Всички авторски страници

Авторски

• Опозиционните БГ партии дружно призоваха към протести срещу кабинета

  МВР разполагало с данни за готвени провокации, но полицията щяла да се държи, както досега

  .

  Два дни преди първото заседание на парламента от новия политически сезон няколко опозиционни партии във и извън Народното събрание вкупом призоваха членовете и симпатизантите си да се включат в готвения за 4-ти септември граждански протест „по посрещането“ на депутатите.

  Най-активни се оказаха бившите управляващи от ГЕРБ, чийто пресцентър разпрати до медиите обръщение на партийния лидер Бойко Борисов. В него той едновременно отклонява идеята на политическия си опонент – лидерът на БСП Сергей Станишев – за обща декларация в НС „по националните приоритети“ и призова привържениците си масово да се включат в демонстрацията.

  „Приемаме исканията на протестиращите като основателни и справедливи. Солидарни сме с тях и изразяваме уважение към упоритостта и последователността на усилията на всички, които 80 дни не се отказват от протестите. Приемаме призива за незабавна оставка на правителството и се обявяваме за нови избори до края на годината. Присъединяваме се към апела всеки гражданин и всяка партия, които искат оставка на правителството и незабавни избори, да се включи към протестните действия още на 4 септември. Колкото повече хора излязат на улицата тези дни, толкова по-бързо това правителство ще си отиде“, заявява експремиерът Борисов.

  Отказът на Борисов да застане зад обща „национална позиция“ със Станишев е противоположен на изразената от него преди около месец и половина позиция за „надпартийна декларация“ и за евентуални преговори с политическите опоненти за „общо съгласие по националните ни приоритети“.

  С призиви за подкрепа на протеста на 4-ти септември в понеделник излязоха Реформаторският блок, „Движение България на гражданите“ и Единната народна партия на Мария Капон.

  „ДСБ призовава своите членове и симпатизанти да се включат в протестите срещу правителството“, обяви Радан Кънев, председател на партията, която участва в блока заедно с формациите „Зелените“, „Свобода и достойнство“, „Синьо единство“, „Движение България на гражданите“, СДС и БЗНС.“

  „Солидаризираме се с протеста и срещу тези партии, които в последните месеци доказаха, че казаните думи нямат тежест, че идеологически противници влизат в задкулисни договорки, за да запазят властта на всяка цена. Смятаме, че България има нужда от нов политически ред, и призоваваме управляващите, ако искат да запазят и собственото си достойнство, и достойнството на нацията, да се вслушат в гласа на българските граждани. Призоваваме всички наши симпатизанти в сряда, 4 септември, да се присъединят към протеста още в 8 сутринта пред Народното събрание и да изразят там желанието си за незабавна оставка на правителството и предсрочни избори“, обявиха и от партията на Меглена Кунева.

  Малко по-рано в понеделник вътрешният министър Цветлин Йовчев съобщи, че в МВР имало данни, че се готви ескалация на напрежението сред протестиращите вече 80 дни срещу кабинета „Орешарски“.

  „Има, и за 4-ти септември има данни. Много от тези данни не се потвърждават, по други от сигналите продължаваме да работим. Но ще направим необходимото да гарантираме сигурността и обществения ред“, коментира МВР шефът.

  „Готови сме и винаги трябва да бъдем готови за такива ситуации. Имаме достатъчно сили, имаме добра организация. Но някак си, вижте, едва ли не, така, се представя в момента, в последните дни, едва ли не, че трябва да очакваме някакви сблъсъци или едва ли не военно положение. В края на краищата това са… И протестиращите са нормални хора и очакваме да се държат както и до момента нормално, цивилизовано, да не упражняват насилие. И протестът е нормален процес“, добави Йовчев.

  Все пак той гарантира, че полицията ще продължи да действа „по същия начин, както се е държала да момента“, уточнявайки, че „не може, ако има нарушение на Закона за движение по пътищата, спрямо това да бъде употребена сила и помощни средства“.

  Източник:  Mediapool

• Бъзикилийкс: Китайците минават на кирилица до 2025 г.

  Chergar, Бъзикилийкс

  (Истината такава, каквато можеше да бъде!?)

  

  Всички китайци ще трябва да се научат да пишат на кирилица до 2025г.

  Това решение е взето на най-високо равнище от управляващата Китайска комунистическа партия. Решението е продиктувано от необходимостта да се облекчат контактите между Китай и останалия свят. След мащабно проучване, поръчано от китайските управници станало ясно, че основната пречка за по-бързото навлизане на китайски стоки, услуги и граждани сред останалия свят е китайската азбука. Китайските йероглифи са трудно разбираеми и направо непонятни за останалата част от света, а и самите китайци отделят неимоверно много време за изучаването им.

  Според анализаторите, провели изследването, ако Китай приеме коя да е друга от основните азбуки, разпространени в света, това би улеснило неимоверно обмяната на мисли,идеи, стоки и услуги във всяка една сфера. Това би ускорило и разпространението на китайската култура и ценности сред останалия свят. На проведеното заседание на държавния елит, след кратко, но бурно обсъждане е взето политическото решение новата Китайска азбука да бъде кирилицата. Основните критерии, натежали в полза на това решение, са два:

  1. Политически – идеологически народите, използващи кирилицата, са по-близки до Китай и неговата държавна система, най-вече Русия.

  2. Практически – кирилицата предлага по-добър набор от букви, чрез които могат да бъдат изписани специфични звуци от китайския език.

  Като окончателен вариант е избрана българската съвременна азбука, като най-добре отговаряща на изискванията на Китайския народ. Във връзка с приетото решение представители на Китайското правителство са се свързали с българското министерство на образованието, за да уточнят как би било възможно да се изпратят в България един милион китайски учители, които да бъдат обучени в ползването на кирилицата или България да изпрати един милион българи, които да обучават в новата писменост китайския народ. Засега все още не е ясен какъв отговор са дали от страна на българското правителство.

  Според вътрешен източник, проблемът е отнесен до най-високо ниво и премиерът е заявил, че е готов да посрещне един милион китайци, но ще трябва да се наложи да изчакат да построи метрото и да завърши магистралите, за да могат да се придвижват безпрепятствено. Според него това е един рядък шанс и голямо признание за българската култура и образование. Лидерът на “Атака” Волен Сидеров се разграничи, като заяви, че според него това е един потресаващ опит българската култура и история да бъдат присвоени от Китайците, което ако бъдело допуснато, щяло да ни превърне в една от многобройните китайски провинции, а българите – в роби в китайските заводи. Негативна реакция дойде и от дясното пространство, лидерът на ДСБ Иван Костов, подкрепен от подскачащия край него Мартин Димитров, заяви, че това е един нагъл комунистически заговор срещу проевропейската ориентация на България и призова за незабавното приемане от българския народ на латиницата, което веднъж завинаги да покаже твърдата проевропейска ориентация на целокупния български народ.

  От ДПС изказаха опасения, че едно такова действие би наложило излъчването по българската телевизия на новини на китайски език, което евентуално би снело от ефир новините на турски, поради относителната малобройност на говорещите турски спрямо новопристигналите китайци.

  Левицата прие възторжено отправеното предложение, според тях това е един огромен шанс България да се издигне икономически до нивото на Китай, като поиска в замяна на обучението китайския бизнес да инвестира в България. Според Станишев достатъчно е в нашата страна да бъдат построени две китайски фабрики, за да се реши окончателно проблемът с безработицата.

   

• П. Стоянович в Одеса: Продължавайте да носите България в сърцето си

  

  „Продължете да носите България в сърцето си“. С тези думи министърът на културата д-р Петър Стоянович поздрави над 5000-те участници в VІ Общоукраински български събор, който се проведе в Одеса, Украйна.

  „В много малко места по света съществува такава толерантност към българската диаспора“, каза още Стоянович и благодари на Украйна за предоставените възможности за поддържане на идентичността сред българската общност.

  „От днес вие сте в моето сърце, а вие продължете да носите България във вашето“, пожела министърът, съобщиха от пресцентъра на МК.

  Близо 600 самодейни танцьори, певци и инструменталисти от Одеска, Запорожка и Кировоградска области, Автономна република Крим, България и Молдова показаха своето изкуство на стадион „Спартак“ в Одеса в съботния ден.

  С тържествения галаконцерт беше отбелязан и 20-годишният юбилей от създаването на Асоциацията на българите в Украйна с председател – народният представител в украинския парламент Антон Киссе. (Репутацията на Антон Киссе като личност, работеща за българската общност в Украйна хич не е безспорна, но това е отделна тема – бел. Еврочикаго.)

  Общоукраинската културно-просветна организация обединява хиляди българи, като общият брой на дружествата и организациите в състава й е около 100.

  В началото на събора химнът „Върви, народе възродени!“ изправи на крака целия стадион, а шествието на самодейците поведе 102-годишният българин Николай Пройчев, етнически българин от село Доневка, Запорожка област, участник във всичките до момента общоукраински български събори.

  През целия ден на стадиона десетки българи от украинската диаспора поздравяваха българския министър на културата, като благодариха, че са заедно на празника и за отношението на държавата към тях.

  По време на разговора си с известния бесарабски художник Александър Кара, министър Стоянович отправи покана към него за изложба в галерия „Средец“ на Министерството на културата.

  В края на деня участниците извиха българско хоро, а специално поздравление с песните си отправи и певецът Илия Луков.

  В програмата на министър Стоянович са предвидени още срещи в Общобългарския културен център и в Одеския държавен университет „И.И. Мечников“. Той ще връчи дарение от художествена литература, албуми, брошури, DVD филми и музикални CD албуми на Асоциацията на българите в Украйна и на студентите от катедра „Българска филология“ на Одеския държавен университет „И. И. Мечников“.

  В последния ден от посещението си – 2 септември, Петър Стоянович ще бъде гост на болградската гимназия „Георги С. Раковски“. Във втория ден от новата учебна 2013-2014 година, той ще поздрави възпитаниците на гимназията и ще направи дарение.

  Първата българска гимназия от времената на Възраждането е открита през 1858 г. с решаващото съдействие на Георги Раковски, Христо Ботев я нарича „свято за целия български народ училище“. Днес в нея се обучават над 350 гимназисти, като учениците постъпват чрез конкурс.

  Сред възпитаниците й са Александър Теодоров-Балан, Ангел Кънчев, Александър Малинов, генерал Данаил Николаев, Олимпий Панов и още десетки видни личности, оставили имената си в българската история и култура.

  Източник:  Vesti.bg

• Сирийски метежници взривили отровните вещества “поради невнимателност”
  Алекс Сивов,  Worldtodaybg.com

   .

  В събота в световните новини се появиха съобщения, че експертите от ООН са напуснали Сирия и са пристигнали в Ливан. В най-близко време те ще се отчетат пред генералния секретар за резултатите от работата си. Пан Ги Мун ще публикува отчет пред членовете на Съвета по безопасност. Отбелязва се, че експертите ще успеят да предоставят само предварителен отчет. А в петък, 30 август, на англоезичния сайт Infowars.com се появи новина, публикувана в раздел „Сензация“.

  Сирийските метежници в предградието на Дамаск признаха пред журналиста на Асошиейтед Прес Дейвид Гавлак, че те носят отговорност за инцидента с химическото оръжие миналата седмица. Според думите им, газовата атака е в резултат на нещастен случай, предизвикан от неправилното използване на химическото оръжие, предоставено им от Саудитска Арабия.

   

  Смята се, че метежниците са получили химическото оръжие чрез ръководителя на разузнаването на Саудитска Арабия, принц Бандар бин Султан, че именно той е отговорен за провеждането на газовата атака. Въстаниците заявили пред кореспондента, че не са били обучени да боравят с това оръжие и дори не са знаели какво е то.

   

  Абу Абдел-Монейм, баща на един от метежниците, казал на Гавлак: “Синът ми дойде при мен преди две седмици и ме попита какво е това оръжие?”. Eдна част от оръжието изглеждало като някакви “тръбести изделия”, а друга част приличало на огромни балони с газ. Мъжът от Саудитска Арабия, който доставил оръжието се наричал Абу Айша. Според думите на Абдел-Монейм, оръжието се взривило в тунела, там загинали 12 метежници.

  Репутацията на Дейл Гавлак е достатъчно висока. В продължение на 2 години той е близкоизточният кореспондент на агенцията, работил е за National Public Radio (NPR), пише статии и за BBC News.

  Съществува и друга версия около случилото се. Според мнението на Абу Сюлейман, който е близък до спецслужбите на една от ислямските страни от Близкия Изток, в химическата атака са замесени не саудитците, а спецслужбите на Израел.

  “Химическото оръжие в Сирия – VX газове – е използвано по повод секретна израелска спецоперация. Израел задействал своите британски и йордански връзки, дори е предоставил лъжливи сведения – уж прихващане на разговор, за да въвлече света в ограничена регионална война. Отровните вещества са  от иракските запаси, заграбени в Басра от британските специални части през 2003 г., оттогава те се пазят в Йордания.

  Днес саудитските кланове, имащи влияние в Лондон, са обзети от безпределна ярост. Те са против Бандар бин Султан и заявяват, че не искат повече да плащат за войната в Сирия. Те изискват МИ-6, британското разузнаване и Мосад, официално да отрекат кяквото и да е саудитско участие от спецоперацията по употребата на химическо оръжие в оазиса Хута. Саудитците също поискали от Емирата да не оказва повече помощ на Лондон за британското военно присъствие в Кипър и за сирийската операция. „Цялата тази израелска театрална сценка била с цел да се подтикне Великобритания, САЩ и Франция към военна интервенция в Близкия Изток, а това може да предизвика взрив на ислямофобия”, твърди специалист по близкоизточни въпроси.

  

  Важни са и други подробности: министър-председателят на Великобритания Камерън беше принуден да отстъпи след изтичане на информация за ролята на МИ-6 в спецоперацията в оазиса Хута, която се ръководи от Йордания. Саудитските кланове, които са против Бандар бин Султан, получили информация от местни източници, че именно британското правителство е било зад спецоперацията в Хута, с участието на Йордания.

  Събрани са доказателства, потвърждаващи, че англо-израелският алианс е използвал Бандар бин Султан като стръв. Това веднага предизвикало яростта на Ер-Рияд, бин Султан бил обвинен, че дори не е съумял да замете следите си. Враждебните на бин Султан кланове, свързани с пакистански и китайски кръгове, заплашили Лондон с икономически санкции, те смятат Биндар за агент на МИ-6, който иска да въвлече Саудитска Арабия в тотална война на страната на Тел-Авив и британските банкови кръгове. Да не забравяме, че традиционната саудитска политика е за действия чрез прикритие, чрез групи наемници или закупуване на елит, дори на цели политически организации.

  Ако бъдат нанесени масираните удари по Сирия, то демонстрациите на “Мюсюлмански братя” по улиците на Кайро могат да приемат непредсказуеми форми и размери. Ударите могат да доведат и до следното – може да бъде поставена под въпрос целостта на Сирия. Ако Тел-Авив би могъл да удари Сирия, то защо Асад да не може да нанесе превантивен удар по Израел, питат се специалисти. И то направо днес?

  Сериозна несигурност около ситуацията носят и многобройните американски протестиращи, които искат да се присъединят към “марша на милионите мюсюлмани против страха” във Вашингтон на 11 септември 2013 г. Тук е мястото да споменем и за шесте руски ракети “Яхонт”, които бяха откраднати в Сирия и могат да бъдат използвани за каквито и да са провокации.

  С една дума, май си имаме работа със следния сценарий – някой иска целият мюсюлмански свят да бъде вкаран в една безкрайна изтощителна война, да се изсмучат природните им ресурси и земята им.

  Сирийската криза вероятно ще остави Асад да управлява в крайбрежния район, в който живеят алавити. Гражданската война ще продължи между друзите, сунитите, шиитите, християните до момента, в който всичко в днешна Сирия рухне в руини. Именно това са интересите на Израел, убедени са специалисти. За пример служи Ливан и Ирак.

  

  Снимки: ЕРА

  Народът на Сирия понася огромни жертви – по 5000 загинали на ден. Сунитското население се унищожава, цари глад, хората напускат земята си всеки ден. Войната приближава. В името на укрепване влиянието на Израел?

  Само неголяма част мюсюлмани разбират тънката хлъзгава линия на тази близкоизточна битка.

   

   

   

• Български хирург в САЩ финансира паметници на Георги Марков в Лондон и в София

  Николай Москов, в. „24 часа“

  .

  

  Паметник на убития в Лондон писател Георги Марков на лобното му място иска да вдигне известният наш хирург в САЩ д-р Георги Лазаров, съобщи Тома Спространов, който редовно общува с него.

  Д-р Лазаров, който се прочу с присадена от него отрязана ръка, е задействал процедурата и ще финансира скулптурата на убития с чадър дисидент през 1978 г. Сега съпругата му Анабел Маркова е поискала общинските власти да разрешат вдигането на паметник на моста „Ватерло“, където писателят бе пронизан в крака с отровна сачма.

  През октомври д-р Лазаров ще пристигне в България, тъй като е основен меценат на конкурса в София за симфонично произведение в неравноделния такт 7/8. Пак тогава ще се проведе и надпреварата за нова българска народна песен, където д-р Лазаров също е основен спонсор. Състезанието ще е в Чепеларе, а лауреатите после ще пеят и в студио 1 на БНР.

  Д-р Георги Лазаров ще доведе със себе си и два хора от американци, запалени по нашата народна музика, които той спонсорира в САЩ.

  

  По пътя към България хирургът ще спре в Лондон, за да разбере докъде е стигнала разрешителната процедура за мястото на паметника. Той иска в скулптурната композиция да присъства и чадър, за да напомня как е бил убит писателят.

  Освен в Лондон, д-р Лазаров е решил да вдигне паметник на Георги Марков и в София. Желанието му да увековечава видни българи не е от вчера. Емигрантът в САЩ е финансирал вдигането на около 5 паметника у нас, като първият е в Пловдив на неговите учители.

   

• Мишо Шамара v/s Роджър Уотърс…

  „Поддръжниците на властта заклеймиха позицията на Уотърс“,

  информира OFFNews, визирайки изказвания на бившият журналист и агент на ДС Владимир Танев и на т.нар. рапър Шамара. Те са свързани със състоялия се вчера в София концерт на легендарния Роджър Уотърс, който e преминал очаквано при голям интерес и по време на който на сцената се е появила изписана думата „Оставка“.

  Ето какво пише OFFNews:

  

  Двама от най-гласовитите защитници на правителството, които са и лица на две от контрадвиженията срещу протеста, се изказаха против позицията на Роджър Уотърс. По време на концерта на легендарния изпълнител, който се проведе тази вечер (снощи – бел.ред.)  на препълнения Национален стадион „Васил Левски“ в София, на сцената бе изписана думата „Оставка“ на кирилица. Това предизвика фурор сред хилядите зрители, които на няколко пъти скандираха „Оставка“.

  Случилото се бе посрещнато с възторг от всички, които искат правителството на Пламен Орешарски да се оттегли, но в същото време разгневи поддръжниците на кабинета. Двама от тях коментираха концерта в подобен тон.

  Бившият журналист Владимир Танев заяви:

  „Роджър, това е лично за теб.
  Бях с теб и твоето прекрасно шоу преди две години в Арена Загреб. Бях с теб с през последните близо 35 години от съзнателния ми живот. Ти и Дейвид, Рик и Ник сте хората, които ме направихте в голяма степен като ивдивид, като личност. Вие, четиримата от Pink Floyd, станахте отдавна моите идоли и никога няма да загубите моята любов и преклонение. Вие открихте в съзнанието ми отдавна бунтарското в прогресив рока. Вие създадохте моите музикални вкусове. Вие ме накарахте да бъда част от голямото световно семейство на Pink Floyd.
  Wish you were here, приятелю. Бих искал да си тук, сред нас. Доживях и аз, както и хиляди българи, да си тук, на българска земя.
  Роджър, не убивай моя тийнейджърски идол. Не позволявай да бъдеш употребен. Тази стена у нас, приятелю, е иззидана от омраза и противопоставяне. Твоята стена не е тяхната блокада, повярвай ми…“

  Далеч по-цинично бе изказването на рапъра Мишо Шамара, чиито статус публикуваме с козметична редакторска намеса.

  „Бойковите телевизии почти месец ни обясняваха колко велик спектакъл ще е СТЕНАТА хахаха . Още тогава си знаех че Герги Уотърс ще вика оставка хаха. Но си траех ако случайно тъпака не се е сетил да не се сети Но явно Сашето Безуханова му е дала тоя съвет да хвърлят едни милиони да кажат на хората в България да свалят демокрацията и да върнат ДИКТАТУРАТА хаха .
  Е*ем ти и рока е*ем ти и пинк флойда е*ем ти и джордж уотърса педалски.

  Никога повече ДИКТАТУРА нито комунистическа нито сикаджийска.
  Не сме виновни ние че десните сили в БЪЛГАРИЯ са изцяло под власта на бившият ДИКТАТОР и нямат грам идея що е то ДЕМОКРАЦИЯ.

  

  Е*ем ви в дясните хюмнета

  Както и предположих ))
  Бойко е дал яко кинта на Роджар да каже оставка хахаха .
  Та кой луд би правил пропаганда за връщане на ДИКТАТОР освен платен метъл .
  Жалко харесвах Пинк Флойд но вече не
  За малко пари хората са готови и майките си да продадът .“

  –––––––––––––––––––––––––––––––––––-

  Видеофрагмент от концерта на Уотърс в София

  http://youtu.be/79fCYLlzeuY

• Германски публицист: Европа съсипва бъдещето на България

  В България и Румъния е по-зле

  .

  Гърция може да е в криза, но изглежда като разцъфнала градина на фона на съсипаните от комунизма България и Румъния, пише в блога „Оста на доброто“ известният германски публицист Гюнтер Едерер след обиколка на трите страни.

  

  Граничният преход няма име, а по германските географски карти дори надали фигурира. Четвъртият контролно-пропускателен пункт между България и Гърция е открит едва през 2010 г. в труднодостъпните родопски дефилета. В Средна Европа и до ден днешен малцина са чували за него. Ала онзи, който познава историята на този регион, известен под името Тракия, може именно сред тукашните безкрайни гористи планини бързо да си обясни пропастите, на чийто ръб непрекъснато се оказва гръцката политика, и да се зарази с романтичната илюзия за федерална Европа.

  Затова пиша не толкова за гръцката криза, колкото за впечатленията, събрани по маршрута ми през Румъния и България към Гърция. Само едно такова пътуване дава ясна представа къде точно се намира страната, която вече от три години държи Европа в напрежение. И така: новият граничен пункт между България и Гърция. От българска страна изминаваме последните 40 км по сравнително добри шосета през села и малки градчета, над които се издигат минарета. Това са почти изолираните селища на българските турци, надживели всички промени на границата и във властта. Няма как да не забележиш, че в района е властвал социализмът. Сиви жилищни блокове, изоставена фабрика, почти никакви магазини или ресторантчета, много малко автомобили. Последният град в България е Златоград, където всички тези характеристики присъстват в изобилие.

  Гърция. Колкото по-навътре навлизаме, толкова по-очебийни стават разликите с Румъния и България. Криза ли? Гърция е грейнала като разцъфнала градина в сравнение с двете съсипани държави от бившия Източен блок. Там цели региони са затрупани с индустриални отпадъци. По селата е пълно с опразнени къщи, в градовете има цели изоставени квартали, а общата картина излъчва безнадеждност. След политическите промени Румъния е изгубила между 2 и 4 милиона от населението си, България – около два.

  Румънският град Сигишоара е в списъка с културното наследство на Юнеско. Наистина, крепостта е изключително красива, но от всеки разговор с местните хора лъха тежко отчаяние. Когато на 1 януари 2014 г. отпаднат и последните ограничения на европейския трудов пазар, ще се надигне нова емиграционна вълна, казват те. Но какво ли би могло да задържи хората? 200 евро месечно за физически труд, 500 – ако имаш диплома. А литър бензин струва точно толкова, колкото в Германия.

  В България съотношението между приходи и разходи е още по-лошо. В София вече от месеци млади и добре образовани българи протестират срещу корумпираното правителство. Но в германските новини за тези протести почти не се чува. Вместо това се обсъжда как да бъдат привлечени повече добре квалифицирани чуждестранни специалисти в Германия. Не е ли просто скандална тази икономическа и финансова политика, която ни кара да се гордеем с факта, че лишаваме тези държави от бъдеще, вместо да подкрепим онези сили, които се опитват да изградят наново своите страни?

  Главната вина за мизерията, в която тънат определени части от Европа, най-вече на Изток, носят левите партии. Ентусиазмът, с който навремето се преследваха престъпленията на европейския фашизъм, бе напълно оправдан. Ала за престъпленията от комунистическата епоха никой не говори, напротив – на техните извършители са кръстени градове и площади, а кръвопролитията им са обвити с мълчание.

  Прекосяваме Димитровград, издигнат по времето на социализма, който днес прилича на сметище. С името си този град отдава почит на един от най-страшните комунистически убийци – Георги Димитров. Не са преосмислени нито личностите, нито икономиката от онова време, а това дава шанс на всевъзможни проповедници от различните марксистки разцветки да приписват вината за днешната мизерия на… пазарната икономика. По тази точка Европа търпи пълен провал.

  Доходите на глава от населението в България и в Румъния са три пъти по ниски, отколкото в Гърция. Приехме тези държави в ЕС, но в момента ги използваме само като извор на работна сила, нещо като склад на човешки ресурс за нашата икономика, защото скрито субсидираме германския износ чрез твърде ниския обменен курс на еврото.

  Връщаме се в родопския проход, на границата между България и Гърция. Да, безценно съкровище е фактът, че за пръв път от 100 години тук цари мир. Да, българите и гърците няма от днес за утре да станат първи приятели, но пък и тукашните турци ще запазят културната си идентичност независимо от това към коя държава ги зачисляват в момента.

  Източник:  Дойче Веле

• Правителството в България се готви за бежанска вълна, тероризъм и икономически последствия

  Рискове от бежанска вълна, терористична атака и икономически последствия заради кризата в Сирия видя правителството, което в петък свика заседание на Съвета за сигурност към Министерския съвет.

  Бил е одобрен план за действие с 11 мерки, като според оценките на правителството най-сериозен е рискът от бежанска вълна и хуманитарна криза, свързана с нея.

  Обсъдена е и евентуална заплаха от терористично нападение, като вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев съобщи, че към момента България не разполага с данни за пряка терористична заплаха, но актуализира плана за действие в такива ситуации.

  Отчетени са и финансови и икономически рискове, които обаче не биха застрашили националната сигурност.

  Съветът за сигурност към Министерския съвет е съвещателен орган и няма практика заседанията му да се обявяват публично, нито да бъдат съпътствани с изявления.

  Източник:  Mediapool

  Текст:

• България ще има още да страда

  

  Илия Троянов, Дойче Веле

  .

  Корените на днешните елити в България са дълбоко преплетени още в епохата на комунизма. Пропуснати бяха исторически моменти за разрушаване на олигархичните структури, защото „агнетата все преговаряха с вълците”.

  Писателят Илия Троянов поставя изключително тежка диагноза на случващото (и неслучващото) се в България.

  Между Министерския съвет и президентството няколкостотин демонстранти надуват свирките си. Три пронизителни изсвирвания, после пауза, после още три – и така часове наред. Някои от тях, които са докарани с автобуси от провинцията, не са съвсем наясно какво точно правят тук, освен да подкрепят правителството. Петстотин метра по-нататък, пред Парламента, няколкостотин други демонстранти също упорито надуват свирките, часове наред, а в промеждутъците скандират „Оставка!” Кой ли би осъдил непосветения наблюдател, ако той се обърка между тези два почти идентични протеста? Но разликите въпреки всичко са съществени.

  Протестът на интелектуалния елит

  Протестът пред Парламента продължава вече над два месеца и преди летните отпуски събираше до 30 000 души – вярно, само в София, в българската провинция досега имаше само редки и слаби протести. Повечето от демонстрантите са млади хора, но иначе съставът е смесен – от известни творци до дами с кученца и майки с детски колички. Сред протестиращите в началото проникваха и групички от яки мъже с решителни, агресивни погледи, които изтласкваха някои от по-радикално настроените демонстранти. Няма речи, почти няма диплянки, никой не предлага курсове по алтернативна самоорганизация или интелектуална самоотбрана, както се случва на протестите на движенията „Окупирай…”. Вместо това раздават цветя и минерална вода на полицаите и надуват свирките си с такава настойчивост, сякаш искат да припомнят за всеки един от безбройните политически провали след 1989. Някои го наричат „протест на интелекуталния елит”.

  Мнозинството няма избор

  

  Липсват обаче социални искания. В началната фаза имаше лозунги срещу монополите и за повече директна демокрация, самоуправление и граждански контрол. В по-голямата си част те изчезнаха, изтикани на заден план от доминантното искане новото правителство да подаде оставка. Това обаче ще доведе до предсрочни избори и до ново правителство, сформирано от добре познатите стари партии – независимо дали ще са сега управляващите социалисти (партията на милионерите), техният коалиционен партньор, партията на турското малцинство (изградила твърде ефикасни мафиотски структури в регионите под свой контрол) или пък управлявалите доскоро „консерватори” от ГЕРБ (партията на средните предприемачи). Коалицията на „левите” се подкрепя от ксенофобската и дясноекстремистка партия „Атака”. Мнозинството от и без това трудно оцеляващите българи няма особено голям избор.

  В най-добрия случай като алтернатива може да се появи нов кабинет под ръководството на Бойко Борисов, „коалиция с човешко лице”, доколкото управлявалата доскоро партия ГЕРБ ще получи най-много една четвърт от гласовете, а в парламента ще влязат и по-малки „десни” партии. А тази перспектива е отдалечена на светлинни години от онова ново начало, което според едно скорошно допитване желаят почти половината българи. Известният политолог Огнян Минчев обяснява: „Необходима е радикална промяна на визията за държавата, за обществото, за бъдещето.” Колкото мъгляви са неговите обяснения, толкова мъгляви са и исканията на демонстрантите.

  Днешните политически и икономически елити в България са с толкова преплетени корени, че човек трябва дълго да живее в чужбина, за да го забележи най-сетне. В бурните години след 1989 „социалистическият” премиер Пламен Орешарски беше кандидат на демократичната опозиция (СДС) за кмет на София. Заради срещата си с един водещ мафиот обаче той трябваше да оттегли кандидатурата си. После беше финансов министър в правителството на бившия цар Симеон Сакскобургготстки и член на една партия, която изникна от нищото, и след като се награби и заличи следите – отново изчезна в нищото. После Орешарски премина към някогашния смъртен враг, социалистите. Типична кариера в българския парламент, в който направо си е правило да членуваш поне в две, ако не и в повече партии една след друга.

  

  Омрежена и непоклатима – българската олигархия

  Партийната политика е един непрестанен маскарад без същинска значимост, защото в българската политика, в икономиката и в медиите продължават да доминират апаратчиците от комунистическо време, респективно – техните деца. Който не произхожда от тази олигархична класа няма никакъв шанс да се присъедини. „Спасителят на Отечеството” например, Бойко Борисов, по комунистическо време е завършил висшето училище на Държавна сигурност и е работил във Вътрешното министерство, преди да основе собствена охранителна фирма, която се грижеше за диктатора Живков. Доскоро живееше с Цветелина Бориславова, дъщеря на офицер от някогашната Държавна сигурност, банкерка и не само една от най-богатите жени в България, но и сив кардинал на ГЕРБ.

  Като имаме предвид колко омрежена на национално и на международно равнище е тази олигархия става все по-малко вероятно някой да я обезвласти. А това не обещава нищо добро за бъдещето. България през 2013 година е болезнено доказателство за това колко катастрофални са последствията, когато една нация пропусне историческия момент. След 1989 година многократно се откриваха възможности да се промени статуквото. Тези възможности не бяха използвани, защото онези, които бяха в „опозиция”, винаги се придържаха към стратегията на компромиса, на кръглите маси и коалициите. Агнетата непрестанно предлагаха на вълците преговори. А през това време олигархичната власт успя да се консолидира и евентуалният прелом беше отложен за неопределено бъдеще. Дефиницята на Ленин за революционната ситуация междувременно беше обърната с главата надолу: „Низините не могат” (да променят статуквото), „а върховете не искат” (да допуснат промяна).

  България ще има още да страда.

   

• Алчността на българите

  Статията на проф. Петър Иванов е изключително злободневна, сякаш е писана днес, а не преди 7 години. Проблемите, които засяга, са не само същите, но дори са се задълбочили. Решението, което предлага, е с непреходна валидност. Ще дорасте ли населението на България до разбирането за причините на своята трагедия и ще има ли потенциала да ги преодолее?

  –––––––––––––––––––––––––––––

  .

  Проф. Петър Иванов, Spiralata.net
  

  Както знаем, в годините преди комунизма България е в десетката на най-проспериращите европейски държави. А сега по всички класации е последна или спори с Албания за предпоследното място. Обществото и политиците имат удобно обяснение за този прискърбен факт с последствията от тоталитаризма, с трудностите на промяната и т.н.

  Вече 17 години след Десетоноемврийската революция ние, българите, се заблуждаваме и не искаме да видим основната причина за окаяното състояние и липсата на перспективи пред бедната ни, деморализирана и циганизирана нация: безнравствената и безмерна алчност в нашето общество

  Липсата на закони, абсурдните политически шантажи, атеизмът на българското общество и мътната вода на социалните промени създадоха отлични условия за избуяване на един от седемте смъртни гряха. Според Св. Йоан Лествичник от алчността произхождат немилосърдие, престъпност, неверие, ожесточеност на душата, лукавство, вражда и умопомрачение.

  Общественото богатство е преразпределено по невъобразим начин, който би шокирал всеки нормален човек в света: няма я голямата средна класа; има шепа съмнителни милионери, митничари, наркобосове и цигански барони с гротескни богатства; в същото време огромни маси бедстват с по стотина лева на месец.

  Причината да са така плачевни нещата във всички области, е в алчността (щението, сребролюбието).

  Корупцията не се дължи на чакащи рушвети чиновници, а на предлагащите, които искат по нечестен път да се сдобият с желаното благо, да спечелят незаслужено търга, да получат привилегия, да не платят законните такси и т.н. Предлагащите подкуп и готовите да го направят, за да спечелят, в България са… почти всички. Затова мащабите на корупцията са грандиозни и всеобхватни. Кой с ръка на сърцето ще каже, че не би искал да получи нещо, което не му се полага, срещу съразмерен рушвет?

  Факт е, че почти всички стоки – от доматите до комбайните, за да стигнат до пазара, неколкократно увеличават цената си, обогатявайки неимоверно алчни посредници. Това е практика вече близо две десетилетия.

  Цените на разговорите по мобилните телефони са незаконно съгласувани между операторите и са с пъти по-високи в сравнение, например, с цените в САЩ, където средната работна заплата е десетки пъти по-голяма. Всеки може да си направи сметка за какво алчно и бездушно ограбване става дума.

  В последно време, както всички виждаме, с бесни темпове се развива законно и незаконно строителство. Себестойността на квадратен метър застроена площ е около 200 евро. Построеното се продава с 200-1000 процента надценка средно за жилища и търговски обекти. Никъде в целия свят няма такива норми на печалба.

  Обувните магазини обявяват цени със 100-300 процента надценка. Цените на мобилните апарати и техните аксесоари са надути също със стотици проценти. Цените на таксиметровите услуги са неестествено високи. На парното – също. Една нощувка в хотел е с цена няколко средни месечни пенсии. Зъболечението е непомерен лукс и привилегия само на богоизбраните. Да сте виждали възрастен човек със зъби?
  

  През последните години в обществото е налице особена тенденция на кастово обогатяване.

  Освен политиците и държавните управници, които без изключение ползват властта по най-алчния начин за лично обогатяване, в листата на избраните последователно се вляха на кохорти митничари, нотариуси, банкери, застрахователи, зъболекари, прекупвачи и др., които в никакъв случай не са по-ценни за обществото в сравнение например с учителите или инженерите.

  Известно е, че ако едно общество се развива без спазване на моралните закони за добро, истина и справедливост, то е осъдено на гибел. Всеки може да се убеди, че е така, само ако погледне демографските прогнози на БАН. Дали въобще ще има българи след 2050 г.? Какъв ли ще е генофондът? Как ще изглежда населението на България?

  Много отдавна е известно, че алчността е разсадник за всички злини, включително престъпността (пет-шест пъти по-голяма от официално отчитаната), бедността, ширещата се простащина, наркоманизирането на младежта.

  Тя е причина за състоянието, в което сме. Заради нея е толкова мрачно демографското ни бъдеще. Да сте виждали млад човек, който не мечтае да напусне България?

  Тя увеличава все повече и повече въпиющата разлика между нас и истинските европейци, които не са безбожници, не крадат паметниците си за скраб и не продават децата си.

  Защо е толкова силна алчността в нашето общество? Защо владее всички социални слоеве – от просяците и циганите до софийската върхушка? Защо няма християнска човещина във взаимоотношенията помежду ни, а тя е заменена с острото желание на всеки да надхитри, излъже и измами другия?
  

  Причината е в липсата на обществена нравственост и на нравствени корективи, в липсата на съвест и отговорност. Как да ги има, когато огнищата на нравствеността и човешкото усъвършенстване – църквата, образованието и културата – са нарочно безпощадно унизени? А може би, уви, и вече умъртвени. Дано не е така.

  Дали причината не е в особеностите на българския национален характер? Народът казва “Очи синор нямат” и сякаш поставя обезсърчаваща диагноза.

  А в същото време всеки от нас знае, че “Който ламти за многото, изгубва и малкото”, но счита, че правилото не се отнася за него.

  И продължаваме, сравнявайки се с другите, завиждайки и измъчвайки се, погубвайки се, да жадуваме голямото богатство, да очакваме цял живот Големия удар и Голямото охолство. А в същото време като нация ставаме все по-нещастни и по-бедни.

  ПРИЧИНИТЕ ЗА БЕДИТЕ В ОБЩЕСТВОТО СА В ЩЕНИЕТО – СМЪРТЕН ГРЯХ, РОДЕН ОТ БЕЗНРАВСТВЕНОСТТА И АТЕИЗМА.
  

  Някои си мислят за Европейския съюз през 2007 г., който изневиделица ще реши проблемите ни. Те не знаят какво ни чака с уеднаквените цени, с конкуренцията, с изключително строгите изисквания към качество, квалификация и т.н.

  Хаосът, който ще настъпи, според мен ще бъде невъобразим. Защото новите порядки ще се срещнат с мощни стереотипи в националното съзнание, свързани с алчността.

  Изменението на манталитета на българите ще е твърде трудно. Едва ли лесно ще приемем нови нравствени идеали и еталони, противопоставени на греховното щение, изключващи хуманни и социално полезни черти като честност, доброта, почтеност, чувство за справедливост и др.

  Единственият изход е в нравствената сфера и представлява целенасочено утвърждаване и изпълнение от самото общество на специална Национална програма за нравственост. Стойността и значението на тази програма за бъдещето на българите според мен е по-важно от всичко останало в обществения ни живот.

• Агент на ДС и съдружник на Черепа организира контрапротестна група

   Публикация на Биволъ 

  

  Владимир Танев – агент „Спасов“ (най-ляво), Радосвет Радев – агент „Карак“ (центъра) и Васил Божков – Черепа (най-дясно)

  Владимир Танев, разкрит като агент „Спасов“ на Шести отдел на ДС от Комисията по досиетата, стана създател и идеолог на антипротестна група във Facebook. Танев е журналист, работил в Дарик Радио, и бивш съдружник на Васил Божков – Черепа във фирмата „МНД“.

  

  През 1997 г. Танев, Черепа, Радосвет Радев – агент „Карак“ и Тошо Тошев – явочник „Бор“ влизат в съвета на директорите на акционерното дружество „МНД“ АД, което е с предмет на дейност електронни и печатни медии.

  Дейността на „МНД“ АД е прекратена в края на 2006 г., като тогава дружеството е било собственост на Медия Холдинг (издател на „Труд“и „24 часа“), Нове Холдинг на Божков и Дарик Радио на Радосвет Радев. Тази неизвестна до момента корпорация може да бъде заподозряна като шапка на медиен холдинг, оглавяван от Черепа.

  Васил Божков – Черепа е цитиран в няколко доклада на американските посланици в България като водеща фигура в българската организирана престъпност. През 2003 г. като кандидат за кмет на СДС премиерът Пламен Орешарски се срещна с него и това стана причина кандидатурата му да бъде оттеглена. 

  Вицепремиерът в правителството Орешарски Даниела Бобева също има топла връзка с Васил Божков – Черепа, разкри по-рано Биволъ.

  Групата, създадена от Владимир Танев, се казва „София без блокади“. Администратори в групата са бившият вътрешен министър Богомил Бонев и Веселина Томова от сайта Афера.бг. Като публичен говорител се изявява Нора Стоичкова.

  В отворено писмо до Столична община, главният прокурор, Столична дирекция на полицията и други институции, от името на „София без блокади“ се настоява протестите срещу правителството на Орешарски да бъдат забранени. Това на практика е саботиране на гражданското недоволство срещу новата Тройна коалиция и нейните напъни да револвира порочното статукво на разграбване на страната.

  

  Радосвет Радев и Богомил Бонев

  

  Радосвет Радев и Васил Божков – Черепа

  Сред активистите, събрани от агент Спасов, са Ани Алашка – пиар на Българската стопанска камара, Елена Маразова, дъщеря на проф. Иван Маразов – кандидат на БСП за президент, заедно с Ирина Бокова през 1996 г. Журналистът от в. „Дума“ Александър Симов и Любомир Кольовски – бивш журналист, отговорен секретар на разпуснатата през 1999 г. политическа партия „Гражданска инициатива“, която дублира името на автентичната организация Гражданска инициатива създадена от дисидента Собаджиев.

  Осветяването на топлите връзки на тази група с Държавна сигурност и БСП бяха повод за поредната клеветническа атака срещу сайта Биволъ от страна на близки до групировките на властта медии – носеща почерка на „активно мероприятие“. Това е знак, че изнесените данни са идентифицирани като заплаха за поредния проект на ДС-мафията, с който се цели неутрализиране на протестите, чрез фалшива гражданска инициатива.

  По подобен начин и от същите пропагандни трибуни Биволъ беше атакуван през 2011-2012 г. след публикациите на американските дипломатически доклади в партньорство с Wikileaks. В началото на 2013 Биволъ разкри, че бившият премиер Бойко Борисов е бил разработван за връзки с организираната престъпност като агент „Буда“. Веднага след това сайтът и екипът ни станаха мишена на злостна клеветническа кампания. Интересно е да се анализира аналогичността на атаките преди и сега от едни и същи, винаги казионни медии срещу нас, но с коренно различна политическа трактовка. Ясен критерий за безпринципността на ченгеджийското мероприятие и неговите марионетки.

• The Washington Post: SOPA died in 2012, but Obama administration wants to revive part of it

  By Andrea Peterson,  Washingtonpost.com

  .

  

  You probably remember the online outrage over the Stop Online Piracy Act (SOPA) copyright enforcement proposal. Last week, the Department of Commerce’s Internet Policy Task Force released a report on digital copyright policy that endorsed one piece of the controversial proposal: making the streaming of copyrighted works a felony.

  As it stands now, streaming a copyrighted work over the Internet is considered a violation of the public performance right. The violation is only punishable as a misdemeanor, rather than the felony charges that accompany the reproduction and distribution of copyrighted material.

  SOPA attempted to change that in Section 201, aptly titled “Streaming of copyrighted works in violation of criminal law.” Some have suggested that the SOPA version and an earlier stand-alone piece of legislation from Sen. Amy Klobuchar (D-Minn.) would have criminalized covers of songs shared on Youtube.

  One campaign against this particular type of copyright crackdown highlighted how such a law could have made Justin Bieber into a criminal. Bieber himself spoke out against Klobuchar’s bill, saying the senator should be “locked up—put away in cuffs” while noting he personally thinks it is “awesome” when he sees fans uploading their own covers of his songs.

  The Commerce Department report recommends “[a]dopting the same range of penalties for criminal streaming of copyrighted works to the public as now exists for criminal reproduction and distribution,” adding that “[s]ince the most recent updates to the criminal copyright provisions, streaming (both audio and video) has become a significant if not dominant means for consumers to enjoy content online.”

  It’s certainly true that as networks have built the capacity to stream large amounts of data, streaming has become a major way for people to consume entertainment online — and not all of that consumption is officially sanctioned. But as the quality of legal streaming options has grown, so has the market for it. Netflix boasts “nearly 38 million members” in 40 countries and the music streaming service Spotify claims over 24 million active users in more than 28 countries.

  –––––––––––––––––––-

  * Andrea Peterson covers technology policy for The Washington Post, with an emphasis on cybersecurity, consumer privacy, transparency, surveillance and open government. She also delves into the societal impacts of technology access and how innovation is intertwined with cultural development.
• САЩ готвят пак ограничения в интернет

  Министерството на търговията може да възроди клаузи от нереализирания законопроект SOPA

  Американската администрация иска да възроди опасни части от оттегления законопроект за цензура в интернет SOPA (Stop Online Piracy Act – „Спиране на онлайн пиратството“), съобщи изданието Craveonline.com.

  

  Идеята на Министерството на търговията е да върне най-спорната част от него, а именно влизането в затвора за разпространение на продукти със защитени авторски права в глобалната мрежа.

  Ако това стане факт, то скоро изтеглянето на видеоматериали от сайтове като YouTube, за пеене с караоке например, ще се превърне в престъпление. В. „Вашингтон пост“ също обърна внимание на новата инициатива и припомни, че преди две години оригиналното предложение е дошло от сенаторката демократ Ейми Клобучар, която настояваше споделянето на песни в интернет да се криминализира. Срещу това тогава възропта дори младежкият идол и певец Джъстин Бийбър, който поиска „сенаторката да бъде хвърлена зад решетките с белезници“ и подкрепи споделянето на негови песни в нета.

  Това беше една от най-спорните части на законопроекта SOPA, който след няколко седмични протести в САЩ и по света бе оттеглен от законодателите. Те обаче продължават с опитите си да намерят начин да криминализират споделянето на филми и музика в интернет като нарушение на авторските права. В момента подобни нарушения се квалифицират като простъпка, а не като престъпление. Под влиянието на лобистки влияния, които са в противоречие с мнението на мнозинството американци и тенденциите в модерните технологии, правителството на САЩ все още иска да промени това.

  Законите за защита на авторските права винаги са придружени с много общо формулирани понятия и борбата в момента се води именно за това дали споделянето на материали с авторски права в интернет да се определят като престъпление. Ако това стане факт, то федерални агенти ще могат да затварят сайтове и да арестуват хора, които са публикували в интернет копирани материали с права и няма да има значение дали нечия малка сестра е свалила музика в своя телефон или MP3. Последните разкрития показват, че правителството на САЩ е станало още по-усърдно в опитите си да се наложи, независимо от общественото мнение.

  РАЗВИТИЕ

  През т.г. споделянето на файлове с различно съдържание в интернет показа, че това е неделима част от виртуалния живот в глобалната мрежа. Сайтът за онлайн услуги Netflix, между които за достъп до оригинално филмово и телевизионно съдържание, вече има над 38 милиона членове в 40 страни. Музикалният му еквивалент Spotify твърди, че има 24 милиона активни потребители в повече от 28 държави. По този начин за сайтовете вече е задължително да имат възможността да споделят големи количества данни и информация.

  Източник:  в. „Сега“

• Бжежински: Внимавайте кого ще доведете на власт в Сирия

  
  „Внимавайте да не доведете на власт в Сирия сили, които са толкова враждебни към САЩ, колкото Асад никога не е бил“, предупреждава в интервю за National Interest на 24 юни тази година Збигнев Бжежински.
  
  Бжежински, бивш съветник по националната сигурност, а в момента съветник в Центъра за международни стратегически изследвания, смята военно нахлуване в Сирия за крайно нежелателно и изразява опасения, че САЩ ще подкрепят най-малко ефективните сили, сражаващи се против Асад. В края на 2011 година в Сирия, на фона на сушата и лошата реколта, започнаха вълнения, подстрекавани от двете близкоизточни автокрации: Катар и Саудитска Арабия.

  В началото на този процес, на фона на „Арабската пролет”, президентът САЩ Барак Обама поддържаше размириците в Сирия, а след това неочаквано заяви, че президентът Башар Асад е длъжен да си тръгне, но в същото време нямаше намерение да предприема каквито и да било действия, за да подготви оттеглянето му.

  След това, през 2012 година, а тогава се провеждаха президентските избори в САЩ, в „Ню Йорк Таймс“ се появи много откровена статия, в която се казваше, че ЦРУ, под ръководството на генерал Петреус, започва активно да сътрудничи на Катар и Саудитска Арабия за свалянето на режима на Асад, опитвайки се да въвлекат в процеса и Турция.

  Критикувайки политиката на администрацията на Обама по отношение на Сирия, трябва да зададем въпросите:

  Каква е стратегическата ни позиция?
  Защо изведнъж решихме, че Сирия трябва да бъде дестабилизирана, а нейното правителство-свалено?
  Някой някога обясни ли това на американците?
  Защо през втората половина на 2012 година, особено след изборите, събитията започват да се развиват не в полза на метежниците?

  И тогава става ясно, че не всички метежници са привърженици на демокрацията.

  Но, след осъзнаването на това, трябва да последва преразглеждане на цялостната политика.

  Смятам, че някой е длъжен да разясни случващото се, за да имат хората по-ясна представа какви именно цели преследват САЩ със своите действия.

  Правителството на САЩ трябва да започне колкото е възможно по-бързо преговори с Китай, Русия и другите влиятелни държави, за да се стигне до приемливо, мирно разрешаване на конфликта в Сирия.

  Мисля, че ако се опитаме да решим този проблем съвместно само с Русия, което според мен е нужно да се направи, защото Русия частично е въвлечена в случващото се, но при това да се опираме на авторитета на държави, имащи влияние в региона (Франция и Великобритания), които сега не са чак толкова популярни, то нашите шансове за успех не са толкова големи.

  Шансовете за успех са по-големи, ако привлечем към решаването на кризата Китай, Индия и Япония, които са заинтересовани от запазването на стабилността в Близкия Изток.

  Военно нахлуване в Сирия, ръководено от САЩ, или доставки на оръжия за отрядите, сражаващи се против правителствените сили – подобни действия от страна на Вашингтон са крайно нежелателни.

  Опасявам се, че САЩ се движат по посока на нахлуването, при това такова, което няма да донесе никакви резултати, което е още по-лошо.

  Съществуват обстоятелства, при които нахлуването не е най добрият, но не е и най-лошият вариант.

  В конкретния случай фактически става дума за това да насочим ресурсите си за поддръжка на най-малко ефективните сили, сражаващи се против Асад.

  В най-добрия случай това само ще навреди на репутацията ни.

  В най-лошия – това ще приближи до победата тези, които са много по-враждебни към САЩ, отколкото Асад някога е бил.

  Източник:  Поглед.инфо

• Отворено писмо на Асен Генов до М. Шулц, Х. Свобода и С. Станишев

  Един от организаторите на протестното движение срещу правителството на Пламен Орешарски, Асен Генов, е изпратил Отворено писмо до председателя на ЕП Мартин Шулц, до председателя на групата на ПЕС в ЕП Ханес Свобода, с копие до Сергей Станишев, в което се апелира Партията на европейските социалисти да заяви отношение към излезли в български медии публикации и към публични политически изказвания в България, в които се твърди, че протестите срещу кабинета „Орешарски“ са платени от определени неправителствени организации.

  Препубликуваме това писмо от блога на Асен Генов – Аsengenov.wordpress.com, защото смятаме, че въпросът за автентичността или неавтентичността на антиправителствените протести, течащи вече повече от два месеца в България, е важен.

  Въпреки че в годините на прехода българското общество и страна се люшкаха в неверни посоки не само заради предишната номенклатура, от времето на тоталитарния режим (значителна част от която се метаморфоризира в горна и разбогатяла се обществена прослойка по времето на прехода), но и заради част от т.нар. експерти на прехода, които работиха с години за публичното налагане на неолиберални мантри – след всички загуби, лутания, манипулации, които България понесе в своето трудно демократично развитие в последните 23 години, може би наистина вече е крайно време всички твърдения, личности, водачи, да разберат, че публичността и откритостта, които са едни от стълбовете на всяко демократично общество, не могат да бъдат никакви такива стълбове, ако се крепят на имитации или на манипулации. Всеки човек, всяка личност – била тя политик или неформален лидер, трябва да бъде готова да застане пред прожектора на публичното внимание и да доказва всеки ден, че е това, което твърди, че е. И ако думите не отговарят на делата – каквито и да са българските медии, каквито и скрити интереси и вмешателства да има, от чиято и да било страна – българските граждани днес е по-трудно да бъдат водени за носа от когото и да било.

  ––––––––––––––––––––––––

  .

  ДО
  Г-Н МАРТИН ШУЛТЦ
  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

  ДО
  Г-В ХАНЕС СВОБОДА
  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ГРУПАТА НА ПЕС В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

  КОПИЕ ДО
  Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
  ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПАРТИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СОЦИАЛИСТИ

  УВАЖАЕМИ Г-Н ШУЛЦ,
  УВАЖАЕМИ Г-Н СВОБОДА,
  УВАЖАЕМИ Г-Н СТАНИШЕВ,

  С настоящото писмо Ви каним да споделите позицията на Партията на европейските социалисти по отношение на дейността на признати международни неправителствени организации, които работят за разпространяване на демократичните ценности в Централна и Източна Европа, както и обвиненията срещу тях за организиране и подпомагане на антиправителствените протести в България.

  Предисторията

  От 14 юни 2013 г. в България се провеждат всекидневни протести срещу правителството на г-н Пламен Орешарски и подкрепящите го в парламента политически партии на БСП и ДПС. Протестите започнаха след избирането на депутата от ДПС г-н Делян Пеевски за председател на Държавна агенция „Национална сигурност” от Народното събрание. Това стана без никаква предварителна информация и публично обсъждане. Г-н Пеевски е собственик на голям брой български медии, които са част от една от големите медийни групи, финансирана от Корпоративна търговска банка и нейния собственик г-н Цветан Василев, който има интереси в много сектори от българската икономика. Тази финансово-икономическа група получи изключително ключово място в изпълнителната държавна власт – Държавната агенция “Национална сигурност”.

  Това директно предаване на държавната власт на представители на определен бизнес-кръг породи силна обществена реакция на неодобрение. В столицата на България се проведоха масови протестни шествия, които продължават вече трети месец. До този момент управляващите партии и правителство не са дали отговори на въпросите и исканията на хората, а политиците отказват пряк дебат с протестиращите.

  Вместо отговори, започна масирана клеветническа кампания срещу по-разпознаваемите лица от протестите. Целта на тази кампания е не просто очерняне на конкретните личности, а дискредитиране и потушаване на протеста.

  По време на тази кампания бяха публикувани редица статии, в които се твърди, че организациите Open Society, Trust for Civil Society in Central & Eastern Europe, German Marshall Fund и други, финансират протестите срещу правителството на г-н Орешарски като “дават пари на техните лидери”.

  Фактите

  • На 19 август 2013 г. зам.-председателят на Народното събрание и депутат от БСП Мая Манолова заяви, че протестите са „нова форма на временна заетост” и „вече едва ли има човек в България, който да не е наясно, че една огромна част от протестите в София се плащат”. В своето изказване г-жа Маналова казва още: „Бих казала, че това е една нова форма на временна заетост. И доста хора успяха да си покрият разходите през летния сезон, някои да отидат на море, благодарение на финансирането по време на протестите. Тази временна заетост, която ако продължи през есента, сваля малко от ангажиментите на социалния министър да търси подпомагане за тези хора, защото едни други хора им плащат за това да ходят на протести”.
  • На 25 август 2013 г. лидерът на крайната националистическа партия „Атака” г-н Волен Сидеров заяви, че протестите срещу кабинета „Орешарски” са “платени агитки и демонстрациите са подбуждани от кръгове на милиардера Джордж Сорос и партия ГЕРБ”. Това стана само няколко дни след като партия “Атака“ даде ключова подкрепа на управляващите за преодоляване на ветото върху актуализацията на бюджета, наложено от президента г-н Росен Плевнелиев.
  • На 21 август 2013 г. Вестник „Дума“, официално издание на Българската социалистическа партия, чийто лидер г-н Станишев е и председател на Партията на европейските социалисти, публикува статия, в която се казва: „на гърба си изпитахме антибългарската отродителна дейност на “Отворено общество” и още – „спокойно може да наричаме “соросоиди” всички “донори”, които имат интерес да налагат “свои ценности” у нас. А тези ценности най-често са свързани с радикалния капитализъм, който е вреден не само за тялото, но и за душата”. В статията се посочват суми, които конкретни лица, участващи и симпатизиращи на протеста, били получавали от Тръста за гражданско общество за Централна и Източна Европа и Отворено общество. След това авторът на статията заключава: „числата са в долари, зеленият гущер по-върви, когато е предназначен за гражданското общество. Което пък процъфтява само когато ги няма левите. Затуй: “Оставка до дупка”. Сега никой не се учудва защо всички, които са в протеста или го оседлават като Реформаторския блок, нямат проблеми с финансирането”.

  Тази кампания се извършва от медии, които безрезервно подкрепят правителството, собственост са на избрания и оттеглен председател на ДАНС г-н Делян Пеевски или директно са издания на БСП. Основната цел на тази кампания е да внуши, че протестите в София не са автентични, а са финансирани от едни от големите международни неправителствени организации. Подобно внушение директно или индиректно се съдържа и в цитираните по-горе изказвания на висши политици. Цитираната статия в официалното издание на Българската социалистическа партия отправя конкретни и директни обвинения срещу две от най-големите международни неправителствени организации.

  За огромно съжаление, ръководството на Българската социалистическа партия одобрява с мълчанието си тази клеветническа кампания.

  Въпросите

  В тази връзка очакваме да получим официално становище от лидерите на Партията на европейските социалисти на следните въпроси:

  1. Разполагате ли с данни, че организациите Open Society, Trust for Civil Society in Central & Eastern Europe, German Marshall Fund и други, развиват дейност, която да е насочена по какъвто и да е начин срещу правовия ред, демократичните ценности и основните човешки права в България?
  2. Споделяте ли позицията, публикувана в официалното издание на Българската социалистическа партия, че посочените неправителствени организации финансират антиправителствените протести в България и целят сваляне на правителството на г-н Пламен Орешарски?
  3. Какво е отношението на ПЕС към неправителствените организации, които насърчават развитието на демократични граждански практики и целят по-голяма публичност и прозрачност при взимане на управленски решения от политическите елити?

  Както вие, така и ние осъзнаваме, че г-н Сергей Станишев е лидер и на БСП, и на ПЕС, и всяка позиция, която той и неговата партия разпространяват, директно се свързва с Партията на европейските социалисти и нейните европейски лидери.

  Опитът за дискредитиране на гражданските протести в България с внушения, че те се финансират от големи международни неправителствени организации, е изключително опасен и нанася тежък удар върху имиджа на страната ни.

  Намираме за изключително важно лидерът на Партията на европейските социалисти да обяви еднозначно и публично дали застава зад твърденията, че Open Society, Trust for Civil Society in Central & Eastern Europe, German Marshall Fund, и други, участват във финансирането на антиправителствените протести в България.

  Настояваме за официална позиция на Партията на европейските социалисти и лидера й Станишев, в която да се разграничат от твърденията, че посочените организации финансират действия, насочени срещу развитието на демокрацията и гражданската активност в България.

  Желанието да се спрат гражданските протести в страната не минава през лъжи и манипулации, а през ясни публични отговори, който гражданите настояват и имат право да получат.

  .

  С уважение,
  Асен Генов

• Рискове и опасности пред заминали на бригада в чужбина

  Историите на едно момиче и едно момче, заминали за бригади, пълни с рискове

  .

  Стелиян Стоименов,  в. „България Сега“

   

  Заплахи и опасности на другия край на света

  Когато си студент, една от неизбежните ти мечти, е да заминеш на студентска бригада в чужбина. Искаш да напуснеш границите на познатото и да се потопиш в живота и манталитета на чуждото място. Водени от авантюристичен дух, желание да изкарат пари и да видят свят, всяка година не малко учащи от ВУЗ-овете напускат родината, за да се отдадат на работа и приключения. Но понякога пътя на очакванията и този на действителността, могат да се разминат и да поемат в съвсем различна посока. Често новите държави и градове, могат да се окажат трудносмилаема хапка, а пред теб да се наредят множество препятствия, рискове и опасности. Тогава връхлита прозрението, че си сам на непознато място, където можеш да разчиташ единствено и само на самия себе си. И тогава битката започва…

  Подобен е случаят на двадесет и три годишната Невяна Христова от Варна. Разбирайки откъслечно за премеждията ѝ по време на студентската бригада, от която се е върнала миналата година, успях да се свържа с нея и в последствие да отида до морската столица, за да говорим лично. Невяна се оказа хубаво и лъчезарно момиче, изпълнено с готовност да сподели преживяното, за да може повече хора да имат едно наум.

  .

  

  – Невяна, миналата година си била на студентска бригада. Кажи ми къде беше?

  – Заминах за Флорида, САЩ. Да отида там беше едно от нещата, които винаги съм искала да направя и се превърна в най-вълнуващото ми пътуване, от всички които бях предприемала до онзи момент. Въпреки ентусиазма и факта, че сбъдвах своя мечта, за съжаление, имах и доста неприятности, с които се наложи да се сблъскам.

  – Започни от самото начало. Кажи ни как тръгна от България, с коя фирма замина и т.н.

  – Фирмата, с помощта на която заминах, се казва Cool Travel. По въпроса с уреждането на документите и намирането на работа всичко беше супер. Самото пътуване обаче не мина безпроблемно.

  – В какъв смисъл?

  – Пътувахме аз и още едно момче, което също беше изпратено за Америка от същата фирма. Компанията, с която летяхме, беше Alitalia. Имахме прикачване в Рим, за което разполагахме само с четиридесет минути! Тъй като летището беше голямо и непознато, кореспонденцията с италианците на английски трудна, а времето- ограничено, ние си изпуснахме полета. Следващият беше на другия ден в 9 часа сутринта. Уведомиха ни, че трябва да платим 50 евро глоба за изпуснатия полет. Свързахме се с фирмата в България, които ни казаха, че самолетът е трябвало да ни изчака, а от Alitalia бяха възмутени, как може нашата фирма да не е предвидила нужното време за смяна на самолетите, което се оказа, че трябва да е поне два часа. Естествено ние платихме въпросните 50 евро, а по-късно разбрахме, че при първото изпускане на полета глоба може и да не се плаща. Така и не разбрах, защо никой не ни уведоми за това, когато изпаднахме в тази ситуация.

  – Какво се случи после?

  – Нямахме друг избор, затова се разходихме през деня в Рим, прекарахме вечерта на летището и на другия ден хванахме полета за Маями. Пристигайки там, ни посрещна мъж, руснак. Който беше така любезен да ми обясни, че е възможна малка промяна в плана. Макар думите му да бяха под формата на предложение, да не оставам в Маями, където трябваше да работя – тонът му ясно казваше, че нямам избор.

  – Това не ти ли видя съмнително? Предвид, че предварително сте уговорили с фирмата къде ще живееш и какво ще работиш.

  – Действително се усъмних и мислех да се свържа с офиса тук в България, за да проверя нещата, но нямах много време и прецених, че въпреки всичко мога да имам доверие на тези хора. В крайна сметка, бях си платила и всичко трябваше да е изрядно; сметнах, че просто има проблем с първоначалното работното място и все пак са решили да са коректни и да ми намерят друга позиция. А и момчето, с което пътувах, също щеше да дойде с мен, което ми вдъхваше сигурност, защото след малкото премеждие в Италия се бяхме сприятелили. И така напуснахме Маями с автобус, и след 15 часа стигнахме до крайната дестинация- Santa Rosa Beach. До тук всичко ми се струваше вълнуващо. Настаниха ни в една къща, разположена в гориста местност, извън града в сравнителна близост до главното извънградско шосе. Въпреки че в околността имаше и други къщички, които бяха на приблизително три километра една от друга, в района нямаше градски транспорт. До въпросната къща ни заведе един шофьор, който отново беше руснак и очевидно отговаряше, както за транспорта ни до работа, така и за настаняването и плащането на наема. Имаше и други шофьори, разбира се, но този явно им беше нещо като отговорник. В началото в къщата живяхме само аз въпросното момче, както беше уговорено. Плащахме 90$ наем на седмица. В последствие тази къща до толкова се препълни с хора, че беше смайващо, че не рухна. Аз и още две момичета деляхме една малка, подобна на килер, стаичка. О, да… наемът си остана 90$ на седмица, което беше пълен абсурд.

  – Каква работа ти намериха и как процедирахте с транспорта?

  – Започнах да давам нощи смени в хранителен магазин. За транспорта отговаряше руснакът. Идваше с колата си и във всяка посока ни вземаше по четири долара, което ако работиш на едно място, в рамките на един месец излиза около 200$. Ние не бяхме уведомени за този разход предварително. А аз, все пак бях отишла, за да спестя пари и като се върна в България, да мога да ги вложа в идната година на висшето си образование. Да не говорим, че дори използвайки „руското такси“, често бивах забравена посред нощ и ми се налагаше след час-два чакане, да им звъня, за да ги подсетя да дойдат да ме вземат. Това се случваше по-често. Тези две неща ми натежаха доста. Казах си, че понеже нямам възможност да започна втора работа за мен тези 200$ са излишен разход, който исках да спестя, а и ми беше дошло до гуша от изпълненията на шофьора, затова измислих друг вариант – да си взема колело и да се придвижвам с него. За щастие пътят с велосипеда до работа беше не повече от петдесет минути. За нещастие обаче, излизах за работа в десет вечерта и си беше доста страшно да карам през гората, където се скитаха чакали, с който за моя радост, не успях да се „сприятеля“, само чувах как вият често-често, понякога и близо до мен. След гората поемах по главното шосе, а там се случваше минаващи коли да натискат клаксони, а мъжете шофьори да се опитват да ме спрат или заговорят. Така се снабдих с един преследвач, който няколко пъти ме засече на шосето по едно и също време и разбра, че явно всяка вечер минавам оттам. Един път ме проследи чак и до къщата и прекара доста време в храстите, които са в непосредствена близост. Добре, че имаше и момчета, с които живеехме, които успяха да го сплашат и след известно време спрях да го виждам.

  На всичкото отгоре руснакът, отговарящ за транспорта, като разбра за колелото, започна да ми създава проблеми. Викаше ми защо не използвам услугите му, за каква съм се мислила… После промени тактиката и започна да се мъчи да ме обеди колко е опасно за само момиче да се придвижва с велосипед посред нощ. Аз обаче отказах да му плащам да ме вози до работата ми и продължих да използвам колелото.

  – И въпреки тези неща ти остана там? Това е било сериозна и рискова ситуация.

  – Доста хора ме мислеха за луда по този повод. Сега като си спомням ме побиват тръпки и си казвам, че вероятно са били прави. Тогава обаче възприемах тези обстоятелства като нещо, с което трябва да свикна.

  – При толкова много проблеми, как намери изход от ситуацията?

  – След като прекарах два месеца там имах щастието да се запозная с едно американско семейство, което живееше в сравнителна близост, имайки предвид разстоянието между къщите. Те бяха много мили хора, които ми предложиха да живея с тях, за да не плащам толкова висок наем и да имам повече лично пространство. Не се замислих много, процедирах като удавник хванат за сламка. Не се преместих веднага, трябваше ми време да си събера багажа, а и нощните смени ме караха да спя през почти всяка свободна минута през деня. Казах им, че ще отида при тях до ден-два.

  – Успя ли да се преместиш?

  – Всичко изглеждаше супер, докато въпросните шофьори не разбраха за намеренията ми, при това незнайно как доста бързо. Започнаха да ме заплашват. Казваха ми, че ако се преместя, ще говорят с шефа ми да ме уволни – и тъй като това ми е работата по договор и аз го „нарушавам”, ще ме депортират обратно в България. От Cool Travel ме посъветваха да говоря с шефа си преди да се преместя и ме предупредиха, че те няма как да говорят с него, и ако той наистина реши да ме уволни, те няма какво да направят. Чудех се от каква полза ми е тази агенция, която при проблем вечно е с вързани ръце. Беше ме страх и бях много напрегната. Това беше моментът, в който ясно усетих, че съм на другия край на света, имам голям проблем и нямам никой зад гърба си. В същото време изпитвах огромен яд за това, че родителите ми са платили 2000$, за да дойда до тук и за да плащам голям наем за едно мизерното пространство, и дори да не разполагам с нормален транспорт до работа. На всичкото отгоре ме и заплашваха. Питах се що за наглост е това?! На другия ден говорих с шефа си, който беше американец, и му разказах всичко от-до без да спестявам нищо. Той беше изумен. По привидно спокойното му изражение, което криеше съвкупност от съжаление, яд и потрес, ми стана ясно, че не е имал никаква представя за това как живеем. Каза ми да си събирам багажа и да се махам от там, без изобщо да се притеснявам. Помоли ме задължително да го уведомя, ако пак посмеят да ме заплашват.

  – Какво се случи после?

  – В деня, когато се изнасях, един от въпросните руснаци пристигна и започна да ми крещи, че си нямам представа в какво се забърквам и няма да се измъкна така лесно. Заплашваше ме, че съм сам-сама, дошла в непозната държава на другия край на света, и че не съм в състояние да направя каквото и да било. Предупреди ме, че моят шеф бил никой и те щели да говорят с управителя на веригата магазини, и че той със сигурност щял да ме уволни. Имаше и редица други заплахи, за които предпочитам да не се сещам. Определено ме беше страх. Обвини ме, че не съм плащала наема за последните две седмици, (което си беше самата истина и бях процедирала така, защото знаех, че няма да ми върнат депозита, който бях платила, а той се равняваше на 240$). Колкото и да ме достраша, реших, че няма да се дам лесно. На свой ред се развиках и след като използвах малкото английски псувни, които знам, му казах, че ми е все тази за какви се мислят, че няма да им дам нито една стотинка и че ако още веднъж ме заплашат, няма да отида при шефа си, а директно в полицията. Той проведе съмнителен разговор по телефона, след което се завря в колата си и си тръгна, със заканата, че ще се върне. Повече не чаках, бързо си взех багажа и хукнах към семейството. Когато те разбраха за случилото се, казаха, че ще направят всичко по силите си да ме защитят, дори ще намерят адвокат и ще ги съдят. Американци, като цяло се оказаха прекрасни хора. Аз бях непозната за тях, а те ме приеха в дома си като родна дъщеря, никога няма да забравя този жест. От тогава никой за нищо не ме заплашваше повече, макар че продължих да се притеснявам през целия си престой в Америка.

  – Нещата се оправиха, така ли?

  – Определено, заживях щастливо с новите си приятели – американци до края на лятото. Казваха се семейство Buehrig и ми станаха много близки. Не ми позволяваха да ходя посред нощ с колелото си на работа и ме караха с колата си. Дори и в най-смелите си очаквания не бях предполагала, че ще попадна на подобни хора там. Безкрайно съм им благодарна и все още поддържам връзка с тях.

  – А какво стана с тези руснаци и старите ти съквартиранти?

  – Често казано, не знам. За мен всичко си дойде на мястото. Истината е обаче, че на много от моите приятели шефовете им поддържаха някакви взаимоотношения с тези шофьори и тях наистина щяха да ги уволнят, ако бяха дръзнали да се местят и кой знае какво още. В случая аз просто изкарах огромен късмет.

  – Какво ще кажеш на студентите решили тепърва да тръгват по бригади?

  – При всички положения смятам, че е редно хората, които за първи път заминават на бригада, да знаят с какво могат да се сблъскат и наистина да са готови на 100 % да разчитат на себе си. Колкото и ясно да е това, истината е, че тогава аз за първи път си дадох сметка какво действително означават тези думи. Трябва да проверяват нещата около пътуването и работата, до последния детайл. Cool Travel като цяло може да са коректни и по принцип да не са допускали такива неща с останалите си бригади, но при мен така се случиха. Стресът, напрежението и заплахите не са шега работа, а кой ти дава гаранция, че тези хора няма да ти навредят или да ти направят нещо лошо!? Никога нищо не се знае.

  –––––––-

  След срещата с Невяна и чутото от нея, бях ужасен. Замислих се колко студенти заминават в непознати страни и какво ли се случва с тях.

  Докато бях във Варна, разбрах за още един подобен случай. Този на Стоян Тошков. Успях да се свържа с него и да поговорим. Отначало Стоян не искаше да говори, защото историята все още носела в него горчив привкус. Но въпреки, че не му беше приятно да се рови в спомените си, накрая се съгласи да я сподели с мен и читателите на вестника.

  „Преди години попаднах на обява по интернет за бране на плодове. Бях заслепен от желанието ми да се махна от България и повярвах на описаните условия, без да се замислям много-много. Важното беше просто да избягам от лошите условия на живот в родината ни и да отида, за да събера някой-друг лев, който никога не е излишен. Разбира се, трябваше да платя такса, но офисът на фирмата се оказа в ремонт. Затова се разбрахме с организаторката да се видим в едно кафене и да ѝ платя там. Така и стана. Всичко изглеждаше привидно наред – документи, информация и разяснения – защо и как. Скоро след това щастлив заминах към Испания, щях да живея в красива държава и да имам добре платена работа.

  Имах само мобилния номер на човека, който трябваше да ме посрещне там. Отидох, но никой не ме чакаше, а когато звънях, никой не ми отговаряше. Първоначално се изплаших, помислих, че всичко е една инсценировка и съм попаднал на някаква фирма-призрак. Четиридесет и пет минути след като замина автобусът, все пак дойде работодателят ми – типичната мутра, здрав, набит и покрит със златни ланци, обеци и синджири от глава до пети. Трябваше първо да ме настани в квартира. Отидохме в един апартамент, в който ме осведоми, че има и други момичета и момчета, но нямало смисъл да си говорим с тях. Работодателят ми трябваше да замине някъде за приблизително час и ме остави да се освежа и да си почина, осведоми ме, че като се върнел по-късно ще ме премести на друго място. Идея си нямах къде е тази другата квартира. Оставих си нещата в стаята, която ми беше показал и поверил. Взех си душ и реших да се обадя на семейството си, за да ги успокоя, че съм пристигнал и всичко е наред. Още в началото на разговора чух, че съседната стая се отваря и след малко в моята влезе момиче. Изглеждаше ужасно, имаше синини по тялото, които се подаваха от оскъдните ѝ дрехи, даваше вид, че не е спала поне от няколко дена, измъчена и изтормозена. Направо започна да ми говори на български, което ме изненада, но разбрах, че именно моята родна реч я беше привлякла. Искаше да се махна от там, да избягам. Повтаряше, че това не е мястото, което съм си мислел, че е. Обясни ми, че съм попаднал в трафик на хора, а въпросните „работодатели“ се занимавали още с наркотици, и че ако не си плюя на петите, никога няма да се измъкна. Каза, че не може да стои при мен много, тъй като другите в къщата спели дрогирани, но можели скоро да се събудят. Попитах дали останалите също са българи, но се оказа, че не са. Бях потресен! Веднага се опитах да изляза, но входната врата се оказа заключена. Реших да изчакам до момента, в който онзи се върне, и да се помъча насилствено да си пробия път навън. Предложих и на момичето да дойде с мен, но тя отказа, като ми каза, че за нея вече е късно. Докато говорихме в коридора, чухме щракването на патрона на входната врата. Момичето бързо избяга в стаята, от която беше дошла, а аз колкото и да исках да ѝ помогна, реших да я послушам и да спася себе си. Скрих се зад вратата, която се отключваше, секунда преди да тя да се отвори. Използвах цялата си сила и с нея ударих „работодателя си“, който падна на земята. Възползвах се от това и хукнах да бягам, като се скрих в един подземен гараж на жилищна кооперация на две-три пресечки разстояние. Там прекарах няколко часа. Багажът ми остана в онзи апартамент. В мен бяха само телефонът ми, портфейлът и слава Богу, паспортът ми. Върнах се в България и повече не се доверих на нито една обява по Интернет. След случая съм ходил да работя в Англия, но винаги приятели, заминали преди мен, са ми уреждали работата.“

  –––––––––

  Историята на Стоян ме шокира още повече. Благодарих му за това, че ми разказа случилото му се, а той ми отговори: „Хората трябва да знаят! Трябва да внимават!“

  Прав е, хората наистина трябва да знаят и да се пазят. Неизвестното е най-големия страх на човек, а при все това понякога без да сме сигурни, се впускаме с главата напред в подвеждащия здрач, за да открием, че зад него е само мрак.

   

• Всеки пети чиновник в България е началник

  В раздутата администрация има хиляди незаети щатни бройки. В МВР работят 48 667 души

  .

  Юлиана Бончева, в. „Сега“

  В България всеки пети чиновник е началник, в държавните, областните и общинските служби има 145 000 щатни работни места, а най-високата основна заплата е 4300 лева. Това разкрива докладът за състоянието на администрацията за 2012 г., разгледан и одобрен от правителството. В него се анализират данните за 562 структури на бюджетна издръжка – министерства, агенции, комисии, институти и т.н. Това не е цялата бройка, тъй като има служби, които не са включени, защото не са подали информация.

  В първия план на премиера Пламен Орешарски се появи намек за реформа на администрацията. Там бе записано, че в държавата има цели 136 агенции, чието съществуване трябва да бъде преразгледано. В следващите версии на плана „Орешарски“ обаче тази идея изчезна. А място за реформи и за пестене на бюджетни средства има, при това много, става ясно от доклада.

  Към края на 2012 г. в държавната администрация е имало точно 144 875 щатни бройки. От тях 55 170 са в МВР, и то при положение че миналата година силовото министерство е намаляло с 3000 след 5% съкращения. Следващите многолюдни министерства са на външните работи – със 1350 бройки, на отбраната със 781, на икономиката – 854 с подопечните му агенции, на финансите с 651. Други големи служби са НОИ – 3735 работни места, НЗОК с 2273 щатни бройки, фонд „Земеделие“ – с 1660, дирекцията за изпълнение на наказанията – 4608.

  Според доклада в държавната администрация са назначени 133 575 души, а 8% от щатовете остават незаети с месеци, дори с години. Това е ясен сигнал, че разходите за администрация са раздути. Най-често ведомствата не закриват незаетите места, защото не искат да съкращават фонд „Работна заплата“, а предпочитат да го усвоят. Показателно е, че от всички 562 отчели се административни структури едва 97, или 17.3%, са попълнили изцяло щатовете си. В министерствата например всяко девето работно място стои празно, а в областните администрации – всяко 11-о. В МВР през 2012 г. по ведомост са се разписвали 48 667 души, а 11.8% от щатовете били вакантни. Излиза, че всяко 12-о работно място в силовото ведомство е излишно и може да бъде закрито.

  И в този доклад впечатлява фактът, че подозрително голяма част от заетите в администрацията са началници, като при това миналата година броят на шефовете се е увеличил с над 2%. От всички работни места по държавните и общинските учреждения близо 27 хиляди са за ръководители, което на практика означава, че на всеки петима чиновници има един началник.

  Прави впечатление също, че възнагражденията за еднакви позиции в отделните служби през 2012 г. са твърде различни. Главен секретар например получава между 1100 и 2990 лева, директор – от 633 до 4300 лева, някои началници на отдели взимат по 567 лева месечно, а други – 3404 лв. Това са размери на основните заплати. Драстичните разлики се дължат до голяма степен на специалния статут на работещите с еврофондовете, които получават „втора заплата“. Другата причина е, че някои ведомства се третират като по-маловажни от други и там нивата на заплащане са отчетливо по-ниски. Докладът подчертава, че тези дисбаланси трябва да се преодолеят, което е цел на административната реформа, но не може да се случи рязко, а трябва да стане в дългосрочен план.

  Според доклада 245 от общо 562 отчели се административни структури „все още не са предприели действия по възлагане на дейности за планиране, управление и прилагане на електронното управление“. Тази тревожна констатация означава, че почти половината от държавните и общинските служби още живеят в миналия век. Всъщност едва 80 от над 500 служби предоставят административни услуги онлайн, другите са основно на ниво създаване на сайт и общуване с е-поща.

  По време на бурните дебати за актуализацията на бюджета и за тревожното състояние на публичните финанси нито веднъж не стана дума за „оптимизация“ на административните разходи – вероятно защото темата е политически неудобна.

  –ИМИТАЦИЯ–

  Според доклада в България действат цели 36 консултативни органа. Но за някои от тях „действат“ е силно казано, защото нито имат програма за работа, нито са заседавали. 21 съвета например нямат дори годишен план. Най-работещите органи са били Съветът по европейските въпроси с 39 заседания, Съветът за развитие, който се е събирал 17 пъти редовно, Междуведомствената комисия за подпомагане към МС – с 4 редовни и 12 извънредни заседания и Националният съвет за тристранно сътрудничество с 15 сесии.

  Забележителното е, че има 6 консултативни органа, които през миналата година не са се събрали нито веднъж, въпреки че, ако се съди по наименованията им, са важни. Сред тях са: Съвет за икономически растеж, Съвет за защита на интелектуалната собственост, Национален съвет по превенция на престъпността и Национален съвет по медицинска експертиза. Тази нулева активност предполага да се анализира необходимо ли е изобщо съществуването на тези звена, се посочва в доклада.

   

• М. Манолова: Изборният кодекс ще бъде готов до края на седмицата

  До края на тази седмица в най-грубия си вариант Изборният кодекс ще бъде готов. Това съобщи на пресконференция днес зам. председателят на парламента и депутат от БСП Мая Манолова.

  .

  

  Монолова посочи, че проектът включвал всички възможни решения по всяка една важна тема на изборното законодателство.

  „Освен работно-експертната група, която работи заедно с мен, се включиха и доста представители на институции, които участват в правенето на избори„, каза Манолова.

  Тя допълни, че се надява още в началото на есенната сесия да започне обсъждането и гласуването на текстовете в самата комисия по изработване на Изборния кодекс.

  „Своевременно, в края на тримесечния срок, който ни даде парламентът, се надявам да сме готови с кодекс, който да бъде внесен в парламента“, каза още Манолова.

  Зам. председателят на парламента каза още, че групата на „Коалиция за България“ успяла „да отметне“ много работа по време на парламентарната ваканция, във връзка с подготвени законопроекти, които ще бъдат внесени през есенната сесия на парламента.

  Източник:  Vesti.bg

• В. „24 часа“: Близо 3 млн. българи са напуснали страната

  Близо 3 млн. души са българските емигранти, напуснали страната за последните 23 години. Това показват неофициални данни, които в. „24 часа“ успял да събере. Ето какво пише още в. „24 часа“:
  

  .

  

  2,1 млн. български граждани е имало по света през 2011 г., според официално преброяване на държавната статистика. Оттогава обаче нито Държавната агенция за българите в чужбина, нито МВнР са актуализирали статистиката си.

  В тези данни освен това фигурират само българските граждани, но не и хора, които са българи, но нямат наш паспорт.

  Турция остава с най-многобройната общност имигранти от България. Официалните данни са за 500 хил. души с наши паспорти, но огромната част от тях реално са изселници от „възродителния процес“ в края на комунистическото управление.

  Над 1 млн. души неофициално обаче надхвърля бройката на българските емигранти в следващите 3 държави от класацията. Според данните на държавата в САЩ живеят 300 хил. българи, в Гърция още толкова, а в Испания – 250 хил. По информация на различните сдружения на сънародниците ни там и други неофициални канали става дума за доста по-големи български колонии в тези държави.

  Българите са втори по численост след албанците в Гърция, главно защото в южната ни съседка не се изисква разрешение за работа.

  Само на остров Крит работят над 30 хил. българи. Като общ брой постоянно пребиваващите в Гърция са около 200 хил., но при сезонната селскостопанска заетост достигат 250 хил. души. При това цифрите сочат само хората, които са регистрирани, а според гръцките медии в страната има двойно повече имигранти от 500-те хиляди души с редовен статут.

  Най-голяма част от българите са концентрирани в района на Атика (Атина и Пирея), следват югозападното крайбрежие на Пелопонес, островите Крит и Родос и Северна Гърция. Сезонните работници пък избират района на Централна Македония. По данни на Центъра за проучване на работната сила на Гърция около 60% от българските граждани там са жени, около 75% са със средно образование.

  250 хил. са българите в Испания по официални данни, но броят им вероятно е двойно по-голям. Много наши сънародници не се регистрират и работят там нелегално, без необходимите договори. Още през 2007 г. броят на българите в Испания бе надхвърлил 350 хил. души.

  При 300 хил. българи официално в САЩ, неофициално само колонията ни в Чикаго достига 150 хил. и го превръща в един от най-големите български градове (Чигаго не е един най-големите, а най-големият „български град“ в чужбина – бел. Еврочикаго.) Следват Лос Анджелис с около 25 000, Ню Йорк, Вашингтон, Маями, Финикс, Лас Вегас. Най-много българи има в щата Илинойс (където е и Чикаго) – вероятно над 150 000, и по-малко във Флорида – между 60 хил. и 120 хил., и в Калифорния – между 40 хил. и 120 хил.

  Между 30 и 150 хил. българи има и в Канада според различни източници. Още по 70-80 хил. души са общностите в Бразилия и Аржентина.

  Вече няма регион на Великобритания без нашенци, като официалните данни на британските и българските власти сочат, че на Острова има 50 хил. българи. Реално обаче са много повече, защото няма статистика на всички пристигнали. Някои анализатори твърдят, че дори са двойно, а може и повече.

  51 хил. са официално българите в Италия, неофициално надхвърлят 120 хил. души. Най-много има в област Ломбардия с център Милано – близо 10 000 души, следва я Лацио с център Рим. Българките са двойно повече от мъжете в Италия. Неофициално около 40 хил. българи има и в Кипър, официално са 19 хил.

  Германия с най-голям ръст на BG колонията –

  

  Най-големият ръст на живеещи в чужбина българи отчита Германия, като привлича и наши работници от изпадналите в криза Испания и Италия.

  По официални данни към 2013 г. в Германия живеят 120 000 наши сънародници. 20% от тях са женени за немци. В Германия българите съставляват и най-голямата група от чуждестранни студенти след китайците.

  Няма статистика колко от емигриралите там имат наш паспорт. Най-точни проучвания по въпроса прави блогърът Боян Юруков. Според негова справка от 2012 г. за последните 7 години германско гражданство са взели 5500 души. Пак в неговите проучвания се вижда, че в Германия живеят повече българки, отколкото българи.

  Неофициално обаче в страната има поне още близо 100 000 българи, които идват като сезонни работници или работят на черно. Германското вътрешно министерство публикува неотдавна статистика, според която броят на прииждащите от България и Румъния граждани се увеличава лавинообразно. Властите в Берлин обаче не разделят в преброяванията българи от румънци. Според статистиката им през миналата година само до октомври повече от 153 000 румънци и българи са дошли в Германия. Така броят им за деветте месеца е надхвърлил общия брой за цялата предходна година – през 2011 г. в Германия са пристигнали около 146 000 румънци и българи. От януари до края на октомври 2012 г. 102 000 души са дошли от Румъния, а от България – около 51 400.

  Според германските организации на работодателите обаче ситуацията с новодошлите не е така драматична, както я представят в медиите. Безработицата сред тях не е по-висока от средната за Германия, която е щастлив остров на труда. Истинският проблем са ромите и всички неквалифицирани работници. Въпросът е кой ще плаща субсидиите за училищно образование и здравеопазване. Местните автономни управи се чувстват изоставени и засилват нагласата срещу българи и румънци.

  (Със съкращения.)

• Стефан Цанев: Съжалявам, че доживях свободата, че не умрях с мечтата си за свобода

  Интервю на Мила Вачева със Стефан Цанев, в. „24 часа“

  .

  

  – Г-н Цанев, може би греша, но днешните протести ме върнаха 30 години назад, когато възторжени зрители носеха на ръце героинята от вашия спектакъл „Любовни булеварди“ и пееха на площада пред мавзолея „Свободен дух, къде си, свободен дух?“. Това тогава преля чашата на управляващите. Спектакълът бе спрян. Какво ще прелее чашата сега?

  – Тогавашните управляващи чуваха – и забраняваха. Сегашните техни наследници се правят, че не чуват. А хората по площадите викат пак: „Къде си, свободен дух?“. Думите на младите интелигентни хора, участващи в „симпатичните мирни протести“, могат да бъдат чути и разбрани от хора със същите интелигентни сетива. Но днешните наследници на някогашните управляващи са наследили от тях патологичната страст за власт. Това е в генезиса на идеологията им – да властват, да властват над всички, канеха се – над целия свят.

  Народът за тях е народ, ако им вика „ура“, вика ли „ууу“ – той е тълпа, сган, сбирщина от платени лумпени. Идеи, идеали, принципи – какво беше това? Спомнете си коалиционните пируети на тъй наречената БСП: уж са антимонархисти, а се прегърнаха любовно с царя; уж не признаваха турците за турци, малтретираха ги, прекръстиха – побратимиха се и с тях; какъв не го наричаха Сидеров – сега се въртят на средния му пръст. Заради властта. На всичко са готови заради властта. Захапят ли веднъж властта – не пускат, като добермани. Мирните протести, колкото и дълго да продължат, няма да доведат до нищо – целта на протестите може да бъде постигната, ако прераснат в общонационална стачка, ако бъдат блокирани магистралите, пътищата, всичко. Тогава може би ще чуят. Но ще е късно – чашата на търпението ще е преляла.

  – Знам, че сте се зарекли да не давате политически интервюта, следвайки съвета на Далчев: „Момче, не си губи таланта, поезията няма нищо общо с политиката“. За какво си изгубихте времето? Съжалявате ли?

  – От съжаления полза няма, а и не ми се гледа назад. То и без това старият човек все назад гледа, защото напред е ясно какво. И да гледаш, и да не гледаш – ще паднеш в трапа. Но напук, аз се мъча да гледам напред, правя се, че не забелязвам старостта, надлъгвам се със смъртта – като пиша. Думите, написаните, казват, не умират. Значи, докато пиша – съм жив.

  – Кое е поредното ви голямо приключение?

  – Подготвям една малка книжка „Моите утопии“. През последните 24 години не видях нито едно правителство да предложи радикален план за излизане – не от кризата, а от тресавището, в което сме затънали. Все на дребно, все наужким, тук реформичка, там реконструкцийка, тук човръкнат, там бъзикнат – и нищо. Толкова сме изостанали, че дори ако започнем да се развиваме с темпа на намиращите се далеч пред нас европейски държави (о, сладка илюзия!), ние пак ще се влачим на разстояние 50 години след тях. Изходът според мен е в избора на уникален, изпреварващ път на развитие.

  – ???

  – Ще ви споделя една от моите утопии, с риск да стана смешен. Ние минаваме за аграрна страна, но пред аграрна пише „изостанала“. Скоро ще напишат „рухнала“. Защото, както знаете от последните изследвания, само 10% от стоките в България са българско производство. Не е нужно да си икономист, за да разбереш, че това е катастрофа. С изключение може би на зърнопроизводството, селското ни стопанство фактически е ликвидирано: зеленчукопроизводството, овощарството, скотовъдството, млекопроизводството. Ядем картофи от Египет, домати от Турция, дини от Гърция, ябълки от Италия, фасул от Киргизтан, чесън от Китай, лук от Полша, правим сирене от африканско палмово масло, лютеница от китайско пюре, луканка от аржентинско замразено месо. Това е пародия. Конкуренцията на свободния пазар ни убива. Да се въведе протекционизъм, както по времето на Стамболов, сега е невъзможно – противоречи на правилата в Европейския съюз. Но има един друг легален начин да се защити нашето селско стопанство – като обявим и превърнем България в ЗАЩИТЕНА ЕКОЛОГИЧНА ЗОНА НА ЕВРОПА.

  Имаме всички условия за това. 37% от територията ни е покрита с гори, това го няма в никоя друга европейска държава, а това значи чист въздух. Въздухът ни е чист и благодарение на никаквата ни промишленост – да превърнем минуса в плюс. Сравнително чиста е и земята ни. И водите ни са чисти, особено минералните води. Вредните емисии от съществуващите фабрики и от автомобилите могат да бъдат сведени до нула чрез задължителни филтри. Знаете учудващите резултати от акциите „Да почистим България за един ден“ – защо да не я почистим за един месец, ако трябва – за една година, но така, че никой да не посмее да хвърли кибритена клечка на земята. Чиста земя, чиста вода, чист въздух. Под претекст за недоказана екологичност ще ограничаваме постепенно до пълна забрана вноса на чужди зеленчуци, плодове, меса, млека и прочее; съответните наши производства ще бъдат подложени на безмилостен контрол. Всеки, който стъпи на българска територия, ще знае, че всичко, което яде и пие в България, е българско екологично производство.

  Някога територията, на която се намира сега България, е била балнеосанаториумът на Римската империя – защо сега да не бъдем балнеосанаториумът на Европа? Да построим балнеоцентрове край лековитите минерални извори, до големите туристически комплекси да прокараме минерална вода по тръбопроводи (както е в Старосел). Това ще промени характера на туризма ни – ще се превърне в туризъм не само за почивка и развлечение, а и за лечение. Това ще го направи уникален и предпочитан.

  Всички държави се стремят към производство на екологични продукти и към природолечение, но засега те правят това спорадично и бавно – въпросът е да ги изпреварим, превръщайки това в наш тотален приоритет. Европа ще приеме подобен приоритетен проект, защото ще е и в нейна полза.

  Иска се обаче не само политическа, иска се общонационална воля – тази идея, тази утопия да се превърне в национална цел, в национален идеал, ако щете. За реализирането на този национален идеал няма да е нужно да проливаме кръв, както за националния си идеал от началото на миналия век, а пот – нали сме уж работлив народ. Ако сме и умни, както твърдят някои, това трябва да се съчетае с внедряването на високи технологии, с производството на електронни продукти, за които не трябват много ресурси, а мозъци. Това са двете релси, по които бихме могли да пуснем с пълна скорост напред влака на икономиката си.

  – Във вашите „Хроники“ пишете за „неопомнилия се от свободата роб“, за „болезнения срив на идеалиста“, за „вакханалията на политическото битие“ и то още в том 3 – събитията до края на Втората световна война. Защо сега звучи толкова познато?

  – Каква по-голяма политическа вакханалия от съществуването на 100-200-300 партии в една държава, повече от 60 партии се регистрираха тази година за участие в изборите! Сега продължават да се множат, стана мода. Особено сред жените. Дамите започнаха да
  си основават партии ей така, сякаш организират следобедни градински партита.

  Това даже не е смешно. Това не е израз на плурализъм, това е политикански разгул. Това е убийствено за нацията ни. Не стига, че българският народ е разединен, тези безчетни партии го разединяват допълнително. Освен това, много партии означава слаби партии. Никоя от днешните наши партии не представлява повече от 15% от българите – с какво самочувствие, пардон, самочувствие им дал Господ, но в състояние ли е всъщност да управлява другите 85% от народа?! Управление, което няма подкрепата на мнозинството от народа, не може да доведе до добри резултати, то ще бъде блокирано от многократно по-многобройната опозиция. В това може би се крие разковничето за провала на прехода ни.

  В началото на нашата нова история – на Учредителното събрание през 1879 година, спонтанно и естествено се оформят две партии: либерална и консервативна, т.е. двупартийна политическа система – както е в старата Англия и новите Съединени щати. Тези две партии, с различни разклонения, управляват България до Първата световна война. Случайно или не, тогава в България се случва икономическото чудо – през 1912 г. България е най-мощната държава на Балканите. След Първата световна война партиите започват да се множат, да враждуват между себе си и отслабват дотолкова, че цар Борис III с помощта на двама офицери ги ликвидирва за една нощ, с един замах, като на шега и установява диктатура, на която никоя партия не успява да окаже съпротива. Сега сме в същото положение. Дето се вика, цар си имаме, търсят се двама офицери. Като имаме предвид всичко това, може би ще се замислим дали да не е за предпочитане двупартийната система? Освен другите предимства при нас това ще обезсмисли две агресивни властогонски партии (едната би трябвало отдавна да бъде забранена, другата – да не бъде разрешена), които провокират гражданския мир и в момента.

  – Пречупен ли е духът на българския народ?

  – Да, за съжаление. В началото на ХХ век духът на българския народ бе пречупен от националните катастрофи през 1912 и 1918 година, когато бе убит националният ни идеал за обединение на всички българи под едно знаме, този пречупен дух се изроди в братоубийствена омраза, в кървавите вакханалии през 1923-25-а и 1944-45-а. От рухналия комунистически режим – както от турското робство – ние излязохме като възкръснали, с жажда за свобода, надъхани с надежди и оптимизъм (спомнете си митингите, спомнете си всеобщото ликуване в края на 1989-а и началото на 1990 година!), но много скоро се озовахме отново в лапите на комунистическата партия, на предрешените наследници – те успяха да прехвърлят в свои ръце държавните и партийни капитали, обсебиха икономиката и чрез своите олигарси започнаха да дирижират политическите процеси в своя полза. Това беше пагубно. Това уби и продължава да убива демокрацията. Това не биваше да допуснем на никаква цена! Как е възможно една партия, която е налагала над българския народ в продължение на 45 години безмилостна диктатура, сега същата партия да има лице да ни убеждава, че ни спасява от нечия диктатура и че ни вещае светли демократични бъднини?! Същото, същите думи ни се набиваха в главите всеки божи ден през онези 45 години – тази партия не си е направила труда поне да си смени фразеологията, не се е отказала от словоблудството да твърди, че нейната диктатура е била, е и ще бъде висша форма на демокрация! Извинете ме, но това е ненормално. Още по-ненормално е, че всички приемаме всичко това за нормално.

  – Зарекохте се, че ще напишете трилогия за Стамболов. Защо?

  – Свръхинтересна личност, изтъкана от противоречия, личност на идеи и действия. Който и ден от живота му да избереш – той е драма. Но не само това ме привлича у него – всяко негово действие е урок по политика, всяка негова идея е урок по политическа стратегия за защита независимостта на Отечеството. Историята на Стамболов би трябвало да се изучава задължително от всички народни представители, от всички министри, от всички, тръгнали към властта – не само за да се учат как да управляват, но и как да се предпазват от собствената си власт.

  – Все още ли политиката е „случаен келепир“, а не работа?

  – Ама наистина ли ме питате? Колко хиляди бяха кандидатите за народни представители, още повече хиляди бяха кандидатите за кметове – наистина ли мислите, че тези хиляди се бяха устремили към властта, за да дадат имот и живот за благото на Отечеството?

  – Пиесата ви „Деца на света“ е пророческа – „грях“, в който често ви подозират. Знак за какво е това, че децата ни се пръскат по света?

  – Какво пророчество е да проумееш, че ако децата на една държава бягат от нея, тя е обречена, тя е потъващ кораб. Не съм пророк аз, ами идиоти са ония, дето се правят, че не го забелязват, или ако го забележат – викат, че за това са виновни другите.

  – В „Хрониките“, за които сам казвате, че не са особено патриотични, има много горчиви истини. Кой се стресна от тях? Чухме ли гласа на историята? И свърши ли вашето лично преброждане?

  – Да, моето преброждане свърши. Тази книга трябваше да бъде написана. Ако не бях я написал аз, друг щеше да я напише. Ако съм успял поне да накарам българите да четат своята история, както казва академик Антон Дончев, аз ще умра спокойно, че съм положил своята скромна лепта пред олтара на Отечеството.

  – Казвате, че страхът за стомаха е по-голям от страха за главата. Свободата или несигурността в битието води сега народа? Дали Ботев и Левски не се срамуват от нас?

  – Те няма как да се срамуват от нас, едва ли ни виждат от небето. Но ние, тук на земята, би трябвало да се срамуваме от тях. Като гледам – всички държавници седят под портретите или на Левски, или на Ботев – като под икони. Като вярват толкова в тях, се кълнат в идеалите им, защо не въведат в действие закона на Левски: който злоупотреби със служебната си власт в своя изгода – да се накаже със смърт! Ха да видим какво ще стане?

  – Какво ще стане, когато в държавата не остане нищо за опоскване?

  – Ами няма да има нито един кандидат нито за народен представител, нито за министър, нито за кмет.

  – Как си отговаряте днес на най-важния въпрос: „Какво стана с идеалите?“

  – Не знам. Стигал съм до пълно отчаяние, до това да съжалявам, че доживях свободата, че не умрях с мечтата си за свобода, а не да видя мечтата си омърсена. Но това е слабост. Това е поражение. Казвал съм го и пак го повтарям – на себе си и на всички: най-лесно е да си отчаян. Това не е изходът.

  – Знам мнението ви, че театърът се чалгизира. Сега се канят нашумели от телевизията актьори, които като „мечки“ да събират публика. Къде е изходът?

  – Българските актьори са позорно евтино платени. Освен че е необходим талант, трудът на актьора е тежък, тежък черен умствен и физически труд, да, и физически труд, тежък като миньорския. Не знам дали знаете, че един депутат струва на държавната хазна 220 000 лева годишно – повече от 18 000 лева на месец. Дайте на актьорите десет пъти по-малка заплата от парите, които харчим на месец за депутатите – и ви гарантирам, че ползата от тях за народа ни ще бъде десет пъти по-голяма, отколкото ползата от депутатите.

  – На поета у вас, който дълго мълча, затиснат от документи, вече му се чува гласът. Какво ви каза за последно, вгледан в някой прекрасен залез в Балчик? Или в някоя красива жена…

  – Ех, някоя красива жена!.. На света няма нищо по-красиво от красивата жена. Нищо по-окрилящо духа на поета. Един от най-точните ми стихове е: „Обичах – следователно живях.“

  (Със съкращения)

• <<
• 1
...
• 148
• 149
• 150
• 151
• 152
• 153
• 154
• 155
• 156
• 157
• 158
...
• 416
• >>