Всички авторски страници

Авторски

• Швейцарците гласуват дали минималната им заплата да стане… 2000 евро

  Жители на богатата държава събраха необходимите за провеждане на референдум 100 000 подписа

  .

  

  Швейцария ще гласува на референдум дали да бъде въведена минимална държавна заплата за всички пълнолетни граждани, съобщи „Ройтерс“. Според агенцията това е поредният пример за растяща обществена активност относно неравенството в доходите от избухването на финансовата криза насам.

  Инициативен комитет призова всички пълнолетни швейцарци безусловно да получават всеки месец доход от 2500 франка (2035 евро) от държавата. Целта е да се разгърне финансова мрежа за сигурност, коята да помага на хората, останали без работа и източници на препитание.

  Организаторите връчиха събраните над 100 000 подписа, необходими за насрочване на референдум. Освен това те изсипаха пред сградата на парламента в Берн 8 милиона монети от по 5 рапен – по една за всеки от гражданите на Швейцария.

  Съгласно швейцарските закони гражданите имат право на собствени инициативи, чрез които общественото недоволоство се канализира в политическо действие. Страната обикновено провежда по няколко референдума всяка година.

  През март бе подкрепен един от най-строгите в света режими за контрол над заплатите на ръководните кадри – сега вече мнението на акционерите за бонусите и обезщетенията има задължителна сила.

  На 24 ноември предстои допитване по въпроса дали месечното възнаграждение на шефовете в една компания да не надхвърля годишния доход на най-ниско платения й служител – т.нар. инициатива 1:12.

  Източник: БЛИЦ

• Борисов не успя да уволни Лили Маринкова, Станишев и Местан успяха

  Тома Биков, Оffnews.bg

  .

  *Биков бе един от гостите в последното излъчено предаване на журналистката Лили Маринкова, преди “Вън от рая” да бъде свалено от програмата на Канал 3.

  

  Новината, че Лили Маринкова е уволнена от Канал 3 без обяснения и мотиви, е поредното доказателство, че медийната среда в България продължава да се влошава.

  Имах честта да участвам в последното издание на предаването „Вън от рая”, заедно с лидера на НПСД Корман Исмаилов и бившият служител на НСО Николай Марков. По време на разговора беше повдигната темата за свързаността между управляващите от БСП и ДПС с кръга около Корпоративна търговска банка и ролята на депутата от партията на Ахмед Доган Делян Пеевски в задкулисните договорки, които диктуват българската политическа логика от доста време насам. Коментирахме и ролята на предложения от Пламен Орешарски за председател на ДАНС по време на управлението на Бойко Борисов, както и предупреждението на лидера на ДПС Лютви Местан към депутатите от ГЕРБ да не говорят за Пеевски, защото не е в тяхна полза. Изказването на Местан беше отправено от парламентарната трибуна.

  Разказвам всичко това, защото предаването, в което участвах, вече не е на сайта на Канал 3, което е още една причина да смятам, че уволнението на Лили Маринкова е политическо и е дело на същите кръгове, които бяха споменати по време на разговора. Уволнението на Лили Маринкова е най-силният образ за характера на настоящото управление. През 2008 година Лили Маринкова беше единственият български журналист, който ме покани в предаването си, за да коментирам досието на Ахмед Доган в предаването й. По това време Доган беше мандатоносител, а аз публикувах доносите му за ДС в несъществуващия вече в. „Гласове”. Вестникът спря да съществува след като Пеевски придоби 80 процента от вестникарската разпространителска мрежа в България. При управлението на Бойко Борисов тя беше от малкото журналисти, на чиято територия можеше да се говори свободно за управлението на ГЕРБ, свързаността му с Пеевски и злоупотребите с власт на Цветан Цветанов. Днес, когато тази трибуна е унищожена по поръчка на онези, които управляват и които дойдоха на власт с обещанието за повече свобода, съм наясно, че сегашното управление е още по-арогантно и цинично от предишното.

  Съжалявам, че съм станал част от поводите за уволнението на Лили Маринкова, но не съжалявам за думите си, казани в предаването. Че България се управлява от мафиоти и престъпници, ще продължа да повтарям и занапред. Разликата между управлението на Борисов и това на БСП и ДПС е, че при Борисов мафията обслужваше управляващите, а при Местан и Станишев, управляващите обслужват мафията.

  Интересно ми е да чуя какво мисли за уволнението на Лили Маринкова президента на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев. Какво е мнението за този случай на главния либерал на републиката Лютви Местан? Те са длъжни да имат позиция по казуса, защото са главните заподозрени за извършването на това престъпление по отношение на публичната среда в България.

  .

  ––––––––––––––––––––––––-

  И пак: #КОЙ уволни Маринкова? –
  

  коментар на  Атанас Чобанов във Фейсбук
  

   

  Кой ли? Европейските пари уволниха Лили Маринкова от Канал 3. Парадокс? Не! Ето защо:

  Телевизията Канал 3 беше купена от „Медийна инвестиционна организация“ АД през юни 2013 г. Относно средствата за придобиване новият собственик Мария Опренова заяви пред Радио К2, че „парите са семейни, нейни и на съпруга й“. По неофициална информация става въпрос за 1 млн. лева.

  Съпругът на Мария Опренова е Любомир Минчев, който е в борда на директорите на фирмата за телекомуникационно оборудване „Телелинк“, еднолична собственост на „Телелинк Холдингс Б.В.“ Нидерландия (предишно име „СийТех Холдинг“). Директори на холандската фирма са лицата Спас Русев, Любомир Минчев, Йордан Попов, Якобус Схаутен и Робърт Доуел.

  Откъде такива „семейни пари“ ли? Ами от печалбата на Любомир Минчев от обществена поръчка за 28 149 242.79 лв. от по европейските оперативни програми. Поръчката е възложена от Дирекция „Международни проекти“ на МВР на 07.05.2013 г.

   

• Училище „България“ – Детройт отвори врати

  Нина Трифонова, Bulgarians in Detroit.com

  .

  За четвърта поредна година неделно училище “България” отвори врати за своите ученици. През тази учебна година училището ще бъде посещавано от 51 български деца, които ще изучават български език, роден край, музика и български народни танци.

  

  Факт е, че училището се разраства и развива. Тази учебна година броят на паралелките ще бъде по-голям, тъй като има сформиран трети клас и в двата филиала на училището – Трой и Плимут. С учениците ще работят квалифицирани по специалните предмети учители, с дългогодишен опит в България. Осигурени са учебници, учебни програми и помагала за обучението според изискванията на Министерството на образованието и науката (МОН). Работи се по документацията на училището и програмите за обучение.

  Предстои провеждане на родителски срещи по класове и групи. Ще бъде приет актуализиран Правилник на училището за тази учебна година с цел оптимизиране на учебния процес и постигане на по-добри резултати. Ще се избере родителски съвет, който съвместно с Българския културен център ще се включи и подпомага дейностите в училището. Ще се подготви план за съвместните дейности, които трябва да подобрят, допълнят и подпомогнат цялостната организация на учебния процес.

  Разбира се, с разрастването училището има и по-голяма нужда от финансово подпомагане. Затова и тази учебна година ще разчитаме на финансовата помощ от спонсори и родолюбиви българи. Благодарим на българското правителство и на МОН за финансовата помощ по Постановление 334, която прави възможно съществуването на българско училище тук и на Българския културен център, който има принос за регистрирането му.

  За момента са налични всички необходими ресурси за една успешна учебна година. Нека си пожелаем да сме здрави, да работим добре и с отговорност, за да получим добри резултати от обучението на децата по родния език. Освен това, нека всички ние, родители, учители, членове на българската общност бъдем модел за успех и добре свършена работа за нашите подрастващи български деца, защото всички имаме ценни качества за това.

  .

  

   

• Богомил Манчев обвинен, че подбудил присвояване покрай АЕЦ „Белене“

  Собственикът на „Риск Инженеринг“ с рекордна парична гаранция от 1 млн. лв.

  .

  

  Прокуратурата е повдигнала обвинение срещу собственика на „Риск Инженеринг“ Богомил Манчев за това, че е подтикнал директор на НЕК да извърши длъжностно присвояване. Прокуратурата е определила 1 милион лева парична гаранция, за да остане Манчев на свобода.

  Не е ясно кой от всички директори на „Националната електрическа електрическа компания“, които в последно време се сменят през няколко месеца, е подбудил бизнесменът.

  Манчев, чиято фирма от години работи по проекта за строеж на АЕЦ „Белене“ като поизпълнител на инженеринговия консултант „Уорли Парсънс“, стана обект на прокурорска проверка заради разследване на длъжностно присвояване на 18 млн. евро, изплатени от НЕК след решението на правителството и парламента в края на март 2012 г. за спиране на ядрения проект. Стана ясно, че НЕК е платила над 7.5 млн. лв. по издадени от „УорлиПарсънс“ фактури за извършен „нормален труд“, част от които са отивали за „Риск Инженеринг“ като строителен надзорник на площадката, където започна строежът на АЕЦ „Белене“.

  Бизнесът на Манчев

  Макар Манчев да е публично известен като собственик на „Риск Инженеринг“, която изпълнява и редица обществени поръчка на АЕЦ „Козлодуй“, както и работи по ядрени проекти в Източна Европа, той има доста разнообразен бизнес, сочат данните в Търговския регистър.

  Манчев държи 90 на сто от „Риск Инженеринг“, която от своя страна има редица дъщерни фирми. Повечето от тях работят в сферата на възобновяемите енергийни източници като фирмите „Грийн Енерджи“, ВЕЦ-Камчия, „Солар Енерджи“, „Пирин Енерджи“, както „Кремена Солар“, „ГенералТ Солар“ и „Дебър Солар“, които произвеждат енергия от слънцето.

  Портфолиото на „Риск Инженеринг“ обаче има и дружества, които се занимават с производство на хляб като „Риск Инженеринг-Ф“, с преработка на дървесен материал – „Риск Инженеринг-Д“, както и „Джи Си Ар“, която се занимава с енергиен инженеринг.

  Съдружник е в общо 17 фирми, сред които „Нова Софт Технолоджи“, която се занимана с проектиране и внедряване на софтуерни продукти; „Ес Си И-Ес“, която създава, разпространява и опазва културни ценности; „Понтика“, която търгува с недвижими имоти“; „Фиск Консулт“ – за счетоводни услуги. Отделно притежава дял в ВЕЦ-ММД, което има хидроцентрала.

  Едноличен собственик е на „Еко Ризорт“, което се занимава с покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба. Има участие и в „Заводски строежи-Козлодуй“, чиято дейност е проектиране, ремонт и оборудване на жилищни промишлени сгради.

  В акция на Софийската градска прокуратура, ДАНС и МВР на 20 септември бяха извършени обиски на офиси на двете дружества и НЕК заради данни на държавното обвинение, че се унищожават важни за досъдебното производство документи. Тогава бяха арестувани за 24 часа двамата последни директори на НЕК – Крум Анастасов и Иво Лефтеров, който е нареджал последните плащания за „УорлиПарсънс“, както и управителят на българското дружество на „УорлиПарсънс“ Събин Събинов. Те обаче бяха освободени и привлечени като свидетели по делото.

  Манчев, който по време на прокурорската акция бе в Турция, след като се върна бе посетен от прокурори, но не бе разпитан и не бе привлечен дори като свидетел. Тогава собственикът на „Риск Инженеринг“ обяви, че срещу него се води „политическа атака“ и че се прави опит да бъде изхвърлен от бизнеса като посочи, че зад това стои човек, висок метър и деветдесет. Той обаче не назова името му.

  Сега става ясно, че засега Манчев се оказва единственият обвиняем по воденото дело и му е наложена безпрецедентната досега парична гаранция от 1 млн. лева, която чупи досегашните рекорди.

  Гаранция от 500 хил. лв. бе определена за съсобственика на акции в „Петрол“ Денис Ершов, разследван за източване на компанията. Същият размер гаранция бе определен и за собственика на „Литекс Комерс“ Гриша Ганчев по обвинение за данъчни измами и той се плати исканите му от държавата суми. Преди това собственикът на мини и ТЕЦ-ове Христо Ковачки имаше гаранция от 300 хил. лв. също по обвинение за данъчни измами. Тези гаранции обаче бяха обжалвани и намалени.

  Манчев също може да обжалва наложената му мярка за неотклонение.

  Източник:  Mediapool

• Обама предупреди за опасността от фалит на САЩ

  

  Американският президент Барак Обама предупреди, че малка група консервативни републиканци искат да оставят САЩ да фалира по дълга си, съобщи Би Би Си. Американското правителство частично спря работа на 1 октомври защото двете партии в Конгреса не успяха да се споразумеят за бюджета. По-страшната дата обаче може да се окаже 17 октомври, защото дотогава законодателите трябва да се договорят за увеличаване на тавана на дълга. В противен случай САЩ на практика ще трябва да обявят фалит.

  В телевизионно интервю от сряда президентът Обама заяви, че е бесен. По-късно той е провел разговори с лидери и от двете партии в Конгреса, които приключили без споразумение.

  Би Би Си отбелязва, че и за двата проблема – бюджета и увеличаването на тавана на дълга, републиканците настояват за отстъпки от страна на демократите най-вече заради здравната реформа на Обама, или т.нар. Obamacare. Голяма част от нея влезе в сила на 1 октомври, задължава всеки американец да си купува здравна застраховка и според консерваторите представлява груба намеса на държавата.

  В сряда Обама се е срещнал с председателите на едни от най-големите банки на Уолстрийт – JPMorgan Chase, Goldman Sachs, Bank of America, за да обсъди тавана на дълга и други икономически проблеми. Банкерите са членове на Форума за финансови услуги, лобистка група, която заедно с още 250 други компании изпрати писмо до Конгреса с призива да увеличат тавана на дълга.

  В интервюто си от неделя Обама каза, че няма желание да преговаря с „екстремисткото крило на републиканската партия“ с наближаването на 17 октомври.

  Чуждестранните пазари също следят внимателно бюджетната криза в САЩ. Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги предупреди, че продължително блокиране на американското правителство представлява риск не само за САЩ, но и за световната икономика.

  В сряда вечерта Обама се е срещнал с говорителя на Камарата на представителите, републиканеца Джон Бейнър, с лидера на консерваторите в Сената Мич Макконъл, на демократите – Хари Рийд, както и с председателя на демократичното малцинство в Камарата Нанси Пелоси. Бейнър е нкапуснал разговорите, като заявил, че демократите не искат да преговарят. Хари Рийд от своя страна заяви, че демократите няма да приемат промени в Obamacare.

  Според анализатори Джон Бейнър би могъл да допринесе за разрешаване на бюджетната криза, като позволи на Камарата на представителите да гласуват за „чист“ бюджет, който не променя здравната реформа, защото той може да бъде приет с подкрепата на демократите и умерените републиканци. Такова действие от неговата страна обаче крие рискове Бейнър да си навлече гнева на консервативното крило в партията му.

  По-рано в сряда високопоставени представители на тайните служби предупредиха, че заради спряната работа на правителството шпионските агенции може и да не успеят да гарантират националната сигурност на САЩ.

  Източник:  в. „Дневник“

• Доц. Христов: България се движи към олигархичен модел от 25 години

  България се движи към олигархичен модел на развитие не от вчера, а от 25 години. Това заяви в „Студио БГНЕС“ социологът и политолог доцент Иво Христов.

  През последните месеци в страната сме наблюдавали конфликта между два олигархични кръга – около „Пеевски“ и „Капитал“ – които си дадоха среща на терена, като използваха хората за масовка, заяви доцент Христов.

  Той заяви, че в България няма не само гражданско общество, а въобще общество, защото за българина единственото ценно нещо е семейството и до там. „Руинирането на обществото върви с бързи темпове“, добави доцент Христов.

  Той посочи, че даже да напишем най-добрите закони и Конституция няма да си решим проблемите, защото ако зад тях не стои едно активно общество, те ще останат само за музея.

  Доцент Христов заяви, че сегашното правителство на Пламен Орешарски на фона на предишното управление на ГЕРБ и Бойко Борисов е образец за добро управление.

  „ГЕРБ е най-тежкото недоразумение в българския политически и обществен живот. Около 15-20% от българите очакват някой да дойде на бял кон и да реши със замах всичките им проблеми. Тези очаквания са устойчива тенденция“, каза доцент Христов.

  Според него основният проблем на съвремието е неосъзнаването на това, което се случва. Изглежда, че българският елит също не осъзнава случващото се, защото му липсва исторически хоризонт. Той се интересува само от положението си в момента – пари, имоти, къде ще учат децата му, заяви доцент Христов.

  Източник: БГНЕС

• Гергана Апостолова – шеста шампионска титла по ката на All American Open

  Родената в Бургас българка Гергана Апостолова спечели шестата си титла на международния отворен турнир „All American Open“, който се проведе в Ню Йорк. Нейният треньор – световният шампион сенсей Емил Костов, за пореден път се доказа и като треньор на шампиони. Първенството бе на без-категории, за всички възрастови групи, а в дисциплина „ката“ се съревноваваха мъже и жени заедно.

  Захари Дамянов за 4-ти пореден път печели този престижен турнир, в който и тази година взеха участие квалитетни бойци, като Алехандро Наваро (световен шампион в кат.до 90кг от 2013г., шампион на Япония и многократен европейски шампион), Илия Карпенко и Дармен Садвокасов (шампиони на Русия), Олександър Йероменко (европейски шампион) и др. 

  Дамянов изигра 4-ри срещи, неутрализирайки съперници от Канада, Америка, Франция и Русия. Христо Йорданов и Петър Добрев – национални шампиони, съответно Христо в дисциплина ката, а Петър дисциплина кумите, дебютираха на този международен турнир. Христо Йорданов отпадна след 1-вата квалификация на ката, а Петър Добрев извоюва шампионска титла, надделявайки над двама съперника от Русия.

  Гергана Апостолова, която през май месец се завърна с вицеевропейска титла от Украйна, за шести пореден път стана шампион на ката на „All American Open“ надигравайки 17 състезатели в нейната дисциплина.

  Сенсей Костов, който бе съдия и главен рефер в първенството, заедно с Гергана Апостолова-Костова, взеха участие в традиционния семинар, чийто инструктор бе президентът на Международната карате организация „Киокушинкайкан“ – световният шампион от 1987 г. на без-категории – Канчо Шокей Матцуи.

  Източник:  Сhernomorie-bg.com

• Бывший министр финансов Болгарии Дянков назначен новым ректором РЭШ

  

  МОСКВА, 1 октября. /ИТАР-ТАСС/. Бывший вице-премьер и министр финансов Болгарии Симеон Дянков назначен ректором Российской экономической школы /РЭШ/. Об этом говорится в сообщении учебного заведения.

  „Основным вопросом в повестке дня заседания было утверждение кандидатуры нового ректора. Совет директоров принял решение о назначении на пост ректора Российской экономической школы Симеона Дянкова“, – говорится в сообщении. Симеон Дянков, как ректор РЭШ, также вошел в состав совета директоров Школы, сменив в этом качестве Станислава Анатольева, исполнявшего прежде обязанности ректора.

  Дянков с 27 июля 2009 года по 13 марта 2013 года был вице-премьером и министром финансов Болгарии.

  Гуриев спешно уехал из России

  В мае экс-глава РЭШ Сергей Гуриев спешно уехал из России, поскольку „счел, что существовала реальная угроза“ того, что у него отберут паспорт или задержат. Он говорил, что получил предложение о работе преподавателем в парижском университете „Сьянс-По“.

  Следственный комитет подтвердил, что Гуриев накануне отъезда был допрошен в рамках „дела ЮКОСа“.

  Российские СМИ сообщали, что следователи по решению суда изъяли у Гуриева электронную переписку за несколько лет. „Я не могу сказать, ни какие именно документы их интересовали, ни по поводу чего проводились допросы, поскольку я подписал обязательство о соблюдении конфиденциальности. Но я знаю, что их неблаговидные действия не имели под собой оснований, и в результате всего этого из свидетеля по „делу Ходорковского“ я мог превратиться в обвиняемого. В отношении меня начали расследование. Я не знаю, будут ли меня преследовать“, – пояснил сам Гуриев.

  30 мая совет директоров Российской экономической школы /РЭШ/ удовлетворил заявление Сергея Гуриева об отставке с поста ректора.

  По данным французских СМИ, ему была выдана французская виза на один год.

  Гуриев заявил журналистам, что планирует остаться во Франции, где уже несколько лет живет его супруга.

  Источник: ИТАР-ТАСС

• На файтон с Христо Ботев до хотел „България“

  Милен Радев,  De-zorata.de

  .

  

  В малките часове на една лятна нощ през 1952 г. от вагона на пристигналия с 12 часа закъснение влак на Централната гара в София слиза бледолик германски младеж с внушителна осанка и – навярно – удивено оглеждащ се поглед.

  Бъдещият славист, преводач, издател, литературовед, историк на българската книжнина Норберт Рандов стъпва за пръв път на българска земя.

  От безпътицата на черната софийска нощ го спасява машинистът на влака. Като вижда несигурността на чужденеца, той откарва локомотива в депото, хваща му файтон, мята се до него и го закарва да се настани в хотел “България”. До днес Норберт добре помни името на своя нощен спътник: Христо Ботев.

  Мисля, че трудно може да се измисли по-знаково навлизане в отредената му за втора родина страна от онова, което съдбата организира на 22-годишния студент. С Христо Ботев, на път към хотел „България“… През следващите от тогава почти 60 години на Норберт Рандов му е съдено да превърне българската литература, дружбата си с най-добрите нейни създатели в център на своя творчески живот. А България ще му дарява отново и отново възможности за покой и работа, за срещи тук с приятели и близки хора, за потъване в нейния вековен интелектуален и художествен свят, който Норберт познава така дълбоко, както много малко от нашите съвременници.

  След 1952 година гостуванията в България се зареждат едно след друго. Началният повод, както често става е разбира се романтичен – пламналата в Балчик страст към прелестно черноморско чедо. По-късно, след едномесечно пропътуване на 2000 км с обиколен ЖП-билет, Норберт Рандов опознава и залюбва и други красоти на България. В София случайността го отвежда на квартира у забележителната интелектуалка, познавачка на литературните и стари светски кръгове, някогашна учителка от Италианската гимназия Жана Николова. Изгонена като “фашистка” след преврата на 9.IX. в циганско училище в Коньовица, Жана Николова става за Норберт живата връзка с традицията и най-ценното в българския интелектуален живот.

  Започнал аспирантура в София на тема “Пенчо Славейков и немската литература”, през 1954 г. Норберт присъства на откриването на музея на Яворов в Чирпан. На връщане го канят да пътува с писателския автобус и замръкват в Казанлък. Случаят го настанява в една хотелска стая с Атанас Далчев и Иван Рудников. Нощният разговор до зори – от Марсел Пруст, през германската философия до българската литература – поставя началото на едно от най-важните приятелства на Норберт Рандов в България – това с Атанас Далчев, великия “отказник”, както той го нарича. Човекът, категорично отказващ да се подчини както на властващата идеология така и на пошлия битовизъм в Съюза на писателите.

  Аспирантурата на Норберт Рандов в СУ приключва преждевременно след като публикува в “Стършел” сатирична рецензия за току що излязъл в София комично-некадърен Немско-български речник. Съставителят се оказва обаче “наш другар”. Посолството на ГДР отзовава Норберт за “намеса във вътрешните работи на братска България”.

  След 1956 г. и разкритията на XX конгрес на КПСС в Москва, започва проглеждането на възторжено вярващия дотогава в марксистките идеологеми гедееровски комсомолец. При обиск през 1962 г. ЩАЗИ намира у дома му екземпляр на “Доктор Живаго” на Пастернак. Това е достатъчно за обвинение в “антисъветска клевета”. Година след построяването на Берлинската стена обаче по-сериозни са другите инкриминирани му “престъпления” – негов приятел е избягал през канализацията в Западен Берлин и оставил свой ръкопис на Норберт за да го препрати по хора на Запад. Това вече е “злостна пропаганда” и “съучастие в бягство през границата” – или “знаел, но недонесъл”, както се изразява народът…

  32-годишният Норберт Рандов е осъден на 3 години затвор. Излиза от тъмницата през 1965 г. От този момент нататък и до 1989 г. ЩАЗИ се разпорежда той да не бъде назначаван никъде на постоянна работа. Преживява скромно с преводачески и издателски труд на свободна практика. Домът му на Ахтерманщрасе в квартала Панков се превръща в легендарно място за задушевни срещи на източноберлински свободомислещи интелектуалци и артистични натури. И внимателно следен обект от ЩАЗИ, както се разбра след 1989 г. от дебелите папки за оперативно наблюдение, до които Норберт получи достъп.

  Подслушвано е било през стената на съседната квартира, протоколирани са разговори и регистрирани посетители. Особено съмнително се е показало на ЩАЗИ например обстоятелството, че на 43-ия рожден ден на писателя в апартамента му са дошли точно 43-ма души. При това били идвали “конспиративно, един по един или по двама”. Навярно според източногерманските чекисти всички гости е трябвало да пристигнат заедно, с маршова стъпка, под строй и с духова музика…

  В течение на няколко години за пътувания до България не може да става и дума. Но Норберт Рандов вече превежда от български и издава българска литература в източногермански издателства. Благодарение на съществуващите там квоти за литературите на “братските народи”, може да се издават и ценни заглавия от българската класика – “Под игото”, “Записки по българските въстания”, сборници съвременна проза, българска поезия… През 1967 г. Норберт Рандов се запознава с по-сетнешната си съпруга Теда – студентка от Западен Берлин. Срещите им на Изток са епизодични, само за по един-два дни, прекъсвани от усложненията на граничния режим за посетители от Запад. Връзката на двамата се оказва по-здрава от строената като да векува Стена. През 1978 г. се ражда техният син. Наричат го Климент – в чест на Охридския чудотворец.

  Колкото и да изглежда странно, тогава тъкмо България се превръща в единственото място на света, където това разделено от Желязната завеса семейство може да се среща и Климент да живее заедно с баща си в относително спокойствие. Макар и винаги за ограничено време. Центърът по българистика в София започва да кани активно превеждащия и помагащия за популяризиране на българската литература в немскоезичния свят Норберт Рандов, “заедно със семейството си” за по няколко месеца на творчески гостувания в България.

  Норберт работи усилено, превежда “Житието” на Софроний Врачански, след едногодишен труд издава на немски и “Историята” на отец Паисий с 90 страничен уникален коментар към нея, какъвто на български не съществува и до ден днешен.

  През 1985 г. БАН го удостоява за този превод с наградата “Паисий Хилендарски”. В България Норберт общува с голям приятелски кръг от хора на художествения труд – сред близките му приятели са Александър Геров, Минко Николов, Борис Делчев, Радой Ралин, Димитър Аврамов… Неуморно пише в немскоезични издания и в периодиката на литературни и литературоведчески теми, свързани с България. Библиографският списък на негови оригинални работи обхваща 168 позиции, преводните заглавия наброяват стотици.

  След падането на стената през 1989 г. Норберт Рандов можа за пръв път да посети дома на своята съпруга в Западната част на Берлин и да види детската стая на своя израснал вече син. Хумболдтовият университет в Берлин, откъдето той е уволнен след влизането си в затвора, го възстанови на работа, а не след дълго го назначи за професор по българска и белоруска литература до пенсионирането му след няколко семестъра. През 2000 г. президентът Петър Стоянов връчи на Норберт Рандов най-високото (тогава все още не обезценено и не осрамено) отличие – ордена “Стара планина”. Миналата година литераторът бе удостоен в Берлин и с най-високото германско отличие – Кръста за заслуги с лента.

  Домът на Норберт Рандов в Берлин може с пълно основание да бъде наречен музей на българската литература. Сигурен съм, че извън България не съществува толкова пълна колекция, включително на първи и уникални издания – както на книги, така и на периодика – от XIX век до днешния ден. При това те не са натъпкани из безкрайните рафтове само за съзерцание – не, с тях се работи непрестанно, а пъргавият юбиляр във всеки момент на разговора току припва и с безпогрешна точност вади нужния му за справка, цитат или потвърждение том.

  Много малко са по света нашите приятели, толкова истински и дълбоко свързали своя личен и професионален живот с България. Всъщност Норберт Рандов не влиза в тяхното число. Защото е неточно той да бъде наричан приятел на България. За мен Норберт е българин от Северна Германия, от така любимото му херцогство Мекленбург – Щрелиц. При това българин по избор – по избор на сърцето и на духа, емоционално и интелектуално свързан със страната на розите и музите, критичен към днешната страна на мутрите, преживяващ и страдащ за нея, както всички ние.

  Нека пожелаем на Норберт Рандов за днешния му 80-ти рожден ден*, както е прието, здраве и дълъг живот. И нека добавим и едно лично пожелание: дай Боже да се изпълни съкровената мечта на Норберт и така ценените от него “Строители на съвременна България” на Симеон Радев да стигнат един недалечен ден и до немския читател.

  –––––––––––––––––––––––––––––––-
  * Текстът е публикуван за първи път на 27 ноември 2009 г.
  

• Белият дом нареди правителствените служби да спрат работа

  

  Белият дом нареди на правителствените служби да спрат работа, след като Конгресът не успя да постигне компромис по бюджета, преди да изтече крайният срок в полунощ местно време. Мярката ще засегне около 800 000 държавни служители.

  Въздушният контрол, военните и други жизненоважни служби нямат да спират работа, предаде Асошиейтед прес. За пръв път от 17 години САЩ влизат в новата финансова година, която започва днес, без бюджет. Причината е, че администрацията на Барак Обама и републиканската опозиция в Конгреса не успя да се споразумее за финансирането на правителството.

  Камарата на представителите вчера за пореден път гласува законопроект за временно финансиране, който е неприемлив за Белия дом. В документа бе включена поправка, която лишава здравната реформа от един от важните й елементи – задължителното медицинско застраховане на всички граждани на САЩ от 1 януари 2014 г. Така на практика се блокира влизането в сила на реформата на Обама.

  За последен път САЩ бяха в подобна ситуация преди 17 години, по времето на Бил Клинтън. Тогава държавните учреждения не работиха 21 дни, което струваше на страната 1 млрд. долара.

  Американският президент Барак Обама обеща кризата с финансирането на правителствените служби да бъде преодоляна колкото се може по-скоро. Той увери американските военнослужещи, че ще получат възнагражденията си навреме, въпреки частичното затваряне на част от правителствените служби. „Заплахите за нашата национална сигурност не са намалели и ние трябва да бъдем готови за всякакви непредвидени ситуации”, изтъкна Обама.

  Източник:  в. „Сега“

• България е 8-а в класацията на най-полицейските държави в света

  Класацията е на агенция Bloomberg.

  В първата тройка на най-полицейските държави в света са Русия, Турция и Италия.

  В Русия на 100 000 души население се падат средно по 564.6 полицаи, в Турция те са 474.8, а в Италия – 467.2.

  В България има средно по 398.1 полицаи на 100 000 души население.

  Непосредствено след нас са Словакия, Чехия и Испания.

  Значително след нас са САЩ – на 32-ро място с 226.7 полицаи на 100 000 души население.

  Последните три места се заемат от Гвинея (52.4 на 100 000 души население), Унгария и Кения.

  Източник: offnews.bg

• No charge for love

  

  A farmer had some puppies he needed to sell. He painted a sign advertising the 4 pups, and set about nailing it to a post on the edge of his yard.

  As he was driving the last nail into the post, he felt tug on his overalls.

  He looked down into the eyes of a little boy.

  “Mister,” he said, “I want to buy one of your puppies.”

  “Well,” said the farmer, as he rubbed the sweat of the back of his neck, “these puppies come from fine parents and cost a good deal of money.”

  The boy dropped his head for a moment. Then reaching deep into his pocket,
  he pulled out a handful of change and held it up to the farmer. “I’ve
  got thirty-nine cents. Is that enough to take a look?”

  “Sure,” said the farmer. And with that he let out a whistle. “Here Dolly!” he called.

  Out from the doghouse and down ramp ran Dolly followed by four little balls of fur.

  The little boy pressed his face against the chain link fence. His eyes danced with delight.

  As the dogs made their way to the fence, the little boy noticed
  something else stirring inside the doghouse.

  Slowly another little ball appeared, this one noticeably smaller.

  Down the ramp it slid. Then in a awkward manner, the little pup began hobbling toward the others, doing its best to catch up….

  “I want that one,” the little boy said, pointing to the runt.

  The farmer knelt down at the boy’s side and said, “Son, you don’t want that puppy. He will never be able to run and play with you like these other dogs would.”

  With that the little boy stepped back from the fence, reached down, and began rolling up one leg of his trousers. In doing so he revealed a steel brace running down both sides of his leg attaching itself to a specially made shoe.

  Looking back up at the farmer, he said, “You see sir, I don’t run too well myself, and he will need someone who understands.”

  With tears in his eyes, the farmer reached down and picked up the little pup. Holding it carefully he handed it to the little boy.

  “How much?” asked the little boy.

  “No charge,” answered the farmer, “There’s no charge for love.”

  From: wisdomquotesandstories.com

• Куп политически джуджета, маскирани като Дядо Мраз

  Николай Бареков копира партията на Яне Янев. БАСТА върви по стъпките на “Лидер”. Колкото и парадоксално да звучи, никой не бива да бъде отписван

  .

  Диян Божидаров, в. „Сега“

  В политиката Бареков е като клонинг на Яне Янев. Снимки: БГНЕС

  „Демокрацията е да спечелиш на своя страна по-голяма част от глупаците“, е казал Марк Твен. „Демокрацията не може да се издигне по-високо от този човешки материал, от който са изградени нейните избиратели“, добавил Джордж Бърнард Шоу. В ход в момента са прогнози кой би влязъл в следващия парламент при предсрочни избори. В публичното пространство звучат невероятни предсказания. Колкото и да са шокиращи обаче, не трябва да забравяме, че иде реч за демокрация.

  Шок 1: Партия на Бареков влиза в парламента

  Прогнозата я даде социологът Васил Тончев, изчислявайки подкрепата на „България без цензура“ на 4.8%. Колегата му Андрей Рачев се басира, че формацията ще влезе в Народното събрание. Лично аз не познавам хора, които биха гласували за Бареков. Но в 2009 г. не познавах и хора, които ще гласуват за Яне Янев. А той влезе в парламента.

  Историята на РЗС е много интересна. Паралелите с днес – също. Около 2007-2008 г. Янев в качеството си на депутат бе хумористично отблъскващ. Но какво се случи? След едногодишно жителство в сутрешни блокове, размахване на папки, обвинения, гръмки клетви и грандомански обещания партията му РЗС се вреди в НС. Не бе само това. Политолози твърдяха, че Янев наистина ще спре корупцията. Социолози добавяха, че ще разбърка картите на големите. Румен Овчаров пък каза (впоследствие), че според Георги Първанов РЗС ще е от полза за социалистите. Пари, гръб, приятели и ваятели на образ си имаше Янев. Кое липсва на Бареков?

  Самият той каза, че ще стане министър-председател. „Готов съм за премиер“, бе заявил и Янев. Забелязвате ли приликата? Те няма да бъдат министър-председател, но в тази игра е важно да си в новините. В политиката често балонът се превръща в самолет. Как става, не знам. Може би Твен и Шоу знаят.

  Помните ли, че в 2009 г. Янев бореше корупцията и цензурата? Със серия разкрития (къде истина, къде – не) напакости на управляващите. На 11 май 2013 г. Бареков също напакости на управляващите. По стил, енергичност, комуникация, послания, а и вероятно електорален профил „България без цензура“ е РЗС-2.

  „Бареков е единственият десен с абсолютно еднозначна позиция към Борисов, т.е. в остра война с него“, възвестяват апологети. „Точно той ли?“, търкат очи хиляди невярващи хора. Но изборите се решават от вярващите. След като милиони повярваха, че един бивш член на БКП, възпитаник на „Симеоново“, бодигард на Тодор Живков, уличен силовак и главен секретар на МВР е алтернатива на олигархията, значи българинът може да повярва на всеки.

  Шок 2: БАСТА влиза в парламента

  Каза го Мирослав Найденов в края на август. Говореше за следващия парламент, но вероятно имаше предвид и днешния. Партията бе учредена на 22 септември и лидерите й предсказаха, че настоящи депутати от ГЕРБ ще припознаят „ценностите и идеите“ на БАСТА.

  Ние не можем да очакваме, че активисти ще се изказват неласкаво за собствената си партия. Изявлението на Найденов е нормално, макар БАСТА доста да прилича на БНД (помни ли ги някой?). По-вероятно да сподели съдбата й. Но историята пак ни кара да бъдем предпазливи. БАСТА не може да разчита на харизма, послания, „ценности и идеи“. Може да се надява на пари, медиен достъп, „сигурни избиратели“. В една сходна ситуация преди четири години партия „Лидер“ взе 3.26%, не й стигнаха 20 000 гласа. Да бе знаел Христо Ковачки, че едва 20 000 гласа ще го спънат, мъничко да бе натиснал педалите още, в парламента щяхме да видим и чудото „Лидер“. Тъй и за БАСТА. Когато казваме, че нямат шанс за парламента, трябва да помним, че „Лидер“ бе на сантиметър.

  Скоро авторитетни хора ще се явят по телевизията и ще разправят, че Мирослав Найденов е „жертва на цветановщината“. Че Емил Димитров е борец срещу нея. Даже може да „припомнят“ как ядем първокачествен хляб и чисто месо благодарение на Найденов. Познато, нали?

  Шок 3: Партията на Татяна Дончева ще даде лява алтернатива

  Вечната вътрешнопартийна опозиционерка напуска БСП и основава нова формация. Казано на шега, би имала успех само ако смята да става шеф на ЦСКА. Защото бившият й колега дисидент – Александър Томов, е единственият, който тръгна по този трънлив път и направи пробив. „Българска евролевица“ се оказа успешен проект в рамките на един мандат (1997-2001 г.). ГОР, ДАР, БСД и други забравени формации родиха единствено мъки.

  През 2005 г. „лявата алтернатива“ на БСП, олицетворена от обединените сили на Томов, Кръстьо Петков и Гюнер Тахир, взе на изборите точно 1.3%. Четири години по-късно джуджета конкурираха БСП вляво, спечелиха общо 0.9%. В този смисъл Дончева няма шанс да е Снежанка, ще е джудже.

  Но отделни хора от партията й може да се вредят за подаръци, а и да ги раздават. Както и хора от БАСТА, „България без цензура“, дори и да не влязат в парламента. „Експертният им потенциал“ може да бъде припознат от управляващите, които и да са те. Колкото повече партии има, толкова повече расте „банката кадри“, към която правителствата посягат, демонстрирайки радушна и надпартийна коалиционна култура.

  Още няколко думи за демокрацията. Когато социолог шокира с изказване, че някаква партия има неподозиран до момента шанс за парламента, не лъже. Хем е прав, хем не е. Изследователска методология, контекст, начин на представяне на фактите позволяват волни интерпретации. Но има и нещо сигурно – изявлението му налива нови проценти в споменатата партия. Тъй се градят образи, увеличават се глупците.

  

• Кой смее да посочи олигарсите

   Елена Кодинова, в. „Преса“*
  

   

  

  Кои са олигарсите?“, засече наскоро водещите Ани Цолова и Виктор Николаев по Нова телевизия бившият премиер Бойко Борисов, точно когато те се бяха развихрили да питат как ще се борим с олигархията. И обясни на умълчалите се колеги: „Нали виждате как никой не смее да ги посочи? Защото това са богати хора и ще има съдебни дела.“ Водещите предложиха да питат президента Плевнелиев. „И той няма да ви каже, ще се измъкне по някакъв начин“, уточни лидерът на ГЕРБ за някогашния си подопечен.

  Никой не може да ме заподозре в симпатия към г-н Борисов, но когато е прав – прав е. Макар че и неговият кураж се спихна, щом споменатите водещи го накараха да назове олигарсите, защото сигурно като бивш премиер ги познава. Щом и този храбър мъжкар се бои да произнесе на глас имената им, значи наистина трябва да са много страшни.

  Напоследък всички се скъсват да говорят за битка с олигархията, а на никого не му стиска да я посочи. И не просто да я посочи, а да я закове с неоспорими доказателства. Въртят се няколко имена на богати хора, които се дъвчат и отляво, и отдясно по различни партизански причини, но никога с аргументи, издържащи в съда, само пропагандно. Пък и откога да си богат е престъпление? Финансовият ти статут сам по себе си не е достатъчен, за да бъдеш обвинен.

  Излиза, че цялата нация е въстанала срещу нещо, което не познава. Срещу призрачна заплаха, фикция, демон, който дори не е виждала. Говорим си с недомлъвки и намигания. Различни амбициозни хора се опитват да правят политически кариери, като ни плашат успешно по принцип с пустата олигархия, която и те май не са виждали на живо и не знаят как да ни докажат вредността й. И ако вече на някого му се върти някаква донкихотовска метафора в главата – да не бърза. Лудият идалго е бил сигурен срещу какво се бори, просто е бъркал едно нещо с друго. И именно тази негова увереност в правотата му го прави симпатичен герой. А подобна сигурност ние в борците против олигархията някак си не виждаме. Първо правило на Бойния клуб против олигархията: никой не говори поименно и конкретно за нея, защото може някой ден да му потрябва подкрепата й.

  Че не знаем срещу какво и кого се борим, става още по-безпощадно ясно и когато установим объркването на понятията. Всички говорят за олигархия, а имат предвид плутокрация.

  Олигархията е „власт на малцина“, тези малцина могат да бъдат аристокрация по рождение, военна хунта, диктатура на етническо малцинство или тоталитарна партия. А плутокрацията е „власт на богатите“ и активните борци за демокрация от последните дни у нас имат точно това второто предвид, макар често да го наричат неправилно олигархия. Дори и тези отдясно, колкото и да е странно да виждаме такава класова омраза у хора, които твърдят, че милеят за частната собственост, поставят я на върха на пирамидата на човешките права и желаят да осигурят на всеки условия да се замогва финансово. И на тях неприлично богатите са им врагове, което ме кара да се усъмня в това, че са искрено десни.

  Няма да направя откритие, ако кажа, че богатите хора навсякъде по света съсредоточават много власт и понякога са по-големи от държавни политики и признати международни организации. И се опитват да си купят възможността да въртят света в своя угода, за да стават още по-богати. Това е природен закон. Тези хора са станали богати именно защото са се възползвали от всяка възможност, която им се е предоставяла – независимо дали е легална, полулегална или чисто престъпление. Многото пари, съсредоточени на едно място, имат собствена логика и тя невинаги съвпада със законите. Не можем да очакваме парите да се съобразяват със законите, законите трябва да са безпощадни и корави пред парите.

  В света има около хиляда милиардери

  – членове на елитен глобален клуб, които вероятно се познават лично помежду си и които сигурно често заговорничат как да влияят на световната политика и на решенията на лидерите на най-силните държави. И това не е теория на конспирацията, а осъзнаване на реалностите. Сред тези хиляда милиардери я има, я няма българин. По-скоро няма. Дори да разполагаме поне с един сънародник с финансов ценз за влизане в този клуб, не е вероятно да го допуснат сред световния елит поради малкото значение на страната ни в глобален план.

  На фона на тези богаташи, от които често зависи ще има ли война в Близкия изток, ще се отвори ли тази или онази граница, ще падне ли тази или онази международна забрана, родните „олигарси“ сигурно изглеждат нелепи. А нашето плашливо и угодническо отношение към тях – направо глупаво. Сравняването на мащабите прави пропагандните бури в чаша вода на родна почва абсурдни.

  Борбата с плутокрацията – с малцината незаконно забогатели, които

  поставят на колене

  политиката и съдебната система – не може да се води така наивно, както това се прави у нас досега. Не може да е по принцип, а само конкретно – и имена, ЕГН, документи, свидетели, показания. Всичко друго изглежда като лицемерие. Като опит да се смени плутокрацията на политическия противник с нашата. Вашите богаташи са лоши, нашите са добри – това разчитам аз в отказа на политическата опозиция и гражданското общество да говори конкретно. Страх, че ако извади истински доказателства срещу „тяхната“ плутокрация, врагът ще отвърне със същото и ще ги съсипе посредством подкрепящите ги „добри плутократи“ още преди да са дошли на власт. Така не се разгражда система, а се бетонира порочен кръг.

  Защото политиците отглеждат и отхранват плутокрацията, тя не се появява от нищото. Ако някой е истински виновен, не е този, който е ял зелника, а този, който му го е опекъл и сервирал с надеждата за хубав бакшиш. Докато говорим с недомлъвки, ресторантът, в който богатият яде, а политикът сервира, остава непокътнат, просто се сменят клиентите и обслужващият персонал.

  Демонизирането на богаташа

  по принцип от всички партии без изключение показва тяхното дълбоко интимно познание за генезиса на благосъстоянието у нас и нежеланието им да го променят. Докато пътят към финансовия успех не се смени, докато той е така порочен и зависи толкова много от властта, предприемчивите хора ще продължават да си купуват пътя нагоре и да се превръщат в олигарси и плутократи. И отговорността това да престане да се случва е изцяло на политиците, не на богаташите, към които всички в момента се опитват да насочат всенародната омраза.

  В момента България прилича на днешните развити демокрации, но от XVIII и XIX век. В Америка по това време например е съществувало прочутото тайно общество „Тамани Хол“ със седалище в Манхатън, Ню Йорк, което е диктувало цялата политика на Демократическата партия. То се е грижело да се осигуряват гласовете на ирландските имигранти и да се издигат в политиката хора с такова етническо потекло. Целта е била осигуряване на достъп до публичните ресурси на свои хора, обогатяването им и използването на събраните капитали за нови подкупи и напредване във властта. Идеално смазана и безотказно работеща корумпирана политическа машина, която почти два века влияе на американската политика и изглежда вечна. В сравнение с нея нашите системи за купуване на цигански гласове са детска градина. Разбита е отвътре, от реформаторите в Демократическата партия, окончателно това става през 50-те години на миналия век.

  Ето един хубав пример колко вредна е партийната дисциплина и колко правилно и демократично е политическите сили да си имат вътрешна опозиция. Лидерските формации, единните сплотени партии са

  инкубатори на корупция и клиентелизъм

  А у нас като че ли други няма. Докато те съществуват, ще има олигархия и плутокрация. Вътрешната партийна опозиция не позволява на лидера еднолично да договаря нечие нечестно забогатяване в името на личния си успех, да продава влиянието на партията си в своя собствена изгода.

  Партийните дисиденти са истинските контрольори на демокрацията, на тях им стиска да посочат с пръст и конкретно. У нас все още от тях има огромен страх и обикновено ги напъждат, дори от партиите с претенции за най-голям демократизъм. Докато това става, системата ще си остане непокътната и всеки ще се бои да назове олигарсите.

  ––––––––––––––––––––––

  *Печатно издание, брой 264/28.09. 2013 г.

• David Attenborough: „Stop feeding Third world nations to reduce population“

  By Anthony Gucciardi, Storyleak.com

  .

  

  Speaking with the Daily Telegraph, the highly decorated psychopath expanded upon his notion that the plague of humanity must be reduced throughout the world. Reduction that, according to him, really starts with starving poorer nations that have been decimated by first world global powers (and could be fed with about a week or so of military spending). The problem, Attenborough says, however, comes down to numerous “huge sensitivities” that continue to block the goal of massive population reduction.

  And what are these ‘huge sensitivities’?

  Well, it turns out that the ‘sensitivities’ blocking the decimation of the world’s human population include ‘the right to have children’. How truly horrible. Instead, it seems Attenborough thinks that we should revoke the right of citizens to even have children, let alone feed the existing humans in hungry nations. In the interview, Attenborough states:

  “We say, get the United Nations to send them bags of flour. That’s barmy.”

  Now perhaps the most alarming thing to note here is that this psychopath who justifies his genocide with faulty reasoning is considered a ‘national treasure’ in Britain. Better yet, Attenborough also has 31 honorary degrees from British universities, which is more than any other person. This is in addition to his numerous ‘royal’ titles.

  Truly, Attenborough’s comments being met with mainstream media attention in a positive light shows just how far gone the mega media is. Ultimately, there is a war on our right to not only have a family and basic necessities, but life itself. If Attenborough wants to reduce the population and starve entire nations into death, then why does he not offer up his own life first?

   

• Бюджетът на САЩ се нуждае от нови дългове, за да избегне фалита

  Финансовият министър на САЩ Джейкъб Лю уведоми конгреса, че след 17 октомври държавния бюджет ще бъде изчерпан и САЩ се нуждае от нови дългове, за да избегне фалита – информира сайтът Alterinformation.wordpress.com, позовавайки се на неотдавнашно изявление на финансовия министър Джейкъб Лю. Ето още какво пише изданието:

   

  

  За първи път финансов министър на САЩ дава конкретна дата, след която банкрута на САЩ ще бъде факт.

  Toва е поредния път, когато САЩ са застрашени от банкрута, който вече покоси някои големи градове като Детройт. И единственото, което САЩ може да стори е да отложи банкрута, увеличавайки тавана на бюджетния дефицит и увеличавайки дълговете си, които към момента надхвърлят $16,7 трлн. Това обаче не може да продължава вечно и ще дойде момент, в който САЩ няма да могат да се справят с огромния си външен дълг и бюджетни дефицити.

  „Към 17-ти октомври правителството на САЩ ще разполага едва с 30 млрд. долара, като ежедневните разходи съставляват средно 60 млрд. – това обстоятелство наистина е обезпокоително.“, заяви Джейкъб Лю, цитиран от Ройтерс.

  Увеличаването тавана на бюджетния дефицит обаче не е проста работа. Демократи и републиканци постигнаха съгласие през 2011 г. буквално часове преди банкрута отново да надвисне над САЩ след тежки дебати и преговори. 

  Китай се опитва да откупува дълговете на САЩ, като засега е закупил над $2 трлн. от целия дълг на САЩ. Китайците хвърлиха око на 8,133 тона злато, което се намира в банки на САЩ и представлява 74,5% от общия обем на златния резерв. Китай иска това злато за сметка на дълга на САЩ. Ако Китай изтегли своя дял от $2 трлн., икономиката на САЩ ще рухне.

  За САЩ ще бъде все по-трудно да поддържа позициите си в геополитическото съревнование срещу Китай и Русия, след като става ясно, че САЩ може да избегне фалита само временно и то трупайки още дългове. 

   

• Юбилейна 125-та академична година на СУ „Св. Климент Охридски“

  Вчера, 27 септември 2013 г., най-старото висше училище в България – Софийският университет „Св. Климент Охридски“ отбеляза началото на 125-та си учебна година.

  За първи път в историята на университета откриването на академичната година започна с празнично шествие на студенти и преподаватели. Ректорското ръководство, Академическият съвет и гости от академични и научни институции от България и чужбина, облечени в академични тоги и с ректорски регалии поднесоха цветя и венци пред паметниците на патрона на университета Св. Климент Охридски, на дарителите Евлоги и Христо Георгиеви и пред Паметника на Незнайния воин.

  Тържественото начало на учебната година беше дадено пред катедралния храм „Св. Александър Невски“. При преминаването си покрай сградата на Народното събрание, студенти и преподаватели от СУ скандираха „Оставка”.

  Ето извадки от речта на проф. Илчев пред събралото се множество на площада на храма „Св. Александър Невски“*

  

  В началото на запомнящата си реч проф. Илчев направи кратка историческа ретроспекция и подчерта, че в първите години след Съединението грамотността на населението не е надхвърляла 5%. „През 1888 година първият университетски курс започна с 43-ма студенти – всичките мъже и всичките с мустаци“, подчерта той и припомни, че днес в университета учат към 24 000 студенти, а повече от половината от тях са жени.
  От онази година насам „Алма Матер“ е дала на България повече от 260 000 бакалаври, магистри и доктори на науките, гордо заяви Илчев, след което се обърна към младите висшисти с пламенна и на моменти гневна реч.
  „Влизате в университета в смутно време. Време, в което накъдето и да погледнем виждаме озъбени, зли, разкривени от взаимна омраза лица. Време, в което политиците с охота се кипрят на нашите тържества, но рядко ги има в нашия делник“, заяви ректорът на СУ.

  По думите му днес е време, в което в България се откриват бинго зали, нощни заведения, по-рядко спортни зали, режат се лентички на магистрали, но за последния четвърт век никъде в страната не е вдигнат нов университетски корпус.

  „Нови сгради за ГДБОП или ДАНС има, за университети – няма!“, възкликна Илчев и добави, че живеем във време, когато актьорите стават популярни не защото играят Хамлет, а защото играят в реклами или участват в „Биг Брадър“.

  Живеем във време, в което политиците искат да ни убедят, че сме прости, за да могат да ни управляват по-лесно и да губим доверие в собствените си възможности, гневеше се професорът. „Време, в което леейки фрази за науката, те съумяха да прогонят десетки хиляди млади хора и да превърнат „чужбината“ в блян за много от тези, които са още тук“, добави той.

  Днешните политици не обичат знаещите и можещите, защото им пречат. „Не се оставяйте да ви подведат! Ние искаме да сме знаещи и можещи“, разпалено обяви ректорът на СУ.

  Според него днес е още и времето, в което „всички политически партии свалят звезди от небето за народа, но никак не трябва да им се вярва. Патриотизмът не е на мода, а е на мода да се ругае Родината, при това най-вече от онези, които не са сторили нищо за нея.

  „Увещават ви, че живеете във време на негодници. Не им вярвайте, добрите хора винаги са били повече! Времето е ваше, не на олигарсите, мутрите и политиканите. Но за да бъде то наистина ваше, за него ще трябва да работите, а не да лежите по гръб“, посъветва Илчев първокурсниците.

  „Днес, за нас вашите преподаватели и за вашите родители е празник на надеждата, защото университетът хвърля мост между времената и хвърля към едно по-добро и по-интелигентно време“, посочи Илчев и още веднъж припомни любимата си реплика, че се опитваме да постигнем европейско ниво на образование с африканско финансиране.

  „Не искаме само дипломата да е ваша цел, защото печатници в България много“, продължи Илчев и призова младите да се стремят към качествено образование, като им посочи част от големия избор, който ще имат за бъдещето си развитие чрез Софийския университет.
  Вие ставате студенти в университет, който вярва, че знанието прави силата и дава гаранция за свободата и независимостта на родината, добави той. „Влизате в университет, който напук на нихилизма опитва да остане социален и да ви учи да запазите чувствителността си към обществените недъзи“, продължи Илчев и бе категоричен, че ако се наложи студентите ще бъдат призовани да излязат на протест в защита на европейската наука чрез европейските програми и националния бюджет.

  „Този университет традиционно е създавал и ще създава аристокрация на духа и интелекта. Рейтингите отчитат сухо, но ние ще се опитаме да изградим у вас личности. Такива, които без страх отстояват своето мнение, било то срещу управата на университета или оправията в обществото“, добави професорът.
  По думите му властниците винаги са се клели в името на Софийския университет, но и винаги са се чувствали неудобно зад вратите му, защото е бил коректив и един от символите на интелектуалното несъгласие, чието изразители са студентите и преподавателите. „Започвате образованието си в университет, който винаги е вярвал в България, защото, ако тази вяра секне, ще си отидем всички ние!“, подчерта Илчев.

  „Никога в публичното пространство не е имало протести против парите за образование. Против заплатите на депутатите и парите за подслушване – винаги“, настоя той. По думите му младото поколение иска морал от политиците, но не го вижда. Вместо промени вижда взаимни дребнави заяждания.
  Не бива да махаме с ръка и да позволим на самодоволната простащина да победи, настоя професор Илчев и припомни думите на Цар Симеон Велики, който казва на патрона на Софийския Университет Св. Климент, че оттеглянето е само за недостойните.

  „Нека бъдем достойни! Огледайте се и вижте колко сте. Силата е с вас! Силата да променим Родината си, не друг, а ние, заради всички нас“, завърши Илчев и припомни, че днешният празник не е само на Софийския университет, а на българския свободен интелект.
  * Източник: News.bg

  –––––––––––––––––––––––
  Бел.ред.: В момента в България има малко над 250 000 студенти и над 18 000 преподаватели, което е твърде голямо число, независимо че голям процент от около 65-те хиляди, завършващи тази година ученици, се насочват към учебни заведения в чужбина. Младежите у нас учат в 52 професионални направления с 600 специалности.

• Фейсбук „бомба“: Правителството на Пламен Орешарски подаде оставка

  Вълна от слухове и неофициални сведения за оставката на премиера Пламен Орешарски и цялото правителство заля днес социалната мрежа Фейсбук.

  .

  

  Информация за овакантяването на поста на „Дондуков“ 1 се появи още в ранния следобед в някои сайтове, като на места се уточняваше, че става въпрос за организирана кампания, целяща да използва методите на дезинформация, характерни за управляващите.

  Точно в 16.00 часа потребители на Фейсбук масово започнаха да съобщават за оставката на кабинета „Орешарски“, сочейки различни причини за решението – здравословни проблеми, трите провалени заседания на парламента, скандалната кадрова политика на правителството и други.

  От правителствената информационна служба заявиха пред Mediapool, че подобно нещо не се е случвало и премиерът провежда работни срещи. За петък следобед във Враца е насрочен и семинарът с участието на Орешарски, тримата вицепремиери, финансовият министър, ръководството на БСП и кметове от левицата, за да обсъдят бюджета за догодина. БНР също цитира официалното опровержение от пиарите на кабинета.

  Междувременно антиправителствената информационна служба съобщи, че прави неуспешни опити да провери достоверността на слуховете за оставката на кабинета, тъй като телефоните на ПИС са заети. Призова и хората сами да се обаждат на номер (02) 940 27 70.

  В петък е 107-ия ден от масовите протести #ДАНСwithme, започнали на 14 юни т.г. след скандалния избор на медийния магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски за председател на Държавната агенция „Национална сигурност“. Въпреки безпрецедентната продължителност на протестните действия обаче, засега управляващите дават да се разбере, че не са склонни да напуснат властта.

  Източник:  Mediapool

• Крахът на мултикултурализма в Европа

  Александър Федосеев, Ruskline.ru

   

  

  Мултикултурализмът е политика, насочена към запазване и развитие на на културните различия. Идеологията, която обосновава тази политика, твърди, че културите трябва да съществуват паралелно с цел тяхното взаимно проникване, обогатяване и развитие в общочовешкото русло на масовата култура.

  Концепцията за мултикултурализма се появи за пръв път в Канада в края на 1960-те години. След две десетилетия получи широко разпространение и в Европа. През 1980-те години принципите на мултикултурализма влязоха в политическата практика на повечето европейски страни. Отказът от използвания по-рано (през ХIХ-ХХ в.) асимилационен модел за интеграция на имигрантите и преходът към мултикултурния модел беше обусловен от сериозните проблеми, с които се сблъскаха европейските страни. Многобройните имигранти, главно от Третия свят, които наводниха Европа, не проявяваха готовност да се асимилират. Нещо повече, те се обединяваха в различни етнически общности, което им помагаше не само да оцеляват в новите за тях условия, но и активно да защитават своите права, включително правото на запазване на културата, традициите и обичаите, донесени от родината им.

  В тези условия именно мултикултурализмът започна да се разглежда от политиците като инструмент, който бил спомагал за «взаимното обогатяване на културите» и «построяването на хармонично общество».

  За разлика от традиционната либерална идеология или политическия либерализъм, мултикултурализмът акцентира не върху защитата на индивидуалните права на гражданите, а върху правата на колективните индивиди в лицето на различни етнически и религиозни общности. През последните 30 години в една или друга форма («твърда» или «мека») почти във всички европейски страни се провеждаше мултикултурна политика.

  Резултатът е, че днес всички страни от Европейския съюз, в една или друга степен, страдат от имигрантите. Коренните жители на европейските страни все по-често призовават да бъде отменена политиката на мултикултурализма и да се върне идеята за подкрепа на титулната нация в държавата, за ограничаване правата на имигрантите. Критиците на мултикултурализма твърдят, че резултатът от него е пълно разрушаване на многовековните културни основи на Европа и на развитите европейски културни традиции, защото подобно смесване води винаги към усредняване. Според тях, ако ниското културно ниво на имигрантите несъмнено се повишава, то високото културно ниво на приелата ги страна неизбежно пада.

  Великобритания беше една от първите страни, които приложиха на практика идеологията на мултикултурализма. За разлика от Канада или Австралия, Великобритания никога не е обявявала мултикултурализма за официална доктрина, която да определя политиката на държавата към етническите малцинства. Въпреки това, тя твърде активно прилагаше идеологията на мултикултурализма на практика. Британската политика за интеграция на имигранти от друга култура и друга религия дълго време се смяташе за толкова успешна, че фактически по нея се ориентираха и останалите страни в Европейския съюз.

  Великобритания е ярък пример за приложен на практика модел на «твърд» мултикултурализъм: не само беше разработена и активно внедрявана широка система за подкрепяне на националните малцинства с цел да запазят своята самобитност, култура, традиции и обичаи – но и беше приета цяла поредица от закони, които да не допускат никаква дискриминация по национален или расов признак. По същество, толерантността беше превърната в догма, задължителна за всички британци.

  Но именно политиката на «твърд» мултикултурализмът доведе днес Великобритания до огромни проблеми между имигрантите и коренното население.

  Така например, жителите на района Тауър Хемлетс в Лондон се оплакват от засилването на позициите на имигрантите от Близкия изток, които вече са превзели цял квартал. В района са построени вече 19 джамии и се планира построяването на още 6. Допреди няколко години англичаните можеха спокойно да ходят в местните магазини, но днес вече се страхуват да се появяват в този район дори с превозни средства, защото просто не ще успеят да го напуснат в добро здравословно състояние – имигрантите пребиват почти до смърт всекиго, който не споделя техните религиозни възгледи. В интернет има много видеоклипове на демонстриращи мигранти, които натрапват на коренните жители религиозни спорове – и ако някой им възрази, започват отначало да обиждат и унижават събеседника си, а сетне да го бият посред бял ден на улицата, пред очите на минувачите. Нещо повече, наоколо веднага започват да се събират други имигранти, готови да подкрепят събратята си по религия. На един от клиповете се вижда как коренен англичанин се спасява само, защото е с кола и успява да потегли. Обаче характерното в неговия случай е, че тълпа имигранти тича подир колата няколкостотин метра с гневни настоявания да спре и да отговаря за думите си – и това при положение, че привържениците на исляма първи започват свадата и започват да оскърбяват местния жител.

  Имигрантите в Англия са илюстрация на случая, когато гостите се държат като собственици на държавата. Характерно, че органите на полицията, съда и прокуратурата въобще не реагират на хаоса, който вилнее в страната, независимо от многобройните заявления на коренните жители. Полицаите само наблюдават безчинствата, без да имат възможност или, по-скоро, желание да защитят коренните жители и да призоват имигрантите към ред и спазване на английските закони.

  Белите британци все по-често напускат териториите, които са доминирани от имигранти – това пише вестник The Daily Mail, позовавайки се на наскорошното изследване Demos. Според заявлението на бившия шеф на Комисията за равенство и човешки права Тревър Филипс, наличието на такива райони значително затруднява интеграцията и адаптацията на имигрантите към живота във Великобритания. Според експертите, почти половината етнически малцинства (около 4 милиона души) живеят в населени пунктове, където бялото население е вече под 50%.

  Наскоро британският премиер Дейвид Камерън предложи толерантността да бъде отхвърлена. Той призна, че политиката на мултикултурализъм в Европа се е провалила: „Дойде време да сменим принципа на пасивна търпимост с либерализъм в действие, либерализъм с мускули и да дадем да се разбере, че британското общество е изградено върху определени ключови ценности – заяви той на конференцията по сигурността в Мюнхен. – Пасивното толерантно общество не се меси в работите на другите, а истински либералната държава вярва в своите ценности и активно ги защитава. Време е да се обърне страницата на провалената политика, когато, в съответствие с доктрината за мултикултурно общество, в страната ни отделно една от друга съжителстват различни култури. Резултатът е, че някои млади мюсюлмани, в търсене на своята идентичност, се увлякоха от екстремистки идеологии.“

  И като мярка, която щяла да реши въпроса, британският премиер предложи… от университетските градчета да бъдат изгонени организациите, които имат влияние сред мюсюлманите, но не «приемат» западните ценности.

  Немската канцлерка Ангела Меркел също призна провала на опита да се построи мултикултурно общество в Германия. Миналата есен тя настоя имигрантите да учат немски език и да се интегрират в немското общество. Но, независимо от заявленията и твърдото намерение да вземе имиграцията под строг контрол, Меркел отбеляза, че процесът на ислямизиране на Германия е вече в ход и не може да бъде спрян. Немските политици прогнозират нарастване на влиянието на ислямската култура в Германия с всяка изминала година, както и увеличаване на броя на джамиите – по този начин властите признаха, че са безсилни да прекратят процеса на ислямизиране на държавата.

  Бившият президент на Франция Никола Саркози също по време на мандата си призна провала на мултикултурализма. В телевизионно интервю той заяви, че щом човек е дошъл във Франция, трябва да стане част от френската нация – а ако не иска, не ще бъде желан гост в страната. Президентът подчерта, че Франция няма да промени начина си на живот, няма да преразгледа концепцията за равенство на мъжете и жените и няма да се примири с обстоятелството, че някой може да забрани на момичетата да ходят на училище. Освен това, според него, французите не искат хора със забрадки и чалми да се молят на улицата пред очите на всички.

  „Ние прекалено се грижехме за идентичността на онези, които идват в страната, и недостатъчно се грижехме за идентичността на страната, която ги приема“ – каза Саркози.

  Важно е да се знае, че последиците от мултикултурализма в различни страни на Европа имат една и съща, твърде важна обща черта – имигрантите често защитават своите национални и култури особености чрез физическо насилие. Така например, преди 2 години във Франция се гледа дело за расизъм срещу бял човек – двама млади имигранти му поискали цигара и, когато той отказал, го пребили почти до смърт.

  Европейските експерти се опитват да крият все по-засилващия се проблем с имигрантите, като правят заявления, които са точно обратни на реалното положение на нещата. Така например, според професора от Факултета по политология и международни отношения на Кентския университет Ричард Сакуа, ако на мултикултурализма се гледа като на широка въздможност за диалог между различните елементи в обществото, той може да стане ефективно средство за запазване на държавите от Западна Европа.

  „Не съм съгласен, че мултикултурализмът на Запад се е изчерпал. Да, тази идея беше подложена на съмнение от Ангела Меркел в Германия, Дейвид Камерън във Великобритания и Никола Саркози във Франция, но мултикултурализмът е много по-дълбока идея за единство в разнообразието и разнообразие в единството. Аз не смятам, че идеята за мултикултурализма е мъртва. Мъртво е неговото догматично разбиране“ – смята Сакуа.

  Но къде е причината за провала на мултикултурализма, който бързо се превърна в най-тежкия проблем за всички страни в Европа, включително за най-големите държави, лидери на Европейския съюз?

  Руската експертка Елена Пономарьова смята, че проблемът е в липсата на културна асимилация: „Европа е уникална площадка, където в резултат на прекалено меко миграционно законодателство се струпаха множество представители на различни култури. Но тези хора, включени в определено културно общество, не се асимилираха в него, а си живеят в диаспори, анклави, цели райони. В резултат политиката на мултикултурализма доведе дотам, че основата на традиционната, Стара Европа се разми и изчезна. А когато ситуацията стигна дотам, че вече е проблем самото оцеляване на населението на Стара Европа, тогава политиците заявиха, че мултикултурализмът не бил толкова важен.“

  Политоложката Надежда Арбатова е убедена в следното: „Лозунгът, който беше издигнат от Европейския съюз – «Единство в многообразието», първоначално се отнасяше за многообразието вътре в самата Европа. Тази цел беше напълно постижима, защото, независимо от всички разлики, страните в Европа са от една култура и една религия. Но това, за което днес говорят Меркел и Камерън, е свързано с притока на имигранти от страни извън Европа. Първата вълна на имиграция от Африка и Азия беше спокойна, тези хора искаха да спечелят пари и да живеят нормално. Но техните деца и внуци, които се родиха и получиха гражданство в Европа, претендират вече за нещо съвсем друго: да направят своята култура и религия господстващи. И твърде често попадат в радикални ислямски организации.“

  Очевидно е, че имигрантите, макар и в пределите на своите малки, но компактни места на заселване в Европа получават твърде голяма, дори може да се каже – неограничена, власт, с която коренните жители не могат да се преборят.

  Друга важна причина за провала на мултикултурализма и за пасивността на европейската култура пред натиска на имигрантите е дехристиянизацията на Европа. Като се започне още от епохата на Ренесанса, религията престана да бъде скрепяващ фактор на европейската култура и мерило за социалните норми и порядки. Понятието «християнска култура» изгуби своето значение и беше заменено с принципите на «толерантността» и «мултикултурализма».

  Съзнателно отказали се от християнството като основа на обществения строй и до голяма степен определящо държавната политика, европейците сами и доброволно се обрекоха на унищожение. Но ако по-рано те просто се самоунищожаваха, затъвайки все повече в т. нар. «масова култура» и приобщавайки се към идеите на обществото на потреблението – то днес вече върху тази отслабнала култура, която практически не е способна да се защити, налетяха имигрантите със своите силни общности, здраво стегнати в твърди социални и религиозни рамки. Тези общности с лекота смазват опитите на «Стария свят» да им се съпротивлява.

  Какво е европейската култура днес?

  Това са величествените – но празни катедрали, масовите разводи, аборти, свободни сексуални отношения и други фактори, които унищожават основата на всяко едно общество – семейството. Днес демографската ситуация в Европа се характеризира с ниско ниво на раждаемост, увеличение на продължителността на живота и общо намаляване на коренното население в сравнение с други райони по света.

  Прогнозите за бъдещето са мрачни.

  Всички страни – членки на ЕС, имат най-ниската раждаемост, откакто съществуват. В Италия и Испания раждаемостта е спаднала до коефициент 1.2 на жена, в Германия – 1.3, Гърция – 1.4, Швейцария – 1.5, Франция и Дания – 1.7, Ирландия – 2.

  Възрастовата група от 0 до 15 години вече намалява, следователно Европа ще се сблъска с проблема за намаляване на трудоспособното население и спадане на потенциала на работната сила. Според немския институт «Макс Планк», увеличаването на безработицата намалява раждаемостта.

  И в същото време общата демографска ситуация в Европейския съюз изглежда доста добре. Защо? Просто, защото има прираст на населението, който обаче се осъществява от имигрантите от Африка и Азия. Всяка година процентното съотношение между коренни жители и имигранти се променя в полза на имигрантите.

  При това всеки новороден европеец за в бъдеще ще се озове в същата ситуация, както и неговите родители – нали те го възпитават в същите принципи на толерантност, търпимост, масова култура и потребителска идеология.

  А в същото време децата на имигрантите се възпитават в строгите рамки на етническата им общност, получавайки мощна етно-културна опора – затова и занапред те ще имат много по-добри перспективи, отколкото коренните жители.

  Съвременното европейско общество е подложено на духовни лутания, в резултат се появиха мнобройни религиозни учения, течения, секти, окултни движения, разпространяват се идеите на будизма, индуизма и дори сатанизма. Във всяка една такава религиозна група има духовен лидер, който натрапва на членовете собствените си възгледи и собствената си култура. Какъв е резултатът? Резултатът е огромен брой носители на различни културни и религиозни традиции – вместо единно европейско общество.

  И ако такава група хора все още би могла да съществува самостоятелно, то при наличието на външен фактор като имигрантите – които, за разлика от европейците, са обединени от общи културни и религиозни възгледи, тя отстъпва позициите си и се превръща в малцинство, независимо от численото си превъзходство, което все още засега се запазва.

  Стремително застаряващата Европа, редовно страдаща от множество икономически, политически и демографски фактори, днес се сблъска с остър етническо-културен проблем. Причина за този проблем са имигрантите от Азия и Африка, които активно се заселват в европейските страни.

  Създаден като инструмент за регулирани и създаване на условия за взаимно съществуване, мултикултуралимзът доведе не до «взаимно разбиране» и «обогатяване» – а до разпалване на етнически и религиозни конфликти.

  .

  Превод: Любомир Чолаков,
  Lyubomircholakov.blog.bg

• Генерална репетиция за ада

  Милена Дойчева,  OFFNews

  .

  

  Ние често си мислим, че най-страшното нещо, което може да ти се случи, е това да умреш. И ако гледаме само по човешки, сигурно е така. Но пак по човешки казано, в европейска България има и по-страшни неща. Например, да си жив… И по-точно – тоталната незаинтересованост за това дали въобще си жив и имаш ли нужда от помощ…

  Веднъж срещнах един свещеник, който се връщаше от погребение. Питах го как издържа при всекидневната среща със смъртта, дали свиква… Той ми отговори, че смъртта винаги е лична и с това не може да се свикне. Но и че смъртта не е най-страшното. „А кое е най-страшното?”- попитах го. „Равнодушието!” – отговори ми той. „Защото то е обратното на любовта. Има едно описание на ада, където хората са показани целите в пламъци, стоящи гърбом един към друг, като образ на това, че не са обичали, не са забелязвали другите”.

  Затова смятам, че живеем в една умираща държава, в държава-менте, която в по-големи количества може да те отрови до смърт. Защото смисълът на държавата е този – всички да сме близки, да сме заедно, да си помагаме в трудни ситуации, и в много трудни… и в трагични… Но нашата държава е някакво гротескно подобие на държавата, за която всички мечтаем. В нея много често ние сме гърбом един към друг, сякаш че живеем в една генерална репетиция за ада.

  За какво по-точно говоря ли? Примери колкото искаш. Гледах преди дни по телевизията една красива, млада жена – Диана Борлакова. Жена, която 14 години се бори с рак на гърдата. Сега за нея и за още 50 жени като нея има надежда в лекарството „Афинитор”. То обаче не се поема от Здравната каса, а струвало около 7 хиляди лева месечно. Или казано с думите на Диана – държавата осъди около 50 жени на смърт. Какъв беше отговорът на някакъв чиновник от Здравната каса ли? „Догодина ще видим!”. Чудех се дали може да се измисли по-извратен отговор от този. И досега не мога да се сетя. Защото Диана каза, че за хората като нея може и да няма догодина, може да няма дори утре… За всеки от нас е ясно, че трябва да си чудовище, за да не ти трепне сърцето, когато видиш тежко пострадал човек. А какво бихте казали за някой, на когото не му пука не за един, а за много болни от рак хора. На когото не му пука до смърт.

  И сега ще повторя думите на свещеника – смъртта и страданието винаги са лични. Примерът с Диана е симптоматичен, но не е единствен. Болните от рак на гърдата не са единствените, от които държавата е абдикирала. Има още много хора с различни тежки заболявания, с различни проблеми, които може и да не са здравословни, но са жизненоважни.

  Ежедневието на тези хора няма как да се покаже по телевизията. Непрекъснатите грижи и притеснения на близките им, начинът, по който се опитват да ги утешат, скритите сълзи, надеждата, отчаянието, че ще изгубиш лицето, което в момента гледаш, желанието да гледаш това лице до насита, всеки миг, докато все още можеш, мисълта да останеш сам…

  Тези 50 болни жени и още многото болни като тях не са просто статистика на заболяванията на Здравната каса. Те са живи хора, обичани и обичащи, ненаситни за живот. Техният основен враг не е само липсата на пари, а равнодушието, което ти казва: „Ако не умреш до догодина, ще има ново теглене”.

  Има хора, които не издържат – на болестта, на мизерията, на лихвите, на ипотеките, на заемите, на разочарованията, на липсата на любов, на мъката… Годишно в България над 3 000 души се опитват да сложат край на живота си, а около 800 успешно правят това. Но те са поредната статистика за бездушната държавна машина. Всъщност не, имаше един момент, в който им се обръщаше внимание – когато самоубийствата бяха политически изгодни. Тогава те се сочеха с пръст от някои политици. Това помогна за спечелването на изборите. Имаше албум на една английска група, който се казваше „Пари от хаоса”. Тук при нас това звучи като „власт от смъртта”. Сега самоубийците пак са цифри. Преди няколко месеца бяха ужасяващи, сега са просто обезпокоителна статистика.

  Не всички в държавата, разбира се, са равнодушни. Има си и нормални хора, които се опитват да помагат на другите, дори и въпреки системата. Като онзи лекар, д-р Стефан Зарков, когото глобиха с 1500 лева, защото пратил деца със съмнения за рак на скенер, въпреки че изчерпил направленията. Какво е трябвало да направи този лекар? Да им каже: „Минете догодина, може да улучите момент, в който ще имам повече направления, ако сте още живи, разбира се. Ако не, здраве да е”… Никой няма да глоби Здравната каса за това, че издаде смъртна присъда на Диана. Нека този лекар знае – в държавата на равнодушието съчувствието е престъпление и подлежи на глоба – 1 500 лева, защото е първо нарушение.

  Също като онова момче, Коста Кръстев, което беше един час регулировчик в големия дъжд на Петте кьошета. За малко и той да отнесе глоба. Основното обвинение е просто – пукало му е, че може да станат катастрофи, заради неработещите светофари и липсата на катаджии. Много е вероятно това момче да е спасило нечий човешки живот, рискувайки своя и преглътвайки обидите към майка му от някои гневни шофьори. После му се наложи да изслуша и забележките на институциите колко опасно било поведението му. Но ако беше станала катастрофа, защото момчето не е било там, никой нямаше да е виновен, защото просто на никого нямаше да му пука. Щеше да е поредната статистика от войната по пътищата. Също много обезпокоително явление.

  И понеже обезпокоителните явления в държавата ни станаха прекалено много, някои министри не се „запознават с всички ужаси, за да не изпаднат в интровертност на духа” и почнаха да се „дозират” – каквото и да означава това. А се „дозират”, според същата спортна министърка Мариана Георгиева, защото нямат „отпуск за медитиране”. Каква брилянтна метафора! Какво по-равнодушно нещо има от това да медитираш. Не решаваш проблемите. Заставаш над тях и ги изчистваш от съзнанието си, пребивавайки в нищото. Едно време, понеже нямаше как по друг начин да критикува комунизма, Висоцки пееше така: „Нас не ни плашат лошите вести, в отговор на тях ние тичаме на място” („Нам не страшны дурные вести, мы в ответ бежим на месте”).

  В крайна сметка най-лошото за управляващите е да не се стресират случайно. Трябва да се търси философско успокоение за всичко. Като онзи случай с мишката в попарката на болното дете в инфекциозната болница в Пловдив. Отговорните институции успокоиха майките на децата в тази болница, яли от въпросната попарка, че мишката била термично обработена и нямало нищо страшно. Тоест, казано иначе, какво толкова се притеснявате – попарата просто е била блажна и то без пари. А медиите се изтрепаха да ни обясняват в кои държави мишките са деликатес, та дори и рецепти предлагаха… Е, детето наистина здраво се беше стресирало, но това не е повод и някой отговорен чиновник или министър да се стресира също. В крайна сметка това не е неговото дете, то си има майка. А на неговите плещи лежи цяла държава, затова той не трябва да изпада в „интровертност”. Същата логика вероятно важи и за болните като Диана. В Здравната каса са се „дозирали”, защото отговарят за много болни и не се запознават с ужасите – и те нямат „отпуск за медитиране”… Смъртта е проблем за тези, които обичат. Никъде не е казано, че министрите и чиновниците трябва да обичат. Те са сложени да управляват…
  
  Мисля, че е ясно защо повече от 100 дни хората крещят на Орешарски да си подаде оставката. Но той не ги чува. Защото по същество той е гърбом към тях. За него те са статистика, на която може да противопостави друга статистика. И толкова. За хората от двете статистики еднакво не му пука. „Дозирал” се е до безчувственост. Може би тук-таме някой журналист все още го дразни с въпроса „Кой?”, но при сегашните темпове на „приятелски” напускания от медиите (защото много рядко някой си признава, че е уволнен, а все се „разделя с приятели”), скоро и това ще спре.

  Смятам, че въпросът „Кой предложи Пеевски?” трябва да се задава постоянно. И не от инат или заради самия Пеевски, а защото трябва да показваме, че ни пука. Но по същество отговорът му е ясен – предложи го и го назначи човешкото равнодушие. Той беше назначен с безпардонна недозирана демонстрация на равнодушие. Казват, че протестите нямат социални искания. Но аз мисля, че първото от социалните искания е това – да се сложи край на равнодушието, защото всички проблеми идват от него. От това, че държавата е с гръб към народа си. И с всяко свое действие съска: „Не те обичам, не ми пука за тебе, не ми пука дали си жив или мъртъв! Аз съм повече от тебе. Мога да си позволя да живея без теб, въпреки теб, през теб!”.

  Но животът не се подчинява на държавата. Въпреки че тя не го признава. Реални човешки същества преживяват гаврата със собствената им трагедия всеки ден! И всеки ден реални човешки същества виждат как една държава (казвам „една държава”, а не „твоята или моята държава”) се гаври с твоите или моите баща, майка, съпруг, съпруга, дете… Гаври се с техния живот и с тяхната смърт.

  И все пак не може държавата да носи вина. Защото държава е абстрактно понятие. Тази държава са хората. Хората, които имат власт. Които са изковали това чудовищно законодателство между официална закуска и возене във възможно най-скъпа кола. Гласували са законите, пресягайки се с ръка и опъвайки ръкава на сакото, което струва колкото социалните помощи или здравната пътека за „официално признатите” за една година. Година, която те може и да не преживеят… Виновни са всички, всеки един по отделно, който е участвал в тази уредба през последните години – всички управляващи с по-важни проблеми от човека в крещяща нужда, всички опозиционери с по-важни проблеми от хората в крещяща нужда. Всички, които стоят с гръб, всички, които се „дозират” с гръб към хора като Диана. Защото тя им причинява интровертност.

  Но има нещо по-страшно от това да си болен и лишен от елементарна подкрепа. Защото дори в този страшен случай ти можеш да останеш човек. И смъртта да стане за теб начало на нов и вече щастлив живот. По-страшно е, ако още приживе си умрял за проблемите на ближните ти. На тези, за които си поел отговорност. Тогава дори и да си се добрал до точно този автомобил, за който винаги си мечтал, дори и да си заел точно този пост, към който си пълзял цял живот, дори да разполагаш с всички социални придобивки на света – е все едно. Все едно е – дори смъртта не може да лекува това. Напротив, след нея започва най-истинският ужас… Всеки ден!

  Имайте милост! Ако не към народа си, то поне към собствените си души! Спрете репетицията за ада! Имайте милост…

   

• <<
• 1
...
• 144
• 145
• 146
• 147
• 148
• 149
• 150
• 151
• 152
• 153
• 154
...
• 416
• >>