорчив, търпелив и толерантен човек ни отличава от целия свят, но в същото време ни прави лоши шеги понякога. „В най-новата ни история най-големият цинизъм е спекулациите една политическа партия да отрича, че е етническа, но не спира да се държи като такава и непрекъснато хвърля обвинения, че се проявява етническа нетолерантност“, заяви той. Докато не се създаде остра нетърпимост към всички в България, които злоупотребяват с положението си, няма да изведем децата от кочината, добави Бойко Станкушев. Той призова всички да се върнат към поведението си на истински европейски граждани.

  „Нетърпимост към търпимостта“ – описа ситуацията главният редактор на излизащия в Канада в. „Форум“ Борислав Николов, а изпълнителният директор на НДФ „13 века България“ проф. Греди Асса – с пословицата „Ако искаш да отсечеш едно дърво, сечи го само на едно место и така по-бързо ще падне“.

  Според Александър Димитров от сдружение „Глас“ в Сърбия българите все още нямаме съзнание за ясна национална кауза. Той смята, че трябва да си направим равносметка, да видим къде грешим, за да влезем отново в пътя. Димитров постави като кауза проблемът с хората в т.нар. Западни покрайнини. Версията, че когато и Сърбия се присъедини към ЕС и границите паднат, проблемът ще се реши от само себе си, показва липса на европейска зрялост.

   

• Кога ще има политика за задграничните български медии?

  Борислав Николов*,  Forumbulgare.ca

  .

  

  Всяка есен италианските вестници от цяла Канада получават от печатниците, с които работят, легални документи, удостоверяващи годишния им тираж, разбит по месеци, седмици, вкратце според честота на печатането. На тази база, както разбира се и на качествени критерии, италианското правителство дава годишни субсидии на някои от медиите, които ние познаваме в Монреал или Торонто.

  Аналогично е положението с руските медии. От години насам има утвърдена политика, може би най-добре формулирана от Путин преди две години на една от руските медийни срещи: пишете каквото искате, пишете срещу правителството, но пишете на руски! Излишно е да добавям, че това желание е също гарнирано със субсидии.

  Въпросът за единна политика за българските медии не е нов. В тоталитарно време Агенция София-прес се занимаваше с всичко, свързано с облика на България, както справедливо отбеляза Иво Хаджимишев, известен наш фотограф, в изказванията си на Римската медийна среща.

  Една година по-късно, лично аз запитах тогавашния външен министър Ивайло Калфин, кога ще има политика за българските медии в чужбина? Съвсем скоро, заяви той. Колко скоро? Ами наесен, наесен!

  И ако имате идеи, пишете ми. На мейла във Външно.

  Ако не ме лъже паметта, подобен въпрос бе зададен и на Бойко Борисов и отговорът му, а именно че в България се готви Закон за печата, предизвика огромна суматоха – Закон за печата означава въвеждане на цензура. Естествено, Б. Борисов нямаше това предвид, нека приемем, че казаното е било дребна неточност.

  Политика за задграничните медии е нещо съвършено различно. За никого не е тайна, че зад граница живеят над 2 милиона българи, които четат или слушат медии на родния си език по цял свят. Как преживяват тези медии, мислите? И най-вече, ако хората се нуждаят от тях, какъвто е случаят на повечето места, защо няма активна подкрепа от страна на българската държава, каквато подкрепа има за други български организации? Ето, колежката Мая Василева ни разказва, на следващите страници на в-к Форум, за финансовата подкрепа от българската държава към църквата и неделното ни училище, тези средища на патриотизъм и българщина. Без да са огромни, отпуснатите фондове позволяват и на двете организации да дишат по-спокойно.

  Това е прекрасно, особено ако същата политика се прилага в цяла Канада, а също и на други места в света. Може спокойно да заключим, че пари за училища има – до 200 000 лева струва ми се, както и за църквите, както заявили на Калина Коцева, главна редакторка на в-к Форум в Агенцията за българите в чужбина.

  Непредубеденият читател ще заключи, че за образователните ни центрове и за тези свързани с духовното оцеляване на българите зад граница пари има. Също така непредубедения читател ще заключи обаче, че щом за тези организации пари има, а за медиите няма, въпреки години наред повдигания въпрос, същите тези медии на никого не са нужни? И нямат никакъв принос във така свидното на Българската държава съхранение на българщината? Че същите тези медии не са общественото пространство, в което се сблъскват мнения, разменя се информация, накратко гради се социалната тъкан на общностите ни зад граница?

  Разбира се, без никакво въображение можем да си представим българско общество, сплотено около нечие църковно расо и около нещо средно между детска градина и неделна забавачка. Никакви медии, никакви мнения – пази Боже! – просто си живеят хората зад граница ей така.

  И все по-малко знаят едни за други, все по-малко въпроси, все повече единомислие. Вкратце, мечтата на всеки политик.

  Е, защо тогава да повдигаме изобщо въпроса за липсата на политика за българските медии от страна на България? Политика има: медиите не са ни нужни кой знае колко много, особено ако задават въпроси и изказват мнения, като Форум например.

  Виж, църквата и неделното училище – това е друго нещо нали?

  ……………………………………………………………………………………….

  * Авторът живее повече от 20 години в Канада. От 12 години издава в Монреал българския вестник „Форум“. Той е един от участниците в Деветата световна среща на българските медии, която тази година се провежда в Пловдив и Велико Търново.

   

• Какво нямат Пеевски и Василев…

  

  Депутатът от ДПС и следовател в неплатен отпуск Делян Пеевски не е собственик на „Нова българска медийна група“. А председателят на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев не притежава чрез Делян Пеевски медиите от „Нова българска медийна група“, защото, както е известно, парламентаристът не е техен собственик. Вероятно по тази причина във въпросните издания не намери място изказването на германския посланик Матиас Хьопфнер от миналата седмица.

  „Олигархичните кръгове имат естествения рефлекс все повече да влияят на медиите, за да защитават политическите и икономическите си придобивки, а свободата се е изродила в слободия, което създава истински вакуум в медиите. Ако концентрацията на медии е прекалено висока, а собствеността е концентрирана в олигархични структури, тогава демокрацията е застрашена, защото медиите са еликсирът на живота на модерната демокрация (…) Някои стават медийни предприемачи, някои го наричат медийни магнати, имат възможността значително да влияят на общественото мнение в България. По този начин те разполагат с голямо политическо влияние. Държавните институции трудно могат да се дистанцират от него. Така възниква опасността от “държава в държавата”, каза дипломатът.

  Няма друго основание, освен горепосоченото, тези думи иначе да не присъстват в изданията, които не са на Пеевски.

  Тъкмо защото медиите, за които говорим, не са нито на Пеевски, нито на Василев, в тях не намери място безпрецедентната пресконференция на ръководството на германската държавна медия „Дойче Веле“ , което пристигна в България, за да се разграничи от КТБ и нейния мажоритарен собственик Цветан Василев. Той, помните, заплаши ДВ със съд, защото двама български кореспонденти – Еми Барух и Иван Бедров, са спрегнали името му в нечиста близост Пеевски.

  Такъв инцест между едрия капитал, съдебната, законодателната и четвъртата власт, разбира се, документално няма. Защото Цветан Василев не е собственик чрез Пеевски на медиите, които всъщност Пеевски не притежава.

  И именно по тази причина във вестниците на Нова българска медийна група липсваше кратката информация, че народният представител от ДПС, чиято съдба на парламентарист трябва да реши Конституционния съд, е отказал да се яви пред пазителите на основния закон с мотива, че били предубедени.

  Може би по същата логика в медиите, които Пеевски не притежава, отсъстваше и предисторията на казуса, който стигна до Конституционния съд – може ли депутатът да остане такъв, след като е шествал в ДАНС, в качеството си на избран председател на т.нар. „българско ФБР“.

  Разбира се, в медиите, които Пеевски не притежава, протестите предизвикани от неговото назначение в тайната служба на държавата, бяха представяни като недоволство срещу президента, а после неохотно се споменаваше, че някакви хора искали оставката на кабинета „Орешарски“. Защо, обаче остана неясно.

  И това е естествено – няма причина бунтът да е с причинител „Певски“. Той е 30-годишен, образован, следовател, който трябва да бъде деполитизиран и затова не е член на ДПС, а депутат- гражданска квота на движението. Във всичките му качества, достойни почти за юпи, той няма никаква документална връзка с едрия капитал на КТБ, а оттам и няма нищо общо с Цветан Василев.

  Деполитизираният законодател, който няма внесен нито един проектозакон, няма и никакви интереси в съдебната власт. Затова и медиите, които той не притежава, не сметнаха за необходимо да споменат факта, че избраният по времето на ГЕРБ член на Висшия съдебен съвет – Васил Петров е „тъст“ на Пеевски. Тъст, разбира се – условно, той просто е дядо на детето на депутата, а и не бива да нарушаваме традицията: нищо документално.

  Медиите, които Пеевски не притежава, логично, не откриха и нищо ненормално в това, че главният прокурор Сотир Цацаров и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов си прехвърляха почти ужасени една тяхна среща, на която е присъствал депутатът Делян Пеевски. Впрочем, така и не стана ясно кой е поканил Пеевски на нея, пък и защо е толкова компрометиращо да е бил там, защото той е чист като сълза. Поне документално.

  Изданията на Нова българска медийна група не откриха и нищо нередно във факта, че още преди да бъде гласуван Висшият съдебен съвет, който от своя страна избира главния прокурор, останалите медии знаеха, че обвинител номер едно ще е Сотир Цацаров.

  Вестниците, които не са на Пеевски, не се обезпокоиха и от факта, че вътрешният министър Цветлин Йовчев отказа да съобщи колко пъти Пеевски е посещавал МВР в предходното управление на ГЕРБ. Защото депутатът не позволил огласяването на гостуванията му при Цветан Цветанов.

  Впрочем, медиите, които Цветан Василев не притежава чрез депутата, не забелязваха, че СРС-та, които Цветанов изчете в миналия парламент, бяха незаконни; не чуха и за пържолките-награда за немската овчарка, намерила трупа на момичето от Перник; и твърдяха с увереността на физкултурник-вътрешен министър, че съдия Мирослава Тодорова е магистрат „на мафията“.

  „Някои стават медийни предприемачи, някои го наричат медийни магнати, и имат възможността значително да влияят на общественото мнение в България. По този начин те разполагат с голямо политическо влияние. Държавните институции трудно могат да се дистанцират от него. Така възниква опасността от “държава в държавата”, каза посланик Матиас Хьопфнер в речта си, която няма как да бъде прочетена в медиите, които Пеевски не притежава.

  И пропусна да спомене, че щом има държава в държавата, няма как тя да не се е създала, стъпвайки върху „действителност“ в действителността.

  В този смисъл – ако се придържаме към правилото, че в театъра на абсурдизма най-добрите постановки, принадлежат на реалистите, няма как да не споменем два жизнено важни факта.

  Народният представител от ДПС Делян Пеевски не е фактически собственик на нито една медия, а председателят на надзорния съвет на КТБ Цветан Василев не е свързан по никакъв документален начин с Пеевски, за който казахме, че не притежава медии.

  Ето защо никога няма да чуете въпросът „Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС“ от репортер на медиите, които Цветан Василев не притежава чрез Преевски.
  
  А от липсата на този отговор зависи в коя от двете реалности ще живеем.

  В тези медии, обаче утре – 9 октомври 2013 година /тестът е качен в блога на авторката на 8 октомври  бел.ред./ ще откриете обширни заглавия, че Конституционният съд остави Делян Пеевски като депутат. Естествено, тонът ще бъде похвален. Защото живеем в “правова” държава в държавата.
  
  Въпросите “кой” и “защо” ще останат за другите медии, които не са на Делян Пеевски, не само документално.

  .

  Източник:  System of Errors
  

• Наши роми с домове на “Шанз-Елизе”

  

  Ромите ни в Париж скоро ще забравят подлезите и колибите на Марсово поле. Празните жилища във френската столица ще бъдат предадени на държавата, за да настани в тях мургавите ни събратя, гръмна в. „Монд“. Те дори може да живеят на “Шанз-Елизе”.

  Общинският съвет в Града на любовта е одобрил с мнозинство предложението на кмета Бертран Деланое. Нито един парижки район няма да е изключение от новата наредба, гласи становището на съвета. Това означава, че българските и румънски роми могат да станат обитатели дори на “Шанз-Елизе”.

  Инициативата е навременна, предвид приближаването на зимата. Перспективата европейските граждани от този етнос да я посрещнат за пореден път в окаяни постройки от шперплат и картон е разтревожила общинарите. Те дори ще проучат възможността да се изгради специален квартал край Париж за интегриране на ромите.

  Източник: БЛИЦ

• Месечна заплата 35 000 лв. Отделно 850 000 000 от рекет…

  

  Борецът Гриша Ганчев разказва за невижданата подлост на каратиста Бойко Борисов.

  Или защо и с каква цел известният СИК-аджия Митко Каратиста е внедрен от Бойко Борисов в ЧЕЗ. И как – посредством рекет, бившият шофьор на Пашата – съдружник на Борисов, е назначен в Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ с месечно възнаграждение от 35 000 лева.

  В ранната пролет на 2012-а ловешкият борец и назначен бизнесмен Гриша Ганчев е особено горд, че е включен в правителствената делегация, предвождана лично от Бойко Борисов за посещение в Катар. Ганчев вярвал, че е удостоен с тази чест заради предстоящото официално откриване на завода му за автомобили „Грейт Уол”.

  Уви – дни по-късно Гриша Ганчев ще разкаже разочарован пред свои приятели за невижданата подлост на каратиста Борисов. „Бойко седна при мен в началото на полета за Катар и цели 3 часа си говорихме за футбол и за бизнес… В Катар нищо не направихме, а като се завърнах в България, при мен дойде едно момче – Митко Каратиста. Каза ми, че идва от името на Бойко и че щял да ми помогне да продам ВЕЦ-овете за стотици милиони, ако го направя свой съдружник. Изгоних го от офиса и му обясних, че аз нямам съдружници и не подарявам пари на Сульо и Пульо, щото и на мен никой не ми е давал даром“.

  Само месец, след като Ганчев е отклонил офертата на Димитър Стефанов – Митко Каратиста, показно е арестуван Данаил Ганчев – син на боса на футболен клуб „Литекс“. Ганчев-младши, който наскоро се е прибрал в България след завършено висше образование в Лондон, е задържан заедно с Милко Талев и още четирима души от мениджърския екип на „Литекс комерс“ по обвинение в данъчни престъпления в захарния бизнес.

  Същевременно Ганчев-старши също е обявен за задържане – бил заплашил да разпори корема на шефа на НАП Красимир Стефанов, днес народен представител от ГЕРБ. На Г. Ганчев е определена гаранция от 500 000 лева. Същевременно мнозина алармират, че в захарния бизнес има контрабандна схема за захар, влизаща в България от Полша, без да бъде плащано ДДС на държавата и е свързана с фирмата „Бахами“ ЕООД – собственост на Румяна Николова, съпруга на Румен Николов Пашата… Всъщност, истинската причина Ганчев да бъде ударен, е отказът му да продаде енергийните си дружества на Румен Николов – Пашата. Борецът Ганчев контролираше 9 водноелектрически централи по поречието на река Благоевградска Бистрица, обединени в дружеството „ВЕЦ Енергия холдинг“. През декември 2012-а ВЕЦ „Бистрица“, ВЕЦ„Славово“ и каскада от още седем водноелектрически мини-централи бяха придобити от чешката фирма „Енерго про“ за 150 милиона евро. Посредник в сделката между Гриша Ганчев и чехите е Димитър Стефанов – Каратиста, действащ като подставено лице на Румен Николов – Пашата. Половината от парите, преведени от „Енерго про“ по сметки на фирмата „Хидро-електрик България“, впоследствие са трансферирани в офшорни дружества. Така Румен Пашата прибира 75 милиона евро от рекет. Малко след като сделката е финализирана, обвиненията срещу сина на Гриша Ганчев – Данаил, за фиктивни сделки със захар с цел източване на ДДС от бюджета, тихомълком са свалени и 26-годишният мъж е освободен от ареста. Аферата с ВЕЦ-овете на Гриша Ганчев не е единствената задкулисна енергийна схема на Румен Николов – Пашата.

  От есента на 2009-а босът на СИК бе внедрен от Бойко Борисов в ЧЕЗ чрез протежето си Димитър Стефанов – Митко Каратиста. 44-годишният бандит от столичния квартал „Надежда“ Митко Каратиста, разследван в средата на 90-те за рекет и умишлени палежи над складови бази в „Илиянци“, е назначен изненадващо за член на Надзорния съвет на „ЧЕЗ България“ с месечно възнаграждение от 35 000 лева. Високата заплата позволява на Митко Каратиста да легализира по-голяма част от криминалните си доходи. Тя обаче съвсем не е същината на далаверата на Румен Пашата и компания в ЧЕЗ. Енергийните монополисти от Чехия са уличени още през есента на 2009-а в далавери с обществен и поръчки и с кражби в ТЕЦ „Варна“ чрез закупуването на скъпи въглища от Донбас, Украйна, на двойни цени.

  Притиснати по СИК-аджийски и за да не им бъде отнет лицензът, чехите се съгласяват да поставят в Надзорния съвет посочения от Бойко Борисов представител на Румен Н. Пашата – Митко Каратиста. Така всички обществени поръчки започват да минават през силовака от квартал „Надежда“. За периода 2009-2012-а „ЧЕЗ България“ е сключила договори с фирми от орбитата на Митко Каратиста за предоставяне на услуги на обща стойност над 500 милиона лева! Към тази сума се прибавят и още 340 милиона лева, разпределени от Митко Каратиста по договори за избор на доставчици. Тоест – човекът на Румен Пашата е разпределял енергиен бюджет за 850 милиона в качеството си на началник в „ЧЕЗ България“.

  Чистата печалба на Румен Николов – Пашата и подставеното му лице Димитър Стефанов от „ЧЕЗ България“ е около 450 милиона лева за последните години. Заради това човек от управата на чешкото енергийно дружество сподели пред репортер съмненията си, че масовите протести срещу енергийните доставчици са инспирирани от Румен Николов Пашата. „Наше частно проучване установи категорично, че първите бунтове в Благоевград са проведени от хора на Румен Николов – Пашата. Целта е била акциите ни на борсата да се сринат и мафиотски кръгове от България да изкупят на безценица между 20 и 30% от акциите ни. Важно уточнение – фирми на Румен Николов – Пашата и до ден днешен отчитат електромерите на „ЧЕЗ България“…
  

  .

  Източник: NEWS глас

  (Със съкращения)

• Медиите и националните каузи

  Бунтовници без кауза ли са българските медии? Разбира се, не медиите са тези, които имат отговорността да обединят българите за една или друга кауза, но без тях нито една кауза не може да стане достатъчно популярна в съвременното информационно общество. Кауза, казано на обикновен български език, означава общо дело. Има ли обаче сега такова дело, което да стане общо за всички българи: учени и необразовани, бедни и богати, живеещи в пределите на родината и отдавна напуснали я емигранти, решили да потърсят щастието си в някоя друга страна по света? Вероятно няма такова дело и точно затова Максим Минчев, генерален директор на Българската телеграфна агенция и председател на Асоциацията на българските медии по света, който е инициатор и организатор на медийните срещи, е избрал темата за медиите и националните каузи тази година.

  Нека се върнем малко назад в историята и да се опитаме да си спомним няколко национални каузи, които са накарали почти винаги разединените българи да забравят разногласията си и да пренебрегнат различията помежду си в името на общото дело. Според Соломон Паси, бивш министър на външните работи и сегашен председател на Атлантическия клуб, има пет такива случая в нашата история. Това са освобождението на България през 1878 г., Сединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г., обявяването на независимостта на България през 1908 г., присъединяването на България към НАТО през 2003 г. и присъединяването на България към Европейския съюз на 1 януари 2007 г. А сега? Мисля, че едно сравнение между изброените вече събития и каузите, които бяха предложени при откриването и по време на дискусиите на Деветата световна среща на българските медии, по-добре от всичко показват липсата на национално единство и исторически хоризонт пред страната ни.

  В Археологическия музей, където се състоя официалното откриване на медийната среща в понеделник, кметът на София Йорданка Фандъкова предложи кандидатурата на София за Европейска столица на културата през 2019 г. да се превърне в национална кауза. Това е рядка и уникална възможност да промотираме града и региона на европейската културна сцена и да създадем по-добър живот за нашите граждани, бизнеси и международни посетители, каза тя. Сред тоновете история и култура в Археологическия музей това предложение прозвуча убедително, но трудно всички българи ще го подкрепят поради простата причина, че Пловдив, а и други български градове са конкуренти на София, тъй като също кандидатстват за европейска столица на културата. Напълно естествено е пловдивчани да подкрепят своя град в тази европейска надпревара.

  Петър Стоянович, министър на културата, който говори след Йорданка Фандъкова, предложи модерният национализъм да стане нашата национална кауза. Какво точно този министър разбира по “модерен национализъм” не стане съвсем ясно на присъстващите, защото в краткото си слово той се спря на необходимостта от по-голяма адекватност и прагматичност, на проблемите на образованието, на пропастта между деца и родители и на положението на ромите. Трябва да обясним на българите дали ще я има България, каза в заключение министър Стоянович.

  След официалното откриване в София медийната среща продължи в Пловдив. В зала “Проф. арх. Йолов” на хотел “Тримонциум” стартира дискусия по главната тема на срещата. Български журналисти от цял свят с любопитство излушаха Максим Минчев, който предложи единствено още един въпрос: “Защо България се нуждае от национална кауза точно сега?” Вместо директен отговор, Соломон Паси лансира няколко идеи, които изглеждат достатъчно неосъществими, за да се превърнат в национални каузи. Ето само две от тях: България да стане космическа сила и да се преборим с несправедливостта.

  На мен лично ми е интересно как първите хора в държавата биха коментирали предложенията, защото – при цялото ми уважение към всички участници в софийската и пловдивската дискусия – без институционална подкрепа едва ли някоя от споделените идеи може да се превърне в национална кауза. За съжаление, тези първи хора отсъстваха от срещата. Макар че официалното откриване бе в Архелогическия музей, който се намира само на сто метра от офиса на българския президент и на триста метра от Министерския съвет, нито президентът Росен Плевнелиев, нито министър-председателят Пламен Орешарски дойдоха да споделят идеите си за бъдещето на България с представителите на българските медии по света. Може би са били заети или организаторите не са ги поканили, не знам. Но като прегледах брошурата със снимки от състоялите се вече осем журналистически срещи, видях, че е в предишни години първите хора в държавата не са пропускали възможността да присъстват на откриването на срещите и да изпратят по този начин конкретно свое послание до българите по света. Тази година обаче ситуацията е друга. България е още по-разделена, противопоставянето между българите е още по-силно и хоризонтът пред страната ни е още по-тъмен.

  Може би затова изказването на Светлозар Момчилов, издател и главен редактор на вестник “България СЕГА”, бе посрещнато с такъв интерес от участниците в срещата. Привличайки вниманието към опитите да се постави в зависимост българската общност в Чикаго чрез стратегии и похвати, които са всекидневие в България, той разкри на практика причината за невъзможността българите да се обединят около обща кауза днес. Тази причина е “България на олигарсите, корумпираните политици, продажните медии, подкупните съдии и арогантните мутри”, която, наложила своите правила в страната, вече протяга пипалата си и към българите по света, за да нанесе превантивен удар по общности, в които е създадена “атмосфера на позитивизъм, конструктивизъм и толерантност”. (Цялото изказване на Светлозар Момчилов ще публикуваме отделно в следващия брой #43, дата 24-ти октомври 2013)

  Предполагам, че лъч на надежда ще се появи във Велико Търново, където в сряда следобед и в четвъртък продължава Деветата световна среща на българските медии. Предвидено е академик Стефан Воденичаров, председател на Българската академия на науките, академик Антон Дончев, автор на романа “Време разделно”, Пламен Карталов, директор на Националаната опера и балет, и историкът академик Георги Марков споделят виданията си за основните национални цели на България. Може би е време да престанем да обръщаме толкова голямо внимание на българските политици и да се обърнем към българските интелектуалци, които да предложат идеи за едно по-добро бъдеще на страната. Защото съм сигурен, че ако се появи кауза, която да обедини всички българи – учени и необразовани, бедни и богати, живеещи в пределите на родината и отдавна напуснали я емигранти, решили да потърсят щастието си в някоя друга страна по света – тя няма да е дело на българските политици, а на духовни апостоли, които са запазили в себе си пламъка на доброто и са готови да се посветят на общото дело.

  Иван Сотиров
  в. “България Сега”

• TimeLine Theatre Company: “Изюминка на солнце” (“A Raisin in the Sun”)

  Новый, семнадцатый сезон театральная компания TimeLine открыла спектаклем “Изюминка на солнце” по одноименной пьесе Лорейн Хэнсберри. Написанная в 1959 году, пьеса произвела эффект разорвавшейся бомбы и стала первым сочинением афроамериканского автора, поставленным на Бродвее. В центре пьесы – живущая на юге Чикаго семья Янгеров: мать Лина (Грета Оглсби) и двое детей. Сын Уолтер Ли (Джерод Хайнс) работает шофером, у него приятная жена Рут (Тони Мартин) и сын Трэвис (Оскар Васкес-третий). Дочь Бенита (Милдред Мари Лангфорд) заканчивает университет, мечтает стать врачом. Мы встречаемся с героями вскоре после смерти отца семейства. Все в ожидании чека (страхование жизни) от страховой компании. Планы на будущие деньги у детей разные. Уолтер Ли мечтает вложить все в свой бизнес и открыть магазин, Бенита хочет оплатить учебу, Рут думает уехать из трущоб и купить собственное жилье. И вот чек на десять тысяч долларов получен. Теперь все зависит от Лины. Только она вправе распорядиться этими деньгами… Таков фон, на котором развивается сюжет пьесы. В спектакле театра TimeLine мы (зрители) входим в квартиру Лины и становимся свидетелями разыгрывающейся на наших глазах драмы. Драмы непонимания, предательства, неосуществленных желаний, любви…

  Спектакль очень реалистичный. Когда Рут готовит сыну завтрак, запах от плиты распространяется на весь небольшой зал театра; когда Бенита кутается от холода в платок, зябко становится зрителям в последнем ряду; когда в финале спектакля семья переезжает и Лина уходит, забывая на столе цветок, многим (и мне в том числе) хочется крикнуть ей вслед: “Вернитесь!” Режиссерский прием сработал, и ”ружье” (цветок на столе) “выстрелило” в нужный момент…

  Спектакль очень добрый. Он о семье, вере и надежде. В центре спектакля – образ матери Лины: понимающей, любящей детей и внуков, умеющей прощать их ошибки. Лина “научилась просто, мудро жить”. Она пережила многое, и ничто не смогло сломить ее. Поэтому она не теряет голову от свалившейся на нее огромной суммы денег и не сдается, когда деньги теряются. Она думает о другом: как важно не потерять веру и сохранить себя…

  Спектакль очень профессиональный. Блестяще продуманы мизансцены, прекрасно играют актеры. При всей непохожести ситуаций и судеб, афроамериканская семья Янгеров заставляет вспомнить русскую семью Бессеменовых из горьковских “Мещан” или еврейскую из “Тевье-молочника” Шолом-Алейхема. Роль матери (отца) в доме, взаимоотношения в семье, нравственные принципы – они едины во всех семьях независимо от национальности и цвета кожи. Пьеса “Изюминка на солнце” входит в школьную программу первого года обучения в старших классах американских школ. На такой литературе у детей воспитывается чувство толерантности, уважения к другой культуре, истории. Мы оставляем семью Янгеров в момент переезда в новый дом. В районе Клайборн-парка, где Лина купила жилье, до этого не селились “цветные люди”. Человеку из ассоциации, который пытался подкупить Янгеров, только чтобы не оказаться их соседом, Уолтер Ли ответил отказом. Но что делать с ежедневным неприятием людей другого цвета кожи, бытовой неприязнью, враждой, отчуждением? Очень хочется надеяться, что полюбившиеся нам герои найдут достойных соседей и избегут знакомые многими – в том числе автором пьесы – проблемы. Лорейн Хэнсберри вспоминала, как третировали ее семью, когда отец купил дом в белом районе Чикаго Вашингтон-парк. Один раз ее – восьмилетнюю девочку – чуть не выбросил из окна верзила-сосед. “Все разные – все равные” – эту аксиому утверждают и пропагандируют авторы спектакля. Они подчеркивают, что темы, поднимаемые в пьесе Лорейн Хэнсберри, актуальны и сегодня. Режиссер Рон О Джей Парсон говорит: “Пьеса “Изюминка на солнце”, написанная более полувека назад, остается, наверно, величайшей пьесой, действие которой происходит в Чикаго. Она так же много говорит о нашем городе сегодня, как и пятьдесят лет назад. Эта пьеса – американская классика. Она заставила меня по-другому взглянуть на мир и изменила не только как режиссера и артиста, но, в первую очередь, человека”. Выпускник театрального факультета Мичиганского университета Рон Парсон начинал с постановок в маленьких театрах Нью-Йорка. После переезда в Чикаго в 1994 году активно включился в театральную жизнь города. В настоящее время режиссер является членом труппы Court Theatre.

  В роли мамы Лины – лауреат Jeff Award, чикагская актриса Грета Оглсби. Она была второй исполнительницей этой роли в бродвейской постановке 2004 года.

  Американская писательница Лорейн Хэнсберри родилась 19 мая 1930 года в Чикаго в богатой семье. Училась в школе при Чикагском АРТ-институте, Колледже Рузвельта (Чикаго), в Висконсинском университете и университете Гвадалахары (Мексика). Одно время сотрудничала в основанной Полем Робсоном газете “Freedom”. Ее муж – еврейский издатель и политический активист Роберт Немирофф. В своей монографии “Современная американская литература” критик Г.Злобин пишет об исключительной роли Хэнсберри в развитии афроамериканской драматургии после Второй мировой войны: “Ее можно назвать матерью современной драмы черных так же, как Юджин О’Нил является отцом национальной драмы. В этом смысле “Изюминка на солнце” есть для драмы то же, что “Сын Америки“ Р.Райта – для черного романа (а “Гек Финн” Марка Твена – для всякого американского романа, появившегося после него)”.

  Лорейн Хэнсберри умерла 12 января 1965 года в возрасте тридцати четырех лет.

  Мировая премьера спектакля “Изюминка на солнце” состоялась 11 марта 1959 года в Ethel Barrymore Theatre на Бродвее. В том же году пьеса была номинирована на четыре премии “Тони”, получила Премию театральных критиков Нью-Йорка и, по словам критика газеты “The New York Times”, навсегда изменила американский театр. В 1961 году пьеса была экранизирована голливудским режиссером Дэниелем Петри. Главную роль в картине сыграл выдающийся американский актер Сидней Пуатье. Вторая экранизация пьесы была снята для телевидения в 1989 году режиссером Биллом Дьюком. В 2004 году на Бродвее с большим успехом прошла новая постановка “Изюминки на солнце”. Исполнительница главной роли в этом спектакле Фелиция Рашад стала первой афроамериканской актрисой, удостоенной премии “Тони” за лучшую женскую роль.

  Творчество Лорейн Хэнсберри оказало огромное влияние на последующие поколения американских драматургов. Среди них – Брюс Норрис с пьесой “Клайборн-парк”, само название которой вызывает ассоциации с “Изюминкой…”. Мировая премьера спектакля по этой пьесе прошла два года назад в Steppenwolf Theatre.

   

  Театральная компания TimeLine основана в апреле 1997 года. В течение шестнадцати сезонов в театре было поставлено более пятидесяти спектаклей. Среди них – девять мировых и девятнадцать чикагских премьер. За эти годы театр получил сорок семь чикагских театральных наград Jeff Awards, включая девять – в номинации “Выдающийся спектакль”. Организацией “American Theatre Wing” TimeLine Theatre Company был назван одним из десяти лучших театральных коллективов США. В 2010 году газета “The Wall Street Journal” назвала этот театр лучшим в США, а в 2011 году журнал “Chicagomagazine” назвал его лучшим театром Чикаго.

  Мне остается только сказать, что название пьесы “Изюминка на солнце” цитирует строчку из стихотворения американского поэта Лэнгстона Хьюза (он, кстати, тоже жил в Иллинойсе, в городке Линкольн) “Гарлем, или Что случится, если отложить мечту?”, и пригласить вас посмотреть этот интересный спектакль.

  Спектакль “Изюминка на солнце” идет до 7 декабря 2013 года. TimeLineTheatre, 615 West Wellington Avenue, Chicago, IL 60022. Справки и заказ билетов на сайте www.timelinetheatre.com, по телефону 773-281-8463x6 или в кассе театра. Для студентов предусмотрена скидка $10. При входе необходимо предъявить студенческое удостоверение. Специальные цены для групп от десяти человек и больше. В одном блоке от театра (3012 North Broadway) находится самый дешевый паркинг. Цена – $6 за пять часов.

  Сергей Элькин,

  http://sergeyelkin.livejournal.com/
  www.sergeyelkin.com

  Фотографии к статье:

  Фото 1. ЛОГО TimeLine Theatre Company

  Фото 2-3. Сцены из спектакля “Изюминка на солнце”. Фото Лары Гетч

• Пеевски – главен прокурор

  Стоимен Войнов,в. „Дневник“

   

  Да се изгавриш по такъв начин с конституцията и да обявиш, че това е по волята на независимата съдебна система е същото, като публично пред всички да насилиш жена и да обявиш, че е било по любов.

  Това направи Делян Пеевски и след това с предварително подготвено писмо изкрещя: „Дръжте Пеевски“ (разбирай „контрабандистите и корумпираните“). Явно няма граници за наглостта, след като

  символът на олигархията и политическата корупция

  в България се самообяви за успял и почтен млад човек на 33.

  Обикновено успехът се свързва с благосъстояние. Пеевски трудно минава за заможен дори и по българските стандарти – с имоти на скромна стойност за олигарх, общо под 100 000 лева и автомобил на над 10 години. Разминаването с действителния му стандарт на живот е очевидно. Пеевски се движи с кортеж от 3 коли, екип от 10 души лична охрана, живее в скъпи и големи резиденции и често пътува луксозно в чужбина. Този, който искаше да контролира злоупотребите с данъци и акцизи като шеф на ДАНС, видимо не си плаща данъците дори и върху разходите за начина на живот, който публично демонстрира.

  Част от колегите на Пеевски в парламента го посочиха за успял поради огромен опит в бизнеса. А официално той никога не е имал собствен бизнес, нито участия във фирми. Неофициално или задкулисно заедно с Цветан Василев като представител на икономическите интереси на Ахмед Доган и ДПС контролира значителни активи, между които Корпоративна търговска банка, „Булгартабак“, БТК, „Техномаркет“ и множество други. Но е абсурдно откраднатото от обществото чрез механизмите на политическата корупция да се дава като пример за постижение в мениджмънта.

  Може би „успехът“ е в политиката

  Лидерът на ДПС Местан многократно посочи като безспорен успех на Пеевски фактът, че за него са гласували хиляди избиратели и той е разширил влиянието на ДПС в Пазарджик и Стара Загора. Журналистическо разследване на „Капитал“ показа, че гласовете за Пеевски са основно от ромски райони. Броят на гласувалите роми се свързва по-малко с програмата на ДПС и с харизмата на Делян Пеевски, а главно с парите, които са платени, за да бъдат купени гласовете им. Безспорен политически успех, няма никакво съмнение.

  И още един детайл за хроникьорите. Позовавайки се в писмото си на „независимата съдебна система“, „магистратът“ Делян Пеевски би трябвало да знае, че Конституционният съд не е част от съдебната система. Явно и юридическото му образование е същото като останалите му „успехи“ – заплатено с големи торби с пари.

  Като се замислиш за случилото се през отминалата седмица, натрапчиво се набиват и други (не)зависимости:

  Всички институции в България вече са напълно независими.

  Като се започне с Конституционния съд – независим от това какво пише в конституцията.

  Съдебната система е независима от справедливостта.

  Медиите на Делян Пеевски и Цветан Василев са независими от истината.

  Политиците са независими от волята на избирателите си.

  Регулаторите са независими от обществения интерес в секторите, за които отговарят.

  Правителството е независимо от партиите, които едва го крепят.

  Пълна независимост. Всичко зависи от началника на Пеевски, от Пеевски, бизнес партньорите му и от торби, пълни с пари.

  Чудехме се дали изборът на Пеевски за шеф на ДАНС е дъното?

  Не е. Още може. Да напуснем НАТО и Европейския съюз или да бъдем изгонени оттам.

  А когато „магистратът“ Пеевски натрупа нужния стаж, дори и без ден да е бил на работа, независимият Висш съдебен съвет сигурно ще го избере за…главен прокурор.

  Това вече ще бъде тотален успех за Делян Пеевски и ще се постигне най-пълна (не)зависимост в България.

  За нормалните хора в България обаче остават още въпроси:

  „А ако не искат такъв успех?“

  „Ако не са съгласни, освен финансовите ресурси Пеевски да им открадне и идеята за почтеност и успех, отъждествявайки себе си с нея?“

   

• Деветата световна среща на българските медии започва днес

  Деветата световна среща на българските медии започва в 10.00 ч. днес, 14 октомври 2013 г., в Националния археологически музей в София. Най-големият медиен форум у нас ще бъде открит от генералния директор на БТА Максим Минчев, министъра на културата Петър Стоянович и кмета на София Йорданка Фандъкова. Организираното от БТА и Асоциацията на българските медии по света събитие ще продължи до 18 октомври в Пловдив и Велико Търново. Темата тази година е „Медиите и социалните каузи“.

  Първите панели започват днес следобед в Пловдив, където ще се включат 45 представители на медии от над 20 държави. Медийната среща започва с темата „Защо се нуждае България от национални каузи”. Модератори са генералният директор на БТА Максим Минчев и председателят на Атлантическия клуб Соломон Паси.

  Другите акценти в програмата в Пловдив са „Каузите на бизнеса. Здравеопазването като национален приоритет”, „Икономическо развитие на регионите”, „Социалните мрежи – новото гражданско общество” и „Медии и регулация. Необходимост от нови регламенти”. По време на Деветата медийна среща ще бъдат представени и проблемите на българите в чужбина.

  Очаква се утре в Пловдив да бъдат обявени предложенията за промени в Закона за радиото и телевизията. За форума пристигат председателят на СЕМ Георги Лозанов и бизнес елитът, а също и кметове на по-малки селища.

  В програмата е включен и спектакъл на фолклорен ансамбъл „Тракия”. Той ще се състои в Дома на културата „Борис Христов” тази вечер от 19 часа, с вход свободен.

  Деветата световна среща на българските медии се осъществява с подкрепата на „ЧЕЗ България“, „Петрол“, ARPharM, „БГФармА“, „Средногорие Мед Индустриален Клъстер“, „Мтел“, КЦМ.

  Източник: БТА и БНР

  
  Виена, 2010 г.

• Първите 7 години лишаване от несвобода не ми липсват

  Много е важно дали ти липсват първите седем години!

  Минаха първите 7 години, откакто на 8 октомври 2006-та беше излъчено последното издание на неделното публицистично предаване „В десетката“ по Би Ти Ви. Тогава водещият, т.е. аз, си позволих да обезпокоя самия президент президент Георги Първанов с въпрос дали е придобил като подарък от спонсор два мезонета в София.

  Понеже днес е неделя, седем години по-късно (се ) питам друго: липсват ли ми тези първи седем години след деня, когато бях заплашен с уволнение, беше свалено предаването ми и съответно си тръгнах от Би Ти Ви в знак на протест срещу съюзяването на „моята“ телевизия с моя политически душманин, наредил разправата с един журналист с размахване на заканителен пръст чрез „нарочна декларация“ с поименно заклеймяване от екрана на същата телевизия.

  ( Който смята, че го „занимавам“ със себе си, може да си спести четенето и да се занимава с нещо по-малко дразнещо…).

  Останалите питам същото, което и себе си: липсват ли ни въпросните изминали 7 години?

  През „отчетния период“, за който пиша, животът ми се промени (не само професионално) толкова щастливо, че би трябвало да съм благодарен на онзи „симбиоз“ между Първанов, олигархичните босове и обслужващия ги персонал, който ме направи отново свободен човек.

  Спокойно, няма да се „хваля“ с написаните междувременно книги, с милионите посещения в блога ми и с вниманието на световните медии, които, смея да твърдя, ме превърнаха в най-цитирания в чужбина български журналист ( от „Ню Йорк таймс“, до „Файненшъл таймс“).

  Лично на мен първите 7 години лишаване от несвобода не ми липсват и макар да липсвам все повече от екрана на телевизиите, които по изключение ме канят ( обикновено да „запуша някоя дупка“ в някое храбро предаване), за мен е комплимент да ме няма в списъка на дежурните гости точно на онези канали, от които намирисва на манджа, поръчана от кухнята на задкулисието.

  Това е добрата новина в личен план. Как обаче се отразиха въпросните 7 години на българската журналистика и на медийната ни среда, която все повече прилича на среден пръст спрямо очакванията за бунт на журналистическата съвест в България?

  В случая не си меря пръстите с никого, още повече, че оценявам неравностойното си положение спрямо колегите, които са длъжни да си мерят приказките, ако не искат да се мъчат тепърва да стават блогъри по принуда и да се освобождават от оковите на заплатите и произтичащите от тях зависимости.

  Питам за онзи плонж в калта от 35-то до 85-то място ( или нещо подобно като статистика) , където се е пльоснала именно след въпросните 7 години българската журналистика, съизмерена с посестримите й по света в съответните международни класации.

  Отговор не чакам на принципа за умрелия и писмото.

  .

  Иво Инджев,

  Ivo.bg

• <<
• 1
...
• 142
• 143
• 144
• 145
• 146
• 147
• 148
• 149
• 150
• 151
• 152
...
• 416
• >>